НАШАТА РОДИНА - Б Ъ Л Г А Р И Я
Песен: ``Пътнико,свиден-пътнико,млад``
Дете:Обичам те , мое мило Отечество!
Обичам твойте балкани,гори,скали
и техните бистри и студени извори!
Обичам те,мой мили краю,
с цялата си душа и сърце...
Ти си оная благословена земя,
която е пълна с нежности
със сияние и величие.
Песен: ``Де е България?``
Дете: Планините на моя роден край
са високи и снежни.
Орли размахват криле
над сините води на езерата.
Земята на моя роден край
ражда пшеница , като огън.
По китните хълмове
налива зърно
грозде като кехлибар!
Дете: В родната земя почиват
ония велики прадеди,
който през вековете
издигаха нагоре българското знаме.
МУЗИКА
Дете: -Чада,мои!
/Хан Кубрат/ Аз си отивам..........
Оставам ви моя народ.
Оставам копията им,
хранените им коне.
Владейте всичко общо!
Разделите ли се-враговете,
които ни заобикалят
ще ви пречупят.
Заклевам ви : в името на Тангра
Не се делете ,не враждувайте помежду си!
Името на България не трябва да бъде
заличено от лицето на земята.
Дете: Тъпан заби тъжно и напрегнато.
Думкането му се понесе навред.
То известяваше за смъртта на
Ювигии хан Кубрат
Създателят на Велика България!!!!
Дете: Хан Аспарух не снемаше поглед от Дунава
Вятърът се провираше в тръстиките и пееше.
Хан Аспарух:-Синко,Тервеле-обърна се Аспарух към своя
Наследник-Настъпи часът ,сине....
Дете: Зад него всички бяха приковали
конете си.Никой не смееше да мръдне
дума да рече.Лъчите на луната играеха
по островърхите шлемове и се чупеха в
ризниците им!
Дете: Изведнъж в нощта отекна рог:
Дете Ай,ай,ай!!!!Слава на Тангра!!!
Дете: Ромейте се качиха на корабите и бягаха
позорно.Платната се губеха в далечината,
за да не се появят никога повече по тия
брегове.Те бяха завоювани от българите
завинаги!
Дете: От днес нататък земите между Дунав,
Искър и Черно мореще принадлежат
завинаги на българите!!!!!
Дете: От днес започва своя живот първата
славянска държава в света!И тя ще живее
във вековете с името България!Беше лято
681!!!!!!!!!!
Песен: ``За българско име``
Дете: От лято 681 минаха много ,много векове.
Много велики царе седяха на трона на
България!
Дете: Хан Крум !
Дете: Хан Омуртаг!
Дете: Княз Борис-лято 865 то!
Той разпространил славянската азбука!
Дете: Създадоха я Кирил и Методий!
Дете: Съветник бе ни тя през вековете,
Към свободата някога ни води
сега към нови висоти!
Дете: Цар Симеон!България е велика!
Три морета се плискат в границите и!
Дете: Иван Асен ІІ.Тихо плиска води Янтра
Гордо се оглеждат дворците във водите и!!
Търговци кръстосват България!
Като слънце блестят първите златни
монети!
Дете: 1396 година!
Черна сянка пада над България!
Робство!
Но сърце юнашко не трае да гледа
как турчин беснее над бащино му огнище!
Дете: И тръгват по пътеки ,села и балкани
българските горди синове!
ЛЕВСКИ
БОТЕВ
КАРАДЖАТА
и повеждат те народа по трънливия път на свободата!
Дете: Хвърковатата чета с Бенковски,
изправила гордо в галоп рамене,
полетяла през нощите робски
с хвърковати тракийски коне!
Тя зовяла на бунт и въстание
всеки българин с мъжко сърце.
И осетили турски тирани
как земята под тях се тресе!
И когато в бунтовни огньове
Панагюрище цяло било
в боевете Бенковски отново
бил надежда и вярно крило!
Хвърковатата чета отлитна.
Планините свободни шумят.
Но дочуваме конски копита
сред Балкана и днес да кънтят!
Дете: Тука ,в нашата страна ,
някога живял Пайсий
в непрогледна светлина
той история написал.
В родните ни планини
бродил някога Раковски.
В средногорските земи
с конница летял Бенковски.
Дете: В горда Стара планина
били се за свободата
с пушки,с бойни знамена
Ботев, Левски, Караджата.
Дете: Аз съм българско дете
с обич гледам планините,
мойта обич все расте,
че съм внуче на борците!
Дете: В Карлово ,накрай градчето,
син очакван се родил.
Бързо раснало момчето ,
кръстено с любов Васил
Дяконе от манастира
тръгнал по света широк,
трудният ти път не спира
и след твоя лъвски скок.
Дете: Ти ,Апостоле,бездомен,
миг покой не пожела:
неуморен,храбър,скромен
вдигна градове,села.
И умря за свободата
на народа-мъченик,
но остана жив в сърцата,
Българино, най-велик!!!
Дете: Гаснели главните бавно под комина
нощ е ,но не спяла карловската Гина
Не приспивна песен тази майка пяла.
Нито в робска люлка свиден син люляла.
Дете: Хвърляла тя съчки в бялата жарава
и го клетва клела роб да не остава!
Майчините думи Левски не забравил.
На борба за правда цял народ изправил!
Дете: Копривщица
20 април 1876 г.
Дете: Бунт
Дете: Въстание
Дете: Скоро удряйте камбаните!
Дете: Да обявим въстанието!!
Дете: На оръжие!
Дете: То се вей отново величаво-
знамето-развяно в боевете!
Ние-внуците стойм пред него прави-
пред геройте се стои със шапки снети.
Дете: И край него пак мъгли,трева и камък
и пак оня шипченски неспирен вятър...
Дете: Аз целувам тръпен крайчеца му само
и в поклон се свеждам до земятя
Песен:``Знамето ни е трицветно``
Дете: Земя на битките си ти!
На гневно вейнатите гриви!
Над върховете каменливи
и досега сокол лети!
Дете: Лети и търси оня кът,
оная слънчева полянка,
където храбрецитеспят-
с крило да им направят сянка!
Дете: 3-ти март 1878 г.
Дете: България е свободна!
Дете: Обичам те, земя голама!
Тъй както си обичам мама!
Дете: Обичам българските думи
що слушам по поля и друми!
Обичам хубавите песни
и приказките ни чудесни.
и слушам как шумят реките,
в гласа на Рила и Пирина
аз чувам моятя Родина!
Песен: ``Събуди ме мамо``
Дете: Земя на розите си ти
и песента ти се издига
със всяка майска чучулига,
която вдън небе трепти!
Дете: Родино,дай ми ти перо
или криле или кормило!
Аз всичко скъпо ,всичко мило
ще дам за твоето добро!
Дете: Накрай света да отпътувам-
към тебе пак ще се стремя
и даже в своя сън ще чувам
как диша родната земя!
Песен: ``Високи сини планини``
Дете: В една красива вечер ясна,
след детския ми весел ден
в очите ми звездица блесна
като наречена за мен.
И чух,макар ,че бе далече,
макар звездичка тя да бе,
как с маминия глас ми рече:
-Това е твоето небе!
Дете: Едно щурче във сенокоса-
под приказна дъга ,след дъжд,
тъй както крачех с крачка боса
изпя ми песничка веднъж.
Бе само миг един чудесен,
след туй щурчето онемя,
но беше казало със песен:
-Това е твоята земя!
Дете: Ще мине време ,ще порасна,
но отсега се вричам, че
все със мен ще са звездата ясна
и българското ми щурче!!!
Дете: И ще мистоплят все сърцето
до сетния ми божи ден
земята българска ,небето,
прегръдка майчина за мен!!!
Песен: ``Пътнико, свиден,пътнико, млад!``
Дете: Аз искам вековете да събудя,
за да открия живите следи
на думите им в пътя труден
вдълбал в живота ни бразди.
Дете: Мечтая с върхове да разговарям
и уча звуците на тази реч,
с която жива е до днес България
горена с огън, сечена от меч.
Дете: И както ме люлеят небесата
на бледосинята си пелена,
аз я съзирам в здрачината
на минали и бъдни времена.
Сподели с приятели: |