Небесен триптих



страница1/6
Дата14.09.2017
Размер0.9 Mb.
#30199
  1   2   3   4   5   6


НЕБЕСЕН ТРИПТИХ

XOPA


Имате право на радост. Имате право на веселие и почивка. Имате право на труд и на плодовете от него. Имате право на сигурност и безопасност. Имате право да живеете щастливо във вашия свят. Отнеме ли ви някой правото - знайте: той е от чуждо място, враждебен е към дълго отглежданата ваша среда на обитаване. Прогонете го, иначе той вас ще прогони. Ще ви изведе от господарския дом и ще ви натика в колибата на ратая.

Как да отделите чуждия, разположил се удобно между вашите и слял се с тях? Умейте да различавате оня, който само взема от оня, който дава. Умейте да отличавате оня, който дава свое, от оня, който дава чуждо. И всекиму въздайте според заслуженото. Обичайте любовта. Обичайте омразата. Обичайте спокойствието и гнева. Размисляйте над значението и важността на вашата усмивка. Обичайте всяко чувство, бликнало в сърцата ви. Нека обичта ви подтикне за всяко да намерите подобаващото му се място. Преценявайте живота като извор на Полезност. Пълноводен ли е или вече пресъхва? Ако пък сте объркани, допитайте се до извечните си учители, вашите постоянни водачи в Отвъдното, свещениците на Небесната Вяра. Търсете ги и се учете да ги намирате.

През 1979-та година по християнското летоброене в килиите на Старозагорския затвор, един, по-късно забравен мъдрец разказваше за бъдещето на Българската държава и на света. Според него, разпадането на комунистическия блок щяло да започне през 1985-та, и да приключи пет години след това. Събитията потвърдиха думите. Мъдрецът не се възползва за своя лична облага от знанията, животът му завърши в мизерия, но остават най-малко два въпроса: откъде е знаел, и защо той лично нищо не получи, никаква награда? Даже заслугите му към делото на Съпротивата останаха непризнати.

Никой Тенгрианин не е достигнал до официално признание, до световна известност. Но вглеждайки се внимателно в живота на големите земни гении, забелязваме една и съща странност. Отначало те всички изповядвали съвсем други идеи, възгледите им били стандартни. После ги посещавал един Непознат, чието име никога не ставало всеобщо достояние. Воденият разговор също бил тайна, знае се само, че е имало такъв. При това забележете - в почти всички случаи става дума за едно-единствено посещение! Незабавно следвали великите открития, гениалните откровения, прозренията, изменили хода на обичайната човешка мисъл и история. Идвал Един, комуто било повярвано веднага и за цял живот. Вече трябва да ви стане ясен смисъла на произнесените в зала "България" думи: "Хората чакат Човека, на когото да повярват!". Беше 11 септември 1993 година. Тогава чуха малцина, още по-малко бяха разбралите. Днес, седем години след първото изричане, можем да заявим категорично:

Настъпи денят за всеобщо Възвестяване!

Защо толкова бързаме - ще попитате. Някога, в началото на ХХ век в Тибет бяха всеобщо нарушени основните принципи на Живота и Вярата. Затова Тибет падна под чужда власт. Твърде свещено място бе Тибет, за да си позволи нарушаване на принципите. А вие сега тук се чудите защо съдбата на България е толкова окаяна. Свещените символи се копират, без да се прилага смисълът им на дело. Не се живее със законите на живота. Законът на Живота е превърнат в танц на Смъртта. Къде са съкровищата, принадлежащи ви от Древността, от самото начало на човешките времена? Къде са съкровищата, които вие така лекомислено си позволихте да загубите? Ние дойдохме да съдействаме при връщане на загубеното.

Ако няма незаменими хора, значи няма никой, наистина нужен. Вселената не би била вече Вселена, ако й липсваше дори само един от съставляващите я атоми. Така казва Гекала, един Знаещ, дръзнал да проговори. А все по-малко Знаещи остават да бродят по Земята. Макар на все по-висок глас да изричат нужното, околните все по-слабо ги чуват. Чуйте Древността, хора! Чуйте нейните Пазители, защото след тях други няма да има. От сказанията им струи свръхчовешка сила. Там е силата на плъзгащия се народ. И от синия народ са взели сила. Сила им даде и народът на Заоблените хълмове. Затова Сила струи от тях.

Преди единадесет столетия чужденци разбиха Истуканите. Разчупиха ги на късчета. Няма ги Стражниците, пазещи Българския гръб. Бива ли да се чудим защо към дома ни напира всякаква злонамерена паплач? Злото е поправимо, ако се научите да създавате Стражници, и да ги изправяте срещу Врага. Още Лао Дзъ е доловил пресечната точка на Времената и я е посочил: "Хората ще се насочат към онзи, който овладее великия Образ. Те ще се насочат към него, и той няма да им вреди. Той ще им даде: мир, спокойствие, музика и храна." Ето, сега писаното се облича в плът. Погледнете и вижте. Съдействайте и подпомагайте. Окажете помощ на Новото, и то ще подпомогне вас!

Отнето е всичко, на което преди се е основавал обичайният живот. Вместо народ, ние виждаме една самохипнотизирала се тълпа, действаща в името на разрушението.

"Най-силните са си отишли.Угасващите покорно очакват смъртта."

"Най-добрите и най-смелите хора са отишли някъде, а пред вас са само дегенериралите останки."

Всичко свърши, старото си отива и никой не е в състояние да го върне. Какво ще е Новото, което се задава? Наблюдавайте падащите в основата градивни камъни.

Великата Мъдрост бе отнесена толкова далеч на Изток, че днес определят мястото като "Запад". Но в случая не посоката е важна, а съхраненото. "Всичко, което прави силата на Вселената, действа в кръг." - твърдят наследниците. Става ясно защо последиците от големите престъпления идват по-късно. Последиците от големите добри дела - също. Народът на Земята има задължението да съхрани Кръга непокътнат. Наше задължение е да свържем разкъсаното. Нито без едното, нито без другото може. Но колко останаха умеещите да връзват и развързват?

Когато вятърът идва от Север, той ще седне на Юг и ще установи там свой дом. Ето пример за предсказание, отправено единствено към Знаещите. Тълпата няма да разбере думите, преди те да са се сбъднали. Но никой външен не е виновен за нещастието на сганта. Когато разумът замъгли чувствата, връзката с Бога се нарушава. Човекът сам лишава себе си от Закрила. Световният паразитен център провъзгласява мисълта за единствена Вяра, но приравнява чувствата към чувственост. Културата на тази "цивилизация" се характеризира освен с всичко друго, и с едно ужасяващо извращаване на страстите. Технологиите ни поднасят една пълна сетивна илюзия, подменяйки по този начин истинските усещания. "Питам се дали понятието "телезрител" не подтиква да объркваме действителността с фикцията?" - досеща се Пако Рабан. Но масовият човек все по-малко се досеща, все по-дълбоко затъва в блатото от лъжи, все повече вярва на лъжите. Лъжата изживява невиждан досега триумф. Повярвалите се самообричат.

Какво наблюдаваме от другата страна, в стана на Разбиращите?

Все повече магове прекрачват границите на човешкото. Напускат пределите на обитаемия свят, потъват в Безпределността. Огорчени, лишени от надежди, те си тръгват, заминават си завинаги. Без да се обръщат, без да хвърлят поглед към извършващото се зад гърба им. Немногото оставащи не успяват да избягат от човешката си принадлежност докато са тук, но и те ще са за кратко. Още кратко време ще струи Силата. Струенето изхабява непредназначения за целта човешки организъм, а тяхната подготовка не бе завършила, когато обстоятелствата ги принудиха да пристъпят към действие. Не ги карайте дълго да чакат. Метеори е съдено да бъдат Възвестителите, а не фарове. Вземете от тяхната Светлина, хора! Окъпете се в нейните сияйни лъчи! За да ви има и след Старото човечество. За да не угасне вашето съществуване след неговата предизвестена гибел. Никой не иска от вас повече, отколкото можете, но нима знаете предела на своите възможности?

Един ден, когато се събудите и поискате да измиете очи, ще видите как от чешмите ви потича зелена вода. Ще е дошъл краят на предсказаното. Вашата Бъднина ще е извършила цялостен кръговрат.

"Тук всички сме гости. Всички хора. И този дом е чужд.Ние дори не знаем чий е той."

Библията е достъпна за всеки, чували сте за нейната последна книга, тази на Откровението, наричана още Апокалипсис. Знаете за тръбите на Седемте ангели, за Армагедон, за Страшния Съд и Възкресението на мъртвите. За Второто Пришествие и края на света. Само че сиуксите не били чували даже думата "християнство", когато народът им получил своето Откровение: "В края на четвъртото изсвирване духовете на минералите ще се разлюлеят и ще се изтърколят по земята, разрушавайки всичко по пътя си. Те ще се първите, които ще въстанат срещу лудостта на хората. Шестото изсвирване ще отбележи края на всякакъв живот по повърхността на Земята. Всичко ще се изпари като вода. После, на седмото изсвирване ще се появят Танакашвила и Великата Майка Земя в цялата си слава. Ще дойдат и съществата от Народа на Звездите, придружени от дълга кохорта върнати към живот мъртъвци. Пред лицето на Създателя ще започне един вечен живот."

А нас къде ни има, къде са тук Българите? Танакашвила бил наричан още Уакан Танака. Същинската дума, изразяваща идеята за Божественост е Танака. Пояснявам: Сиуксите наричали небето Скан; върховният им Бог бил Уакан, което в приблизителен превод означава "Велика Тайна". Но идеята за Божественост те обозначавали с думата Танака. Нима не съзирате очевидната връзка с японския Тен, с китайските Тян и Т,ен, с етруския Тин...? Не чувствате ли присъствието на свещеното за цялата планета понятие Тангра? Също както южноамериканското изкуство напомня древноегипетското, така религията на Североамериканските индианци напомня Тенгрианството. Потомците са запазили част от знанията на своите деди. Върху картина от съвременния латиноамерикански художник Диего Ривера, Кетцалкоатъл е изобразен с Камшика на Изида в ръка. Но нека се върнем към сиукското пророчество. В края на четвъртото изсвирване, където се намираме сега, Земята ще потрепери и градовете ще се срутят. Приемайки истинността на Основата, Съветът на колобърите възразява срещу абсолютната власт на Предначертаното. Припомняйки отредената ни участ, воините на Тангра са решени да изградят откриващата се възможност за спасение. В единодействие с Бога. За Неговата и за нашата слава! За общото ни Безсмъртие! За очакващата ни Победа!

Когато всички врати се затворят и се отвори вратата на капана, остава само едно - да създадеш и отвориш своя врата. Щом нещо е невъзможно даже теоретически, трябва да изградиш нова теория. Знайте, че теориите рухват, когато Огненият разум се намеси в естественият ход на нещата. Светлината ще блесне, щом настъпи Сивата нощ.

"Ще се видят в небето многобройни и много изненадващи знаци. Ще се сблъскат звезди, което ще бъде знакът за унищожаването и избиването на почти всички хора." - Жан дьо Ватигеро. Предсказанието от Салон-дьо-Прованс на свой ред казва, че Второто слънце ще се появи малко, след като папата, подгонен от арабското нашествие напусне Рим. Дотам ще доведат действията на хилядолетните заговорници, нашите смъртни врагове. Така е, щом човекът се отказа от задължението си да бъде господар. "Съдбата води тези, които искат и влачи онези, които не искат." - констатира още Сенека Млади.

Хората се смеят, ако им се каже за съществуването на световен заговор. Но как, ако не чрез конспирация са дошли на власт управниците на почти всички държави? Изборите също могат да бъдат конспиративни, когато резултатът им е предварително планиран. "Международното зло" не е вътре в народите, а се движи между тях. Световните кърлежи са "родени в тлен и процъфтяващи в мрака на смъртта". Затова тление и смърт очаква примирилите се с паразитното присъствие. Нека всяко нещо върви по своя път. Нека нещата се разделят!

"О, вие, Съдници седмина, на раменете си Везните носите. По време на нощта велика на Разплатата, със заповед от вас безсмъртното Око сече главите, отрязва шии, сърца изтръгва, къса, осъдените в езерото Огнено убива." - Египетска "Книга на мъртвите", глава 71

Съдът неизбежно ще настъпи, тъй като човешкият свят престана да бъде свещен. Свещен е само светът, в който разумът е осъзнал своето Предназначение. В нашия днешен извратен свят на почит е Безполезността. Затова ще има Наказание: "Наказанието, което ще бъде изпратено върху човечеството, ще бъде голяма огнена топка, която се спуска през небето, и която хвърля златисти частици..." - предсказание на Вероника от Бейсайд, щат Ню Йорк, САЩ. Нека дадем думата на още един съвременен пророк - Пако Рабан: "Днес Земята представлява едно съвсем друго лице. Навсякъде почувствах да се разпространява една еднообразна сивота." И също: "Здрачът вече се спуска над тази ера на Рибите, обречена от цикъла на времената." Човекът престана да изпълнява Задачата, заради която бе създаден и Създателят престана да покровителства човека. А някога съвсем не е било така!

"Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си." - Зенд - Авеста

Според глобалистите, светът след 2001 година ще бъде "само за младите и силните". За индивиди или за народи става дума? Ами какво ще се случи със "старите и слабите", на какво са обречени те? "Словото на Истината, започнало великия си път от Бодх-Гая, отново ще се върне в същите места." - /Николай Рьорих "Шамбала"/ Владетелят на Новото време ще дойде, без да носи никакъв знак върху себе си. Знаците ще са вътре в него. Само съединените с Божествеността ще го разпознаят. Но Владетелят ще е спасение за всички свои поданици. Без него човечеството щеше наистина да е обречено.

Религиите са като ромб. Линиите се допират в основата и върха. Твърденията, засягащи Началото и Края са едни и същи. Многобройни публикации направиха знанието общодостъпно. Защо колобърите проговарят едва сега, ако са знаели преди всички?

- Нито през Деня, нито през Нощта се откриват Първородените, живеещите в сянка. Те стават видими само при Зазоряване и по Здрач.

Колобърите чакаха. "Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символичен вид, то е подготвено да ги усвои по-после в тяхната истинска форма." - писа Боян Боев. Колобърите знаеха, че съдържанието не бива да се изразходва заради формата. Те чакаха. Посредници трябваше да внасят в света знанията, защото Епохата бе такава, посредническа. Колобърите знаеха, че несъучастието в укрепителните дела на Системата е фрагмент от битката за нейното разрушаване. Затова те чакаха. Досега. "В съответствие с пророчеството, дошло от манастира Танджейлинг, управляващият Далай Лама е тринадесети и последен. Някои манастири също разпространяват пророчества, че истинното Учение ще напусне Тибет и ще се върне в Бодх-Гая, където е възникнало." - Николай Рьорих, 1928 г. Сега има нов Далай лама - четиринадесетият, но той не е в Лхаса, а значи все едно го няма. Пророчеството се е сбъднало. Сбъдват се едно по едно и останалите пророчества.



Тълпите падат, заместват ги други тълпи!

Всеки може да бъде научен как да тълкува Старото. Особено, ако то вече се е сбъднало. Колобърът показва как се върши истински трудното - как след като си стигнал до Основата, да започнеш върху нея нов Строеж. Колобърът е възстановител на Хармонията. Той е, който заменя молитвата със Зов, превръща я в разговор. Еднопосочните излияния не са завършена цялост. Трябва да очакваш и да получаваш отговори. Иначе как човек ще знае чия воля следва - на Бога или на движещите се в полумрак черни светлини?

Колобърите са като настъпваща пустиня. Те пристигат и връщат на хората откраднатите им звезди.

Белите магове са извършили първата стъпка. Те ще бележат края на Похода. Но без останалите хора да са достигнали състояние на Пробуденост, нищо няма да се извърши. Непоправимо ще е, ако истината отново бъде превърната в изродено истиноподобие. Утрешният човек не пада ничком пред Бога, не трепери от страх пред Него. Утрешният човек знае, че Бог го обича. Същото твърди и нашата Книга на Завета: Поклонът пред Тангра не е като пред господар, а като навеждане пред извор. Нима е унижение да се наведеш пред планинския извод и да пиеш от него вода?

Колобърите знаят. Ще дойдат поколения неродени. Ще има ли какво да им дадат? Колобърите готвят храната за из път на тръгващите. "За всеки стон има възмездие." - казва азерската пословица. Колобърите призовават възмездията, сътворени от милиарди стонове.

А сега нека се върнем в познатия на всички свят. Наблюдавайки човешкото общество, ще забележим особената почит, която то отдава на посредниците: Ето чудесен пример: "една песен на...". Но не се споменава името на поета, съчинил текста, нито името на композитора, съчинил музиката. "Една песен на..." - и всички назовават името на певеца. Колобърът призовава привържениците на забравените религии, почитателите на древната мъдрост: "Елате при нас! Елате, и нека заедно върнем времето, когато на почит беше сътворителството!"

Търсете, призовавайте, връщайте забравеното, но не бъдете безрезервно доверчиви. Търсете полезното и реално приложимото. Еднаква крайност е да сте изпълнени единствено с вяра или да сте обзети само от съмнения. Винаги нещо знаем и винаги нещо не знаем. Двете качества трябва да бъдат в условие на равнопоставеност. Ще знаете, че сте успели, когато в живота ви зацарува хармония. И християнството не отричайте, и в него е скрито спасително, макар само за част от хората знание. Христос дойде да спаси не човечеството от някакъв въображаем първороден грях. Той бе пратен да спаси земята от Злото, наречено IHWH. Наистина, днес християнството не е това, което трябваше да бъде. То бе изопачено, извратено. Неговите присвоители скриха част от свещените текстове, а с това и истината за свещеното Учение. Но от истината не може да се избяга. Не Христос е виновен, а Неговите извратители и употребители. Ето защо ние не възприемаме християнството като съвременна практика, но не сме и никога не сме били против самия Христос. Нито против истинската неизродена същност на първичното Му учение. Нещо повече - Българите първи разбраха кой е Иисус и Го нарекоха Кан Озри - въплъщение на вечно възкръсващия Озирис. А великият Кан Ювиги Кубрат прие да стане християнин, без да се откаже и от своята тенгрианска вяра. Двете вери не си противоречаха, не се отричаха взаимно, приемането на едната не бе смърт за другата.

Но преди цялостния преглед на християнската вяра и нейните пророчества, реших да ви дам за размишление други, на пръв поглед ясни, но всъщност по-трудно разбираеми предсказания:

“Хората ще започнат да се увличат по машините, но с течение на времето ще ги захвърлят като ненужни детски играчки.

Дяволът ще влезе в човека и човекът ще се моли не в Божието име, а в името на Сатаната.

Светът ще бъде разделен на три огромни държави. Нека Бог им помогне да разрешат споровете помежду си.” - Алберт Велики (Albertus Magnus) /1193 - 1280 г./ - "Оракули"

“Светът ще се раздели на три лагера. Ще се възвиси Китай. Възгледите на Страната зад седем печата ще покорят Запада.

В самата тази страна на хипербореите, за която никога никой не е мислил като за страна, в която може да се извърши нещо велико, над унижените и отхвърлените ще засияе Велик Кръст. Това трябва да се случи 500 години след смъртта на Парацелз.

500 години след смъртта на Парацелз ще надвисне смъртна опасност от Юг. След 2091 година новият Златен век ще бъде прекъснат от нова заплаха.” - Парацелз (Paracelsus) /1493 - 1541 г./

Научете се да усещате Незнайното. След усещането ще се отворят и останалите сетива. Властниците получават силата си от други хора. Вашата сила е вътре във вас. Превърнете се в символ на въплътената Сила.

Наемничеството, наречено "служба" или "работа" е превърнато в извор на достойнство. Човекът е забравил да бъде собственик и господар. Сътворяването е полезно нещо, но кой ще ползва благата на сътвореното? "Тези, които ни осигуряваха храната се наричаха "свободни граждани". Но това беше шега. Ние от господстващата класа владеехме земята, машините и всичко на света, а тези хора работеха за нас. Ние прибирахме почти цялата храна, която те произвеждаха и им оставяхме съвсем малко, колкото да могат да работят и да произвеждат за нас." Така в своята книга "Алената чума" Джек Лондон изрази цинизма на паразитите. Заблуда е, че народът избира своите управници. Под светлината на прожекторите не застават дори знаещи, умеещи хора. Тайният заговорнически елит посочва кой и за колко време да бъде поставен на определения му пост. Но воинството на Тангра ще разкрие пред хората тяхната истинска самоличност. Човекът от тълпата се превръща в чигот, състоянието на свобода за него е безусловна необходимост. Прочетете наставлението, дадено от Чингиз хан на неговите наследници и ще разберете как тръгва злото. Но не забравяйте, че същият Чингиз хан бе разбит не от други, а именно от българите през 1223 година.

"Народи много ще пленявате.

Преди да завладеете телата им,

обсебвайте техните души!

Ако душите им са ви покорни,

телата им не ще да ви убегнат."

из "Тъй рече Чингис хаан"

Всеки може да изкачи високата скала. Всеки има право да я изкачи. Всеки е дарен по рождение с възможността да го стори. Но да съобщи за гледката, откриваща се от върха е разрешено само на успелия, само на виделия със собствените си очи. Много зло ще си спестите, ако проявите поне мъничко уважение към вечните Български наставници. Те посочват на всекиго неговия дом. Те връщат на слугата господарското достойнство.

С чувство на огромна болка, Великият колобър изрече:

- Извеждаме ви от безличието, а вие всеки път се връщате там. Имена ви даваме, а вие отново се потапяте в безименност. Към спасение ви тласкаме, а вие бягате стремглаво към гибел. Посоката ви сочим, а вие все търчите настрана. Знайте, че още малко ще бъдем сред вас. С края на Епохата свършва и нашето Време. Орисано е да спрем на Прага, откъдето други, посочени от нас следовници ще тръгнат. Съберете разпилените трошици време, запазете ги, хора! За да запази Времето вас. И вие да се запазите във Времето. Да имате причини за усмивка, когато деветимата Увеселители се намръщят в мрачна почуда. Когато старите Писания се изпълнят докрай и дойде ред за нови. Да пребъдете "... докато дойде новият Ден предсказан и сам не стане на прах Озирис, забравил всички и от всички забравен".

Толкова ли е непостижимо древното празнание, та все от него черпим? Не, разбира се. Но защо е нужно да преоткриваме едно и също нещо десетки пъти? Защо да пилеем онова, което най-малко ни остава - Време? Пък и толкова много бариери са изпречени пред нашия светоглед! Различните религии са различни начини да се говори за Бога, но различните учения сочат като върховен Бог различни степени на Божественост. Необходимото Единство няма да се постигне без изясняване на понятията.

"Същността често се подменя с форма, която не съдържа дори капчица смисъл." Названията често са дрехи, с които обличаме своето незнание. А един многопластов израз може да притежава множество тълкувания и всички те да са верни.

"Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо.

Аз не знам на кого е рожба, но предшества появяването на Бога." - Лао Дзъ "Дао дъ дзин"

"В началото всичко беше само Съществуване. Съществуване и нищо друго." - Чхандогя - Упанишада VI, 2:1

В същата книга Брахман /Бог/ е наречен "Този, който беше замислен".

"Разкая се Господ, че беше направил човека на Земята,

и огорчи се в сърцето Си." - Битие 6:6

Къде отидоха Безначалието, Всемогъществото и Непогрешимостта на Твореца? Или религиите разбират под "Бог" нещо друго, различно от онова, което разбираме Ние?

Писанията са врати, само приличащи на врати, ако не знаеш как се отварят и затварят. Не влизайте през тях, щом не притежавате ключа, оттам без ключ не се излиза, как ще се върнете, ако поискате?

Окаже ли се, че една личност е погрешна, тя трябва да рухне, за да бъде създадена отново. Каква е разликата между личностите и техните учения?

Писанията са за човека, да бъдат в негова полза. Религиите твърдят обратното, че хората са за Писанията - да ги следват. Разглеждайте Тенгрианството като напътствие към вечния и единен Живот. Разглеждайте Тенгрианството като учение на Бога, отправено към човека. Разглеждайте Тенгрианството като начин на мислене и умение за живот. Разглеждайте Тенгрианството като указание как де се превърнете в господари и стопани поне в собствения си дом.

Домът е онази част от планетното пространство, където ти си господар и стопанин. Ето защо казваме, че адептите на космополитизма лъжат, когато ни уверяват, че Земята е наш общ дом. Ние сме деца на Планетата, а не нейни граждани, още по-малко покорители. Хубаво е, ако съзнавате, че сте част от Природата, от Вселената, от Бога. Лошото идва, когато се опитате да превърнете единното Всичко в част от вас. Или поне във ваша частна собственост. "Справедливостта не се осъществява, като се приравнява една личност към друга, а като се утвърждава древния принцип "Всекиму своето.” Разглеждайте Тенгрианството като учение за справедливото равенство.

Блажените гледат в мир своите тленни останки, но колко по-хубаво е да вкусите ново битие, да се превърнете в част от съзнателно продължената Вечност, да се преродите в нетленност! Нали е записано, че "когато след кланетата на грешните кръвта ще стане ледена и цялата Земя ще е пак съединена, ще разцъфти и ще дава плодове". Не върху пергамент, не върху одрана животинска кожа, а върху папирус е записано!

В деня, когато Възкръсващият се завърне, освободената душа получава всички Божествени сили, освен мощта да управлява Вселената. Никой не е сигурен дали ще успее, но поне опитайте да стигнете дотам. Помнете, че дори Космосът не властва над човека, а го обгръща. Вашето телесно съществуване се регулира от самата Мисия и ще продължава, докато Мисията го изисква. Ето как съзнанието може да продължи земния живот.

"Правителствата се променят, икономиката се колебае, чуждестранните съюзи се изместват - масоните царуват." така представя положението Гари Ка, един от критиците на масонството. Така критикува, че да не остави дори сянка от надежда! Но ние знаем, че в древните книги е записано предсказание за гибелта на Злото.

"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла." - /Евангелие от Матея 21:42/ "Свободните зидари", масоните вземат по нещо от всяка религия, изграждайки измамната си "единна вяра". Отхвърлено е само Тенгрианството. Всъщност те си признават защо създават всичките тези религии и религийки: "И множеството построени църкви ще станат причина за завист, спорове и ненавист." - "Книга на Мормон", 2 Нефий 26:11. Само че и ние не стоим със скръстени ръце. Един римски ретор ни е оставил свидетелство за времето на Констанций, когато "никой не смеел да наблюдава изгрева и залеза на слънцето. Дори селяните и моряците се въздържали да наблюдават звездите, и тръпнейки, вторачвали очи в земята". Така се наложило християнството - с поставяне на юзда над човешкия дух. Дойде времето да отхвърлим юздата.

Кои са нашите врагове? Това са "недостойните създания, отправящи злобата си към достойните". Нима допускате, че Тангра ще остави сътворения от Него свят вечно да бъде управляван от недостойни? Сега те ви угощават, но знаете ли вие какво може да ви се случи по време на един обяд? Първата си голяма победа ще постигнете, когато престанете да им се доверявате. Именно тогава ще настъпи Есента на нашата Пролет

Враговете на човешкия род очакват часа си с търпението на чакал пред пещерата на умиращ лъв. Но освен своя Лъв, ние имаме и други свещени Същества. Ето, сега ги събуждаме, насочваме ги срещу чакала. Той няма да им устои. Над Утрешния свят ще властват децата на Утрото!

Хората гледат своя триизмерен свят и двуизмерната картина на звездите. Нееднаквото виждане поражда чувство на откъснатост от Космоса. То, виждането е не само един от белезите, но и една от причините за човешката изроденост. Поддалите се на израждане са обречени, макар още да не го съзнават. Става ясен смисълът на старото напътствие: "Човекът ще преодолее изолацията си, когато постигне уединението." "Народът на звездите е близък до народа на хората" - гласи едно вярване на Сиуксите. Повтарям: хората са деца на Земята, а не нейни повелители. Когато осъзнаем, че Майката на Света е тук и никога не ни е напускала, а не идва при нас от неземните бездни, тя ще отправи към звездите своя призоваващ сигнал и оттам при човека ще дойдат неговите истински приятели. А Древността какво ни казва? Египетският Демиург твърди, че е сътворител на Мрака, разположен "като непристъпно препятствие по края на небето". Обяснението не ни е достатъчно. Ние искаме да знаем: добре, препятствие, но срещу кого? Нашата галактика, която наричаме Млечен път е облечена в дебела и здрава енергийна броня. Отново същият въпрос, а е толкова рано за отговор!

Денят беше слънчев и удивително топъл. Привечер се заоблачи. Захладня. Присвятка, чуха се гръмотевици. Заваля. Отначало дъжд, после премина в сняг. Посрещнахме бяла и красива Коледа. Случи се през 1996 година. Всички видяха знамението. Малцина видяха в него знамение. Това е, защото е забравена старата истина, че граница между материално и духовно не съществува. Това е, защото моделираният човек разполага своите действия единствено в пространството, но не и във времето. Насилията и развихрените престъпления, изстъпленията на злобата и ненавистта, завистта и алчността преминават в Отвъдното и там също придобиват власт. Дали до следващата Коледа ще преживеят достатъчно на брой пречистени души, за да бъде и тя бяла?





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница