Нередактиран превод

стр.50 * Ще е не­об­хо­ди­мо за бъ­де­ще онези, ко­ито от­г­леж­дат пче­ли спе­ци­ал­но да се гри­жат да се да­ва пра­вил­на хра­на за кръв­ния сок на пчелите. Следното е важно: Вие всич­ки знаете, че има го­ди­ни през ко­ито пче­ли­те са при­ну­де­ни да взи­мат нек­тар са­мо от цве­то­ве­те на дърве- тата. В та­ки­ва го­ди­ни има опас­ност за със­та­ва на кръ­в­ния им сок и то­га­ва пче­ли­те мно­го по­-лес­но се разболяват. Ще бъ­де не­об­хо­ди­мо в бъ­де­ще от­г­леж­да­щи­ят пче­ли да нап­ра­ви не­що ка­то мал­ка гра­ди­на или пар­ник - не е не­об­хо­ди­мо да са го­ле­ми - в ко­ито да по­са­ди те­зи растения, ко­ито пче­ли­те не са­мо обичат, но тряб­ва и да имат през из­вес­тен пе­ри­од на годината. Необходимо е да има по­не ед­но мал­ко пар­че с цве­тя за пче­ли­те нап­ри­мер през ме­сец май. Чрез то­ва спе­ци­ал­но за­саж­да­не на не­об­хо­ди­ми­те рас­те­ния око­ло пчел­ни­те ко­ше­ри на­й-­доб­ре ще се во­ди бор­ба­та с бо­лес­ти­те по пчелите. Не е въз­мож­но да се вър­нем към ста­ри­те ме­то­ди на от­г­леж­да­не на пчелите. Както не е не­об­хо­ди­мо да бъ­дем ре­ак­ци­оне­ри в об­лас­т­та на по­ли­ти­ка­та или на живота. Човек тряб­ва да се дви­жи с времето; но това, ко­ето е важ­но е, че ко­га­то изос­та­вя­ме ста­ри­те методи, тряб­ва да бъ­дем вни­ма­тел­ни да ба­лан­си­ра­ме то­ва чрез нещо, ко­ето да за­ме­ни онова, ко­ето сме загубили. Това е съв­сем необходимо.

стр.51 * Трябва мно­го да се вни­ма­ва да не от­г­леж­да­ме растения, ко­ито са на­пъл­но чуж­ди на пчелите, ко­ито рас­тат в дру­га дър­жа­ва или в друг континент. Пчелите в ця­ла­та своя ор­га­нич­на сис­те­ма са свър­за­ни с да­де­на страна. Това е твър­де явно, за­що­то пче­ли­те от раз­лич­ни час­ти на све­та се раз­ли­ча­ват твър­де мно­го ед­ни от други. Чрез сво­ите на­ви­ци пче­ли­те са сил­но свър­за­ни с род­на­та си стра­на и не мо­же да им бъ­де помогна- то, ако им се да­ва нек­тар или мед, при­над­ле­жа­щи на съв­сем дру­га страна. Тогава те тряб­ва да из­вър­ш­ват тол­ко­ва мно­го до­пъл­ни­тел­на ра­бо­та в сво­ите тела, че там се на­ру­ша­ва здра­ве­то им. След вре­ме ще се покаже, че ако до­ри та­ко­ва от­г­леж­да­не е спо­луч­ли­во за из­вес­т­но време,
нак­рая то­ва ще до­ве­де до опус­то­ши­тел­ни резултати.

стр.52 * Не тряб­ва да мис­лим механически, то­ва е безполезно. Трябва да ни е ясно, че не­ща­та пос­ред­с­т­вом сво­ята ця­ла при­ро­да мо­же да са свър­за­ни с оп­ре­де­ле­ни мес­т­нос­ти и то­зи факт тряб­ва да се има предвид. В про­ти­вен слу­чай за из­вес­т­но вре­ме мо­же да се има успех, но той не мо­же да бъ­де траен.

Не ви­на­ги се осъз­на­ва кол­ко е важ­но кон­су­ми­ра­не­то на мед. Например, ако би би­ло въз­мож­но да се вли­яе на об­щес­т­ве­на­та ме­ди­ци­на днес, ще се открие, че ако хора, ко­ито пред­с­тои да се женят, ядат мед ка­то под­го­тов­ка за бъдещето, то те не ще имат ра­хи­тич­ни деца. Медът, ко­га­то бъ­де асимилиран, мо­же да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху въз­п­ро­из­во­ди­тел­ни­те про­це­си и мно­го да пов­ли­яе на съг­раж­да­не­то тя­ло­то на детето.

стр.56 * Пчелата е същество, ко­ето в мно­го древ­но вре­ме се е раз­ви­ла от осата. Днес все още мо­же да се види, чрез дейнос­т­та на осите, че ме­дът на­й-­нап­ред се про­из­веж­да в цар­с­т­ва­та на природата.

Питата се със­тои глав­но от во­сък и во­съ­кът не е не­об­хо­дим са­мо за да пос­та­вя там пче­ла­та своя мед, пче­ла­та за да мо­же да про­из­веж­да мед тряб­ва це­ли­ят и ор­га­ни­зъм да е де­яте­лен по пра­вил­ния начин. Следова- телно той тряб­ва да из­лъч­ва и восък.

Хората все още имат мно­го да се учат от природата, но за то­ва тряб­ва пър­во да се на­учат да приз­на­ват ду­хов­но­то в Природата.

В оне­зи стра­ни къ­де­то смо­ки­ни­те изобилствуват, те са тол­ко­ва по­лез­ни кол­ко­то е и медът, за­що­то в смо­ки­ня­та има мед в един по­-ра­нен ста­дий на развитие.

Л Е К Ц И Я VII

стр.58 * Царицата се из­люп­ва пре­ди Слънцето да е нап­ра­ви­ло пъл­на оби­кол­ка око­ло ос­та си /из­люп­ва се след 16 дни/ и по та­зи при­чи­на ця­ло­то и раз­ви­тие ос­та­ва под вли­яни­ето на Слънцето. Чрез то­ва тя ста­ва същество, ко­ето мо­же да сна­ся яйца: всичко, ко­ето с свър­за­но със спо­соб­нос­т­та да се сна­ся яй­ца е под вли­яни­ето на Слънцето и фак­ти­чес­ки под вли­яни­ето на це­лия Космос. Пчелата-работничка се раз­ви­ва и из­люп­ва в пе­ри­од ко­га­то Слънцето пра­ви пъл­но­то си за­вър­т­ва­не око­ло ос­та /21-22 дни/ и сле­до­ва­тел­но по­ема от­час­ти и вли­яния на земята. Но търтеят, кой­то се из­люп­ва в пе­ри­од по­-го­лям от­кол­ко­то е не­об­хо­дим за Слънцето да нап­ра­ви ед­но та­ко­ва за­вър­т­ва­не /23, 24 дни/, ста­ва съ­щес­т­во на­пъл­но земно. Той се от­тег­ля от вли­яни­ето на Слънцето.

стр.59 * Болест на сър­це­то показва, че ор­га­ни­за­ци­ята на его­то не фун­к­ци­они­ра на­пъл­но правилно. Вече не­що по то­зи въп­рос съм ви каз­вал в дру­ги лекции. Его-организацията дейс­т­ву­ва в кръвта; фак­ти­чес­ки тя е

Факт е, че его­-­ор­га­ни­за­ци­ята по тайн­с­т­вен на­чин при­със­т­ву­ва в от­ро­ва­та на пчелите; то­ва е по­доб­на си­ла на силата, ко­ято цир­ку­ли­ра във ва­ша­та кръв ко­ято при­със­т­ву­ва в от­ро­ва­та на пчелата. Пчелата ня­ма са­мо нуж­да от от­ро­ва­та за да жили; то­ва е случайно. Пчелата има нуж­да от от­ро­ва­та по це­лия свой организъм, за­що­то тя тряб­ва да има съ­ща­та си­ла на циркулация, ко­ято чо­век има в кръв­та си.

Забележителното не­що е това: че суб­с­тан­ции ко­ито мо­гат да разболеят, до­ри да уби­ят човека, съ­щев­ре­мен­но го и лекуват. Това е ед­на от го­ля­ми­те от­го­вор­нос­ти при при­го­тов­ля­ва­не на лекарства, за­що­то ня­ма ис­тин­с­ки лекарства, които, ако бъ­дат пог­реш­но дадени, да не при­чи­нят съ­ща­та болест, ко­ято те съ­що та­ка мо­гат да излекуват. Когато чо­век при- падне, то­га­ва не­го­во­то ас­т­рал­но тя­ло и по­-с­пе­ци­ал­но не­го­ва­та его /аз/ - ор­га­ни­за­ция се от­тег­лят от тялото, как­то при сън, са­мо че при сън то­ва се ста­ва по нор­ма­лен начин, а при при­па­дък по ненормален. При при­па­дък ас­т­рал­но­то тя­ло не се от­тег­ля напълно, как­то в сън, то се зад­ръс­т­ва и ако чо­век има сла­ба его­-­ор­га­ни­за­ция не мо­же да го вър­не обратно. Такъв чо­век тряб­ва да се разтърси, да бъ­де съ­бу­ден от своя при­па­дък ка­то бъ­да на­ка­ран да ди­ша по­-сил­но чрез из­вес­т­ни движения. Вие зна­ете как в та­къв слу­чай тряб­ва да се взе­мат ръ­це­те на при­пад­на­лия да се кръс­то­сат над гър­ди­те му, да се опъ­нат встра­ни и от­но­во пак да се кръс­то­сат от­п­ред и то­ва из­кус­т­ве­но ди­ша­не ви­на­ги означава, че чо­век се опит­ва да вър­не его­-­ор­га­ни­за­ци­ята об­рат­но в тя­ло­то по пра­вил­ния начин.

стр.61 * Лекарства ви­на­ги мо­гат да се из­гот­вят от от­ров­ни ве­щес­т­ва за за­сил­ва­не на его-организма, но при при­ла­га­не­то им е не­об­хо­ди­мо да се знае всич­ко за да­ден пациент. Например, ня­кой има рев­ма­ти­зъм или подагра; пър­ви­ят въп­рос тряб­ва да бъ­де - здра­во ли му е сърцето? Ако то­ва е случая, той мо­же да бъ­де из­ле­ку­ван с пчел­на от­ро­ва или от­ро­ва от оса. Ако сър­це­то не е здра­во /тук тряб­ва да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду

Медикаменти, ко­ито дъл­бо­ко нав­ли­зат в тя­ло­то тряб­ва да бъ­дат да­ва­ни само, ко­га­то чо­век е на­пъл­но из­с­лед­вал пациента. стр.62 * Сърцето е ор­ган с из­к­лю­чи­тел­ни ре­зис­тент­ни сили, то поч­ти не мо­же се­ри­оз­но да бъ­де ув­ре­де­но ос­вен ако има ня­как­ва нас­лед­с­т­ве­на склон­ност или ос­вен ако е би­ло ув­ре­де­но в младостта.

Сърцето мо­же да бъ­де ув­ре­де­но са­мо след мно­го години. Но човек, кой­то яде мно­го и чес­то пие дос­та ал­ко­хол при яде­не­то си, то­га­ва его­-­ор­га­ни­за­ци­ята му е свръх­с­ти­му­ли­ра­на и цир­ку­ла­ци­ята на кръв­та ста­ва мно­го буйна; сър­це­то не мо­же ве­че да удър­жа ри­тъ­ма на кръвта. Отрови, пи­коч­на киселина, се отлагат, по ця­ло­то му тяло, но сър­це­то мо­же да про­дъл­жи за дос­та дъл­го вре­ме да е силно, но ве­че рев­ма­ти­зъм и по­даг­ра дебнат. При те­зи ус­ло­вия ед­но ожил­ва­не от пче­ла мо­же мно­го да му помогне.

стр.65 * При по­-доб­ро из­с­лед­ва­не на ки­лий­ки­те на осите, се ус­та­но­вя­ва че веществото, от ко­ето са нап­ра­ве­ни е по­-раз­лич­но от то­ва на ки­лий­ки­те на пчелите. Медените пи­ти са направени, как­то знаете, от восък, но те­зи пи­ти на оси имат сив­кав цвят и ве­щес­т­во­то е твър­де при­лич­но на онова, ко­ето ние про­из­веж­да­ме ка­то хартия. То фак­ти­чес­ки е не­що ка­то хар­ти­ен пулп.

стр.69 * Тези съ­щес­т­ва /мравките/ не ра­бо­тят са­мо по инстинкт; има мъд­рост в онова, ко­ето правят. Ако из­пи­та­те ед­на от­дел­на мрав­ка не ще си из­ва­ди­те заключение, че тя е не­що спе­ци­ал­но мъдра, въз ос­но­ва на онова, ко­ето тя пра­ви ка­то е от­де­ле­на от ко­ло­ни­ята си или пък онова, ко­ето мо­же да бъ­де при­ну­де­на да нап­ра­ви не раз­к­ри­ва ня­как­ва спе­ци­ал­-

стр.70 * Човек мо­же да на­ме­ри из го­ра­та и по­ле­то те­зи мрав­че­ни мо- гили. Около тях има ед­на мал­ка ис­тин­с­ка ферма. Мравките се за­ни­ма­ват с земеделие.

стр.72 * Ако зе­мя­та ви­на­ги е би­ла как­ва­то е сега, всичко, ко­ето виж­да­ме днес по нея не би мог­ло да съществува! Онези, ко­ито за­поч­ват сво­ята на­ука от точ­ка­та как­во днес съществува, се от­да­ват на пъл­на илюзия. Земята е ми­на­ла през дру­ги ста­дии на еволюция, тя се е трансформи- рала; пър­во­на­чал­но тя е би­ла съв­сем раз­лич­на от това, ко­ето ние я знаем. Имало е време, ко­га­то зе­мя­та е би­ла на та­къв стадий, че рас­те­ния и насекоми, как­ви­то ние зна­ем днес не са съществували. Имало е нещо, ко­ето мо­же да се срав­ни със зе­мя­та днес. От то­ва са из­рас­т­ва­ли рас­ти­тел­но­по­доб­ни форми, но рас­ти­тел­но­по­доб­ни форми, ко­ито неп­ре­къс­на­то се променяли, ко­ито неп­ре­къс­на­то са при­ема­ли раз­лич­ни форми, как­то пра­вят то­ва облаците. Имало е та­ки­ва об­ла­ци в за­оби­ка­ля­ща­та об­с­та­нов­ка на земята, но те не са би­ли об­ла­ци ка­то тези, ко­ито виж­да­ме днес, ко­ито са мър­т­ви или по­не из­г­леж­дат да са мъртви; те са би­ли жи­ви облаци, тол­ко­ва жи­ви кол­ко­то са цве­тя­та днес. Ако мо­же­те да си пред­с­та­ви­те на­ши­те об­ла­ци да ста­нат жи­ви и да ста­нат зе­ле­ни на цвят, то­га­ва ще има­те пред­с­та­ва как­во е би­ло рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во тогава.

стр.73 * Тогава не е има­ло от­дел­ни животни, ни­как­ви оси например, но от за­оби­ка­ля­щи­те об­лас­ти ид­ва­ла ед­на субстанция, ко­ято е има­ла жи­вот­но­-по­доб­но естество. Нашата зе­мя е би­ла няв­га в състояние, за ко­ето би мог­ло да се каже, че е би­ла за­оби­ко­ле­на от облаци, ко­ито са има­ли рас­ти­тел­но­по­до­бен жи­вот в се­бе си; от пе­ри­фе­ри­ята се приб­ли­жи­ли дру­ги об­ла­ци и ги оплодили; те­зи об­ла­ци има­ли жи­во­тин­с­ко естество. От кос­мич­ни­те прос­т­ран­с­т­ва е дош­ло жи­во­тин­с­ко­то естество, а от зе­мя­та есен­ци­ята на рас­ти­тел­но­по­доб­но­то е произтекло.

стр.74 * Онова, от ко­ето се нуж­да­ят рас­те­ни­ята е вещество, ко­ето съ­що та­ка иг­рае важ­на ро­ля и в чо­веш­ко­то тяло. Когато про­уч­ва­те чо­веш­ко­то тя­ло на­й-­раз­лич­ни ве­щес­т­ва се на­ми­рат в него. Но нав­ся­къ­де в чо­веш­ко­то тя­ло те­зи ве­щес­т­ва се тран­с­фор­ми­рат в нещо, което, в из­вес­т­ни коли- чества, ви­на­ги при­със­т­ву­ва в чо­веш­ко­то тяло, ко­ето се нуж­дае от него. Това ве­щес­т­во е мрав­че­на­та киселина. Каквото и да яде­те през жи­во­та си ви­на­ги се тран­с­фор­ми­ра в мрав­че­на киселина, не всичко, за­що­то има и дру­ги вещества, но из­вес­т­но количество. Тази мрав­че­на ки­се­ли­на про­ник­ва ця­ло­то ва­ше тяло. Сериозно не­що е за ва­ше­то тяло, ко­га­то сте бол­ни и ня­ма­те дос­та­тъч­но мрав­че­на киселина, то­га­ва то кло­ни да по­лу­чи рев­ма­ти­зъм и подагра. То за­поч­ва да про­из­веж­да твър­де мно­го пи­-
коч­на ки­се­ли­на и твър­де мал­ко мравчена. Мравките съ­що имат в тя­ло­то си мрав­че­на киселина. Тази ки­се­ли­на се из­пол­зу­ва по ця­ла­та вселена. Няма ни­как­ва ко­ра на ни­как­во дърво, ко­ето да не съ­дър­жа та­зи мрав­че­на киселина, мрав­че­на ки­се­ли­на е нав­ся­къ­де в дървото, та­ка как­то е и в чо­веш­ко­то тяло. Във вся­ко листо, нав­ся­къ­де тряб­ва да има мрав­че­на киселина. Не са­мо мрав­че­на ки­се­ли­на тряб­ва да има, но съ­що и нещо, ко­ето е срод­но на нея, а по­-къс­но се прев­ръ­ща в пчел­на отрова.

стр.75 * В на­й-­фи­но със­то­яние на раз­т­вор пчел­на­та отрова, от­ро­ва­та на оса­та и мрав­че­на­та от­ро­ва ня­ко­га са сли­за­ли вър­ху рас­те­ни­ята от кос­ми­чес­ки­те прос­т­ран­с­т­ва и ос­та­тъ­ци­те все още мо­же да се ви­дят днес. Ако съ­щес­т­ву­ва­ха пчелите, оси­те и мрав­ки­те и ако те не ха­пят цветята, то­га­- ва не­об­хо­ди­ма­та мрав­че­на киселина, не­об­хо­ди­ми­те от­ро­ви не ще по­ти­чат в цве­тя­та и пос­те­пен­но рас­те­ни­ята ще умрат. Отровите са съ­би­ра­чи на онова, ко­ето е духовно; по та­зи при­чи­на те са лекуващи. Говорейки основно, цве­тя­та се раз­бо­ля­ват чрез жиз­не­ни­те суб­с­тан­ции и мал­ки­те пчели, оси и мравки, ра­бо­тят неп­ре­къс­на­то ка­то мал­ки ле­ка­ри ка­то да­ват на рас­те­ни­ята мрав­че­на­та киселина, от ко­ето те имат нуж­да и съ­щев­ре­мен­но ле­ку­ват тех­ни­те болести. Навсякъде ста­ват неща, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за по­дър­жа­не­то на жи­вот и на света.

стр.76 * Навсякъде има мрав­че­ни мо­гил­ки и от тях про­ти­ча в поч­ва­та мрав­че­на ки­се­ли­на и обо­га­тя­ва гората. Когато има­те гор­с­ка поч­ва и мрав­че­ни могилки, то­ва е ка­то в ча­ша с во­да да вле­ете кап­ка от не­що дру­го и то въз­дейс­т­ву­ва вър­ху ця­ла­та вода. Ако сло­жи­те сол, ця­ла­та во­да ста­ва вед­на­га солена. Ако има­те ед­на мрав­че­на могилка, то ця­ла­та гор­с­ка поч­ва се из­пъл­ва с мрав­че­на киселина.

Всички те­зи не­ща мо­гат да се на­учат са­мо пос­ред­с­т­вом ду­хов­на­та на- ука; дру­га­та на­ука се за­ни­ма­ва са­мо с онова, ко­ето пче­ла­та взи­ма от растенията.

Дори фи­зи­чес­ка­та на­ука днес заключава, че ня­ко­га зе­мя­та ще умре. Това на­ис­ти­на ще бъ­де така, за­що­то евен­ту­ал­но ще дой­де ед­но със­то­яние на нещата, ко­га­то раз­ло­же­ни­ето ще надвие, ко­га­то зе­мя­та ще бъ­де мъртва. За да не е то­ва така, по­ма­га фак­та че, къ­де­то зе­мя­та за­поч­ва да се раз­ла­га и умира, в съ­щия мо­мент тя би­ва про­ник­ва­на от онова, ко­ето да­ват пчелите, мрав­ки­те и осите. Пчелите, как­то и оси­те пре­дим­но го да­ват на жи­ви­те цве­тя и растения. Но мрав­ки­те да­ват онова, ко­ето из­лъч­ват пря­ко на раз­ла­га­що­то се и онова, ко­ето е мъртво; в из­вес­тен сми­съл те го съ­буж­дат към жи­вот и по то­зи на­чин те ра­бо­тят що­то зе­мя­та до­ри в сво­ите раз­ла­га­щи се ве­щес­т­ва да ос­та­ва жива.

Нека от­но­во да пог­лед­нем на мал­ки­те мравки, ко­ито кул­ти­ви­рат сво­ите ни­вич­ки око­ло сво­ите мрав­че­ни мо­гил­ки­-жи­ли­ща и про­ме­нят ха­рак­те­ра

стр.77 * От ка­за­но­то до тук мо­же­те да видите, че отровите, ко­га­то при­чи­ня­ват въз­па­ле­ние или по­доб­ни неща, са съ­щев­ре­ме­нно неп­ре­къс­на­ти ле­кар­с­т­ва за от­х­вър­ля­не про­це­си­те на смъртта. Фактически пче­ли­те са тук от го­ля­ма важ­ност за за­паз­ва­не всич­ко не­об­хо­ди­мо вът­ре в цветята; има го­лям афи­ни­тет меж­ду пче­ли­те и цветята.

Много не­ща по­лез­ни мо­гат да се на­учат от един хи­тър нос, който доб­ре усе­ща миризмите! За нещастие, съв­ре­мен­на­та на­ука се стре­ми да кул­ти­ви­ра са­мо мозъка, и от­х­вър­ля всичко, ко­ето е инстинктивно; ин­с­тин­к­тът е ста­нал са­мо ед­на дума.
Л Е К Ц И Я IX

стр.78 * Никой не се учуд­ва ка­то кажем, че ди­ша­ме въздух, за­що­то въз­ду­хът е нав­ся­къ­де и на­ука­та днес е та­ка ши­ро­ко вклю­че­на във всич­ки учеб­ни­ци за училищата, що­то все­ки знае, че въз­ду­хът е нав­ся­къ­де и че ние го дишаме. И все пак аз съм поз­на­вал селяни, ко­ито смятат, че то­ва е фан­тас­тич­на идея, за­що­то те не знаеха, че въз­ду­хът е навсякъде. По съ­щия на­чин има хо­ра днес, ко­ито не знаят, че ин­те­ли­гент­нос­т­та е на- всякъде. Те смя­тат фантастично, че та­ка как­то въз­ду­хът е нав­ся­къ­де и ние вдиш­ва­ме въз­дух с на­ши­те дробове, та­ка съ­що вдиш­ва­ме и интели- гентност, например, през на­ши­те носове, или през уши­те си. Вече съм ви да­вал примери, чрез ко­ито мо­же­те да видите, че ин­те­ли­гент­нос­т­та е навсякъде.

Нищо не ни поз­во­ля­ва та­ка дъл­бо­ко да над­ник­нем в Природата, как­то дейнос­т­та на насекомите; на­се­ко­ми­те са стран­ни съ­щес­т­ва и те все още имат мно­го не­раз­к­ри­ти тайни.

стр.80 * Днес хо­ра­та ими­ти­рат механически, но нещата, ко­ито копират, ка­то пра­вил­но не са та­ка ум­но конструирани. Нещата, ко­ито съ­щес­т­ву­ват в Природата са из­к­лю­чи­тел­но мъд­ро нап­ра­ве­ни и чо­век вижда, че в тях има интелигентност, ис­тин­с­ка интелигентност. Могат да се ци­ти­рат сто­ти­ци и хи­ля­ди слу­чаи на начина, по кой­то на­се­ко­ми­те строят, по на- чините, по ко­ито те из­вър­ш­ват сво­ята ра­бо­та и във всич­ко то­ва има ис­тин­с­ка интелигентност.

Пчелната от­ро­ва е от­лич­но лекарство; от­ро­ва­та на оса­та е съ­що така, а мрав­че­на­та киселина, из­пус­ка­на от мрав­ки­те е спе­ци­ал­но доб­ро лекар- ство.
стр.81 * Защо ние има­ме мрав­че­на ки­се­ли­на в те­ла­та си? Трябва да мо­же да познаваме, ко­га­то чо­век има не­дос­та­тъч­но мрав­че­на киселина. Ако ня­кой из­г­леж­да болен, а хо­ра­та по­ве­че­то пъ­ти са все мал­ко болни, той мо­же да има ед­на или дру­га от сто­ти­ци­те раз­лич­ни болести, ко­ито външ­но из­г­леж­дат еднакви; но чо­век тряб­ва да знае как­во дейс­т­ви­тел­но му е. В мно­го слу­чай то­ва е че той про­из­веж­да твър­де мал­ко мрав­че­на ки­се­ли­на вът­ре в се­бе си. Така как­то мрав­че­на ки­се­ли­на се про­из­веж­да в ед­на мрав­че­на могилка, та­ка в чо­веш­ко­то тяло, във всич­ки органи, осо­бе­но в далака, мрав­че­на ки­се­ли­на тряб­ва уси­ле­но да се произвежда. Когато чо­век про­из­веж­да твър­де мал­ко мрав­че­на ки­се­ли­на тряб­ва да му се да­де та­ко­ва лекарство, ко­ето да му по­мог­не да про­из­веж­да дос­та­тъч-­ но от нея. Когато ня­кой ви каже: "Преди ня­кол­ко ме­се­ца имах тол­ко­ва идеи и та­ка доб­ре ги разработвах. Сега не мо­га да пра­вя това, до­ри ако ис­кам да за­пом­ня нещо, пак не мога." Често то­ва е по­-ва­жен сим­п­том от­кол­ко­то външ­ни такива. Това, ко­ето се пра­ви днес е раз­би­ра се оп­рав­да­тел­но - из­с­лед­ва се ури­на­та или кръв­та за албумин, за­хар и пр. Но при из­вес­т­ни об­с­то­ятел­с­т­ва мно­го по­-важ­но е, ко­га­то па­ци­ен­та ви раз­п­ра­ви не­що от то­зи род. Така мо­же да се открие, че мрав­че­на­та ки­се­ли­на в тя­ло­то му не е достатъчна. Тези на ко­ито мо­же да се по­мог­не с мрав­че­на киселина, обик­но­ве­но имат ли­га в бе­ли­те дробове. Тези на ко­ито не мо­же да им се по­мог­не с мрав­че­на ки­се­ли­на обик­но­ве­но имат ли­га в чер­ния дроб, бъб­ре­ци­те или в далака.

Това е мно­го интересно. Съвсем раз­лич­но е да­ли лип­са­та на мрав­че­на ки­се­ли­на е в бе­лия дроб или в чер­ния дроб. Разликата е, че мрав­че­на­та ки­се­ли­на ко­ято е в мрав­че­на­та мо­ги­ла мо­же вед­на­га да въз­дейс­т­ву­ва вър­ху бе­лия дроб. Черният дроб не мо­же да из­пол­зу­ва мрав­че­на­та кисе- лина.

Ако чер­ни­ят дроб е не в ред, то­га­ва на та­къв чо­век тряб­ва да му се да­де ок­са­ло­ва киселина. Трябва да се взе­ме гор­с­ки ки­се­лец или пък обик­но­ве­на детелина, ко­ято рас­те из полето, да се из­в­ле­че ки­се­ли­на­та и да му се даде.

стр.82 * Както виж­да­те при не­раз­по­ло­же­ние в бе­лия дроб тряб­ва да се да­ва мрав­че­на киселина, до­ка­то ако не­раз­по­ло­же­ни­ето е в чер­ния дроб или в тън­ки­те чер­ва тряб­ва да се да­де ок­са­ло­ва киселина. Забележител- ното е че този, на кой­то е да­де­на ок­са­ло­ва ки­се­ли­на не след дъл­го ще я про­ме­ни в мравчена. Въпросът е да се вне­се в ор­га­низ­ма онова, ко­ето ще го под­тик­не към де­ятел­ност да про­яви соб­с­т­ве­ни­те си ресурси.

Да, господа, жи­во­тът се със­тои от деятелност, не от вещества, а на­й-­важ ­но­то е да се осъзнае, че жи­во­тът ни­как не се със­тои са­мо от яде­не на зе­ле и ряпи, а от то­ва как­во чо­веш­ко­то тя­ло тряб­ва да нап­ра­ви ко­га­то се
сло­жат в не­го зе­ле и ряпа.

От то­ва мо­же да ви­ди­те как­ви стран­ни от­но­ше­ния съ­щес­т­ву­ват в Приро- дата. Вън, там са растенията. Детелината е осо­бе­но характерна, за­що­то ок­са­ло­ва ки­се­ли­на се на­ми­ра във всич­ки растения; в де­те­ли­на­та я има в по­-го­ле­ми количества, за­то­ва я споменавам. Така как­то мрав­че­на ки­се­ли­на се на­ми­ра нав­ся­къ­де в при­ро­да­та и нав­ся­къ­де в чо­веш­ко­то тяло, съ­що та­ка има ок­са­ло­ва ки­се­ли­на нав­ся­къ­де в Природата и в чо­веш­ко­то тяло.

стр.83 * Да, във въз­ду­ха има во­до­род и кислород. Но има и мно­го мно­го мъ­нич­ки ко­ли­чес­т­ва мрав­че­на киселина, по­ра­ди то­ва че на­се­ко­ми­те - хвър­чат из него. Въздухът, кой­то за­оби­ка­ля ця­ла­та зе­мя е про­ник­нат от мрав­че­на киселина, ко­ято е тран­с­фор­ми­ра­на ок­са­ло­ва ки­се­ли­на от растенията.

Така, ние неп­ре­къс­на­то вдиш­ва­ме та­зи мрав­че­на киселина, ко­ято е във въздуха.

В Природата нав­ся­къ­де има интелигентност; тя ид­ва чрез мрав­че­на­та киселина. В нас съ­що та­ка има ин­те­ли­гент­ност навсякъде, за­що­то има­ме мрав­че­на ки­се­ли­на вът­ре в нас. Тази мрав­че­на ки­се­ли­на не би мог­ла да съ­щес­т­ву­ва ако пре­ди нея я нямаше, ок­са­ло­ва­та киселина. Там къ­де­то има живот, има ок­са­ло­ва киселина, ед­но етер­но тяло. Но ок­са­ло­ва­та ки­се­ли­на ни­ко­га не ста­ва мрав­че­на киселина, ако не е тран­с­фор­ми­ра­на от ед­но ас­т­рал­но тя­ло от ок­са­ло­ва в мравчена.

стр.84 * Мравчената киселина, ко­ято аз ек­с­т­ра­хи­рах тук от ок­са­ло­ва ки­се­ли­на не е доб­ра за чо­веш­кия или жи­во­тин­с­ки организъм, тя е мъртва. Оксаловата киселина, ко­ято се про­из­веж­да у чо­ве­ка е жи­ва и въз­ник­ва навсякъде, къ­де­то има се­тив­ност или не­що от ес­тес­т­во­то на душата.

Човек тряб­ва да про­из­веж­да мрав­че­на ки­се­ли­на в се­бе си, ако ис­ка да про­из­ве­де не­що от ес­тес­т­во­то на ду­ша­та от са­мо жиз­не­ни­те про­це­си на дол­но­то тяло, къ­де­то пре­об­ла­да­ва ок­са­ло­ва­та киселина. Тогава, в мрав­че­на­та ки­се­ли­на на духа жи­вее ду­шев­но­то качество, ко­ето се из­ди­га и мо­же да дейс­т­ву­ва в главата. Душата има нуж­да от та­зи тран­с­фор­ма­ция у чо­ве­ка на ок­са­ло­ва­та ки­се­ли­на в мравчена.

Човек неп­ре­къс­на­то тряб­ва да вър­ши в се­бе си това, ко­ето ста­ва външ- но; тряб­ва да съг­раж­да клет­ки и то­ва той мо­же да пра­ви са­мо ка­то тран­с­фор­ми­ра всичко, ко­ето у не­го е рас­ти­тел­но­-по­доб­но и про­ник­на­то от ок­са­ло­ва киселина; всич­ко то­ва той тряб­ва да про­ме­ни в мрав­че­на ки­се­ли­на та­ка че всич­ко да бъ­де про­ник­на­то от мрав­че­на киселина.

Като хо­ра ние вдиш­ва­ме мрав­че­на киселина; в Природата та­зи ки­се­ли­на се из­гот­вя от на­се­ко­ми­те от ок­са­ло­вия окис на рас­те­ни­ята и всич­ко та­ка работи, че зе­мя­та въ­зоб­но­вя­ва своя живот.
стр.85 * Да размислим. Имаме чо­ве­ка и има­ме земята. Да взе­мем мал­ко­то дете, за­що­то мал­ко­то де­те мно­го лес­но тран­с­фор­ми­ра ок­са­ло­ва­та ки­се­ли­на в мравчена. Органите на мал­ко­то де­те имат дос­та­тъч­но мрав­че­на киселина; чо­веш­ка­та ду­ша се раз­ви­ва у детето. Имаме мрав­че­на­та ки­се­ли­на ка­то ос­но­ва на ду­ша­та и духа. Но ко­га­то чо­век ос­та­рее и не е в със­то­яние да раз­ви­ва дос­та­тъч­но мрав­че­на киселина, то­га­ва ду­ша­та и ду­хът на­пус­кат тялото. Мравчената ки­се­ли­на при­тег­ля ду­ша­та и ду­ха към тялото; в про­ти­вен слу­чай ду­ша­та и ду­хът тряб­ва да го напуснат. Това е мно­го интересно. Мравчената ки­се­ли­на е ви­на­ги не­об­хо­ди­ма ка­то пра­вил­на ос­но­ва за ду­ша­та и духа. Когато тя е мно­го не­дос­та­тъч­на у тяло- то, то се раз­ла­га и не мо­же по­ве­че да за­дър­жи душата; тя­ло­то ос­та­ря­ва и ду­ша­та тряб­ва да го напусне.

В Природата мрав­че­на ки­се­ли­на неп­ре­къс­на­то се из­гот­вя от ок­са­ло­ва киселина, за да мо­же зе­мя­та ви­на­ги да бъ­де за­оби­ко­ле­на не са­мо от кис­ло­род и водород, но съ­що та­ка и от мрав­че­на киселина. Мравчената ки­се­ли­на пред­паз­ва зе­мя­та от уми­ра­не вся­ка година, вся­ка го­ди­на и да­ва нов живот.

Така как­то у чо­ве­ка мрав­че­на­та ки­се­ли­на е ос­но­ва­та за ду­ша­та и духа, та­ка мрав­че­на­та киселина, ко­ято е раз­п­рос­т­ра­не­на из космоса, мо­же да бъ­де ос­но­ва­та за ду­ша­та и ду­ха на земята. Така че мо­жем да кажем, че за зе­мя­та мрав­че­на­та ки­се­ли­на е ос­но­ва за зем­на­та ду­ша и за зем­ния дух.

Много е по­-т­руд­но да се те­лег­ра­фир­а в област, къ­де­то ня­ма мравки, за­що­то елек­т­ри­чес­т­во­то и магнетизма, не­об­хо­ди­ми за телеграфирането, за­ви­сят от мрав­че­на­та киселина.

стр.86 * Човек е ма­лък свят и меж­ду раж­да­не и смърт е в със­то­яние да про­из­веж­да мрав­че­на ки­се­ли­на от ок­са­ло­ва­та киселина. Когато не мо­же по­ве­че да про­из­веж­да това, тя­ло­то му умира. Той от­но­во тряб­ва да взе­ме дру­го тяло, ко­ето в де­тин­с­т­во мо­же да про­из­веж­да мрав­че­на ки­се­ли­на по пра­вил­ния на­чин от ок­са­ло­ва киселина. В Природата про­це­сът е непрекъснат, зима-лято, зима-лято; ок­са­ло­ва­та ки­се­ли­на неп­ре­къс­на­то се тран­с­фор­ми­ра в мравчена.

Ако чо­век бди край един уми­ращ има чувството, че при умиране, той пър­во опит­ва да­ли не­го­во­то тя­ло все още мо­же да про­из­веж­да мрав­че­на киселина. Когато то­ва по­ве­че не мо­же да става, нас­тъп­ва смърт. Чове- кът ми­на­ва в ду­хов­ния свят, за­що­то по­ве­че не мо­же да на­се­ля­ва тя­ло­то си. Ето за­що казваме, че чо­век уми­ра в оп­ре­де­лен момент. Минава дъл­го вре­ме след то­ва и той се връща, за да взе­ме дру­го тяло; меж­дув­ре­мен­но той е в ду­хов­ния свят.

И та­ка ко­га­то се по­яви мла­да­та царица, ста­ра­та Царица със сво­ите пче-­
ли на­пус­ка кошера; в от­ли­та­щия ро­як мо­же да се ви­ди на­ис­ти­на един об­раз на от­ли­та­ща­та чо­веш­ка душа.

стр.87 * Когато за ко­лед­но дър­во хо­ра­та вна­сят в къ­ща­та си смо­ки­но­во дърво, те си напомнят, че всичко, ко­ето е вън в Природата, мо­же съ­що та­ка да ра­бо­ти в на­шия чо­веш­ки и со­ци­ален живот. Някъде ко­лед­но­то дър­во е хвой­на /смрика/. Това е за­що­то те­зи хвой­но­ви зрънца, ко­ито пти­ци­те та­ка мно­го обичат, съ­дър­жат не­що от она­зи отрова, ко­ято тряб­ва да про­ник­не всичко, ко­ето е земно, та­ка че то­ва зем­но от­но­во да въз­рас­т­не в духа. В ста­ри вре­ме­на хо­ра­та зна­еха то­ва ин­с­тин­к­тив­но и си казваха: "През зимата, ко­га­то пти­ци­те ид­ват да ядат хвой­но­ви­те плодо- ве, зе­мя­та се въз­раж­да чрез хвойната." За тях то­ва бе един сим­вол за въз­раж­да­не­то на зе­мя­та чрез Христос.

Когато наб­лю­да­ва­ме не­ща­та по пра­ви­лен начин, ние виж­да­ме как про­це­си­те в Природата са фак­ти­чес­ки об­ра­зи и сим­во­ли на онова, ко­ето ста­ва в чо­веш­кия живот. Тези хо­ра от древ­ни вре­ме­на са наб­лю­да­ва­ли пти­ци­те вър­ху хвой­на­та със съ­ща­та радост, с ко­ято ние се­га гле­да­ме мал­ки­те кей­ко­ве и по­да­ръ­ци под Коледното дърво. За тях хвой­на­та е би­ла не­що ка­то Коледно дърво, ко­ето те но­се­ли в сво­ите домове.

АПЕНДИКС

Така в пчел­ния ко­шер под външ­ни ду­хов­ни вли­яния ние има­ме същото, ко­ето в гла­ва­та е под вът­реш­ни ду­хов­ни влияния.

В по­-къс­на въз­раст съ­що та­ка има­ме нуж­да от фор­ми­ра­щи си­ли и за­то­ва тряб­ва да ядем мед. Не е не­об­хо­ди­мо да ядем го­ля­мо количество, ста­ва въп­рос за аб­сор­би­ра­не на силите, ко­ито са вът­ре в меда.

стр.89 * Ако оти­де­те в пла­ни­на­та и раз­г­ле­да­те квар­цо­ви­те кристали, ще откриете, че мо­же­те да ги на­ри­су­ва­те в съ­ща­та фор­ма ка­то ку­тий­ки­те на пчел­на­та пита, но клетките, ко­ито пче­ли­те пра­вят са от восък, а квар­цо­ви­те крис­та­ли са от си­ли­ци­ева киселина.

стр.90 * Аз ви каз­вам всич­ки те­зи неща, за да мо­же­те да раз­бе­ре­те кол­ко е не­об­хо­ди­мо не са­мо да осъз­на­ва­те при­със­т­ви­ето на въг­ле­род азот, въг­лед­ву­окис и кислород, за ко­ито всич­ки ана­ли­зи са жал­ко абстрактни, но да взи­ма­те пред­вид и чу­дес­ни­те фор­му­ва­щи сили, ин­тим­ни­те вът­реш­ни ус­ло­вия и състояния, ко­ито пре­об­ла­да­ват в Природата и ней­ни­те проце- си.