110
знае, че хората продължават да пушат, само защото не са успели да се откажат или пък се страхуват да го направят. Заповедите, забраняващи пушенето в
службата и на обществени места, нападките на самодоволните екс-пушачи ежедневно приковават пушачите на позорния стълб и тяхното поведение изглежда все по-жалко. Наскоро бях свидетел на нещо, което си спомням от младини, но не бях виждал от години — пушачи, които тръскат пепелта от цигарите си в дланта или джобовете си, защото се притесняват да помолят за пепелник.
По коледните празници преди около три години бях в един ресторант. Беше полунощ. Хората бяха приключили с яденето. Това е моментът, в който обикновено всеки вади цигара или пура, но този път абсолютно никой не пушеше. „Аха! Значи съм им направил впечатление“ — реших самодоволно и попитах келнера: „Ресторантът вече за непушачи ли е?“ Отговорът му беше отрицателен. „Странно.
Знам, че хората
масово се отказват от цигарите, но все трябва да има поне един пушач“, помислих си аз. Накрая в един ъгъл някой си запали цигара и като че ли това послужи за знак на останалите пушачи в ресторанта. До този момент всеки си бе мислил: „Възможно ли е аз да съм единственият пушач тук?“
Голяма част от пушачите вече не палят цигара между блюдата,
защото се чувстват неудобно. Много пушачи не само се извиняват на хората,
седнали на същата маса, но и се оглеждат, за да видят дали някой няма да ги скастри. С всеки изминал ден все повече пушачи напускат потъващия кораб, а онези,
които остават, се страхуват, че може да потънат заедно с него.
НЕ ДОПУСКАЙТЕ ТОВА ДА ВИ СЕ СЛУЧИ!