Небетресение стихотворения и миниатюри
ШИРОКИЯТ ПРОСТОР НА ДУШАТА
Изтегляне 0.58 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- А пред нея се простираше Вселената. Започваше от малката порутена къщица.
ШИРОКИЯТ ПРОСТОР НА ДУШАТАТя живееше накрай село. В малка неугледна къщица. Останала й от майка и татко. Рано се бяха простили с нея и вместо тях къщицата им остаряваше бавно. Оредяваха керемидите й както косите на старците, основите й се пропукваха както се подкосяваха краката на същите тези старци. С годините къщицата побеляваше. Идеше и неин ред.Тя рядко слизаше насред село. За малко покупки, колкото да не й се сърди стомахът й. Хората си шушукаха, сама, самичка душа, че и накрай село. А в селото къщите нови, прегледни, нагиздени като стопаните си. И хамбарите им пълни като стомасите на същите тези стопани. Само че им тясно на душите.А пред нея се простираше Вселената. Започваше от малката порутена къщица.Ширнали се бяха ливади, долчинки, езерца и хълмисти места. Погледът й се рееше досами гордия Балкан. Всяка сутрин тя излизаше по ранина и с господарски поглед оглеждаше владенията си. Днес поляните са попили пурпурен цвят – бяха разтворили любопитни чашки маковете. След някой и друг ден ливадите посиняваха. Синчецът се мъчеше да затъмни дори и слънцето.В дъното на простора зеленееше гората. И Небето.И слънцето. Всяка сутрин тя вдигаше синчеца на очите си към него и го поглеждаше. Беше чувала, че е забранено да се гледа Слънцето. Може да ослепееш. И така да беше. Стигаше й широкият простор на душата й.ХИМН НА ЛЮБОВТА Бог е любов "... любовта си, която обича свободата..." "Аз от години вече чакам светлина, в която да се преродя." " ... и оставаме само двамата, свързани със силна и чиста любов." "Тъмнина няма да има. Слънцето - нашата любов - е запалено вече. Остава само по-скоро да огрее и двама ни..." Димчо Дебелянов
Една любов я озари!" Райнер Мария Рилке
Кирил Кадийски Трябва да бъдем смели. Трябва да се обичаме. Смелостта е необходима, за да вдъхнем в нежните фибри на душата си, дадена ни от Бога, нуждата от любов. Любов, тази проблясваща точка отвъд хоризонта на душевните ни бдения, зрима само за посветените в тайните на огнения проблясък, заслепил онемелите ни очи; очи, пълни с болка от насладата на любовта. Тази наслада на любовта ни е завещана, да боготворим любовта, любовта между човеците, този огнедишащ вулкан, зареждащ живота ни. ДА ЗАПИСВАШ В ДУШАТА СИ "Чрез мене пише някой, движи ми ръката, подбира дума, спира се, люлее се между морето синьо и зелените била." Октавио Пас Записвам. И ръката ми дори не успява да зафиксира идващото сякаш от небесния простор. Какво е това мисъл, какво е това подсъзнателно водопадно нахлуване, недоумявам. Явно всичко се трупа в глъбината на мозъка ни, с вечния въпрос за нашата бренна същност. ДНИ НА ПОДАРЪЦИ Обърнах се. Сякаш някой ме зовеше с поглед. Беше ти. Погледна ме. Езерната повърхност на очите ти заблестя, набразди се от лека възбуда, после утихна и ти застана до мен. Бях уловила трепета в синята бездна, тя ме позова и аз <210> отвърнах. С желание. С желание за даряване. Казах ти: "Дарявам ти синкавата омара над задъхания цвят - на морето, на реките и езерата; дарявам ти лъчистата бездна на слънцето, единствената утеха за стъпилите на земята след незнайно дълго отсъствие-присъствие в небитието; дарявам ти дъха на оцелялата след небесното прелитане зажадняла птица; дарявам ти щението си да дарявам, да насищам с омара заветното единение на душите; дарявам те с човешкото си присъствие, дарено ни... Усети ли го? В даряването ми".
Приемете дързостта ми за написването на това писмо, но все пак пих и червено вино (както казахте, червено вино пият само големите поети), докато бяхте тук. Извинете. А сега да продължа с артилерийската си подготовка - с миниатюрите ми отново - ударът ще бъде нанесен с книгата ми "Небетресение". Или както започва роман на Ърнест Хемингуей - "Атаката започна на разсъмване". Извинете за откровеността и небетресението - душата е тази, която пише - според френския абат Мишо. ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ Почти всички наши нещастия идват от това, че не си седим у дома. Паскал
МАЛКИ ПОЕМИ В ПРОЗА
Ето и самсарата - колелото на каруца - гербът на циганите от цял свят - вечното движение и кръговрата в живота. Вечната скитническа мъка да живееш. Да живееш. Когато Бог те е посочил с пръст. Когато не бушува разрушителният яд на земните недра, отмъщението на неживата природа над живата - земетресенията. Сега, август 1999 година, месеци преди края на XX век в Турция бушува нечовешко нещо - загиват невинни големи хора и невръстни деца в тази необявена катастрофална война, от която няма бежански поток. Има само бежански поток към отвъдното. В териториите на смъртта.
МЕЖДУ ЗЕМЯТА И ВСЕЛЕНАТА България е земя на розите. Япония - страната на изгряващото слънце. Китай - небесна империя. Къде е мястото на България между Земята и Вселената? ГОСТОПРИЕМНО МОРЕ Най-старото име на Черно море, моето любимо море, е Понтус еуксенос, което означава гостоприемно море. Много близо до българската същност - гостоприемството. Синият гостоприемен цвят на морето ни огрява всички, понечили да вникнат в същността на българина. Гостоприемен и в бурните дни на морето си. Гостоприемното море на Вселената. МАХАЛОТО Всеки има право на място под слънцето. И при докосвания и възбуда. В началото бе възмущението. После дойде щението за наместване в пространството и времето. После идва облегчението - пламъкът издига към небето тялото, не в пръста - от нея трудно се излиза. И все пак небето ни чака. Всички се стремим натам. Нагоре. Защо сме приземени? Възбудата идва от живота. И вечният въпрос - кой движи махалото? Кой движи възбудата ни да живеем? Въпроси от модерния реализъм. ТИХО! ЖИВОТЪТ ИДВА... "Златни ръце днес държат живота..." Гийом Аполинер "Животът, особено сега през април, ми се струва много красив..." " ... и обречен на красотата живот..." Димчо Дебелянов
Блез Сандрар "... друг живот ми дарява нощта..." "Всички - преди мен живели, пряко смърт и раздели дълго са прели и плели всички брънки на моя живот." Райнер Мария Рилке Писателите изчерпват мъдростта на света. Чета отново френския поет Артюр Рембо. За кой ли път? Сега съм на петдесет и три години. И един седемнайсет годишен юноша ме учи на живот. Ще промени ли тоя поет с нещо моя живот - минал, сегашен и бъдещ? Рембо. Мембраната на новия свят. На съвременния свят. Моята изповед - минала, сегашна и бъдеща? "Втурни се в неизвестното и новото открий..." Кой ми нашепва тези мъдри измислици? Новото е родило света, с новото той и ще умре. Да бъдем благословени за бъдещето. Бъдещето на нашите отминали желания. Да не бъдем благословени за смъртта. Смъртта избликва между пръстите и потушава вечния пожар на душите ни. Благословени души. Побързайте за живота, за бъдещето, по-тежко от блажената помислена смърт, преобърнете себе си за света, поискал да полюбопитства, но някога все ще умре. Поискаш ли смъртта му, той е изчерпан, изтъркан от мисли, желания и видения. Бъди благословена от прахта на устните ти, устните на мъдрата жизненост. Животът е омъдрял от спомени. Спомени за твоята минала, днешна и бъдеща същност. Пусни се по течението на живота и ще оцелееш. За какво? За същия този живот, който ти вдъхна смелостта да оцелееш преди отвъдното, бъди смела, светът е за теб. Разумът, мъдростта, лудостта, свидността да живеем. Рембо - "детето - Шекспир" - както го нарича друг френски гений - Виктор Юго. Да се учим от децата. За Новия живот.
Димчо Дебелянов "Сбогом на моето старо градче! Само там горе - върхът - още веднъж вместо мен целуни! Аз съм готова за път." Емили Дикинсън
"Днес денят е чудесен. Снегът бързо се топи и топъл южен лъх, който предвещава близка пролет, ме опива. Цяла София е плъзнала към Борисовата градина. Ще отида да се разходя там..." Димчо Дебелянов
Арман Лану Един от въпросите на Труман Къпоти в автоинтервюто му бил: "В кой град бихте живели, без да го напускате?" И аз си отговарям: разбира се, в моята София. Мъдростта на света. Поела детските ни щения, сбъднатите ни и несбъднати желания, София на щастието и потресенията, бъдещето на света в миниатюрен вид. Разруши нещастните ни спомени, победата е за нас. "Расте, но не старее!" Аз пораснах в теб, а от девиза ти излиза, че няма и да остарея. Старостта е блажена дрямка от детството, завършек на детството, пробуждане за нататък. Сраснах се с тебе, Софио, люлка на минали, сегашни и бъдещи мечти. Бъди благословена, моя мъдрост, божа мъдрост, бъди благословена... Сега и навеки. София, Княжево 14.II.2000 ТРЕПЕТНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА Поглеждам телевизора: тя и той са зад решетки, явно в затвора. Почти възкликвам. След малко - тя и той не са зад решетките - показаха други, зад същите тези решетки. Ето гледната точка на единия човек. Трепетната гледна точка. Затова трябва да се събира вода от много кладенци преди да кажеш за някого - не си прав. Такава е моята гледна точка.
25.II.2000 ВЕЧНИЯТ ЗВЪН НА ГОРИТЕ - "ЧАСОВНИКЪТ - БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ" "Часовник - бог зловещ с усмивка разкривена! Той с пръст ни се заканва и съска ни - помни!" Шарл Бодлер "Като пулс в мен тупти пак часовникът стенен..." Райнер Мария Рилке "Гризе часовникът сърцето ми, не ястреб е, а плъх." Октавио Пас Вечният звън на горите - това е дървеният шварцвалдски часовник, има още воден часовник - клепсидра, пясъчен часовник, слънчев часовник, металният всезнаещ часовник. "Часовникът - бомба със закъснител." Не може да се взриви времето, то е извън нас, "времето е в нас и ние сме във времето" - така е мислил Васил Левски, но ако си играем с времето, то ще ни изиграе лоша шега, то не ни свири по гайдата. Биг Бенд в Лондон, където минава Гринуичкия меридиан и шотландската гайда - вечни стожери на един народ. Кой е меридианът, който минава през нашите души? Часовникът - надеждата ни да вървим в крак с изплъзващото ни се време. А нашият биологичен часовник?
да наблюдавам със душата - докато другите - с очите не осъзнават светлината. Емили Дикинсън
Да има за душата в отвъдния свят, трепетни златни есенни листа в кадифените коси, оцелели през времената, в пласта лед, шест коня до ковчега от безсмъртно дърво, да препуска душата през просторите на духа, галопирайки мълком до нас, насладилите се на щастие от тишината на вселената. Пребъдни светове прегърнали. И оцелели за другите. ЗАВИСТЛИВОТО НАСИЛИЕ НАД КРАСОТАТА "Красотата ще спаси света". Великата повелителка на света на добрите, великата повелителка на света на зашеметените от нея, великата повелителка на живота в нас и извън нас. Но извън нас е завистта. Завистта, погълнала човешката същност, замаяла света си с нетърпението си да господства над красотата - с насилието. Завист и насилие - два полюса, обгърнали красотата и решили да я завладеят и убият. Да ги отминем с презрение. 25.III.2000 СМЕЛОСТТА ДА ЖИВЕЕШ "Животът е интересен, трябва всичко да се опита." Ученик
2) Просвет 3) Светлина
Може би... Може би живееш... Светлината те пробожда, съживява те за нови видения през... 2) просвета на душата си, виждаш отвъдното, отвъдното бъдеще на щенията ти, 3) светлината е тази, която жаждаш... "Отвъд светлината" - по ораторията на китайския композитор за Третото хилядолетие. 24.III.2000
СТРАСТ И ПАДЕНИЕ В НИЗВЕРГВАНЕТО
невидима - като музика - но сигурна - като звук." Емили Дикинсън "Музиката - вино за низвергнатите." Бърнард Шоу Музиката насища въздуха в гърдите ни с вълшебни трели и завладява неистово пространството от възвишени мечти, мечти за пребъдването на неземните ни желания. Музиката завладява неуморните ни щения да пребъдем в света на великите. Музико, разлюлей завихрените ни усещания за пребъдване "отвъд светлината" на нашите жадувани животи, низвергни извергът на печалните щения - да осъществим живота си отвъд. 26.III.2000
ОТ РАННИТЕ ЗАМАЯНИ ДЕТСКИ ГОДИНИ "На върха на този миг аз си казах: "Вечен съм вече в целостта на времето". И мигът пропадна в друг миг, в бездната без време." Октавио Пас Да пиша. Задъхана от мислите и мечтите за живота на влюбените и зашеметените от него. Едни получават награда за феноменалната си работа и чар, за мечтите, емоциите и за, жалост, там има и насилие. Там вече някои са мъртви. Остава животът за живите - излети в безсънието на душата - "Записки от безсънието" на поета Октавио Пас. Дано да ми стигнат замаяните детски години и мечти до края на света. ЗАКУСКАТА НА ВРАБЧЕТАТА Животът вопие. Врабчетата кълват трохички, кълват трохички живот. Подарете им го. 3. ЗА ГЪРЦИЯ - С ДРЕВНА УМИСЪЛ Да тръгна по стъпките на Джорж Байрон - само това ще насити желанието ми за проникване в такава дълбока същност. Моята отдавнашна мечта (мечтите ли пораждат неистовото ни желание да живеем?) е да посетя Гърция - но защо преди това бях във Франция, в Париж, зноят на соковете им ли отпих задавена - от древно съжителство с велики предци и бъдещи навеи... Довиждане до Гърция... ДА НАПУСНЕШ ТИШИНАТА За нечуващата Потопена в тишината, изплуваш в джангърния свят, в света на фойерверкни изстрели от затрещели трели, ураганни изживявания те очакват в тази вакханалия от звуци, ти настройваш слуховия апарат, за да чуеш отново свънтежа на времето. И тишината те разлюбва, попила всички звукови халюцинации, ти потъваш отново в тишината, за да я опорочиш с този твой порок, наречен живот. ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ Сънувах, че съм умряла. И че пиша стихове. Мъртвите пишели стихове. Излиза, че поетите са мъртвородени. Предопределение. А как успяват да ни внушат красотата? "ОСЪДЕНИ ДУШИ" Димитър Димов Осъдени души. Осъдени на любов... към ближния. ОТНОВО ЗА БЪЛГАРИЯ На театър сме. В "Сълза и смях". И след представлението за малко в кафенето му. Сочат ми една дама и казват: "Тя идва от Америка, българка е, там е от пет години". От пет години в Америка? Какво толкова! Та аз съм в България от петдесет години! ПОЕЗИЯТА - ТАЗИ ФИЛИГРАННА ИГРА НА ДУХА Навеяно от книгата на Жан-Мишел Молпоа "Поезията както и любовта" "Да си поет - не. Да можеш да бъдеш поет<$FPaul Valery, Lettres a quelques-uns, Gallimard, 1952, стр.95.>." Пол Валери "Не творбата ме засяга дълбоко. Властта да създавам творби е тази, която ме възбужда, интригува, измъчва. Не се възхищавам на щастливата възможност, а на това, което увеличава броя им<$FPaul Valery, Ego scriptor, op, cit, стр. 161.>." Пол Валери От раждането си човек закопнява за игра. Отначало му намират ненужни играчки, той ги троши, разкъсва, за да разбере, когато малко поотрасне, какво крият в себе си, той иска да разкрие тайната, наречена живот. Получава се един вид игра на криеница - животът крие своята същност, а вече начеващият поет, независимо на какви години, се опитва да извика пред вратите на живота - "Сезам, отвори се" и очаква да се разтворят пред учудения му взор и да заблести богатството на несметните потайни съкровища на житейския смисъл. Така житейската игра набира скорост и скоро ще кацне върху пистата на времето, този тъй загадъчен феномен на вселената. Явно вече поетът дълго и тайно, потайността е характерна за времето, е тренирал за играта на духа му - в страната, наречена поезия. Поезията винаги уневинява грешните му ходове, прекалено дълго е чакала съзряването му, превръщането му от сукалче в неповторим пилот на кораба на времето; това време, което като трън се забива в крехкия свят на поета, освободил душата си за нови нахлувания, за нови писти в потресения си дух; замрял на границата с невъзможното усещане за пребъдност в света на поетичните екстази, достигнал епогея на зашеметените си вълнения при играта с разпадащия се на слитъци неподражаем език, от който поетът слепва късчетата поетически мигове, покълнали в душата му за нова жътва. Поетът е пророк на собствените си развихрени желания. Желания, напластявани от допирите с още по-възвишени и вълнуващи играчи, огънали душите си във ветрила за смели полети към извечната игра в страната на поезията. Поетът е пророк на унеса да бъдем вечни в своите очаквания на несбъдните желания за ефимерност на огледалните души в отвъдното.
Тази тъй потайна еквилибристика ни очарова с непресъхващия устрем да творим отвъдното отвъд нашите прозрения за невъзможното отричане от същността си на творци на изтощителни небивалици; породени от замаяния свят на общите ни изживявания в света на сбъднати пътувания към реалностните още въжделения за срещи с разтърсващия свят на словестните ни излияния. Висшата еквилибристика на словото спомага за откъсване от земното притегляне на непреодоляните ни същности на неосъзнати жители на крехката вселена на разтърсващата творческа изява на душите ни; еквилибристиката на потайните ни и забързани изригвания на затрептелите от чувственост души, прегърнали в обятията си невижданото. 3.VI.2000
ВСЕ НАТАМ " ... смъртта събира милостиня..." Събира милостиня, ние сме тази милостиня, колкото по-милостив си бил, толкова п<211> те е обикнала тази "жълта гостенка", според поета Христо Смирненски, прибрала го за нови похълцвания в отвъдното, в нашия нов друг живот под покровителството на нощта, вечната покровителството на нощта, вечната съперница на деня, нашият "сеятел на надежди"... нощта, отвъд слънцето, нашият "сиятел...<201 на лъчи, отвъд смъртта. Писателят и режисьор Николай Вълчинов по повод на стихотворението ми:
път намерих - път за връщане към Вечността."
Нашето безсъние. Не, това са часове за нощни размисли, подарени ни от времето, което зашеметяващо бърза, бърза да ни докаже колко е по-значимо от нас: от нас, временно обитаващи тази също зашеметена от скорости и разминавания, обаяна от ветровете земя; часове за размисъл за нашето предопределение да бъдем земни, а не небесни жители; часове за размисъл в дълбоките нощи за същото това предопределение да пълзим по земята, а също и в нашите душевни помисли; иначе всичко останало е предназначено за птиците, които съзерцават от главоломна височина нашето земно безсилие; нашите дневни и нощни лутания в пространствата на духа ни, приземени и впечатляващи с жаждата си за безсмъртие. Това е човешката драма. С ОЧИ, ЗАБИТИ В ИЗГРЕВА - Какво правиш? - Живея! Мисля! За писателя Елиас Канети - американските вестници писали: българин получи Нобеловата награда - а от България ни повей. Явно българинът не размишлява - същност на Алексис Вайсенберг, друг български повей. - Какво правиш? - Мисля! - Не мисли, а живей! В размисли потънал за смисъла на живота, да не пропуснеш вечността. Зазидан в мисли. Как ще излетиш в отвъдното, камбаните вече отекнаха вика ти за неземно съвършенство, понесен на талазите на музиката. Ще откриеш несъществуващия свят на живите, проблеснал в скрежните очи; очи, забити в изгрева.
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.58 Mb. Сподели с приятели:
|