Общ коментар № 7: Член 7 (Забрана за мъчение или жестоко,
безчовечноили унизително третиране или наказание)
[Общ коментар № 7 бе заменен с общ коментар № 20]
1. При изследване на докладите на държавите-страни по Пакта, членове на Комитета искаха често допълнителна информация по член 7, който на първо място забранява мъчение или жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание. Комитетът припомня, че дори в ситуации на извънредно положение в държавата (обществена опасност), каквито са предвидени с член 4, параграф 1, тази разпоредба не може да бъде дерогирана по член 4, параграф 2. Нейната цел е да защити неприкосновеността и достойнството на личността. Комитетът отбелязва, че за изпълнението на този член не е достатъчно да се забрани такова третиране или наказание или да бъде инкриминирано . Повечето държави имат наказателни разпоредби, които са приложими за случаи на мъчения или аналогични практики. Тъй като такива случаи все пак се случват, от член 7, тълкуван заедно с член 2 на Пакта следва, че държавата трябва да гарантира ефективна защита посредством някакъв механизъм на контрол. Оплаквания относно лошо третиране трябва да се разследват ефективно от компетентните органи. Виновните трябва да понесат отговорност, а предполагаемите жертви трябва да разполагат с ефективни средства за защита, включително правото да получат обещетениеИзмежду защитните мерки, които могат да направят контрола ефективен, са разпоредбите срещу задържане без право на контакти с външния свят, без да се накърнява разследването да се предостави достъп до задържаните, , на такива лица като лекари, адвокати и членове на семейството; разпоредби, изискващи задържаните да бъдат държани на места, които са обществено признати и техните имена и места за задържане да бъдат записани в централен регистър, достъпен до засегнатите лица, като например роднини; разпоредби, които правят признанията или други доказателства, получени в резултат на мъчения или друго третиране в нарушение на от член 7, да са недопустими в съда; както и мерки за обучение и инструктиране на правоприлагащите служебни лица да не прилагат такова третиране.
2. Както следва от условията на този член, обхватът на изискваната защита надхвърля защитата срещу мъченията, както обикновено се разбира. Може би не е необходимо да се правят резки разграничения между различните забранен форми на третиране или наказание. Тези разграничения зависят от вида, целта и суровостта на конкретното третиране. По мнение на Комитета, забраната трябва да се разпростира до телесното наказание, включително прекомерното дисциплинарно наказание като образователна или дисциплинарна мярка. Дори с такава мярка, като строг тъмничен затвор може, според обстоятелствата, и особено, когато лицето бъде държано без право на контакти с външния свят, да противоречи на този член. Нещо повече, този член несъмнено защитава не само задържани или лишени от свобода лица, но така също и ученици и пациенти в образователни и медицински институции. И най-накрая, задължение също така на държавните органи е да гарантират освен това защита със закон спрямо такова третиране, дори когато е извършено от лица, действащи извън или без всякаква официална власт. За всички лица, лишени от свобода, забраната за третиране, в нарушение на член 7, се допълва с позитивното изискване по член 10, параграф 1 на Пакта, че те трябва да се третират хуманно ипри зачитане на присъщото на човешката личност достойснство..
3. По-специално, забраната се разпростира върху медицински или научни опити без доброволнотосъгласие на засегнатото лице (член 7, изречение второ). Комитетът отбелязва, че докладите на държавите - страни по Пакта представят по принцип оскъдна или не дават никаква информация по тази точка. Той се придържа към мнението, че поне в страните, в които науката и медицината са високо развити, и дори и ако от техните опити бъдат засегнати лица и райони извън техните граници, следва да се отдели повече внимание на необходимостта и средствата за гарантиране съблюдаването на тази разпоредба. Необходима е специална защита по отношение на такива опити, в случай че става въпрос за недееспособни лица, които не са могат да дадат съгласието си.
Шестнадесета сесия (1982 г.) Общ коментар № 8: Член 9 (Право на лична свобода и сигурност)
1. Член 9, който третира правото на лична свобода и сигурност, се разбира често пъти донякъде тясно в докладите на държавите-страни по Пакта, и поради това те дават непълна информация. Комитетът изтъква, че параграф 1 е приложим за всички лишавания от свобода, независимо дали в наказателни или в други случаи, като например, умствено заболяване, скитничество, наркозависимост, образователни цели, контрол върху имиграцията, и т.н. Вярно е, че някои от разпоредбите на член 9 (част от параграф 2 и целият параграф 3) са приложими само за лица, срещу които има повдигнати наказателни обвинения. Останалите обаче, и по-специално съществената гаранция, формулирана в параграф 4, т.е. правото на контрол от страна на съда върху законността на задържането, се прилага за всички лица, лишени от свобода вследствие на арест или задържане. Освен това, държавите - страни по Пакта трябва в съотвествие с член 2, параграф 3 да гарантират, че при другите случаи е предвидена ефективна мярка за правна защита, когато някое лице претендира, че е било лишено от свобода в нарушение на Пакта.
2. Параграф 3 на член 9 изисквапри наказателни дела всяко лице, което е арестувано или задържано, да бъде доведено “незабавно” пред съдия или пред друго длъжностно лице, упълномощено със закон да упражнява съдебна власт. Конкретните срокове са фиксирани със закон в повечето държави-страни и, по мнение на Комитета, закъсненията не трябва да превишават няколко дни. Много държави дават недостатъчно информация относно действителните практики в това отношение.
3. Друг въпрос е общата продължителност на задържането в очакване на съдебен процес. При някои категории наказателни дела в някои страни този въпрос предизвиква известна тревога у Комитета, а членовете задават въпроса дали техните практики са в съответствие с правото „на съдебен процес в рамките на разумен срок от време, или на освобождаване” по параграф 3. Задържането преди процеса следва да е изключение и колкото се може по-кратко. Комитетът ще приветства всяка информация относно съществуващите механизми и предприетите мерки с цел намаляване продължителността на това задържане.
4.Освен това, ако се прилага така нареченото превантивно задържане, от съображения за обществена сигурност, то трябва да се ръководи от същите тези разпоредби, т.е. то не трябва да е произволно, а трябва да се базира на основания и процедури, установени със закон (параграф 1), като трябва да се предостави информация относно основанията (параграф 2), и трябва да съществува съдебен контрол върху задържането (параграф 4), както и обещетение в случай на нарушение (параграф 5). И ако в тези случаи бъдат повдигнати наказателни обвинения, трябва освен това да се предостави пълна защита съгласно член 9, параграфи 2 и 3, както и съгласно член 14.
Сподели с приятели: |
