Здравният министър категорично „против” плащането в брой в болниците

Регионалната фармацевтична колегия на 2015 г. е РФК Кюстендил

Регионалната фармацевтична колегия на 2015 г. е РФК Кюстендил. Това стана ясно на годишната галавечер на магистър-фармацевтите в столицата. 7 фармацевти от страната получиха годишните награди на БФС в категорията магистър-фармацевт на годината. Наградата за особен принос за фармацевтичното съсловие получи магистър-фармацевт Маргарита Грозданова, бивш началник на лекарствена политика в здравната каса.

Бяха раздадени и годишните награди за продукти на годината. Сред отличените са лекарство срещу мозъчно-съдова болест, медикамент без лекарско предписания за тревожност, растителни лекарствени продукти на базата на етерични масла за простудни заболявания и медицински изделия за дихателни проблеми.

Отличени бяха и хранителна добавка за имунната система, както и козметичен продукт за кожни проблеми.

Само една трета от здравноосигурените лица в Ловешка област са преминали задължителните профилактични прегледи

БНР  

Само една трета от здравноосигурените лица в Ловешка област са преминали задължителните профилактични прегледи. Според българското законодателство всички здравноосигурени над 18 години подлежат на профилактични прегледи, които се извършват от личния лекар.

От началото на годината личните лекари в Ловешка област са извършили малко над 30 хил. профилактични прегледи, като 60% от тях са на хора на възраст над 18 години. Прегледите включват изчисляване на индекс на телесната маса, оценка на психичния статус, изследване на зрителната острота и измерване на артериалното налягане,припомнят от здравната каса в Ловеч. При навършилите 30 години веднъж на 5 години се прави пълна кръвна картина за изследване на различни показатели, а на хората над 65 години тя се прави ежегодно, уточняват още от здравната каса.

 Разговор с д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС

Дарик радио  Седмицата
http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=273279


Водещ: Продължаваме с председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев. Здравейте.

Д-р Венцислав Грозев: Здравейте.

Водещ: Чухте ли нещо дебата? Интеграцията на ромите от гледна точка на лекарите?

Д-р Венцислав Грозев: Какво да ви кажа? Крайно време е да се интегрират. Крайно време е обаче да направят и така, че да се почувстват и длъжни да направят за себе си малко по-лесна тази интеграция. Което значи, че трябва да има някаква самодисциплина и трябва да има и спазване на законодателството в България.

Водещ: А как коментирате този случай с гинеколога от Стара Загора, завеждащ отделението, който качил във Фейсбук снимки от операция от едно свое дежурство, с коментари на пациентката, която е от ромски произход и с намеци в тая посока?

Д-р Венцислав Грозев: Ще ви кажа само едно. Лично аз не бих го направил, огромната част от моите колеги също не биха го направили. Относно поведението оттук насетне – етичната комисия на БЛС в регионалната колегия в Стара Загора и съответно след това нашата комисия на централно ниво ще вземат своето отношение.

Водещ: Смятате ли по-често да взимате позиция по такива морално-етични казуси? Ето, например, линейка изостава родилка...

Д-р Венцислав Грозев: Определено да. Крайно време е всяко едно съсловия, не само лекарското, изобщо държавата ни ще трябва да се саморегулира. Авторитетът ни към обществото ще се повиши тогава, когато ние имаме механизми и решения, които да доведат до саморегулацията. Никой от нас – нито предходното ръководство, нито сега, нито като цяло БСЛ, не битува е него мнението, че виждате ли, всичко ни е позволено. Имаме си сигурно своите недостатъци, имаме си своите - най-образно казано, може би малко грубо да прозвучи – трески за дялане. И ще трябва да си го направим.

Водещ: Има разбирането, че гарван гарвану око не вади и че лекар срещу лекар няма да каже лошо.

Д-р Венцислав Грозев: Не бих казал, че е точно така. Да, битува едно такова мнение, не го отричам. Но пък доста от колегите ни са самокритични и ние като цяло сме критични към някои поведения, които просто не са с добър тон.

Водещ: Подкрепя ли БЛС разделянето на здравеопазването на пакети – основен пакет от болести, които се лекуват веднага; друг пакет, допълнителен, който е пак безплатен, но там се записваш в лист на чакащите?

Д-р Венцислав Грозев: Мнението на УС на БЛС и на голяма част от съсловието е, че това нещо е добро и трябва да се случи. Може би е трябвало да се случи преди много време. Определено и в огромната част от света това е вече заработило, то дава и своята ефективност. Друг е въпросът оттук насетне как ще изпълним със съдържание тези пакети. Кои точно нозологични единици ще влязат, защото е много важен и спешният пакет – там са животозастрашаващите. Там горе-долу нещата ужким са ясни.

Водещ: Всичко тръгва оттам кой ще каже ти в кой пакет си. Това означава, че ти за всичко трябва да имаш моментален достъп и да те подреждат – вижда те някой и казва, че ти си спешен, ти си основен, ти си допълнителен.

Д-р Венцислав Грозев: Заболяването на всеки един пациент си е негово и е най-важно. И това е разбираемо. И аз да съм от страна на пациента, а то сигурно ще дойде време да съм – засега не ми се е налагало толкова често, но моето заболяване ще бъде приоритетно.

Водещ: Примерно, не можеш да виждаш – мъглее ти и ти не знаеш нещо от мозъка ли ти е... То може и да е катаракта, перде...

Д-р Венцислав Грозев: Възможно е.

Водещ: Ако е перде, има логика да чакаш. Обаче, ако е нещо в мозъка, може би трябва спешно да се действа. Как ще става, кой ще каже, че трябва моментално да те видят?

Д-р Венцислав Грозев: Ето ви изпълването със съдържание на доболничната помощ. В доболничната помощ това, което казвате вие, се уточнява – дали това е катаракта или е централен процес, обуславящ едно такова замъглено виждане или невъзможност за виждане, защото и в очните болести има т.нар. остра слепота, която настъпва мигновено – това влиза мигновено в спешния пакет, който би трябвало да бъде разрешен до следващи максимум 24 часа.

Водещ: Ама без да влезеш в болницата, това може ли да се...

Д-р Венцислав Грозев: Може и да стане в доболничната помощ, разбира се.

Водещ: Ама джипито няма да може, ще трябва специалист.

Д-р Венцислав Грозев: Защо джипито да не може? Нашите общопрактикуващи лекари в никакъв случай не трябва да бъдат подценявани. Хората си вършат достатъчно добре работата според мен.

Водещ: Според вас няма проблем джипитата да бъдат входът, разпределящ към спешност, допълнителност и основен пакет и допълнителен пакет.

Д-р Венцислав Грозев: И сега в момента системата действа така. Общопрактиуващия лекар извършва своя преглед, ориентира се максимално бързо и ефективно, може да насочи според него директно към болница, особено при спешните състояния, но в същото време може да те насочи към специалист от доболнична помощ, за да се доуточнят тези негови съмнения. И тогава вече се стига да момента – да, влиза се в пакет, непременно и веднага заминава в болницата, или не, имаме възможност да изчакаме с допълнителни консултации, ден, два, три, пет, седмица, ако трябва. И ако това нещо се консултира и се разбере, че е нещо, което може да влезе в допълнителния пакет, какъв е проблемът?

Водещ: Кой според вас да каже коя болест за кой пакет е?

Д-р Венцислав Грозев: Според мен бордовете по специалност на БЛС, съвместно, разбира се, с Министерството на здравеопазването.

Водещ: Доколкото аз разбрах, всъщност идеята е, че министърът на здравеопазването ще определи.

Д-р Венцислав Грозев: Аз мисля, че министърът на здравеопазването, поне до този момент, не е дал повод да се съмняваме в добронамереността на действията му. И той ще използва огромния интелектуален и професионален потенциал на бордовете по специалност.

Водещ: И знаете какви дебати ще се отворят. Във всяка специалност ще има една-две болести...

Д-р Венцислав Грозев: Сигурно.

Водещ: ...които ще са гранични – едни ще смятат така, други по друг начин, ще казват еди кои си останаха, горките, за чакащите, ще се вадят примери, които да потвърждават...

Д-р Венцислав Грозев: Разбирам го това нещо. Но едно такова действие, наречено реформа в здравеопазването...

Водещ: А не може ли да се вземе някакъв работещ модел? Някъде не са ли ги разпределили така?

Д-р Венцислав Грозев: На много места са разпределени. Най-вероятно и този начин ще се види...

Водещ: Има ли различия? Примерно, напредналите западни държави, в Испания една болест да е в основния пакет...

Д-р Венцислав Грозев: Не, не бих казал. Всяка една държава, всяко едно географско положение на тази държава определя и известни различия. Знаете, че средиземноморския район има такива нозологични единици, които най-често водят до заболеваемост или пък най-често са в социално значимите заболявания.

Водещ: Според вас трябва да се вземат моделите на гърци, италианци, испанци, португалци...

Д-р Венцислав Грозев: Да, разбира се. Ние сме горе-долу в една географска област, която до известна степен определя.

Водещ: А те такива ли са, като нашия ли са?

Д-р Венцислав Грозев: Горе-долу са така. Разбира се, с нюанси.

Водещ: На спешен и лист на чакащите.

Д-р Венцислав Грозев: Да, точно така. По цял свят го има. Като се говори за листа на чакащи, как да ви кажа, понятието „чакащи” малко притеснява хората. Аз бих казал, че това е лист за планов прием. Не значи да чакам аз, сега какво значи да чакам? Ами е една Великобритания, трябва да ви кажа, че за дегенеративно заболяване, сиреч, за аудиторията да е по-ясно, за заболявания, които са карценомни, които са ракови заболявания, оперативното или комбинираното лечение – лъчелечение с химиотерапия, с оперативно лечение, някой път се осъществява след три и повече месеци. Българската система на здравеопазване е една от най-лесно достъпните. Посочете ми един пациент с такова заболяване, който чака три или четири месеца. Има друг въпрос – този пациент някога, някъде може да се е случило да минава по различни клинични пътеки и тук малко да се удължи процесът на лечение, по разбираеми обстоятелства. Но в никакъв случай, аз поне не познавам такъв случай... Аз идвам от плевенската университетска болница, не познавам случай, който да е диагностициран с рак някъде. Особено, говоря си за моята специалност, дебелото черво най-често – аз не познавам такъв човек, който да е изчакал повече от седмица. И то, в какъв смисъл да изчака седмица – да можем да консултираме пациента на всички нива, да определим нивото на неговата операбелност, да вземем мнението на онкокомитета и веднага да се започне лечението.

Водещ: Доколкото разбирам, идеята е да има и крайни срокове в този допълнителен пакет, колко максимум се чака с определено заболяване.

Д-р Венцислав Грозев: Разбира се, хубаво би било.

Водещ: Тук започва дявола с детайла за изпреварването. Да може ли някой да си плати – значи един път се е осигурил и там му се пада след един месец. Обаче човекът има пари. Да може ли да си плати, за да изпревари другите?

Д-р Венцислав Грозев: При условие, че болницата може да отреагира на неговото желание...

Водещ: Е тя за пари сигурно ще може да отреагира. Въпросът е, че като отреагира, ако много почнат да могат така да изпреварват, и тоя, дето му се е падало да е след две седмици...

Д-р Венцислав Грозев: Вие сам го казахте, че ако започне много пък да се спекулира с тази работа, всеки един пациент, на който му се налага да чака повече от необходимото, има право да предяви своите претенции и болницата е длъжна да му отреагира. В края на краищата трябва да има правила и тези правила да се спазват.

Водещ: Това е за крайния срок. Обаче, примерно крайният срок ще е по-дълъг. Крайният срок е два месеца, но на теб ти се пада да си на третата седмица. Обаче тези, които са след теб, почват да дават пари и да те изпреварват.

Д-р Венцислав Грозев: Няма да стане. Аз съм убеден, че това нещо е много трудно.

Водещ: Министърът на здравеопазването всъщност каза, че няма да се разрешава с кеш.

Д-р Венцислав Грозев: Разбира се.

Водещ: От друга страна, защо пък да не се разрешава с кеш?

Д-р Венцислав Грозев: Аз пак ви казвам – там, където е възможно, ако болницата е в състояние, има достатъчно освободен леглови ресурс...

Водещ: Е то ако има, няма да има чакащи.

Д-р Венцислав Грозев: Разберете ме правилно, аз говоря за едно, две легла, които могат да станат, и в този момент...

Водещ: Министърът каза, че може само през фондовете да се минава.

Д-р Венцислав Грозев: Така ще бъде, само през фондовете.

Водещ: Не с кеш, а трябвало през фондовете.

Д-р Венцислав Грозев: Кешовото плащане сещате се до какво може да доведе, което и сега битува в общественото мнение. Кешово плащане за мен не би трябвало да съществува.

Водещ: И с това сте съгласен, че човек дори да има пари, да няма шанс да мине.

Д-р Венцислав Грозев: Не е редно.

Водещ: Тогава този човек няма да ходи при български... Ако той има пари, дори да вярва на българския лекар, ще бъде принуден да отиде в Германия.

Д-р Венцислав Грозев: Защо трябва да бъде принуден да отиде в Германия?

Водещ: Защото няма да може да изпревари. Не се е осигурил във втори фонд, не иска да се осигурява...

Д-р Венцислав Грозев: Колко пък трябва да бъде изпреварен на едно такова заболяване?

Водещ: Примерно, ако е два месеца чакането за перде...

Д-р Венцислав Грозев: Примерно. С вас теоретизираме нещата. Има го това нещо. В момента не ходят ли в Германия?

Водещ: Ходят.

Д-р Венцислав Грозев: А сега и болниците имат достатъчно леглови ресурс. Защо отива в Германия? Значи не му пречи на него да се съобрази с професионалността на българския лекар и с възможностите на болницата, но отива в Германия. Ами че аз трябва да ви кажа, ето ви един професор Начев, ето ви един акад. Дамянов, ето ви един Никола Владов. Говоря само за хирурзи. Съжалявам, тези имена в момента ми идват в главата. Има прекрасни, ама прекрасни, фантастични хирурзи, на европейско и на световно ниво. И тях ги заобикалят. И този, който има пари или някакво друго мнение битува в главата му, че може да бъде обслужен много по-добре в Германия, отива там.

Водещ: А не може ли да им даде парите на българските лекари?

Д-р Венцислав Грозев: Ами може. Защо да не им ги даде през болницата?

Водещ: Значи, последно искате да може. А не само през фондовете.

Д-р Венцислав Грозев: Ама то сега няма фондове. Всички фондове се дърпат в момента. И аз пак ви казвам – ако има ясни правила на играта, и те се спазват, въведе се това доплащане, въведе се през фондовете, какъв е проблемът?

.....

Водещ: Моят въпрос беше дали трябва да е задължително през фондове?

Д-р Венцислав Грозев: Определено да.

Водещ: Защото в Германия не е. Е как е, отиваш в една болница и даваш.

Д-р Венцислав Грозев: Съгласен съм, но според мен хубавото е, за да има яснота, за да има правила и те да бъдат спазвани, е да се минава от там.

Водещ: Друга важна...

Д-р Венцислав Грозев: Колко ще бъдат тези пациенти, които ще изваждат една, ако е остойностена операцията, в порядъка на 30-40 хиляди евро. Защото толкова е една тежка операционна интервенция върху панкреаса, с лифтадисекция, с анестеомози на няколко нива...

Водещ: Това е тежка...

Д-р Венцислав Грозев: Тежка е, ние говорим за тежки операции. Има и операции, които са в рамките... То и досега в тези прословути клинични пътеки, и досега всичкото е финансирано не повече от 60 процента.

Водещ: Друга идея за промяна – комплектност на лечението.

Д-р Венцислав Грозев: Да, категорично.

Водещ: Вчера беше разпространена декларация, становище на БЛС, където не сте съгласни неудовлетвореността на пациентите от оказаното им лечение да може да влияе върху плащанията към болници.

Д-р Венцислав Грозев: Не само върху плащанията, забележете, там е опасността от отнемане на договор на дадено лечебно заведение за болничната...

Водещ: Още по-страшно.

Д-р Венцислав Грозев: Още по-страшно и ние затова... Да, ние сме съгласни удовлетвореността или неудовлетвореността да влезе в системата на оценка на лечебното заведение. С това да. Но когато тази неудовлетвореност сама по себе си...

Водещ: Става системна...

Д-р Венцислав Грозев: Да.

Водещ: ...Три основателни жалби за шест месеца.

Д-р Венцислав Грозев: Искате ли двамата с вас да излезем сега навънка и да срещнем трима или четирима неудовлетворени или пък ако не са неудовлетворени да им дадем по сто лева...

Водещ: Ако те са неоснователни..., проверява се. Значи излиза, че тази болница не си е свършила работата.

Д-р Венцислав Грозев: Проверява се, но пак ви казвам, тази болница ще отдели толкова много ресурс, толкова много енергия, толкова много нерви и време, че вместо да си гледа работата, сиреч, да направи така, че пациентите да бъдат обслужвани....и лекувани...

Водещ: Това не е ли част от работата?

Д-р Венцислав Грозев: Част от работата е, разбира се. Аз това ви казвам, нека тя да остане, но да остане като част от системата за окачествяване, а не да бъде едва ли не априори при три такива нарушения, пада договора на болницата.

Водещ: Хубаво де, шест да са...

Д-р Венцислав Грозев: Разберете ме правилно, три или четири, 15 в един момент. Нали знаете нашата народопсихология каква е, 15 души днеска може да заведат такива искове към болнични заведения...

Водещ: И хиляда можа, но ако е основателно?

Д-р Венцислав Грозев: Това казвам...

Водещ: Отива се, проверява се съвместно с вас, тогава защо да не се отнема договора. Хайде, три пъти е малко...

Д-р Венцислав Грозев: Защото неудовлетвореността до голяма степен е субективен фактор. Това основателно може да се разтегли във времето и шест месеца да се доказва основателно ли е или неоснователно. Но не може да остане като почти единствена причина, чрез която да се отнеме договора на болницата.

Водещ: А съгласен ли сте да не може вече болниците да развиват само определени направления, които са изгодни с най-големи маржове не печалба, според пътеките, а трябва да имат пълен набор, така че, като влезе човек в една болница да не трябва да ходи после в друга за нещо?

Д-р Венцислав Грозев: Светът се развива по този начин.

Водещ: И с това сте съгласен.

Д-р Венцислав Грозев: Огромната част от системите на здравеопазване в света предоставят своята комплексност от огромни болнични комплекси. Сега, друг е въпросът колко такива комплекси са необходими на България...

Водещ: Колко?

Д-р Венцислав Грозев: Сега аз не бих могъл да кажа точно в момента, нямам такъв... даже бих казал личен капацитет, за да мога да отрежа и категорично да заявя. Но, ето ги петте големи университетски центрове на България, осъществяват точно тази дейност – София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Плевен.. Разбира се, областните болници до голяма степен изпълняват такава дейност.

Водещ: А одобрявате ли сливането на болници, сливането на структури, дори да са различни собствености, общински и държавни?

Д-р Венцислав Грозев: Не, ако са различни собствености, аз не бих казал, че това е най-удачната форма на... Ако една община реши, че е в състояние да поддържа своята болница, нека да си я поддържа, но тя ще трябва много добре да си даде преценка доколко тя е рентабилна, доколко може да покрие нуждите на работещите в нея и нуждите на населението от такава болнична медицинска помощ в региона. Но определено вече ще трябва да помислим и за други неща, трябва да мислим за болници, които ще бъдат изпълнени със съдържание като продължителното лечение, големите тежките оперативни...

Водещ: Това за долекуване...

Д-р Венцислав Грозев: Е, сега аз това понятие долекуване малко не го приемам. Говоря в личен аспект...

Водещ: Така му викат.

Д-р Венцислав Грозев: Да, така му викат, но какво значи... Значи аз ви лекувам, лекувам, и просто не съм ви излекувал и някой друг да ви долекува... Може би лечението продължава до определен момент, в който вече вашият живот и здраве не са застрашени толкова, но остават още няколко дни, където вие може да отидете в такава болница, която да продължи лечението, разбира се на различни цени вече, с различна стойност на това лечение, да бъде в друга болница и от там да бъдете...

Водещ: Плащано от касата?

Д-р Венцислав Грозев: Плащано от касата, разбира се. Тези болници ще сключат договори с касата. Ето, аз вчера приключи срещата ни с доктор Жак дьо Тоф от Белгия, една система, която е може би в първата тройка на Европа, като качество на здравеопазване....

Водещ: Белгийската?

Д-р Венцислав Грозев: Белгийската, като тази, за която говорим...

Водещ: Комплексни болници, три пакета спешен, основен...

Д-р Венцислав Грозев: Комплексни болници, болници за рехабилитация и продължаващо лечение. Разбира се, там вече те през социалните си структури минават и домовете за възрастни хора, за стари хора, домове за... лечебни заведения за дечица с хронични заболявания, с изключително тежки заболявания, домове и болници, които имат едва ли не... терминално болните, ето, един огромен проблем. Огромен проблем, терминално болните никъде... Тези хора сякаш, не стига че животът ги е осъдил по някакъв начин да заболеят от заболяване, което за съжаление на даден етап от своето развитие вече ...

Водещ: Те няма къде да бъдат....

Д-р Венцислав Грозев: Представете си за какво става дума. Тези хора..., аз не бих казал, може би ще прозвуча грубо и се извинявам предварително, са в тежест и на собствените си семейства. Хората започват да се чудят откъде да отделят средства, време... Защо тези хора ги оставяме така? И те блокират и други работоспособни, жизнеспособни хора. Не, че ще бъдат изхвърлени на улицата, българинът е състрадателен човек, няма да стане... Но аз искам да си представя лично за себе си, че мой близък е в такава ситуация, не мога да го оставя ей така. И изведнъж всичкото, което знам и мога да дам на обществото ще бъде намалено поне наполовината, защото аз трябва да отделя време и енергия, средства, за да гледам близкия си. Защо?

Водещ: За, или против на приватизацията на болниците?

Д-р Венцислав Грозев: О, да. За, само трябва... Не знам, тука пак ще кажа, собствено мнение изразявам. Значи, Управителният съвет все още не се е събрал относно тази история. Знаете, че преди около повече от десетина-дванадесет години тя беше започнала, след това се спря. Не знам дали трябва да се тръгва едновременно в доболничната и болничната помощ. В доболнична помощ някак си нещата...

Водещ: Доболничната са поликлиниките, да кажем на хората.

Д-р Венцислав Грозев: И аз съм сигурен, че много ръководители на диагностично консултативни центрове /ДКЦ/, медицински центрове и работещите в тях хора, особено тези, които са общинска собственост, до голяма степен ще бъдат много по-лесно убедени, че приватизацията е по-добрия начин на стопанисване на имуществото и реализация на дейността им.

Водещ: Според вас, трябва да се тръгне от доболничната?

Д-р Венцислав Грозев: Според мен, да, и да се види... Сега, ние вкарваме този закон, в който, пак казвам – по принцип не е лошо, но ние все още не знаем параметрите как ще се случи това нещо, за десет години ли ще бъде този срок на приватизация, кой точно участва. Преди беше лекари, сега действително лекарите отново са на първо място, но мисля, че се отваря една врата за медицински персонал, останали медицински служители... Може би тук ще трябва отново пак да се погледнат някои неща. И когато изведнъж вкараме нещо толкова, то ще бъде, предполагам доста коментирано и в народното събрание, и в обществото ни като цяло, когато го вкараме изведнъж и е еднакво за всички, нямаме възможността да проследим в хронология как би могло да се развие и примерно на един етап от това действие, наречено приватизация, да можем да вземем адекватни мерки, така че следващият етап да бъде по-добър. Аз не знам дали ме разбрахте точно какво исках да кажа, но това е смисъла.

Водещ: Така, вие сте да може да се приватизира ДКЦ...

Д-р Венцислав Грозев: По принцип, да. И не само...

Водещ: От тях да започне, а после да се...

Д-р Венцислав Грозев: Ще стигне и до приватизация на болници, или части от тях.

Водещ: А друго да се промени в доболничната помощ? Освен тази история с направленията....

Д-р Венцислав Грозев: Също...

Водещ: Какво да се направи там?

Д-р Венцислав Грозев: Там има една идея..., тези направления.... Вижте, средствата в доболничната помощ досега показват, връщайки се назад, че до голяма степен от финансовия ресурс, който е отделен, не отива в дефицит. Имаше години даже, може би преди повече от три-четири години, които се оказваше излишък. Някъде се появяваше излишък в направление, най-много са в лабораторните...

Водещ: Излишък?

Д-р Венцислав Грозев: Да, излишък имаше и то от порядъка на...

Водещ: Кръв и урина да ти изследват, излишък...

Д-р Венцислав Грозев: Да, да. Излишък, просто не бяха усвоени. Нещата не бяха в аспекта на това, че лекарите не са давали такива направления за изследване, а немалка част от пациентите, притежавайки такова изследване, с необходимост да мине разстояние от 10, 15 или 20 километра не отиват. И там се получаваше такова нещо. Напоследък обаче, в интерес на истината, последните две години няма преразход в средствата, в доболничната помощ, имам предвид общопрактикуващите лекари, специалисти в доболничната помощ, почти на нула приключват, което значи, че хората вече започват и видяха смисъла от усвояването на тези дейности и започнаха да регулират и собствената си дейност така, че горе-долу нещата са в един оптимален...

Водещ: Трябва ли да има лимити?

Д-р Венцислав Грозев: Никъде няма безконтролна история. Въпросът е вече до каква степен... Ако говорите за лимити в болници, аз съм против, категорично и не само аз, а целият управителен съвет, но регулация на този процес и контрол трябва да има.

Водещ: На кой процес?

Д-р Венцислав Грозев: На този, на харчене на средствата. Да се видят, да се направят анализите и там да се погледне кои точно, кои болници...

Водещ: Това с направленията всеки смята, че... и всеки лекар вероятно е склонен да се застрахова, да изпрати пациента да го види специалист... От друга страна се казва – парите в касата не стигат за това.

Д-р Венцислав Грозев: Немалко колеги, особено от общопрактикуващите лекари трябва да ви кажа, че си вършат изключително добре работата. Разбира се и специалистите, защото огромният проблем се намира вече тук. Брой направления при общопрактикуващи лекари, които да бъдат изпратени при специалисти. И там е това...

Водещ: Как да се направи?

Д-р Венцислав Грозев: То на една стъпка се направи вече. Ето, вие сте млад човек, вероятно на вас, може би няма защо да влизате в системата, нямате необходимост от 15 направления, при видимо здраве и при добре осъществена профилактика и т.н. Но един възрастен човек или малко дете, малките деца са освободени, голяма част от тях, но при един възрастен човек, при наличието вече и на хронични заболявания, и на заболявания остри, които могат да доведат до усложнявания, хронични такива, диспансеризирани болни, които определено вече страдат от заболяване, което се проследява като хронология във времето, в годината, там направленията за този човек би трябвало да бъдат по-голям брой. И пак да се контролира този процес. И може би тук е някъде разковничето на успеха.

Водещ: Да има бройки според възраст?

Д-р Венцислав Грозев: Един от критериите. Диспансеризираните болни, има сравнително млади хора, които също са диспансеризирани, диабетно болните, за съжаление диабетноболните с усложненията на този бич на съвремието ни, след сърдечносъдовите заболявания, защо тези пациенти примерно да не разполагат с брой направления към специалисти достатъчно?

Водещ: Как да станат истински профилактичните прегледи?

Д-р Венцислав Грозев: Ох, вие ми задавате въпроса, който аз... аз имам отговор, но няма да е приятен. Българинът го е страх от две неща, едното няма да го съобщавам, знаете го, другото е, когато му бръкнат в джоба. Профилактиката е изключително важна история. Там е разковничето и на разходването на огромни средства в здравеопазването изобщо, включая и в частта болнична помощ. Ние нищо не правим за себе си, или по-голямата част от нас...

Водещ: Подкрепяте по-високи здравни вноски при пропуснат преглед?

Д-р Венцислав Грозев: Да...

Водещ: Тази година трябва да отидем веднъж....

Д-р Венцислав Грозев: ...Като един процес, който би трябвало да бъде наложен така, че да контролира и да доведе до самоконтрол на обществото. Значи, никой на мен не ми е виновен, че аз имам месеци наред оплаквания във връзка с дадена система, било то храносмилателна, нервна, сърдечносъдова, каквато искате. Никакво отношение, в момента когато се срина сте ми виновен вие като общопрактикуващ лекар, или болничен специалист, или доболничен специалист... Чакайте бе хора, защо се правят тези неща, нали точно там е номера. Рано да се открие, рано да се хване дадено заболяване и средствата, които могат да се отделят и ще се похарчат за излекуването на това заболяване ще бъдат в път по-малко... отколкото заболяването с усложненията му вече.

Водещ: Трябва ли да се увеличи здравната вноска?

Д-р Венцислав Грозев: Здравната вноска, лична ли?

Водещ: Да

Д-р Венцислав Грозев: Не, трябва да се увеличи процента брутен вътрешен продукт, насочен към системата на здравеопазването.

Водещ: Как?

Д-р Венцислав Грозев: Ей така...

Водещ: Става дума от държавния бюджет? Държавата, а не лично...

Д-р Венцислав Грозев: Точно така, държавата и досега 4.1....

Водещ: И днес министърът каза пред Нова телевизия, има хора, чиято дневна доза ракия струва повече от здравната м осигуровка от 16.80 лева на месец.

Д-р Венцислав Грозев: Ние това знаем, знаем и другото, че ако има „Мерцедес”, го гледам по-добре отколкото себе си или децата си. И тази фраза ми е известна. Но, според мен, 4.1 от брутния вътрешен продукт не е бюджет, който гарантира качество и спокойствие в системата на здравеопазването.

Водещ: Народното събрание реши държавата да плаща пълни здравни вноски чак от 2026 година.

Д-р Венцислав Грозев: Да, на пет години, вие знаете, че нашето искане беше до 10 процента на година, за да може да се стигне в рамките на тези 100 процента плащания вече от страна на държавата, в рамките на пет години, което според нас беше един разумен срок. Изведнъж това нещо се отложи двойно. Сега, в никакъв случай не мога да бъда съгласен с едно такова поведение.

Водещ: Какво стана с намаляването на цените на клиничните пътеки за 10-13 процента...

Д-р Венцислав Грозев: Категорично, БЛС и неговият УС категорично е против, клиничните пътеки, които бяха обсъдени, включая и изваждането им в част от тях дейности или процедури, или клинични пътеки в доболнична помощ, след заседанието на борда и по специалности и проведените две срещи на експертно ниво в НЗОК, БЛС чрез своите борд и УС е категорично против. Не се сменят правилата на играта в средата на играта. За 2016 година съвсем друг въпрос. Там вече имаме възможност за преговори и ще преговаряме, разбира се в границите на здравия разум.

Водещ: Има ли здравната система на България пари за 1500 лева начална заплата, а не както е сега 450-700, използвам ваши данни в едно интервю, така че, петима лекари специализанти да не се превръщат автоматично, пак ваш израз, в петима емигранти?

Д-р Венцислав Грозев: Да, за съжаление...

Водещ: Но има ли ги тези пари? Това са вашите предложения, да стане...

Д-р Венцислав Грозев: Аз не мога да кажа има ли ги или ги няма, но ако държавата иска в следващите пет години да не превръща лекарите в център на здравеопазването на пациентите да бъдат център на здравеопазването, трябва да ги намери.

Водещ: И вие прогнозирате, че хирурзите са следващата специалност, която...

Д-р Венцислав Грозев: Хирурзи и анестезиолози, да...

Водещ: ...недостиг, както анестезиолозите, патоанатомите... педиатрите...

Д-р Венцислав Грозев: Също, и педиатрите стават изчезващ вид. Как може, това са ни децата, децата ни и ние правим така, че педиатри, и то фантастични педиатри, да изчезват от системата на болничната помощ. В доболничната помощ до известна степен, макар че с огромни рискове, част от работещите в момента, особено в сферата на общопрактикуващите лекари, са бившите поликлинични лекари, които бяха разделени на две – на интернисти и на педиатри. И те сега запълват тази дупка, но огромната част от тях са на години, които след около 5-6, хайде 7-8 да са, не повече, просто по биологична причина ще...

Водещ: А то има места за специализанти, те се заемат тези места за педиатри, според нуждите на България, изкарват си специализацията и заминават?

Д-р Венцислав Грозев: Разбира се.

Водещ: А, според вас, да се сложат ограничения, ако харчат държавни пари за да специализират, да бъдат задължени примерно пет години да работят в България?

Д-р Венцислав Грозев: Някои от болниците направиха това нещо, но и юристи, видни наши казват, че има дискриминационен принцип. Плюс това...

Водещ: Нали е взел държавните пари?

Д-р Венцислав Грозев: Ами, че то може да е вземал държавните пари, но Европа и ЕС със своето законодателство дава пълна свобода на движение на капитали, хора, услуги и т.н. Така че, не можем да ги спрем тези хора.

Водещ: Да, де, но кога България ще може да даде на един педиатър тези пари, които ще му дадат на Запад...

Д-р Венцислав Грозев: Тогава, когато създадем условия да мотивира хората си да останат тука. Тогава.

Водещ: Макар че, то парите не са най-водещото...

Д-р Венцислав Грозев: Не са само парите.

Водещ: Като идеш в една скандинавска държава, където мръква в 5, съмва в 11... студ, общественият живот е доста....

Д-р Венцислав Грозев: Един новозавършил лекар, ако отиде... айде да не е в скандинавска държава, за да не бъде изложен на климатични лоши условия, но ако отиде в Централна Европа като Германия, Франция, Испания, Италия, първо... не предполагам, а съм сигурен, че се чувства като дърво без корен. Второ, средствата, които ще му отделят между два и половина и 4 хиляди евро, имам предвид новозавършил, съвсем млад лекар, при стандарта на живота ще му останат около хиляда. Но, сравнявайки условията, в които ще се намира тук и там... Искам да кажа, че там няма да му е кой знае колко добре. Но сравнявайки това, не знам колко добре е във Франция, е значително по-добре от това, което е в България. Ето, тук е.... и хората си правят извода. Аз трябва да ви кажа, че имам студенти и познавам и студенти от други университети, които в трети, в четвърти курс знаят вече болниците, за които ще работят...

Водещ: В чужбина?

Д-р Венцислав Грозев: Да. И това са водещи студенти.

Водещ: Подкрепяте ли новия подход на министерството на здравеопазването при закупуване на лекарствата, да се заложи не на оригиналите?

Д-р Венцислав Грозев: Иновативна политика трябва да има, но и генерична политика трябва да има в лекарственото снабдяване.

Водещ: Според генериците, да, които са им изтекли патентите...

Д-р Венцислав Грозев: Аз ще ви кажа в една Дания как е. В Дания, макар че ние изписваме лекарствата, част от проблема е и при нас. Няма лекарство, което е дадено на пациент, без да е изписан от лекар. Това е истината. Тука всички колеги разбират какво искам да кажа. Но в Дания примерно е със закон Генерик – местно производство Генерик, внос иноватик... трето ниво на лечение. Сигурно може би не е чак толкова правилно. Ето, една Румъния от пет години, ако не и повече, но там са някъде в периода 5-6 години, няма нито един иноватик, което също не е правилно.

Водещ: Тука стои обаче пак стои въпроса, ако имаш пари да можеш ли да си го купиш, по-скъпо или да си доплатиш?

Д-р Венцислав Грозев: То немалка част от тези средства минават през НЗОК.

Водещ: Най-тежкият въпрос в здравеопазването е и в тази система да настъпи разслоение на бедни и богати. Това е последната система, в която поне на формално ниво...

Д-р Венцислав Грозев: Не би трябвало да бъде допускано. Аз съм убеден, че ще има богати хора, които... Ето, преди малко и вие го казахте, попитахте ме и така ме завъртяхте на шиша... Да, де, има пари, заминава... Знам, разбирам го, така е... Да не би да мислите, че в Щатите, ако дочуят някъде за фантастичен китайски метод половината милионери няма да напуснат тяхната система на здравеопазване и да отидат в Пекин...

Водещ: То въпросът е дали могат да отидат в Ню Йорк обаче, плащайки си и другият американец да вижда, че не може да си плати?

Д-р Венцислав Грозев: Е да, това е, така е...

Водещ: Същото е и с лекарствата.

Д-р Венцислав Грозев: Тогава аз затова ви казвам, нашата система...

Водещ: ...колкото и да са по-скъпи, да може някой да си плати без а минава през никакви фондове...

Д-р Венцислав Грозев: Засега аз не виждам някой, който да може да плаща по 120-130 хиляди лева курс на лечение, колкото и богат да е. Аз поне не познавам такъв.

Водещ: Вие взимате екстремните примери, има и не толкова екстремни...

Д-р Венцислав Грозев: Добре, 13 хиляди лечение на курс. Ето, държавата се е обърнала и го прави. Тука не може да си отричаме всичко, нали? Друг е въпроса вече, по какъв начин тези лекарствени средства и дали онкополитиката...., предимно са онкологични средства, толкова скъпи..., разбира се медикаменти и лекарствени средства, които са изключително редки заболявания, те са скъпите, те водят след себе си нули огромни... Но, пак ви казвам, държавата го прави. Държавата се обръща с лице към този проблем и това не може да бъде отречено. Друг е въпроса вече каква ще бъде системата, какви ще бъдат /... / на лечение от нашите специалисти, консултанти, от бордовете пред всичко, защото понятието национален консултант е чудесно, но то вече идва време да прелее в понятието бордовите по специалности към БЛС. Онзи ден бяхме на такава среща с организирани от медицинските дружества с професор Гунев, и нещата горе-долу започнаха леко, леко да се очертават.

Водещ: Може да обобщим този разговор, че БЛС подкрепя основните направления на промени в здравеопазването – пакети...

Д-р Венцислав Грозев: Като изключим неудовлетвореността...

Водещ: ..комплексно лечение в болници, генерични лекарства, като...

Д-р Венцислав Грозев: И не само генерични, аз не искам да заставам в дайте да... не искам така да прозвуча. Генерични, аз подкрепям разумността в лечебния, в лекарствения подход към всеки един пациент, към всяка една биологична единица. Място имат иноватиците, място имат и генериците.

Водещ: Председателят на Българския лекарски съюз доктор Венцислав Грозев в „Седмицата”.

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”

22.06.2015
Национални вестници


Заради нехайство, липса на санкции и време

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 2.03 Mb.

Сподели с приятели: