Това е история за едно пътуване към себе си, за красотата и величието, за тишината и времето, за представата за миналото, настоящето и бъдещето, които напълно се оплитат и не можеш да разплетеш нишките им. Мирис на зеленина и хлад. Водна стихия и пречистване. Екзотика и спокойствие и някаква странна магия във въздуха. Балканът пее и разказва за приказната клисура с древна история, сгушила в пазвите си Дряновския манастир. Поглъщаме думите му и мълчим...
Манастирът е основан през XII век и пази спомена за много превратности от историята на българския народ. От XVII до XVIII век тук е имало килийно училище, което получило особено развитие по времето на просветения игумен Рафаил. Той обогатил дотолкова манастирската библиотека, че според Пахомий през 1876 година изгорели 4 коли старопечатни книги и 1 кола ръкописи. Дряновските монаси самоотвержено участвали и в революционните борби на българския народ за освобождение от османско иго. Особено активна дейност развил игумена йеромонах Пахомий Стоянов от с. Каломен. Той бил член на революционния комитет. В манастира се намирала една от главните тайни квартири на БРЦК в Търново. Тук често пъти пребивавали Васил Левски, Матей Преображенски, Георги Измирлиев.
От огнище за запазване на българщината по-късно Дряновският манастир се превръща в убежище на борците за национално освобождение и народни правдини. В манастира и неговите околности е записана една от най-славните страници от борбата на българския народ за национална свобода и политическа независимост.
По време на Априлското въстание малобройната чета на Поп Харитон и даскал Бачо Киро намира закрила зад яките каменни стени на манастира. Девет дни, от 30 април до 8 май 1876 г., продължила героичната съпротива на шепата въстаници срещу пълчищата от башибозуци и черкези. В епичната битка с редовната турска войска, командвана от Фазлъ паша, от 200 души въстанници оцелели едва 47, а манастирът бил опожарен до основи.
Нашето пътуване не беше просто екскурзия, а поклонение пред паметта и героичния подвиг на въстаниците, загинали за свободата на България.
Влизаме в двора на Дряновския манастир. Усещаме някаква силна енергия. Комическа енергия, която ни поглъща до такава степен, че запалва вярата в душите ни и ни кара да се чувстваме малки и незначителни пред лицето на онова другото, по-висшето. Някаква магнетична сила даваща вяра на хората.
Долавяме приглушения шум на реката. Дълбоко вдишваме и издишваме. Да задържим малко потока на живота си, да се огледаме, да се ослушаме и някак по новому да се ориентираме. Незнаехме дали това усещане е предизвикано от величествените скали, които са сгушили и защитили манастира, или от вековните дървета, които полюшвани от полъха на вятъра тайнствено привеждаха върховете си като исполински привидения.
Изживяването ни даде нова надежда, надежда, че ще я има България, докато има хора като нас, които искат да запазят жарта в огнището на българщината.
“Де е България”
“И “Радецки” гордо плува”...
(Репортаж)
Една полезна Национална инициатива на ПП “Движение за социален хуманизъм” стартира, за да ни върне към миналото и да ни събуди патриотичните чувства в нас.
И началото ни поведе по неведомите пътища на спомените и истините на делата и готовността ни да отворим душите си за празници.
....31 май – 2008 година...”Вечната”, голяма река Дунав мие брега на Отечеството ни, носи “тайните” на миналото и “разказва” за тях и сега, за да се вслушаме в разказа му, да стигне до сърцата на всички ни...
Не случайно това място беше избрано за началото. Има толкова много други “героични” места, има и “Шипка”, “Оборище”, Батак, Плиска! Все “върхове”, запазили историческите факти чисти и неподправени, за да стигнат истински до нас!?...
Тръгваме от тук, от този бряг на вечната река, където Хр..Ботев слиза с четниците си, за да свалят петвековното турско робство и да върне надеждата на тези хора, с които ще тръгнат заедно към безсмъртието!...Огнена целувка на родния бряг, мълчалива клетва за борба до край – това е началото. От тук Ботев и четниците му тръгват към подвига, към безсмъртието, към сърцата ни!...
Стоим мълчаливи на брега. Свели глави и “пренесени” мислено във времето на борбата и в нас се надига националното чувство за преклонение, за отдаване на нашето признание към подвига и безсмъртието!
Инициативата е по решение на Третата редовна сесия на Националното общо събрание на партия “Движение за социален хуманизъм”, проведено на 12 април т.г. в НДК. Целите ни са да посетим знакови исторически паметници и средища на българската култура, за да събудим патриотични чувства и укрепим в тях българското самосъзнание и духовност – в стари и млади. Още много може да сподели инж. Йордан Йорданов – председател на общинската организация на ПП “Движение за социален хуманизъм” в Червен бряг.
Лек пролетен вятър духа от запад. Спокойна е и реката. Тихо и кратко тя разказва легендата за онзи ден преди 132 години...
Качваме се на кораба “Радецки” – живата история за онзи паметен ден. И всеки от нас се чувства като хъш, като член на Ботевата чета!
Развълнуван е и инж. Александър Радославов, председател на партията. Това личи от неговото слово. Това е началото на нашата инициатива. От този бряг тръгваме и ние – с Ботевия пример, с неговата жар!...
Поднасят венци на признателност. После разходка с кораба по реката, трепета е във всички, пренесли се във времето, когато четниците слизат на това място. Тук са и представители на БСП, коалиционни партньори на “Движение за социален хуманизъм” в общината и в национален мащаб ...
Общинската организация на ПП “ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ” – Червн бряг
беше представена от 25 човека, под ръководството на общинския председател инж. Йордан Йорданов. А гости са председателя на ОбС на БСП-Червен бряг – Мирослав Михайлов и члена на висшия съвет на БСП-Ганка Нинова. Слизаме от кораба. Стъпваме уверено на свещения бряг. А в нас напира радостта и вълнението, че сме българи, че сме потомци на тези мъченици. Обрекли се на борбата за свобода!...
Тържеството завърши с пикник на брега...
На връщане мълчим. Всеки е взел в себе си по нещо от времето, когато тези момчета – четници тръгват към подвига, към безсмъртието. И към незабравата!...
Зад нас остава реката – вечната, нашата, святата! И този бряг – целунат с огнени целувки от четниците – тръгнали към безсмъртието на онзи връх “Вола” – най-високият, най-българският в нашата история!...
Река Дунав остава зад нас, но ние я носим в себе си – в спомените, с преживяното, с...началото. За да продължим към подвига, към...България!...И да знаем къде е тя!!.. И за да продължи песента “И Радецки” гордо плува.... ”
31 май 2008 г.
Червен бряг-Козлодуй
Гено Стоянов
Кампанията "ДЕ Е БЪЛГАРИЯ" продължава
На 18 и 19 октомври Движението за социален хуманизъм организира поредния събор на свои членове и симпатизанти в рамките на програмата на Националната кампания "Де е България". Този път домакини бяха структурите на партията от Русе и областта. Те приеха над 100 гости от цялата страна. Чудесното време даде възможност на участниците да осъществят емоционален контакт с красотите на българската природа по поречието на русенски Лом. Всички отново се убедихме какво богатство притежаваме, колко е красива нашата татковина и колко прав е бил дядо Вазов да възкликне възторжено: "Отечество любезно, как хубаво си ти!".
Участниците в мероприятието посетиха забележителни места от българската история - Ивановските скални манастири, Басарбовския скален манастир, средновековния град-крепост Червен. Докосването до вековните символи и непреходни ценности на българщината, събуди в нас, потомците на старите българи, едновременно чувството на гордост и чувството на дълг пред нашето славно минало, пред културните и държавните строители на някогашна велика България. Защото ние също като тях трябва да мислим за това, което ще съградим и ще оставим след себе си, за да могат един ден родените след нас да ни поменуват с добро, тъй както споменаваме ние нашите предци.
Чудесната програма, организация и приятелската атмосфера на партийния събор е заслуга на областния председател на ДСХ в Русе Юрий Дудев и на домакина на мероприятието, кмета на община Иваново Данка Матеева. Сред участниците бяха представителите на националното ръководство на ДСХ в лицето на Председателя на партията и народен представител от "Коалиция за България" Александър Радославов, зам. председателят на ДСХ Тодор Марков и члена на ОБ на НИС на ДСХ Анелия Кардашлиева.
Плевен - домакин на "Де е България?"
Плевенската организация на партия ДСХ бе домакин в събота, 21 юни, на националната инициатива "Де е България?". Активисти и симпатизанти на партията посетиха храма-костница и Панорамата, където поднесоха венец и цветя. Патриотичната инициатива се провежда по случай 130 години от Освобождението на България и целта й е повече млади хора да се запознаят със забележителностите в различните градове на страната. Присъстваха председателят на партията г-н Александър Радославов, организационният секретар на ДСХ Елка Киричова, председателят на Общинската организация на ДСХ Червен бряг - Йордан Йорданов и областният председател на ДСХ Враца - Валери Попов. Домакин на срещата е общинският председател на ДСХ - Плевен, г-н Валерий Йорданов.