Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

Раздел XXVIII.

Уреди и системи за контрол на радиоактивни емисии в околната среда

Чл. 635. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда са средства за измерване, предназначени за измерване на активността на радионуклиди, извеждани в околната среда.

Чл. 636. (1) Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да са конструирани за осигуряване на непрекъсната работа. Те трябва да са конструирани така, че резултатите от измерване да се запазват при отпадане на захранването за определен интервал от време.

(2) Производителят трябва да определи период за периодична поддръжка и профилактика и ясно да ги опише в инструкции.

(3) Уредите и системите трябва да са конструирани така, че да са максимално нечувствителни към всички електромагнитни полета и йонизиращи лъчения освен към този вид йонизиращо лъчение, което се измерва.

Чл. 637. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да включват един или няколко детектора и ако е необходимо - едно или няколко от следните устройства:

1. входяща и изходяща тръба;

2. устройство, необходимо за задържане на кратко живеещи нуклиди;

3. устройство за вземане на проби за лабораторен анализ;

4. устройства за калибриране с еталонен радиоактивен източник;

5. устройство за охлаждане на детектора;

6. филтриращи устройства;

7. устройство за защита на детектора от околния гама-фон.

Чл. 638. (1) Скалата трябва да е градуирана в единици за активност или в единици на друга подходяща производна величина.

(2) Скалата може да е линейна, логаритмична или цифрова в зависимост от целта на измерването.

Чл. 639. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат индикация за:

1. включен уред;

2. включена помпа (ако е подходящо);

3. подадено напрежение на детектора;

4. охлаждане на детектора и/или ниво на охлаждащата течност в съда;

5. липса на повреда.

Чл. 640. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат поне един изход за дистанционно отчитащо устройство и възможност за включване на едно или няколко от следните устройства:

1. галванометър;

2. записващ потенциометър;

3. лентово записващо устройство;

4. печатащо устройство;

5. устройство за обработка и съхраняване на данни.

Чл. 641. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да имат устройства, които да позволяват периодично да се проверява изправността им. Тези устройства могат да бъдат вградени в уреда или в системата.

Чл. 642. (1) Устройствата за управление и измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда трябва да включват:

1. захранващо устройство;

2. измервателно устройство;

3. дисплей;

4. устройства за подаване на предупредителен и алармен сигнал.

(2) Устройствата по ал. 1 могат да са конструирани да се свързват и управляват от централен пулт.

Чл. 643. (1) Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да са подходящи за целта на измерването. Сигналът трябва да е прекъснат, светлинен и звуков и да управлява поне два релейни изхода.

(2) Уредите и системите трябва да позволяват включване на външна аларма.

(3) Всички устройства за подаване на алармен сигнал трябва да могат да се проверяват за работоспособност от оператора. В случай че алармата се настройва, трябва да има възможност за проверка извън обхвата на алармата.

(4) Устройствата за подаване на алармен сигнал трябва да запазват състоянието си до подаване на специален нулиращ сигнал или да се нулират автоматично, когато причината за аларма изчезне. Всеки уред или измервателна система трябва да има поне два режима на аларма.

(5) Работната точка на всяко алармено устройство не трябва да се променя извън границите 80 % Х и 120 % Х, където Х е номиналното ниво на аларма за период 500 h работа.

Чл. 644. (1) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с линейна скала трябва да е между 10 % и 100 % от обхвата на показанията.

(2) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с логаритмична скала трябва да е между една трета от най-малката декада и пълния обхват на показание.

(3) Обхватът на измерване на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда с цифрова индикация трябва да е между втората най-малка декада и пълния обхват на показание.

Чл. 645. (1) При нормални условия на употреба трябва да се определи калибровъчен (предавателен) коефициент за установяване на връзка между показанията на средството за измерване и активността на еталонен радиоактивен източник, както и да се посочи неопределеността, с която е определен.

(2) При работни условия и когато система е настроена съгласно указанията на производителя, основната грешка не трябва да надвишава 20 % за целия измервателен обхват.

(3) При предписаните условия и когато система е настроена съгласно указанията на производителя, линейността на показанията не трябва да надвишава 10 % за целия измервателен обхват.

Чл. 646. (1) Измервателната система трябва да дава показания над края на най-грубия обхват, когато е поставена активност, 10 пъти по-голяма от активността, предизвикваща показание в края на скалата.

(2) Системата трябва да работи правилно след отстраняване на претоварването.

Чл. 647. Флуктуациите на показанието поради случайния характер на радиоактивността трябва да са:

1. за линейна скала - не повече от 10 % за активност, даваща показание, съответстващо на една трета от скалата на най-чувствителния обхват;

2. за логаритмична и цифрова скала - не повече от 10 % за активност, даваща показание, съответстващо на най-младшата значеща декада или цифра.

Чл. 648. Показанията от даден радиоактивен източник след един час работа на системата не трябва да се променят с повече от 10 % от края на скалата за всеки обхват (при линейна скала) или от показанието (при цифрова скала) за следващите 500 h.

Чл. 649. (1) Във всички случаи производителят посочва достижимата минимална детектируема активност в зависимост от външния гама-фон.

(2) Необходимата минимална детектируема активност се установява във всеки конкретен случай и зависи от предназначението на средството за измерване.

Чл. 650. Уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 651. (1) Първоначалната проверка на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва:

1. проверка на обхвата на измерване;

2. проверка на линейността;

3. проверка на основната грешка;

4. проверка на показанието при претоварване;

5. проверка на флуктуациите на показанието;

6. проверка на вариацията на показанията;

7. проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.

(2) Последващата проверка на уредите и системите за контрол на радиоактивни емисии в околната среда включва:

1. проверка на основната грешка;

2. проверка на флуктуациите на показанието;

3. проверка на устройствата за подаване на алармен сигнал.

Чл. 652. Неопределеността на активността на всеки еталонен радиоактивен източник, използван при проверката, не трябва да е по-голяма от 5 %.

Раздел XXIX.

Електромери

Чл. 653. (1) Електромерите са средства за измерване, предназначени за определяне на консумираната активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни (3- и 4-проводникови) вериги чрез интегриране на активна и реактивна мощност по отношение на времето.

(2) В зависимост от принципа на действие електромерите могат да бъдат индукционни или статични.

(3) Отчитането на показанията на електромера може да се извършва непосредствено или дистанционно.

(4) Отчитането на консумираната електроенергия е в киловатчасове, означени с "kWh", или в киловарчасове, означени с "kVArh".

Чл. 654. (1) Електромерите трябва да са проектирани и конструирани по такъв начин, че да удовлетворяват следните изисквания:

1. при нормална употреба и в нормални условия да гарантират лична безопасност срещу токов удар, висока температура, безопасност срещу пожар и защита срещу проникване на прах;

2. конструкцията да има подходяща здравина, компонентите да са закрепени надеждно и да са осигурени срещу разхлабване по време на транспорт и нормална употреба;

3. електрическите връзки да не допускат разпадане на веригата в условия на претоварване и да свеждат до минимум риска от късо съединение;

4. при работа при напрежение над 250 V да имат клема за защитно заземление, а при напрежение под 250 V да е предвидена възможност за заземяване на кутията, съдържаща метални части;

5. клемите да са групирани в един или повече клемни панели с достатъчна механична здравина за свързване на нееластични проводници, да гарантират траен контакт и отворите да са с размери, които позволяват монтирането на проводници с размери и изолация, която съответства на измерваната максимална мощност;

6. клемите трябва да са покрити със самостоятелно пломбиран капак, който да обхваща част от свързващите проводници и тяхната изолация;

7. отчитащото устройство да показва измереното количество електроенергия в единици, десетици, стотици, хилядни, десетохилядни и т.н., както и в десетични кратни от единицата, които да са разграничени с десетична запетая и оцветени в различен цвят за отчитащи устройства от барабанен тип;

8. за електромери от индукционен тип да е обозначена посоката на въртене на диска по посока, обратна на часовниковата стрелка (гледано от горе), и на горната му повърхност да има нанесен основен знак с дебелина между 1/20 и 1/30 от периметъра му;

9. загубата на мощност в напрежителните вериги не трябва да надвишава 2 W и 8 VA за еднофазни и 2 W и 10 VA за многофазни електромери, а в токовите вериги не трябва да превишава 5 VA;

10. при работни условия намотките и изолацията не трябва да се нагряват до температура, която да влошава функционирането на електромера.

(2) Статичните електромери трябва да отговарят допълнително на следните изисквания:

1. отношението на минималния ток Imin и стартовия ток на задействане Ist да e равно на 10;

2. отношението на минималния ток Itr и стартовия ток на задействане Ist да e равно на 20;

3. отношението на максималния ток Imax и стартовия ток да е по-голямо или равно на 200;

4. при електромери, проектирани за използване с измервателни трансформатори, максималната стойност на тока Imax трябва да бъде поне 1,2 пъти по-голяма от обявената In.

(3) При нормални работни условия електромерите и техните допълнителни устройства, ако има такива, трябва да запазват своите диелектрични свойства, като се отчитат атмосферното влияние и напреженията, на които се подлагат техните вериги. Те трябва да издържат без повреда определените в стандартизираните методи изпитвания за диелектрични свойства.

Чл. 655. Електромерите трябва да удовлетворяват изискванията за точност само в случаите, когато качеството на електрическата енергия отговаря на следните изисквания:

1. отклоненията на напрежението от номиналната му стойност да са ± 10 %;

2. отклоненията на честотата от номиналната й стойност да са ± 5 %;

3. факторът на мощността трябва да е в границите от 0,5 индуктивен до 0,8 капацитивен.

Чл. 656. Производителят трябва да определи стойностите на:

1. предписано напрежение (Un)/ предписана честота (fn) като стойности на напрежението/честотата, в съответствие с които се определя съответната работна характеристика на електромера;

2. обявен ток (In) като стойност на тока, в съответствие с която се определя съответната работна характеристика на електромер, който работи с трансформатор;

3. базов ток (Ib) като стойност на тока, в съответствие с която се определя съответната работна характеристика на електромер за директно свързване;

4. максимален ток (Imax) като най-голямата стойност на тока, при която електромерът все още отговаря на изискванията за точност;

5. минималната стойност на тока Imin, над която грешката е предвидено да се намира в предписаните граници.

Чл. 657. Класът на електромера се определя в зависимост от климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, в която се предвижда да се използват.

Чл. 658. В зависимост от климатичните условия електромерите могат да са от:

1. клас С2 - прилага се за затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират; електромерите могат да се излагат на слънчево и топлинно излъчване, на течение, на въздействието на кондензат, на вода от различни източници (без дъжд) и на обледеняване;

2. клас С3 - прилага се за отворени пространства със средни климатични условия, като се изключват полярни и пустинни местности.

Чл. 659. В зависимост от механичните условия електромерите трябва да са клас М1, който се прилага за пространства с несъществени вибрации и удари.

Чл. 660. В зависимост от електромагнитните условия електромерите могат да са от:

1. клас Е1 - прилага се за жилищни и търговски помещения, както и за помещения за лека промишленост; или

2. клас Е2 - прилага се за промишлени помещения.

Чл. 661. Производителят трябва да определя нормалните условия на употреба на електромерите, като за целта използва следните класове:

1. клас В, който съответства на клас М1 за механични условия, и на клас С2 - за климатични условия;

2. клас С, който съответства на клас М1 за механични условия, и на клас С3 - за климатични условия.

Чл. 662. (1) Електромерът трябва да има показващо устройство и когато е монтиран правилно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя.

(2) Показващото устройство трябва да има достатъчен брой цифри, за да осигури работа на електромера за 1500 часа при I = Imax, U = Un и фактор на мощността, равен на единица, без показанието да се връща към първоначалната си стойност.

(3) Когато измерваната електрическа енергия се показва на различни показващи устройства, съответстващи на различни тарифи, електромерът трябва да показва активната тарифа.

(4) Когато електромерът има едно показващо устройство, то трябва да показва последователно активната и неактивната тарифа с ясно обозначение на тарифите.

Чл. 663. (1) Електромер с устройство за предварително плащане трябва да показва стойността на оставащия кредит.

(2) Грешката на измерената консумирана електрическа енергия за единица намаляване на оставащия кредит трябва да е по-малка или равна на едно деление при стрелковия тип регистри.

Чл. 664. В случай на отпадане на напрежението в мрежата количеството на измерената електрическа енергия трябва да остава налично за отчитане за период най-малко 4 месеца.

Чл. 665. (1) Всеки електромер трябва да има фирмена табелка, върху която да са нанесени следните незаличими, лесно четими и видими отвън данни:

1. идентификационен знак или търговска марка на производителя;

2. идентификационен номер и година на производство;

3. тип на електромера, който се състои от букви, цифри или комбинация от двете, използван за дефиниране на всички електромери, произведени от един производител, които имат подобни метрологични свойства, една и съща конструкция на частите, които определят тези свойства, и едно и също отношение между максимален и базов ток; типът може да съдържа няколко стойности на базовия ток и на предписаното напрежение;

4. клас на електромера;

5. знак за одобрен тип;

6. означение на броя и схемите на електрическата система, към която се включва електромерът в една от формите: еднофазен двупроводен, трифазен четирипроводен и т.н., или чрез символите, съответстващи на национален стандарт;

7. стойност на номиналното напрежение (Un);

8. стойност на номиналния и максималния ток във вида: 10 - 40 А или 10(40) А за електромер с номинален ток 10 А и максимален ток 40 А;

9. номинална честота в херцове, например fn = 50 Hz;

10. константа на електромера, изразена във вида: "... x Wh/оборот", или "... x обороти/kWh", или "... x Wh/импулс", или "... x импулси/kWh";

11. знак двоен квадрат за електромери с изолираща кутия с клас на защита II;

12. предписана работна температура, ако е различна от 23°С.

(2) Електромерът може да носи информация за мястото на производство, информация за собственост, търговско описание, специален сериен номер, знак за съответствие с български стандарт, въвеждащ европейски и идентификационния номер на схемата за свързване. Всяка друга информация или надпис са забранени, освен ако се допуска в удостоверението за одобрен тип.

(3) Всеки електромер трябва да носи лесноразбираема схема на свързване, която показва съответствието между изводите за свързване, включително изводите на спомагателните устройства и проводниците, които трябва да се свържат. Обозначението на клемите се посочва в схемата.

(4) При трифазните електромери се посочва последователността на фазите, за която са предназначени.

(5) Схемите на свързване могат да се заменят от съответен номер, посочен в национален стандарт и отбелязан върху табелката с основни данни.

Чл. 666. Техническото досие на електромерите трябва допълнително да съдържа:

1. предназначение на средството за измерване;

2. специфични данни, необходими за идентификация на типа;

3. схеми на свързване и маркировка на клемите.

Чл. 667. Знаците от първоначалната проверка (пломбите) се поставят на електромерите по такъв начин, че достъпът до вътрешните работни части да е възможен само след разрушаването им.

Чл. 668. За електромерите се определят следните класове на точност: 0,2 S; 0,5 S; 1,0; 2,0 и 3,0.

Чл. 669. Максимално допустимите грешки на електромерите трябва да са:

1. за индукционни електромери за активна енергия - съгласно приложение № 33;

2. за статични електромери за активна енергия - съгласно приложение № 34;

3. за статични електромери за реактивна енергия - съгласно приложение № 35.

Чл. 670. Електромерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 671. (1) Изследването на типа се извършва върху 3 образеца.

(2) Лабораторията, която извършва изпитването, може да изиска представяне на допълнителни образци, когато:

1. изпитването се отнася до гама-средства за измерване или до една или повече модификации, които могат да се разгледат като принадлежащи към същия тип, особено при различно подреждане на клемите;

2. заявлението е за продължаване срока на валидност на одобрен тип.

Чл. 672. За да се отчетат възможните грешки на методите на калибриране при построяване графиката на кривата на грешката, за всяка от тези криви оста на абсцисата може да се измести успоредно нагоре с 1 %.

Чл. 673. Изследването на електромери за одобряване на типа се извършва при нормални условия при следната препоръчителна последователност:

1. изпитване на изолационни свойства;

2. изпитване на изискванията за точност;

3. изпитване на електрически изисквания;

4. изпитване на електромагнитна съвместимост;

5. изпитване на климатични влияния;

6. изпитване на механични изисквания.

Чл. 674. (1) При първоначална проверка се проверява всеки представен електромер в следната последователност:

1. изпитване на изолационните свойства с променливо напрежение;

2. проверка на техническите изисквания;

3. изпитване за работа без товар (самоход);

4. изпитване на пусковите условия (праг на реагиране);

5. проверка на точността на електромера;

6. проверка на константата на електромера.

(2) Изпитването се провежда с монтиран капак, освен когато първоначалната проверка се извършва в лабораториите на производителя, при условие че предварително е установено, че капакът практически не влияе върху работата на електромера.

(3) Когато се проверяват диелектричните свойства на електромера, капакът се монтира, независимо дали влияе на работата на електромера.

(4) След успешно завършено изпитване на диелектрична якост, преди да се продължи със следващото изпитване, електромерите се включват поне за половин час в електрическа мрежа с напрежение, равно на предписаното, с ток, равен на 0,1 Ib, и с фактор на мощността единица.

(5) За многотарифни електромери се определя грешката на електромера при предписани условия за всички тарифи при ток, равен на 0,1 Ib, и с фактор на мощността единица.

(6) За многотарифни електромери се проверява съответствието на отчитащото устройство с константата на електромера за всички тарифи при номинален или максимален ток и с фактор на мощността единица.

Чл. 675. Последващата проверка на електромерите се извършва за съответствието им с максимално допустимите грешки съгласно чл. 669.

Чл. 675а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида електромери, използвани за комунални цели, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.

(2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на електромери не е изтекъл и са налице условията за групиране на електромерите в партида.

(3) Електромерите могат да бъдат групирани в партида, когато:

1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означение на типа съгласно удостоверението за одобрен тип и знак за одобрен тип;

2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;

3. имат едни и същи: основен ток, максимален ток, предписано напрежение и клас на точност;

4. се използват при еднакви работни условия и условия на околната среда;

5. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.

(4) При демонтажа и транспортирането на електромерите от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава два месеца.

Раздел XXX.

Измервателни трансформатори

Чл. 676. (1) Измервателните трансформатори са средства за измерване, които осигуряват на електромера, към който са свързани, редуцирани стойности с постоянни преводни коефициенти на напрежението и/или тока в мрежата. Те са допълнителни устройства към електромера само в частта си с измервателна намотка.

(2) Трансформаторите могат да бъдат токови или напрежителни.

Чл. 677. Измервателните трансформатори трябва да съответстват на изискванията за точност, при условие че качеството на електрическата енергия отговаря на следните изисквания:

1. отклоненията на напрежението от номиналната му стойност са ± 10 %;

2. отклоненията на честотата от номиналната й стойност са ± 2 %;

3. факторът на мощността е в границите от 0,5 индуктивен до 0,8 капацитивен.

Чл. 678. Производителят трябва да определи стойностите на измерваната величина и на влияещите величини, които представляват нормалните условия на употреба.

Чл. 679. (1) Върху всеки измервателен трансформатор или върху табелка, здраво закрепена към него, трябва да са нанесени следните данни:

1. името на производителя или друг знак, по който той лесно може да бъде идентифициран;

2. означението на типа и идентификационният номер;

3. обявените първичен и вторичен ток на трансформатора, към който се свързва електромерът (например 1000/5 А);