Не пуша вече!

77
изкарал до осемдесет, но не се сещат за хилядите роби на отровния плевел, покосени от него в разцвета на силите си.
Горе-долу шест пъти седмично провеждам с дошлите при мен пушачи (обикновено младежи) следния разговор:
АЗ: Защо искате да откажете цигарите?
ПУШАЧЪТ: Нямам пари за цигари.
АЗ: Не ви ли безпокои мисълта, че пушенето е вредно за здравето?
ПУШАЧЪТ: Не. Утре може да попадна под колелата на някой автобус.
АЗ: Ще се хвърлите ли съзнателно под някой автобус?
ПУШАЧЪТ: Не, разбира се.
АЗ: Не се ли оглеждате в двете посоки, преди да пресечете улицата?
ПУШАЧЪТ: Естествено, че го правя.
Точно там е работата. Пушачът прави всичко възможно, за да не попадне под колелата на някой автобус, въпреки че вероятността да се случи е едно на стотици хиляди. И все пак той рискува почти със сигурност да бъде осакатен от тютюна, без да си дава сметка за опасността. Ето до каква степен е промит мозъкът му.
Спомням си един известен британски играч на голф, който не желаеше да участва в американската верига, защото го беше страх да лети със самолет. А на игрището за голф палеше цигара от цигара. Не е ли странно, че не бихме се качили на самолет, ако знаем, че има някаква съвсем незначителна повреда, макар че вероятността от злополука е едно на стотици хиляди, и същевременно поемаме почти сигурен риск като пушим, без това изобщо да ни тревожи? И какво получава, в крайна сметка, пушачът?
АБСОЛЮТНО НИЩО!
Друг популярен мит за пушенето е тютюнджийската кашлица.
Голяма част от по-младите хора, които идват при мен, не се безпокоят за здравето си, защото не кашлят. Но истината е съвсем друга.
Кашлицата е защитният механизъм, с който природата ни е дарила, за да пречистим белите си дробове от натрупалата се в тях несвойствена субстанция. Сама по себе си кашлицата не е болест, а симптом.
Пушачите кашлят, защото белите им дробове се опитват да изхвърлят канцерогенните катрани и отрови. Когато не кашлят, катранът и

78
отровата се задържат в дробовете им и именно тогава пушачът заболява от рак.
Представете си всичко това по следния начин. Много глупаво би било да оставите хубавата си кола да ръждяса, защото не се грижите за нея. Скоро тя съвсем ще се съсипе и няма да можете да я използвате,
за да се придвижвате с нея. Е, естествено, няма да настъпи краят на света, тук въпросът опира до пари и можете да си купите нова кола.
Тялото е нашето средство за придвижване в живота. Непрекъснато повтаряме, че здравето е най-ценното ни богатство. И наистина е така
— това всеки болен милионер ще ви го каже. Ако обърнем поглед назад, повечето от нас ще си спомнят за някоя болест или контузия след катастрофа, когато сме се молили да оздравеем. (КОЛКО ЛЕСНО
ЗАБРАВЯ ЧОВЕК.) Пушачът не само оставя ръждата да се натрупа в организма му, без да се погрижи да я отстрани, но методично разрушава средството, което му е нужно, за да живее, а то му се дава един път и друго не може да си купи.
Осъзнайте се. И помнете, че нямате никаква нужда от цигари,
ТЕ С НИЩО НЕ ВИ ПОМАГАТ.
Измъкнете главата си от пясъка за момент и си задайте въпроса дали ще запалите следващата си цигара, ако знаете, че именно тя ще бъде причината да се разболеете от рак. Забравете за болестта (човек трудно може да си я представи), но си представете, че трябва да отидете в онкологичния център „Роял Марсдън“ и да изтърпите всички онези ужасни изследвания, лъчетерапията и прочие. Вие не планирате как да живеете, вие планирате своята смърт. А какво ще стане със семейството ви, с онези, които обичате, с намеренията и мечтите ви?
Често срещам хора, болни от рак. Те не са вярвали, че ще се случи именно на тях, но най-лошото е не самата болест, а мисълта, че сами са я предизвикали. През целия си живот пушачът повтаря: „От утре няма да пуша“. Опитайте се да си представите как се чувстват хората, при които болестта вече е дошла. Край на зомбирането. Те виждат този навик в истинската му светлина и прекарват останалата част от живота си със следната мисъл: „Защо ми трябваше да се заблуждавам, че цигарите за мен са потребност? Ех, защо не мога да върна времето назад“.

79
Престанете да се самозаблуждавате. Имате шанс. Пушенето е верижна реакция. Една цигара води до следващата, после до още една и т.н. Верижната реакция тече.
В началото на книгата си ви обещах, че няма да има шокова терапия. Ако вече сте решили да спрете цигарите, за вас терапията няма да бъде шокова. Ако все още имате някакви съмнения,
прескочете останалата част от тази глава и се върнете към нея след като дочетете книгата.
Изписани са томове със статистически данни, които показват колко вредни са цигарите за здравето. Проблемът е там, че докато не реши да се откаже от тях, човек нехае за рисковете. Дори предупреждението на здравното министерство е губене на време,
защото пушачът си слага наочници, и ако случайно го прочете,
първата му работа е да си запали цигара.
Пушачите са склонни да гледат на рисковете за здравето си като на нещо, което може и да им се размине — така, както е възможно да не попаднеш на мина, въпреки че минаваш през минно поле.
Разберете, че вие вече рушите здравето си. При всяко дръпване от цигарата вие пълните белите си дробове с канцерогенен катран, а и ракът съвсем не е най-опасната от смъртоносните болести, които може да ни докара пушенето. Освен това цигарите са основен фактор за сърдечните заболявания, атеросклерозата, емфизема, ангина пекторис, тромбозата, хроничния бронхит и астмата.
Наред с другото, пушачите живеят с илюзията, че вредата от тютюнопушенето е преувеличена. Вярно е точно обратното. Цигарите несъмнено са първостепенна причина за високата смъртност в западното общество. Проблемът е, че в статистиката липсват данни,
които да сочат в колко от случаите причина или допринасящ фактор за смъртоносната болест са били цигарите.
Данните показват, че цигарите са причина за 44 процента от пожарите. Чудя се колко ли пътни произшествия са предизвикани от цигарите в онази кратка частица от секундата, когато погледът на водача се отклонява от пътя, за да си запали цигара.
По принцип съм внимателен шофьор, но веднъж се разминах на косъм със смъртта (като изключим факта, че самото пушене ме водеше към нея), защото се опитах да си свия цигара, докато карах.
Неприятно ми е да си спомня колко пъти цигарата е изхвърчала от

80
устата ми, когато се закашлям по време на шофиране — и винаги попадаше между седалките. Сигурен съм, че много други пушещи шофьори също са се опитвали да напипат горящата цигара с едната си ръка, докато с другата държат волана.
Промиването на мозъка ни кара да мислим като човека, падащ от стоетажен небостъргач. Когато при падането си подминал петдесетия етаж, го чули да казва: „Дотук добре!“ Въобразяваме си, че щом сме стигнали дотук и ни няма нищо, една цигара повече не е от значение.
Ако погледнем на тази работа под друг ъгъл, ще видим, че
„навикът“ е непрекъсната верижна реакция, която продължава през целия ни живот. Всяка изпушена цигара ни тласка към следващата.
Все едно да запалиш фитила на бомба. Проблемът е, че не ЗНАЕМ
КОЛКО Е ДЪЛЪГ ФИТИЛЪТ. С всяка цигара пламъкът все повече се приближава към бомбата.
ОТКЪДЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ КОГАТО ЗАПАЛИТЕ СЛЕДВАЩАТА СИ
ЦИГАРА, БОМБАТА НЯМА ДА ИЗБУХНЕ?

81

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: