От две години в село Синаговци не е стъпвал лекар

Корупцията и липсата на реформи убиват доверието в управляващите

Фокусът на общественото внимание през февруари 2016 г. се измества от икономиката и престъпността върху корупцията по високите етажи на властта. По-голямата част от българите одобряват спирането на големите обществени поръчки, но мнозинството от анкетираните също така не вярват, че това е искрена стъпка за борба с разширяващия се периметър на корупцията. Усещането за властваща корупция и липсата на значими реформи в редица сфери водят до спад в подкрепата за правителството до стойности отпреди половин година, рейтингът на премиера отново е отрицателен, намалява доверието и в някои ключови министри. Доверието в институциите продължава да спада, като при някои от тях вече е под критичния минимум от 10% - като парламента и съдебната система. Протестите на магистрати от последните месеци срещу имитацията на съдебна реформа обаче се посрещат с одобрение и очакванията на обществото са те самите да поведат битката срещу корупцията.

Това са част от основните тенденции, регистрирани от резултатите на експресно (28 февруари - 4 март) и национално представително проучване (18 - 25 февруари) на социологическата агенция "Алфа Рисърч".

Корупцията - топ проблем

От средата на 90-те години изследванията периодично нареждат "корупцията" сред топ проблемите на страната. През последните 6 месеца обаче в резултат от засилените дебати по промените в конституцията, липсата на напредък по казуса КТБ, съмненията за картел при горивата, излезлите на светло тъмни страни от зависимостите в съдебната власт и сравненията с Румъния фокусът върху "голямата корупция" се превръща в основен прицел на общественото мнение, посочват социолозите. Той започва да определя и цялостното отношение към държавните институции, политическите сили, възприятието за причините за икономическата изостаналост на страната и ниския жизнен стандарт на българите.

Според 58.6% от хората корупцията като цяло расте въпреки напредъка в различни сфери, правосъдие липсва, от което се облагодетелстват малки групи в ущърб на обществото. Едва 22.3% смятат, че въпреки някои трудности корупцията не пречи на успешното развитие на страната.

Критичната позиция доминира във всички социални и демографски групи, включително сред симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори анкетиран е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше корупция и чадър над нея, той лично би могъл да живее по-добре.

Общественото мнение държи отговорни за липсата на резултати в борбата срещу корупцията, от една страна, висшата магистратура и прокуратура, а от друга - управляващите. Повечето българи смятат, че най-сериозните проблеми в съдебната власт са по нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта.

Поради това и всяка смела публична постъпка на хора от системата срещу двойния морал се посреща с одобрение. Има висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат битката срещу корупцията. Така след години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции за пръв път се появяват признаци, че ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят, смятат социолозите.

Дим без огън ли са спрените поръчки

Подкрепа се наблюдава и по отношение на инициираното от премиера спиране на обществени поръчки поради съмнения за корупционна свързаност с Делян Пеевски или други гарантирано печеливши участници в публични търгове, коментират социолозите. Първите реакции показват недвусмислено, че проблемът "корупция" е толкова невралгичен, че обществото е готово да подкрепи всяка стъпка за борба с нея, коментират от "Алфа Рисърч".

Въпреки че действията на премиера се оценяват положително обаче, горчивият опит прави хората предпазливи и повечето не мислят, че те показват еднозначно политическата воля за решителна борба с корупцията.

Стабилност без реформи не може

Периодично възобновяваните дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори са формирали у мнозинството от българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Именно усещането за липса на развитие в редица сфери е сред причините за спада на доверието към някои ключови министри, а и към кабинета и премиера.

Доскоро радващият се на високо одобрение здравен министър Петър Москов вече е с отрицателен рейтинг, като вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него са генерирали ръст в критиката към дейността му, отчитат социолозите. Но за разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени.

Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към министрите на икономиката, на финансите, на енергетиката, на туризма. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи и на правосъдието сред най-критикуваните членове на кабинета.

Така доверието към кабинета е на стойности отпреди половин година - 24%, с 4% по-ниско в сравнение с края на 2015 г. Точно с толкова расте и критичността към кабинета, която достига 46%. Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и на премиера. Одобрението за Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства до 35%. Това прави рейтинга му отрицателен, какъвто за последно бе през юни 2015 г.
Тотално недоверие

Доверието в институциите продължават да губи от и бездруго крехката си обществена подкрепа. Това към парламента вече е под критичната граница от 10 на сто - 9%. Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт: прокуратура - 6%, съд - 8%. Главният прокурор Сотир Цацаров е с 11% одобрение, но растат отрицателните оценки за него. Сред силовите органи армията остава един от малкото с положителен баланс, докато одобрението за МВР и полиция е над два пъти и половина по-ниско от неодобрението.

За пръв път след аферата КТБ положителните оценки за БНБ бележат лек ръст, но все още недоверието е два пъти по-високо. Президентството все още поддържа едни от най-високите нива на одобрение сред институциите, но и там неодобрението преобладава.

***

Изследването е на базата на резултати от експресно (28 февруари - 4 март) и национално представително проучване (18 - 25 февруари) на социологическата агенция "Алфа Рисърч" за първото тримесечие на 2016 г. Анкетирани са 1723 пълнолетни граждани. Извадката е двустепенна, стратифицирана по регион и тип населено място, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст, образование.

***

Шест партии са с шанс за парламента, ако изборите са сега

Интересна е ситуацията при ДПС, което - макар и обичайно да стои по-ниско в проучванията, отколкото в реалния вот - дори и на тази база отбелязва видим спад. Отливът съответства на разколебаността на традиционния му електорат след сътресенията в партията след речта на Ахмед Доган и изгонването на Лютви Местан от председателския пост и партията, както и след новината за забраната на Доган и Делян Пеевски да влизат в Турция. Доган и Местан са и на дъното на класацията на общественото доверие, по-ниско дори от това на Волен Сидеров.

Реформаторският блок също бележи лек отлив (до 5.9%), но като цяло запазва устойчивост въпреки излизането на ДСБ в опозиция. При хипотетични избори ПФ и АБВ биха запазили сегашното си представителство.

Поредица от напрежения в управляващата коалиция водят до спад в персоналната подкрепа за всички лидери на управляващите партии, дори и при излезлия в опозиция Радан Кънев, макар и по-слабо.