Раздел V Отвеждане на димните газове от промишлени газови инсталации

Чл. 156. За отвеждане на димните газове се изграждат комини и димоходи.

Чл. 157. (1) Фуксовите шибъри в котелните трябва да имат отвори за проветряване на пещите на неработещите котли с диаметър не по-малък от 50 mm.

(2) Управлението на фуксовите шибъри се извежда на фронта на котлите, като се предвиждат фиксатори на положенията "отворено" и "затворено".

Чл. 158. На котли и пещи с монтирани вентилатори за димни газове трябва да се предвиди защита, изключваща подаването на газ при изключване на вентилатора.

Чл. 159. При преустройство на котли, пещи и агрегати, работещи с природен газ, сеченията на димоходите се определят за нормално отвеждане на димните газове.

Чл. 160. (1) На пещите и димоходите на газовите агрегати се инсталират взривни клапи с площ на клапите не по-малка от 0,05 m2.

(2) Взривните клапи се монтират в горните части на пещите и фуксовете и в места, за които има вероятност от натрупване на газ, като се предвиждат специални защитни устройства за предпазване на обслужващия персонал при задействане на клапите.

(3) Взривни клапи могат да не се предвиждат за малки промишлени пещи, изпускащи продуктите на горенето под чадър или в помещението.

Чл. 161. (1) Отделените димни газове от отоплителните уреди с излъчваща плоскост се изхвърлят извън сградата, в която са монтирани.

(2) Отвеждането на димните газове от помещенията за газови уреди тип "А" се извършва чрез:

1. вентилация чрез термично отвеждане (аерация) на сместа продукти на горене - околен въздух;

2. механична вентилация;

3. естествена вентилация на въздуха.

(3) При термичното и механичното отвеждане на димните газове от помещението се осигурява отвеждане най-малко по 10 куб. м/h за kW топлинна мощност на работещите уреди.

(4) Естествена вентилация се допуска във:

1. помещения с най-малко 1,5-кратен въздухообмен за един час;

2. помещения, в които плътността на топлинния поток не надвишава 5 W/куб. м.

Чл. 162. При проектирането и изграждането на комините, димоходите и вентилацията на помещенията се спазват изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 ЗЕ.

Глава пета

Чл. 163. Сградните газови инсталации са съоръжения, предназначени за ползването на природен газ в жилищни, административни, обществени и офис сгради.

Чл. 164. Газопроводите на газовите инсталации може да се изработват от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от пластифициран поливинилхлорид и други тръби, специфицирани за природен газ.

Чл. 165. (1) Открити инсталации се изработват само с метални тръби.

(2) Допуска се изработване на открити инсталации от тръби от друг материал, специфицирани за вграждането им в открити инсталации.

Чл. 166. Допуска се употребата в сградни газови инсталации на медни тръби с номинална дебелина на стената в зависимост от външния диаметър, както следва:

1. при диаметър до 22 mm включително - 1 mm;

2. при диаметър над 22 до 42 mm включително - 1,5 mm;

3. при диаметър над 42 до 89 mm включително - 2 mm;

4. при диаметър над 89 до 108 mm включително - 2,5 mm;

5. при диаметър над 108 mm - 3 mm.

Чл. 167. (1) В жилищни, административни и обществени сгради се допускат газопроводи с налягане до 0,01 МРа.

(2) Газопроводи с налягане до 0,5 МРа се допускат в помещенията на отоплителни котелни, изградени в посочените в ал. 1 сгради, при осигурена вентилация, газсигнализация и взривобезопасно осветление.

(3) Не се допуска изграждане на ГРП с входящо налягане над 0,01 МРа в жилищни, административни, обществени и офис сгради.

(4) Допуска се изграждане на ГРП с входящо налягане до 0,5 МРа в помещенията на отоплителни котелни централи, изградени в посочените в ал. 1 сгради.

(5) Газорегулаторните пунктове трябва да удовлетворяват изискванията на глава четвърта, раздел III.

Чл. 168. (1) Металните газопроводи в сгради се изолират електрически от разпределителните стоманени газопроводи с изолационен елемент.

(2) Не се допуска монтиране на изолационен елемент в подземната част на газопровода.

(3) В близост до входа и изхода му от сградата захранващият газопровод се оборудва със спирателен кран и разглобяема връзка.

Чл. 169. (1) Газовите уреди се свързват към газопроводите с твърди връзки.

(2) Допуска се използването на гъвкави връзки при работно налягане на газа до 0,01 МРа.

(3) Не се допуска загряване над допустимите норми на присъединителните връзки по време на експлоатацията на газовите уреди.

Чл. 170. Гъвкавите газопроводи (връзки) трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са възможно най-къси;

2. да могат да работят при най-високата и най-ниската работна температура и при работно налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане, но не по-ниско от 0,015 МРа;

3. да са съоръжени с трайно закрепени фитинги;

4. към тях да има монтирана спирателна арматура по посока на протичането на газа;

5. да се закрепват по начин, който не позволява завъртане и опасност от нараняването им.

Чл. 171. (1) Допуска се газопроводите да се полагат под мазилката без кухина около газопровода при налягане на газа до 0,01 МРа.

(2) За случаите по ал. 1 не се допускат разглобяеми съединения.

(3) Преминаването на газопроводи през стени и подове става чрез защитен кожух (обсадни тръби).

(4) Не се допуска преминаване на газопроводи през:

1. вентилационни тръби;

2. димоотводи;

3. асансьорни шахти.

Чл. 172. Газовите инсталации в сгради трябва да удовлетворяват и изискванията на БДС EN 1775.

Чл. 173. Допуска се преминаване на газопроводи през стълбища и стълбищни площадки при осигуряване най-малко на едно от следните условия:

1. газопроводите са разположени в инсталационни шахти или канали от негорими материали; шахтите се вентилират поетажно или общо, като вентилационните отвори са със сечение 100 cm2 и нямат връзка с въздуха на стълбището; вентилация не се изисква, ако шахтите са плътно запълнени с негорим материал;

2. газопроводите са разположени под мазилка (замазка) с дебелина най-малко 15 mm без въздушен луфт;

3. изискванията по т. 1 и 2 не се прилагат за сгради с височина до 15 m.

Чл. 174. (1) Котелните инсталации и газовите уреди се разполагат в подземни и надземни помещения с местоположение, големина и функционално предназначение, осигуряващи необходимите условия за техния монтаж и безопасна експлоатация.

(2) Не се допуска монтиране на газови уреди:

1. в стълбища, с изключение на жилищни сгради до 2 етажа с не повече от две жилища;

2. в санитарни помещения (бани, тоалетни и др.) без осигурена вентилация;

3. в помещения, в които се съхраняват взривоопасни или леснозапалими вещества, чието запалване може да предизвика експлозия.

Чл. 175. (1) Газови уреди тип "А" с обща номинална мощност до 11 kW се допускат в помещения с обем най-малко 20 куб. м и с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец.

(2) Допускат се газови уреди в помещения с принудителна вентилация, когато работата на газовите уреди е възможна само при работещ смукателен вентилатор, изхвърлящ отработения въздух извън помещението в атмосферата.

(3) Допускат се газови уреди в помещения, които отделят не по-повече от 30 куб. см въглероден оксид на 1 куб. м в помещението.

Чл. 176. (1) Газови уреди тип "В" се допускат в помещения, в които при подналягане не по-голямо от 4 Ра е осигурено подаване най-малко на 1,6 куб. м въздух за 1 kW обща номинална мощност на газовите уреди, когато са монтирани в помещението и отнемат въздух за горене.

(2) Газови уреди тип "В1" се допускат в помещения със или без врати, водещи на открито, или с прозорци, които се отварят, при обем най-малко 1 куб. м/kW обща номинална мощност, ако е гарантирано подаване на достатъчно количество въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

(3) Допускат се газови уреди тип "В1" в помещения с обем, по-малък от 1 куб. м/kW обща номинална мощност, като помещенията трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 ЗЕ.

(4) Газови уреди тип "В1" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря, независимо от обема на помещението, ако помещенията са свързани към централна инсталация за подаване на въздух, а димните газове и отработеният въздух се отвеждат заедно.

(5) Газови уреди тип "В2" и "В3" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря, независимо от обема на помещението, ако е гарантирано подаване на достатъчно въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

Чл. 177. Допуска се монтиране на газови уреди тип "В" в помещения с принудителна смукателна вентилация, в случай че тя не оказва влияние на захранването с въздух за горене и на отвеждането на димните газове.

Чл. 178. (1) Газови уреди тип "В2" и "В3" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение без външна врата или отварящ се прозорец независимо от обема на помещението, при условие че е осигурено захранване с въздух за горене чрез два външни отвора с напречно сечение най-малко 150 cm2 плюс 2 cm2 за всеки kW над 50 kW.

(2) Газови уреди тип "В1" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение със или без външна врата или отварящ се прозорец при обем най-малко 1 куб. м/kW обща номинална мощност, при условие че е осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез външни отвори съгласно изискванията на ал. 1.

(3) Газови горивни инсталации може да се монтират и в помещения, непосочени в ал. 1 - 4, когато:

1. това се изисква технологично и е осигурена безопасната експлоатация на инсталацията;

2. помещенията се намират в самостоятелни сгради, предназначени само за газовите инсталации.

Чл. 179. (1) Газови уреди тип "С" може да се монтират във всички помещения.

(2) Газови уреди тип "С11" може да се монтират само на външна стена и да са с номинална мощност до 7 kW за отоплителните тела и до 28 kW за водонагревателите.

(3) Газови уреди тип "С12" и "С13" може да се монтират на външна и на вътрешна стена и да са с номинална мощност най-много 11 kW за отоплителни тела и 28 kW за водонагреватели.

(4) Газови уреди тип "С" може да се монтират в гаражи, при условие че производителят на уреда предвижда такова приложение.

Чл. 180. (1) Димните газове от газовите уреди се отвеждат извън сградата, в която са монтирани, при спазване на изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 ЗЕ и инструкцията на завода производител.

(2) Димните газове от газовите уреди тип "В", "С4" и "С6" се отвеждат на открито чрез:

1. комини;

2. вертикални инсталации за отвеждане на димните газове, включително обща система въздух - димни газове;

3. шахти за отработен въздух;

4. вентилационни системи.

(3) Отвеждането на димните газове от помещенията за газови уреди тип "А" се извършва чрез:

1. вентилация чрез термично отвеждане (аерация) на сместа продукти на горене - околен въздух;

2. механична вентилация;

3. естествена вентилация на въздуха.

(4) Комините, вертикалните инсталации и шахтите трябва да бъдат оразмерени за нормално отвеждане на димните газове.

Чл. 181. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и за отвеждане на димните газове при газови уреди тип "С" са съставни части на газовите горивни инсталации.

(2) Не се допуска извеждане на тръбопроводи за отвеждане на димни газове:

1. в проходи и тесни улички;

2. във вътрешни дворове, ако широчината и дължината на двора са по- малки от височината на най-високата граничеща сграда;

3. във въздушни и осветителни шахти;

4. в лоджии и покрити галерии;

5. под еркери, които могат да възпрепятстват отвеждането на димните газове;

6. във взривоопасни и пожароопасни зони, в които могат да се образуват леснозапалими или взривоопасни смеси.

Чл. 182. (1) Присъединяването на газовите уреди към комините се осъществява с тръби от негорим материал.

(2) Диаметърът на присъединителната тръба трябва да е не по-голям от диаметъра на димоотвеждащата тръба (отвора) на газовия уред.

(3) Хоризонталните участъци на присъединителните тръби се предвиждат с наклон към газовия уред не по-малък от 1 на сто.

(4) Присъединителните тръби трябва да са осигурени срещу огъване и провисване.

(5) Звената на присъединителните тръби трябва да осигуряват неизтичане на газове в помещението при плътно свързване без просвет.

(6) При свързване на няколко газови уреда в общ комин не се допуска преминаване на димни газове между работните помещения или изтичане на димни газове от неработещи газови инсталации.

Чл. 183. При проектирането и изграждането на комините, димоходите, шахтите и вентилацията на помещенията се спазват изискванията на наредбата по чл. 200, ал. 2 ЗЕ.

Глава шеста

Раздел I

Чл. 184. Бутилките на бутилковите инсталации се монтират в заключващи се шкафове на открито, в отделни помещения или в самостоятелни сгради.

Чл. 185. (1) Шкафовете за бутилки се изработват от негорими материали.

(2) В горната част на шкафа и непосредствено над пода трябва да има по един отвор за вентилация с площ не по-малко от 1 на сто от площта на пода, но не по-малка от 0,01 m2.

(3) Шкафовете, в които са монтирани бутилкови инсталации за природен газ, трябва да отстоят на безопасно разстояние от прозорци, врати, отвори на сгради и други.

(4) Шкафовете трябва да се осигурят по подходящ начин срещу достъп на неоправомощени трети лица.

Чл. 186. (1) Не се допуска монтиране на бутилкови инсталации във:

1. помещения, предназначени за постоянно пребиваване на хора, или в помещения под нивото на околния терен;

2. стълбища;

3. жилищни, административни, обществено-обслужващи и офис сгради.

(2) Помещенията трябва да се осигурят по подходящ начин срещу достъп на неоправомощени лица.

Чл. 187. Конструкцията на бутилковите инсталации трябва да осигурява:

1. лесен монтаж на бутилките към инсталацията и удобно обслужване по време на експлоатация;

2. здраво закрепване на присъединените към инсталацията бутилки;

3. отстраняване на въздуха или природния газ чрез продухване;

4. херметичност при максимално работно налягане;

5. присъединяване на всяка бутилка към инсталацията със самостоятелна спирателна арматура;

6. минимално възможната дължина на тръбопроводите за присъединяване на бутилките;

7. сигурно заземяване;

8. отвеждане на природния газ от изходящия тръбопровод на предпазния клапан на открито и безопасно място.

Чл. 188. Бутилковата инсталация трябва да бъде снабдена със:

1. спирателна арматура за всяка бутилка;

2. спирателно устройство на събирателния тръбопровод;

3. редуциращо устройство;

4. предпазен клапан, монтиран след редуциращото устройство;

5. манометри, монтирани преди и след редуциращото устройство;

6. спирателна арматура, монтирана на тръбопровода след редуциращото устройство;

7. изходящ тръбопровод на предпазния клапан;

8. щуцери със спирателна арматура за присъединяване на бутилки или подаване на флуид за продухване на бутилковата инсталация;

9. автоматично действащо предпазно устройство, което да осигури изпускане на намиращия се във всяка една група бутилки природен газ при повишаване на температурата на стените им над 100 °С.

Чл. 189. Бутилките на бутилковите инсталации се монтират върху равна повърхност, във вертикално или хоризонтално положение и на такова разстояние от източници на топлинно излъчване, че повърхностите им да не се загряват на повече от 40 °С.

Раздел II

Чл. 190. (1) Батерии от бутилки се монтират на открито или под навес.

(2) Настилката, съвпадаща с мястото за поставяне на батериите от бутилки, трябва да е хоризонтална и с необходимата товароносимост.

(3) Батериите от бутилки се защитават по подходящ начин от достъп на неоправомощени лица.

(4) Отвеждане на природния газ от изходящия газопровод на предпазния клапан трябва да е на открито безопасно място.

(5) Батериите за бутилки трябва да бъдат защитени от пряко попадане на мълния.

(6) На мястото, на което са монтирани, батериите от бутилки трябва да са защитени от въздействието на пожар с автоматично действащо предпазно устройство, което да осигури изпускане на намиращия се във всяка група бутилки природен газ при повишаване на температурата на стените им над 100 °С.

Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.).

Чл. 192. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.).

Чл. 193. (Отм. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.).

Раздел III

Автомобилни газоснабдителни станции за компресиран природен газ

Чл. 194. Автомобилната газоснабдителна станция за компресиран (сгъстен) природен газ (АГСКПГ) обхваща цялото оборудване от входния фланец до уреда за зареждане на автомобили на газостанцията, който се счита за крайната й точка.

Чл. 195. (1) Автомобилната газоснабдителна станция за компресиран природен газ, монтирана от едно лице, трябва да отговаря като цяло на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяването на съответствието на съоръженията под налягане и на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Когато АГСКПГ е проектирана, произведена и монтирана от повече от едно лице, всяко от съоръженията им под налягане и устройствата им за безопасност трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяването на съответствието на съоръжения под налягане, а станцията - на изискванията на тази наредба и на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 196. (1) Газовите компресори и съдовете под налягане към тях се монтират в помещение, под навес или във фабрично изградени модули.

(2) Всички останали съдове, работещи под налягане, бутилки и газопроводи се монтират на открито или под навес.

Чл. 197. Компонентите на АГСКПГ трябва да са така разположени, че да осигуряват:

1. бързото отдалечаване на намиращите се в тях превозни средства в случай на необходимост;

2. лесното навлизане на пожарни автомобили и линейки, идващи отвън;

3. избягване на взаимодействието между моторните превозни средства;

4. ефикасна защита от удари от моторните превозни средства на стационарните съоръжения, съдове под налягане, тръбопроводи и други;

5. разстояния не по-малки от 5 m между две съседни колонки за зареждане.

Чл. 198. За създаване на възможност за пълно изолиране на АГСКПГ трябва да се поставят ръчни спирателни вентили най-малко на следните места:

1. захранващия тръбопровод на компресора;

2. входа и изхода на всяка група съдове или бутилки за съхранение на природен газ под налягане;

3. входа на газоколонката;

4. захранващия газопровод на границата на технологичното оборудване.

Чл. 199. На захранващия АГСКПГ газопровод трябва да се монтират най- малко:

1. възвратен клапан;

2. спирателен клапан.

Чл. 200. Автомобилната газоснабдителна станция за компресиран природен газ трябва да е съоръжена най-малко с автоматично действащи предпазни устройства, които:

1. да не позволяват повишаването на налягането над максимално допустимото в цилиндрите на компресорите, съдовете, работещи под налягане, бутилките и газопроводите;

2. да не позволяват към превозното средство да постъпва природен газ с налягане, надвишаващо максимално допустимата стойност;

3. да осигурят изпускане на намиращия се във всяка група съдове или бутилки природен газ при повишаване на температурата на стените им над 100 °С.

Чл. 201. (1) Технологичното оборудване на АГСКПГ трябва да осигурява максимално налягане на природния газ при подаването му в превозните средства:

1. за АГСКПГ станции без температурна компенсация - 20 МРа;

2. не по-високо от 25 МРа - при използване на температурна компенсация.

(2) Максималното налягане на природния газ при зареждане на превозното средство трябва да се контролира така, че масата на заредения в бутилката (бутилките) газ да не надвишава масата, съответстваща на масата, при която налягането в бутилките няма да е по-високо от 20 МРа при температура 20 °С.

Чл. 202. (1) Природният газ от предпазните устройства се отвежда на безопасно място, на открито, на височина най-малко 3 m над земята и най-малко на 1 m над околните сгради, намиращи се в радиус 5 m.

(2) Едновременното отвеждане на природния газ от няколко предпазни устройства чрез обща система от тръбопроводи не трябва да възпрепятства процеса на понижаването на налягането в който и да е компонент на газостанцията.

(3) При проектирането на тръбопроводите за отвеждане на природния газ от предпазните устройства се предвиждат мерки за отстраняване на неблагоприятното влияние на дъжда, кондензацията, корозията и др.

Чл. 203. Автомобилната газоснабдителна станция за компресиран природен газ трябва да е съоръжена с автоматични аварийни вентили, които да прекъснат подаването на газ във:

1. газоколонката (колонките);

2. станцията;

3. съдовете или бутилките, в които се съхранява природен газ.

Чл. 204. (1) На територията на газостанцията трябва да има разположени бутони за аварийното й изключване.

(2) Един от тях трябва да бъде разположен на място със свободен достъп на безопасно разстояние от компонентите на газостанцията, които крият риск от пожар.

Раздел IV

Чл. 205. (1) Автомобилната газова уредба за природен газ трябва да съдържа следните елементи:

1. бутилка(и) за съхранение на компресиран природен газ;

2. манометър;

3. регулатор на налягането;

4. регулатор на газовия поток, ограничаващ притока на газ към двигателя и монтиран след регулатора;

5. автоматичен клапан;

6. ръчен клапан;

7. устройство за изпускане на налягането;

8. клапан за ограничаване на излишния приток;

9. смесител на газ и въздух;

10. накрайник за пълнене на бутилката;

11. електронен елемент, който контролира достъпа на газ към двигателя и който изключва автоматичния клапан.

(2) На бутилката трябва да се монтират заедно или поотделно елементите по ал. 1, т. 5 - 8.

Чл. 206. (1) За съхранение на природен газ в АГУ трябва да се използват само безшевни бутилки, предназначени за използване като резервоар за съхранение на природен газ в АГУ, придружавани от сертификат за изпитване, издаден от завода производител.

(2) В сертификата на бутилката трябва да бъдат посочени сериен номер, вместимост, пробно налягане, номер на партидата, проектен срок за експлоатация, дата на хидравлично изпитване и данни за материалите, които са използвани при производството на бутилката.

(3) Бутилката трябва да бъде оразмерена на якост за налягане 30 МРа, температура от минус 40 °С до плюс 82 °С и да е изработена от материали, съвместими с природен газ.

Чл. 207. (1) Бутилката трябва да бъде стационарно монтирана към автомобила и извън пространството, в което е двигателят, с изключение на случаите, в които АГУ е вградена в автомобила при неговото производство. Бутилката да не се монтира в пространството на автомобила, предназначено за транспортиране на хора.

(2) Бутилката трябва да бъде сигурно закрепена към автомобила, за да се предотврати приплъзване, завъртане и изместване. Монтажът трябва да се извърши в съответствие с инструкциите на производителя на бутилката.

(3) Бутилката трябва да бъде монтирана така, че да няма допир между нея и металните повърхности на автомобила освен в точките на закрепване.

(4) При максимално натоварен автомобил най-ниската част на бутилката трябва да бъде на разстояние не по-малко от 200 mm над пътното платно. Не се допуска най-ниската част на бутилката да бъде най-ниската част на автомобила.

(5) Бутилката, укрепена с намотки от комбинирани влакна, като стъкло, въглерод, арамид или тел, трябва да се защити от въздействието на ултравиолетова радиация.

Чл. 208. (1) Автоматичният клапан по чл. 205, ал. 1, т. 5, който контролира притока на газ към системата за гориво, и клапанът за ограничаване на излишния приток на природния газ по чл. 205, ал. 1, т. 8 трябва да бъдат монтирани директно върху бутилката без допълнителни междинни фитинги.

(2) Автоматичният клапан трябва да спира подаването на газ, когато двигателят не работи или се подава друг вид гориво към него.

Чл. 209. (1) Устройството за изпускане на налягането по чл. 205, ал. 1, т. 7, активиращо се при повишаване на температурата и/или от налягане, трябва да се задейства при температура 110 °С.

(2) Устройството за изпускане на налягането трябва да бъде изработено от материали, съвместими с природен газ. Проектната му температура трябва да бъде в границите от минус 40 °С до плюс 85 °С.

(3) Устройството за изпускане на налягането се използва еднократно.

Чл. 210. (1) Към бутилката за природен газ трябва да се монтира херметичният кожух, който да покрива всички елементи, монтирани на бутилката, с изключение на случаите, когато бутилката е монтирана от външната страна на автомобила и устройствата й са предпазени по подходящ начин от замърсяване и вода.

(2) Херметичният кожух трябва да бъде постоянно свързан с атмосферата посредством маркуч или тръбопровод със светло сечение не по-малко от 450 mm2.

(3) Вентилационният отвор трябва да бъде насочен надолу извън автомобила. Газът, изтичащ от него, не трябва да може да попадне в пространството под ауспуха на автомобила и към детайли с повишена температура.

(4) Херметичният кожух и свързващите маркучи или тръбопроводи трябва да бъдат херметични при налягане 10 kPa.

Чл. 211. (1) Газопроводите на АГУ трябва да са изработени от сертифицирани от производителя материали за АГУ на природен газ, а разпределителните устройства - от корозионноустойчив материал.

(2) Газопроводите се монтират по такъв начин, че да не могат да бъдат повредени от вибрации и повърхностите им да не могат да се трият в елементите на автомобила. Разстоянието между две точки на закрепване на газопровода не трябва да превишава 1 m.

(3) В местата на закрепване тръбите трябва да бъдат захванати така, че да няма контакт метал с метал.

(4) Газопроводите не трябва да се разполагат в зони, в които се монтира крик за повдигане на автомобила.

Чл. 212. Съединенията между елементите на АГУ трябва да са разглобяеми, да бъдат възможно най-малък брой и да се разполагат в удобни и достъпни за проверка места.

Чл. 213. Газопроводите от неръждаема стомана трябва да се присъединяват посредством фитинги от неръждаема стомана.

Чл. 214. (1) Газопроводите, преминаващи през пътническото отделение или през затвореното багажно отделение на автомобила, трябва да са с възможно най-малка дължина. В тези отделения не се допуска наличието на съединения с изключение на съединенията на херметичния кожух и съединенията между газопровода и устройството за пълнене на бутилката.

(2) Съединенията между газопровода и устройството за пълнене на бутилката трябва да имат защитно покритие, устойчиво на въздействието на природен газ, и възможност за изпускане директно в атмосферата на евентуални пропуски на газ.

Чл. 215. (1) Накрайникът за пълнене на бутилката по чл. 205, ал. 1, т. 10 трябва да бъде осигурен срещу завъртане и защитен от замърсяване и попадане на вода, а когато е монтиран от външната страна на автомобила, той трябва да се показва извън МПС не повече от 10 mm.

(2) Когато бутилката е монтирана в багажното отделение на автомобила, накрайникът за пълнене на бутилката трябва да бъде монтиран извън автомобила или в отделението за двигателя.

Чл. 216. Не се допуска елементите, от които е изградена АГУ на природен газ, да се използват за съхранение или транспортиране на друг вид гориво към двигателя на автомобила.

Чл. 216а. (Нов - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) (1) Монтирането на АГУ на автомобили се извършва по инструкция, изработена от лицето, което ги монтира. Инструкцията трябва да съдържа:

1. типа на горивната уредба на автомобилите, на които се монтира АГУ;

2. наименованието, типа и модела на елементите по чл. 205, ал. 1, от които ще се изгради уредбата;

3. схема за закрепване на газопроводите към елементите на автомобила;

4. електрически схеми за управление на елементите на АГУ;

5. монтажна схема и схема за разположението и закрепването към автомобила на елементите по чл. 205, ал. 1;

6. проверките и регулировките, които трябва да се извършат след монтажа на АГУ;

7. описание на операциите, които трябва да се извършват при техническото обслужване на уредбата, и тяхната периодичност;

8. описание на операциите, които трябва да се извършат за спиране на притока или изтичането на газ при аварийна ситуация или пожар.

(2) Лицето, извършило монтажа на АГУ, е длъжно да предостави на ползвателя на АГУ паспорт в два екземпляра със съдържание съгласно образеца в приложение № 2а и инструкция за ремонтиране, поддържане и безопасна експлоатация на уредбата.

Глава седма

ИЗПИТВАНЕ НА ГАЗОПРОВОДИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И ГАЗОВИ ИНСТАЛАЦИИ