Научни резултати постигнати при разработването на изследователски проекти, финансирани от му – София

1. Ас. д-р Петя Василева Иванова, Катедра Химия и Биохимия

2. Гл. ас. д-р Любка Гавраилова Стоянова-Митева, Катедра дерматология и венерология

АДРЕС ЗА КОНТАКТИ: Медицински факултет; Катедра по Химия и биохимия; ул. Здраве 2, 1431 София; Сл.тел: 54-17-15; моб: 0888 443353; e-mail: mitev@medfac.acad.bg

БАЗОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Медицински факултет, Катедра по Химия и биохимия

РЕЗУЛТАТИ:

Субконфлуентните нормални човешки кератиноцити представляват автокринна система, характеризираща се с експресията на специфични маркери на диференциацията К5 и К14, характерни за базалните епидермални кератиноцити. Главните автокринни растежени фактори в тази система са членове на EGF семейството, активиращи МАПК по ПКС-зависим път. Инхибиторите PD98059 (МЕК киназен инхибитор) и staurosporine и Go6976 (инхибитори на ПКС) подтискат в голяма степен автономната кератиноцитна пролиферация. За разлика от тях Go6983 (който не инхибира ПКСμ) инхибира само 20% от [H³]-тимидиновото инкорпориране. МТТ теста показа близък процент на намалена клетъчна жизнеспособност. Ставроспоринът инхибира активността на МАПК, докато Go6976 и Go6983 силно я активират.

В кератиноцити се експресират 6 изоформи на ПКС - α, δ, ε, η, μ и ξ. За съжаление не съществуват фармакологични агенти, специфично инхибиращи отделните ПКС изоформи, чрез които да определим кои от тях участват в регулацията на кератиноцитната пролиферация. За да установим ефектите на различните ПКС изоформи върху активността на МАПК използвахме ПКС антисенс олигонуклеотиди (АСО). Третирането на кератиноцитите с ПКСα и μ АСО, доведе до увеличено фосфорилиране на p44/p42 MAПK и почти пълно инхибиране на клетъчната пролиферация. От получените резултати предполагаме, че МАПК, ПКСμ и вероятно ПКСα участват в процесите на регулиране на автокринната кератиноцитна пролиферация. Ефектите на Go6976 и Go6983, както и АСО на ПКСα и μ върху МАПК активността, биха могли да се обяснят с инхибиране на ПКС-зависимата експресия на МАПК фосфатази.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

1. Haralambieva I H et al. Chlamydophila pneumoniae induces p44/p42 mitogen-activated protein kinase activation in human fibroblasts through Toll-like receptor 4. J Med Microbiol 53, 2004, 1187-1193

НАУЧНИ ПРОЯВИ:

1. Иванова П. В. И др. Взаимодействие между МАП киназата и ПКС изоформите в регулацията на пролиферацията на човешки кератиноцити.; Трети Пролетен Симпозиум по Дерматология и Венерология; София, България; 19-22 Май 2005; стр. 114 П 16.25

***
ДОГОВОР № 38 / 2004 г.

1. Стефан Светозаров Петров,ас. инж.-химик

2. Елена Владимирова Стефанова, доцент, д-р, катедра Цитология, СУ

3. Ралица Вескова Вълчева, ст.ас., катедра Цитология, СУ

4. Георги Асенов Георгиев, докторант, катедра Биохимия

5. Полина Иванова Митева

Изследвана е продукцията на биосърфактант от А 549 клетки до 48 час. До това време е определено натрупване на фосфолипиди в културалната среда 140 и 195 мкг/мл на 24-ия и 48-мия час съответно. Измервана е динамиката на промяната на повърхностната активност на средата чрез промяната на повърхностното напрежение – детектирано е намаление повърхностното напрежение с около 4.5 mN/m и 12.0 mN/m на 24-ия и 48-мия час съответно. Показано е, че халотанът повлиява значително продукцията на биосърфактант и адхезията на клетките върху покрити с колаген IV повърхности и, че ефектът на халотана е времево и концентрационно зависим.

Проследен е ефекта на инхалационния анестетик халотан върху организацията на цитоскелета и фокалните адхезионни комплекси в А 549 клетки. Резултатите от имунофлуоресцентното оцветяване с RITC фалоидин показаха, че халотанът в концентрации равни или по-големи от 2.1 mM води до дезорганизация в актиновия цитоскелет. Подобни резултати се получиха и за фокалните адхезионни комплекси. Ниската концентрация от 0.9 mM халотан не води до такива негативни ефекти, въпреки че при нея ние наблюдавахме забавен и/или инхибиран клетъчен спрединг (разстилане).

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

1. Z. Lalchev, et al. Tensiometric study of surface activity and halothane impact on biosurfactant production of lung cells, Colloids Surfaces A: Physicochem. Eng. Aspects, 250, 2004, 527-531.

2. R.Valtcheva, et al. Changes in A 549 cells morphology in response to the toxic effect of halothane, Acta Morphol. et Antropol., 10, 2004, (in press).

Научният отчет е приет с ОТЛИЧНА оценка по скалата на Съвета по медицинска наука.

***
ДОГОВОР № 2 / 2004 г.

Иванка Исталианова Димова, докторант, асистент, Катедра по медицинска генетика

Аделина Горанова Йосифова, биолог, Катедра по медицинска генетика

Николай Иванов Доганов, Доктор, Доцент, Директор на СБАЛАГ “Майчин дом”

Тодор Асенов Тодоров, Главен асистент, Катедра по обща и клинична патология

АДРЕС ЗА КОНТАКТИ: София 1431, ул.”Здраве” 2, ет. 13, Катедра по медицинска генетика, МФ – Деканат, тел. 02 952 03 57

БАЗОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Катедра по медицинска генетика, Деканат на МФ

РЕЗУЛТАТИ:

В настоящото изследване анализирахме променения брой копия на CCND1 и ZNF217 гените в голям брой овариални тумори и връзката на тези промени с туморния фенотип. Приложихме флуоресцентна in situ хибридизация (FISH) за анализ на броя копия на гените CCND1 и ZNF217 върху колекция от 1006 овариални тумори, аранжирани в тъканни микрочипове. CCND1 амплификация се намери в 8.46% от малигнените, в 8.11% от тези с нисък малигнен потенциал и не се намери. Амплификацията на CCND1 се среща статистически значимо по-често при муцинозния тип овариален рак (р<0.0001). Генетичен гейн на CCND1 се установи в 9.06% от злокачествените, в 2.70% от граничните и в 4.87% от доброкачествените овариални тумори. Резултатите предполагат, че CCND1 гейновете са ранно събитие в овариалната туморогенеза. Амплификациите и гейновете на CCND1 не показват асоциация с туморния стадий и грейд.

Честотата на 20q13.2 промените при овариалния рак е 25.50% (10.74% гейнове и 14.76% амплификации). Няма статистически значима разлика в честотите при тумори с различен грейд. Честотата на гейновете и амплификациите нараства значимо от стадий I към стадий II към стадий III. Резултатите показаха тясна асоциация между повишения брой копия на 20q13.2 и напредналия туморен стадий. Повишеният брой копия на 20q13.2 могат да имат прогностична стойност за туморната прогресия при овариален рак.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

1. Dimova ID, BM Zaharieva, SI Raicheva, I Milev, RG Dimitrov, NI Doganov, M Aleksandrov, T Todorov, DI Toncheva. Association of Cyclin D1 copy number changes with histological type in ovarian tumors. Acta Oncologica Vol. 43, N 00, pp. 1-5, 2004.

***
ДОГОВОР № 4 / 2004 г.

1. Веселина Кирилова Вучидолова, Биохимик

2. Лилия Софианска, Химик

АДРЕС ЗА КОНТАКТИ: Катедра по Физиология, Медицински Университет, ул.”Здраве” №2, София 1431

БАЗОВА ОРГАНИЗАЦИЯ: Катедра по Физиология, Медицински Университет, София

РЕЗУЛТАТИ:

Експериментите бяха проведени на неанестезирани мъжки нормотензивни плъхове линия Wistar и на спонтанно-хипертензивни плъхове (SHR) преди и след блокиране на NO синтазата (NOSI) 10 mg/kg т.м. N^ω – nirtro-L-arginine methyl ester (L-NAME) и едновременно блокиране на NO синтазата и на ендотелиновите рецептори с неселективния ЕТ_А/ЕТ_В рецепторен антагонист Bosentan, 10 mg/kg т.м.. L-NAME предизвиква повишение на систолното, диастолното, средното артериално артериално налягане и понижение на сърдечната честота, (p<0.05) и в двете групи животни. Пресорният ефект на L-NAME не беше повлиян от Bosentan у Wistar, при SHR обаче средното и диастолното артериално налягане бяха понижени съответно с 9.8% и 12.0%, (p<0.05). Плазмената ренинова активност беше понижена след приложение на L-NAME само у нормотензивните животни. Екскрецията на 8-Iso-Prostaglandin F_2α с урината не беше повлияна от NOSI. Обемът отделена урина, натриевата, хлорната, калциевата и фосфатната екскреции бяха увеличени след NOSI у нормотензивни животни и у SHR (p<0.05). Ефектите на L-NAME върху водната и електролитна екскреция бяха върнати до изходното ниво от неселективната ЕТ_А/ЕТ_В рецепторна блокада у Wistar и атенюирани у SHR. Хипертензивният ефект на L-NAME при спонтанна хипертония зависи от ендогенните ендотелини. NO не е единственият отговорен фактор за образуването на свободни радикали при SHR. Ендогенните ендотелини буферират влиянието на NO върху бъбречната екскреторна функция.

1. Girchev R.A, P.M. Markova, V. K. Vuchidolova. Renal effects of acute nitric oxide and ETA/ETB receptors inhibition in ci\onscious spontaneously hypertensive rats. (Изпратено до Methods Find Exp Clin Pharmacol)

1. Markova P., V. Vuchidolova, L. Sofianska. Changes in the diuresis and sodium excretion in conscious eistar rats during concurrent NO-synthase inhibition and non- selective endothelin A/B receptor blockade. Пети национален конгрес по клинична фармакология и токсикология: 21-23 Октомври, 2004, София, стр.94

2. Markova P. Modulation of the nitric oxide synthase inhibition provoked cardiovascular variations by endogenous endothelins in conscious rats. Световен конгрес по физиологични науки: 31.03-05.04.2005 Сан Диего, Калифорния, (CD)

Научният отчет е приет с ВИСОКА оценка по скалата на Съвета по медицинска наука.

***
ДОГОВОР № 6 / 2004 г.

Д-р Добринка Кирилова Иванова – лекар-ординатор; МБАЛ “Царица Иоанна”-ЕАД, София.

Служебен адрес (база, адрес на базата) -, София 1527, ул."Бяло море" №8; тел: 943-21-45, 943-22-75

Медицински факултет, Катедра по микробиология, МБАЛ “Царица Иоанна”-ЕАД, София.

Сто и тридесет ESBL-продуциращи клинични изолата, принадлежащи на семейство Enterobacteriaceae, K.pneumoniae (n=78), E.coli (n=40) и S.marcescens (n=12), събрани в нашата болница през 1997-2004, бяха типизирани с фенотипни и генетични методи (биотип, резистотип, продукция на ESBL, конюгативен трансфер, плазмиден анализ и RAPD анализ) за да се определят различията между микроорганизмите. RAPD анализът беше извършен, използвайки PAPD-2 и PAPD -4 олигонуклеатидите като праймери.

Антимикробните профили показаха, че болшинството изолати на K.pneumoniae бяха резистентни на ceftazidime, докато щамовете E.coli и S.marcescens показаха CTX фенотип. Резистентните маркери позволиха обособяване на четиринадесет при K.pneumoniae и десет при E.coli различни фенотипа. Резистентността към ceftazidime и/или cefotaxime беше предадена при трансконюгация при 110 щама. В изолатите бяха определени плазмиди с различни молекулни тегла. Двадесет и два различни RAPD профила бяха получени за K.pneumoniae, осемнадесет за E.coli и съответно 2 за S.marcescens. Изолатите от едни и същи отделения принадлежаха най-вече към 1 или 2 големи клона, но също така се наблюдаваха някой щамове с уникални черти. Бяха намерени случаи на клонална връзка между щамове от различни отделения.

Широкото разпространение на ESBLs сред нозокомиалните изолати на K.pneumoniae, E.coli и S.marcescens в нашата болница е следствие както на хоризонтален, така и вертикален трансфер.

1. Иванова Д.К., Н.Хаджиева - Епидемиологично типиране на циркулиращите в МБАЛ “Царица Иоанна”, София нозокомиални чревни грам-отрицателни бактерии, продуциращи широкоспектърни бета-лактамази (ESBL); Първа конференция на Българското дружество по медицинска микробиология “Рационална антибиотична политика”; София, България; 3-5 юни 2005; стр. 50

***
ДОГОВОР № 5/2004 г.

Доц. Д-р Мария Георгиева Средкова, дм, Р-тел катедра, УБ Плевен

Д-р Катя Рачкова, асистент, Тракийски Университет

Д-р Елисавета Асенова Драгижева, дм, Зав. Микроб. Л-я УБ Педиатрия, МУ- София

Prof. Adolf Bauernfeind, MICOER Institute, Munich, Germany

Dipl. Ing Ines Schneider, MICOER Institute, Munich, Germany

keuleyan@medfac.acad.bg

Шест различни ESBL типа от 3 основни групи бяха доказани при проучване на щамове ESBL продуценти от 7 български болници:: SHV- 2, 5 и 12; новият TEM-139 и CTX-M –3 и 15. CTX-M-3 се доказват за пръв път в България. Ние доказахме нов ензим TEM-139, изолиран за пръв път в света.

SHV групата ензими се установява през целия проучван период и във всички участващи медицински центрове, докато CTX-M ензимите се появяват през 2001-2002 г. във всички центрове и бързо нарастват. TEM-139 ензима е представен главно в един център. Гените bla_CTX-M демонстрират висок потенциал за разпространение.Беше установено, че разпространението на CTX-M-3 продуцентите се дължи предимно на хоризонтален плазмиден трансфер. TEM-139 продуциращите K.pneumoniae показаха клоналност в разпространението си както и E. coli продуценти на CTX-M-15 ензимите (главно в център 2). Не бяха установени AmpC продуциращи E.coli и K pneumoniae както и карбапенемази продуциращи Enterobacteriaceae и Pseudomonas щамове.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

1.R. Markovska, I. Mitov, E. Keuleyan B. Markova, E. Dragijeva, D. Ivanova, K. Rachkova, M. Sredkova, I. Schneider, A. Bauernfeind (2005) Епидемиология на продуциращи ESBL Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli в български болници. 1 конференция на БДММ, Sofia под печат

2. R. Markovska, K. Rachkova, I. Schneider, E. Keuleyan and A. Bauernfeind (2005) “Multiresistant SHV-2 Producing Salmonella Enterica Serotype Corvallis In Bulgaria” Journal of Chemotherapy in press

3. Markovska, R., Keuleyan, E., Schneider I., Markova, B., Rachkova ,K., Sredkova, M., and Bauernfeind, A. (2005) CTX-M-3 Extended Spectrum Beta-Lactamase producing K. pneumoniae and dissemination of the plasmidic bla_CTX-M-3 in Bulgaria. Eur. J. Clin. Microbiol. Infect. Dis. In press.

***
ДОГОВОР № 32 / 2004 г.

1. Д-р Райна Цветанова Гергова, Главен асистент в Катедрата по микробиология към МФ на МУ – София

2. Д-р Лена Петрова Сечанова, Доктор на медицинските науки, Доцент в Катедрата по микробиология към МФ на МУ – София

3. Д-р Яна Хараламбиева Хараламбиева Доктор на медицинските науки, Главен асистент в Катедрата по микробиология към МФ на МУ – София

С помощта на Е-тест и серийни разреждания в агар бяха определени Минималните инхибиращи концентрации (МИК) на 17 антимикробни средства: Penicillin, Амоxicillin, Amoxicillin & Clavul. Acid, Ampicillin, Ampicillin & Sulbactam, Cephallexin, Cefuroxime, Cefotaxime, Ceftriaxone, Ceftazidime, Ceftibuten, Azithromycin, Clarithromycin, Ciprofloxacin, Gentamicin, Tetracyclin, Sulfomethoxazole & Thrimethoprime за 87 щама M. сatarrhalis, изолирани от клинични материали в Катедрата по Микробиология, МУ, София през 1997-2004г. Установява се, че в България M. catarrhalis има близка до абсолютната резистентност (98% от щамовете са β-лактамаза позитивни) към пеницилини без ензимен инхибитор и цефалоспорини първа генерация. Срещат се през последните години щамове с намалена чувствителност към цефалоспорини от втора и към някои от трета генерация напр. Cefotaxime, Ceftriaxone, докато към по-устойчивите на бета-лактамази Ceftazidime и Ceftibuten, както и към амнопеницилини с ензимен инхибитор остават силно чувствителни. Бяха доказани с PCR bro гените, кодиращи продукцията на β-лактамази BRO₁ и BRO₂, които се откриват в M. сatarrhalis. BRO₁ са по-чести (в около 90% от нашите щамове) и са свързани с по-високо ниво на устойчивост, т. е. по-високи минимални подтискащи концентрации (МИК) от по-слабо активните BRO₂. Заключението: Разширяващия се спектър на β-лактамазите, продуцирани от M. сatarrhalis трябва да се мониторира с цел правилна антибиотична политика и адекватна прогноза за емпирична терапия.

1. Предстои публикуване на доклада, "Проучване на антибиотичнатна резистентност при Moraxella catarrhalis с помощта на фенотипни и молекулярно-генетични методи" Гергова Р.Ц, Р. Марковска, И Митов, изнесен на Първата Конференция за Рационална антибиотична политика на Българското дружество по Медицинска миикробиология, проведена в София, България, 3-5 юни 2005г. (под печат е в Сборник с доклади от Конференцията)

1. Доклад: Гергова Р.Ц., Р. Марковска, И Митов, "Проучване на антибиотичнатна резистентност при Moraxella catarrhalis с помощта на фенотипни и молекулярно-генетични методи" (под печат е в Сборник с доклади) изнесен на Първата Конференция на Българското дружество по Медицинска миикробиология с тематика: "Рационална антибиотична политика" с международно участие - проведена в София, България, 3-5 юни 2005г., стр. 62-63 в Сборник с резюмета

***
ДОГОВОР № 44 / 2004 г.

1. Доц. д-р Людмила Боянова Георгиева, “Доктор”, (д.м.), Доцент, Доцент в Катедра микробиология, МУ – София;

2. Д-р Галина Железова Железова, “Доктор”, (д.м.), Гл. асистент в Катедра микробиология, МУ – София;

3. Д-р Красимира Върбанова Цветкова, Специализант в Катедра микробиология, МУ – София;

4. Д-р Галина Мильова Гергова, Лекар–ординатор в Катедра микробиология, МУ – София

*Д-р Красимира Върбанова Цветкова не участва в проекта, защото замина за специализация във Франция през 2004 год.

Проучени бяха Helicobacter pylori инфекцията и параметрите на директния препарат, културелния метод и бързия уреазен тест (БУТ) за 812 проби, и фекалния антигенен тест Amplified IDEIA-HpStAR (ФАТ) за 73 проби. Позитивни бяха 81.7% и 60.7% от нелекуваните и лекуваните болни. Директният препарат, БУТ, културата и ФАТ имаха акуратност 71.2, 49.8, 98.2 и 63.0%. Директният препарат беше най-чувствителен при нелекувани възрастни (73.5%) и слабо чувствителен при лекуваните деца (33.3%). БУТ беше много специфичен и слабо чувствителен с използване на малка част от биопсията. Културелният метод беше чувствителен >96% и 100% специфичен. При съхранение на фекалната проба 5 мес, чувствителността на ФАТ при нелекувани възрастни и деца и лекувани възрастни беше 70, 57.1 и 50%, срещу 41.7, 40 и 0% при съхранение 5-10 мес. Акуратността на ФАТ спадна с 18.6% при съхранение на пробите >5 мес. Степените на гъстота на H. pylori съвпадаха в 42.5% по ФАТ и културелно. Инкубация за 11 дни беше необходима за 0.4% от щамовете върху неселективна среда при нелекувани и за 2 и 4% от щамовете на лекувани болни със селективна и неселективна среда. Нямаше значими разлики между позитивните незамразени и замразени проби. Нелекуваните пациенти с пептични язви имаха по-често висока гъстота на H. pylori (score 3-4) от болните с хронични гастрити (47.0 срещу 33.7%, p <0.01). В заключение, културелният метод беше най-акуратен. Препоръчва се инкубация на биопсичните проби за 10 дни при нелекувани и 11 дни при лекувани болни и комбиниране на няколко диагностични метода за оптимална диагностика. Следва да се съобщава културелната полуколичествена гъстота на H. pylori. Допустимо е кратко замразяване на стомашните биопсии от нелекувани пациенти. ФАТ беше силно зависим от времето на съхранение на фекалната проба. Фекалните проби следва да се съхраняват до 3 месеца. Мотивирано е по-разширено проучване на Amplified IDEIA-HpStAR за валидизиране на граничните стойности за положителните проби.

1. Боянова, Л., Г. Гергова, Е. Лазарова, Г. Железова, П. Янева, Хр. Желев, Е Пантелеева, И Митов. Акуратност на диагностични тестове за Helicobacter pylori - инфекцията при педиатрични болни. Постер за Хти Юбилеен конгрес по Педиатрия с международно участие. Национален Дворец на Културата, София, 2-5 юни 2005 г.

2. Kamburov, V., L. Boyanova, G. Manova, Sh. Tadjer, Z. Krastev. Helicobacter pylori and acute ulcer bleeding. (poster). Postgraduate course “Update in Gastroenterology” and East-West bridge meeting. Sofia, Bulgaria, National Palace of Culture, 11-12 June 2005.

Научният отчет е приет с ОТЛИЧНА оценка по скалата на Съвета по медицинска наука.

***
ДОГОВОР № 46 / 2004 г.