Наталия Христова нбу динамика на естетическите норми и интелектуалните хоризонти

1 Чичовска, В. Държавни културни институции в България (1944-1948). - В: Бг 1300. Институции и държавна традиция. Т. I, С., 1981,459-482; Еленков, И. Културни­ят фронт. Българската култура през епохата на комунизма - политическо управление, идеологически основания, институционални режими. С., 2008.

2 Христова, Н. Власт и художествена интелигенция в България. 1956-1958 г. -Про­блеми на изкуството, кн. 3,2000, 51-58; Конфликтът власт-интелигенция в България (1960-1961 г.) - В: Национална научна конференция. Следвоенна България между Из­тока и Запада. С., 2005, 153-163; Конфликтът власт-интелигенция. 1956-1957 г. - В: 7956. Априлският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писате­ли. Власт и публичност. С., 2007,31 -47; Калинова, Е. Симбиозата власт-интелигенция в България през 70-те години на XX век. - В: Преломни времена. С., 2006; Мигев, В. Българските писатели и политическият живот в България. 1944-1970 г. С., 2001.

3 Христова, Н. Социалистический реализм и драма болгарского творца (середина 40-х - середина 50-х годов). - ВНК, 1998, № 1-2, 158-160; Социалистическият реализъм - нови изследвания. С., 2008; Дойнов, П. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи. - В: История на Народна република България. Режимът и обществото. Институт за изследване на близкото минало. С., 2009, 568-594.

4 Христова, Н. Българският скандал „Солженицин" 1970-1974. С., 2000; Специфи­ка на българското „дисидентство". Власт и интелигенция. 1956-1989 г. С., 2005.

5 Социалистически канон/Алтернативен канон. Официално и неофициално в бъл­гарската литература и култура между 1944 и 1989 г. (Съст.Дойнов. П.) С., 2009; Биб­лиотека „Личности" на изд. „Кралица Маб" и Департамент „Нова българистика" на НБУ: Николай Кънчев в българската литература и култура. С., 2008; Иван Динков в българската литература и култура. С., 2009; Иван Теофилов в българската литерату­ра и култура. С., 2009; Константин Павлов в българската литература и култура. С., 2009; Антитоталитарната литература. С., 2009.

6 То е въведено в употреба през 2009 г. от литературоведи от департамент "Нова българистика" в НБУ. Определението присъства и в заглавие на сборник - Социа­листически канон/Алтернативен канон. Официално и неофициално в българската литература и култура между 1944 и 1989 г. (Съст. Дойнов, П.) С., 2009.

7 Пак там, с. 8.

8 Трябва да отбележа съдържанието, което влагам в термина „интелектуалци" и което е различно от съдържанието на термина „интелигенция" (на латински „про­ницателност"), означаващ според речниците „обществена прослойка на хора, чие­то основно занимание и източник на съществуване е умственият труд", т.е. масата просветени. „Интелектуалци" са авторитетни писатели, художници, артисти, учени и т.н., получили своята популярност чрез механизмите на обществото, в което жи­веят - респективно, чрез механизмите на властта - ползват се с доверието на голям кръг от хора, в определен момент влизат в съзнателна или несъзнателна конфрон­тация със същата власт или с някои норми или ценности на обществото, която конфронтация е публично санкционирана. Те постепенно стават новите обществе­ни говорители и тяхното мнение се цени повече от това на властта, т.е. официал­но лансираното мнение. Основната им роля е да са коректив на обществото, което значи да съдействат за неговата промяна към по-добро (съгласно собствената им представа за добро). Интелектуалецът е далеч от политическата практика, затова и не се смята длъжен да се съобразява с реалната осъществимост на собствените си идеи. По същото време като коректив на реално политическото, макар и афиширано като морално-ценностно или духовно, те са в сферата на политическото.

9 Опит за представяне на българската култура през целия период на социализма е направен от Евгения Калинова, но и той, поради предварително зададения лимит от страници от издателя, също представя в избрани акценти българската култура през втората половина на XX век. Вж: Калинова, Е. Културна политика в преход­ното време. Българският вариант на сталинизма в културния живот. Трансформа­циите и културата. - В: История на българите. Т. III. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, 356-369, 425-459, 550-596.

10 Унифицирането и налагането чрез силата на държавната власт на един худо­жествен метод е без прецедент в световното културно развитие до 30-те години на XX век, когато в Съветска Русия окончателно се оформя строгата догматика на социалистическия реализъм. Вж: Попов, Ч. Тоталитарното изкуство. Идеоло­гия, организация, практика. С., 2002.

11 Чичовска, В. Цит.съч., 459-482.

12 Чичовска, В. Председателят на Камарата на народната култура - Исторически преглед, 1983, №3, 60-72.

13 Златева, А. Творческите организации и отечественофронтовската власт 1944 г. -В: Страници от българската история. Събития, размисли, личности. Ч. 2, С., 1993.

14 Такива тези са застъпени в речта на Т. Павлов „С перо и меч" пред писателите през 1945 г. Подобни указания неколкократно дава и Г. Димитров. (Т Ш А, ф. 133, оп. 4, а.е. 2, л. 6-12.)

15 Чичовска, В. Председателят..., 60-72.

16 Трифон Кунев например, който непосредствено след 1944 г. е директор на На­родния театър, председател на Съюза на българските писатели, редактор в списа­ние „Изкуство", през 1945 г. е освободен и от трите места. През юни 1946 г. Три­фон Кунев, вече главен редактор на в. „Народно земеделско знаме" (БЗНС/НП), е арестуван по Закона за защита на народната власт. Същата участ, само месец по-късно, сполетява и главния редактор на в „Свободен народ" (БРСДП (о) Цвети Иванов. Двамата журналисти стават опасни за управляващите с честната си граж­данска позиция, особено в навечерието на изборите за VI ВНС.

17 ЦДА, ф. 1 Б, оп. 15, а.е. 69, л. 3; оп. 15, а.е. 65, л. 3-9.

18 Пак там, ф. 357 Б, оп. 1, а.е. 9.

19 Славов, А. Българска литература на размразяването. С., 1994, с. 101.

20 Всъщност трябва да отбележим, че изложбите през тези ранни години са главно на антифашистка тема - „Фронт и тил"; XIX обща художествена изложба също е посветена на антифашистката тема. Самите художници, макар и официално пред­ставители на различни течения и школи, се включват с „реалистични" платна. Така например Кирил Цонев рисува "Черните забрадки", Бенчо Обрешков и Ге­орги Попов (Джон) създават първи произведения на партизанска тема. (Народна култура, 31 авг. 1979. Вж. също: Чичовска, В. Камарата..., с. 67.)

21 Изразът е на Валери Петров, употребен в интервю, дадено на автора на статията в края на 1997 г.

22 Калинова, Е. Културна политика..., 425-426.

23 Христова, Н. Художествената култура в България след Втората световна война - от европеизация към съветизация. - В: България в сферата на съветските инте­реси. С., 1998,208-216.

24 Христова, Н. Социалистический реализм..., 158-160.

25 ЦДА, ф. 357 Б, оп. 1, а.е. 17, л. 27.

26 Пак там, л. 22-23.

27 Пак там, ф. 1 Б, оп. 5, а.е. 55.

28 Христова, Н. Политика на "психотерапията". Щрихи към художествения живот в началото на 50-те години. -Лица на времето, Т. II, С., 1997. с. 101.

29 Исусов, М. Сталин и България. С. 1991, 197-218.

30 Христова, Н. Социалистический реализм..., 158-160.

31 Червенков, В. За литературата и изкуството. С., 1950, с. 145.

32 Аврамов, Д. Майстора и неговото време. С., 1989, 365-399.

33 Чичовска, В. Главлит (1952-1956). Изграждане на единна цензорна система в България. -ИПр, 1991, № 10.

34 За историята и функциите на културните институции през всичките десетилетия на социализма вж: Еленков, И. Културният фронт. Българската култура през епохата на комунизма - политическо управление, идеологически основания, институцио­нални режими. С., 2008.

35 ЦДА,ф. 357 Б, оп. 1,а.е. 20.

36 Първият отпечатан откъс под заглавие "Тютюнев склад" излиза във в. "Литера­турен фронт", бр. 2 от 29 септември 1946 г. Втори откъс се печата отново в "Ли­тературен фронт", бр. 20 от 31 януари 1948 г. под заглавие "Двубой". Из романа "Тютюн". Глава от романа "Тютюн" е публикувана и в сп. "Септември", кн. 7 от март 1949 г. (Куюмджиев, К. Димитър Димов, С., 1987.)

37 Христова, Н. Политика на „психотерапията"..., 113-116.

38 Бенбасат, А., Свиткова, А. Случаят "Тютюн". 1951 -1952 г. С., 1992, с. 76.

39 ЦДА, ф. 1Б, оп. 16, а.е. 27.

40 Пак там, а.е. 28.

41 За тях, както и за други свои публикации по-късно, той казва: "едва ли бих препрочел някога". (Райнов, Б. Тоя странен занаят. С., 1976, с. 29.)

42 Изкуство, № 3, дек. 1952.

43 Райнов, Б. Против изкуството на империализма. С., 1953.

44 Термините "размразяване" и "разведряване" се въвеждат в употреба и стават популярни в СССР и у нас след излизането на романа на Иля Еренбург "Оттепель" и стихосбирката на Б. Пастернак "Когато се разведрява".

45 ЦДА, ф. 133, оп. 8, а. е. 17.

46 Пак там, ф. 358 Б, оп. 1, а. е. 60; Летопис на едно драматично десетилетие. С., 1994, с. 118.

47 Мигев, В. Българските писатели и политическият живот в България. 1944-1970 г. С., 2001, 118-127.

48 Калинова, Е. Културна политика.., с. 433.

49 Зезина, М. Р. Шоковая терапия: от 1953-го к 1956 году. - В: Отечественная история, 1995, №2, 121-135.

50 Започналото разведряване на политическия и духовен климат след смъртта на Сталин през 1953 г. продължава и след XX конгрес на КПСС (февр. 1956 п). През април 1956 г. в България се провежда пленум на ЦК на БКП, на който са „снети" решенията на XX конгрес на КПСС и е извършена смяна на политическия елит. (ЦДА, ф. 1 Б, оп. 5, а.е. 196.) В продължение на няколко месеца част от духовния ни елит заживява с илюзията за трайна либерализация и демократизация на об­ществения живот в страната. Тази илюзия рухва още до края на същата 1956 п, но през следващите десетилетия периодично се възобновява.

51 Христова, Н. Специфика на българското "дисидентство"..., 180-189.

52 Последните две определения са на Атанас Славов.

53 Славов, А. Цит. съч., 192-193.

54 Първите разкази, които засягат тази тема, са „Иван" на Васил Попов и „Жал­бата на Мито" на Николай Хайтов, публикувани в ноемврийските броеве на „Литературен фронт" през 1956 г. (Вж: Славов, А. Цит. съч., 66-67.) Появяват се и първите филми, в които човешката драма е изведена на преден план; тя опре­делено доминира над партийната принадлежност и комунистическата идеоло­гия. Най-ярък в това отношение е филмът „На малкия остров" на Валери Петров и Рангел Вълчанов.

55 Славов, А. Цит. съч., 113-120. Също така: Аврамов, Д. Диалог между две изкуства. С., 1993, 350-416.

56 ЦДА, ф. 1 Б, оп. 5, а.е. 570, л. 1-38; Живков, Т. Комунистическата идейност - висш принцип на нашата литература и изкуство. Реч на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт, произнесена на 15 април 1963 г. Виж също така: Славов, А. Цит. съч., 178-179.

57 Пак там, ф. 357 Б, оп. 1, а.е. 111; Проблеми на хумора и сатирата. С., 1976.

58 В плуралистичното общество несъгласието с партията, в която членува отдел­ната личност, логично се изразява чрез напускането й. Не така стоят нещата при всевластието на една-единствена партия, както е в годините на социализма. Добро­волното напускане на комунистическата партия през този период е не само трудно осъществимо, а и много по-сериозно наказуемо. Да не говорим за безсмислието на подобно действие, което би лишило интелектуалеца от възможността за публична изява, което ще рече - от възможността да отправя своите послания към обществото. Изключването от БКП е не просто санкция, а вид репресия, която, от една страна, изхвърля личността от публичното пространство, обрича я на изолация и не допуска пълноценно творческо осъществяване. Нещо повече. То е съпроводено и с потискащ психологически натиск върху личността - наказаният изтърпява нападките на част от колегите си в първичните партийни организации, които са убедени в правота­та на санкцията или просто угоднически обслужват решението на висшестоящите партийни органи. Задължително е и подаването на молба за отмяна на наказанието, представляваща по същество принудително разкаяние за заетата позиция или изра­зеното мнение. (Вж: Сарандев, И. Валери Петров. Литературни анкети. С., 1997, с. 94.) В същото време именно изключването от БКП и инкриминирането на дадено произведение увеличава популярността на твореца и води до обществената му ле­гитимация. Неслучайно през втората половина на XX век Западът отново въвежда в употреба термините „дисидент", „дисидентство", с които назовава позициите на интелектуалците в условия на не-свобода. С тези термини неправилно, според мен, се обозначават личности и действия с антикомунистическа насоченост. След средата на 50-те години на XX век „дисиденти" са предимно интелектуалци, членове на БКП или безпартийни, които не се противопоставят на комунистическата идеология, а из­разяват корективни мнения тогава, когато има сериозно разминаване между прокла­мирани ценности и тяхната реализация на практика. (Вж: Христова, Н. Специфика на българското „дисидентство"...)

59 Христова, Н. Конфликтът власт-интелигенция. 1956/1957 г. - В: 1956. Ап­рилският пленум и литературата. Унгарското въстание и българските писа­тели. Власт и публичност. Нов български университет. Департамент "Нова българистика". С., 2007, 38-39.

60 Христова, Н. Петдесет години "Стършел" (исторически етюд) - В: Гнездото на стършелите. С., 1995, 53-56.

61 Пак там, 70-71.

62 Цанев, Ст. Убийците са между нас. С., 1996, с. 175.

63 Живков, Т. Изкуството, науката и културата в служба на народа. Т. 1. С., 1965,

201-202.

64 ЦДА, ф. 551, оп. 1,а.е. 96.

65 Пак там, а.е. 452.

66 Акьов, В. Основа за добър филм. - Киноизкуство, 1959, №11; Да поговорим за кинокомедията! -Киноизкуство, 1962, №12. Цит. по: Янакиев, А. Синема bg. Сто години филмов процес. Личности, филми, кина. С., 2003, с. 225.

67 ЦДА, ф. 1 Б, оп. 5, а.е. 446, л. З, 51, 69.

68 Пак там, а. е. 491, 493, 497, 500, 570.

69 Пак там, а. е. 493.

70 Пак там, а. е. 504, л. 44.

71 Пак там, а. е. 535, л. 12, 14-16.

72 Пак там, ф. 357, оп. 1, а.е. 74, л. 167-168.

73 Аврамов, Д. Диалог между две изкуства. С., 1993, с. 369.

74 ЦДА, ф. 1 Б, оп. 5, а. е. 502.

75 Аврамов, Д. Цит. съч., 370-371

76 Левчев, Л. Ти си следващият. С., 1998, 171-172; Ханчев, В. Тревоги и надежди около поезията. - Пламък, 1961, №1, с. 51 и сл.; Левчев, Л. Проблеми на свобод­ния стих. - Литературен фронт, № 9, 1 март 1962; Гечев, С. Някои въпроси на поезията. -Пламък, 1961,№3; Цанев, Ст. Всеки час на деня. -Пламък, 1962, №5; Литературен фронт, №. 40, 4 окт. 1962.

77 ЦДА, ф.1 Б, оп. 6, а.е. 4404, л. 84-87.

78 Стефанов, В. Народният театър 1944-1974 г. - В: 100 години Народен театър. С., 2004, с. 249.

79 Славов, А. Цит. съч., с. 175.

80 Славов, А. С трева обрасли. С., 1992, с. 198 и сл.

81 Янакиев, А. Цит. съч., 299-300.

82 Славов, А. Българска литература на размразяването. С., 1994, с. 151.

83 Байчинска, С. За един неизбежен край и едно възможно начало. - В: Театрален бюлетин "Гестус", 1990, № 7, 8, с. 13.

84 "Истинският Ивайло" от Стефан Цанев, Бургаски драматичен театър, сезон 1961/1962 г.; "Мачово бърдо" от Мирон Иванов, Сатиричен театър - София, сезон 1964/1965 г.; "Грешката на Авел" от Емил Манов, постановка на Димитровградския народен театър; "Поетът и планината" от Иван Теофилов, Театър на въоръжените сили в София; "Небе и земя" от Климент Цачев на Плевенския драматичен театър (и трите играни през сезон 1963/1964 г.); "Ние не вярваме в щъркели" от Недялко Йорданов, Бургаски драматичен театър, сезон 1966/1967 г.; "Старчето и стрелата" на Никола Русев, Сатиричен театър - София, 1968 г.; "Ние сме на 25" от Недялко Йорданов, Бургаски драматичен театър, сезон 1969/1970 г.; "Аз бях той" и "Кому­нисти" от Георги Марков на Държавния сатиричен театър и Драматичен театър "Сълза и смях", София, сезони 1968/1969/1970 г.

85 ЦДА, ф. 1 Б, оп. 36, а.е. 299, л. 11; вж. също: Делчев, Б. Дневник. С., 1995, 119.

86 Пак там, ф. 1 Б, оп. 40, а.е. 22.

87 Пак там, ф. 405, оп. 9, а. е. 33, л. 58-68.

88 Пак там, а. е. 32, л. 25-43.

89 Христова, Н. Българският скандал „Солженицин". 1970-1974. С., 2000.

90 Трайкова, Е. Българските литературни полемики. С., 2001, 211-220.

91 Пак там, 195-199.

92 Пак там, 199-210.

93 ЦДА, ф. 551, оп. З, а. е. 60, л. 12-16.

94 Априлски сърца. Стихотворения. В., 1981. През 1984 г. е издаден и втори том на

тази поетична антология.

95 Христова, Н. Специфика на...., 339-350.

96 По-подробно вж: Калинова, Е. Трансформациите и културата. - В: История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989). С., 2009, 567-582.

97 Сарандев, И. Валери Петров. Литературна анкета. С., 1997, с. 95; Димитров, Б. Брутални години. С., 1996, 45-48; Интервю на автора с Радой Ралин, проведено през 1996 г.

98 Крамптън, Р. Кратка история..., 302-303; Калинова, Е., Баева, И. Българските преходи. 1939-2002. С., 2002, 220-225.

99 Живков, Т. Мемоари. С., 1997, 349-353.

100 Калинова, Е., Баева, И. Цит. съч., 238.

101 Христова, Н. Интелектуалната почтеност като бунтарство: вестник "Народ­на култура". 1986-1989 г. - В: Толерантният националист. Паметен сборник за Стайко Трифонов. С., 2009, 323-327.

102 Янакиев, А. Цит. съч., 305-311.

103 Чакъров, К. Вторият етаж. С., 1990, 181-182; Данаилов, Г. Доколкото си спом­ням. Т. 2. С., 2001, с. 156 - Цит. по: Калинова, Е., Баева, И. Цит. съч., 243-244.

104 Шесто управление срещу неформалните организации в България. 1988-1989 г. С., 1999,24-26.

105 Независимо дружество за защита правата на човека в България, оглавявано от бившия легионер и дългогодишен политически затворник Илия Минев, Ко­митет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и религиозните ценности, начело с Христофор Събев, и Независимият профсъюз „Подкрепа" на д-р Константин Тренчев. (Иванов, Д. Политическото противопоставяне в Бълга­рия. 1956-1989. С., 1994, 124-139; Спасов, М. Създаването на СДС. 1989-1991. С., 2003, 22-26, 36-40, 45-47; Василев, Й. Патила и радости. С., 2002, с. 270.)

106 Шесто управление..., 22-46; Баева, И. Из историята на българското дисидентство - общественият комитет за екологична защита на Русе и властта. - В: Бълга­рия и Източна Европа. С., 2001, 221-243.

107 Шесто управление..., с. 183, 190.

108 Василев, Й. Цит. съч., с. 285.

109 Пак там, с. 286; Спасов, М. Цит. съч., с. 44.

110 Христо Радевски, Радой Ралин, Блага Димитрова, Марко Ганчев, Невена Стефа­нова, Александър Миланов, Георги Величков, Михаил Величков, Елка Константи­нова, Валери Петров, Георги Мишев, Васил Акьов, Давид Овадия, Енчо Мутафов, Иван Коларов, Христо Алексиев, акад. Алексей Шелудко, проф. Чавдар Кюранов, проф. Кирил Василев, проф. Иван Марев, проф. Иван Николов, проф. Иван Джад-жев, проф. Цветана Тодорова, проф. Мария Велева, проф. Снежа Аврамова, доц. Недялко Мерджанов, доц. Николай Василев, ст.н.с. Искра Панова, ст.н.с. Петър Райчев, доц. Бернард Мунтян, ст.н.с. Зина Маркова, доц. Георги Гунев, ст.н.с. Ангел Димитров, доц. Миляна Каймаканова, ст.н.с. Цанка Рибарова, ст.н.с. Желю Желев, ст.н.с. Диана Георгиева, доц. Кира Андрейчина, Стойне Гергов, ст.н.с. Кристина Тошева, ст.н.с. Петко Симеонов, н.с. Анна Серафимова, н.с. Росица Аркова, н.с. Евелина Първанова, н.с. Евгения Иванова, н.с. Антонина Желязкова, гл. ас. Вол­га Тодорова, гл. ас. Минчо Минчев, гл. ас. Ивайло Трифонов, н.с. Деян Кюранов, н.с. Христо Смолянов, н.с. Вероника Николова, асп. Александър Каракачанов, ас. Момчил Баджаков, инж. Юлияна Куцарова, Брайко Кофарджиев, Георги Друмев, Копринка Червенкова, Светла Иванова, Ангел Русков, Милка Рускова, Мария Бой-кикева, Вера Смилкова, Марин Маринов, Елена Груди Атанасова, Дучо Мундров, Анри Кулев, Светла Ганева, Румяна Живкова Петкова, Васил Живков, Боян Папа­зов, Иван Росенов, Юли Стоянов, Маргарита Николова, о.з. полк. Борис Спасов, Дона Боричева, Невена Мечкова, Мария Желева, Димитър Новачков, Анди Палиева, Воин Кятов, Борис Димовски, Уляна Раднева, Йордан Василев, Светлана Байчинска, Никола Вандов, Петър Стайков, Лиляна Александриева, Вера Бакалска. (Цит. по: Василев, Й. Патила и радости. С., 2002, 281-282.)

111 Спасов, М. Цит.съч., 281-282; Иванова, И. Българското дисидентство. 1988-1989. С., 1997, 141-147; Василев, Й. Цит. съч., 281-282.

112 За цялостната дейност на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и мерките на властта по-дробно вж: Баева, И. Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за началото на прехода - 1988-1989 г. -Известия на държавните архиви, 2004, Т. 87, 3-32.

Каталог: 2363
2363 -> Егейска турция и остров родос цена: 599 лв. Дати 2011 г.: 05. 11
2363 -> През цялата първа половина на май Ботев бе зает с четата си