Народната дипломация на Движение "Русофили"
|
|
|
Щ ом в страната ви има 20 хиляди души, обединени от обичта си към Русия, колко ли са "неорганизираните" хора с памет, се чудят с много вяра в българите руските ни приятели
Лилия ТОМОВА, Васил ПОПОВ
Следващата 2011 г. ще е на духовните връзки между България и Русия, много разчитаме на масовото участие и на активното съдействие на 20-те хиляди членове на Националното движение "Русофили". Това заяви проф. Михаил Швидкой - специален представител на руския президент по международното културно сътрудничество и посланик за специални поръчения във външното министерство на Руската федерация, при разговора си с Николай Малинов, председател на "Русофили". Културата свързва народите, а нашите два са така близки, че няма нито кой, нито какво да ни раздели, каза още г-н Швидкой. В Русия знаят, че "Русофили" е силно и активно движение и много разчитат на неговата дейност - и културна, и просветителска, каза още той.
Председателят на НД "Русофили" Николай Малинов беше до средата на ноември на посещение в Москва, където се срещна с представители на неправителствени организации, с дипломати, с депутати в руската Държавна Дума, от Московския градски и от областния парламент, и беше на посещение в Лотишинския район на руската столица. Той връчи медали "65 години от победата над фашизма" на приятели на България.
Русия все така обича България, а фактът, че Движение "Русофили" обединява хиляди неруснаци, е показателен за това, че и вие ни помните, заяви дипломатът Александър Авдеев, от май 2008 г. - министър на културата на Руската федерация. И в България, също като у нас, вече говорим и за православните традиции на празниците, и това е една от причините поради които народите ни не могат да бъдат разединени, беше категоричен г-н Авдеев.
Николай Малинов беше приет и от к.ю.н. Константин Косачев - дипломат, председател на комитета по международните въпроси на Държавната Дума, член на фракцията "Единна Русия", срещна се с Виктор Шарапов, последният съветски и първият руски посланик у нас, председател на Съюза на приятелите на България в Русия, разговаря с издатели и посети като специален гост тържествата по повод 20-годишнината на в. "Российская газета".
|
Леонид РЕШЕТНИКОВ:
Русия не е държава, Русия е цивилизация
Движение "Русофили" е силата за обединяването на народите ни
Системата отпреди перестройката беше пред разпад. Да, Западът, ЦРУ работеха, но това им е работата на службите - да разлагат конкурентите си, така че те си я вършеха - по план.
Това каза пред ДУМА кандидатът на историческите науки, ген.-лейт. Леонид Решетников, в директорския си кабинет в Руския институт за стратегически и геополитически изследвания. Но защо комунистите от СССР не попитаха Горбачов: "Какви ги вършите, Михаил Сергеевич?", продължи г-н Решетников. Истината е, че всички му аплодираха. Затова, когато обсъждаме защо България и другите страни от някогашния Източноевропейски блок се присъединиха към НАТО, трябва да помним - именно нашата Русия след изчезването на СССР, а и години след това, беше несамостоятелна по много външнополитически въпроси и правилно разбиране за националните руски интереси в ръководството на държавата ни нямаше, каза още той.
Ген. Решетников при срещата си с Николай Малинов потвърди, че страните ни остават близки по дух. Дълбокото ми убеждение е, че божествената мисия на българската нация, на народа ви е да е рамо до рамо с руснаците - от появяването ни на този свят, та до края му, беше категоричен Леонид Решетников. Точно такава е и мисията на руския народ - да е до българите, рамо до рамо, сърце до сърце, заедно с тях, и всички изпитания да преминаваме заедно, беше категоричен генералът.
Винаги съм огласявал вижданията си на висок глас - пред и за всички, които биха искали да го чуят. Пред които не искат - също, пошегува се той. Заедно с руския народ, който е призван да носи божественото слово по света, и българите, и всички славяни трябва да помним - създадени сме, за да има светът алтернатива. Днешният модел - глобализмът, още веднъж доказва - Русия не е държава, Русия е цивилизация - народът ни е талантлив, имаме гори, нефт, газ, води. Но задачата ни, поставена от Бога, е да носим цивилизацията на света, да бъдем другият образец, различният пример за живот.
И българите, и руснаците винаги сме били подобен пример, независимо от това в какъв строй живеехме - различно възприемаме света, различно мислим, и можехме, а и още можем да обичаме. Защото се страхувам - ако Русия не се възроди като цивилизация, това ще е краят на историята. Затова трябва да имаме вяра - и в себе си, и в обичта си един към друг, и в това, че ще изпълним мисията, с която сме на земята.
В ярвам, че има път и че нашите две страни ще го намерят. Наскоро разбрах, че преди месец-два на събора на българските русофили са се събрали повече от 10 хиляди души. Става дума за истински народно движение, което обединява народите ни. И което въпреки всичко, въпреки всички, а може би - поради тях, прави възможна бъдещата ни и днешна мисия - духовността. За Движение "Русофили" трябва да пишем често и много в Русия, с открито сърце ще помагам за това, врече се ген. Решетников. Вие не сте партия, но точно вие сте силата, каза той на Николай Малинов.
И помоли до читателите да достигне твърдото му убеждение - само българинът може да разбере руснака, защото мислим не само с главите, а и със сърцата си. Фактът, че толкова хиляди души открито казват: "Обичаме Русия и винаги ще е така" за нашата страна, за хората й, за всеки руснак, смея да ви уверя в това, има огромно и изключително важно значение, беше категоричен Леонид Решетников.
Проф. Александър ЧЕСНОКОВ
Русофилите изпълняват апостолска мисия
Обединените в движението българи пазят традициите и гледат напред
Годината на Русия в България и на България в Русия даде силен тласък за културните и духовните връзки между нашите страни.
Това сподели пред ДУМА проф. Александър Чесноков, заместник-ръководител на Федералната агенция по ОНД, съотечествениците в чужбина и международното хуманитарно сътрудничество, известна повече като Россотрудничество, след срещата си с Николай Малинов. Знаем колко много организирани българи са в тази истински народна мисия за дружба, колко обединено е движението ви, знаем и каква апостолска мисия изпълнявате. Русия не само помни България, ние също ви обичаме и правим всичко възможно нашите страни да си сътрудничат, допълни той. Не е нужно да говорим само за взаимоизгодно, например - икономическо сътрудничество, защото духовността, която ни свързва, също има огромно значение. Нашето поколение се познаваме, обичаме и уважаваме, а по-младите - вече не толкова, сподели г-н Чесноков. Затова единият от акцентите в бъдещата ни обща работа с "Русофили" е и изучаването на руски език в българските училища. В това начинание "Русофилите" са незаменим партньор - като уникална народна неправителствена организация. В Русия знаем, че те всеотдайно работят за и в полза на своя и на руския народ, беше категоричен г-н Чесноков. Това е и една от причините при честването на 85-годишнината на нашата организация през декември т.г., начело на която дълго време беше и първата жена-космонавт Валентина Терешкова, един от първите, комуто ще дадем думата за приветствие, да е председателят на "Русофили", обеща Александър Чесноков.
Леонид СЛУЦКИЙ:
Обречени сме на приятелство
Националните лидери ще подпишат в София икономически договори, но става дума за знакова и символична политика
Днешното развитие - и на технологиите, и на транспорта, не може да не глобализира планетата ни. Затова дейността на фондовете на мира, на Международния обществен "Руски фонд на мира" е много важна, каза за ДУМА Леонид Слуцкий, председател на руския фонд, след като разговаря с Малинов. Днес повече отвсякога трябва да пазим мира, особено в местата, където избухват политически пожари, където се срещат различни култури, религии, етноси, компоненти на цивилизацията, обясни той. Имам голямо доверие на вашата уникална гражданска организация, имам доверие и на нейния председател. Очевидно е, че сте се нагърбили с апостолска мисия, каза депутатът от руската Дума.
Утре (б.ред. - разговорът е в деня преди посещението) премиерите на България и Русия Борисов и Путин ще подпишат икономически договори. Но, разбира се, става дума за политика, при това - знакова и символична, потвърди г-н Слуцкий. Срещата между нашите национални лидери ще обозначи експанзията на България на руския пазар, както и руската - на българския пазар, а и очертаването на проектите, които бихме могли в най-близко време да реализираме. Убеден съм - разговорът ще е професионален и с позитивни последствия за нашите две страни. А и, ако мога да се пошегувам, макар и не съвсем, Русия не се отказва от интернационализма си, нали имаме и песен - "Не отрекаются, любя". Животът наистина не свършва утре... Където официалната дипломация много внимава, проправя път и смело върви напред народната дипломация. Убеден съм, че това е и една от задачите на уникалното ви гражданско движение, което Фондът "Руски фонд за мира" безусловно и изцяло ни енергията, жизнелюбието - та нали исторически, географски, културно сме обречени на приятелство, каза още Леонид Слуцкий.
Помаците в Тетевенско са съхранили автентични образци на народното ни творчество
Веселка Тончева
Напоследък темата за българите мюсюлмани отново е на дневен ред. Всъщност тя никога не е спирала да бъде актуална, особено за изследователите от различни сфери на науката. Българите мюсюлмани, наричани в някои краища на страната "помаци" (без това да има негативен смисъл), са група с ислямско вероизповедание и българска етническа принадлежност. В България по-голямата част от тях населява Родопите и Пиринския край, но една малка, по-непозната група, живее в Тетевенския Балкан - в живописната Васильовска планина, в пределите на Средния Предбалкан.
Когато човек попадне в селата Бабинци, Глогово, Градешница, Галата и Кирчево, първото, което забелязва е пъстротата на традиционните женски дрехи, носени и във всекидневието - шарени шалвари, тъкани ризи с шевици, елечета с разноцветни гайтани и множество мъниста под формата на гердани. Шареното е навсякъде. Затова и в Тетевен, на големия петъчен пазар, който те посещават, съседите им християни шеговито ги наричат "цветните телевизорчета".
Според различни историци, българите мюсюлмани от Тетевенско приемат исляма сравнително късно - около края на ХVII в. Селата представляват единна група, чиито съседни селища са изцяло християнски, а традиционната им култура е особено специфична, ярка и самобитна. Животът им доскоро е сравнително изолиран и "затворен" и това има отражение в тяхната музика - тя е различна от музикалния фолклор на християните в региона. Всъщност никой освен тях не знае и не изпълнява техните песни. Това е повод те да осъзнават себе си като носители на една специфична музикална култура.
Изследователите отбелязват, че българите мюсюлмани са съхранили белезите на музикалния и изпълнителския стил на региона, "консервирали" са уникални песенни образци от значително по-ранни времеви пластове. Това се дължи на устойчивия модел на предаваното от поколение на поколение песенно музикално наследство, който е запазен и днес. Така например сред песните, които записва един от първите български музикални фолклористи - Васил Стоин през 1926-1928 г., българите мюсюлмани от Тетевенско и до днес пеят над 80 на сто от оригиналните образци. Те са част от живата песенната традиция на тези села. За сравнение - в близкото християнско село Черни Вит, Тетевенско, днес не се знае и не се изпълнява нито една от песните, публикувани от В.Стоин.
Може на някого да се стори парадоксално, но ако искаме да чуем стари и автентични български песни, бихме могли да ги открием единствено в репертоара на българите мюсюлмани от Тетевенско. Автентичността на тяхното песенно наследство изпъква още повече, ако се познава реперторът на християните в региона. Освен че е различен, той е значително "по-отворен" за влияния. Често в него присъстват и песни, научени от радиото и телевизията или пренесени от други музикалнофолклорни области в страната.
Българите мюсюлмани от Тетевенско пеят на чист български език. В техните песни няма турцизми. И това е обяснимо - общността не говори турски език. След приемането на исляма са останали само турско-арабските имена. Затова както в живота, така и в песните, могат да се чуят и турски, и български имена. Това всъщност е може би единствената промяна, настъпила в текстовете на песните. И тя е отражение на процесите, протекли в именната система на помашкото население от района. В годините на тоталитаризма по идеологически причини е извършвана насилствена смяна на имената на българите мюсюлмани с български. Това се случва и в песните им - Ата става Янка, Мамуд - Младен, Юсеин - Русалин и т.н. Българите мюсюлмани не приемат това "побългаряване" на имената си, тъй като именно те са знак за тяхната "различна" религиозна принадлежност. Но както ми разказаха по-възрастни хора - изпълняването на песните с български имена е било задължително условие за участие в националните събори-надпявания, като този в Копривщица например.
След демократичните промени е налице тенденция песните отново да се изпълняват с турско-арабски имена, както те се "връщат" в живота. На практика именната система в текстовете на песните обаче е двойна. В репертоара се срещат песни с по два, дори три текстови варианта в зависимост от знанието или избора на изпълнителя. Но по-младите предпочитат българските имена, тъй като първо тях са научили или само тях знаят. Докато по-възрастните изпълняват песните с турско-арабски имена, както са се пели от старите хора.
Впечатляващ е начинът, по който пеят жените в Тетевенско, особено по-възрастните. Той очевидно е по-старинен: гърлен и изключително въздействащ, а желанието за съхраняване на автентичността на звученето се изразява в опитите и на по-младите изпълнители да усвоят този специфичен начин на пеене и звукоизвличане. Но това става все по-трудно, тъй като един по един си отиват старите певци като прославутата баба Раба Галатска (Ана Ъсенлиева) от с. Галата, макар все още певици като Рабето (Аделина Пехливанова) и Ема Устинова от същото село, Иглика Анкина от с. Глогово и др., да поддържат стария начин на пеене. Съхраняването и поддържането на репертоара - на песни като "Мамудова майка", "Рабинче, Рабинче", "Омерова майка", "Ой Рабишенце, аги", "Гайтано, пиле шарено", "Тръгнало е буле", "Рано е ранило, нине" и др., е мотивирано с осъзнатата опасност от изгубване на това уникално музикално фолклорно наследство, особено в условията на глобализиращия се и музикално "отворен" свят.
Имало е случаи дори когато в съседни християнски селища запяват песни на българите мюсюлмани, но без стриктно придържане към наследствено предавания сред помаците "оригинал". И това се възприема от тях като заплаха за унифициране на песенния им фолклор. Особено по-възрастните певци имат негативно отношение не само към "по-свободната" интерпретация на песните им, но и към авторската им обработка при съвременните форми на фолклора. Още при една от първите ми срещи с бай Иван Пехливанов - дългогодишен ръководител на групата в с. Галата и изпълнител на байлама, бях посрещната с думите: "Да не ни занесеш песните в Северняшкия (ансамбъл за народни песни и танци - бел.авт.)! Те само ни мърсят песните!"
Тази грижа за собствената песенна традиция се изразява и в усилията, които младите полагат, за да научат и запеят "своите" песни. В с. Глогово например благодарение на Румяна Манова (завършила Националното училище по изкуствата в Плевен) групата към местното читалище "Ариф Дженин" се развива и участва в местни и национални събори. Двете дъщери на Румяна - Тоника и Ивелина от съвсем ранна възраст успешно запяха "помашките" песни и стигнаха до изключителния успех да представят България на известния фестивал "Златната монета" в Болоня - Италия. Всяко от селата на българите мюсюлмани в Тетевенско има женска певческа група, детска певческа група, инструментална група... И това е начинът да бъде съхранено местното музикално наследство.
Инструментите, с които се съпровожда изпълнението на песента, са байлама, кавал, гайда, гъдулка, тъпан. Интересно е, че традицията за свирене на гайда се е съхранила, независимо от забраните да се използва този инструмент, налагани след приемането на исляма. Типичен за помаците инструмент, непознат на християните в региона, е малката триструнна тамбура - байлама, която при свирене се държи по специфичен начин високо над гърдите. Тя е особено важна при изпълняването на епическите песни от този край, чиито текстове са свързани с местни исторически лица и събития от края на ХIХ в.
Музикалният фолклор на българите мюсюлмани от Тетевенско е уникален. Те изпълняват старинни песенни образци, които са достигнали до нас благодарение на относителното им изолиране след приемането на исляма. Песните са се предавали от поколение на поколение. А това е начин да се докоснем до една музикална традиция, пренесена през вековете.
|
Градът с над 1900-годишна история
|
|
|
|
Силистра живее с надеждите и очкаванията за ново възраждане
Богомил Колев
Град Силистра съществува от дълбока древност. В околностите му край дунавския бряг са разкрити
най-ранните обиталища на първобитни хора
в българските земи от старокаменната епоха. На 4 км южно от града е открита селищна могила от каменно-медната епоха. За първи път за този град под името Дуросторум споменава римският историк Дион Касий. Според него по заповед на император Траян след победата над даките във Втората война с тях през 106 г. от н. е. в крепостта Дуросторум за близо три века се установява 11-и Клавдиевски легион, наричан Птоломей Дуросторски. Римляните съдействат за материалния и културния разцвет на града. Дуросторум е включен в римската пътна мрежа. През 169 г. от новата ера римският император Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се град, в който всички жители получават статут на римски граждани. Крепостта се превръща във военен център от първостепенно значение. Жителите на града се ползвали с някои привилегии: били освободени от основни данъци и от надзора на провинциалния управител.
Установено е от историците, че известният римски пълководец Флавий Аеций, победителят на Атила, е роден в Дуросторум през 390 г. от н. е. Гордост за града и държавата е римската гробница от IV век на нашата ера.
Един от символите на града от древността е откритият при археологически разкопки античен слънчев часовник с образа на прочутия Орфей. През XI-XIV век в града е имало монетарница, произвеждаща лети вместо сечени монети. През късната антична епоха (IV-V век) Доростол се превръща в център на християнската и римската култура. През втората половина на IV век в Дуросторум е основана епископска катедра. Първосъздателят на българската държава хан Аспарух е пристигнал тук от легендарния Онгъл. Върху запазен каменен надпис от онова време се чете: "И този цар Испор (Аспарух) създаде велики градове на Дунава - Дръстър града." Този град и до днес остава важна българска твърдина. Тук през 1997 г. е открит упорито търсеният дворец на хан Омуртаг (814-821), който изгражда в Дръстър своя "Преславен дом на Дунава" - Дунавската резиденция на българските владетели. Върху фрагмент от колона археолозите са разчели надпис: "... Кан Ювиги Омуртаг построи..." Буквите от надписа съвпадат с буквите от известната Омуртагова колона в Търновската църква "Свети четиридесет мъченици", където е записано: "Кан Ювиги Омуртаг, обитавайки своя стар дом (Плиска), направи преславен дом на Дунава."
По времето на първата българска държава
във военностратегическо и административно отношение Дръстър е бил водещ град, втори по значение след столиците Плиска и Велики Преслав. Едновремено с това той се превръща в духовна столица на Първото българско царство. Патриаршията се премества от Преслав в Дръстър, който е покрит със славата на 12 светци и е единственият оцелял ранновизантийски епископски център в границите на първото българско царство. Тук е работил първият български патриарх Дамян, който през 972 г. е бил принуден да бяга в Средец (София), оттам - за Охрид. Като Силистра градът се именува от 1388 г., от падането под турско робство. При разкопки в околностите на Силистра е открит един от най-ранните кирилски надписи в България от края на IX и началото на X век, т.е. скоро след събора в Плиска, на който се решава да се въведе кирилското писмо в България. Един от най-ранните просветители и учители у нас - Манасий, осъществява на практика програмата на цар Борис Покръстителя за ограмотяване на българите от североизточните земи в районите на Дръстър,
където се въвеждат славянско богослужение, четмо и писмо
През 1391 г. по времето на залеза на Дръстърската крепост, 2 години преди края на Търновското царство, след напускане на града от дръстърци и принудителния им поход към Мала Азия, съпровождани от 1000 души турски аскер, биват посечени 11 000 българи - мъже, жени и деца. Това е най-масовото убийство на османлиите, равно по жестокост само на Баташкото клане.
В епохата на Османското робство градът става важен военен и административен център (аялет) на империята, по значимост равен на другия аялет - Софийския.
От XVIII век до Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Силистра е част от известния укрепен четириъгълник на Османската империя: Силистра-Варна-Русе-Шумен. През 1773 г. руските войски, предвождани от легендарния пълководец генерал Суворов, на два пъти през 38 дни превземат крепостта. През 1774 г. край Силистра (с. Кайнарджа) се сключва историческият Кючюккайнарджански мирен договор, съгласно който се дава право на Русия да покровителства християните в рамките на Османската империя. Това засилва надеждите на българите за освобождение. Над 6000 българи от Силистренския район (с. Алфатар) служат в армиите на Суворов и Кутузов. Цял
полк от силистренци участва в Бородинската битка
с Наполеон, където се окичват със заслужена бойна слава. Силистренци участват и в боевете на Шипка - 1877 г., и в Отечествената война.
Известният български поборник капитан Дядо Никола е роден в Силистра през 1800 г. В Силистра са пребивавали Софроний Врачански, а жители на града са подпомагали неговата издателска дейност. По време на т. нар. трета Кутузовска война, започнала през 1806 г., княз генерал Багратион през 1809 г. извършва исторически подвизи и безпримерен героизъм в битката при село Татарица, недалеч от Силистра, като разбива 20-хилядна турска армия. Историците смятат, че с тази своя победа и поставянето на колене на силно укрепената турска крепост в Силистра се ликвидира заплахата от турско нашествие във Влахия и Сърбия и се
предотвратява трета ислямизация на Балканите
На 30 май 1810 г. руските войски превземат крепостта и предават нейния ключ в Петербургския музей. В навечерието на 3 март 1958 г. ключът е върнат на силистренци. В периода 1829-1836 г. Силистра отново е в руски ръце. Това са седемте свободни години, докато Турция изплати наложените й контрибуции. За комендант на града е назначен смелият българин, волонтирският командир под командването на Кутузов, участникът в Бородинската битка с Наполеон, участникът в гръцката завера Ипсиланти и във Велчовата завера,
големият патриот капитан Георги Мамарчев
Той е първият кмет на Силистра и съгласно историците - първи кмет и в България. През 1830-1831 г. в Силистра е бил и Юрий Венелин като пратеник на руската Императорска академия. През 1854 г. по време на Кримската война при обсадата на Силистра като офицер за свръзка от щаба на руската армия в града пребивава 26-годишният Лев Николаевич Толстой, който е написал много прекрасни думи за хората на този долнодунавски край. Интересно е да се отбележи, че съгласно източници военните действия край Силистра по време на Кримската война са отразени в публикации на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
По време на Възраждането в Силистра (Калипетрово и Айдемир - днес почти слели се с града) са работили много патриоти: Сава Доброплодни, даскал Рашко и Илия Блъскови, първият кмет на града след Освобождението Гено Чолаков, д-р Петър Вичев, поп Пею и др. През 1870 г.
Сава Доброплодни основава първото читалище
и театрално дружество. Първият обществен парк в България е откритият през 1870 г. парк в Силистра.
След Освобождението на България от османското владичество Силистра става център на окръг. Но в резултат на недалновидна политика след двете Балкански войни през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа биват окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война в 1916 г. българската армия освобождава Силистра. След неуспеха във войната по силата на позорния Ньойски мирен договор Силистра и Добруджа отново са предадени на Румъния. След подписването на Крайовския договор и възвръщането на Силистра към пределите на Царство България през 1940 г. градът става част от Русенски окръг. Заслужават да се споменат имената и на двамата апостоли на добруджанската свобода по време на окупацията на Южна Добруджа от Румъния в периода 1913-1940 г. - воеводата Дочо Михайлов и високообразованият интелектуалец и идеолог на добруджанското съпротивително движение д-р Петър Вучев.
Гордост за града е сградата на бившето педагогическо училище, днес художествена галерия, с часовниковата кула на централния купол. Сградата е строена през периода 1890-1891 г. в стил виенски барок. В нея се помещава и кукленият театър. Недалеч е новата модерна сграда на театър "Сава Доброплодни". Богати са експозициите на археологическия и етнографския музей.
На 20 км от Силистра по шосето за Русе е разположен известният резерват Сребърна, който е защитена територия от 1948 г. Тук през 1974 г. е открита експозицията "Природа" на музея в Силистра. През 1983 г. на западния бряг на резервата, откъм страната на с. Сребърна, са открити великолепно уреденият природонаучен музей и екологичната изследователска и наблюдателна станция. Резерватът Сребърна е удостоен от Международното координационно бюро на ЮНЕСКО за програмата "Човек и биосфера" със званието "Биосферен резерват" от категория "А". Това звание със световно значение е получено през 1977 г.
Нов разцвет дунавският град придобива във втората половина на ХХ век, когато става окръжен град. От 1952 до 1970 г. се изграждат редица държавни предприятия, през 1970 г. е отркито летище за превози на товари и пътници, а през 1974-а - новата гара. Някои наричат Силистра "малката Хавана".
През 60-те години на миналия век в Силистра се възстановява Съборът на хоровете на крайдунавските градове. Изграждат се две музейни експозиции - археологическа и етнографска. Започват първите спасителни археологически проучвания на римския Дуросторум, а по късно и на средновековния Дръстър.
Днес Силстра все повече привлича международния туристически поток със своите културно-исторически обекти и природни забележителности. На Кръстовден 2002 г. - деня на Силистра, Българската патриаршия възстанови Доростолската епархия.
С това се възстанови и правото на града да бъде източноправославен духовен и религиозен център на района. При посещението на папа Йона Павел II в България през 2002 г. бяха пренесени и подарени на страната и Силистра мощите на първия доростолски мъченик св. Дазий (303 г). Днес те се съхраняват за поклонение в катедралния храм "Св. ап. Петър и Павел".
Днес градът живее с надеждите и очкаванията за ново възраждане като европейски долнодунавски град от важно значение за Европа и България. През своето 1900-годишно съществуване той винаги е бил и ще остане твърдина на българите.
|
Македония и денес остава свежа кръв на българщината
|
|
|
Сподели с приятели: |
