Тема : Плиска – аулът, резиденцията, столицата. Проблемът за периодите в развитието на Плиска в съвременната историография. Крепостни съоръжения и градоустройство. Дворцовият център в Плиска. Голямата базилика
Тема : Плиска – аулът, резиденцията, столицата. Проблемът за периодите в развитието на Плиска в съвременната историография. Крепостни съоръжения и градоустройство. Дворцовият център в Плиска. Голямата базилика.
Плиска е държавен и културен център още от края на VІІ век. , а в българската история и археология тя е синоним на началото на държавност и култура, но става известна едва след националното ни Освобождение.
Археологиеските разкрития на Феликс Каниц / 1878 г/ . Константин Иречек през 1884 г, и системната изследователска дейност на Карел Шкорпил, обявяват на българската общественост, че Преслав е имал предшественик и неговите останки се намират край село Абоба, Шуменско. Година покъсно Руският археологически институт в Цариград организира, по настояване на Карел Шкорпил, разкопки на градището и неговата теза, че тук се е намирала “столицата на Аспаруха, Крума, Омортага и Маламера” намира първите си непосредствени доказателства. От първата археологическа кампания досега разкопи са провеждани в течение на повече 70 сезона. Натрупан е огромен емпиричен материал от различни категории архологически артефакти, епиграфски, нумизматични и сфрагистични данни, обнародвани в многобройни големи или малки публикации. Привлечени са и редица исторически свидетелства, картографски информации, топонимични свидетелства и др. Те са съществен принос за изясняване на сложната проблематика на “Абоба-Плиска”, както я нарекоха нейните първи изследователи.
Топографски преглед и хинтерланд
Останките от градището се разполагат на огромна площ в равнинна местност, прорязана от рекичката Асар дере и нейните притоци. Абобското /Плисковско/ поле заема северната част от Шуменската равнина и е сключено между няколко невисоки плата.
Прабългарите го избират главно поради неговото средищно място в границите на тяхната етническа територия. Главният му стопански ресурс е буйната тревиста растителност. Устойчивата селищна мрежа от това време изглежда се намира в съседните зони, главно в Лудогорското плато, чийто горски ресурс и добра изолираност предоставят добри условия за живот на многобройно население. Изградените в Абобското поле през втората половина или към края на VІІІ в. землени лагери оформят своеобразен “защитен вал” за навлизане от юг към Лудогорието, които се превръщат в опорни пунктове на държавата в района.
