В следващата таблица са дадени средните годишни и сезонни суми на валежите на разположените в близост до разглеждания район станции.
Средни годишни и сезонни суми на валежите
Станция
|
Надморска височина
|
Годишни
валежи
|
Сезонни валежи
|
зима
|
пролет
|
лято
|
есен
|
м
|
мм
|
мм
|
мм
|
мм
|
мм
|
Чепеларе
|
1150
|
823
|
209
|
206
|
227
|
181
|
Широка лъка
|
1058
|
859
|
225
|
213
|
228
|
193
|
Славейно
|
1078
|
991
|
234
|
250
|
275
|
232
|
в) Снежна покривка
В България ежегодно се формира снежна покривка. Тя е непостоянна и показва значителни изменения в хоризонтална и вертикална посока. В ниските части на страната снежната покривка се задържа в периода декември-март. Изолирани валежи от сняг могат да се проявят и през други периоди от годината (ноември, април и др.). Продължителна и дебела снежна покривка се формира в планинските и високопланинските райони. В районите с н. в. 1000-1500 м тя има трайност 4-5 месеца, а над 2000 м – от 7 до 9 месеца.
Снежната покривка се образува средно през втората половина на ноември, като най-рано започва в началото на октомври, а най-късно първата десетдневка на януари. Продължителността на дните със снежна покривка за метеорологична станция Смолян е 125 дни, а за метеорологична станция Широка лъка е 137 дни. Средният брой дни с непрекъсната снежна покривка е от 112 до 250 дни в зависимост от надморската височина и водността на годината. В най-високите части тази продължителност може да достигне до 171 дни.
Максималната месечна височина на снежната покривка в см за станциите 1 – Смолян и 2 – Широка лъка са дадени в следващата таблица.
Височина на снежната покривка
ст.
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
ср.
|
max
|
1.
|
6
|
-
|
5
|
28
|
22
|
68
|
32
|
83
|
32
|
102
|
32
|
115
|
4
|
44
|
2.
|
17
|
-
|
6
|
37
|
23
|
70
|
27
|
78
|
23
|
74
|
19
|
68
|
5
|
38
|
Съгласно Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) се предвижда увеличение на температурата и редукция на валежите. Резултатите от климатичните модели, симулиращи снежна покривка за различни сценарии, са показали намаление на дебелината на снежната покривка в Алпите на височина под 1500 м в периода 2010-2039 (2020). В България все още не са правени опити за моделиране на снежната покривка в условията на променящия се климат, но последните зими са показателни в тази насока.
г) Влажност на въздуха
Влажността на въздуха зависи от преобладаващият атмосферен пренос, от вида, температурата и влажността на почвата, от условията на изпарение и др.
Абсолютната влажност се характеризира с ясно изразен годишен ход, определен от хода на температурата на въздуха. Най-ниски са стойностите и през месец януари, като за билните части – 2,3 – 2,8.102 Ра. Максимумът на абсолютната влажност е през юли – 15 – 20.102 Ра. С нарастване на надморската височина абсолютната влажност бързо намалява.
Относителната влажност е с минимални стойности през месеците юли-август (55-77 %). Максимални стойности относителната влажност достига през декември – над 80 %. Със специфичен режим се отличават високопланинските била, където максимумът на относителната влажност е през пролетта, а минимумът – в началото на лятото.
Дефицитът на влажността се характеризира с най-ниски стойности през зимата (0,3-2.102 Ра), а най-високи през лятото (6-13.102 Ра). През топлото полугодие сухотата на въздуха във височина намалява и по планинските била достигат 1,3-3.102 Ра.
Влажността на въздуха е най-висока в периода от м. октомври до м. декември, когато стойностите достигат до 74 %.
Средна месечна и годишна
относителна влажност на въздуха (%)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
70
|
69
|
68
|
66
|
67
|
70
|
61
|
59
|
62
|
70
|
73
|
74
|
67
|
Чепеларе
|
82
|
78
|
76
|
73
|
75
|
75
|
72
|
69
|
73
|
77
|
80
|
82
|
76
|
Доспат
|
79
|
78
|
76
|
74
|
74
|
77
|
71
|
68
|
73
|
77
|
80
|
82
|
76
|
Анализът на резултатите, представени в таблицата показва незначителни различия в месечните и годишни стойности на относителната влажност в разглеждания регион.
д) Облачност
Облачността се характеризира с добре изразен годишен ход. В извънпланинската част с най-значителна облачност се характеризира месец декември (7 – 7,5 десети). В планинските райони максималната облачност се измества към пролетта, като в по-ниско разположените райони тя е през март, а в по-високо разположените – през май.
Минималните стойности на облачността се проявяват през юли-август. В планинските райони облачността е по-голяма (5 – 5,5 десети) от извънпланинските. Годишната амплитуда на облачността във високопланинските части е по-малка от 3,5 десети.
През студеното полугодие преобладава слоестата облачност, а през топлото – кълбестата облачност.
Средногодишната облачност в България е по-малка от тази на континента Европа, но по-голяма от средногодишната облачност на южните континенти.
е) Ветрове
На приложените рози на вятъра за КФС „Рожен” се вижда, че преобладаващата посока на вятъра е от северозапад. Средните скорости на вятъра са общо взето ниски. имайки в предвид факта, че надморската височина е близка до 2000 m – около 2.5.С отчитане влиянието на топографията (орография. грапавост и препятствия) действителните скорости на вятъра нарастват в района на метеостанцията, достигайки 5.7 m/s. главно поради откритостта и силно изразената изпъкналост на терена – орографско влияние.
С изключение на високите върхове в останалите части на територията преобладава тихото време, като вероятността надхвърля 55.0 %.
В района на ст. Смолян преобладаващи през цялата година са ветрове с посока N, NW, W и SW. Вероятно се дължи на наличието на речна долина с ориентация Е–W.
Средна скорост на вятъра по посоки (м/сек)
Станция
|
По-сока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Смолян
|
N
|
5.0
|
4.5
|
5.1
|
4.7
|
4.1
|
4.0
|
3.4
|
3.9
|
4.0
|
3.5
|
4.1
|
5.0
|
NE
|
4.3
|
3.1
|
4.5
|
3.8
|
3.7
|
3.9
|
3.7
|
3.5
|
3.3
|
2.9
|
2.3
|
2.6
|
Е
|
3.2
|
2.8
|
2.8
|
3.3
|
3.2
|
3.3
|
3.3
|
3.1
|
2.7
|
3.1
|
3.3
|
3.2
|
SE
|
3.0
|
3.1
|
2.9
|
3.4
|
3.6
|
2.7
|
3.3
|
3.4
|
2.9
|
2.8
|
3.1
|
3.4
|
S
|
3.3
|
4.2
|
4.0
|
4.1
|
3.8
|
3.8
|
3.3
|
3.6
|
3.3
|
3.5
|
3.7
|
4.8
|
SW
|
4.9
|
5.5
|
4.9
|
5.9
|
4.2
|
4.2
|
3.9
|
4.6
|
4.1
|
4.4
|
5.1
|
5.2
|
W
|
4.4
|
5.8
|
5.3
|
4.5
|
3.9
|
4.5
|
4.4
|
4.8
|
4.0
|
3.9
|
4.4
|
5.1
|
NW
|
5.2
|
5.4
|
5.5
|
4.7
|
4.6
|
5.3
|
4.7
|
4.4
|
4.3
|
4.3
|
4.7
|
5.2
|
Чепеларе
|
N
|
3.4
|
3.4
|
3.8
|
3.7
|
3.2
|
3.3
|
3.6
|
3.3
|
3.3
|
3.1
|
3.1
|
3.1
|
NE
|
3.3
|
3.6
|
3.1
|
3.4
|
3.6
|
3.7
|
3.6
|
3.7
|
3.6
|
3.1
|
3.0
|
2.9
|
Е
|
3.7
|
2.9
|
3.0
|
3.4
|
3.1
|
3.2
|
3.3
|
3.0
|
3.1
|
3.1
|
2.1
|
2.4
|
SE
|
4.0
|
4.0
|
4.2
|
4.2
|
3.5
|
3.4
|
3.5
|
3.4
|
3.6
|
3.0
|
3.4
|
3.5
|
S
|
3.9
|
4.5
|
4.1
|
4.1
|
3.7
|
3.3
|
3.0
|
3.4
|
4.3
|
3.6
|
3.9
|
4.1
|
SW
|
3.0
|
3.9
|
3.8
|
3.7
|
3.3
|
3.4
|
2.9
|
3.0
|
3.1
|
3.8
|
4.2
|
4.1
|
W
|
2.5
|
3.4
|
3.9
|
3.5
|
3.0
|
3.1
|
2.4
|
2.7
|
2.1
|
2.3
|
2.3
|
2.9
|
NW
|
4.0
|
4.4
|
3.3
|
3.8
|
3.5
|
3.0
|
3.6
|
3.8
|
3.6
|
2.6
|
3.5
|
3.6
|
В следващата таблица е дадена честотата на вятъра в различни скоростни интервали. Получените резултати показват, че в около 93 % от случаите през годината скоростта на вятъра се изменя в интервала 0 – 5 м/сек. Скорости на вятъра 10 м/сек се наблюдават приблизително в 5 % от случаите. Случаи със скорост на приземния вятър над 20 м/сек се наблюдават много рядко и съставляват 0.3 % от общия брой случаи.
Едно такова разпределение е типично за планински райони с надморска височина около 1000 – 1500 м, разположени в пресечена местност и покрити с дървесни видове, чиято височина е по-голяма от 10 м. Обяснява се с влиянието, което оказват теренните форми и наличието на дървесна растителна покривка.
Честота на вятъра по скорост в градации (%)
Станция
|
м/сек
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
0-1
|
65.1
|
57.3
|
60.5
|
55.6
|
61.6
|
60.8
|
55.1
|
53.9
|
60.1
|
65.1
|
65.9
|
66.1
|
60.6
|
2-5
|
25.6
|
31.6
|
29.9
|
35.7
|
32.7
|
33.4
|
40.3
|
40.9
|
35.6
|
31.3
|
27.6
|
25.1
|
32.5
|
6-9
|
7.6
|
9.1
|
7.9
|
6.9
|
5.2
|
4.9
|
4.0
|
4.4
|
3.5
|
3.2
|
4.8
|
6.8
|
5.7
|
10-13
|
1.0
|
1.2
|
1.1
|
1.0
|
0.3
|
0.6
|
0.5
|
0.5
|
0.7
|
0.4
|
1.0
|
1.4
|
0.8
|
14-17
|
0.3
|
-
|
0.1
|
0.1
|
-
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
-
|
-
|
0.2
|
0.1
|
0.1
|
18-20
|
0.1
|
0.2
|
0.1
|
0.2
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
0.2
|
0.2
|
0.1
|
21
|
0.4
|
0.6
|
0.4
|
0.2
|
0.2
|
0.3
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
0.1
|
0.2
|
0.4
|
0.3
|
Честотата на разпределение на вятъра по посоки (в %) и тихо (в %) е дадена в таблица по-долу. Представено е по месеци и в годишен план. Годишното и месечните разпределения са годишната и месечни рози на вятъра, показани в табличен вид. За по-голяма нагледност е показана годишната роза на вятъра в графичен вид.
Случаите, в които е регистрирана посока и скорост на вятъра, са разпределени в проценти по 8-румбова скала. Анализът на получените резултати показва, че преобладаващи посоки за приземния вятър в ст. Смолян са N и NW. Това правило е в сила както при годишните, така и при месечните изводи.
Честота на вятъра по посока (%) и тихо (%)
Станция
|
По-сока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
N
|
27.7
|
27.2
|
29.2
|
29.5
|
32.2
|
35.7
|
34.3
|
31.2
|
35.3
|
27.4
|
28.4
|
26.8
|
30.5
|
NE
|
5.0
|
3.4
|
5.2
|
5.9
|
7.0
|
8.1
|
11.3
|
8.2
|
7.4
|
6.5
|
4.5
|
3.8
|
6.4
|
Е
|
3.6
|
3.1
|
5.6
|
7.7
|
9.1
|
10.0
|
11.3
|
12.9
|
12.7
|
9.2
|
6.1
|
4.1
|
8.0
|
SE
|
10.1
|
8.7
|
12.0
|
12.6
|
11.3
|
9.7
|
9.8
|
11.9
|
15.0
|
17.4
|
11.5
|
8.5
|
11.5
|
S
|
10.9
|
12.2
|
11.3
|
10.9
|
7.7
|
4.2
|
3.6
|
4.3
|
4.3
|
9.5
|
15.0
|
15.6
|
9.1
|
SW
|
9.8
|
11.9
|
12.7
|
9.9
|
7.8
|
7.2
|
3.3
|
3.7
|
2.5
|
8.3
|
10.2
|
14.9
|
8.5
|
W
|
6.0
|
8.4
|
4.3
|
6.7
|
5.8
|
5.4
|
4.5
|
5.1
|
3.3
|
4.8
|
4.9
|
5.2
|
5.4
|
NW
|
26.9
|
25.1
|
19.1
|
16.8
|
19.0
|
19.7
|
21.9
|
22.7
|
19.4
|
17.0
|
19.5
|
21.1
|
20.7
|
тихо
|
58.5
|
52.4
|
55.9
|
51.4
|
56.7
|
56.2
|
49.6
|
49.5
|
54.2
|
57.7
|
58.3
|
61.4
|
55.2
|
На следващата фигура е показано пространственото разпределение на вятъра по градациите на скоростта, за всички изследвани месеци в метеостанцията. Около 35–40 % от скоростите се падат на градации под 1 м/сек и по-нататък с увеличението на скоростта по абсцисата, честотите падат (изключение правят скорости близки до 3 м/сек). За скорости превишаващи 17–18 м/сек честотите са близки до 0 %.
Процентно разпределение на вятъра
по градации на скоростта – вр. Снежанка
Средна месечна и годишна скорост на вятъра (м/сек)
Станция
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IХ
|
Х
|
ХI
|
ХII
|
Год.
|
Смолян
|
1.5
|
1.8
|
1.7
|
1.7
|
1.4
|
1.4
|
1.5
|
1.5
|
1.3
|
1.1
|
1.3
|
1.4
|
1.5
|
Чепеларе
|
1.3
|
1.7
|
1.7
|
1.7
|
1.2
|
1.1
|
1.2
|
1.1
|
1.1
|
1.1
|
1.2
|
1.1
|
1.3
|
Приведените в горната таблица резултати показват приблизително еднакъв годишен ход на средномесечната скорост на вятъра, измерен в станциите с 50-годишен период. В следващите разглеждания ще се спрем само върху характеристиките на приземния вятър, получени въз основа на информацията от станция Смолян.
В таблицата са приведени резултати за средната месечна и годишна скорост на вятъра по срокове. В качеството на контролна станция е използвана станция Чепеларе. Получените резултати показват еднакви тенденции в денонощната и годишна изменчивост на разглежданите характеристики, а именно:
-
по-високи скорости на вятъра в 1400 ч. и
-
добре изразен сезонен ход, с по-малки скорости на вятъра през летните месеци.
Роза на ветровете
Станция Смолян
Общо за проучваната територия може да се отбележи, че преобладаващите ветрове са северните в от 30 до 35 % от случаите и северозападните в около 20.7% от случаите. С изключение на високите върхове, в останалите части на територията преобладава тихото време, като вероятността надхвърля 55.0 %.
От анализа на климата се налага извода, че той е особено благоприятен както за развитието на туризма, така и за развитието на средата, в която се осъществяват основните дейности.
ж) Слънчева радиация
Съвременните търсения за екологично ориентирани технологии за отопление и производство на електроенергия все повече налагат използването на енергийно възобновяемите природните източници, като основно „гориво”. По долу ще разгледаме от климатична гледна точка, каква е слънчевата радиация в района. На сравнителната таблица са дадени стойностите на слънчевата радиация през месеците от годината. Регионът е един от най-слънчевите, предвид наличието на специфични климатични и географски дадености.
Отопл.
сезон
|
Начало: 21.10
Край: 25.04
|
Изчислителна външна тем.
|
-18 ° С
|
Денградуси при средна температура в сградата 19°C
|
2800
|
Месец
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Брой изчислителни дни в месеца
|
|
31
|
28
|
31
|
30
|
31
|
30
|
31
|
31
|
30
|
31
|
30
|
31
|
Средна месечна температура [°C]
|
| | | | | | | | | | | | |
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности [W/m2]
|
Север
|
22.9
|
34.8
|
47.7
|
63.6
|
77.7
|
84.3
|
83.7
|
75.9
|
60.7
|
40.9
|
26.1
|
20.2
|
Изток
|
40.4
|
59.2
|
68.4
|
85.5
|
108.3
|
122.0
|
126.4
|
126.2
|
104.5
|
68.0
|
45.8
|
36.6
|
Запад
|
40.4
|
59.2
|
68.4
|
85.5
|
108.3
|
122.0
|
126.4
|
126.2
|
104.5
|
68.0
|
45.8
|
36.6
|
Юг
|
72.7
|
95.9
|
87.5
|
83.7
|
90.5
|
97.4
|
104.9
|
126.5
|
133.7
|
104.3
|
80.6
|
67.8
|
Хор.
повърхн.
|
50.1
|
81.2
|
109.0
|
149.7
|
194.1
|
218.0
|
226.5
|
219.7
|
166.5
|
97.2
|
58.3
|
43.9
|
Разположението на региона в географско отношение осигурява значителна амплитуда на слънчевата радиация. Данните за средната продължителност на слънчевото греене в часове (h) са показани на таблицата по долу.
Средна годишна продължителност на слънчевото греене е посочена в следващата таблица
За сезона 31.ІІІ – 31.Х
|
За сезона 31.Х – 31.ІІІ
|
до 1750 h
|
400 – 500 h
|
От данните може да се заключи, че ресурса на слънчевата енергия е – 4.25 kWh/m2/дневно или 1450–1500 kWh/m2/годишно.
Карта на слънчевия потенциал на Р България
В Националната стратегия за околна среда 2009-2018 г. се посочва, че е необходимо увеличаване на инвестициите за по-широко използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за производство на енергия.
з) Неблагоприятни климатични явления
Като особени или опасни атмосферни явления се определят мъглите, градушките, сланите, вихровите бури, поледицата и др.
Мъглите по своя произход са радиационни, адвективни и адвективно-радиационни. Характерни са за студеното полугодие (с максимум през зимата и минимум през лятото). В планинските райони се наблюдават през цялата година. Продължителността им е различна – от няколко часа до 10 и повече денонощия. За зараждането, състоянието, гъстотата и продължителността на мъглите от антропогенен произход, освен формите на релефа, голяма роля играят и аерозолите от промишлен и битов произход. Тези антропогенни мъгли са характерни за големите градове и промишлени центрове.
Градушките са свързани с адвекция на силно неустойчив и богат на влага въздух. Характерни са за топлото полугодие (с максимум през май-юни или юли). Те са предимно с локален характер и засягат територии във вид на ивица. Райони с особено чести и вредоносни градушки са Северозападна България, западната част на Горнотракийската низина, долината на р. Струма, Източни Родопи. За борба с тях са организиран полигони за изкуствено въздействие върху мощната гръмотевично-дъждовна облачност.
Сланите са свързани с отрицателните стойности на температурата на въздуха и в много случай се говори за вредоносен мраз. Според своя генезис те се разделят на радиационни, адвективни и адвективно-радиационни. Радиационните слани са характерни за негативните форми (котловини, долинни разширения и др.). Те са краткотрайни и със слаба интензивност. Адвективните мъгли и мраз са характерни както за ясно и тихо време, така и за облачно и ветровито време. Проявяват се както през ранна есен, така и през късна пролет. Адвективно-радиационните мъгли имат голямо разпространение.
Поледиците се наблюдават в началото и края на зимата, но най-изразителните поледици се наблюдавани през зимните месеци. Те се образуват след значително и продължително затопляне и валежи от дъжд, последвани от нахлуване на североизточен студен въздух. Поледиците довеждат до обледяване на предметите и причиняват значителни щети при натрупване над тях на трайна снежна покривка.
Оценка на качеството на атмосферния въздух
Територията на инвестиционното намерение Къщи за отдих и туризъм се намира в близост до село Ряка, община Смолян, област Смолян.
Районът не попада в контролираните от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) територии. Най-близкото населено място с редовно наблюдавани показатели за качеството на атмосферния въздух (прах и метеорологични фактори) е гр. Смолян и фоновата станция на Рожен.
Резултатите от наблюденията за качеството на атмосферния въздух в Смолян не са представителни за случая.
Атмосферният въздух в разглеждания район не е повлиян съществено и от автомобилния транспорт поради отдалечеността на обекта от републиканската пътна инфраструктура. Поради това разглеждания терен не са характерни високи концентрациите на прах.
Може да се обобщи, че възможностите на атмосферния въздух в района като потенциал за поемането на допълнителни въздействия и замърсяване с прах и вредни газове при изпълнението на инвестиционния проект за Къщи за отдих и туризъм, са значителни.
3.1.1. Характеристика на предвидените с проекта източници на замърсяване
Като източници и причини за замърсяване на атмосферния въздух с вредни газове, могат да се считат отработилите газове от строителните машини, които ще се използват при изпълнението на СМР за обект Къщи за отдих и туризъм. Отоплението на сградите ще бъде електрическо. Ще бъдат предвидени и възобновяеми енергийни източници за БГВ и др.
3.1.1.1. Замърсяване на въздуха при изпълнение на проекта
Като източници и причини за замърсяване на атмосферния въздух с прах могат да се разглеждат:
-
строителните работи по изграждане на Къщи за отдих и туризъм
Прогнозното общото количество на отделените вредни вещества в атмосферата с отработените газове (при работа на строителните машини) ще бъдат сравнително малки. При характерните за района ниски скорости на вятъра, преносът на емитираните във въздуха вредни вещества ще се ограничи в района на изпълнение на СМР.
3.1.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух
Направените по-горе анализи показват, че могат да се очакват незначителни локални изменения в качеството на атмосферния въздух в резултат на отделянето на СО, NОx, CH4, SO2 и други с отработените газове при работата на багерите и автосамосвалите при изпълнение на СМР на обекта. Същите са много малки и не могат да повлияят на общото състояние на въздуха в района.
Прогнозната оценка не предвижда влошаване на качеството на въздуха в района, в резултат на локални краткотрайни и слаби изменения по време на изпълнението на проекта.
3.1.3. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух
Реализацията на проекта за Къщи за отдих и туризъм, е свързана с незначително въздействие с прах, СО, NОx, CH4, SO2 и други вредни газове по време на строителните работи. Локални изменения на атмосферния въздух при изпълнението на проекта няма да променят въздуха в района на Къщи за отдих и туризъм и близките села.
3.2. Повърхностни и подземни води
3.2.1. Повърхностни води
Релефът на района, в който попада инвестиционното предложение, е подчертано планински, характеризиращ се с рязко очертани склонове с големи наклони, заравнени била. Повърхностнити води в горното си течение са с дълбоко врязани V-образни долини и големи наклони, а в средното и долното течение преминават в котловини и долинни разширения съответно с по-малки наклони на речните корита. Релефът на проучвания район е оформен като такъв предимно вследствие на колебателните движения на Родопите и ерозионната дейност на повърхностно-течащите води. Ориентировката на главните вододели и речни долини в повечето случаи е свързана с посоката на тектонските разломвания, които са в посока югоизток-северозапад и изток-запад.
Орографските особености на планината са оформили три главни хидрологични мрежи с отток на юг, север и изток.
Районът на обекта, предмет на ОВОС, попада в преходно-континенталната климатична подобласт, в която се наблюдава засилен пренос на по-топли средиземноморски въздушни маси.
С писмо изх. № КД-04-343 / 12.11.2015 г. Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” в заключението си дава становище, че инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на постигане целите на околната среда и мерките за добро състояние на водите при спазване на следните условия:
-
Да не се допуска замърсяване на повърхностното и подземното водно тяло от дейностите по реализиране и експлоатация на инвестиционното предложение.
-
Да се сключи договор с „ВиК” дружеството, експлоатиращо водопроводната система на с. Река, община Смолян, откъдето ще бъде захранен бъдещият обект.
-
За отпадъчните канални води да се предвиди пречиствателно съоръжение, като заустването им е в повърхностен воден обект „Падалско дере” – десен приток на Катранска река, която е част от басейна (поречието) на река Арда. Заустването на пречистените отпадъчни канални води подлежи на разрешителен режим съгласно чл. 46 от Закона за водите, като тази процедура инвеститорът ще реализира допълнително след издаване от РИОСВ – Смолян на положително решение по ОВОС.
Площадката на инвестиционното предложение попада в повърхностно водно тяло „река Арда между вливането на река Черна до язовир Кърджали и река Ардинска” с код BG3AR700R028 и в повърхностно водно тяло „Черна река от гр. Смолян до устие” с код BG3AR800R030. Имотите не попадат и не граничат със СОЗ на питейни и минерални водоизточници, както и със зони за защита на водите от „Натура 2000”.
Точката на заустване на пречистените отпадъчни води в Падалско дере с географски координати N – 41° 35' 30.89" Е – 24° 52' 35.37" попада в повърхностно водно тяло „река Арда между вливането на река Черна до язовир Кърджали и рекаАрдинска” с код BG3AR700R028, също не попада и не граничи със СОЗ на питейни и минерални водоизточници, както и със зони за защита на водите от „Натура 2000”.
Състоянието на водните тела и целите за тях са следните:
Повърхностно водно тяло с код BG3AR700R028 е определено в лошо екологично и добро химично състояние. Целта за опазване на околната среда за това водно тяло е постигане на добро екологично състояние до 2021 година и запазване на доброто му химично състояние.
Повърхностно водно тяло с код BG3AR800R030 е определено в много лошо екологично състояние. Целта за опазване на околната среда за конкретното водно тяло е постигане на добро екологично състояние до 2021 г., добро химично състояние до 2015 г. и общо добро състояние до 2021 г.
Анализът на проблемите показва, че най-значим дял за състоянието на повърхностните водни тела в басейна на река Арда имат:
-
точковите източници на замърсяване на водите основно от неизградени канализации и пречиствателни станции за голяма част от населените места и локални замърсявания от изградените рудници, хвостохранилища и мандри;
-
морфологичните изменения – ерозия на речните корита, обезлесяване, добив на инертни материали, както и прекомерното застрояване на реките с малки водноелектрически централи;
-
дифузното замърсяване на речните корита с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци от населените места, строителни отпадъци и такива от горско-стопански дейности, от животновъдство, както и ерозия във водосбора.
За постигане на целите за добро химично и екологично състояние на водните тела в точка 6 от настоящия доклад за ОВОС са предвидени конкретни мерки относно проектирането и изграждането на инвестиционното предложение.
Водният ресурс в района на инвестиционното предложение се определя от характерните климатични условия, голямата надморска височина, наличието на горски масиви и релефа. Антропогенните дейности също са определящи за състоянието на водите.
Основни дрениращи артерии са: р. Малка Арда, р. Черна, р. Бяла и р. Арда.
Река Арда е най-голямата родопска река, която води началото си от Ардин връх. Водосборната ù област се характеризира с голяма надморска височина, високи заравнени била и вкопани (ацедентни) долини. Речната ù мрежа е гъста и добре развита. Подхранването на оттока е от дъждове и снеготопене. Площта на водосбора ù до границата възлиза на 5273 км2, а дължината ù е 241 км. Влива се в река Марица при гр. Одрин.
Водосборът на река Арда е най-силно подложен на средиземноморското влияние. Разположен е успоредно на бреговата Беломорска ивица и е в непосредствена близост от 40 до 60 км до нея. Това определя и разпределението по сезони на пълноводията (главно през зимните месеци) и големите размери на високите вълни по време на снеготопене и зимни дъждове.
Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.
Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.
Най-близко разположени до площадката на обекта са: ХМС 320 на р. Арда при гр. Рудозем, ХМС 318 на р. Арда при Средногорци, ХМС 319 на р. Черна при Търън, ХМС 322 на р. Бяла при Бостина и ХМС 315 на р. АРда при с. Вехтино.
Основните хидрографски и хидроложки характеристики на реките са посочени в следващите таблици.
Сподели с приятели: |