Novzavet pages

повярва чрез неговото послание. 8.Йоан не беше светлината, но дойде да провъзгласи истината за светлината. 9.Истинската светлина, която осветлява всеки, идваше на света. 10.Той беше в света и света се появи чрез Него. Обаче светът не Го разпозна. 11.Той дойде при Своите Си, но те не Го приеха. 12.Но някои хора Го приеха и повярваха в Него. На тях, Той даде правото да бъдат Божии деца. 13.Те не бяха Божии деца по естество или вследствие на човешка похот или желание. Самият Бог беше Този, Който ги направи Свои деца. 14.И Словото стана човек и живееше между нас.
Ние видяхме славата Му. Славата, която Баща споделя с единствения Си Син, слава пълна с благодат и истина.
15.Йоан говореше за Него и викаше: „Това е Онзи за
Когото ви казах, че ще дойде! Той е по-велик от мене, защото Той съществуваше още преди да се родя.”
16.Поради това което е Сина, на нас ни е дадено благословение след благословение. 17.Законът ни беше даден чрез Мойсей, но Исус Христос ни даде незаслужена благодат и истина. 18.Никой никога не е виждал Бога. Божия единствен Син, Който е най-близо до Бащиното сърце, Го направи познат. 19.Това беше отговора на Йоан, когато Юдеите изпратиха свещеници

и левити от Ерусалим да го питат: „Ти кой си?” 20.Йоан не отказа да им отговори. Той им каза ясно: „Аз не съм
Месията.” 21.Те го попитаха: „Ти ли си Илия?” Йоан им отговори: „Не, не съм.” Тогава го попитаха: „ Пророк ли си?” Йоан отвърна: „Не, не съм.” 22.Най-накрая те казаха: „Кой си ти тогава? Ние трябва да дадем отговор на ония, които ни изпратиха. Кажи ни кой си!” 23.Йоан отговори с думите на пророк Исая: „Аз съм онзи, който вика в пустинята; Пригответе пътя за Господа!”
24.Някои от изпратените бяха фарисеи. 25.Те го попитаха: „ Защо кръщаваш хора, след като не си
Месията, нито Илия, нито пророк?” 26.Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода. Но Един, Когото не познавате стои между вас. 27.Той е Онзи, който идва след мен. И аз не съм достоен да развържа каишките на сандалите Му.” 28.Това се случи в Витавара, на източния бряг на реката Йордан, където Йоан кръщаваше. 29.На следващият ден, Йоан видя Исус да идва при него и каза: ”Ето Агнето на Бог, Което поема греха на света! 30.Той е Онзи за Когото ви казах:
„Някой друг ще дойде след мен. Той е по-велик от мене, защото съществуваше, още преди да се родя. 31.Аз не
Го познавах. Но дойдох да ви кръщавам с вода, за да

може всеки в Израел да Го види.” 32.Йоан каза: „Видях
Духът да слиза като гълъб от небето и да остава на
Него. 33.Преди това аз не Го познавах. Но Онзи, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза:"Ще видиш
Духът да слиза като гълъб от небето върху Него. Така ще познаеш, че Той е Който ще кръщава със Святия
Дух.” 34.Аз видях това да се случва и ви казавам, че Той е Божия Син. 35.На следвщия ден Йоан стоеше там с двама от своите ученици. 36.Когато видя Исус да минава, той каза: „ Ето Агнето на Бога!” 37.Когато двамата ученика чуха Йоан да казва това, те последваха
Исус. 38.Исус се огледа наоколо и ги видя да Го следват.
Попита ги: „ Какво търсите?” Те Му отговориха: „Равви
(което означава „Учителю”), къде живееш?” 39.Исус им отговори: „Елате и вижте.” Те отидоха с Него да видят къде живееше и прекараха остатъка от деня с Него.
Беше следобед, когато това се случи. 40.Единия от двамата, които чуха от Йоан и отидоха с Исус беше
Андрей, братът на Симон Петър. 41.Андрей веднага намери своя брат Симон и му каза:” Намерихме
Месия”(което означава „Христос”). 42.Той веднага заведе своя брат при Исус. И когато Исус го видя, каза:
„ Симоне син на Йон, ти ще се наричаш Кифа(което

означава Петър-канара). 43.На следващия ден Исус реши да отиде в Галилея. Там Той намери Филип и му каза:” Следвай Ме!” 44.Филип беше от Витсаида, родния град на Андрей и Петър. 45.Той намери Натанаил и му каза: „Намерихме Онзи за Когото Мойсей и пророците писаха. Той е Исус, синът на Йосиф от Назарет.”
46.Натанаил попита: ” Може ли нещо добро да дойде от
Назарет?” Филип отговори: „Ела и виж.” 47.Когато
Исус видя Натанаил да идва към Него каза: „Ето един истински израелтянин, който е искрен и прям.”
48.Натанаил попита: „Откъде ме познаваш?” Исус му отговори: „Преди Филип да те повика, Аз те видях под смокиновото дърво.” 49.Натанаил каза на Исус:
„Учителю, Ти Си Божият Син! Ти Си царят на Израел!”
50.Исус му отговори: „Ти повярва, защото ти казах, че те видях под смокиновото дърво. Ще видиш по-велики неща от това. 51.Мога да те уверя, че ще видиш небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над
Човешкия Син.”
2
1.Три дни по-късно Мария майката на Исус, беше на сватба в Кана галилейска. 2.Исус и учениците Му също бяха поканени. 3. Когато виното свърши, Мария каза на

Исус: „Нямат повече вино.” 4.Исус и каза: „Защо дойде при Мене? Моето време все още не е дошло.” 5.Майка
Му каза на слугите: „Направете каквото ви каже.” 6.На празненството имаше шест каменни делви с вода, използвани от юдеите за ритуалното измиване. Всяка една побираше от осемдесет до сто и двадесет литра.
7.Исус каза на слугите: „Напълнете делвите с вода.”
Слугите ги напълниха догоре. 8.Той каза: „Налейте малко и го занесете на управителя на празненството.”
Слугите направиха както Исус им каза 9.и управителя вкуси от водата, която вече беше превърната във вино.
Той не знаеше откъде беше дошло виното, но слугите знаеха. Повика младоженеца 10.и му каза: „Всеки поднася първо доброто вино. Когато хората се напият, домакина поднася по- долнокачественото. Но ти си запазил най-доброто вино за сега.” 11.Това беше първото чудо на Исус, и Той го направи в Кана галилейска. Там Исус изяви славата Си и учениците Му повярваха в Него. 12.След това Той, майка Му, братята
Му и учениците Му отидоха в град Капернаум и останаха там няколко дни. 13.Когато празника Пасха, празнуван от юдеите всяка пролет наближи, Исус се отправи към Ерусалим. 14.В храма Той намери хора

продаващи говеда, овце и гълъби. Също така видя и обменителите на пари седящи на своите маси.
15.Направи си бич от тънки въжета и изхвърли всички заедно с овцете и говедата вън от двора на храма. Той преобърна масите на обменителите на пари и разпръсна монетите им. 16.Исус каза на хората, които продаваха гълъби: „Махнете тези гълъби от тука! Не правете
Бащиния Ми дом на пазар.” 17.Учениците си спомниха какво казва Писанието: „Любовта Ми към Твоя дом ме изгаря като огън.” 18.Юдеите се противопоставиха, като
Го попитаха: „Какво чудо ще ни покажеш, за да обясниш това което правиш?” 19.Исус отвърна:
„Разрушете този храм, и аз ще го възстановя за три дена.” 20.Те бяха възмутени: „Строежът на този храм отне четирдесет и шест години, а ти за три дни ли ще го въздигнеш?” 21.Но храма за който говореше беше
Неговото тяло. 22.И когато възкръсна от смъртта, учениците Му си спомниха какво им беше казал. Тогава те повярваха на Писанието и на думите на Исус.23.В
Ерусалим по време на Пасхата, много хора повярваха в
Исус, поради знаменията, които вършеше. 24.Но Той не им се доверяваше. Познаваше ги отвътре и отвън, и знаеше че не може да се разчита на тях. 25.И не се

нуждаеше някой да му обяснява какви са хората. Той вече знаеше това.
3
1.Имаше един мъж на име Никодим, който беше фарисей и юдейски началник. 2.Една нощ той отиде при
Исус и каза: „Учителю, знаем, че Бог те е изпратил да ни учиш. Никой не може да върши тия чудеса, ако Бог не е с него.” 3.Исус отвърна: „Казвам ти самата истина:
Никой не може да види Божието царство, ако не се роди от горе!” 4.Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди втори път? Нали не може да се върне в утробата на майка си, и за втори път да се роди? ”
5.Исус отговори: Казвам ти, че преди да можеш да влезеш в Божието царство, трябва да се родиш не само от вода, но и от Духа. 6.Хората дават живот на своите деца. Но само Божият Дух може да те превърне в дете на Бога. 7.Не се учудвай, когато казвам, че трябва да се родите отгоре. 8.Само Божият Дух дава нов живот.
Духът е като вятъра, който духа където си иска.
Можеш да го чуеш, но не знаеш откъде идва и накъде отива. 9.Никодим отвърна: „Как може да бъде това?”
10.Исус му каза: „Как можеш да бъдеш учител на
Израел и да не знаеш това?” 11.Слушай внимателно.

Казвам ти самата истина. Аз говоря само това, което знам от опит; свидетелствам само каквото съм видял със собствените си очи. Няма нищо от втора ръка, нищо основано на слухове. Но вместо да приемете свидетелството, вие отлагате това, задавайки въпроси.
12.Ако ви говоря за неща, които са ясни и разбираеми за вас и не Ми вярвате, какъв смисъл има да ви говоря за
Божиите неща(които не се виждат)? 13.Никой не е възлязал на небето с изключение на Човешкия Син, който е слязъл оттам. 14.И както Мойсей издигна змията в пустинята,за да могат хората да видят и повярват, така и Човешкия Син ще бъде издигнат- 15.и всеки, който погледне на Него, с вяра и очакване, ще получи вечен живот. 16.Бог обикна хората от този свят толкова много, че даде Своя единствен Син, за да може всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот. 17.Бог не изпрати Сина Си на света, за да осъди хората. Той Го изпрати да ги спаси! 18.Никой, който вярва в Божия Син няма да бъде осъден. Но, който не вярва в Него е вече осъден, заради това, че не е повярвал в Божия единствен Син. 19.Ето защо хората са осъдени:
Светлината дойде на света, и хората, които вършеха зли дела се намериха виновни, защото обикнаха тъмнината

повече от светлината. 20.Всеки, който върши зло мрази светлината, защото тя ясно показва какво е направил.
21.Но който живее според истината ще дойде към светлината, защото иска другите да знаят, че наистина
Бог е причината за делата които извършват. 22.По- късно Исус и учениците Му отидоха в Юдея, където Той остана с тях за малко и кръщаваше хора. 23.По същото време Йоан кръщаваше в Енон близо до Салим, където водата беше в изобилие. 24.Това се случи преди Йоан да бъде хвърлен в затвора. 25.Някои от Йоановите ученици спореха с един юдеин относно ритуала за очистването.
26.Те дойдоха при Йоан и казаха: „Учителю, познаваш
Онзи, който беше с теб на другия бряг на Йордан? Онзи, за когото потвърди твоето свидетелство? Сега Той се конкурира с нас. Той също кръщава и всеки отива при
Него, вместо при нас.” 27.Йоан отговори: „Никой не може да направи нищо, ако Небесния Бог не му позволи.” 28.Вие самите бяхте там, когато изявих публично, че не съм Месията, а просто един, който е изпратен преди Него да подготви нещата.
29.Младоженецът е този на когото невястата принадлежи. Приятелят му, който стои и го слуша, е извън себе си от радост, когато младоженецът говори.

Ето защо аз съм толкова радостен. 30.Той трябва да расте по важност, а аз да се смалявам. 31.Божият Син идва от небето и е над всички останали. Всеки, който произхожда от земята принадлежи на земята и говори за земните неща. Онзи, който идва от небето е над всички.
32.Той говори каквото е чул и видял, но пак никой не му вярва. 33.Но всеки, който Му повярва, е изявил, че Бог е истинен. 34.Синът бе изпратен да говори Божието
Послание, и на Него Му е дадена пълната сила на Божия
Дух. 35.Отец обича Сина и Му е дал всичко. 36.Всеки, който вярва в Сина има вечен живот. Но който Го отхвърля няма да участва в този живот, и Божият гняв ще остане върху него завинаги.
4
1.Исус узна, че фарисеите бяха чули, че Той печели и кръщава повече ученици от Йоан. 2.Исусовите ученици бяха тези, които кръщаваха, а не Исус. 3.И така Той напусна Юдея и се върна в Галилея. 4.Исус трябваше да мине през Самария. 5.Той дойде в един самарийски град наречен Сихар. Сихар беше близо до земята, която Яков даде на сина си Йосиф. 6.Яковият кладенец беше там.
Исус седна на кладенеца, защото беше уморен от пътуването. Беше около обед. 7.Една самарянкадойде да

си напълни вода. Исус и каза: „ Дай ми да пия.” 8.
(Учениците Му бяха отишли до града да купят храна.)
9.Самарянката Го попита: „Как може юдеин като Теб, да иска вода от самарянка като мен?” (Защото юдеите не общуваха със самаряните) 10.Исус отговори: „Ти не знаеш какво Бог иска да ти даде, и не знаеш Кой е Онзи, който иска от теб да пие вода. Ако знаеше, щеше да искаш от Мен вода, която дава живот. 11.Жената Му каза: „Господине, нямаш ведро, а кладенеца е дълбок.
Откъде ще вземеш тази жива вода? 12.Нашия праотец
Яков е изкопал този кладенец, и семейството му и добитъка му са пили от него. Ти по-велик ли си от
Яков?” 13.Исус отговори: „Всеки, който пие от тази вода ще ожаднее отново. 14.Но онези, които пият от водата, която Аз ще им дам, никога няма да ожаднеят отново. Всъщност водата, която ще им дам ще стане в тях извор, който извира за вечен живот. 15.Жената отговори: „Господине, дай ми да пия от тази вода!
Тогава няма да ожаднявам и да трябва да идвам на този кладенец отново.” 16.Исус и каза: „Иди и доведи съпруга си.” 17.Жената отговори: „Нямам съпруг.”
Исус и каза: „Права си като каза, че нямаш съпруг.
18.Имала си петима съпрузи, и мъжа който сега имаш

не ти е съпруг. Ти ми каза истината.” 19.Жената каза на
Исус: „Господине, виждам, че си пророк. 20.Моите предци са се покланяли на този хълм, а вие юдеите казвате, че хората трябва да се покланят в Ерусалим.”
21.Исус и каза: „ Повярвай ми, идва време, когато ще се покланяте на Отец, нито само на този хълм, нито в
Ерусалим. 22.Вие самаряните не познавате Онзи на
Когото се покланяте. Но ние юдеите познаваме Бога на
Когото се покланяме, и като употреби нас, Бог ще спаси света. 23.Но идва време, и сега е, когато няма да има значение как сте наречени, нито къде се покланяте. Това което сте и начина, по който живеете, е което има значение пред Бога. Вашето поклонение трябва да ангажира духа ви в следване на истината. Това са хората, които Бог търси: онези, които са естествени и честни пред Него в поклонението си. 24.Бог е Дух, и онези, които Му се покланят трябва да бъдат водени от
Духа, за да се покланят според истината. 25.Жената каза: „Зная, че Месията ще дойде. Той е оня когото наричаме Христос. Когато Той дойде, ще ни обясни всичко.” 26.Исус и каза: „Аз съм Месия и разговарям сега с теб.” 27.По това време учениците Му се върнаха.
Те бяха изненадани, че Той говореше с жена. Но никой

от тях не го попита, „Какво искаш от нея?” или „Защо говориш с нея?” 28.Тогава жената остави делвата си с вода и се върна в града. Тя каза на хората: 29.„Елате и вижте човек, който знае всичко, което съм извършила, който напълно ме познава. Мислите ли, че Той може да е Месията?” 30.Хората излязоха от града и отидоха да видят Исус. 31.Междувременно учениците Го молеха настойчиво: „Учителю, яж.” 32.Исус им каза: „Аз имам храна да ям за която не знаете нищо.” 33.Учениците бяха озадачени: „Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?” 34.Исус каза: „Моята храна е да върша каквото Бог желае! Той е Този ,Който ме изпрати и Аз трябва да свърша работата, която Той Ми даде. 35.Вие може да казвате, още четири месеца до жътвата. Но Аз ви казвам да се огледате и тогава ще видите, че полята са узрели и готови за жетва. 36.Дори жътварите получават своята награда чрез събирането на жътва, която носи вечен живот. Тогава всеки, който е сял ще празнува с онзи, който е жънал. 37.В това отношение е истина казаното: „Един сее, а друг жъне.” 38.Аз ви изпратих да жънете реколта, за която не сте се трудили.
Други хора свършиха тежката работа, а вие ги последвахте.” 39.Много самаряни от този град

повярваха в Исус, поради свидетелството на жената:
„Той знае всичко, което съм извършила. Той напълно ме познава!” 40.Те дойдоха и Го помолиха да остане в града им и Той остана там два дена. 41.Още много самаряни повярваха в Исус, поради думите, които чуха от Него.
42.Те казаха на жената: „Ние вече не вярваме в Исус, само поради твоите думи. Ние самите Го чухме, и сме убедени, че Той е Спасителят на света!” 43.След като прекара два дена в Самария, Исус тръгна за Галилея.
44.Исус беше казал, че пророк не е почетен в родината си. 45.Когато пристигна в Галилея, хората Го посрещнаха. Те бяха видели всичко, което Той беше извършил на празника в Ерусалим, понеже те също бяха отишли там. 46.Исус се върна в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Там имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в
Капернаум. 47.Когато чу, че Исус е дошъл от Юдея в
Галилея, той отиде и Го помоли да дойде и да изцели сина му, който беше на прага на смъртта. 48.Исус каза на чиновника: „Няма да повярвате, докато не видите чудеса и знамения!” 49.Мъжът отговори: „Господи, моля те ела преди сина ми да умре!” 50.Тогава Исус му каза: „Иди си в къщи. Сина ти ще живее.” Мъжът

повярва каквото Исус му каза и си тръгна. 51.Докато чиновника беша по пътя за Капернаум, неговите слуги го срещнаха и му казаха че сина му е жив. 52.Той ги попита по кое време момчето се е подобрило и те отговориха: „Треската го остави вчера около един часа.
53.Тогава бащата разбра, че това е станало по същото време, по което Исус му каза: „Синът ти ще живее.” И така чиновника и цялото му семейство повярваха.
54.Това беше второто чудо, което Исус извърши след като напусна Юдея и дойде в Галилея.
5
1.После Исус отиде в Ерусалим на друг Юдейски празник. 2.В града близо до овчата порта имаше къпалня с пет входа и името и на еврейски беше Витесда.
3.Много болни, слепи и сакати хора лежаха близо до водата. 4.Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който първи влезеше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато и болест да беше болен. 5.Един човек, който беше болен от тридесет и осем години лежеше там.
6.Исус видя мъжът да лежи там и разбра, че е болен от дълго време. Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?”
7.Мъжът Му отговори: „ Господине, нямам никой,

който да ме спусне в къпалнята, когато водата се раздвижи. И докато се опитвам да стигна, някой друг влиза във водата преди мен. 8.Исус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!” 9.И веднага мъжът беше изцелен. Той вдигна постелката и започна да ходи наоколо. Беше събота, когато това се случи. 10.Юдеите спряха изцеления мъж и казаха: „Събота е. Не можеш да носиш постелката си. Това е против правилата.”
11.Но той отговори: „Този, който ме изцели ми каза да вдигна постелката си и да ходя.” 12.Юдеите го попитаха:
„Кой е човека, който ти каза да вдигнеш постелката си и да ходиш?” 13.Но той не знаеше кой е Исус, а Исус си беше тръгнал поради тълпата. 14.По-късно Той срещна мъжът в храма и му каза: „ Сега си вече здрав. Спри да съгрешаваш или нещо по-лошо може да ти се случи.”
15.Мъжът се върна и каза на юдеите, че Исус беше
Този, Който го изцели. 16.Те започнаха да Му създават проблеми, защото Той извършваше тия неща в събота.
17.Но Исус им отговори: „Моя Отец никога не е спирал да работи, ето защо Аз продължавам да работя.”
18.Неговия отговор накара юдеите да вземат решение да
Го убият. Той не само наруши закона за съботата, но също така направи Себе Си равен с Бога, когато

неведнъж каза, че Бог е Негов Баща. 19.Исус каза на хората: „Казвам ви самата истина, че Синът не може да върши нищо от Себе си. Той може да върши само това, което вижда Отец да върши, и Той върши точно това, което вижда Отец да върши. 20.Отец обича Сина и Го включва във всичко, което върши. Но все още не сте видели и половината от това. 21.Както Отец възкресява мъртвите и дава живот, така и Сина дава живот на тия, които иска. 22.Отец не съди никого, но Той е направил
Сина Си съдия на всички. 23.Отец иска всички хора да почитат Сина толкова, колкото почитат и Него. Когато някой откаже да почете Сина, той все едно отказва да почете Отец, Който го е изпратил. 24.Казвам ви със сигурност, че всеки, който чуе Моето послание и вярва в Онзи, който Ме е изпратил има вечен живот , и никога няма да бъде осъден. Той вече е преминал от смърт в живот. 25.Казвам ви, че ще дойде време и то вече е дошло, когато всички мъртви ще чуят гласа на Божия
Син. И онези, които се отзоват ще живеят. 26.Отец е източника на живот, и Той е дал на Сина също да бъде източник на живот. 27.И Той е дал на Сина Си правото да съди всеки, защото Той е Човешкия Син. 28.Не се чудете! Ще дойде време, когато всички мъртви ще чуят

гласа на Човешкия Син, 29.и ще излязат от гробовете си. Всеки, който е вършил добри дела, ще възкръсне за живот, но всеки, който е вършил зло, ще възкръсне за да бъде осъден. 30.Аз не мога да върша нищо от Себе
Си. Отец Ме изпрати, и Той е Този, Който Ми казва как да съдя. Аз съдя справедливо, защото Съм Му послушен, и не се опитвам да угаждам на Себе Си.
31.Ако говоря от Себе Си няма начин да докажа, че казвам истината. 32.Но има някой друг, който говори за
Mен, и аз знам, че казва истината. 33.Вие изпратихте хора до Йоан Кръстителя и той засвидетелства истината. 34.Аз не завися от това, което хората казват за Мен, но Аз ви говоря тези неща за да бъдете спасени.
35.Йоан беше светило, което даваше много светлина, и вие се радвахте на тази светлина за малко. 36.Но нещо много по-важно от Йоан, говори за Мен. Мисля, че това са делата, които Отец ми е дал да върша! Всички те говорят за Мен и доказват, че Отец Ме е изпратил.
37.Отец, Който Ме е пратил също говори за Мен, но вие никога не сте чували гласа Му, нито сте виждали лицето
Му. 38.Вие не вярвате в това послание, защото отказахте да повярвате в Този, когото Той е пратил.
39.Вие изучавате Писанията подробно, защото мислите,

че в тях имате извора на вечен живот. Но Писанията свидетелстват за Мене. 40.И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате вечен живот. 41.Аз не приемам слава от човеци, 42.но знам че нямате любов към Бога.
43.Аз дойдох с властта, която Моя Отец Ми е дал, но вие Ме отхвърляте или страните от Мен. Ако някой друг дойде постъпвайки важно и надуто, вие ще го посрещнете с отворени обятия. 44.Докъде очаквате да стигнете в познанието си за Бог, след като през цялото време се съревновавате помежду си за позиции, съпоставяте съперниците си и игнорирте Бога. 45.Не си мислете, че аз ще съм Този, Който ще ви осъди пред
Отец. Вие положихте надеждите си в Мойсей, вече той е този, който ще ви осъди. 46.Мойсей писа за Мене, и ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на
Мене. 47.Но ако не вярвате каквото Мойсей е написал, как ще повярвате на Моите думи?
6
1.След това Исус отиде на другата страна на
Галилейското езеро (познато още и като Тивериадското езеро). 2.Голяма тълпа Го следваше, защото видяха чудесата, които Той вършеше с болните. 3.Исус се изкачи на хълма и седна заедно с учениците Си.

4.Наближаваше юдейския празник Пасха. 5.Когато Исус видя голямата тълпа, която идва към Него, Той попита
Филип: „Откъде да купим достатъчно храна за да нахраним всички тия хора?” 6.Исус му зададе този въпрос за да го изпита. Той вече знаеше, какво щеше да направи. 7.Филип Му отговори: „Ще е нужна почти едногодишна заплата за да купим достатъчно хляб, че да има по парче за всеки.” 8.Един от Неговите ученици
Андрей, който беше брат на Симон Петър каза: 9.„Има едно момче, което има пет малки ечемичени хляба и две риби. Но каква полза има от тях при толкова много хора? 10.Земята беше покрита с трева, и Исус каза на учениците си да накарат всеки да седне. В тълпата имаше около пет хиляди мъже. 11.Тогава Исус взе хлябовете, благодари и ги даде на насядалите. Направи същото и с рибите. Всички ядоха колкото искат.
12.Когато хората се нахраниха до насита, Той каза на учениците Си: „Съберете остатъците, за да не се изгуби нищо.” 13.Учениците ги събраха и напълниха дванадесет големи коша с остатъци от петте ечемичени хляба. 14.Когато хората видяха чудото, което Исус направи казаха: „Този човек наистина е пророкът,
Който щеше да дойде в света.” 15.Исус разбра, че те ще

се опитат да Го принудят да стане техен цар. Затова Той се върна в планината, където можеше да бъде сам.
16.Същата вечер учениците Му слязоха на езерото.
17.Влязоха в една лодка и отплаваха на другата страна към Капернаум. По това време вече беше тъмно, а Исус все още не бе дошъл при тях. 18.Силен вятър започна да духа и да развълнува водата. 19.След като бяха гребали пет, шест километра, учениците видяха Исус да ходи по водата. Той продължаваше да се приближава към лодката, и те се уплашиха. 20.Исус им каза: „Не се страхувайте, Аз съм!” 21.Учениците искаха да го качат в лодката, но неочаквано тя пристигна на сушата, към която отиваха. 22.На другия ден хората все още бяха на другата страна на езерото. Те забелязаха, че там имаше само една лодка, и че Исус не беше влязъл с учениците
Си в лодката. Те бяха тръгнали сами. 23.Други лодки от
Тивериада пристигнаха близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил. 24.Когато хората видяха, че нито Исус нито учениците Му бяха там, те влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Исус. 25.Когато Го намериха на другата страна на езерото, те го попитаха: „Учителю, кога дойде тука?”
26.Исус отговори: „Казвам ви истината, че не Ме

търсите заради чудесата, които видяхте, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27.Не пропилявайте силата си в стремеж към нетрайна храна като тази.
Работете за храната, която остава във вас, храна, която поддържа вашия вечен живот, храна, която Човешкия
Син дава. Той и това, което върши е подкрепено от Бог
Отец до края.” 28.Хората попитаха Исус: „Какво Господ иска от нас да правим? „ 29.Исус отговори: „Бог иска да повярвате в Този, Когото е пратил.” 30.Те Му отвърнаха: „Какво чудо ще извършиш, за да повярваме в
Теб? Какво ще направиш? 31.Когато нашите предци бяха в пустинята, ядяха манна. Това се случи точно както Писанията казват: „Бог им даде да ядат хляб от небето.” 32.Тогава Исус им каза: „Казвам ви истината, че не Мойсей беше този, който ви даде хляб от небето.
Моят Отец е Този, Който ви дава истинския хляб от небето. 33.И хлябът, който Бог дава е този, който слиза от небето и дава живот на света.” 34.Хората казаха:
„Господи, давай ни винаги тоя хляб.” 35.Исус отговори:
„Аз съм хляба, който дава живот! Който дойде при
Мене няма да огладнее. И който повярва в Мене няма да ожаднее. 36.Аз ви казах, че вие Ме видяхте и пак не вярвате в Мене. 37.Всеки, който Отец Ми е дал ще

дойде при Мен и аз няма да отпратя нито един от тях.
38.Аз не дойдох от небето за да правя каквото Си искам!
Аз дойдох да върша каквото Отец желае. 39.Този,
Който Ме изпрати, не иска да изгубя никой от тези, които Ми е дал. Той иска да ги възкреся в последния ден. 40.Моя Отец желае всеки, който види Сина да повярва в Него и да има вечен живот. Тогава Аз ще го възкреся в последния ден. 41.Юдеите започнаха да недоволстват, защото Исус каза: „Аз съм хлябът, който идва от небето.” 42.Те се питаха един друг: „Не е ли този човек Исус синът на Йосиф. Не познаваме ли баща
Му и майка Му? Как може да казва „Аз идвам от небето?” 43.Исус им каза: „Спрете да недоволствате!
44.Хората не могат да дойдат при Мен ако Отец, Който
Ме е пратил не ги доведе при Мен. И Аз ще ги възкреся в последния ден. 45.Един от пророците е написал: „ Бог ще научи всички.” И всеки, който слуша Отец и се учи от Него, ще дойде при Мен. 46.Казвам ви, че никой не е видял Отец. Само този, който е от Бога е видял Отец.
47.Казвам ви истината, че всеки, който вярва в Мене има вечен живот. 48.Аз Съм хляба на живота!
49.Вашите предци ядоха манната в пустинята и умряха.
50.Но ето го хляба, който наистина идва от небето.

Всеки, който яде от този хляб няма да умре. 51.Аз съм хляба-живия хляб, който слиза от небето. Всеки, който яде от този хляб ще живее вечно! Хлябът, който давам на света, за да може да яде и да живее, съм самия Аз,
Моята плът и кръв.” 52.Юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може Той да ни даде да ядем плътта
Му? 53.Исус отговори: „Казвам ви истината, че няма да живеете докато не ядете плътта и не пиете кръвта на
Човешкия Син. 54.Но ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, вие ще имате вечен живот, и Аз ще ви възкреся в последния ден. 55.Моята плът е истинската храна и Моята кръв е истинското питие. 56.Ако ядете
Моята плът и пиете Моята кръв, вие сте едно с Мене, и
Аз съм едно с вас. 57.Живият Отец Ме изпрати, и Аз живея поради Него. Сега всеки, който яде Моята плът ще живее поради Мене. 58.Хлябът, който слиза от небето не е като този, който вашите предци ядоха. Те измряха, но който яде тоя хляб ще живее завинаги.”
59.Исус каза това докато поучаваше в синагогата в
Капернаум. 60.Много от Исусовите ученици чуха това и казаха: „Това учение е трудно, прекалено трудно за приемане.” 61.Исус разбра, че учениците Му негодуваха. Затова ги попита: „Това, което казах ли ви

накара да изгубите вяра? 62.Какво ще стане ако видите
Човешкия Син да отива в небето, откъдето е дошъл?
63.Духът е Този, Който дава живот! Човешката сила не може да направи нищо. Думите, които ви говорих са от даващия живот Дух. 64.Но някои от вас отказват да повярват в Мене.” Исус каза това, защото от самото начало Той знаеше, кой щеше да повярва в Него. Също така знаеше кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65.След това Исус каза: „Не можете да дойдете при
Мене, докато Отец не ви даде желание да дойдете. Ето защо Аз казах тези неща на всички вас.” 66.Поради думите Му, много от Неговите ученици Му обърнаха гръб и престанаха да Го следват. 67.Затова Исус попита дванадесетте апостоли: „Искате ли и вие да си отидете?”
68.Симон Петър отговори: „Господи, няма при кого друг да отидем! Думите Ти дават вечен живот. 69.Ние вярваме в Теб и сме сигурни, че ти Си Христос Син на живия Бог, Святият Божий.” 70.Исус каза на учениците
Си: „Аз избрах вас дванадесетте, но един от вас е дявол!” 71.Той говореше за Юда Синът на Симон
Искариот. По-късно той щеше да предаде Исус, въпреки, че беше един от дванадесетте ученици.

7
1.Исус реши да напусне Юдея и да тръгне през
Галилея. Защото юдеите искаха да Го убият.
2.Наближаваше юдейския празник шатроразпъване, 3.и
Неговите братя Му казаха: „Защо не отидеш в Юдея, така Твоите ученици ще могат да видят добре делата, които вършиш? 4.Никой, който възнамерява да бъде публично познат не върши всичко зад кулисите. Ако Си сериозен в това което правиш, излез наяве и покажи на света.” 5.По този начин братята Му Го притискаха, защото те също не вярваха в Него. 6.Исус им отвърна:
„Не Ме притискайте. Моето време все още не е дошло, но вашето време е винаги готово. 7.Светът няма нищо против вас, но се е изправил срещу Мене. Той е срещу
Мене, защото Аз разобличих злото стоящо зад техните претенции. 8.Вие продължавайте напред, идете на празника. Не Ме чакайте. Аз не съм готов. Не е точното време за Мен. 9.Той каза това и остана в Галилея.
10.След като Исусовите братя бяха отишли на празника,
Той отиде тайно, без да каже на никого. 11.По време на празника юдеите Го търсеха и питаха: „Къде е Той?”
12.Тълпите спореха за Него. Някои казваха: „Исус е добър човек”, докато други казваха: „Не,не е. Той мами

хората.” 13.Но хората се страхуваха от своите водачи, и никой не говореше открито за Него. 14.Когато празника се преполовяваше, Исус влезе в храма и започна да поучава. 15.Юдеите бяха изненадани и казаха: „Как може този човек да знае толкова много, без да е учил?”
16.Исус отговори: „Аз не поучавам нещо, което съм учил. Това което поучавам идва от Онзи, който Ме е пратил. 17.Този, който иска да следва Божията воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз поучавам Моите собствени учения. 18.Който говори собствените си учения търси слава за себе си. Но, който иска да прослави Онзи, Който Го е пратил е истинския учител и няма нечестни мотиви. 19.Не беше ли Мойсей този, който ви даде закона? Но никой от вас не го живее. И защо се опитвате да Ме убиете?” 20.Тълпата отговори:
„Ти Си луд! Кой се опитва да те убие? Обладан си от демони.” 21.Исус им каза: „Аз извърших едно чудо, и всички вие сте изненадани от това. 22.Мойсей ви даде заповедта за обрязването(въпреки, че тя не идва от
Мойсей, а от нашите предци). И вие обрязвате човека в събота. 23.Ако обрязвате човек в съботен ден за да следвате Мойсеевите учения, защо се ядосвате на Мен, затова че изцелих човек в събота? 24.Не съдете по

изглед. Съдете справедливо.” 25.Някои хора от
Ерусалим казаха: „Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?” 26.Вижте това! Той говори открито, и никой не Му казва нищо! Да не би управниците наистина да знаят, че този човек е Месията? 27.Но как е възможно това? Никой не знае откъде ще дойде Месията, а ние знаем откъде е този човек.” 28.Това провокира Исус,
Който поучаваше в Храма да извика силно: „Вие си мислите, че Ме познавате, и че знаете откъде съм, но това не е там откъдето съм. Аз не дойдох от Себе Си.
Моя истински произход е в Онзи, Който ме изпрати, и вие изобщо не Го познавате. 29. Но Аз познавам Онзи,
Който Ме прати, защото идвам(произлизам) от Него.”
30.Те търсеха начин да Го арестуват, но никой не сложи ръка на Него, защото не беше още Божието време.
31.Много хора от тълпата повярваха в Него и казха:
„Когато Месията дойде, ще извърши ли повече чудеса, отколкото Този човек извърши?” 32.Фарисеите чуха какво народа си приказава за Него. Главните свещеници и фарисеите изпратиха храмовата стража да Го хванат.
33.Но Исус им каза: „Още малко ще бъда с вас, и тогава ще се върна при Онзи, Който Ме изпрати. 34.Ще Ме търсите, но няма да Ме намерите. Вие не можете да

отидете, там където Аз отивам.” 35.Юдеите говореха помежду си: „Къде възнамерява да ходи, че няма да можем да Го открием? Да не мисли да живее при юдеите, които са разпръснати между гърците, и да поучава гърците? 36.Какво иска да каже с това: „Ще Ме търсите, но няма да Ме намерите” и „Не можете да отидете, където Аз отивам.” 37.На последният и най- важен ден на празника, Исус застана и извика: „Който е жаден, нека дойде при Мен и да пие. 38.Повярвайте в
Мен, и вода даваща живот, ще протече дълбоко от вътрешността ви, точно както Писанието казва.”
39.Исус говореше за Святия Дух, Който щеше да се даде на всеки, който вярва в Него. Духът още не беше даден на никой, понеже Исус все още не се бе прославил.
40.Когато тълпата чу Исус да казва тия думи, казаха:
„Този човек наистина е пророкът!” 41.Други казваха:
„ Той е Месията.” Все още други хора питаха: „Може ли
Месията да дойде от Галилея? 42.Не казват ли
Писанията, че Месията ще дойде от потомството на
Давид и от Витлеем, където Давид живееше?” 43.Хората започнаха да се разделят един срещу друг заради Исус.
44.Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него. 45.Когато храмовата стража се върна,

главните свещеници и фарисеите ги попитаха: „Защо не доведохте Исус?” 46.Те отговориха: „Никой никога не е говорил като този човек!” 47.Фарисеите им казаха: „И вие ли сте заблудени?” 48.Повярвал ли е някой управник или фарисей в Него? 49.Тази тълпа е заблудена, защото не познава Божия закон. 50.Никодим, човекът, който по-рано беше ходил при Исус, и беше едновременно управник и фарисей каза: 51.„Нашия закон не ни разрешава, да осъждаме хора, преди да ги изслушаме.
Не можем да ги осъдим преди да знаем какво са направили.” 52.Те попитаха Никодим: „Да не казваш това, защото си от Галилея? Изучавай Писанията и ще разбереш, че никой пророк не идва от Галилея.”
53.После всеки един си отиде у дома.
8
1.Исус отиде на Елеонския хълм. 2.Рано сутринта се върна в двора на храма. Хората дойдоха при Него, и Той седна и започна да ги поучава. 3.Фарисеите и учителите на Мойсеевия закон доведоха една жена, която беше хваната в леглото с мъж, който не беше нейн съпруг. Те я поставиха насред тълпата. 4.След това казаха:
„Учителю, тази жена беше хваната да спи с мъж, който не и е съпруг. 5.Законът на Мойсей учи, че жена като

тази трябва да бъде убита с камъни. Ти какво ще кажеш?” 6.Попитаха Го, защото искаха да Го изпитат за да имат обвинение срещу Него. Но Исус просто се наведе и започна да пише нещо на земята с пръста Си.
7.Но те продължаваха да Го питат за жената. Най- накрая Той се изправи и каза: „ Този, който е безгрешен да хвърли пръв камък на нея.” 8.И след това се наведе и продължи да пише на земята. 9.Хората си отиваха един по един, започвайки от най-стария. Исус остана сам с жената. 10.Той се изправи и я попита: „Къде отидоха?
Никой ли не те осъди?” 11.Жената отговори: „Никой
Господи.” Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си! И отсега нататък не съгрешавай.” 12.Отново Исус говореше на хората. Той каза: „Аз съм светлината на света. Който ме следва, ще има живот пълен със светлина и никога няма да живее в тъмнина.”
13.Фарисеите протестираха: „Ти си единствения, Който говориш за Себе Си, и това, което казаваш не е истина!”
14.Исус отговори: „Дори и да говоря за Себе Си, говоря истината! Зная откъде Съм дошъл и накъде отивам. Но вие не знаете откъде Съм и накъде отивам. 15.Вие съдите, по начина, по който хората го правят. Аз не съдя никого. 16.Но дори и да съдя, Аз ще съдя справедливо,

защото няма да съдя сам. Отец, Който ме изпрати е с
Мен. 17.Вашия закон изисква двама свидетели да докажат, че дадено нещо е истина. 18.Аз съм един от
Моите свидетели и Отец, който Ме изпрати е другия.
19.Те го питаха: „Къде е Твоя Отец? Исус отговори:
„Вие не познавате нито Мене, нито Моя Отец! Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Отец Ми.” 20.Исус изговори тези думи, докато поучаваше на мястото, където се намираше съкровищницата на храма. Но никой не го хвана, защото времето Му не беше дошло.
21.Исус също им каза: „Аз си отивам, а вие ще Ме търсите. Но не можете да отидете там, където Аз отивам, но вие ще умрете заедно с греховете си, непростени." 22.Юдеите попитаха: „Да не би да възнамерява да се самоубие? Това ли има в предвид като казва, „вие не можете да отидете там където Аз отивам?” 23.Исус им каза: „Вие сте ограничени в земното, Аз съм свързан с това, което е извън вашия кръгозор. Вие живеете според това, което виждате и докосвате. А Аз живея по различен начин. 24.Казвам ви, че изпускате Бог във всичко това. Вие сте на път без изход. Ако не повярвате, че Съм Този, Когото казвам че
Съм, вие сте в безизходно положение поради греховете

си. Вие изпускате Бог в живота си.” 25.Юдеите Го попитаха: „Кой си ти?” Исус им каза: „Аз съм точно
Този, Който ви казах още от самото начало. 26. Бих могъл да ви кажа много неща, и бих ви осъдил за много други. Но Онзи, Който ме изпрати е истинен, и Аз говоря на хората от този свят само това, което Съм чул от Него. 27.Никой не разбра, че Той им говореше за
Отец. 28.Исус им каза: „Когато издигнете Човешкия
Син, вие ще познаете, кой Съм Аз. Също ще познаете, че не правя нищо от Себе Си. Говоря само това, което
Отец ме е научил. 29.Този, Който Ме е пратил е с Мене.
Аз винаги върша каквото Му е угодно и Той никога не
Ме е оставял.” 30.След като говореше това, много хора повярваха в Него. 31.Тогава Исус каза на повярвалите в
Него: „Ако живеете според каквото ви казвам, вие наистина сте Мои ученици. 32.Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” 33.Те Му отговориха: „Ние сме Авраамово потомство! Ние никога не сме били нечии роби. Как можеш да казваш, че ще бъдем свободни?” 34.Исус им отговори: „Казвам ви истината, който живее греховен живот е роб на греха.
35.Робът не живее в дома завинаги, но сина живее.
36.Така че ако Синът ви освободи, вие наистина ще

бъдете свободни. 37.Зная, че сте Авраамово потомство.
Но все още искате да Ме убиете, защото в действителност Моето послание не е в сърцата ви. 38.Аз ви говоря каквото Моя Отец Ми е показал, точно както вие вършите каквото вашите бащи са ви научили.”
39.Хората казаха на Исус: „Авраам е нашия баща!”
Исус отговори: „Ако бяхте Авраамови деца, щяхте да вършите каквото Авраам е вършил. 40.Но вместо това искате да Ме убиете, затова, че ви казвам истината, която Бог Ми даде. Авраам никога не е извършил такова нещо. 41.А вие вършите точно каквото баща ви върши.”
Юдеите Му рекоха: „Ние не сме незаконно родени деца.
Бог е нашия Баща.” 42.Исус им отговори: „Ако Бог беше вашия баща, вие щяхте да Ме обичате, защото дойдох от Бога и единствено от Него. Той Ме изпрати.
Не Съм дошъл от Себе Си. 43.Защо не разбирате какво ви говоря? Не можете ли да стоите и да слушате каквото ви говоря? 44.Вашият баща е дяволът и вие вършите точно каквото той иска. Той винаги е бил лъжец и убиец. И не знае какво е истината. Той говори от себе си и всичко каквото казва е лъжа. Не само, че самия той е лъжец, но е също и баща на всички лъжи.
45.Всичко каквото Съм ви казал е истина, но все още

отказвате да повярвате в Мен. 46.Може ли някой от вас да Ме обвини в грях? Ако не можете, защо не вяравате в
Мен? Въпреки това Аз ви говоря истината. 47.Този, който принадлежи на Бога разбира каквото Бог казва.
Вие не разбирате, защото не принадлежите на Бога.”
48.Юдеите Му отговориха: „Не сме ли прави, когато казваме, че Си самарянин и обладан от демони?”
49.Исус отговори: „Аз не съм обладан. Аз почитам Моя
Баща, но вие Ме позорите. 50.Аз не искам слава за Себе
Си. Но има Един, Който иска това и Той е съдията.
51.Казвам ви самата истина, че ако се покорявате на думите Ми, никога няма да умрете.” 52.Тогава хората казаха: „Сега сме сигурни, че Си обладан от демон.
Авраам е мъртъв, също и пророците. Как можеш да казваш, че който се покорява на думите Ти няма никога да умре? 53.Ти по-велик ли си от нашия баща Авраам?
Той умря, също така и пророците. За какъв се мислиш?” 54.Исус отговори: „Ако прославях Себе Си,
Моята слава е нищо. Моя Отец е Този, Който Ме прославя, и вие казвате, че Той е вашия Бог 55.въпреки, че не Го познавате истински. 56.Баща ви Авраам беше наистина радостен да Ме види.” 57.Юдеите Му казаха:
„Дори нямаш петдесет години! Как може да Си виждал

Авраам?” 58.Исус отговори: „Казвам ви истината, че преди Авраам да беше роден, Аз съм.” 59.Хората взеха камъни за да убият Исус, но той се скри и напусна храма.
9
1.Исус докато минаваше, видя един човек, който бе сляп още от рождението си. 2.Учениците попитаха:
„Учителю, защо този човек е роден сляп? Да не би, защото той или родителите му са извършили грях?
3.Исус каза: „Нито този човек, нито родителите му са съгрешили. Но той беше роден сляп, за да покаже Бог какво може да направи за него. 4.Докато е ден, ние трябва да вършим делата, които Този, Който Ме е пратил иска да вършим. Когато нощта дойде, никой не може да работи. 5.Докато Съм на света, има изобилно светлина. Аз Съм Светлината на света.” 6.След като каза това, Той се изплю на земята, направи кал със слюнката Си, намаза очите на слепия 7.и каза: „Иди и се измий в къпалнята Силоам” (Силоам означава
„ Изпратен”). Мъжът отиде, изми се и прогледна.
8.Съседите му и ония, които го бяха виждали преди да проси питаха: „Не е ли този човкът, който седеше и просеше?” 9.Някои от тях казваха: „Да той е.” Други

казваха: „Не не е той, но прилича на него.” А самия той каза: „ Аз съм.” 10.Попитаха го: „Тогава как можеш да виждаш?” 11.Той отговори: „Някой на име Исус направи кал и намаза очите ми с нея. Той ми каза да отида и да я измия в къпалнята Силоам. И аз отидох там, измих се и прогленах.” 12.Попитаха го: „Къде е Той?” Човекът отговори: „Не зная.” 13.Заведоха го при фарисеите.
14.Денят, когато Исус направи кал и даде на човека зрение, беше събота. 15.И така, фарисеите отново го питаха как е прогледал. И той им отговори: „Исус направи кал и намаза с нея очите ми. След като се умих, можех да виждам.” 16.Някои от фарисеите казаха:
„Човекът, който извърши това, не е от Бога, защото не следва традициите за съботния ден.” Други фарисеи питаха: „ Как може човек, който е грешник да направи такова чудо?” Тъй като фарисеите не бяха единодушни помежду си, 17.те попитаха слепеца: „Какво ще кажеш за човека, който ти отвори очите?” Той отговори: „Той е пророк.” 18.Но,юдеите не вярваха, че човекът е бил сляп от рождението си. Те изпратиха да повикат родителите му 19.и ги попитаха: „Този ли е вашия син, който е бил роден сляп? А как сега може да вижда?”
20.Родителите отговориха: „Знаем, че този е нашия син,

и че се роди сляп. 21.Но не знаем как е получил зрението си или кой му го е дал. Ще трябва да питате него. Той е достатъчно голям за да отговаря за себе си.
22.(Родителите му казаха това, защото се страхуваха от юдеите. Юдеите вече се бяха споразумели да отлъчат от синагогата, онзи, който признае, че Исус е Христос
(Месията). 23.Ето защо родителите му казаха: „Ще трябва да го попитате. Той е достатъчно голям.”)
24.Още веднъж юдеите повикаха човека, който беше сляп и му казаха: „Дай слава на Бога. Ние знаем, че този човек, който ти даде зрението е грешник.” 25.Той отговори: „Не знам дали е грешник или не е. Но знам едно нещо. Бях сляп, а сега мога да виждам.” 26.Юдеите го попитаха: „Какво ти направи? Как ти даде зрение?”
27.Човекът им отговори: „Аз вече ви казах, но не искате да слушате. Защо искате да чуете историята отново? Да не би да искате и вие да станете Негови ученици?”
28.Юдеите му се развикаха: „Ти си Негов ученик! А ние сме ученици на Мойсей. 29.Ние сме сигурни, че Бог е говорил на Мойсей, а дори не знаем Исус откъде е.”
30.Човекът им отвърна: „Това е изумително! Твърдите, че не знаете нищо за Него, но факт е, че Той ми отвори очите! 31.Знаем, че Бог не слуша грешниците, а слуша

внимателно всеки, който живее в покорство и върши
Неговата воля. 32.Откакто светът съществува, не се е чувало, някой да е отворил очите на сляпороден човек.
33.Ако този човек не идваше от Бога, Той не би могъл да направи нищо.” 34.Юдеите му отговориха: „Ти си грешник още от деня в който си роден! Да не мислиш, че можеш да ни поучаваш?” След това го изхвърлиха от синагогата. 35.Когато Исус, чу какво се е случило, Той отиде и намери човека. След това го попита: „Вярваш ли в Божия Син?” 36.Той отговори: „Господине, ако ми кажеш Кой е Той, аз ще повярвам в Него.” 37.Исус му каза: „Вече си Го виждал и точно сега Той говори с тебе.” 38.Човекът каза: „Господи, вярвам в Теб!” След това се поклони на Исус. 39.Исус му каза: „Аз дойдох на този свят за да доведа всичко до пълна яснота, изяснявайки всички различия, така че онези, които никога не са виждали, да виждат, а онези, които имат великите претенции, че виждат ще бъдат разобличени като слепци.” 40.Някои фарисеи дочуха думите Му и казаха: „Да не би да ни наричаш слепци?” 41.Исус каза:
„Ако бяхте наистина слепи, щяхте да бъдете невинни, но откакто претендирате, че виждате всичко толкова добре, вие сте отговорни за всеки неуспех и грешка.

10
1.Казвам ви самата истина, че само крадците и разбойниците прескачат оградата на кошарата на овцете, вместо да влязат през вратата. 2.Но онзи, който влиза през вратата е овчарят. 3.Вратарят му отваря вратата и овцете разпознават гласа му. Той ги вика по име и ги извежда. 4.След като е изкарал всички свои овце, той върви пред тях. Овцете го следват, защото познават гласа му. 5.Те няма да следват непознат, но ще побягнат от него, защото не разпознават гласа му.”
6.Исус разказа на хората тази притча, но те не разбраха за какво говореше. 7.Исус каза: “Казвам ви самата истина, че Аз съм вратата на овцете. 8.Всеки, който е дошъл преди Мене е крадец и разбойник и овцете не го послушаха. 9.Аз съм вратата. Всички, които влязат през
Мен ще бъдат спасени. През Мен те ще влизат и излизат, и ще намират паша. 10.Крадецът влиза само да открадне, убие и разруши. Но Аз дойдох за да имат овцете Ми живот и така ще имат всичко от което се нуждаят. 11.Аз съм добрият овчар. Добрият овчар дава живота си за овцете. 12.Наемните работници не са като овчаря. Те не притежават овцете, и когато видят вълка да идва, те бягат и оставят стадото. Тогава вълкът го

напада и разпръсва. 13.Наемните работници бягат, защото не ги е грижа за стадото. 14.Аз съм добрият овчар. Аз познавам овцете Си и те Ме познават.
15.Точно както Отец Ме познава и Аз познавам Отец, и давам живота Си за овцете. 16.Имам и други овце, които не са в тази кошара. Аз трябва да ги доведа. Те също ще разпознаят гласа Ми. Така ще има едно стадо с един овчар. 17.Ето защо Отец ме обича: защото по собствена воля жертвам живота Си. И Съм свободен да си го взема обратно. 18.Никой не ми го отнема. Аз го давам по собствена воля. Имам правото да го дам, и също така имам правото да си го взема обратно. Получих тази власт лично от Отец.” 19.Юдеите бяха разделени поради думите на Исус. 20.Много от тях казваха: „Обладан е от демони! Той е луд! Защо го слушате?” 21.Други казваха: „Никой обладан от демони не говори така.
Може ли демон да отвори очите на слепец?” 22.Тази зима Исус беше в Ерусалим за празника на освещението на храма. 23.Исус се разхождаше в тази част на храма позната като Соломоновото предверие 24.и хората се събраха около Него. Те казаха: „Колко дълго ще ни държиш в неизвестност? Ако си Месията кажи ни го ясно.” 25.Исус им отговори: „Аз ви казах, но вие

отказахте да Ми повярвате. Нещата, които върша с властта на Моя Отец показват Кой Съм Аз. 26.Вие не вярвате, защото не сте Мои овце. 27.Моите овце разпознават гласа Ми. Аз ги познавам и те Ме следват.
28.Аз им давам истински, вечен живот. Те са добре защитени от Унищожителя. Никой не може да ги открадне от ръката Ми. 29.Отец, който ги постави под
Моите грижи е много по-велик от Унищожителя и
Крадеца. Никой не може да ги измъкне от Него. 30.Аз и
Отец сме едно сърце и един ум. 31.Юдеите пак взеха камъни с намрение да Го убият. 32.Исус им отговори:
„Показах ви много добри дела, които идват от Отец. За кое от тях искате да Ме убиете с камъни?” 33.Юдеите отговориха: „Ние няма да те убием с камъни заради добрите дела, които Си извършил, а за това, че опозоряваш Бога. Ти претендираш да бъдеш Бог, въпреки че си само човек. 34.Исус отвърна: „Не казва ли Бог във вашите Писания: „Вие сте богове?”
35.Писанията не могат да бъдат поставени под съмнение. Така, че ако Бог нарича хората богове (а това са хората на които Той даде Писанията), 36.защо казвате, че опозорявам Бога, защото казах: „Аз съм
Божият Син”? В края на краищата Той е Отецът, Който

Ме подготви за това дело. Също така Той е Този, Който
Ме изпрати на света. 37.Ако аз не върша каквото Моя
Отец върши, недейте вярва в Мен. 38.Но ако върша каквото Отец върши, трябва да повярвате поради това, дори и да не вярвате в Мен. Тогава със сигурност ще знаете, че Отец е в Мен и Аз Съм в Отец. 39.Отново искаха да Го хванат, но той избяга. 40.Той се върна оттатък река Йордан, на мястото където Йоан по-рано кръщаваше. Докато беше там, 41.много хора дойдоха при Него. Те казваха: „Йоан не извърши никакви чудеса, но всичко което каза за Исус е истина.” 42.Много от хората повярваха в Исус.
11
1.Един човек на име Лазар от Витания беше болен.
Той имаше две сестри, Мария и Марта. 2.Мария, беше жената, която изля миро(ароматно масло) върху
Господа и избърса нозете Му с косата си. 3.Сестрите изпратиха пратеник да каже на Исус: „Господи, твоят близък приятел е болен.” 4.Когато Исус чу съобщението, каза: „Неговата болест не е смъртоносна.
Тя ще донесе слава на Бога и Неговия Син.” 5.Исус обичаше Марта, сестра и, и Лазар. 6.Но Той остана където беше още два дена. 7.След двата дена, Исус каза

на учениците Си: „Да се върнем в Юдея.” 8.Учениците
Му казаха: „Учителю, до скоро юдеите искаха да Те убият с камъни. Наистина ли искаш да се върнеш там?”
9.Исус отговори: „Няма ли дванадесет часа дневна светлина? Онези, които ходят през деня не се спъват, защото виждат светлината на тоя свят. 10.Обаче, онези, които ходят през нощта се спъват, защото нямат светлина.” 11.След това Той им каза: „Нашият приятел
Лазар заспа и Аз отивам да го събудя.” 12.Те Му отвърнаха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.”
13.Исус искаше да каже, че Лазар е мъртъв, но учениците мислеха, че Той говори, че Лазар само е заспал. 14.Тогава Исус им каза ясно: „Лазар умря!”
15.Аз се радвам, че не бях там, защото сега ще имате възможност да повярвате в Мен. Нека да отидем при него.” 16.Тома наречен близнак каза на останалите ученици: „ Нека да отидем, за да можем и ние да умрем с
Исус.” 17.Когато Исус пристигна, намери че Лазар бил от четири дена в гроба. 18.Витания беше на около три километра от Ерусалим, 19.и много хора бяха дошли от града за да утешават Марта и Мария, защото брат им беше мъртъв. 20.Когато Марта чу, че Исус идва, тя излезе да го посрещне. А Мария стоеше в къщи.

21.Марта каза на Исус: „Господи, ако беше тука, брат ми нямаше да умре. 22.Но и сега зная, че Бог ще Ти даде каквото и да Му поискаш.” 23.Исус каза на Марта:
„Брат ти ще възкръсне!” 24.Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне в последния ден, когато всички мъртви ще възкръснат.” 25.Тогава Исус и каза: „Не е необходимо да чакаш края. Аз Съм възкресението и живота. Който вярва в Мене, дори и да умре ще живее. 26.И всеки, който живее вярвайки в Мен никога няма да умре.
Вярваш ли това?” 27.Марта Му каза: "Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Синът на Бога, Онзи, Когото очаквахме да дойде на света. 28.След като каза това, тя се върна в къщата и прошепна на сестра си Мария:
„Учителят е тука и те вика.” 29.Когато Мария чу това, стана бързо и отиде при Исус. 30.Той още беше извън селото, когато Марта отиде да Го посрещне. 31.Юдеите, които утешаваха Мария в къщата я видяха да става бързо и да излиза. Те я последваха. Мислеха, че отива на гроба да плаче. 32.Мария отиде където беше Исус. След като Го видя, тя падна на колене и каза: „ Господи ако беше тука брат ми нямаше да умре.” 33.Когато Исус я видя, че плаче, и юдеите, които бяха с нея, че плачат,
Той дълбоко се развълнува и смути. 34.Исус попита:

„Къде положихте Лазар?” Те му отговориха: „Господи ела и виж.” 35.Исус се просълзи, 36.и хората казаха:
„Вижте колко много е обичал Лазар.” 37.Но някои от юдеите питаха: „Не можеше ли, Този, Който даде зрение на слепеца, да предпази Лазар от смъртта?”
38.Дълбоко развълнуван Исус отиде на гроба. Беше пещера с камък закриващ входа. 39.Исус каза:
„Отместете камъка.” Но Марта каза: „Господи, знаеш, че Лазар е мъртъв от четири дена, и смърди вече.”
40.Исус и каза: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията Слава?” 41.След като отместиха камъка, Исус погледна право към небето и се молеше:
„Татко, благодаря ти, че Ме слушаш. 42.Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но казах това, така че тълпата, стояща около Мен да повярва, че Ти си Ме изпратил.”
43.След като Исус каза това, Той извика силно: „Лазаре излез вън!” 44.Умрелият излезе вън. Ръцете и краката му бяха обвити със саван, и кърпа покриваше лицето му.
Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си отиде.”
45.Много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в Него. 46.Но някои от тях отидоха при фарисеите, и им казаха какво беше направил Исус. 47.Затова главните свещеници и

фарисеите събраха съвета. Те питаха: „Какво правим ние? Този човек върши много знамения. 48.Ако Го оставим да продължава така, скоро всеки ще повярва в
Него, и римляните ще дойдат, и ще ни отнемат малкото власт и привилегии, които все още имаме.” 49.Един от членовете на съвета беше Каиафа, който също така беше и главен свещеник през тая година. Той проговори като каза: „Вие нищо не разбирате! 50.Не знаете ли, че е по-добре един човек да умре за народа, отколкото целия народ да загине?” 51.Каиафа не каза това от себе си.
Като главен свещеник през оная година, той предсказа, че Исус ще умре за народа. 52.Но Исус нямаше да умре само за юдейския народ. Той щеше да умре за да събере всички разпръснати Божии хора. 53.От този ден, съветът започна да прави планове, как да убие Исус.
54.Заради този заговор срещу Него, Исус престана да ходи открито. Той отиде в един град наречен Ефраим, който беше близо до пустинята, и стоеше там заедно с учениците Си. 55.Юдейската пасха наближаваше. Много хора от околността дойдоха в Ерусалим да пречистят себе си преди пасхата. 56.Като стояха в двора на храма, те търсеха Исус и се питаха един друг: „Мислите ли, че
Той ще избегне да дойде на празника?” 57.Главните

свещеници и фарисеите заповядаха на хората, да ги известят, ако някой от тях видеше Исус. Така те се надяваха да Го хванат.
12
1.Шест дена преди пасхата Исус дойде във Витания.
Лазар, когото възкреси от мъртвите живееше там. 2.Там за Него беше приготвена вечеря. Марта сервираше вечерята, а Лазар беше един от хората, които ядеше със
Исус. 3.Мария взе един литър много скъпо ароматно масло, помаза нозете на Исус, и след това ги подсуши с косата си. Аромата на маслото изпълни цялата къща.
4.Един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде попита: 5.„Защо това масло не се продаде за триста сребърни монети, и парите да се дадат на бедните?” 6.Юда наистна не го беше грижа за бедните.Той попита това, защото се грижеше за касата и понякога крадеше от нея. 7.Исус отвърна: „Оставете я!
Тя е запазила това масло за деня на Моето погребение.
8.Винаги ще имате бедни с вас, но Мене няма да Ме имате винаги.” 9.Голяма тълпа от юдеи разбра, че Исус е във Витания. Те отидоха там не само да видят Исус, но също и Лазар, когото възкреси от мъртвите.
10.Главните свещеници планираха да убият и Лазар.

11.Той беше причината много юдеи да се отвърнат от тях и да повярват в Исус. 12.На следващия ден голямата тълпа, която беше дошла за пасхата чу, че Исус влиза в
Ерусалим. 13.Те отчупиха палмови клони и излязоха да го посрещнат. Приветстваха Го като викаха: „Осанна!
Благословен, Който иде в името на Господа, Царят на
Израел!” 14.Исус намери едно магаре и го възседна, точно както Писанията казват: 15.„Не се страхувай
Сионова дъще: Твоят Цар идва, Възседнал на магаре.”
16.Отначало Исусовите ученици не разбираха, какво означават тези пророчества. Но след като Той се прослави, те си спомниха, че тези пророчества, бяха написани за Него. Спомниха си, че бяха взели участие в изпълнението им. 17.Хората, които бяха с Исус, когато
Той повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разказваха каквото бяха видели. 18.Тълпата дойде да Го посрещне, защото чуха, че Исус извършил това знамение. 19.Но фарисеите си казаха един на друг:
„Нищо не може да се направи! Всеки по света следва
Исус.” 20.Някои гърци бяха дошли в Ерусалим да се поклонят по време на пасхата. 21.Те отидоха при
Филип(който беше от Витсаида в Галилея) и му казаха:
„Господине, искаме да видим Исус.” 22.Филип каза на

Андрей. След това и двамата отидоха при Исус и Му казаха. 23.Исус им отвърна: „Дойде времето Човешкия
Син да се прослави. 24.Казвам ви самата истина, че житното зърно няма да произведе нищо, докато не бъде посято в земята и не умре. Но ако умре, то ще даде много жито. 25.Който обича живота си ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26.Ако някой от вас иска да Ми служи, нека Ме последва. Тогава ще бъдете там където съм и
Аз, готови да служите по всяко време. Отец ще почете и възнагради всеки, който Ми служи. 27.Сега съм дълбоко развълнуван и незная какво да кажа. Трябва ли да кажа: Отче избави ме от това време на страдание?
Не! Аз дойдох за това. 28.Отче прослави Себе Си.” Глас от небето каза: „Аз Го прославих и пак ще го прославя.”
29.Тълпата, която стоеше там чу гласа и каза, че това беше гръм. Други от тях казаха, че ангел Му е проговорил. 30.Исус отвърна: „ Гласът не дойде за Мен, но за вас.” 31.Сега този свят ще бъде съден. Сега управителят на този свят, ще бъде изхвърлен вън.
32.Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към Себе Си.” 33.Исус говореше за начина, по който щеше да умре. 34.Хората казаха на Исус:

„Писанията учат, че Месията ще живее вечно. Как може да казаваш, че Човешкия Син трябва да бъде издигнат? Кой е тоя Човешки Син?” 35.Исус каза:
„Светлината още малко е сред вас. Ходете в светлината, за да не ви погуби тъмнината. Ако ходите в тъмнина, няма да знаете накъде отивате. 36.Докато имате светлината, вярвайте в нея. Тогава светлината ще бъде вътре във вас, и ще свети чрез вашите животи. Вие ще бъдете деца на светлината.” Исус каза всичко това и се скри от тях. 37.Той беше извършил много чудеса сред хората, но те все още не искаха да повярват в Него.
38.По този начин се изпълниха думите на пророк Исая:
„Господи, кой е повярвал на нашето послание? И кой е приел Божията ръка протегната и готова да действа?
39.Хората не можеха да повярват в Исус, защото Исая също беше казал: 40.„Бог ги ослепи и ги направи с ограничени умове, така че очите им да не виждат и умовете им да не разбират. И те никога няма да се обърнат към Мен за изцеление!” 41.Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за Него. 42.Много управници повярваха в Исус. Обаче не го признаваха публично, защото фарисеите щяха да ги изгонят от синагогата. 43.Те бяха много по-загрижени за това,

какво хората мислят за тях, отколкото какво Бог мисли.
44.Тогава Исус извика силно: „Всеки, който вярва в
Мен вярва и в Този, Който ме е пратил. 45.В действителност, който гледа Мене, гледа Този, Който
Ме е пратил. 46.Аз Съм светлината, която дойде на света, за да не живее в тъмнина всеки, който вярва в
Мене. 47.Ако някой чуе думите Ми и не ги последва, Аз не го осъждам. Аз не дойдох да съдя света, а да го спася.
48.Всеки, който Ме отхвърля, като не приема каквото
Съм казал, има определен съдия за него. Словото, което
Съм изговорил, ще го съди в последния ден. 49.Аз не говорих от Себе Си. Отец, Който Ме прати ми нареди какво да говоря и как да го говоря. 50.И Аз зная точно какво произвежда Неговата заповед: истински и вечен живот. Това е всичко, което имам да кажа. Каквото
Отец Ми е казал, казвам ви го.”
13
1.Преди празника на пасхата, Исус знаеше, че беше дошло времето да напусне този свят и да се върне при
Отец. Той обичаше Своите последователи на този свят, и ги обикна до края. 2.Още преди да започне вечерята, дяволът накара Юда синът на Искариот, да реши да предаде Исус. 3.Отец беше поставил всичко под властта

на Исус. Исус знаеше това. Също така, и че беше дошъл от Бога, и че се връща при Него. 4.По време на вечерята
Исус стана, съблече горната си дреха и препаса на кръста си кърпа. 5.Наля вода в леген и започна да мие нозете на учениците и да ги подсушава с кърпата, която беше препасал. 6.Когато дойде при Симон Петър, Петър
Го попита: „Господи, Ти ли ще ми измиеш нозете?”
7.Исус му отговори: „Ти не знаеш какво правя, но по- късно ще разбереш.” 8.Петър Му каза: „Ти никога няма да измиеш нозете ми!” Исус му отвърна: „ Ако не те измия, няма да можеш да бъдеш част от това, което върша.” 9.Петър каза: „Господи не измивай само нозете ми. Измий ми също и ръцете, и главата!” 10.Исус каза на Петър: „Ако си се изкъпал, сега се нуждаеш само да ти бъдат измити караката, и ще си чист от главата до петите. Ти разбираш, че Моя интерес е към святостта, а не към хигиената. Сега вие сте чисти, но не всички.
11.Исус знаеше, кой щеше да го предаде. Затова каза:
„Но не всички.” 12.След като Исус изми нозете не учениците и взе горната Си дреха, Той седна отново.
Тогава каза: „Разбирате ли какво направих? 13.Вие Ме наричате Учител и Господ и сте прави, защото Съм такъв. 14.И ако Аз вашия Господ и Учител ви измих

нозете, вие трябва да правите същото един на друг.
15.Аз ви дадох пример, и вие трябва да правите същото един на друг, точно както Аз направих. 16.Казвам ви самата истина, че слугата не е по-велик от господаря си, и посланика не е по-велик от този, който го е изпратил.
17.Ако разбирате, каквото ви казвам, вършете го- и живейте благословен живот. 18.Не говоря за всички вас.
Аз знам, кои съм избрал. Но каквото казват Писанията трябва да се изпълни. А те казват: „Този, който яде с
Мен, се обърна против Мене!” 19.Казвам ви това, преди да се случи. Та когато се случи, да повярвате, че Аз съм
Този, Който казвам че Съм. 20.Казвам ви самата истина, че който приеме Моите посланици, приема
Мене, и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. 21.След като Исус каза това, Той дълбоко се развълнува и заяви: „Казвам ви самата истина, че един от вас ще Ме предаде.” 22.Учениците започнаха да се гледат един друг и да се чудят, за кой от тях говори
Исус. 23.Един от учениците, този, когото Исус обичаше много, си беше облегнал главата на раменете Му.
24.Симон Петър му направи знак и каза: „Питай Исус за кого говори!” 25.Лежейки на Исус ученикът попита:”Господи кой е?” 26.Исус отговори: „Това е

този, на когото ще дам хапката хляб, след като я натопя в соса.” И така Исус натопи хапката и я даде на Юда, синът на Симон Искариот. 27.Веднага след като Юда взе хапката хляб, Сатана влезе в него. Исус му каза:
„Каквото трябва да направиш, направи го.” 28.Никой от седящите около масата, не разбра защо му каза това.
29.Понеже Юда отговаряше за парите, някои от тях мислеха, че Исус му е казал да купи, нещо от което се нуждаят за празника. Други мислеха, че Исус му е казал да даде пари на бедните. 30.Юда взе хапката хляб и излезе. Беше нощ. 31.След като Юда излезе, Исус каза:
„Сега Човешкия Син ще се прослави, и ще прослави
Бога. 32.След като Бог е прославен, поради Него, Бог ще Го прослави, и Той ще направи това много скоро.
33.Скъпи деца, още малко ще бъда с вас. Казвам ви това, което казах на юдеите. Ще ме търсите, но не можете да отидете, където Аз отивам. 34.Но ви давам нова заповед: обичайте се един друг по същия начин, по който Аз ви обичах. 35.Ако се обичате един друг, всеки ще познае, че сте Мои ученици.” 36.Симон Петър попита: „Господи къде отиваш?” Исус му отговори:
„ Сега не можеш да дойдеш с Мен, но по-късно ще дойдеш.” 37.Петър каза на Исус: „Господи, защо не мога

да Те последвам сега? Живота си ще дам за теб.”
38.Исус отвърна: „Ще дадеш ли живота си за Мен?
Казвам ти самата истина, че преди петела да изкукурига, три пъти ще кажеш, че не си Ме познавал.”
14
1.Исус каза на учениците Си: „Не позволявайте това да ви събори. Вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен.
2.В дома на Моя Отец има много жилища. Ако не беше истина, щях ли да ви кажа, че отивам, да приготвя място за вас. 3.И след като свърша, ще се върна и ще ви взема с Мене. Тогава ще бъдем заедно. 4.Вие знаете пътя за мястото, където отивам.” 5.Тома каза: „Господи, дори не знаем къде отиваш! Как можем да знаем пътя?” 6.Исус му отговори: „Аз съм пътят, истината и живота. Никой не отива при Отец, освен чрез Мен. 7.Ако Ме бяхте познали, щяхте да познавате и Моя Отец. Отсега нататък, вие Го познавате чрез Мен и сте Го видели в
Мен.” 8.Филип каза на Исус: „Господи покажи ни Отец; тогава ще бъдем доволни.” 9.Исус отвърна: „Филипе, ти си бил с Мене през цялото време и още ли не разбираш?
Да видиш Мен, е да видиш Отец. Как можеш да ме питаш „Къде е Отец?” 10.Не вярваш ли, че Аз съм в
Отец и Отец е в Мене? Думите, които ти говоря не са

обикновени думи. Аз не ги измислям от Себе Си. Отец,
Който живее в Мен, превръща всяка дума в божествено действие. 11.Повярвайте Ми: Аз съм в Отец и Отец е в
Мене. Ако не можете да повярвате, вярвайте в делата, които виждате. 12.Всеки, който вярва в Мене, няма да върши само каквото аз върших, а много по-велики дела, защото Аз отивам при Отец, и ви давам да вършите същата работа, която Аз съм вършил. Можете да разчитате на това. 13.Всичко, което поискате от Отец в
Мое име ще го направя, за да бъде прославен Отец поради Сина. 14.Каквото и да поискате по този начин, ще го направя. 15.Ако ме обичате, покажете го като вършите каквото Съм ви казал. 16.Ще поискам от Отец и Той ще ви даде друг Приятел, за да има винаги някой с вас. 17.Този приятел е Духът на Истината. Безбожният свят не може да Го приеме, защото няма очи за да Го види, и не знае какво да търси. Но вие вече Го познавате, защото е бил с вас, и винаги ще бъде във вас.
18.Няма да ви оставя сираци. Аз ще се върна. 19.Още малко и хората от този свят няма да Ме виждат, но вие ще Ме виждате. И ще живеете, защото Аз живея. 20.В оня ден ще познаете, че Аз Съм едно с Отец, и вие сте едно с Мен и Аз Съм едно с вас. 21.Този, който Ме

обича, познава и пази заповедите Ми, ще бъде обичан и от Моя Отец. Аз ще го обичам и ще изявя Себе Си на него.” 22.Юда (не Искариотски) попита Исус: „Господи, какво имаш в предвид като казваш, че ще се явиш на нас, но няма да се явиш на света?” 23.Исус отвърна:
„Светът, който няма любов е сляп. Ако някой Ме обича, той внимателно ше пази думите Ми. Моя Отец ще го обикне, и Ние ще дойдем и ще живеем в него. 24.Да не
Ме обичаш, означава да не пазиш думите Ми.
Посланието, което слушате не е Мое. То е от Отец,
Който Ме прати. 25.Казвам ви тези неща, докато съм все още с вас. 26.А Приятелят, Святият Дух, Когото
Отец ще изпрати, по Моя молба, ще ви разясни всичко.
Той ще ви напомня всичко, което съм ви казал. 27.Аз ви оставям мир, този мир, който само Аз мога да дам. Това не е мира, който света може да даде. Така че не се тревожете, нито се страхувайте. 28.Чували сте Ме да казвам „Аз Си отивам, и ще се върна.” Ако Ме обичате, вие ще се радвате, че отивам при Отец, защото Той е целта на Моя живот. 29.Казвам ви това, сега преди да се е случило. Когато това се случи, вие ще повярвате.
30.Аз няма да говоря още много с вас, защото владетеля на този свят идва. Но той няма сила над Мен. 31.Аз

искам светът да познае, че обичам Отец и върша точно каквото Той Ми е заповядал да върша. Станете! Трябва да тръгваме.”
15
1.Исус каза на учениците Си: „Аз Съм лозата, а
Отец е земеделецът. 2.Той отрязва всяка клонка, която не дава грозде. А всяка клонка, която дава грозде, Той я окастря, за да дава повече. 3.Вие вече сте окастрени чрез посланието, което ви говорих. 4.Живейте в Мен, и
Аз ще живея във вас. Пръчката не може да произведе грозде от самосебе си. Тя трябва да стои прикрепена към лозата. Така и вие не можете да давате плод, ако не живеете в Мен. 5.Аз съм лозата, а вие сте пръчките.
Ако живеете в Мен, както и Аз във вас, ще давате много плод. Но без Мен не можете да дадете нищо. 6.Който не живее в Мен бива изхвърлен като пръчка и изсъхва.
Такива пръчки ги събират, хвърлят ги в огъня, и те изгарят. 7.Ако живеете в Мен и думите Ми живеят във вас, искайте каквото желаете, и то ще бъде ваше.
8.Когато давате много плод, вие прославяте Моя Отец и показвате, че сте Мои ученици. 9.Аз съм ви обикнал по същия начин, по който Отец обича Мен. Така че, живейте в любовта Ми. 10.Ако се покорявате на

заповедите Ми, ще живеете в Моята любов. Аз Съм се покорил на заповедите на Отец Ми и по този начин живея в Неговата любов. 11.Казах ви това, за да бъдете толкова радостни, колкото Съм и Аз, и радостта ви да бъде пълна. 12.Това е Моята заповед: обичайте се един друг, както Аз ви обикнах. 13.Най-великата любов, която можете да покажете, е да дадете живота си за приятелите си. 14.Вие сте Мои приятели, ако се покорявате на заповедите Ми. 15.Слугите не знаят какво върши Господарят им, и затова не ви говоря като на
Мои слуги. Говоря ви като на Мои приятели, и ви казах всичко, което Съм чул от Отец Ми. 16.Вие не избрахте
Мен. Аз избрах вас и ви изпратих да давате плод, и плодът ви да е траен. Тогава Отец Ми ще ви даде, каквото поискате в Мое име. 17.Обичайте се един друг.
Това ви заповядвам да правите. 18.Ако хората от този свят ви мразят, просто си спомнете, че първо Мене намразиха. 19.Ако живеехте по начина, по който светът живее, светът щеше да ви обича, като част от него. Но откакто ви избрах да живеете по Божия начин, светът ви намрази. 20.Помнете какво ви казах: „Слугата не е по-велик от господаря си.” Ако преследваха Мен, ще преследват и вас. Ако вършат каквото говоря, ще

вършат каквото и вие говорите. 21.Хората ще ви сторят точно това, което сториха и на Мен. Те ще го направят защото Ми принадлежите, и те не познават Онзи, Който
Ме е пратил. 22.Ако не бях дошъл и не бях им говорил не биха имали грях. Но сега те нямат извинение за греха си. 23.Който Ме мрази, мрази Моя Отец. 24.Аз извърших неща, които никой друг не е вършил. Ако не бяха Ме видели да върша тези неща, не биха били виновни. Но те Ме видяха, и все още мразят Мен и Отец
Ми. 25.По този начин се изпълнява написаното в
Писанията: „Хората Ме мразят без причина.” 26.Ще ви изпратя Духът, Който идва от Отец, и Той ще ви показва истината. Духът ще ви помага, и ще ви говори за Мен. 27.Тогава вие също ще говорите на другите за
Мен, защото сте били с Мен от самото начало.
16
1.Казвах ви тези неща, за да ви подготвя за предстоящите трудни времена. 2.Ще ви изхвърлят от синагогите. Дори ще дойде време, когато, всеки който ви убие ще си мисли, че служи на Бога. 3.Те ще правят това, защото никога не са познавали нито Мен, нито
Отец. 4.Казах ви тези неща, така че когато времето дойде, и те започнат да ви се случват, да бъдете

предупредени и готови за тях. Не ви ги казах по-рано, защото всеки ден бях с вас. 5.Но сега отивам при Отец,
Който Ме прати. Никой не Ме попита: „Къде отиваш?”
6.Но защото ви казах всичко това, вие се изпълнихте с тъга. 7.Нека кажа още веднъж тази истина: По-добре е за вас да отида. Ако не отида, Приятелят няма да дойде.
Но ако отида, ще ви Го изпратя. 8.И когато дойде, ще изяви на хората от този свят истината за греха, Божията справедливост и присъда. 9.Ще им покаже, че отказа им да повярват в Мене е техния основен грях, 10.че праведността идва отгоре, където сме Аз и Отец Ми, извън техния поглед и контрол; 11.че присъдата на управителя на този безбожен свят е произнесена.
12.Имам да ви кажа още много неща, но няма да можете да ги понесете сега. 13.Но когато Приятелят, Духът на истината дойде, Той ще ви хване за ръка и ще ви води в пълната истина. Той няма да говори от Себе Си. Той ще ви говори само каквото е чул от Мен, и ще ви изяви нещата, които имат да се случат. 14.Духът ще Ме прослави, като взема Моето послание и го изявява на вас. 15.Всичко, което има Отец е Мое. Ето защо ви казах, че Той взема Моето послание и го изявява на вас.” 16.Исус каза на учениците Си: „За малко няма да

Ме виждате, но след още малко ще Ме видите.”
17.Някои от учениците говореха помежду си: „Какво има в предвид като казва: за малко няма да Ме виждате, но след малко ще Ме видите? Какво има в предвид като казва, че отива при Отец? 18.Какво е това ”още малко” за което говори? Не разбираме какво иска да каже”
19.Исус знаеше, че те много искаха да Го питат какво означават думите Му, затова каза: „Трудно ли ви е да проумеете какво искам да кажа когато рекох:” За малко няма да Ме виждате, но още малко и ще Ме видите?”
20.Казвам ви самата истина, че докато безбожният свят празнува, вие дълбоко ще скърбите. Но вашата скръб ще се обърне в радост. 21.Жена, когато ражда, е в голяма болка. Но след като всичко свърши, тя забравя за болката и е щастлива, защото е родила дете на света.
22.Сега вие сте много тъжни. Но Аз ще ви видя отново.
Тогава ще бъдете щастливи, и никой няма да ви отнеме щастието. 23.Когато този ден дойде, няма да ми задавате повече въпроси. Ето какво искам да правите: Искайте от
Отец, каквото е в съгласие с нещата, които ви разкрих.
24.Искайте в Мое име, съобразно Моята воля и Той непременно ще ви го даде. И радостта ви ще бъде като преливаща река! 25.Използвах примери за да ви поясня

тези неща. Но идва времето, когато ще ви говоря ясно за
Отец, и няма да използвам примери като тези. 26.И ще искате от Отец в Мое име, и няма да е необходимо да искам от Него за вас. 27.Бог Отец ви обича, защото вие обичате Мен и повярвахте, че Аз идвам то Него. 28.Аз оставих Отец и дойдох на света. Но сега напускам света и се връщам при Отец.” 29.Учениците казаха: „Сега ни говориш ясно и не използваш примери.” 30.Сега сме уверени, че знаеш всичко и нямаме повече въпроси. Ние вярваме, че наистина идваш от Бога. 31.Исус отвърна:
„Наистина ли вярвате в Мен?” 32.Идва време и сега е, когато всички ще се разпръснете. Всеки ще се върне в дома си и ще Ме изостави. Но Отец е с Мене и Аз няма да бъда сам. 33.Казах ви това за да бъде Моя мир с вас.
В този свят ще имате трудности. Но горе главите, Аз победих света.
17
1.След като каза това, Исус погледна към небето и каза:”Отче, настъпи часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти. 2.Ти Му даде власт над всички хора, за да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3.Това е вечният живот: Да познаят Тебе единственият, истински Бог и Исус Христос Когото си пратил. 4.Аз Те

прославих на земята, като завърших до последния детайл, всичко което Ми възложи да върша. 5.И сега
Отче, върни Ми славата, Която имах в Тебе преди създанието на света. 6.Ти ми даде последователи от този свят, и Аз им изявих Твоя характер. Те бяха Твои, ноТи ги даде на Мене, и те изпълняваха Твоето слово. 7.Сега без съмнение знаят, че всичко, което си Ми дал идва от
Тебе. 8.Посланието, което Ми даде, Аз го дадох на тях; те го приеха и се убедиха, че Аз идвам от Тебе, повярваха, че Ти Си Ме пратил. 9.Аз за тях се моля, а не за онези, които принадлежат на света. Моите последователи принадлежат на Тебе и Аз се моля за тях.
10.Всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и Моят живот е изявен в тях. 11.Още малко ще съм явен на този свят, а те ще продължат да са в света, когато се върна при Теб.
Святи Отче, пази ги докато следват живота, който Ти им даде като подарък чрез Мен, за да могат да бъдат един ум и едно сърце, така както сме и Ние. 12.Докато бях с тях Аз ги пазех със силата, която Ти Ми даде. Опазих ги и никой не се изгуби, освен онзи, който трябваше да бъде изгубен. Това се случи, за да се изпълни
Писанието. 13.Сега Аз се връщам при Тебе. Но казвам тези неща докато Съм още в света, така че Моите

последователи да имат пълната радост, която и Аз имам.
14.Аз им дадох Твоето Слово. И поради това безбожният свят ги мрази, защото не последваха техните пътища, 15.точно както и Аз не ги последвах.
Не Те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. 16.Те не принадлежат повече на света, както и
Аз не принадлежа. 17.Използвай истината за да ги направиш святи. Твоето слово е истина. 18.Аз ги изпращам в света, точно както Ти ме изпрати. 19.Аз давам Себе Си заради тях, за да могат да принадлежат изцяло на истината. 20.Аз не се моля само за тях, но също и за онези, които ще повярват поради тях и тяхното свидетелство. 21.Целта е всички да станат едно сърце и един ум- така както Ти Отче Си в Мен и Аз в
Теб. Така те ще могат да бъдат едно сърце и един ум с нас. Тогава светът ще повярва, че Ти Си Ме пратил.
22.Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат толкова единни, колкото сме и Ние- 23.Аз в тях и
Ти в Мен. Тогава те ще бъдат зрели в това единство и ще свидетелстват на безбожния свят, че Ти Си Ме изпратил, и че ги обичаш по същия начин, по който обичаш и Мен. 24.Отче, желая онези, които Си Ми дал да бъдат с Мене където Съм и Аз. Тогава ще видят

славата, която Си Ми дал, защото си ме обикнал още преди създаването на света. 25.Праведни Отче, светът никога не Те е познавал, но Аз съм те познал и тези ученици знаят че Ти Си Ме пратил. 26.Аз те изявих пред тях- кой Си и какво вършиш-и продължавам да го правя, така че Твоята любов към Мен да стане част от тях, и
Аз да бъда в тях.
18
1.След като се помоли, Исус и учениците Му прекосиха потока Кедрон. Там имаше градина и те влязоха в нея. 2.Юда, който Го предаде знаеше това място, защото Исус и Неговите ученици често се събираха там. 3.Юда взе отряд войници и стража от главните свещеници и фарисеи и отиде в градината. Те носеха фенери, факли и оръжия. 4.Исус знаеше всичко, което щеше да се случи с Него. Той излезе да ги посрещне и попита: „Кого търсите?” 5.Те му отговориха: „Исус от Назарет.” Исус им каза: „Аз съм.”
Юда, който Го предаде, стоеше с тълпата. 6.Когато Исус им каза ”Аз съм”, тълпата се дръпна назад и падна на земята. 7.Исус ги попита отново: „Кого търсите?” Те казаха: „ Исус от Назарет.” 8.Исус отвърна: „Казах ви, че това съм Аз. Така че ако търсите Мен, оставете тия

да си отидат.” 9.(Това изпълни казаното в Неговата молитва: „Не изгубих нито един, от онези, които Ми даде”). 10.Симон Петър носеше със себе си нож. Той го извади и удари слугата на първосвещеника. Името на слугата беше Малх и Петър му отряза дясното ухо.
11.Исус каза на Петър: „Прибери ножа си. Да не би да си мислиш, че няма да изпия чашата, която Отец Ми даде?” 12. Командира на войниците и юдейските стражи хванаха Исус и Го вързаха. 13. Заведоха го първо при
Анна, който беше тъст на Каиафа, първосвещеника през тази година. 14.Това беше същия Каиафа, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да умре за хората. 15.Симон Петър и един друг ученик, вървяха след Исус. Другия ученик беше познат на първосвещеника. Той влезе с Исус в двора на първосвещеника. 16.Петър стоеше навън до вратата.
Другият ученик, говори с жената която беше портиерка и въведе Петър в двора. 17.Портиерката попита Петър:
„Не си ли и ти един от учениците на Този човек?” Петър отговори:” Не не съм!” 18.Слугите и стражите стояха около огъня, който бяха наклали и се топлеха, защото беше студено. Петър също стоеше там и се топлеше заедно с другите. 19.Първосвещеника попита Исус за

учениците Му и за учението Му. 20.Исус му отговори:
„Аз говорих открито щото всеки да чуе. Винаги поучавах в синагогите или в двора на храма, където всички юдеи се събират. Не съм говорил нищо тайно.
21.Защо Ме питаш? Питай онези, които ме слушаха, какво съм им говорил.” 22.Когато Исус каза това, един от стражата стоящ до Него му удари плесница и каза:
„Така ли отговаряш на първосвещеника?” 23.Исус му отвърна: „Ако Съм казал нещо грешно, кажи Ми какво е то. Но ако казвам истината, защо ме удряш?”
24.Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника
Каиафа. 25.Докато Симон Петър стоеше там и се грееше, някой го попита: „Не си ли и ти един от
Неговите ученици?” Петър отрече казвайки: „Не не съм!” 26.Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи на когото Петър отряза ухото, го попита: „Не те ли видях с Исус в градината?” 27.Петър отново отрече, и веднага изпя петела. 28.Рано сутринта поведоха Исус от Каиафа в преторията(сградата, в която се намираше римския губернатор). Юдеите чакаха отвън. Всеки, който влезеше щеше да се оскверни и нямаше да му бъде позволено да яде пасхата. 29.Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате Тоя човек?”

30.Юдеите отговориха на Пилат: „Ако не беше престъпник, не щяхме да го предадем на теб.” 31.Пилат им каза: Вземете Го и Го съдете според вашите закони.”
Юдеите отвърнаха: „Не ни е позволено да убием никого.” 32.Това потвърждаваше думите на Исус за начина по който щеше да умре. 33.Пилат влезе в преторията, повика Исус и Го попита: „Ти ли Си царят на юдеите?” 34.Исус отговори: „От себе си ли казваш това или някой друг ти е говорил за Мен?” 35.Пилат каза: „Приличам ли ти на юдеин? Твоите хора и твоите главни свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?” 36.Исус отговори: „Моето царство не се състои от това, което можеш да видиш около себе си.
Ако беше така, моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но Аз Съм различен цар, не
Съм като цар от този свят.” 37.Тогава Пилат каза: „Ти цар ли Си или не?” Исус отвърна: „Ти Ми кажи. Защото
Аз Съм цар, и бях роден и дойдох на света за да свидетелствам истината. Всеки, който обича истината, който има някакво разбиране за истината, разпознава гласа Ми. 38.Пилат Му каза: „Какво е истина?” След това той се върна при юдеите и им каза: „Не Го намирам виновен за нищо! 39.Вие имате обичай да ви

освобождавам по един затворник на пасхата. Искате ли да освободя царя на юдеите?” 40.Те извикаха: „Не Него!
Освободи Варава. А Варава беше разбойник и юдейски бунтовник.
19
1.Пилат хвана Исус и Го бичува. 2.Войниците сплетоха корона от тръни поставиха я на главата Му, облякоха Му пурпурна мантия, 3.и се обръщаха към
Него с: „Привет, царю на юдеите!” След това Го поздравяваха с плесници по лицето. 4.Пилат излезе отново навън и каза на юдеите: „Извеждам ви Го вън за да знаете, че не намирам никаква вина в Него.” 5.Исус излезе вън, носейки короната от тръни и пурпурната мантия. Пилат каза: „Ето човекът!” 6.Когато главните свещеници и служителите Го видяха, те извикаха:
„Разпни Го! Разпни Го!” Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпнете! Не Го намирам виновен за нищо.”
7.Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон, и според закона Той трябва да умре, защото претендираше, че е
Син на Бога.” 8.Когато Пилат чу това, той се ужаси.
9.Влезе в преторията и попита Исус: „Ти откъде си?” Но
Исус не му отговори. 10.Пилат му каза: "Защо не ми отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да те освободя и

власт да те разпна?” 11.Исус отвърна: „Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре.
Затова този, който Ме предаде на теб е виновен за по- голям грях.” 12.Когато Пилат чу какво Исус каза, искаше да Го освободи. Но юдеите викаха: „Ако освободиш този човек, не си приятел на императора.
Всеки, който претендира да бъде цар е враг на императора.” 13.Когато Пилат чу това той изведе Исус вън. Тогава седна на съдийския стол на мястото наречено ”Каменната настилка”(на еврейски Гавата).
14.Беше около обед в деня на приготвяне на пасхата.
Пилат каза на юдеите: „ Вижте ето Го вашия цар!” 15.Те извикаха: „Убий Го! Разпни Го!” Пилат го попита:
„Защо искате да разпна вашия цар?” Главните свещеници отвърнаха: „Императора е единствения цар, който имаме!” 16.Тогава Пилат предаде Исус да бъде разпнат на кръст. Войниците хванаха Исус. 17.Носейки сам своя кръст Исус тръгна към мястото наречено
„Хълма на черепа”(наречено на еврейски Голгота).
18.Там Той беше разпнат на кръст заедно с други двама, един от едната Му страна и един от другата, а Исус посредата. 19.Пилат написа надпис и го постави на кръста. Надписа гласеше: „ Исус от Назарет, царят на

юдеите.” 20.Много юдеи прочетоха надписа, защото мястото, където разпнаха Исус беше близо до града.
Написаното бе на еврейски, латински и гръцки.
21.Юдейските главни свещеници казаха на Пилат:
„Недей да пишеш: царя на юдеите, но самозвания цар на юдеите.” 22.Пилат отвърна: „Каквото написах, написах.” 23.След като войниците разпнаха Исус, те разделиха дрехите Му на четири части, на всеки войник по една част. Но горната Му дреха остана. Тя нямаше шевове, беше изтъкана цяла от горе до долу. 24.Затова войниците рекоха помежду си:„Нека да не я разкъсваме, а да хвърлим жребие за да видим кой ще я вземе. Това се случи за да се изпълни Писанието: „Разделиха си дрехите Ми, и за облеклото Ми хвърлиха жребие.” След това войниците направиха каквото бяха решили.
25.Исусовата майка стоеше до кръста заедно със сестра си, с Мария жената на Клеоп и с Мария Магдалена.
26.Исус видя майка Си и ученика когото обичаше стоящ до нея. Той каза на майка Си: „Жено, ето го синът ти.”
27.После каза на ученика: „Ето я майка ти.” От този момент ученикът я прие като своя майка. 28.Исус знаеше, че е свършил Своята работа. И за да изпълни
Писанието Той каза: „Жаден Съм!” 29.Имаше съд пълен

с оцет. Поставиха гъба напоена с оцет на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. 30.След като Исус прие оцета, Той каза: „ Свърши се!” Тогава наведе глава и умря. 31.Тъй като беше Петък, а следващия ден беше и събота и пасхата, юдеите не искаха телата да стоят на кръстовете. Те помолиха Пилат да им счупи пищялите и да махне телата от кръстовете. 32.Войниците първо счупиха пищялите на другите двама мъже, които бяха разпнати. 33.Но когато дойдоха при Исус, те видяха, че
Той беше вече умрял и не Му счупиха пищялите.
34.Един от войниците прободе с копието си ребрата Му, и веднага потекоха кръв и вода. 35.Този, който видя това е свидетел. Каквото казва е истина, и той знае, че говори истината за да повярвате и вие. 36.Това се случи за да се изпълни Писанието, което казва: „Кост от тялото Му няма да се строши.” 37.И на друго място в
Писанието се казва: „Ще погледнат на Този, Когото прободоха.” 38.Йосиф от Ариматеа беше един от
Исусовите ученици. Той пазеше това в тайна, защото се страхуваше от юдеите. Той помоли Пилат да му позволи да вземе Исусовото тяло. Пилат му даде разрешение, и
Йосиф взе тялото Му. 39.Никодим, който първо бе ходил при Исус нощем, отиде при Йосиф и донесе сто

литра смес от смирна и алой. 40.Тези двама мъже взеха тялото на Исус и го увиха в ленена плащеница. Напоиха плащеницата с ароматите според юдейския обичай на погребване. 41.На мястото където Исус беше разпнат, имаше една градина с гроб, който никой не бе използвал.
42.Гробът беше наблизо и тъй като беше юдейския ден за приготовления, те побързаха да положат Исусовото тяло в него.
20
1.В неделя рано сутринта, докато още беше тъмно,
Мария Магдалена отиде на гроба. Тя видя, че камъкът беше отмахнат от входа на гроба. 2.Тя се завтече при
Симон Петър и ученика, когото Исус обичаше и им каза: „Взели са Господа от гроба, и не знаем къде са Го положили.” 3.И така Петър и другият ученик се отправиха към гроба. 4.И двамата тичаха заедно, но другия ученик изпревари Петър и стигна първи на гроба.
5.Той се наведе и погледна вътре в гроба. Той видя плащениците да стоят там, но не влезе вътре. 6.Симон
Петър пристигна след него и влезе в гробницата. Той видя плащениците стоящи там. 7.Той също видя и кърпата, която покриваше лицето на Исус. Тя не стоеше с плащениците, но беше свита на отделно място.

8.Тогава влезе другият ученик, който пристигна на гроба първи. Той видя и повярва. 9.По това време Петър и другият ученик не знаеха, че Писанията казваха, че
Исус щеше да възкръсне от мъртвите. 10.И така и двамата се върнаха при другите ученици. 11.Мария
Магдалена стоеше там и плачеше като гледаше гроба.
Както плачеше, тя се наведе и влезе вътре. 12.Тя видя двама ангела в бели дрехи. Те стояха на мястото, където лежеше тялото на Исус. Единия ангел беше откъм главата Му, а другия откъм краката Му. 13.Ангелите попитаха Мария: „Защо плачеш?” Тя отговори: „Взели са тялото на Господа! И не зная къде са Го положили.”
14.Веднага след като каза това, тя се обърна и видя Исус стоящ там. Но тя не знаеше, че това беше Исус. 15.Исус я попита: „Защо плачеш? Кого търсиш?” Тя си мислеше, че Той беше градинаря и каза: „Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще го взема.” 16.Тогава Исус и каза: „Мария!” Тя се обърна и Му каза: „Равуни!(което означава ”учителю”) 17.Исус и каза: „Не ме докосвай. Още не съм отишъл при Отец.
Но иди при Моите братя и сестри и им кажи: „Отивам при Моя и вашия Отец, при Моя и вашия Бог.”
18.Мария Магдалена отиде при учениците и им каза:

„Видях Господа.” Каза им също, какво Той и е казал.
19.Учениците се страхуваха от юдеите и вечерта на същия ден(неделя), те се заключиха в една стая.
Изведнъж Исус се появи, застана посред тях и им каза:
„Мир да бъде с вас!” 20.Когато каза това, Той им показа ръцете и ребрата си. Учениците се зарадваха да видят
Господа. 21.Исус им каза отново: „Мир да бъде с вас!
Както Отец Ме изпрати, така и Аз изпращам вас.”
22.След като каза това, Той духна върху учениците и каза: „Приемете Святия Дух. 23.Ако простите греховете на някой, те ще бъдат простени. Но ако не простите, те няма да бъдат простени.” 24.Тома един от дванадесетте апостоли, наречен Близнак, не беше с тях, когато Исус им се яви. 25.Затова те му казаха: „Видяхме Господа.”
Тома им каза: „Няма да повярвам докато не видя раните от гвоздеите и не сложа ръката си в ребрата Му.”
26.След осем дни учениците отново бяха заедно. И Тома беше с тях. Исус дойде докато вратата беше още заключена, застана сред тях и каза: „Мир да бъде с вас!”
27.Тогава каза на Тома: „Постави пръстта си тука и погледни ръцете Ми. Сложи ръката си в ребрата Ми. И престани да се съмняваш, а вярвай.” 28.Тома отвърна:
Ти Си моя Господ и моя Бог!” 29.Исус каза на Тома:

„Ти повярва, защото Ме видя. Хората, които вярват в
Мен без да са Ме виждали са тези, които са истински благословени!” 30.Исус извърши още много други чудеса пред своите ученици. Но те не са написани в тази книга. 31.Но тези са написани, за да повярвате, че Исус е Спасителят, Сина на Бога. Ако вярвате в Него, ще имате истински, вечен живот.
21
1.По-късно на Тивериадското езеро, Исус се яви отново на Своите ученици. Ето как се случи. 2.Симон
Петър, Тома(наречен Близнак), Натанаил от Кана
Галилейска и братята Яков и Йоан, бяха там, заедно с двама други ученика. 3.Симон Петър каза: „Отивам да ловя риба.” Те му казаха: „И ние ще дойдем с тебе.”
Качиха се на една лодка, но не уловиха нищо през оная нощ. 4.По изгрев слънце, Исус стоеше на брега.
Учениците не познаха, че това е Исус. 5.Исус ги попита:
„Момчета имате ли нещо за ядене?” Те Му отвърнаха:
„Не!” 6.Той им каза: „Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще уловите.” Те хвърлиха мрежата и не можеха да я издърпат, защото имаше много риба в нея. 7.Ученикът, когото Исус обичаше каза на Петър:
„Господ е. Когато Симон Петър чу, че това е Господ,

той облече дрехите, които беше съблякъл и скочи в езерото. 8.Другите ученици дойдоха с лодката и влачеха мрежата пълна с риба. Те не бяха далеч от брега, само на около сто метра. 9.Когато излязоха от лодката, те видяха огън с риба сложена върху жаравата и хляб.
10.Исус каза на учениците Си: „Донесете Ми от уловената риба.” 11.Симон Петър се върна в лодката и издърпа мрежата на брега. В нея имаше сто петдесет и три едри риби, но мрежата не се скъса. 12.Исус каза:
„Елате да ядете!” Но никой от тях не смееше да Го попита кой е, защото знаеха, че е Господ. 13.Исус взе хляб и им го даде, даде им също и риба. 14.Това беше третия път когато Исус се яви на учениците Си след като възкръсна от смъртта. 15.След като закусиха, Исус попита Симон Петър: „Симоне син на Йона, обичаш ли
Ме повече отколкото другите ученици Ме обичат?”
Петър Му отговори: „ Да Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Исус му каза: „Паси агънцата Ми.” 16.Исус го попита за втори път: „Симоне син на Йона обичаш ли
Ме?” Петър му отговори: „Да Господи, знаеш, че Те обичам. Исус му каза: „Грижи се за овцете Ми.”
17.Исус го попита за трети път: „Симоне син на Йона, обичаш ли Ме?” Петър Му каза: „ Господи, Ти знаеш

всичко. Знаеш, че Те обичам.” Исус му каза: „Паси овцете Ми. 18.Казвам ти самата истина, че когато беше млад мъж, ти се обличаше и ходеше където си искаш.
Но, когато остарееш, ти ще простираш ръцете си, и някой друг ще те приготвя, за да те води там където не искаш да ходиш.” 19.Исус каза това за да покаже с каква смърт Петър ще прослави Бога. След като каза това, Исус каза на Петър: „Следвай Ме!” 20.Петър се обърна и видя ученикът, когото Исус обичаше да ги следва. Той беше същия, който на вечерята се беше облегнал на гърдите Му и попита: „Господи, кой ще те предаде?” 21.Когато Петър го видя попита Исус:
„Господи, какво ще се случи с него?” 22.Исус каза на
Петър: „Ако искам той да живее докато дойда отново, тебе това какво те засяга? Следвай Ме!” 23.И така слух се разнесе между Исусовите ученици, че този ученик няма да умре. Но Исус не каза, че той няма да умре. Той просто каза: „Ако искам той да живее докато дойда отново, тебе това какво те засяга?” 24.Този ученик беше свидетел на тия неща и ги написа. И ние знаем, че той казва истината. 25.Исус извърши още много неща. Ако всяко едно от тях беше написано мисля че целия свят не би могъл да побере написаните книги.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: