Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

Чл. 735. Хронометрите за часово заплащане се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

Чл. 736. Последващата проверка се извършва при работни условия за установяване на съответствието с максимално допустимите грешки по чл. 733.

Чл. 737. Скалата на хронометрите за часово заплащане в употреба се настройва (сверява) на всеки 3 месеца.

Раздел XXXV.

Аудиометри

Чл. 738. (1) Аудиометрите са средства за измерване, предназначени за изследване на човешкия слух.

(2) Изискванията на този раздел се отнасят до аудиометри, използвани в здравеопазването.

Чл. 739. Материалите, използвани за производство на аудиометъра, включително и комплектуваните към него слушалки и костен вибратор, трябва да осигуряват стабилност на резултатите от измерване и максимално допустимите грешки.

Чл. 740. Конструкцията на аудиометрите трябва да осигурява правилно включване на слушалките и костния вибратор към съответните изходи, както и защита на частите и компонентите му, които имат влияние върху неговите характеристики (маркиране, пломбиране и други форми на защита).

Чл. 741. Слушалките и костният вибратор, комплектувани към аудиометъра, трябва да имат точна идентификация (идентификационните им номера да са означени и върху основния уред) и да са осигурени срещу неправилно включване (лява и дясна слушалка към съответните изходи).

Чл. 742. (1) Аудиометричната апаратура трябва да има следните ясни и четливи надписи и означения за:

1. наименованието или знака на производителя;

2. типа на аудиометъра;

3. идентификационния номер;

4. знака за одобрен тип.

(2) На аудиометъра трябва да е осигурено подходящо място за поставяне на знак от проверка.

Чл. 743. Максимално допустимите грешки на аудиометрите при задаване на честота и ниво на звуковия сигнал не трябва да превишават стойностите, посочени в приложение № 38.

Чл. 744. (1) Аудиометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Броят на изпитваните образци при изследване за одобряване типа на аудиометрите е 3, като в зависимост от резултатите от изпитване могат да бъдат поискани допълнителни образци.

Раздел XXXVI.

Радарни скоростомери

Чл. 745. Радарният скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на моторните превозни средства чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер.

Чл. 746. (1) Конструкцията на радарния скоростомер трябва да позволява да се индивидуализира превозното средство, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече превозни средства, при разминаване или когато радарният скоростомер е монтиран на движещо се превозно средство.

(2) Ако радарният скоростомер не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две различни превозни средства пресичат радарния лъч едновременно, но с различна скорост.

Чл. 747. Радарният скоростомер трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който превозните средства пресичат радарния лъч (ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на пресичане под 10°).

Чл. 748. Конструкцията на радарните скоростомери, работещи без регистриращо устройство, трябва да позволява отчитане на резултатите от измерване от двама оператори едновременно.

Чл. 749. Възлите на радарните скоростомери, изложени на външни въздействия, трябва да са прахо- и водонепроницаеми след свързването на всички детайли.

Чл. 750. Радарните скоростомери трябва автоматично да изключват неверни резултати, причинени от външни въздействия и смущения, както и такива, предизвикани от промяна на захранващото напрежение извън зададения от производителя обхват.

Чл. 751. (1) Инструкциите (програмите) и запаметените данни трябва да се проверяват най-малко веднъж при всяко включване на радарния скоростомер по методи, удостоверяващи тяхната комплектност.

(2) Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания.

Чл. 752. За радарните скоростомери, регистриращи резултатите от измерване, регистрацията трябва да съдържа:

1. датата и времето на измерването;

2. измерената скорост и посоката на движение на превозните средства.

Чл. 753. (1) За радарните скоростомери, конструирани за използване в условия, при които операторът не може да контролира задоволително тяхната работа, производителят трябва да осигури резултатите да са в определените допустими граници.

(2) В инструкцията за работа, придружаваща радарния скоростомер, производителят трябва да предостави информация за извършените измервания за изпълнение на изискването по ал. 1.

(3) При измерванията трябва да се отчита както неопределеността от измерванията, така и възможни единични откази.

(4) При използване на статистически метод доверителната вероятност трябва да е най-малко 99,8 %.

Чл. 754. (1) Върху радарния скоростомер или върху всяко отделно съставящо го устройство трябва да има неизтриваеми означения за:

1. името на производителя;

2. типа и идентификационния номер на радарния скоростомер.

(2) Върху всяко присъединяемо устройство трябва да е нанесен съответен типов или идентификационен номер.

(3) Всеки радарен скоростомер трябва да се придружава от инструкция за работа, която съдържа:

1. описание на начина на работа с оборудването;

2. схемно описание на основните операции;

3. описание на нормалните работни условия;

4. режими на работа;

5. информация за основните причини за грешки;

6. преглед на влияещите върху измерванията фактори и грешките, които те могат да предизвикат;

7. за радарни скоростомери, конструирани за работа без оператор - информация за нивото на вероятност резултатите да попадат в определените допустими граници.

Чл. 755. (1) Знаците, удостоверяващи резултата от метрологичен контрол, се поставят на видно място върху корпуса на радарния скоростомер.

(2) В случаите, когато радарният скоростомер е съставен от самостоятелно обособени устройства, знаците се поставят на всяко от тях.

Чл. 756. (1) Максимално допустимата грешка при проверката на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал е ± 1 km/h или ± 1 % за скорости над 100 km/h.

(2) Радарният скоростомер трябва да може да извършва измервания с грешка, която не надвишава допустимата в температурен обхват, включващ най-малко обхвата от 0°С до 50°С.

(3) Ако границите на нормирания температурен обхват бъдат преминати, радарният скоростомер трябва автоматично да преустанови измерванията.

Чл. 757. (1) В неработещо състояние радарният скоростомер трябва да издържа без повреда температури от минус 25°С до 70°С.

(2) Обхватът на измерване на скоростта трябва да включва най-малко обхвата от 30 km/h до 150 km/h.

(3) Дълговременната нестабилност на честотата на излъчвания сигнал за две години не трябва да надвишава ± 0,2 %.

(4) Устройството за насочване на лъча не трябва да въвежда относителна грешка, надвишаваща ± 0,5 %.

Чл. 758. Когато радарният скоростомер е инсталиран в съответствие с инструкцията, той трябва да не допуска измервания в тази част от антенната диаграма, в която вследствие на нерегламентиран ъгъл на пресичане на радарния лъч относителната грешка от измерванията би надвишила ± 2 %.

Чл. 759. Радарният скоростомер трябва да може автоматично да извършва проверка поне на нискочестотната си част, на веригите за пренос и обработка на данни и на индикацията при включване, както и по желание на оператора, и да дава индикация за изпълнение на проверката.

Чл. 760. (1) Резултатите, предавани по цифров път, както и съответните електронни и логически схеми и компоненти трябва да бъдат проверявани чрез допълнителни операции.

(2) Всяко несъответствие трябва да блокира процеса на измерване.

(3) Индикаторът на скоростта трябва да блокира автоматично, когато захранващото напрежение е извън допустимите граници.

Чл. 761. (1) Радарните скоростомери се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

(2) Изпитването за одобряване на тип се извършва в лабораторни условия и на полеви тест.

(3) В лабораторията, извършваща изпитванията, се представя един брой радарен скоростомер заедно с пълната му окомплектовка и техническото досие.

Чл. 762. (1) Изпитването за одобряване на тип в лабораторни условия включва:

1. изпитване на микровълновата секция;

2. изпитване на нискочестотната секция;

3. предварителен тест на въздействия на електронния блок;

4. изпитване на механична издръжливост;

5. изпитване на климатична устойчивост;

6. воден тест за частите, изложени на вода;

7. тест на надеждност на електронните и логическите компоненти.

(2) Полевият тест се извършва в реален трафик с цел комплексно оценяване на факторите, влияещи върху резултатите от измерванията на скоростта.

(3) Измерванията се извършват в условия на променящи се скорост, гъстота на трафика и по възможност - при различни температури.

Чл. 763. (1) Първоначалната проверка включва:

1. проверка на контролните точки на антенната диаграма;

2. проверка на честотния обхват и стабилността на осцилатора;

3. проверка на точност при измерване на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал;

4. въздействие върху електронния блок;

5. проверка на излъчваната мощност.

(2) Първоначалната проверка се извършва в лабораторни условия.

(3) По преценка на проверителя допълнително може да се извърши полеви тест на отделни или на всички радарни скоростомери.

Чл. 764. (1) Последващата проверка включва:

1. проверка на контролните точки на антенната диаграма;

2. проверка на честотния обхват и стабилността на осцилатора;

3. проверка на точност при измерване на скорост чрез симулиране на Доплеров сигнал;

4. въздействие върху електронния блок.

(2) Последващата проверка се извършва в лабораторни условия. По преценка на проверителя допълнително може да се извърши полеви тест на отделни или на всички радарни скоростомери.

Раздел XXXVII.

Анализатори за алкохол в дъха

Чл. 765. Анализаторът за алкохол в дъха е предназначен да се използва за определяне концентрацията на етилов алкохол в издишвания от белите дробове въздух.

Чл. 766. Анализаторът за алкохол в дъха трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното му пускане в употреба.

Чл. 767. (1) Анализаторът за алкохол в дъха трябва да извършва измерване само ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух.

(2) Измерването трябва да спира, ако издишването не е непрекъснато или ако издишаният въздух съдържа въздух от горните дихателни пътища.

Чл. 768. (1) Преди всяко измерване анализаторът за алкохол в дъха трябва да посочва автоматично, че е готов да извърши правилно измерване.

(2) Измерването не трябва да се извършва, ако автоматичната проверка покаже, че то се извършва неправилно.

Чл. 769. (1) Обхватът на измерване на концентрацията на етиловия алкохол трябва да е от 0 mg/l поне до 1,5 mg/l.

(2) Обхватът на измерване на обема на издишания въздух трябва да е от 1,5 l до 4,5 l, с продължителност на издишването от 5 s до 15 s.

Чл. 770. (1) Стационарните анализатори трябва да са предназначени да работят в затворени пространства, чиято температура и влажност не се контролират.

(2) Преносими анализатори трябва да са предназначени да работят в отворени пространства със средни климатични условия.

Чл. 771. Стационарните и преносимите анализатори на алкохол в дъха трябва да са предназначени да работят в пространства със значителна или висока степен на вибрации и удари и при атмосферно налягане от 800 hPa до 1040 hPa.

Чл. 772. Влиянието на електромагнитно смущение трябва да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка.

Чл. 773. (1) Анализаторът за алкохол в дъха трябва да показва резултата от измерването в mg/l.

(2) Анализаторът за алкохол в дъха може да показва резултата от измерване в промили "‰" съгласно приложение № 39.

Чл. 774. Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха трябва да са:

1. ± 0,020 mg/l - за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l;

2. ± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l;

3. ± 20 % от измерваната концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l.

Чл. 775. Скалният интервал трябва да е равен на 0,01 mg/l - при работни условия, и на 0,001 mg/l - при метрологично изследване.

Чл. 776. Стандартното отклонение на резултатите от 10 измервания трябва да е:

1. за концентрации, по-малки от 0,400 mg/l - по-малко от 0,007 mg/l;

2. за концентрации, равни или по-големи от 0,400 mg/l и по-малки или равни на 2,000 mg/l - по-малко от 1,75 %;

3. за концентрации, по-големи от 2,000 mg/l - по-малко от 6 %.

Чл. 777. Анализаторите за алкохол в дъха се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 778. За изследване типа на анализаторите за алкохол в дъха се представят 3 образеца.

Чл. 779. (1) Изпитването за одобряване на типа се извършва с парогазови смеси с температура (34 ± 0,5)°С и с номинални стойности на масови концентрации 0,05 mg/l, 0,15 mg/l, 0,25 mg/l, 0,40 mg/l, 0,70 mg/l, 0,95 mg/l, 1,50 mg/l и по-големи, които да покриват най-малко 5 точки от обхвата на измерване.

(2) Парогазовите смеси се получават на изхода на газгенератор от водни разтвори на етилов алкохол съгласно приложение № 39.

(3) Стойността на концентрацията на етилов алкохол в парогазовите смеси трябва да е с разширена неопределеност при коефициент на покритие 2 по-малка от една четвърт от максимално допустимата грешка.

Чл. 780. Първоначалната и последващите проверки се извършват с парогазови смеси най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

Чл. 781. Максимално допустимите грешки на анализаторите за алкохол в дъха при последваща проверка са:

1. ± 0,032 mg/l - за масова концентрация, по-малка от 0,400 mg/l;

2. ± 8 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l;

3. ± 30 % от измерваната концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l.

Раздел XXXVIII.

Диоптрометри

Чл. 782. (1) Диоптрометрите са средства за измерване, предназначени за контрол на съответствието на лещите за очила с предписаните рецепти, както и за контрол на правилното монтиране на лещите в рамките за очила.

(2) Диоптрометърът е средство за измерване стойността на задната връхна рефракция на неастигматични и астигматични лещи, на призматичното действие на призми за очила и определяне положението на главните сечения на астигматични лещи и на линията "връх - основа" на призми за очила, монтирани в рамка.

(3) Задната връхна рефракция на леща за очила е величина, реципрочна на нейното задно връхно фокусно разстояние, изразено в метри. Задното връхно разстояние е разстоянието от задната повърхност на лещата до задния й фокус.

(4) Единицата за изразяване на връхната рефракция е реципрочната стойност на метъра (m-1), нарича се "диоптър" и се обозначава със символа "D".

Чл. 783. (1) Показанията на диоптрометрите се изразяват в диоптри -D. Диоптърът е рефракция на леща за очила, поставена във въздух, фокусното разстояние на която е равно на 1 m.

(2) Призматичен диоптър е рефракцията на призма, която при ъгъл на най-малкото отклонение на разстояние 1 cm от задната й повърхност отклонява лъча с 1 m.

Чл. 784. Основните видове диоптрометри са:

1. визуален диоптрометър, чиято скала е непрекъсната и отчитането се извършва през окуляр;

2. цифров диоптрометър, чието показващо устройство представя измерените стойности в цифров вид, закръглени до най-близката нарастваща дискретна стойност (дискрета). Отчитането на показанията на диоптрометъра може да се извършва от дисплея на самия уред или на монитора при компютърно отчитане.

Чл. 785. (1) На диоптрометрите трябва да бъдат означени типът, идентификационният номер на производителя или търговската марка и серийният номер на уреда и годината на производство.

(2) Призматична оптична сила е отклонението на светлинен лъч, което се получава при преминаването му през определена точка от призматична леща. Единицата мярка на призматичната оптична сила се изразява в сантиметър на метър (cm/m). Наименованието на тази единица е "призматичен диоптър", а символът, с който се означава, е D.

(3) Обхватът на измерване трябва да осигурява измерване на връхната рефракция (оптичната сила на сферичните лещи) в границите най-малко от минус 20 D до плюс 20 D и на призматичната оптична сила от 0 до най-малко 5 D.

(4) Оптична сила на сферична леща е свойство на сферичната леща да фокусира успореден параксиален сноп (тесен сноп от лъчи, близки до оптичната ос) в една точка - фокусът на лещата.

(5) Оптична сила на астигматична леща е свойство на астигматичната леща да фокусира параксиален сноп от успоредни лъчи едновременно в две отделни фокусни отсечки, които са взаимно перпендикулярни и следователно, за разлика от сферичната леща, тази леща има две основни оптични сили.

Чл. 786. (1) Уредът трябва да позволява измерване направлението на оста на цилиндричните лещи в границите от 0° до 180°. За призмите трябва да е възможно да се определя направлението на оста на основата в границите от 0° до 360°.

(2) За визуалните диоптрометри с непрекъсната индикация диоптричната скала трябва да има стойност на деление не по-голямо от 0,25 D и да позволява отчитане с точност, посочена в приложения № 40 и 41.

(3) Стойността на деление на скалата за отчитане направлението на оста не трябва да превишава 5° и трябва да е достатъчно ясна, за да позволява интерполиране до най-близкия градус.

Чл. 787. (1) За отчитане на призматичната оптична сила стойността на деление не трябва да е по-голяма от 1 D.

(2) За диоптрометрите с цифрова индикация в обхвата от 10 D до минус 10 D разликата между две деления от цифровия дисплей трябва да е със стойност не по-голяма от 0,25 D. Дисплеят трябва да показва най-малко две десетични цифри. Разликата между две стойности на цифровия дисплей за отчитане на направлението на оста трябва да е 1°.

(3) За отчитането на призматичната оптична сила уредът трябва да има стъпка на нарастване или намаляване със стойност не по-голяма от 0,25 D.

(4) Уредът трябва да е проектиран така, че да дава възможност да се измерват лещи с диаметър поне 80 mm и с дебелина поне 20 mm. Трябва да е възможно транслационното преместване на лещите върху опорния лещов носач на разстояние не по-малко от 30 mm по направление, перпендикулярно спрямо оптичната ос и спрямо регулируемата опорна шина, като началото на това преместване трябва да е на разстояние не по-голямо от 10 mm под оптичната ос на уреда.

(5) Конструкцията на опорния лещов носач не трябва да влияе неблагоприятно върху точността на измерване, предизвиквайки допълнителна грешка.

Чл. 788. (1) Показанията на връхната рефракция и на призматичната оптична сила трябва да се отнасят за една от двете дължини на вълните - зелената живачна линия - lе = 546,07 nm, или за жълтата хелиева линия - ld = 587,56 nm.

(2) Ако не са изпълнени изискванията на приложение № 40 за двете дължини на вълните, трябва да е посочена дължината на вълната, използвана за калибриране на уреда. Допустимите отклонения, дадени в приложения № 40 - 43, се използват за измерване стойностите на връхната рефракция и призматичната оптична сила на лещите за очила от всички материали.

(3) Ако използваният източник на светлина на диоптрометъра не работи на някоя от основните дължини на вълната, трябва да се направят корекции, за да се изпълнят изискванията за допустимите отклонения за някои оптични материали за лещите.

(4) При изследване в целия обхват на измерване на диоптрометри с непрекъсната индикация с помощта на еталонните лещи показанията за връхната рефракция и за призматичната оптична сила не трябва да се различават от номиналните стойности на еталонните лещи повече от границите, дадени съответно в приложения № 40 и 41.

Чл. 789. Отклоненията на оптичната сила на лещите от номиналните стойности на еталонните лещи при изпитване на диоптрометрите с цифрова индикация не трябва да превишават стойностите в приложения № 42 и 43 за целия обхват на измерване.

Чл. 790. (1) За изпитването на диоптрометрите еталонните лещи трябва да имат точни стойности, които да са цяло число, кратно на 0,25 D.

(2) Грешката при отбелязване с осовия маркер трябва да не е по-голяма от допуска ± 1° за направлението от 0° до 180° от кръговата скала или за отчитаното направление. Осовият маркер за отбелязване на оптичния център на лещата не трябва да се измества от оптичната ос на диоптрометъра повече от 0,4 mm. Опорната линия за регулиране не трябва да се отклонява от положението успоредно на направлението от 0° до 180° от кръговата скала повече от 1°.

Чл. 791. (1) Грешката при отбелязване с осовия маркер не трябва да е по-голяма от ± 10 за направлението 0° ё 180° от кръговата скала или за отчитаното направление.

(2) Осовият маркер за отбелязване на оптичния център на лещата не трябва да се измества от оптичната ос на диоптрометъра повече от 0,4 mm.

(3) Опорната линия за регулиране не трябва да се отклонява от положението успоредно на направлението 0° ё 180° от кръговата скала повече от 1°.

Чл. 792. Диоптрометрите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 793. Първоначалната и последващата проверка включват проверка за:

1. центроване;

2. връхна рефракция;

3. призматична оптична сила;

4. ориентиране на осовия маркер и осовия указател;

5. точност на маркера за оптичния център.

Раздел XXXIX.

Измервателни шаблони за определяне нетното количество на предварително опаковани продукти, означени по обем

Чл. 794. Измервателните шаблони са предназначени за индиректно определяне нетното количество на продукти, означени по обем, съдържащо се в опаковки, произведени съгласно Наредбата за опаковките, използвани като съдове за определяне на обема на затворените в тях течности, приета с Постановление № 41 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.; попр., бр. 27 от 2003 г.; изм., бр. 33 от 2003 г.).

Чл. 795. (1) Измервателните шаблони се характеризират с означения за използвания обем, наричан по-нататък "номинален обем".

(2) Скалата на измервателните шаблони се формира от основните деления и от другите означени деления.

Чл. 796. (1) Контурите на измервателния шаблон при необходимост и с включване на затварящото устройство (капачката) трябва да са такива, че шаблонът да се поставя без хлабина на гърлото на бутилката, за която е предназначен, и да се сваля свободно от нея.

(2) Измервателните шаблони трябва да са изработени от подходящ материал, който е достатъчно надежден и стабилен, за да запазват формата си и да са устойчиви на външни въздействия, включително климатични, при нормални условия на употреба.

(3) Използваните материали трябва да са такива, че при нормални условия на употреба и при промяна на температура с 8°С над или под предписаната от производителя температура да не предизвикват грешки, които са по-големи от нормираните за съответния шаблон максимално допустими грешки.

Чл. 797. (1) Измервателните шаблони трябва да имат стабилна конструкция и да са изработени прецизно.

(2) Напречното сечение на измервателните шаблони трябва да е с такава дебелина, че при нормални условия на употреба да не предизвиква несигурност по отношение на резултатите от измерване.