Novzavet pages

много за нас, може да получим голяма утеха от Него.
6.Освен това, ако страдаме, това допринася за вашата утеха и спасение. Ако ние сме уташавани, можем да утешим и вас, когато понасяте същите страдания, които ние понесохме. 7.Имаме доверие във вас. Знаем, че както споделяте нашите страдания, така и нашата утеха.
8.Братя и сестри, не искаме да бъдете неосведомени, относно страданията, които понесохме в Азия. Беше толкова тежко, и отвъд спосонбостта ни да издържим, че дори се чудихме, как можем да продължаваме да сме живи. 9.Всъщност, бяхме сигурни, че ще умрем. И това ни накара, да спрем да вярваме в себе си, а да започнем да уповаваме на Бога, Който възкресява от мъртвите.
10.Той ни спаси от ужасна смърт, и ще ни спасява и за вбъдеще. Ние сме убедени, че Той ще продължи да ни спасява, 11.тъй като и вие се присъединявате да ни помагате, когато се молите за нас. Тогава много хора ще благодарят на Бога за помощта и подкрепата, която ни показва, защото мнозина се молиха за нас. 12.Можем да се гордеем в чистата си съвест. Винаги сме живяли честно и откровено, особено, когато бяхме с вас. Бяхме водени от Божията прекрасна благодат, вместо от мъдростта на този свят. 13.Не се опитвайте да четете

между редовете, нито да търсите скрити значения в това писмо. Ние пишем чистата истина, надявайки се, 14.че сега ще видите цялостната картина, толкова добре, колкото сте виждали някои от детайлите и. Искаме да се гордеете с нас, както и ние се гордеем с вас, когато застанем заедно пред нашия Господ Исус. 15.Сигурен в посрещането ви, първоначално планирах две големи посещения при вас. 16.Едното отивайки към Македония, а другото на връщане от там. После можете да ме изпратите в Юдея. 17.Мислите ли, че съм направил тези планове с лекота? Мислите ли, че когато правя планове, ги правя по греховен начин? Защо да казвам, че нещо е истина, когато то не е? 18.Можете да уповавате на Бога.
Нашето послание не е лъжливо, а истинно. 19.Божият
Син Исус Христос, за Когото аз, Сила и Тимотей ви проповядвахме е истински а не фалшив. Поради Него нашето послание е винаги истина. 20.Несъмнено,
Христос направи множеството Божии обещания да се сбъднат. По тази причина, и поради нашето послание, хората също почитат Бога казвайки: "Амин!" 21.Бог въвежда нас, заедно с вас във взаимоотношение с
Христос, също така и ни помаза. 22.Като допълнение,
Той ни подпечата, като Негова собственост, и ни даде

Духа като гаранция. 23.Бог ми е свидетел, че стоях далече от Коринт, защото исках да ви пожаля. 24.Не искаме да контролираме вашата християнаска вяра. По- скоро искаме да работим с вас, за да бъдете щастливи.
Несъмнено сте здраво основани във вярата.
2
1.Реших да не ви посещавам отново, докато бях в страдание. 2.Ако дойда, бих ви поставил в неудобно положение, и тогава как ще имате свободата да ме насърчите и освежите. 3.Това е истинската причина да ви пиша. Не исках да ви посетя и да бъда наскърбен от ония, които трябва да ме правят щастлив. Убеден съм за всички вас, че това, което ме прави щастлив, прави щастливи и вас. 4.Имах големи неприятности и страдания. Всъщност, ви писах това писмо със сълзи на очи. Не ви писах, за да ви причиня неудобство, а за да знаете колко много ви обичам. 5.Ако някой причинява страдание, аз не съм единствения засегнат. До известна степен, макар че не искам да наблягам толкова на това, то е засегнало и всички вас. 6.Повечето от вас, са наложили достатъчно строго наказание на тази личност.
7.Когато хората съгрешават, вие трябва да им прощавате и да ги утешавате, за да не изпаднат в

отчаяние. 8.Затова ви подтиквам, да ги уверите във вашата любов към тях. 9.Също така ви писах, защото исках да ви изпитам, и да разбера дали ще следвате моите инструкции. 10.Ще простя на всеки, който прощава. Да, заради вас, Христос ми е свидетел, че съм простил всичко, което се нуждае от прошка. 11.Не искам Сатана да ни подлъгва и заблуждава. В края на краищата не сме невежи относно неговите планове.
12.Когато отидох в град Троада, Господ ми даде възможността, да разпространя благовестието. 13.Но бях разтревожен, защото там не намерих моя приятел
Тит. И така, аз се сбогувах с хората в Троада и отидох в
Македония. 14.Благодарих на Бога, Който винаги ни води в победа поради Христос. Където и да отидем, Бог ни употребява, да разясняваме какво означава да познаваш Хрисотос. Това е като аромат, който изпълва въздуха. 15.Пред Бога, ние сме Христово благоухание, сред спасените и сред тия, които погиват. 16.За някои хора сме смъртоносно ухание, а за други животворно.
Кой е способен да говори за Христос? 17.Много хора се опитват да забогатеят, от проповядването на Божието послание. Но ние сме Божиите искрени и честни

посланици, чрез силата на Христос, проповядваме нашето послание и Бог свидетелства за това.
3
1.Трябва ли отново да представяме себе си? Нуждаем ли се, както някои хора, от препоръчителни писма, които да ни представят пред вас или от препоръки от вас, които да ни представят пред други хора? 2.Вие сте нашите препоръки написани в сърцата ни, които всеки чете и познава. 3.Вие сте като писмо написано от
Хриостос и предадено на нас. Но не сте написани с мастило, или на плочи от камък, а на нашите сърца чрез
Духа на живия Бог. 4.В Божието присъствие Христос ни дава увереност за вас. 5.Не сме способни по никакъв начин да твърдим, че можем да правим нещо от само себе си. По-точно, Бог ни прави способни. 6.Той ни направи достойни да бъдем служители на Неговия нов завет, който идва от Святият Дух, а не от написания закон. Законът носи смърт, а Духът носи живот.
7.Законът на Мойсей даде само обещание за смърт, въпреки, че беше издълбан върху камък, и даден по чуден начин. От друга страна законът направи
Мойсеевото лице да свети толкова силно, че народа на
Израел не можеше да го погледне, въпреки че тази слава

преминаваше. 8.Не ще ли донесе служението на Духа много повече слава? 9.Ако това, което носи смъртна присъда е славно, няма ли това, което ни прави приети от Бога да бъде много по-славно? 10.Всъщност новият завет е толкова чудесен, че законът изгуби своята слава.
11.Законът беше даден със слава, която избледня, но славата на новия завет е много по-голяма, защото никога няма да отмине. 12.Говорим смело, тъй като имаме увереност, в новото обещание. 13.Ние не сме като Мойсей. Лицето му блестеше, но той го покриваше, за да не виждат израелтяните изчезващата слава. 14.Техните умове бяха затворени. Всъщност същото покривало и до днес, стои там, когато четат
Стария завет, който в Христос е отменен. 15.Когато се чете законът на Мойсей, техните умове за покрити,
16.но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще се снеме. 17.Господ и Духът са едно и
Господният Дух ни прави свободни. 18.Нищо няма между нас и Бога, лицата ни светят с блясъка на
Неговото лице. Преобразяваме се като Спасителя, животът ни става постепенно все по-светъл и по-красив, тъй като Бог влезе в него и ние ставаме подобни на
Него.

4
1.Ние не се обезкуражаваме, тъй като Бог чрез
Своята благодат ни даде това служение. 2.Ние не вършим срамни неща, които трябва да бъдат пазени в тайна. Не се опитваме да измамим никого, нито да изкривяваме Божието послание. Бог е нашият свидетел, че говорим само истината, и така останалите ще бъдат сигурни, че може да ни се има доверие. 3.Ако нашето послание е неясно за някои, то не е защото го прикриваме по някакъв начин, а защото те вървят по грешен път и отказват да му обърнат сериозно внимание. 4.Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите. Те не могат да видят светлината, която е благовестието на нашия славен Христос, Който е образ на Бога. 5.Ние не проповядваме себе си. Нашето послание е, че Исус Христос е Господ. Той ни изпрати да бъдем ваши служители. 6.Писанията казват: "Бог заповяда на светлината да свети в тъмнината." Сега Бог свети в сърцата ни, за да познаете, че Неговата слава е в
Исус Христос. 7.Нашите тела са направени от пръст, и ние носим в тях съкровището на благовеститето. Това означава, че върховната сила на това съкровище принадлежи на Бога, а не идва от нас. 8.По всякакъв

начин сме изпитвани и претърпяваме страдания, но не сме съкрушени от това. Смутени и объркани сме, но не се предаваме. 9.Преследвани сме, но не сме изоставени.
Улавяни сме, но не убити. 10.Винаги носим на тялото си смъртта на Исус, за да бъде и животът Му изявен на телата ни. 11.Нашият живот е под постоянен риск заради Исус, което прави Неговият живот в нас по- очевиден. 12. Смъртта работи в нас, а животът във вас.
13.В Писанията е казано: "Говорих, защото повярвах."
Имаме същата вяра, и затова говорим. 14.Знаем, че
Онзи, Който възкреси Господ Исус от мъртвите, ще възкреси и нас чрез Него. Той ще ни представи пред
Бога, заедно с вас. 15.Всичко това е направено заради вас, за да познаят повече и повече хора Божията благодат, и да Го славят и почитат. 16.Ето защо, никога не се предаваме - телата ни постепенно умират, но вътрешно всеки ден ставаме все по-силни.
17.Страданията ни са леки и временни, и произвеждат за нас вечна слава, която е много по-велика от всичко, което можем да си представим. 18.Има много повече от това, което очите виждат. Нещата, които виждаме днес, утре преминават, но това, което не виждаме сега, трае вечно.

5
1.Нашите тела са като временни жилища, в които живеем тука на земята. Но когато тези жилища бъдат разрушени, знаем, че Бог ще даде на всеки един от нас място за живеене. Тези домове няма да бъдат сгради, построени от човек, но те ще бъдат на небето и ще траят до века. 2.Докато сме на земята въздишаме и тъгуваме, защото искаме да живеем в небесния ни дом. 3.Искаме да го облечем като дрехи, и да не бъдем голи. 4.Тези временни жилища, в които живеем са като тежък товар, и ние стенем. Но не, защото искаме просто да напуснем тези смъртни тела, а защото искаме да ги заменим с безсмъртни. 5.Бог е Този, Който прави всичко това възможно. Той ни е дал Духа Си, като уверение, че ще го направи. 6.Затова ние сме винаги уверени, и знаем, че докато живеем в тези тела, ние живеем далече от
Господа. 7.Всъщност, животът ни е ръководен от вярата, а не от това, което виждаме. 8.Мислите ли, че малко неравности или камъни по пътя, ще ни спрат?
Когато времето дойде, ще бъдем напълно готови да сменим изгнанието със завръщането у дома. 9.Но нито живота в това тяло, нито завръщането у дома са главните неща. Да угаждаш на Бога с радост е най-

важното нещо, и към него се стремим, въпреки, обстоятелствата ни. 10.В края на краищата Христос, ще съди всеки от нас за доброто и злото, което сме извършили, докато сме живели в тези тела. 11.Знаем какво означава да почиташ и уважаваш Бога, и насърчаваме всеки, да се обърне към Него. Самият Бог ни познава, и се надявам вие също да знаете какви хора сме. 12.Не се опитваме още веднъж да изявяваме своите качества, а ви даваме възможност да се хвалите с нас.
Тогава ще можете да отвръщате на ония, които са гордеят с външността си, повече отколкото с характера си. 13.Ако сме постъпвали безумно, то е заради Бога, но ако сме постъпвали прекалено сериозно, това е заради вас. 14.Несъмнено е, че Христовата любов ни води.
Убедени сме във факта, че един човек умря за всички хора, следователно, всички са умрели. 15.Христос умря за всички нас, за да не живеем вече за себе си, но за
Онзи, Който умря и беше възкресен от мъртвите за нас.
16.Отсега нататък, ние не мислим за никого от човешка гледна точка. Ако мислехме за Христос от човешка гледна точка, повече не го правим. 17.Който вярва в
Христос е ново създание. Старият начин на живот изчезна и се появи нов. 18.Бог извърши всичко това.

Чрез Христос, Той възстанови взаимоотношенията си с нас, и ни даде служението на помирение между Него и останалите. 19.Чрез Христос, Бог помири света със
Себе Си, като му даде ново начало, предлагайки прощаване на греховете. Бог ни даде задачата, да разкажем на всички, какво Той прави. 20.Ние сме представители на Христос, и чрез нас Бог ви призовава.
Молим ви заради Христос, върнете се отново при Бога.
21.Христос никога не съгреши. Но Бог се отнесе с Него като грешник, за да може Христос да ни направи праведни пред Бога.
6
1.Ние работим заедно с Бога, и ви молим да употребявате правилно Божията благодат, която е във вас. 2.Бог казва: "На точното време те послушах, и когато имаше нужда от помощ, дойдох да те спася."
Времето настъпи, това е вашият ден за спасение. 3.Не даваме на хората никаква възможност да намират недостатък в нашето служение. 4.Вместо това, живота ни демонстрира, че сме Божии служители. Претърпели сме много неща: страдания, беди, тревоги, 5.бой, хвърляне в затвора, бунтове, тежка работа, безсънни нощи, и липса на храна. 6.Хората могат да видят нашата

чистота, познание, търпение, доброта, присъствието на
Святия Дух в живота ни, искрената ни любов, 7.нашата вярност и Божията сила, която работи в нас. Показваме, че сме Божии служители, 8.когато сме хвалени и унижавани, оклеветявани и уважавани, когато използваме праведното, за да атакуваме грешното и да защитим истината. Третирани сме като мошеници, въпреки че сме почтени, 9.като непознати, въпреки че сме добре познати, като мъртъвци, въпреки че продължаваме да живеем. Наказвани сме, но не убити.
10.Хората мислят, че сме наскърбени, въпреки, че сме винаги радостни, че сме просяци, въпреки, че духовно обогатяваме много хора, че нямаме нищо, въпреки, че притежаваме всичко. 11.Коринтяни, ние сме открити в говоренето си към вас, и има място за вас в сърцата ни.
12.Ние не задържаме любовта си към вас, но вие задържате любовта си към нас. 13.Говоря ви, както бих говорил на деца. Отнасяйте се към нас, по начина, по който и ние се отнасяме към вас. Направете и за нас място в сърцата си. 14.Престанете да създавате неподходящи взаимоотношения и връзки с невярващи.
Може ли праведното и грешното да бъдат партньори?
Може ли светлината да има нещо общо с тъмнината?

15.Христос приятел ли е със Сатаната? Могат ли хората, които следват Господа да иамт нещо общо с ония, които не Го следват? 16.Може ли в Божия храм да има фалшиви богове? Ясно е, че ние сме храм на живия
Бог, както самия Той казва: "Ще живея с тези хора и ще ходя всред тях. Аз ще бъда техен Бог, а те моят народ."
17."Затова напуснете покварата и компромисите завинаги" казва Бог. "Не се свързвайте с ония, които ще ви осквернят. Искам ви всички за Себе Си. 18.Аз ще ви бъда Баща, а вие мои синове и дъщери" казва всемогъщият Господ.
7
1.Скъпи приятели, тъй като имаме тези обещания, трябва да очистим себе си от всичко, което осквернява тялото и духа, и да живеем свят живот в страх от Бога.
2.Отворете сърцата си за нас. Не сме се отнесли към никого несправедливо, никого не сме покварили или измалили. 3.Не ви казвам това за да ви осъдя. Вече ви казах, че сте в сърцата ни, за да бъдем заедно и като умрем и като живеем. 4.Вярвам ви напълно, и съм винаги горд с вас и много насърчен. Във всичките си проблеми, аз съм все още много щастлив. 5.След като пристигнахме в Македония, нямахме никаква

възможност да си починем. Изправихме се пред всякакви проблеми, отвън имахме конфликти, отвътре страхове. 6.Но Бог, Който утешава, обезсърчените, утеши нас когато Тит пристигна. 7.Бяхме успокоени не само от неговото пристигане, но също и когато научихме, за утехата, която е получил, когато е бил при вас. Той ни разказа колко сте искали да ме видите, колко сте съжалявали за стореното, и колко сте загрижени за мен. Това ме направи дори по-щастлив.
8.Аз не съжалявам, ако моето писмо ви е накарало да се чувствате неудобно. Отначало се почувствах зле, но сега вече не. Знам че писмото ви нарани за малко. 9.Сега съм щастлив, не защото ви причиних неудобство, но защото скръбта, която ви причиних, ви накара да промените начина си на живот. Бяхте наскърбени по един божествен начин, така че не сме наранили никого.
10.Всъщност наскърбяването по Божия начин, кара хората да променят начина си на живот, и ги води към спасение. Никой не може да отрече това. Но скръбта, която този сят причинява, носи само смърт. 11.И сега не е ли прекрасен начина, по който тази скръб ви подтикна да се приближите до Бога? Вие сте по-будни и осъзнаващи, по-загрижени, по-чувствителни, по-

почтителни, по-състрадателни, по-пламенни, по- отговорни. Погледнато от всички страни, вие излязохте от това с чисти сърца. 12.И така, когато ви писах, не беше заради човека, който беше съгрешил, нито заради нараненият от това. По-скоро ви писах, защото исках да покажете своята вярност към нас пред Божиите очи.
13.И бяхме много насърчени. Въпреки, че бяхме насърчени, почувствахме се още по-добре, когато видяхме колко щастлив беше Тит, защото му показахте, че няма за какво да се тревожи. 14.Казахме му колко много мислим за вас, и че не ни разочаровахте. Точно както винаги сме ви казвали истината, така и всичко, което му казахме за вас се оказа истина. 15.Неговите най-дълбоки чувства към вас, излизат още повече, докато си спомня, колко покорни сте били и как сте го посрещнали с трепет и страх. 16.Това наистина ме радва, да знам, че мога да разчитам на вас.
8
1.Братя и сестри, искаме да знаете как Бог изяви
Своята благодат на църквите в Македония. 2.Макар, че минаха през трудни времена и бяха много бедни, те бяха радостни да даряват щедро. 3.Те дадоха много повече отколкото могат да си позволят, просто защото искаха

да го направят. 4.Те дори ни умоляваха да им позволим да участват в служението на Божията благодат към светиите. 5.Направиха повече отколкото очаквахме.
Първо предадоха себе си на Господа и след това на нас, тъй като това беше Божията воля. 6.Това ни накара, да помолим Тит завърши своето добро дело сред вас, така както го бе и започнал. 7.Вие вършите всичко по-добре от всички останали. Имате по-силна вяра, говорите по- добре и знаете повече, с готовност давате, и ни обичате по-добре. Сега трябва да давате по-щедро от всички останали. 8.Не ви заповядвам, а изпитвам колко искрена е вашата любов, като изтъквам посвещението на другите. 9.Знаете за добротата и милостта на нашия
Господ Исус Христос. Той беше богат, но заради вас стана беден, за да може чрез Своята бедност да ви направи богати. 10.Ето какво мисля: най-доброто нещо, което можете да направите сега, е да завършите, това, което започнахте миналата година и да не оставяте тези добри намерения да изгубят свежестта си. 11.Смятам, че трябва да завършите, започнатото. Ако дадете според това, което имате, ще докажете, че сте толкова дързостни в даването на дело, колкото и в желанието си да го вършите. 12.Няма значение колко имате. От

значение е, колко от това, което имате искате да дадете.
13.Не се опитвам да улесня живота на другите, за ваша сметка. Но е справедливо, 14.да споделяте с тях, когато имате много, а те толкова малко. По-нататък, когато те имат повече от достатъчно, а вие сте в нужда, те ще могат да споделят с вас.Тогава всеки ще има справедлив дял, 15.точно според както Писанията казват: "Който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, не му беше оскъдно." 16.Благодаря на
Бога, че направи Тит толкова посветен на вас, колкото съм и аз. 17.Когато го помолихме да ви посети, той каза, че ще го направи. Искаше да ви посети, защото беше много загрижен за вас. 18.Заедно с Тит изпратихме един от Господните последователи, който е добре познат във всяка църква, за да разпространи благовестието.
19.Църквите избраха, него да пътува с нас, докато носихме този дар, който ще донесе хвала на Господа и ще покаже, колко много се надяваме да помогнем. 20.Не искаме никой да намери недостатък, в начина, по който се разпореждаме с този щедър дар. 21.Възнамеряваме да извършим, това, което е правилно не само в очите на
Господа, но и в очите на хората. 22.Също така изпратихме с тях. нашият брат, когото често сме

изпитвали по много начини, и сме се убедили, че е посветен работник. Смятаме, че сега е много по- посветен от всякога, защото има голямо доверие във вас. 23.Тит е мой другар, който работи с мен, за да ви служи. Другите мъже са изпратени от църквите и носят слава на Христос. 24.Затова покажете на тези мъже своята любов. Изявете на техните църкви, че с право се гордеем с вас.
9
1.Не е необходимо да ви пиша допълнително, относно помощите за светиите. 2.Зная, колко желаете да помагате, и се хваля с вас пред вярващите в Македония.
Казвам им: "Хората от Гърция, са готови да изпратят дарението си още от миналата година." Вашият ентусиазъм подтикна повечето от тях да действат.
3.Затова изпратих моите съработници при вас. Искам да бъдете готови, точно както обещах, и това ще докаже, че не сбъркахме като се хвалихме с вас. 4.В противен случай, някои македонци могат да дойдат с мен и да разберат, че въпреки всичко не сте готови. Това ще ни накара да се почувстваме неудобно, че сме били толкова уверени във вас, също и вие ще бъдете засрамени.
5.Затова реших да помоля нашите съработници, да

прекарат малко време с вас, преди да пристигна. По този начин те могат да организират събирането на помощта, която бяхте обещали. В такъв случай, ще имате възможността да дадете, защото желаете, а не защото сте се почувствали принудени. 6.Спомнете си казаното:
"Който сее малко, ще пожъне малко, но който сее много, ще пожъне много." 7.Всеки от вас трябва да дава, колкото е решил. Не трябва да съжалявате, че давате, нито да се чувствате принидени да го правите. Бог обича хората, които дават с любов. 8.Бог може да ви благослови с всичко от което се нуждаете, и винаги ще имате повече от достатъчно за да вършите всички добри дела за останалите. 9.Писанията казват: "Бог щедро даде своите дарове на бедните и Неговата праведност трае до века." 10.Бог дава семе на сеяча и снбдява всеки с храна.
Той ще умножи, това, което имате, за да можете да давате повече на ония, които са в нужда. 11.Бог ще ви направи достатъчно богати, за да можете винаги да бъдете щедри. Поради нас, вашата щедрост, ще произведе хвала на Бога. 12.Това, което вършите е много повече от служение, което снабдява нуждите на
Божиите хора. Това е нещо, което ще накара много други хора да благодарят на Бога. 13.Начинът, по който

се доказахте чрез това служение, ще принесе слава и почит на Бога. Вие повярвахте в посланието за Христос, и му се покорихте, като щедро споделяхте с Божиите хора и всички останали. 14.Сега те се молят за вас и искат да ви видят, защото Бог ви употреби за да ги благослови изобилно. 15.Благодаря на Бога, за Неговият дар, който не може да бъде описан с думи.
10
1.Аз, Павел ви призовавам с Христовата кротост и благост. Аз съм този, който е смирен, когато съм с вас, но твърд, когато не съм с вас. 2. Някои хора казват, че действаме като хората от този свят. Затова, когато пристигна, мисля, че ще трябва да бъда строг и категоричен в думите си към тези хора. Моля ви, не ме карайте да се отнасям и към вас по същия начин. 3.Ние живеем в този свят, но не действаме като хората в него,
4.нито водим нашите битки с оръжията на този свят.
Вместо това, ние използваме Божията сила, която може да разрушава крепости. 5.Разрушаваме аргументи и всяка частица гордост, която държи хората далече от познанието на Бога. Пленяваме мислите на хората и ги караме да се покоряват на Христос. 6.И когато напълно
Му се покорите, ние ще накажем всеки, който токазва

да се покори. 7.Вие съдите по външност. Ако някой от вас мисли, че сте единствените, които принадлежите на
Христос, то нека да помисли отново. Ние принадлежим на Христос, толкова, колкото и вие. 8.И ако се хваля малко повече с авторитета, който Господ ни е дал, аз не се срамувам от това. Господ ни даде този авторитет да ви помагаме, а не да ви нараняваме. 9.Не искам да си мислите, че се опитвам да ви плаша с писмата си.
10.Зная, че някои казват, че писмата ми са силни и твърди, но личното му присъствие е слабо, а говоренето му нищожно. 11.Тези хора, които твърдят тези неща, трябва да забележат следния факт: когато сме с вас, на дело вършим това, което сме написали в писмата, когато сме били далече от вас. 12.Не бихме поставили себе си в същата категория, нито бихме се сравянвали с ония, които са достатъчно горделиви, че да препоръчват сами себе си. Безспорно е, че когато мерят и сравняват себе си със себе си, показват колко са глупави. 13.Ние няма да се хвалим с нещо, с което нямаме право да се хвалим.
Ще се похвалим само с работата, която Бог ни даде да вършим, и вие сте част от нея. 14.И не е, като да не сме били вече в Коринт, ние не преувеличаваме истината.
Факт е, че ние пристигнахме първи в Коринт с

благовестието на Христос. 15.Ние не се хвалим с работата на другите, все едно че ние сме я свършили. Но се надявам, че като станете по-силни във вярата, ще можете да достигнете до много повече хора, намиращи се около вас. Това винаги е била нашата цел. 16.Тогава ще можем да проповядваме благовестието в други страни и области, където няма да можем да си припишем заслуги, за работа, която е свършена от някой друг. 17.Който се хвали, трябва да се хвали с това, което Господ е направил. 18.Можете да се хвалите със себе си, но единственото одобрение, което си струва е Господното одобрение.
11
1.Моля изтърпете моето малко безумие. 2.Аз съм загрижен за вас, колкото и Бог. В края на краищата, вие сте като девица, която съм сгодил за един мъж-
Христос. 3.Но се опасявам, че както змията измами Ева, със своите хитрости, така вашите умове могат по някакъв начин, да бъдат примамени от искреното ви и чисто посвещение на Христос. 4.Ние ви говорихме за
Христос, и вие получихте Святият Дух и приехте посланието ни. Но позволявате на някои хора да ви говорят за друг Христос. И сега сте готови да получите

друг дух и да приемете друго послание. 5.Аз не мисля, че съм по-долу в нито едно отношение от вашите превъзходни апостоли. 6.Вярно е, че нямам техния глас, нито притежавам това любезно и ласкателно красноречие, което ви впечатлява толкова много. Но когато отворя устата си, поне знам за какво говоря.
7.Чудя се не сгреших ли, като ви говорих Божието послание без да искам нещо насреща? Служих ви безплатно за да не бъдете притеснени от мен. 8.Обрах други църкви, като взех пари от тях, за да ви служа. 9.И когато имах нужда от нещо, не обезпокоих никого от вас. Приятелите ми от Македония, снабдяваха всичките ми нужди. Пазех себе си, да не обременявам финансово никой от вас, и ще продължавам да го правя. 10.Христос ми е свидетел, че това е въпрос на чест, и аз няма да мълча, само за да ви предпазя от това, какво съседите ви ще си помислят. 11.И това не е, защото не ви обичам.
Самият Бог знае колко много ви обичам. 12.Планирам да продължа да върша, това, което винаги съм вършил.
Тогава онези хора, няма да могат да се хвалят, че правят същите неща като нас. 13.Те не са нищо повече освен фалшиви апостоли и непочтенни работници. Само се преструват, че са Христови апостоли. 14.И не е чудно,

дори Сатана се опитваше да изглежда като светъл ангел.
15.Не е изненадващо, че и неговите слуги също се преструват, на одобрени от Бога служители. Накрая ще получат заслуженото. 16.Не искам никой от вас да си мисли, че съм глупак. Но ако го мислите, тогава нека да съм глупак и да се похваля малко. 17.Това, което казвам докато се хваля е глупост, не е нещо, което бих казал ако говорех за Господа. 18.тъй като е обичайно за хората да се хвалят, и аз ще го направя. 19.И тъй като вие сте умни, с радост ще изтърпите глупака.
20.Всъщност, вие позволявате на хората да ви поробват, да ви мамят и да ви крадат. Защо дори не им позволите да важничат и да ви удрят в лицето. 21.Срамувам се да го призная, но ние нямаме силата да се държим по такъв начин. Ако те могат да се хвалят, то аз също мога, но това е глупаво. 22.Евреи ли са? Аз също. Израелтяни ли са? Аз също. Авраамови потомци ли са? Аз също.
23.Христови служители ли са? Безумие е да го кажа, но аз съм много по-добър от тях. Свършил съм много повече работа, бил съм в затвора много повече пъти, бил съм бит много жестоко, и много често съм срещал смъртта. 24.Пет пъти, юдеите ми удариха тридесет и девет камшика. 25.Три пъти римляните ме биха с тояги.

Веднъж се опитаха да ме убият с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, и се носех по водата един ден и една нощ. 26.По време на многото ми пътешествия, аз съм бил в опасност от реки, крадци, от съотечественици и чужденци. Животът ми е бил в опасност в градове, в пустини, в морета, и с хора, които са се престрували, че са Господни последователи. 27.Аз съм се борил и съм работил, и съм прекарал много безсънни нощи. вървял съм гладен и жаден, и често нямаше какво да ям. Претърпявал съм студ, защото съм нямал подходящите дрехи, за да се стопля. 28.Освен всичко друго, всеки ден аз съм притискан от моята загриженост и безпокойство за всички църкви.
29.Когато някой е слаб и аз съм слаб, когато някой е подлъган от греха, гняв изгаря вътршностите ми. 30.Ако трябва да се хваля със себе си, ще се хваля с нещата, които показват колко съм слаб. 31.Бог и Отец на нашия
Господ Исус Христос, Който е благословен завинаги знае, че не лъжа. 32.Управителят на Дамаск, по времето на цар Арета сложи стража в града за да ме хване. 33.Но аз избягах, като бях спуснат в кошница през прозорец в стената.

12
1.Принуден съм да се хваля, въпреки, че няма полза от това. Ще продължа с видения и откровения от
Господа. 2.Познавам един последовател на Христос, който преди четиринадесет години, беше грабнат на третото небе. Незнам дали човекът е бил в тялото си, или не когато това се е случило, само Бог знае. 3.Както казах, само Бог знае, дали този човек е бил в тялото си в това време. 4.Зная, че той бе грабнат в рая, където е чул неща, които не могат да бъдат изразени с думи, неща, които хората не могат да облекат с думи. 5.Ще се похваля с такъв човек, а няма да се хваля със себе си, освен със слабостите си. 6.Дори ако исках да се хваля, нямаше да бъда безумен. Вместо това щях да говоря истината. Но ще ви пощадя, за да не може никой да ме мисли за повече от това, което вижда и чува за мен,
7.особено поради многобройните откровения, които съм имал. Затова, за да ме предпази от самодоволство и гордост, аз съм принуден да се справям с един постоянен проблем. Пратеник на сатана ме мъчи, за да ме държи да не се възгордявам. 8.Три пъти молех Господа да го махне от мен. 9.Но Той ми каза: "Моята благодат е всичко, от което се нуждаеш. В твоята немощ, силата

Ми се показва съвършена. " Следователно, повече ще се хваля с моите слабости, за да живее в мен Христовата сила. 10.Радостен съм да бъда слаб, наскърбен, да имам трудности, изпитания, ако те са заради Христос.
Защото, когато съм слаб, аз съм силен. 11.Станах безумен, но вие ме принудихте да бъда такъв. Вие трябваше да ме препоръчате на другите. Дори да съм никой, аз не съм по-долу от вашите превъзходни апостоли. 12.Докато бях между вас, с търпение извърших чудесата, знаменията и великите дела, които доказват, че съм апостол. 13.Получихте ли по-малко от мен или от Бога, отколкото другите църкви? Единствено получихте по-малко отговорност за моята издръжка. И така, съжалявам, простете ми ако съм ви ощетил.
14.Готов съм да ви посетя за трети път, и няма да ви безпокоя Планирам да ви посетя за трети път, но няма да ви обременявам със себе си. Това, което наистина искам сте вие, а не притежанията ви. От децата не се очаква да спестяват за родителите си, а от родителите се очаква да се грижат за децата си. 15.Ще бъда много радостен да похарча всичко, което имам, дори ще дам себе си за вас.
Ще ме обичате ли по-малко, защото аз ви обичам повече? 16.Съгласете се тогава, че не съм ви обременил

с нищо. Може би е така, защото се опитах да ви хвана неподготвени и да ви измамя. 17.Бяхте ли измамени от ония, които изпратих при вас? 18.Аз помолих Тит да ви посети, и изпратих с него един брат. Те измамиха ли ви с нещо? Не сме ли били винаги толкова открити, честни и почтени? 19.Мислите ли, че през цялото време ние опитваме да се защитаваме пред вас? Ние говорим пред
Бога, като Христови последователи. Всичко, което правим приятели, е за ваша полза. 20.Опасявам се, че мога да дойда и да ви намеря различни от това, което очаквам да бъдете, и вие можете да ме намерите различен от очакваното. Страхувам се, че може да има съперничество, ревност, избухливост, егоизъм, злословие, клюки, арогантност и безредици.
21.Опасявам се, че когато дойда при вас отново, Бог може да ме смири. Може да се наложи да скърбя за мнозина, които преди са водили греховен живот, но не са се променили относно перверзиите, сексуалните грехове и неморалността, в които са били въвлечени.
13
1.Това е третото ми посещение при вас. И както
Писанията казват "Всяко обвинение, трябва да бъде доказано от двама или трима свидетели." 2.Вече ви

предупредих, когато бях при вас втория път, и въпреки, че не съм с вас сега, отново ви предупреждавам. Когато ви посетя, няма да ви пощадя. Това се отнася, както за всички ония, които са водели греховен живот, така и за всички останали. 3.Тъй като искате доказателство, че
Христос говори чрез мен, това и ще получите. Христос не е слаб в отношенията си с вас, а напротив, Той прави силата и мощта Му да се усеща сред вас. 4.Макар, че
Той беше слаб, когато беше прикован на кръста, сега живее чрез силата на Бога. Ние сме слаби, точно както и Христос беше, но ще видите, че ще живеем чрез силата на Бога, точно както Христос прави.
5.Изпитвайте себе си за да се уверите, че сте стабилни във вярата. Не се отклонявайте, като приемате всичко за вярно. Често проверявайте себе си, нуждаете се от непосредствено доказателство че Христос е във вас, а не от мълви и чужди приказки. Изпитвайте, ако се провалите, направете нещо по въпроса. 6. Надявам се, че теста няма да покаже, че сме се провалили. 7.Молим се на Бога, да не вършите нищо грешно, и не за да докажем, че сме преминали теста. По-скоро, искаме да вършите това, което е правилно, дори и да изглеждаме, че сме се провалили. 8.Всичко, което можем да

направим е да следваме истната, а не да се борим срещу нея. 9.Радваме се, когато сме слаби, а вие силни. Също така се молим, за вашето усъвършенстване. 10.Ето защо пиша това писмо, докато не съм с вас. Когато съм при вас, не искам да бъда суров и рязък, като използвам властта, която Господ ми е дал. Господ ми даде тази власт да ви помагам, а не да ви наранявам. 11.С това братя и сестри, трябва да кажа довиждане. Уверете се, че се усъвършенствате, приемете насърчението ми, бъдете единомислени и живейте в мир. Бог на любовата и мира да бъде с вас. 12.Поздравете се със свята целувка. 13.Всички светии ви поздравяват. 14.Нека благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и присъствието на Святия Дух да бъдат с всички вас.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: