Novzavet pages

да Го виждат. 10.Докато възлизаше, те продължаваха да гледат към небето. Изведнъж двама мъже облечени в бели дрехи застанаха при тях. 11.Те казаха: „Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Исус се възнесе, но ще се върне по същия начин, по който Го видяхте да си отива.” 12.Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим на разстояние около един километър. 13.Когато влязоха в града, Петър, Йоан, Яков, Андрей, Филип, Тома,
Вартоломей, Матей, Яков(сина на Алфей), Симон Зилот и Юда (сина на Яков) отидоха в горната стая, където стояха. 14.Апостолите често се събираха и молеха в единодушие. Към тях се присъединиха някои жени, и
Мария (майката на Исус) с братята Му. 15.Един ден около сто и двадесет ученика се бяха събрали заедно.
Петър се изправи и каза: 16.„Братя, много отдавна чрез силата на Святия Дух, Давид говори за Юда, и каквото каза сега се изпълни. Той поведе мъжете да хванат
Исус. 17.Той беше един от нас и работеше с нас. 18.След това с парите, които получи за злината, която извърши,
Юда купи парче земя. Там той падна с главата напред и тялото му се пукна и всичките му вътрешности излязоха навън. 19.Когато жителите на Ерусалим научиха за

това, те нарекоха мястото Акелдама, което на техния диалект означава „ полето на кръвта”. 20.В книгата
Псалми е казано: „Нека домът му да опустее и никой да не живее в него” и „Нека някой друг да заеме мястото му.” Затова, някой трябва да се присъедини към нас и да служи като свидетел, че Исус възкръсна от мъртвите.
21.Трябва да бъде човек, който ни придружаваше по времето, когато Господ Исус беше сред нас. 22.Трябва да е бил с нас от времето, когато Йоан кръщаваше хората, до деня, когато Исус се възнесе.” 23.Учениците определиха двама мъже, единия беше Йосиф наречен
Варсава, чието презиме бе Юст, а другия беше Матия.
24.После всички се помолиха: „Господи, ти познаваш всеки един от нас отвътре и отвън. Покажи ни кой от тези двама мъже избираш, 25.да заеме мястото в служението, което Юда остави за да тръгне по своя си път.” 26.Те теглиха жребие и Матия беше избран да се присъедини към единадесетте апостоли.
2
1.На деня на Петдесятница всички бяха заедно на едно място. 2.Внезапно шум като на силен вятър, дойде от небето и изпълни цялата къща, където седяха. 3.Явиха им се езици като огнени, които се наредиха по един на

всеки от тях. 4.Всички се изпълниха със Святия Дух и започнаха да говорят други езици, според както Духът има даваше способност да говорят. 5.Много религиозни юдеи от всеки народ живееха в Ерусалим. 6.Когато чуха шума, те се събраха. Всеки беше изумен да открие своя собствен език, докато учениците говориха. 7.Шокирани и удивени хората казваха: „Всички тия, които говорят не са ли Галилеяни? 8.Тогава защо ги слушаме да говорят на нашите езици? 9.Някои от нас са от Партиа,
Мидия и Елам. Други са от Месопотамия, Юдея,
Кападокия, Понт и Азия, 10.Фригия, Памфилия в
Египет, части от Ливия близо до Киринея, Рим, 11.Крит и Арабия. Някои от нас са родени юдеи, а други са избрали да станат юдеи. И всички ние слушаме тези мъже да говорят за Божите чудеса на нашите езици.”
12.Всички бяха смаяни и в недоумение. Те се питаха един друг: „Какво означава това?” 13.Други им се присмиваха и казваха: „Те са пияни.” 14.Петър се изправи с единадесетте апостоли и със силен и ясен глас говореше на тълпата: „Приятели и всички вие, които живеете в Ерусалим, слушайте внимателно, това, което имам да ви кажа! 15.Грешите, като мислите, че тия хора са пияни. Eдва девет часа сутринта e. 16.Това е което

пророк Йоил казва, че ще се случи: 17.„В последни дни” казва Бог „Ще излея Духа си на всеки човек. Синовете и дъщерите ви ще пророкуват, младежите ви ще виждат видения, а възрастните ще сънуват сънища. 18.Когато времето дойде, ще излея Духа Си на тези, които Ми служат и мъже и жени, и те ще пророкуват. 19.И ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и облаци дим. 20.Слънцето ще потъмнее, а луната ще стане кърваво червена, преди великия и забележителен ден на пришествието на Господа. 21.Тогава всеки, който призове името на Господа ще се спаси.” 22.„Израелтяни, слушайте думите, които искам да кажа за Исус от
Назарет. Бог доказа, че Той е изпратил Исус между вас със знаменията и чудесата, които извърши чрез Него.
Всички вие знаете това. 23.Бог вече беше планирал и решил, че Исус ще бъде разпнат за вас. И така вие Го хванахте и Го разпнахте чрез ръцете на грешници. 24.Но
Бог освободи Исус от смъртта като Го възкреси от мъртвите, понеже смъртта нямаше силата да Го държи.
25.Това е което Давид казва за Него: „Винаги гледах
Господа пред себе си. И не мога да се поклатя, защото
Той е до мене. 26.Затова сърцето ми е радостно, думите ми весели, и аз ще живея в надежда. 27.Защото няма да

изоставиш душата ми в гроба, нито ще допуснеш твоя светия да види изтление. 28.Изявил си ми пътя на живота. В Твоето присъствие има пълнота от радост.”
29.„Приятели, нека да бъда напълно откровен с вас.
Нашия предшественик Давид е мъртъв и погребан, и гробът му е тука до тоя ден. 30.Той беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му бе обещал, че ще постави един от неговите потомци на трона му. 31.Давид знаеше, че Месията ще възкръсне и говори за това преди да се случи. Той каза, че Бог няма да Го остави в гроба, нито ще остави тялото му да изтлее. 32.Бог възкреси Исус от мъртвите. Всички ние сме свидетели на това. 33.Той се възнесе и седна отдясно на Бога и получи Святия Дух, точно както Отец беше обещал. А Исус изля Святия
Дух на нас, и това е което виждате и чувате. 34.Давид не отиде на небето, но каза: „Каза Господ на моя Господ:
Седни отдясно ми 35.докато положа враговете ти в подножието ти.” 36.Всеки в Израел трябва да знае добре, че Бог направи Исус и Господ и Помазаник, въпреки, че Го разпнахте на кръста. 37.Когато хората чуха това, те бяха много разстроени и обезпокоени. Те попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?” 38.Петър каза: „Всички трябва да се

обърнете към Бога и да промените начина, по който мислите и постъпвате и всеки един трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да ви се простят греховете.
Тогава ще приемете Святия Дух като дар. 39.Това обещание е за вас и вашите деца. То е за всеки, който нашия Господ и Бог ще призове, без значение къде живее.” 40.Петър каза много неща за да ги предупреди.
Той ги увещаваше: „Пазете се от това покварено поколение.” 41.Него ден около три хиляди души приеха поучението му и се кръстиха. 42.Те прекарваха времето си в поучение от апостолите и бяха като едно семейство.
Също така заедно разчупваха хляба и се молеха.
43.Всеки беше обзет от страхопочитание и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите. 44.Всички вярващи живееха в прекрасна хармония и споделяха всичко което имаха. 45.Те продаваха имота си и други притежания, и разпределяха парите на всички, които се нуждаеха. 46.Всеки ден те се събираха в храма. Заедно разчупваха хляба по къщите си и споделяха храната си с радост и искрено сърце. 47.Същевременно те хвалеха
Бога и имаха благоволението на всички хора. Всеки ден
Господ спасяваше хора, и те се присъединяваха към събранието.

3
1.Един ден около три часа следобед, Петър и Йоан отиваха в храма за молитвеното събрание. 2.По същото време, няколко мъже носеха един човек, който беше куц по рождение. Всеки ден те го слагаха до вратата на храма, наречена още Красивата врата. Той стоеше там и просеше от хората, които влизаха. 3.Човекът видя
Петър и Йоан да влизат в храма и попроси от тях милостиня. 4.Петър заедно с Йоан го погледна право в очите и каза: „Погледни ни!” 5.Той ги погледна очаквайки да получи нещо от тях. 6.Но Петър каза:
„Нямам злато или сребро! Но ще ти дам каквото имам.
В името на Исус Христос от Назарет, стани и ходи.”
7.След това той го хвана за дясната ръка и го издърпа. И веднага краката му и глезените му станаха силни. 8.Той скочи на краката си и започна да ходи. Човекът влезе заедно с тях в храма, ходеше скачаше и хвалеше Бога.
9.Всеки го видя да ходи и да слави Бога. 10.Те знаеха, че това е човекът, който седеше и просеше до Красивата врата на храма. Хората бяха удивени и смаяни като гледаха какво се беше случило с него. 11.Докато човекът се държеше за Петър и Йоан, цялата смаяна тълпа се стече при тях на мястото наречено Соломонов

портал. 12.Когато Петър видя това, той каза на хората:
„Хора от Израел, защо сте изненадани от случилото се?
Защо се взирате в нас, като че ли ние сме го направили да ходи, чрез собствената си сила или богоугоден живот? 13.Бог, на Когото Авраам, Исаак, Яков и други наши предци се покланяха, прослави своя служител
Исус. Вие предадохте Исус на Пилат и Го отхвърлихте пред него, въпреки, че Пилат бе решил да го освободи.
14.Вие отхвърлихте Онзи, Който беше свят и невинен.
Поискахте да ви освободят един убиец, 15.и убихте източника на живот. Но Бог Го възкреси от мъртвите, и ние сме свидетели на това. 16.Вярата в името на Исус изправи този човек, чието състояние много добре знаете, на крака. Вярата в Исус го направи напълно здрав, и то пред очите на всички вас. 17.И сега братя аз зная, че нито вие, нито вашите управници сте знаели какво правите, когато убихте Исус. 18.Но Бог, Който чрез думите на всички пророци бе казал още от самото начало, че Неговия Месия ще бъде убит, знаеше точно какво направихте и използва това за да изпълни Своите планове. 19.Затова променете начина, по който мислите и постъпвате и се обърнете към Бога за да заличи греховете ви. 20.Тогава ще дойде време когато Господ

ще ви даде свежа сила. Той ще ви изпрати Исус,
Неговия избран Месия. 21.Но Исус трябва да стои в небето, до времето, когато всичко ще бъде възстановено, точно както Бог е обещал много отдавна чрез Своите святи пророци. 22.Мойсей е казал: „Господ
Бог ще избере един от братята ви да бъде пророк, точно както избра мен. Слушайте всичко, което ви казва.
23.Всяка жива душа, която не послуша пророка ще бъде изтребена от сред хората.” 24.Самуил и всички пророци след него говореха за тези дни. 25.Вие сте потомци на пророците и наследници на обещанието, което Бог направи на нашите предци, когато каза на Авраам: „Чрез твоя потомък всички хора на земята ще бъдат благословени.” 26.Бог възкреси Своя Служител и го изпрати първо при вас. Той направи това, за да ви благослови като отвърне всеки един от вас от злите му пътища.”
4
1.Апостолите още говореха на хората, когато дойдоха някои свещеници, началника на храмовата стража и някои садукеи. 2.Тези мъже бяха разгневени, защото апостолите поучавха хората, и разпространяваха посланието, че чрез Исус мъртвите ще бъдат

възкресени. 3.Храмовата стража ги арестува и тъй като беше привечер, те поставиха Петър и Йоан в затвора до следващия ден. 4.Но много от хората, които чуха посланието повярваха и броя на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. 5.На следващата сутрин, водачите, старейшените и учителите на Мойсеевия закон се събраха в Ерусалим. 6.Там беше първосвещеника Анна,
Каиафа, Йоан Александър и други членове на семейството на първосвещеника. 7.Те поставиха Петър и Йоан в средата и ги питаха: „С каква сила и в чие име извършихте това?” 8.Петър изпълнен със Святия Дух каза на водачите и старейшените: 9.„Управници и водачи на хората, днес вие ни разпитвате за доброто което направихме на един куц човек. Искате да знаете как той беше изцелен. 10.Но има нещо, което трябва да кажем на вас и на всички в Израел. Този човек стои тука напълно здрав поради силата на Исус Христос от
Назарет. Вие разпнахте Исус на кръста, но Бог Го възкреси от мъртвите. 11.Той е камъкът, който вие строителите счетохте за безполезен, а сега Той стана най-важния камък от всичките. 12.Само Исус има силата да спасява! Неговото име е единственото в целия свят, което може да спаси хората.” 13.Всички бяха

удивени от смелостта на Петър и Йоан. Те знаеха, че двамата апостоли бяха обикновени и необразовани хора, и бяха сигурни, че тези мъже са били с Исус. 14.Когато видяха изцеления човек стоящ до Петър и Йоан, те не можаха да кажат нищо срещу двамата апостола.
15.Затова им наредиха да напуснат стаята където беше съвета. След това си казаха един на друг: 16.”Какво да правим с тези мъже? Всеки в Ерусалим знае за това чудо, и ние не можем да кажем, че то не се е случило.
17.Но за да не се разпространява повече, ще ги предупредим да не говорят вече на никого в името на
Исус.” 18.Те извикаха Петър и Йоан, и им заповядаха никога повече да не поучават за Исус, нито да споменават името Му. 19.Петър и Йоан отговориха:
„Мислите ли, че Бог иска да се покоряваме на вас, а не на Него? 20.Ние не можем да спрем да говорим за това, което сме видели и чули.” 21.Религиозните водачи ги заплашиха още и ги пуснаха. Тъй като хората славеха
Бога за случилото се, те не можеха да намерят начин да накажат Петър и Йоан. 22.Мъжът, който беше изцелен чрез това чудо беше на повече от четирдесет години.
23.Веднага след като бяха освободени, те се върнаха и разказаха на останалите, всичко, което главните

свещеници им бяха казали. 24.Когато останалите чуха това, те се помолиха заедно и казаха: „Господарю, Ти създаде небето, земята, морето и всичко що е в тях. 25.И със Святия Дух, Ти говори чрез устата на Твоя слуга и наш баща Давид: „Защо народите постъпват високомерно? Защо хората измислят безполезни планове? 26.Царете на земята се приготвят за война, и управниците се съюзиха против Господа и Неговия
Месия.” 27.Тука в Ерусалим Ирод и Пилат Понтийски се събраха с хората от Израел и с езичниците. Тогава те се обърнаха срещу Твоя свят Служител Исус, Твоя избран Месия. 28.Те извършиха това, което Ти със
Своята сила и мъдрост, беше вече решил, че ще се случи. 29.Господи, чуй техните заплашвания! Ние сме
Твои слуги. Затова направи ни още по-смели, да говорим Твоето послание. 30.Изяви Своята сила чрез изцеления, чудеса и знамения които стават в името на
Твоя свят Служител Исус.” 31.Когато свършиха с молитвата, мястото където се бяха събрали се разтресе.
Всички се изпълниха със Святия Дух и продължиха да говорят смело Божието послание. 32.Цялата група от вярващи бяха едно сърце и един ум, и живееха в хармония. Никой от тях не наричаше това което

притежаваше негово, но споделяха всичко, което имаха един с друг. 33.С голяма сила апостолите продължаваха да свидетелстват, че Господ Исус Христос е възкръснал от мъртвите и Божията благодат беше с всички тях.
34.И никой от тях не беше в нужда от нещо. От време на време, хора продаваха земя или къщи, и даваха парите
35.на апостолите. После парите се разпределяха на всеки, който имаше нужда. 36.Йосиф потомък на Левий, бе роден на остров Кипър. Апостолите го нарекоха
Варнава, което значи „един, който насърчава другите.”
37.Той имаше земя, и след като я продаде, даде парите на апостолите.
5
1.Един мъж на име Ананий, и жена му Сапфира продадоха имот. 2.Но те решиха да излъжат и да задържат част от парите за себе си. И когато Ананий даде останалата част от парите на апостолите, 3.Петър каза: „Ананий, защо позволи Сатана да те изпълни с идеята, че би могъл да измамиш Святия Дух? Ти си задържал част от парите, които получи за земята.
4.Докато притежаваше земята, тя си беше твоя. След като я продаде, ти можеше да направиш с парите каквото си поискаш. Как можа да извършиш това? Ти

не излъга хората, но Бога!” 5.Когато Ананий чу Петър да казва това, падна мъртъв. И всеки, който чу за тази смърт беше уплашен. 6.Някои от по-младите мъже станаха, обвиха тялото му, изнесоха го навън и го погребаха. 7.След около три часа Сапфира влезе, но не знаеше какво се беше случило с мъжа и. 8.Петър я попита: „Кажи ми, за тази цена ли продадохте земята?”
Тя отговори: „Да за тази цена.” 9.Тогава Петър и каза:
„Как можахте ти и съпруга ти да се съгласите да изпитате Господния Дух? Тия, които погребаха Ананий са на вратата, и ще изнесат и тебе!” 10.Веднага тя падна мъртва до нозете на Петър. Когато младите мъже се върнаха, те намериха Сапфира мъртва. Те я изнесоха и я погребаха до мъжа и. 11.Цялата църква, и всички, които чуха за случилото се, бяха уплашени. Те знаеха, че не могат да се отнасят с Бога пренебрежително и нехайно.
12.Апостолите вършеха много чудеса и знамения сред хората. Всички редовно и в единодушие се събираха в
Соломоновото предверие на храма. 13.Никой от останалите хора не смееше да се присъедини към тях, въпреки че всеки им се възхищаваше. 14.И още повече мъже и жени повярваха в Господа. 15.Те дори изнасяха болните на улицата и ги полагаха на постелки и

носилки, надявайки се да бъдат докоснати от сянката на
Петър, когато той минаваше. 16.Тълпи от градовете около Ерусалим се събираха, и носеха своите болни и измъчваните от зли духове и всеки един се изцеляваше.
17.Първосвещеникът и всички Садукеи, които бяха с него се изпълниха със завист. 18.Те арестуваха апостолите и ги положиха в затвора. 19.Но през нощта ангел от Господа отвори вратите на затвора и изведе апостолите. Ангелът каза: 20.„Идете, застанете в храма, и кажете на хората всичко за живота в Христос.” 21.И така те отидоха в храма преди изгрев слънце и започнаха да поучават. Първосвещеникът и ония, които бяха с него свикаха синедриона (юдейският съвет), който включваше всички водачи на Израел. Тогава наредиха да доведат апостолите от затвора. 22.Когато храмовите стражи отидоха в затвора, те не можаха да намерят апостолите. Те се върнаха и казаха: 23.
„Намерихме затвора заключен и стражите стоящи на вратите. Но когато отворихме вратите и влязохме, не намерихме никого вътре.” 24.Когато началникът на храмовата стража и първосвещениците, чуха думите им, те не знаеха какво да си мислят. 25.Точно тогава някой дойде и каза: „Точно сега тия, които сложихте в затвора

са в храма и поучават хората!” 26.Началника на стражата отиде заедно с някои от служителите, да доведат апостолите. Но те не използваха сила, защото се страхуваха, че хората могат да започнат да ги замерват с камъни. 27.Когато доведоха апостолите, те ги изправиха пред синедриона (юдейския съвет). Първосвещеникът ги попита: 28.”Строго ви наредихме да не споменавате името на Исус, когато поучавате. Но ето, напълнили сте
Ерусалим с вашите поучения и се опитвате да ни обвините за Неговата смърт. 29.Петър и апостолите отговориха: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на хората. 30.Вие убихте Исус като го разпнахте на кръста. Но Бога на нашите предци, Го възкреси от мъртвите, 31.и Го направи водач и Спасител. Бог постави Исус от дясната Си страна, за да се върнат хората на Израел обратно при Него и да бъдат простени греховете им. 32.И ние сме свидетели за тия неща.
Святият Дух, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват, потвърждава всяка подробност.” 33.Когато членовете на синедриона (юдейския съвет) чуха това, толкова много се ядосаха, че искаха да ги убият. 34.Но един фарисей на име Гамалиил се изправи. Той беше високо уважаван учител на Мойсеевия закон. Гамалиил

нареди, апостолите да бъдат изведени за малко навън.
35.Тогава каза на синедриона: „Хора на Израел, внимавайте какво правите с тия мъже. 36.Не отдавна
Тевда претендираше, че е важна личност, и към него се присъединиха около четири хиляди човека. Но той беше убит, всички негови последователи разпръснати, и цялото движение се провали. 37.По-късно, по време на преброяването на народа, се появи Юда от Галилея.
Много хора го последваха, но той беше убит, а всичките му последователи разпръснати. 38.Аз ви съветвам, да стоим засега далеч от тези хора. Оставете ги на мира.
Ако намеренията и делата им произхождат от самите тях, то те ще се провалят. 39.Но ако Бог стои зад това, вие не можете да ги спрете, освен ако не искате да се борите против Бога. 40.Членовете на синедриона
(юдейския съвет) се съгласиха с него и повикаха апостолите. Те ги биха, предупредиха ги да не говорят в
Исусовото име, и после ги пуснаха. 41.Апостолите си тръгнаха от синедриона щастливи, защото Бог ги бе счел за достойни да страдат поради Исус. 42.Всеки ден те не преставаха да поучават в храма и по къщите, и да благовестват, че Исус е Спасителя.

6
1.По това време броя на учениците растеше и гръко- говорящите юдеи недоволстваха срещу еврейските. Те ги обвиняваха, че техните вдовици, били пренебрегвани, при ежедневното раздаване на храна и други помощи.
2.Дванадесетте апостола свикаха всички ученици и им казаха: „Не е правилно да изоставяме поучението върху
Божието послание, за да раздаваме храна. 3.Приятели, изберете седем души, които са уважавани, мъдри и изпълнени със Святия Дух, и ние ще им поверим тази работа. 4.А ние ще се отдаваме на молитва и проповядване на Божието послание.” 5.Това предложение се хареса на всеки един. И така те избраха
Стефан, който беше човек пълен с вяра и със Святия
Дух, също и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и
Николай, който бе приел юдаизма в Антиохия. 6.След това ги представиха на апостолите. Те се помолиха, положиха ръцете си върху тях и им възложиха работата. 7.Божието слово продължаваше да се разпространява и числото на учениците в Ерусалим нарастваше много. И много свещеници повярваха в
Господа. 8.Стефан, преливащ с Божията благодат и сила, вършеше удивителни неща сред хората, които

бяха явни знаци, че Бог е сред тях. 9.Но някои юдеи от
Киринея и Александрия, които бяха членове на група наричаща себе си „Свободни хора” , започнаха да спорят със Стефан. Също и някои от Киликия и Азия. 10.Но те не можаха да му противостоят, защото той говореше с мъдростта, която Духът му даваше. 11.Тогава те подкупиха някои хора, да излъжат казвайки: „Ние го чухме да хули Мойсей и Бога.” 12.И обърнаха хората, техните водачи и учителите на Мойсеевия закон срещу
Стефан. Всички те отидоха при Стефан, хванаха го и го доведоха в синедриона (юдейския съвет). 13.Някои се наговориха да лъжесвидетелстват и казаха: „Този човек не спира да говори против това свято място, и против
Божия закон. 14.Дори го чухме да казва, че Исус от
Назарет ще разруши това място и ще промени обичаите, които Мойсей ни е дал.” 15.Тогава всички членове на съвета се вгледаха в Стефан и видяха, че лицето му изглеждаше като лице на ангел.
7
1.Първосвещеникът попита Стефан: „Истина ли е това?” 2.Стефан отговори: „Братя и бащи, слушайте ме.
Богът на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше още в Месопотамия, преди да се засели в Харан.

3.Бог му каза: „Напусни страната си и роднините си, и иди в земята, която ще ти покажа.” 4.Тогава Авраам напусна земята на Халдеите и се засели в Харан. След като баща му умря, той се пресели в земята, в която вие сега живеете. 5.Бог не му даде нищо от нея, дори и квадратен метър. Но му обеща да я даде на него и на потомството му, въпреки че Авраам нямаше деца. 6.Бог му каза, че потомството му ще живее в чужда страна.
Там те ще ги поробят и притесняват за четиристотин години. 7.Бог също така му каза: „Аз ще накажа народа, който ги пороби и след това ще дойдат да Ми служат на това място.” 8.Бог даде на Авраам обрязването, за да потвърди обещанието Си. И когато Авраамовия син
Исаак се роди, той го обряза на осмия ден. Исаак направи същото със сина си Яков, а Яков направи същото и с дванадесетте си сина(дванадесетте патриарси). 9.Синовете на Яков завиждаха на брат си
Йосиф. Те го продадоха като роб, и той беше заведен в
Египет. Но Бог беше с Йосиф 10.и го избави от всичките му страдания и беди. Когато той стоеше в присъствието на Фараона, Бог му даде благоволение и мъдрост, така че той стана управител на Египет и на фараоновия дом. 11.После глад настана в цялата област

от Египет до Ханаан, и донесе ужасни страдания.
Нашите праотци на можеха да намерят никаква храна.
12.Но когато Яков чу, че има жито в Египет, той изпрати нашите праотци там. Това беше тяхното първо пътуване. 13.На втория път, Йосиф каза на братята си, кой е и Фараон научи за рода на Йосиф. 14.Йосиф прати да повикат баща му Яков и неговите роднини, седемдесет и пет души. 15.Яков отиде в Египет, и той и бащите ни умряха там. 16.Те бяха пренесени в Сихем и погребани в гроба, който Авраам купи от синовете на
Емор. 17.Когато наближи времето Бог да изпълни обещанието Си, броя на народа ни в Египет, беше много нараснал. 18.Тогава друг цар, който не познаваше
Йосиф започна да управлява Египет. 19.Той измами предците ни и беше жесток с тях. Принуждаваше ги да изоставят новородените си навън, където те умираха.
20.По това време се роди Мойсей. Той беше много красиво дете, и три месеца родителите му, се грижеха за него в дома си. 21.И когато бяха принудени да го изоставят навън, фараоновата дъщеря го намери и го отгледа като свой син. 22.На Мойсей му беше дадено най-доброто образование в Египет, и той стана велик в слово и в дело. 23.Когато стана на четирдесет години,

той реши да посети своя народ, Израилтяните. 24.Един ден той видя Египтянин да се отнася несправедливо към един Израелтянин. И отмъсти като уби Египтянина.
25.Мойсей мислеше, че неговите хора, ще разберат, че
Бог ще го употреби, за да ги освободи; но те не разбираха. 26.На следващия ден той видя двама
Израилтяни да се бият, и се опита да ги помири. Той им каза: „Хора, вие сте братя. Защо сте жестоки един към друг?” 27.Но този, който започна боя, блъсна Мойсей и каза: „Кой те е направил наш началник и съдия? 28.И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера Египтянина?”
29.Когато чу това, той избяга надалеч и заживя в
Мадиамската земя. Там се родиха и двамата му сина.
30.Четирдесет години по-късно, ангел се яви на Мосей в пламъците на горящ храст в пустинята на планината
Синай. 31.Той беше изненадан от това, което виждаше.
Когато се приближи да види храста, глас от Господа му каза: 32.„Аз съм Бога на праотците ти, Бога на Авраам,
Исаак и Яков.” Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне към храста. 33.Господ му каза: „Събуй сандалите си. Мястото на което стоиш е свята земя.
34.Видях страданието на хората ми в Египет. Чух стенанията и слязох да ги избавя. Сега те изпращам в

Египет." 35.Това беше същия Мойсей, когото хората отхвърлиха, казвайки: „Кой те направи наш началник и съдия?” Божия ангел говори на Мойсей от храста. И
Бог изпрати ангела Си за да му помогне да избави хората, и да бъде техен водач. 36.Той е човекът, който изведе предците ни от Египет. Той е този, който извърши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, в пустинята през четирдесетте години. 37.Това е същия
Мойсей, който каза на Израелтяните: „Бог ще ви изпрати пророк, Израелтянин като мен.” 38.Той беше с църквата в пустинята и ангел му говореше на планината
Синай. Там му бяха дадени животворящи думи, които да предаде на нас. 39.Но нашите предци отказаха да го послушат. Те го отхвърлиха и искаха да се върнат в
Египет. 40.Те казаха на Аарон: „Направи ни богове, които можем да виждаме и следваме. Мойсей ни изведе от Египет, но сега не знаем какво се е случило с него.”
41.После си направиха идол с формата на теле.
Принесоха му жертви и бяха доволни от стореното.
42.Затова Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на слънцето, луната и звездите, точно както е казано в книгата на пророците: „Народе на Израел, на
Мене ли принасяхте жертви и дарове четирдесет години

в пустинята? 43.Напротив, вие носехте със себе си светилището на Молох, звездата на бога Рефан, и статуи, които си направихте, за да им се покланяте.
Затова ще ви изпратя в изгнание оттатък Вавилон.”
44.В пустинята, нашите предци имаха скинията на
Божието обещание. Мойсей я построи, точно както Бог му бе казал. Той използва модела, който беше видял.
45.След това те внесоха скинията в тази земя.
Направиха го с помощта на Исус Навиев, когато завладяха земята на народите, които Бог изгони пред тях. Предците ни използваха скинията до времето на цар
Давид. 46.Той придоби Божието благоволение и поиска да построи дом за поклонение, за народа на Израел. 47.А
Соломон, беше този, който построи Божия дом. 48.Но
Всевишния не живее в храмове построени от хора, точно както пророка казва: 49.”Небето е Моя престол, а земята Мое подножие. Какъв дом ще построите за
Мене? И какво е мястото за моя покой? 50.Не съм ли направил всичко?” 51.Упорити и коравовратни хора!
Вие винаги се борите срещу Святия Дух, точно както предците ви правеха. 52.Имало ли е пророк, когото предците ви да не са преследвали? Те убиха всеки, който дръзнеше, да говори за идването на Праведния. А сега

станахте Негови убийци и предатели. 53.Ангели ви дадоха Божия закон, но вие не го спазвате.” 54.Когато членовете на синедриона (юдейския съвет) чуха речта на
Стефан, много се разгневиха. 55.Но Стефан беше пълен със Святия Дух. Той погледна към небето и видя
Божията слава, и Исус стоящ отдясно на Бога.
56.Тогава той каза: „Виждам небето отворено и
Човешкия Син стоящ отдясно на Бога!” 57.Всички от синедриона изкрещяха и запушиха ушите си.
Едновременно всички нападнаха Стефан, 58.и го завлякоха извън града. След това те започнаха да хвърлят камъни по него. Мъжете, които го обвиняваха, сложиха дрехите си при нозете на един млад мъж на име
Савел. 59.Докато членовете на синедриона убиваха
Стефан, той извика: „Господи Исусе, приеми духа ми.”
60.Тогава коленичи и извика: „Господи не ги обвинявай за този грях.” И след като каза това, той умря.
8
1.Савел одобряваше убиването на Стефан. И на същия ден се подигна голямо преследване срещу църквата в Ерусалим. Повечето вярващи с изключение на апостолите, се разпръснаха из Юдея и Самария.
2.Някои благочестиви хора погребаха Стефан и ридаха

силно за него. 3.Савел се опитваше да унищожи църквата. Той ходеше от къща на къща, арестуваше мъже, жени и ги хвърляше в затвора. 4.Вярващите, които се бяха разпръснали, обикаляха и разпространяваха словото. 5.Филип отиде в град
Самария и проповядваше на хората за Христос.
6.Тълпата внимаваше на това, което Филип говореше.
Те го слушаха и виждаха чудесата, които той вършеше.
7.Много хора обладани от зли духове бяха освободени, и духовете излизаха от тях с вик. Също и мнозина куци и парализирани хора бяха изцелени. 8.Всички в града бяха много радостни от случилото се. 9.Един мъж на име
Симон живееше в града. Той удивляваше и омайваше хората от Самария със своите магии и претендираше да е велика личност. 10.На него внимаваха всички, от малък до голям. Те казваха: „Тоя човек е така наречената Велика Божия Сила.” 11.И те внимаваха на
Симон, защото за дълго време той ги бе омайвал с магиите си. 12.Но когато повярваха на думите на Филип за Божието царство и за Исус Христовото име, всички те, и мъже и жени бяха кръстени. 13.Дори и Симон повярва и се кръсти. Той стоеше близо до Филип, защото се удивяваше на всички чудеса и знамения,

които се случваха. 14.Когато апостолите в Ерусалим чуха, че самаряните приели Божието слово, те изпратиха Петър и Йоан при тях. 15.И когато двамата апостоли пристигнаха, те се молиха за тях, да приемат
Святия Дух. 16.(Преди това Святия Дух не беше дошъл на никой от тях. Те бяха кръстени само в Христовото име.) 17.Тогава Петър и Йоан положиха ръцете си на тях, и самаряните приеха Святия Дух. 18.Симон видя, че
Духът се даваше само когато апостолите полагаха ръцете си върху хората. Затова той предложи пари на
Петър и Йоан и каза: 19.„Дайте ми тази сила, щото всеки на когото положа ръцете си да приеме Святия
Дух.” 20.Петър му каза: „Ти и твоите пари ще свършат в ада, ако мислиш, че можеш да купиш Божия дар!
21.Ти нямаш никакъв дял в това, и Бог вижда, че сърцето ти не е право. 22.Промени грешния си начин на мислене, и помоли Господ да ти прости. 23.Виждам, че си завистлив и вързан в злите си пътища.” 24.Симон каза: „Помолете се на Господа за мене, за да не ме постигне нищо от това, което казахте.” 25.След като
Петър и Йоан проповядваха Божието слово в Самария, те се върнаха в Ерусалим. По пътя си те проповядваха
Словото в много самарийски села. 26.Ангел от Господа

говори на Филип казвайки: „Стани и тръгни по пустинния път, който излиза южно от Ерусалим към
Газа.” 27.И така, Филип стана и тръгна. Един човек от
Етиопия, който се връщаше от поклонение в Ерусалим, пътуваше към дома си. Той беше скопец, високопоставен служител, който отговаряше за всички съкровища на царицата на Етиопия Кандакия. 28.Той седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк
Исая. 29.Духът каза на Филип: „Иди при колесницата и стой близо до нея.” 30.Филип се завтече и чу скопецът да чете пророк Исая. Попита го: „ Разбираш ли какво четеш?” 31.Той му отвърна: „Как мога да разбера, ако някой не ми помогне?” И покани Филип да се качи и да седне до него. 32.Пасажът, който четеше беше този:
„Той беше заведен като овца на клане. И беше безмълвен като агне пред стригача си. Така и не каза нито дума. 33.Той беше унижен, и не получи справедлива присъда. И кой от поколението му ще каже, че живота му на земята беше отнет?” 34.Скопецът каза на Филип: „Кажи ми за кого говори пророка за себе си или за някой друг?” 35.Филип започна от това писание и му проповядва благовестието за Исус. 36.И като вървяха по пътя, те стигнаха до място, където имаше

вода. Скопецът каза на Филип: „Виж тука има вода.
Какво ми пречи да се кръстя?” 37.И Филип каза: „Ако вярваш от все сърце можеш.” А той отвърна: „Вярвам, че Исус Христос е Божия Син.” 38.И нареди колесницата да спре. Тогава и двамата слязоха във водата и Филип го кръсти. 39.След като излязоха от водата, Господния Дух грабна Филип. Скопецът никога не го видя отново, но щастлив продължи пътя си.
40.Филип се намери в Азот. Той пътуваше из всички градове и разпространяваше благовестието, чак до
Кесария.
9
1.Савел продължаваше да заплашва, с убийство
Господните ученици. Той отиде при първосвещеника 2.и поиска от него да му даде пълномощия пред водачите на синагогите в Дамаск, че да арестува всеки мъж или жена, които следват Христовия път и да ги затвори в
Ерусалим. 3.Когато Савел наближаваше Дамаск, внезапно светлина от небето проблясна около него.
4.Той падна на земята и чу глас, който му каза: „ Савле,
Савле, защо ме преследваш?” 5.А той попита: „ Кой си ти Господи?” Господ каза: „ Аз съм Исус когото преследваш. 6.А сега стани, влез в града, където ще ти

се каже какво да правиш. 7.Мъжете със Савел, стояха изумени, понеже чуха гласа, но не видяха никого.
8.Савел стана от земята, и когато отвори очите си, той не можеше да вижда нищо. Затова неговите придружители, го водеха за ръка и го въведоха в
Дамаск. 9.Три дена той не можеше да вижда, и не яде, нито пи. 10.Един ученик на име Ананий живееше в
Дамаск. Господ му говори във видение: „ Ананий!”
Ананий отговори: „ Ето ме Господи.” 11.Господ му каза:
„ Стани и иди в къщата на Юда на улица Права. Там попитай за един мъж на име Савел от град Тарс. Той се моли. 12.И във видение е видял един човек на име
Ананий да полага ръце върху него, за да прогледа.”
13.Ананий отвърна: „ Господи, от много хора съм чул, за ужасните неща, които този човек е извършил на твоите хора в Ерусалим. 14.А сега, първосвещениците са му дали власт, да дойде тука и да арестува всеки, който призовава Твоето име.” 15.Господ му каза: „ Иди!
Аз Съм го избрал да разгласява Моето име пред народи, царе и пред народа на Израел. 16.И ще му покажа колко много трябва да пострада поради Моето име.”
17.Ананий отиде и влезе в къщата където Савел стоеше.
Той положи ръцете си на него и каза: „ Савел, Господ

Исус, който ти се яви на пътя за Дамаск ме изпрати при тебе. Той иска отново да виждаш, и да бъдеш изпълнен със Святия Дух.” 18.И веднага, нещо както люспи паднаха от очите на Савел и той можеше да вижда отново. След това той стана и се кръсти. 19.След като похапна, силата му се върна и Савел преседя няколко дена с учениците в Дамаск. 20.И веднага започна да разпространява по синагогите, че Исус е Божия Син.
21.Всеки, който го чуеше беше смаян и казваха: „Не е ли този, който причини толкова страдания на хората в
Ерусалим, които се покланяха и призоваваха името на
Исус? И не дойде ли тука за да направи същото- да арестува и да заведе такива хора при първосвещениците в Ерусалим?” 22.Савел проповядваше с такава сила, че объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като им доказваше, че Исус е Спасителят. 23.След като мина известно време, някои юдеи се наговориха да го убият,
24.но той научи за техния заговор. Те пазеха портите на града денем и нощем за да го убият. 25.Но една нощ, учениците му го спуснаха с широк кош през стената.
26.И когато Савел пристигна в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но те се страхуваха от него, защото не вярваха, че е ученик.

27.Тогава Варнава се заинтересува от него и го заведе при апостолите. Той разказа как Савел е видял Господа на пътя, и че Той му говорил. Също и колко смело е говорил в Дамаск в Исусовото име. 28.И така Савел се движеше с учениците в Ерусалим, и проповядваше смело в Господното име. 29.Той говореше и спореше с гръко-говорящите юдеи, и те се опитваха да го убият.
30.Но учениците разбраха това, и заведоха Савел в
Кесария. От там те го изпратиха в Тарс. 31.Църквата в
Юдея, Галилея и Самария имаше мир и продължаваше да се покланя на Господа. Хората, които живееха в страх от Господа се умножаваха и Святия Дух ги насърчаваше, и им помагаше да израстват. 32.Петър като обикаляше всички вярващи, отиде и при онези, които живееха в град Лида. 33.Там той намери един човек на име Еней, който беше парализиран и прикован на легло от осем години. 34.Петър му каза: „ Еней, Исус
Христос те изцелява. Стани и оправи леглото си.” И той веднага стана. 35.Всеки, който живееше в Лида и Сарон видя какво се случи с Еней повярва в Господа. 36.В
Йопия имаше една ученица на име Тавита. Гръцкото и име беше Дорка, което означава „ сърна”. Тя винаги помагаше на хората и даваше много на бедните. 37.Но се

разболя и умря. Тялото и беше приготвено за погребение и положено в една горна стая. 38.Лида беше близо до Йопия и когато учениците научиха, че Петър бил там, те изпратиха двама човека да му кажат: „ Моля те ела при нас възможно най-бързо!” 39.Веднага Петър отиде с тях. И когато пристигна, заведоха го в горната стая. Там имаше много вдовици, които плачеха. Те му показаха дрехите, които Дорка беше направила, докато беше жива. 40.Петър накара всички да излязат от стаята. Той коленичи и се помоли, след това се обърна към тялото и каза: „ Тавита, стани!” Жената отвори очите си и когато видя Петър, седна. 41.Петър я хвана за ръка, и и помогна да стане. След като повика вдовиците и вярващите, той им представи Дорка. Тя беше жива. 42.Всеки в Йопия чу за случилото се и мнозина повярваха в Господа. 43.Петър остана за много дни в Йопия, в къщата на един човек на име Симон, който беше кожар.
10
1.В Кесария имаше един мъж на име Корнилий. Той беше офицер от Италианския полк. 2.Той и всички в дома му почитаха Бога. Корнилий раздаваше милостиня на бедните юдеи, и винаги се молеше на Бога. 3.Един ден

около три часа следобед, той имаше видение, в което видя ясно, ангел от Бога да идва при него и да му казва:
„ Корнилий!” 4.Той се вгледа уплашено в ангела и каза:
„Какво желаеш Господи?” Ангелът отговори: „Бог знае молитвите ти и милостините към бедните и си спомни за теб. 5.И сега изпрати хора до Йопия да повикат човек на име Симон Петър. 6.Той е гост на Симон кожаря, чиято къща е край морето.” 7.След като каза това, ангелът си отиде. Корнилий повика двама от слугите си и един вярващ войник, от тия, които редовно му служеха. 8.Той им обясни всичко и ги изпрати в Йопия. 9.На следващия ден около обед, те приближаваха Йопия. Петър се качи на покрива на къщата да се помоли. 10.Той огладня и искаше да яде. Но докато приготвяха храната, той изпадна в изтъпление. 11.Той видя небето отворено и нещо като плащеница, вързана за четирите си краища, да се спуска към земята. 12.В нея имаше всякакви, четириноги, влечуги и птици. 13.И глас му каза: „Стани
Петре, заколи и яж.” 14.Но Петър отговори: „Не мога да направя това Господи! Никога не съм ял нещо нечисто или неподходящо за ядене.” 15.Гласът му проговори отново: „Не считай нещата, които Бог е направил чисти, за нечисти.” 16.И това стана три пъти, след което

плащеницата се вдигна веднага на небето. 17.Петър още се чудеше какво означава всичко това, когато пратениците на Корнилий застанаха пред портата. Те бяха намерили пътя за Симоновата къща 18.и питаха дали Симон Петър е отседнал там. 19.Докато Петър размишляваше за видението, Святия Дух, му каза:
„ Трима мъже те търсят. 20.Слез долу и иди с тях. Не се тревожи аз ги изпратих.” 21.И така Петър отиде при мъжете и каза: „ Аз съм човека, когото търсите. Защо сте дошли?” 22.Те отговориха: „Изпрати ни Корнилий офицер от римската армия. Той е добър човек, който се покланя на Бога и е уважаван от юдеите. Един от
Божиите святи ангели му каза да те извика в къщата си, за да чуе каквото имаш да кажеш.” 23.Петър ги покани да изкарат нощта и на следващия ден той и някои ученици от Йопия, тръгнаха с пратениците на
Корнилий. 24.На другия ден те присигнаха в Кесария, където Корнилий ги чакаше. Той беше поканил роднините си и близките си приятели. 25.Когато Петър влизаше в къщата, Корнилий го посрещна, падна на коленете си и му се поклони. 26.Но Петър го дигна и каза: „Стани; аз съм само човек.” 27.Докато говореше той влезе в къщата, и видя мнозина събрани. 28.Каза им:

„Вие знаете колко погрешно е за юдеин да се събира, или да посещава някой от друга раса. Но Бог ми показа, че не трябва повече да наричам някого нечист или неподходящ. 29.Затова не възразих да дойда, но искам да знам защо ме повикахте. 30.Корнилий отговори: „Преди четири дена, по това време аз се молих в къщи.
Изведнъж човек със светли и сияйни дрехи застана пред мен. 31.Той ми каза: „Корнилий, Бог е чул молитвите ти и знае за милостините ти към бедните. 32.А сега прати в
Йопия да повикат Симон Петър. Той гостува в дома на
Симон кожаря, който живее край морето.” 33.И аз пратих веднага. Благодаря ти, че дойде. Всички ние сме тука в присъствието на Бога, за да можем да чуем всичко, което Господ ти е наредил да кажеш.” 34.Тогава
Петър каза: „Сега разбирам, че Бог няма любимци, и че се отнася към всички хора еднакво. 35.И няма значение кой си или откъде си, вратата е отворена, ако желаеш
Бога и си готов да вършиш каквото Той казва. 36.Бог изпрати Своето слово до народа на Израел и им даде благовестието на мира чрез Исус Христос, Който е
Господ на всички. 37.Вие знаете какво се случи из цяла
Юдея. Всичко започна в Галилея след като Йоан проповядва за кръщението. 38.Бог помаза Исус от

Назарет със Святия Дух и със сила. Исус обикаляше и вършеше добри дела, като изцеляваше всеки, който беше угнетяван от дявола. 39.Ние можем да свидетелстваме, за всичко, което Исус извърши в юдейската земя и в Ерусалим. Хората Го повесиха на дърво и Го убиха. 40.Но след три дена Бог Го възкреси от мъртвите, и можеше да бъде видян. 41.Но не всеки,
Го видя. Той беше видян само от нас, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна. Ние сме тези, които
Бог избра да разкажем на останалите за Него. 42.И ни нареди да предупреждаваме хората, че Бог е определил
Исус да съди живите и мъртвите. 43.Всички пророци свидетелстват, че който повярва в Исус, ще получи в
Негово име прощение на греховете.” 44.Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе на всички, които слушаха това послание. 45.И всички вярващи дошли с
Петър, които бяха обрязани, бяха удивени, от това, че дарът на Святия Дух се изля на хора, които не бяха юдеи. 46.Те слушаха тези не-юдеи да говорят езици и да хвалят Бога. Тогава Петър каза: 47.„Никой не може да забрани тези хора да бъдат кръстени във вода. Те приеха
Святия Дух, както и ние.” 48.И така Петър нареди да

бъдат кръстени в името на Исус Христос. Тогава, те го помолиха да остане при тях за няколко дни.
11
1.Апостолите и вярващите в Юдея чуха, че хората, които бяха не-юдеи са приели Божието Слово. 2.Когато
Петър дойде в Ерусалим, вярващите, които държаха на обрязването започнаха да спорят с него. Те искаха не- юдеите да бъдат обрязани 3.и казаха: „ Ти стоя в дома на не-юдеи, и дори си ял с тях!” 4.Тогава Петър им разказа точно какво се е случило: 5.„Аз се молих в град Йопия когато изпаднах в изстъпление. И видях нещо като голяма плащаница да се спуска чрез четирите си ъгъла от небето. И плащаницата дойде до мене. 6.Когато погледнах в нея, видях питомни и диви животни, влечуги и птици. 7.И чух глас, който ми каза: „Стани Петре!
Заколи и яж.” 8.Но аз отвърнах: „Не мога да направя това Господи! Никога не съм слагал нещо мръсно или нечисто в устата си.” 9.Гласът от небето ми проговори отново: „ Не казвай, че нещата, които Бог е направил чисти, са нечисти.” 10.Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето. 11.И в същия момент трима мъже пристигнаха в къщата, където бяхме. Те бяха изпратени от Кесария да ме намерят. 12.Святият

Дух ми каза да не се колебая, a да отида с тях. Шестима вярващи от Йопия дойдоха с мен, и посетихме
Корнилиевия дом. 13.Той ни разказа, че е видял ангел стоящ в дома му. И той му наредил да изпрати в Йопия да повикат Симон Петър. 14.И той ще каже на него и на всеки в дома му как може да бъде спасен. 15.Когато започнах да говоря, Святият Дух дойде върху хората, точно както и върху нас в началото. 16.Тогава си спомних, че Господ беше казал: „ Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух.”
17.Когато повярваха, Бог им даде същия дар, който даде и на нас, когато повярвахме в Господ Исус Христос.
Така че кой съм аз, че да преча на Бога?” 18.Когато
Петър каза това, те престанаха да спорят и започнаха да хвалят Бога, казвайки: „Бог обърна към Себе Си и хората, които не са юдеи, за да могат да се променят и да имат вечен живот.” 19.Някои от вярващите, бяха разпръснати, поради страданията и гоненията, които започнаха след смъртта на Стефан. Те пътуваха дори до
Финикя, Кипър и Антиохия, но говореха посланието за
Исус само на юдеите. 20.А други вярващи, които бяха от Кипър и Киринея, пристигнаха в Антиохия. Те започнаха да разпространяват благовестието на Господ

Исус между гърците. 21.Господната сила беше с тях и много хора се обърнаха и повярваха в Господа.
22.Новините за случилото се стигнаха до църквата в
Ерусалим, и те изпратиха Варнава в Антиохия.
23.Когато Варнава пристигна, и видя какво Божията благодат бе направила за тях, много се зарадва. Той ги увещаваше да останат верни на Господа с цялото си сърце. 24.Варнава беше добър човек, пълен със Святия
Дух и вяра. Много хора се обърнаха към Господа.
25.Тогава той отиде в град Тарс да търси Савел. 26.След като намери Савел, Варнава го заведе в Антиохия. И двамата се събираха с църквата цяла година, и поучаваха голяма част хората там. За първи път в
Антиохия учениците се нарекоха християни. 27.По това време някои пророци дойдоха от Ерусалим. 28.Единия от тях се казваше Агав. Чрез Духа Агав предрече, че ще има голям глад навсякъде по света. И това се случи, докато Клавдий беше император. 29.Всички ученици в
Антиохия решиха да помогнат с каквото могат на вярващите живеещи в Юдея. 30.Те изпратиха своите помощи с Варнава и Савел до презвитерите в Ерусалим.

12
1.Около това време цар Ирод причини много страдания на някои хора от църквата. 2.Той нареди да убият с меч Яков брата на Йоан. 3.И когато видя, че беше угодно на юдеите, той арестува и Петър. Това се случи по време на празника на безквасните хлябове.
4.След това Ирод го хвърли в затвора, и нареди на шестнадесет войника на група по четири да го пазят.
Той възнамеряваше да го съди публично след пасхата.
5.Докато пазеха Петър в затвора, църквата не спираше да се моли на Бога за него. 6.Нощта преди Ирод да го изведе на съд, Петър спеше между двама войника.
Ръцете му бяха оковани с две вериги, и стража пазеше пред вратата на килията. 7.Изведнъж ангел от Господа застана до него и светлина изпълни килията. Той побутна Петър по ребрата събуди го и каза: „Ставай бързо!” И веднага веригите паднаха от ръцете му.
8.Ангелът му каза: „Препаши се и си обуй сандалите.”
Петър го направи. Тогава ангелът му каза: „ А сега, облечи си дрехата и ме следвай.” 9.Петър последва ангела извън килията. Той не осъзнаваше, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение. 10.Те преминаха първата и

втората стража и дойдоха до желязната порта, която водеше в града. Тя им се отвори сама, и те излязоха и вървяха по улицата. Изведнъж ангелът остави Петър.
11.Когато Петър дойде на себе си каза: „Сега съм сигурен, че Господ е изпратил, ангела Си да ме избави от Ирод и от всичко, което юдеите очакваха да се случи с мен.” 12.След това той отиде в дома на Мария майката на Йоан, чието презиме беше Марк. Много хора се бяха събрали там и се молеха. 13.Петър почука на портата, и една слугиня на име Рода излезе да види кой е. 14.И когато позна гласа на Петър, тя беше толкова щастлива, че вместо да отвори вратата, тя побягна вътре и извести, че Петър стои пред вратата. 15.Но хората и казаха: „Ти си луда!” А тя настояваше, че Петър е на вратата.
Тогава те казаха: „Трябва да е неговият ангел.” 16.Но
Петър продължаваше да хлопа, докато най-накрая отвориха вратата. Когато го видяха те се смаяха. 17.Той им помаха с ръка да замълчат и им разказа как Господ го изведе от затвора. И добави: „Кажете на Яков и на другите вярващи за това.” След това, излезе и отиде на друго място. 18.На сутринта между войниците цареше пълен хаос, за това какво е станало с Петър. 19.Ирод нареди да го потърсят, но не можаха да го намерят.

Тогава той разпита стражите и заповяда да ги убият.
След това той напусна Юдея и отиде в Кесария, където остана. 20.Ирод беше много разгневен на хората от Тир и Сидон. Но градовете им се снабдяваха с храна от областта, която той управляваше. Затова някои от тях отидоха при Власта, който беше високопоставен служител на Ирод и отговаряше за царския дворец. Те го убедиха, че искат да сключат мир между техните градове и Ирод. 21.И на определения ден, Ирод облечен в царска дреха, седна на трона си и държа реч. 22.А хората извикаха: „ Гласът на Бога! Гласът на Бога!”
23.С това чашата преля. Бог търпя достатъчно високомерието на Ирод и изпрати ангел да го порази.
Той не вярваше и не почиташе Бога. Ирод беше изяден от червеите и умря. 24.А Божието слово продължаваше да се разпространява и да печели много последователи.
25.След като Варнава и Савел доставиха помощите на презвитерите в Ерусалим, те се върнаха в Антиохия и взеха със себе си Йоан, чието презиме беше Марк.
13
1.В Антиохийската църква имаше пророци и учители. Това бяха: Варнава, Симеон наречен Нигер
(черен), Луций от Киринея, Манаин, който беше близък

приятел на Ирод и Савел. 2.Докато се покланяха на Бога и постеха, Святият Дух каза: „Отделете ми Савел и
Варнава, за работата за която съм ги призвал.” 3.След като постиха и се молиха, Симеон, Луций и Манаин положиха ръцете си на Варнава и Савел, и ги изпратиха.
4.След като бяха изпратени от Святия Дух, те отидоха в
Селевкия. От там те отплуваха за остров Кипър. 5.И когато пристигнаха в Саламин започнаха да разпространяват Божието слово в синагогите, и имаха
Йоан Марк за помощник. 6.Те преминаха през целия остров чак до град Пафа. Там срещнаха един юдеин на име Вариисус. Той беше магьосник и лъжепророк.
7.Също така той работеше за Сергий Павел, който беше много интелигентен човек и губернатор на острова.
Сергий Павел искаше да чуе Божието слово и изпрати да повикат Варнава и Савел. 8.Но Вариисус (чието име на гръцки е Елима) беше против тях. Той дори се опитваше да възспре губернатора да повярва в Господа.
9.Но Савел, който се наричаше и Павел, беше пълен със
Святия Дух. Той се вгледа в Елима 10.и каза: „Ти сине на дявола, си лъжец, мошеник и враг на всичко право.
Кога ще спреш да говориш срещу правите пътища на
Господа? 11.Господ е срещу тебе, и за известно време

ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето.” И веднага очите му се помрачиха и той ходеше наоколо да намери някой, който да го води за ръка. 12.Когато губерантора видя случилото се, той се смая от Господното учение и повярва. 13.Павел и останалите си тръгнаха от Пафа и отплуваха към Перга град в Памфилия. А Йоан ги остави и се върна в Ерусалим. 14.Павел и Варнава тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия, град близо до Писидия. В съботния ден те влязоха в синагогата и седнаха. 15.След прочитането на закона и пророците, водачите изпратиха да кажат на Павел и Варнава:
„Братя, ако имате насърчителни думи към хората, чувствайте се свободни да говорите.” 16.Тогава Павел стана, помаха с ръка и каза: „Хора на Израел и вие, които се покланяте на Бога, слушайте! 17.Богът на израелския народ избра нашите предци и ги направи силен народ, докато живееха като чужденци в Египет. С мощната си десница Той ги изведе от Египет, 18.и четирдесет години се грижи за тях в пустинята. 19.Той унищожи седем народа в Ханаанската земя и даде земята им на своя народ за наследство. 20.Всичко това се случи преди четиристотин и петдесет години. След това им даде съдии до времето на пророк Самуил. 21.Но хората

искаха цар и Бог им даде Саул, син на Киса, от
Вениаминовото племе. 22.След четирдесет години Бог отмахна Саул и направи Давид техен цар като каза за него: „Намерих Давид Йесеевия син, човек според съцето Ми. Той ще изпълни всичката Ми воля.” 23. Бог обеща, че някой от Давидовия род ще дойде да спаси народа на Израел, и това е Исус. 24.Преди Исус да дойде, Йоан проповядваше на всички в Израел да се върнат при Бога и да се кръстят. 25.И когато Йоан свършваше своята работа, той каза: „Кой си мислите, че съм? Аз не съм оня, когото очаквате. Той ще дойде след мен и аз не съм достоен да развържа сандалите му.
26.Братя и потомци на Авраам, и вие не-юдеи, които сте тука за да се покланяте на Бога! Слушайте посланието за спасение, защото то е за всеки. 27.Жителите на
Ерусалим и техните управници не разпознаха кой беше
Исус и Го осъдиха на смърт. 28.Те не можаха да намерят причина за това, но въпреки всичко изискаха от
Пилат Той да бъде убит. 29.Те извършиха това, което пророците казаха, и нямаха представа, че следваха, техните писания, въпреки, че тия същите пророци, те четяха всяка събота в синагогите си. И след като изпълниха всичко предречено от пророците, те Го

свалиха от кръста и Го погребаха. 30.Тогава Бог Го възкреси от мъртвите. 31.И в продължение на много дни
Исус се явяваше, на онези, които бяха дошли с Него от
Галилея в Ерусалим. И същите тези хора, продължават да свидетелстват за това, че Той е жив. 32.Ние днес сме тука, и ви носим добрата новина- Посланието, което Бог обеща на бащите ни, 33.се изпълни за нас- децата! Той възкреси Исус, точно както е писано във втори псалм:
„ Ти си мой син, защото днес Аз станах твой Баща.”
34.Бог възкреси Исус от смъртта, и никога няма да позволи тялото Му да изтлее. Той каза: „Аз ще ти дам същото обещание, което дадох на Давид.” 35.И в друг псалм е казано: „Бог никога няма да остави тялото на светията си да изтлее.” 36.Когато Давид беше жив, той се покоряваше на Бога. След като умря, тялото му беше погребано в семейната гробница, и тялото му изгни.
37.Но Бог възкреси Исус от мъртвите, и тялото Му не се разложи. 38.Приятели, казвам ви, че чрез Исус греховете ви могат да бъдат простени. Законът на
Мойсей не може да ви освободи от греховете ви. 39.Но който вярва в Исус е освободен. 40.Бъдете внимателни или може да ви постигне казаното от пророците: 41.”
Погледнете вие, които се подигравате на Бога! Бъдете

очудени и умрете! Аз ще извърша нещо във вашите дни, в което няма да повярвате, дори и да ви бяха разказали!”
42.Когато Павел и Варнава си тръгваха от синагогата, хората ги поканиха да говорят същите неща и следващата събота. 43.Когато събирането свърши, много юдеи и не-юдеи покланящи се на Бога, тръгнаха след Павел и Варнава. Те ги увещаваха да останат верни на Бог, който е толкова милостив към тях. 44.На следващата събота почти всички от града дойдоха да слушат Божието слово. 45.И когато юдеите видяха тълпите, започнаха да завиждат. Те използваха оскърбителни думи за да опровергаят думите на Павел.
46.Но Павел и Варнава им говориха смело: „ Ние трябваше да говорим словото на Бога първо на вас. Тъй като вие го отхвърляте и считате себе си за недостойни за вечния живот, ние ще се обърнем към другите народи. 47.Господ ни е дал тази заповед: „ Аз съм те поставил за светлина на народите, за да занесеш
Божието спасение навсякъде по земята.” 48.Посланието зарадва не-юдеите и те славеха Божието слово. И всеки, който беше избран за вечен живот повярва в Бога.
49.Посланието на Господа се разпространяваше из цялата област. 50.А юдеите подстрекаваха набожните

високопоставени жени и градските служители и те започнаха да преследват Павел и Варнава, и ги изгониха от областта си. 51.В знак на протест срещу тия хора,
Павел и Варнава оттърсиха праха от нозете си и отидоха в град Икония. 52.А през това време учениците продължаваха да се изпълват с радост и със Святия Дух.
14
1.Същите неща се случиха в град Икония. Павел и
Варнава влязоха в синагогата и така говориха, че много юдеи и гърци повярваха. 2.Но юдеите, които отказваха да повярват подбуждаха не-юдеите против вярващите.
3.Павел и Варнава престояха в града дълго време и говореха смело за Господа, Който им даде силата да вършат чудеса и знамения, и така им показа, че тяхното послание за Неговата велика благодат е иситина. 4.Но хората от Икония бяха раздвоени. Някои бяха с юдеите, а други с апостолите. 5.В същото време Павел и
Варнава разбраха, че не-юдеите и юдеите с техните управници планират да ги нападнат и да ги убият с камъни. 6.Затова те избягаха в Листра и Дервия градове в Ликаония и в околните места. 7.Там те разпространяваха благовестието. 8.В Листра имаше човек, който беше роден куц и никога не бе ходил. 9.Той

слушаше думите на Павел, и Павел видя, че има вяра в
Исус да бъде изцелен. Затова той се взря в него 10.и извика: „Стани!” Човекът скочи и започна да ходи наоколо. 11.Когато хората видяха какво Павел направи, те извикаха на ликаонски: „Боговете са приели човешки образ и са дошли при нас!” 12.Те наименуваха Варнава
Зевс, а Павел Хермес, защото той говореше повече.
13.Храмът на Зевс беше близо до входа на града.
Жрецът доведе бикове с венец от цветя на вратовете им до портите на храма. Той и тълпата искаха да принесат жертва на Павел и Варнава. 14.Когато апостолите разбраха това, те раздраха дрехите си и се хвърлиха в тълпата викайки: 15.”Мъже защо правите това? Ние сме хора като вас. Моля ви оставете тези глупости.
Обърнете се към живия Бог, който направи небето, земята, морето и всичко в тях. 16.В миналото Той позволи на хората да живеят както си искат. 17.и чрез вършенето на добрини, ви е свидетелствал за съществуването си. Той ви дава дъжд от небето, и прави реколтата ви да расте. Дава ви храна и развеселява сърцата ви.” 18.Въпреки думите, които казаха, Павел и
Варнава трудно възспряха тълпата да не им принасят жертва. 19.Обаче дойдоха някои юдеи от Антиохия и

Икония и обърнаха тълпата срещу Павел. Те го биха с камъни и го извлякоха извън града, мислейки го за мъртъв. 20.Но когато учениците се събраха около него, той стана и се върна в града. На следващия ден Павел и
Варнава тръгнаха за град Дервия. 21.Те разпространиха благовестието и придобиха много ученици. След това се върнаха в градовете Листра, Икония и Антиохия. 22.Там те утвърждаваха и насърчаваха учениците да останат верни и да не се отказват, като им говореха ясно, че това няма да е лесно. Павел и Варнава им казаха: „Всеки запътил се към Божието царство, трябва да премине през много трудности.” 23.Във всяка една църква те ръкоположиха презвитери, и с молитва и пост те ги повериха на Господа в когото вярваха. 24.След като минаха през Писидия, те дойдоха в Памфилия, 25.където проповядваха в град Перга и после слязоха в Аталия.
26.Оттам с лодка отплуваха в град Антиохия в Сирия.
Там те бяха препоръчани на Божията благодат, за работата, която сега бяха завършили. 27.След като пристигнаха в Антиохия, те събраха църквата и разказаха всичко, което Бог беше извършил чрез тях, особено за възможността която Той беше дал на не-

юдеите да повярват. 28.Те останаха там с учениците за дълго време.
15
1.А някои дойдоха от Юдея и започнаха да поучават вярващите, че хората не могат да бъдат спасени докато не се обрежат според Мойсеевото учение. 2.Павел и
Варнава дълго спореха с тях. И така Павел и Варнава заедно с някои други бяха изпратени в Ерусалим за да обсъдят този проблем с апостолите и презвитерите.
3.Изпратените от църквата минаха през Финикия и
Самария и разказваха как не-юдеите са се обърнали към
Господа. Тези вести донесоха голяма радост на всички вярващи. 4.Когато пристигнаха в Ерусалим, те бяха посрещнати от църквата, апостолите и презвитерите.
Павел и Варнава разказаха всичко, което Бог беше направил чрез тях. 5.Но някои вярващи от фарисейската ерес се изправиха и казаха: „Вярващите, които не са юдеи трябва да се обрязват и да следват Мойсеевия закон.” 6.Апостолите и презвитерите се събраха да обсъдят тоя въпрос. 7.И след дълги разговори, Петър се изправи и им каза: „Братя, вие знаете какво се случи преди време. Бог ме избра, за да могат хора, които не са юдеи да чуят благовестието и да повярват. 8.Бог, който

знае помислите на всеки, показа Своето одобрение към хора, които не са юдеи, като им даде Святия Дух, както го даде и на нас. 9.Той не дели хората на юдеи и не- юдеи. Той очисти сърцата на не-юдеите чрез вяра, както очисти и нашите. 10.Защо сега изпитвате Бога, като товарите, тия новоповярвали с правила, които товареха нас и нашите предци? 11.Но нашия Господ Исус беше добър към нас, и ние сме спасени чрез вяра в Него, точно както и не-юдеите. 12.Тогава цялото събрание утихна и слушаше Павел и Варнава да разказват за всички чудеса и знамения, които Бог беше извършил чрез тях сред не-юдеите. 13.След като свършиха да говорят, Яков каза: „Слушайте ме братя. 14.Симон
Петър разказа как Бог първо дойде при езичниците и направи някои от тях свои хора. 15.Това е съгласно написаното от пророците: 16.”След това, ще се върна. И ще възстановя падналата Давидова скиния (шатра). Ще я изградя от развалините и ще я изправя отново. 17.Тогава другите народи ще се обърнат към Мен и ще бъдат Мои избрани. Аз Господ казвам това.” 18.Той е Този, който ще направи тия неща, които винаги са били известни!”
19. Затова приятели, аз не мисля, че трябва да обременяваме не-юдеите, които се обръщат към Бога.

20.Вместо това трябва да напишем писмо и да им кажем да се пазят от неща, осквернени от фалшиви богове, от сексуални грехове, от ядене на месо от одушени животни и кръв. 21.Нека си спомним, че Мойсеевия закон е проповядван във всеки град от много години, и всяка събота се прочита в синагогите.” 22.Тогава апостолите, презвитерите и цялата църква, решиха да изберат няколко човека и да ги изпратят заедно с Павел и Варнава в град Антиохия. Те избраха Юда наречен
Варсава и Сила, които бяха водачи между вярващите.
23.Написаха писмо, което гласи: „От апостолите и презвитерите, ваши братя, до неюдейските братя и сестри в Антиохия, Сирия и Киликия. Скъпи братя и сестри, 24.чухме, че някои хора, които са дошли от нас, са ви объркали с твърдения, които ви смущават и тревожат. Ние не сме ги упълномощили да говорят.
25.И така ние се събрахме и решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите добри приятели Варнава и Павел. 26.Тези мъже са рискували живота си за нашия Господ Исус Христос. 27.Също така изпращаме Юда и Сила, които ще ви кажат лично същите неща, които написахме. 28.Святият Дух ни показа, че не трябва да ви обременяваме допълнително.

29.Но се пазете от храна жертвана на фалшиви богове, от ядене на месо с кръвта, от ядене на месо от одушени животни и от сексуални грехове. Ако страните от тези неща, вие ще вършите това, което е право. Бъдете здрави!” 30.Четиримата изпратени тръгнаха от
Ерусалим и пристигнаха в Антиохия. Тогава те събраха всички вярващи и им дадоха писмото. 31.Когато прочетоха писмото, всеки остана доволен и много насърчен. 32.Юда и Сила бяха пророци, и те говориха дълго време утвърждавайки и насърчавайки братята.
33.Мъжете от Ерусалим останаха в Антиохия за кратко.
И когато тръгнаха да се връщат при ония, които ги бяха изпратили, вярващите им пожелаха успех. 34.Но Сила видя за добре да поседи още там. 35.Павел и Варнава също останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други поучаваха и разпространяваха благовестието. 36. След няколко дни Павел каза на Варнава: „Хайде да се върнем и да посетим вярващите в градовете, където проповядвахме Господнето учение. Така ще разберем как са.” 37.Варнава искаше да вземат със себе си Йоан, чието презиме беше Марк. 38.Но Павел не мислеше, че е правилно да вземат човек като Йоан с себе си. Той ги напусна в Памфилия и не отиде да работи с тях. 39.Те

започнаха да спорят остро, и всеки тръгна по своя си път. Варнава взе Йоан и отплува за Кипър. 40.А Павел взе със себе си Сила и тръгна, след като вярващите ги повериха на Божията грижа. 41.Те пътуваха през
Киликия и Сирия, и утвърждаваха и насърчаваха църквите.
16
1.Павел пристигна в град Дервия и след това отде в
Листра, където живееше един ученик на име Тимотей.
Майката на Тимотей беше повярвала юдейка, а баща му беше грък. 2.Вярващите от Листра и Икония говориха добри неща за Тимотей, 3.и Павел искаше да го вземе със себе си. Но първо той го обряза заради юдеите, понеже знаеха че баща му беше грък. 4.И като ходеха по градовете, те предаваха на хората решенията на апостолите и презвитерите в Ерусалим, и ги увещаваха да ги следват. 5.Църквите ставаха силни във вярата и всеки ден броят им се умножаваше. 6.Павел и Сила преминаха през областите на Фригия и Галатия, защото
Святия дух им забрани да проповядват Словото в Азия.
7.След като пристигнаха в Мизия, те се опитаха да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им позволи.
8.И така те преминаха през Мизия и отидоха в град

Троада. 9.През нощта Павел видя във видение един македонец, който стоеше и го молеше: „Ела в
Македония и ни помогни!” 10.След като видя видението, той започна да търси начин да отиде в Македония. Ние бяхме сигурни, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. 11.И така ние се качихме на кораб от Троада и отплувахме право към Самотрак. На следващия ден се отправихме към Неапол, 12.а от там отидохме в град Филипи. Филипи е главния град в онази част на Македония, и Римска колония. Там ние останахме няколко дена. 13.В събота излязохме вън от градската порта, край една река, като си мислехме, че там юдеите се събират за молитва. Седнахме и говорихме на жените, които се бяха събрали там.
14.Една от тях беше Лидия от град Тиатир, която продаваше скъпи пурпурни дрехи. Тя беше вярваща и благочестива жена, и Господ отвори ума и сърцето и за да приеме думите на Павел. 15.И след като Лидия и целия и дом се кръстиха, тя ни помоли: „Ако мислите, че наистина вярвам в Бога, елате и останете в дома ми.”
Тя настояваше и най-накрая ние, приехме поканата и.
16.Един ден, по пътя за молитвеното място, ни срещна една девойка, която беше слугиня. Тя беше обладана от

зъл дух, който и даваше сила да предсказва бъдещето. С това тя докарваше много пари на господарите си.
17.Девойката следваше Павел и викаше: ” Тези мъже са слуги на всевишния Бог. Те ще ви кажат как можете да бъдете спасени.” 18.Тя продължаваше да прави това дни наред. Павел се раздразни, обърна се към злия дух и каза: „Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!” И веднага злия дух излезе. 19.И когато господарите и разбраха, че са изгубили всички възможности за печалба, те хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара при управниците. 20.Те казаха на съдиите: "Тези юдеи безпокоят града ни!” 21.И пропагандират обичаи, които ние като римски граждани не можем да приемем и практикуваме.” 22.Тълпата се присъедини към нападките срещу Павел и Сила. Тогава съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха на стражата да ги бие с пръчки. 23.И след като ги биха много, хвърлиха ги в затвора и наредиха на тъмничаря да ги пази здраво, за да не могат да избягат. 24.Тъмничарят изпълни заповедите и хвърли Павел и Сила в най- вътрешната килия и стегна нозете им в дървена клада.
25.Около полунощ Павел и Сила се молеха и пееха хваления на Бога, а затворниците ги слушаха.

26.Внезапно силно земетресение разтърси основите на затвора. Всички врати се отвориха и оковите на всички затворници паднаха. 27.Когато тъмничарят се събуди и видя отворените врати, той си помисли, че затворниците са избягали. Той извади меча си и искаше да се самоубие. 28.Но Павел извика силно: „Не се наранявай!
Никой не е избягал.” 29.Тъмничарят поиска факел и се втурна в килията. Разтреперан той падна на колене пред
Павел и Сила. 30.След това ги изведе навън и попита:
„Господа какво трябва да направя за да се спася?” 31.Те му отговориха: „Повярвай в Господ Исус и ти и целият ти дом ще бъдете спасени.” 32.Павел и Сила говориха
Гсподното слово на тъмничаря и на всички в дома му.
33.И докато беше още нощ, той ги заведе на място където изми раните им и след това той и целия му дом се кръстиха. 34.Тъмничарят заведе Павел и Сила в дома си и ги нахрани. Той и целият му дом бяха много радостни, че са повярвали в Исус. 35.На сутринта съдиите изпратиха стражи, които да кажат на тъмничаря:
„Можеш да пуснеш ония мъже.” 36.Той каза на Павел:
„Съдиите ми наредиха да ви освободя. Сега можете да си отидете с мир.” 37.Но Павел им каза: „Ние сме римски граждани, и съдиите ни биха публично без да ни

осъдят, и после ни хвърлиха в затвора. И сега си мислят че могат да ни изпратят тайно? Не, не могат! Те трябва лично да дойдат тук и да ни изведат.” 38.Когато стражите казаха на съдиите, че Павел и Сила били римски граждани, те много се уплашиха. 39.И така съдиите отидоха в затвора и им се извиниха. След като изведоха Павел и Сила от затвора, те ги помолиха да напуснат града. 40.Но те отидоха направо в дома на
Лидия, където се видяха с вярващите, и след като ги насърчиха си тръгнаха.
17
1.Павел и Сила минаха през градовете Амфипол и
Аполония, и пристигнаха в Солун, където имаше синагога. 2.Както обикновено, Павел влезе там и три съботи наред говореше на хората. Той използваше писанията, 3.за да им покаже, че Христос трябваше да страда, умре и да възкръсне от мъртвите. Също им каза, че Исус за Когото говори е Месията. 4.Някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, особено една голяма група от богобоязливи гърци и високопоставени жени. 5.Юдеите започнаха да завиждат. Те взеха някои безделници, които се мотаеха по пазара, събраха тълпа и започнаха размирици в града.

Те нападнаха къщата на Ясон и търсеха Павел и Сила за да ги изведат пред народа. 6.Но когато не ги намериха, те завлякоха Ясон и някои от вярващите пред градските управници и викаха: „Тези мъже, които обърнаха света с главата на долу, сега са тука в Солун, 7.и Ясон ги е приел като свои гости. Всички те се опълчват против императорските укази, като казват, че има друг цар на име Исус.” 8.Народът и управниците се разтревожиха, когато чуха това. 9.Те накараха Ясон и останалите да платят гаранция преди да ги пуснат. 10.Същата нощ вярващите изпратиха Павел и Сила в Берия, и след като пристигнаха там, те влязоха в юдейската синагога.
11.Хората в Берия бяха без предразсъдъци и по- благородни, от тези в Солун. Те приеха с радост посланието и всеки ден изследваха Писанията за да видят дали това е вярно. 12.Много от тях повярваха в
Господа, включително и някои високопоставени гъркини и неколцина мъже. 13.Но когато солунските юдеи разбраха, че Павел разпространява Божието слово в Берия, те дойдоха и причиниха неприятности, като обрънаха хората против Павел. 14.Вярващите веднага изпратиха Павел по крайбрежието, а Сила и Тимотей останаха в Берия. 15.Мъжете, които придружаваха

Павел, го заведоха до Атина. И когато си тръгваха те получиха заповеди до Сила и Тимотей да дойдат при
Павел възможно най-скоро. 16.Докато ги чакаше, Павел видя, че навсякъде в града има статуи на фалшиви богове. Това много го подразни. 17.Той отиде в синагогата за да говори с юдеите и с всички, които се покланяха с тях. Всеки ден Павел говореше и с ония, които срещаше на пазара. 18.Епикурейските и
Стоическите философи спореха с него. Някои от тях го отхвърляха със сарказъм като казваха: „Какъв празноглавец!” А други слушайки за Исус и възкресението, бяха заинтригувни и казваха: „Това е нова гледна точка за боговете. Разкажи ни повече.”
19.Тогава заведоха Павел на Аеропага и казаха: „ Може ли да ни обясниш тези нови идеи, които поучаваш?
20.Някои от тях ни звучат странно. Бихме искали да знаем какво означават.” 21.Повече от всичко атиняните и чужденците живеещи там, обичаха да слушат и да разговарят за нещо ново. 22.Павел застана всред
Аеропага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни. 23.Докато минавах през града ви и разглеждах нещата, на които се покланяте, намерих олтар с надпис: „На непознатия Бог.” Вие се покланяте

на този Бог, без да го познавате истински. И аз искам да ви разкажа за Него. 24.Този Бог е направил света и всичко в него. Той е Господар на небето и на земята, и не живее в храмове построени от човешки ръце. 25.И не се нуждае от ничия помощ. Той дава всичко на хората, и живот и дихание. 26.От един човек, Бог е направил всички народи да живеят по цялата земя. Той име дал годишните сезони и граници на пределите им. 27.Бог е направил всичко това за да могат да Го търсят, да се стермят към Него и да Го намерят. Той не е далеч от нас. 28.Защото ние живеем, движим се и съществуваме поради Него, както са казали някои от вашите поети:
„ Ние сме Божии деца.” 29.Тъй като сме Божии деца, ние не трябва да мислим, че Той е подобен на идол направен от злато, сребро или камък. Бог не е подобие на нещо измислено и направено от човек. 30.В миналото
Бог прости всичко това, защото хората не знаеха какво правеха. Но сега Той заповядва на всеки да се обърне към Него. 31.И е назначил ден, когато ще съди справедливо целия свят. Бог е избрал човекът Исус да извърши съдбата за Него. Той ни е доказал това, чрез възкресението на Исус от мъртвите.” 32.Хората като чуха, че човек е възкръснал от мъртвите, някои

започнаха да се подиграват, а други казаха: „Ще чуем думите ти за това някой друг път.” 33.Когато Павел си отиде от събранието, 34.някои мъже повярваха в
Господа и отидоха с него. Един от тях се казваше
Дионисий, който беше член на съда. Една жена на име
Дамар и неколцина други също повярваха.
18
1.След това Павел тръгна от Атина и отиде в
Коринт. 2.Там той намери един юдеин на име Акила и жена му Прискила. Акила бе роден в Понт, и наскоро бяха дошли от Италия, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим. 3.Павел отиде да ги посети, и понеже те правеха шатри, също като него, той остана при тях и работеха заедно. 4.Всяка събота Павел ходеше в синагогата. Той говореше на юдеи и на гърци, и се стараеше да ги убеждава. 5.Но когато Сила и
Тимотей пристигнаха от Македония, той прекарваше всичкото си време поучавайки юдеите, че Исус е
Христос. 6.Но те му се противяха и го оскърбяваха.
Затова Павел изтърси прахта от дрехите си и им каза:
„Вие сте отговорни за собствената си смърт. Аз съм невинен. От сега нататък ще ходя да поучавам не- юдеите.” 7.След това си тръгна от синагогата и влезе в

къщата на един човек на име Тит Юст, който се покланяше на Бога и живееше до синагогата.
8.Началникът на синагогата Крисп и цялото му семейство повярваха в Господа. Много коринтяни, които слушаха Павел също повярваха и се кръстиха.
9.Една нощ, Господ каза на Павел във видение: „Не се страхувай и не спирай да говориш! 10.Аз съм с тебе и никой няма да те нападне или нарани. Аз имам много хора в този град.” 11.Той живя в Коринт година и половина и поучаваше Божието слово. 12.Докато
Галион беше управител в Ахаия, някои юдеи се събраха и хванаха Павел. Заведоха го в съда 13.и казаха: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по начин, който противоречи на Мойсеевия закон.” 14.Малко преди Павел да отговори, Галион каза: „Ако обвинявахте този човек за престъпление или за някакво друго злодеяние, щях да ви послушам. 15.Но тъй като се отнася само за думи, имена и вашия закон, погрижете се сами за това. Аз отказвам да отсъждам за такива работи.” 16.След това ги изгони от съда. 17.Тълпата хвана началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището. Но Галион не се интересуваше от това.
18.След като престоя достатъчно дълго в Коринт, Павел

замина за Ефес. Прискила и Акила отидоха с него. В град Кенхрея, Акила му отряза косата, тъй като той имаше обрек. 19.Когато пристигнаха в Ефес, Павел остави Прискила и Акила и отиде в синагогата за да говори с хората там. 20.Юдеите го помолиха да остане за по-дълго, но той отказа. 21.Когато си отиваше, той им каза: Ако Бог иска, ще се върна при вас.” 22.Павел взе лодка от Ефес и се отправи към Кесария. Отиде в
Ерусалим да поздрави църквата и се върна в Антиохия.
23.След като остана там за известно време Павел тръгна и посети няколко места в Галатия и Фригия. Той помагаше на учениците да станат по-силни във вярата.
24.Един юдеин на име Аполос, който беше роден в
Александрия, пристигна в град Ефес. Той беше много добър говорител и познаваше добре писанията. 25.Той беше наставен в Господния път и говореше с ентусиазъм, и точно поучаваше за Исус, но познаваше само Йоановото кръщение. 26.Аполос започна да говори смело в синагогата. Но когато Прискила и Акила го чуха, те го заведоха в дома си, и му обясниха по-точно
Господния път. 27.Когато Аполос се канеше да пътува за Ахаия вярващите в Ефес го насърчиха. Те писаха до вярващите там да го приемат. Когато пристигна в

Ахаия, той помогна много на всички чрез Божията благодат. 28.Публично той влизаше в ожесточени спорове с юдеите, и доказваше от Писанията, че Исус е
Месията.
19
1.Докато Аполос беше в Коринт, Павел пътуваше през горните страни към Ефес, където намери някои ученици. 2.Той ги попита: „Когато повярвахте в Исус, приехте ли Святия Дух?” Те отговориха: „Не! Даже не сме и чували за Него.” 3.Павел ги попита: „Какво кръщение имате?” Те отвърнаха: „Йоановото кръщение.” 4.Тогава Павел каза: „Йоановото кръщение е за покаяние. Йоан е говорил на хората да повярват в
Исус, Който щеше да дойде след него.” 5.След като чуха това, те се кръстиха в името на Исус Христос. 6.И когато Павел положи ръцете си на тях, Святия Дух ги изпълни и те започнаха да говорят на други езици и да пророкуват. 7.Всички те бяха около дванадесет мъже.
8.Три месеца той ходеше в синагогата и говореше дързостно на хората за Божието царство. 9.Но някои хора упорстваха, отказваха да повярват и злословиха пред хората Божия път. Павел ги остави и взе учениците със себе си, и всеки ден дискутираше в

училището на Тирана. 10.Това продължи две години, така че всички юдеи и гърци, които живееха в Азия чуха Господното учение. 11.Бог вършеше чрез Павел велики чудеса. 12.Хората дори взимаха кърпи и престилки, които са се докосвали до тялото на Павел и ги носеха на болните. И всички те бяха изцелени и освободени от злите духове. 13.Някои странстващи юдейски заклинатели, започнаха да се опитват да изгонват зли духове, чрез произнасяне името на Исус.
Те казваха на духовете: „Заповядвам ви да излезете в името на Исус, когото Павел проповядва. 14.Седемте сина на юдейския свещеник Скева, също вършеха това.
15.Но злият дух им отговори: „Познавам Исус, и съм чувал за Павел, но вие кои сте?” 16.Тогава обладаният от зъл дух ги нападна, надви ги и те избягаха от къщата голи и ранени. 17.Когато всички юдеи и гърци живеещи в Ефес чуха за това, уплашиха се много и прославиха името на Господ Исус. 18.Мнозина от вярващите открито признаваха злите дела, които са вършили.
19.Някои, които практикуваха магьосничество донесоха книгите си и ги изгориха пред очите на всички.
Стойността на книгите беше около петдесет хиляди сребърни монети. 20.По този мощен начин, Божието

слово се разпространяваше и нарастваше в сила.
21.След като всичко свърши, Павел реши да отиде в
Ерусалим и по пътя си да посети Македония и Ахаия.
Той каза: „След като постоя там, трябва да видя и Рим.”
22.Павел изпрати двамата си помощника Тимотей и
Ераст в Македония, а той остана още малко в Азия. 23.В това време се повдигнаха сериозни размирици, поради
Господния път. 24.Един златар на име Димитър, правеше сребърни храмчета на богинята Диана.
Неговата работа докарваше голяма печалба на онези, които работеха за него. 25.Димитър събра всичките си работници и онези, които вършеха същата работа и каза: „Мъже, вие знаете, че печелим добре от тая работа, 26.и виждате и чувате, какво тоя Павел е направил. Той е спечелил големи множества, които го следват не само в Ефес, но почти в цяла Азия. И говори на хората, че боговете направени от човешки ръце не са никакви богове. 27.Има опасност народа да се усъмни в работата ни, и да започнат да мислят, че храмът на великата богиня Диана не струва нищо. Тогава оная, на която цяла Азия и останалата част от света се кланя ще изгуби славата и величието си.” 28.Когато работниците чуха това, те се разгневиха и започнаха да викат:

„Велика е Диана богинята на Ефес!” 29.Скоро целият град се разбунтува, и някои мъже хванаха Гай и
Аристарх, които дойдоха от Македония с Павел. После всички се втурнаха към театъра, и ги завлякоха със себе си. 30.Павел искаше да излезе и да говори на хората, но учениците не го пуснаха. 31.Дори някои управители на
Азия, които му бяха приятели, изпратиха пратеници да го убедят да не рискува да ходи в театъра. 32.Някои хора от събранието викаха едно, а други друго. Тълпата беше объркана и повечето хора не знаеха за какво са се събрали. 33.Някои юдеи избутаха Александър напред и започнаха да му обясняват какво да говори. Той помаха с ръка и се опита да даде обяснение. 34.Но когато видяха, че беше юдеин, всички викаха за окло два часа:
„Велика е Диана, богинята на Ефесяните!” 35.Най- накрая градския писар успокои тълпата и каза:
„Граждани на Ефес, всеки знае, че нашия град е пазител на храма на великата Диана. Всеки знае, че Ефес е пазителят на падналата от Зевс статуя. 36.И никой не може да отрече това. Затова трябва да бъдете спокойни и да не вършите безразсъдни неща. 37.Мъжете, които сте довели тука не са ограбили храма, нито са похулили нашата богиня. 38.Ако Димитър и мъжете, които

работят за него имат законна жалба срещу някой, ние имаме съд и съдии. Нека подадат жалбата си там. 39.Но ако искате нещо друго, въпросът трябва да се разгледа от градският съвет. 40.В момента рискуваме да бъдем обвинени в безпричинен бунт. И няма да можем да дадем обяснение за тази бъркотия. 41.След като каза това, той разпусна събранието.
20
1.След прекратяването на безредиците, Павел повика учениците и като ги насърчи, сбогува се с тях и замина за Македония. 2.Като пътуваше от място на място, той насърчаваше вярващите с много думи. След това отиде в Гърция 3.и остана там три месеца. Павел имаше намерение да пътува за Сирия, но някои юдеи направиха заговор срещу него, и той реши да се върне през Македония. 4.Сосипатър (син на Пир) от Берея,
Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей,
Тихик и Трофим от Азия придружаваха Павел.
5.Всички те бяха отишли напред и ни чакаха в Троада.
6.След празника на безквасните хлябове, ние отплувахме от Филипи и след пет дни дойдохме при тях в Троада и останахме там седем дена. 7.В неделя (първия ден на седмицата) ние се събрахме за разчупването на

хляба. Павел говореше на хората чак до полунощ, защото щеше да отпътува на сутринта. 8.В горната стая, където се бяха събрали имаше много лампи. 9.Един младеж на име Ефтих седеше на прозореца. Докато
Павел говореше надълго, той беше заспал и падна от третия етаж и когато го повдигнаха, Ефтих беше мъртъв. 10.Павел слезе и като го прегърна каза: „Не се безпокойте, той е жив!” 11.След това Ефтих се качи горе, разчупи хляба и яде. Павел говори дълго, чак до зори и така тръгна. 12.Хората заведоха младежа в къщи и бяха много щастливи. 13.Павел реши да пътува по суша до Асон. А ние отидохме по-напред с кораб, и го качихме на борда. 14.Когато ни срещна в Асон, той дойде на борда и отплавахме за Митилин. 15.На другия ден дойдохме близо до остров Хиос, а на следващия ден стигнахме на остров Самос. После пристигнахме в град
Милит. 16.Павел беше решил да отмине Ефес, защото не искаше да престоява много време в Азия. Той бързаше и искаше да бъде в Ерусалим за деня на
Петдесятница. 17.От Милит, той изпрати пратеници до
Ефес да повикат църковните презвитери. 18.И когато дойдоха Павел им каза: „ Вие знаете всичко, което извърших, когато бях с вас по време на първия си

престой в Азия. 19.Смирено служех на Господа, често със сълзи в очите си и преминах през трудности, когато юдеите крояха планове против мен. 20.Когато проповядвах на открито или поучавах по къщите ви, аз не се въздържах да ви кажа всичко, което ще ви е полезно. 21.Говорих на юдеи и гърци да се обърнат към
Бога и да повярват в нашия Господ Исус. 22.Не знам какво ще се случи с мен в Ерусалим, но трябва да се покоря на Божия Дух и да отида там. 23.Във всеки град, който посещавах Святия Дух ме предупреждаваше, че ме очакват страдания и затвор. 24.Не ме е грижа какво ще се случи с мен. Това, което има най-голямо значение за мен е да завърша, каквото Бог е започнал: делото, което Господ Исус ми даде, да разкажа на всеки, когото срещна всичко за невероятната Божия благодат. 25.И сега зная, че ни един от вас, на когото съм говорил за
Божието царство няма да ме види отново. 26.По тази причина днес ви заявявам, че вече не съм отговорен за никой от вас. 27.Казал съм ви всичко, което Бог иска да знаете. 28.Погрижете се за себе си и за всеки, когото
Святия Дух е поставил под грижите ви. Бъдете като пастири за Божията църква. Тя е стадото, което Той придоби с кръвта на Своя Син. 29.Зная, че след като

замина, ще се появят свирепи вълци и ще нападнат стадото, 30.хора от вашите редици, ще изкривяват истината, за да изкушават учениците да следват тях вместо Исус. 31.Бъдете нащрек! Спомнете си, че три години денем и нощем предупреждавах всеки един със сълзи на очи. 32.А сега ви предавам на Бога, нашия чудесен Бог, чието Слово може да ви направи каквито
Той иска да бъдете, и да ви даде всичко от което се нуждаете като Божии хора. 33.Никога не съм искал нечии пари или дрехи. 34.Знаете как работех със собствените си ръце за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мен. 35.С всичко, което правех ви показах как трябва да работите, за да помагате на по- слабите. Помнете думите на нашия Господ Исус: „По благословено е да даваш, отколкото да приемаш.”
36.След като каза всичко това, Павел коленичи и се помоли заедно с всички. 37.А те плакаха много и го прегръщаха и целуваха. 38.Мисълта, че няма да видят
Павел отново, ги наскърби най-много. След това те изпратиха Павел до кораба.
21
1.Когато се разделихме с тях, ние отплувахме, право към остров Кос. На следващия ден плавахме към

остров Родос, а от там до град Патара. 2.Там намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме. 3.Можахме да видим остров Кипър, докато минавахме от лявата му страна и плувахме към
Сирия. Пристигнахме в град Тир, където корабът се разтовари. 4.Потърсихме учениците и преседяхме с тях седем дена. Святият Дух беше казал, да предупредят
Павел, да не отива в Ерусалим. 5.Когато седмицата изтече, ние отново поехме по пътя си. Всички мъже, заедно с жените и децата си ни изпратиха до брега. Там ние коленичихме и се помолихме. 6.И след като се сбогувахме, качихме се на кораба, а те се върнаха у дома си. 7.Отплувахме от Тир към Птолемиада, където поздравихме вярващите и прекарахме деня с тях. 8.На следващия ден, отидохме в Кесария и останахме в дома на Филип благовестителя. Той беше един от седмината, които помагаха на апостолите. 9.Той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха. 10.След като бяхме там няколко дена, един пророк на име Агав дойде от
Юдея. 11.Той взе колана на Павел и върза краката си и ръцете си с него. След това каза: „Святият Дух казва, ето как юдеите в Ерусалим ще вържат човекът, на когото е колана. После ще го предадат на не-юдеите.”

12.Когато чухме това, и ние и вярващите, които живееха там молехме Павел да не отива в Ерусалим.
13.Но Павел отвърна: „Защо плачете и ми съкрушавате сърцето? Аз съм готов не само да бъда вързан в
Ерусалим, но също да умра там за Господа Исус.”
14.Тъй като не можахме да накараме Павел да промени решението си, ние отстъпихме като казахме: „Да бъде
Божията воля.” 15.След това се приготвихме за тръгване към Ерусалим. 16.Някои ученици от Кесария дойдоха с нас и ни заведоха в дома на Мнасон. Той беше от Кипър и бе един от първите ученици. 17.Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18.На другия ден Павел отиде заедно с нас да види Яков. Там присъстваха всичи презвитери. 19.След като ги поздрави, Павел им разказа подробно, какво Бог беше извършил чрез служението му сред неюдеите.
20.Те го слушаха с удоволствие и прославиха Бога.
Тогава му казаха: „Приятелю, виждаш, че десетки хиляди юдеи повярваха в Исус. И всички те ревностно спазват Мойсеевия закон. 21.Но те казват, че ти си поучавал вярващите юдеи, които живеят между не- юдеите, да не спазват закона. Твърдят че си им казвал да не обрязват синовете си Нито да спазват юдейските

традиции. 22.Какво да направим, тъй като те ще чуят, че си в града. 23.Затова приеми съвета ни. Имаме четирима мъже, които са направили обрек пред Бога.
24.Присъедини се към тях, премини през ритуала на очистването и плати за обръсването на главите им.
Тогава всеки ще разбере, че казаното за теб не е истина, и ще видят, че спазваш Мойсеевия закон. 25.Преди време ние казахме на вярващите неюдеи какво мислим, че трябва да вършат. Наредихме им да не ядат идоложертвено, месо с кръвта или такова от удавени животни, също и да не участват в сексуални грехове.”
26.На следващия ден Павел взе мъжете и премина заедно с тях през ритуала на очистването. После отиде в двора на храма да обяви кога ще свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе жертва за всеки един от тях. 27.И когато седемте дена бяха на свършване, някои юдеи от Азия видяха Павел в храма.
Те подбудиха тълпата и хванаха Павел. 28.Тогава започнаха да викат: „Израелтяни помагайте! Това е човекът, който поучава навсякъде против юдеите, закона на Мойсей и храма. Дори доведе гърци в храма и оскверни това свято място.” 29.Някои от тях си мислеха, че Павел е довел Трофим от Ефес в храма,

защото ги бяха видели по-рано заедно. 30.Целия град цареше хаос, и хората се стекоха. Те хванаха Павел и го извлякоха от храма, веднага затвориха вратите след него. 31.Хората щяха да го убият, когато командира на римската армия, получи известие, че целия Ерусалим се е разбунтувал. 32.Веднага, той взе войници и офицери и се втурна срещу тълпата. Когато видяха командира и войниците, те спряха да бият Павел. 33.Тогава той отиде при Павел и нареди да го оковат във вериги. Командира разпитваше кой е Павел и какво е направил. 34.Някои от тълпата викаха едно,а други друго. И така той не можа да разбере нищо, поради шума и бъркотията, затова нареди да закарат Павел в крепоста. 35.Когато Павел стигна до стъпалата, тълпата толкова побесня, че войниците трябваше да го вдигнат и носят. 36.Хората ги следваха и викаха: „Убийте го!” 37.Когато щяха да вкарат Павел в крепостта, той попита командира: „Мога ли да ти кажа нещо?” А командира отвърна на Павел:
„Говориш ли гръцки? 38.Не си ли египтянина, който неотдавна предизвика бунт и изведе четири хиляди мъже убийци в пустинята?” 39.Павел отговори: „Аз съм юдеин жител на известния град Тарс в Киликия. Моля те да ми позволиш да говоря на хората.” 40.Командира

му даде разрешение да говори. И така Павел застана на стълбите на крепостта и като помаха с ръката си въдвори тишина. Когато тълпата утихна, Павел започна да им говори на еврейски.
22
1.„Братя и бащи, слушайте моята защита пред вас.”
2.Когато хората чуха, че Павел им говори на еврейски, те утихнаха още повече. Тогава той продължи: 3.„Аз съм юдеин, роден и израснал в град Тарс в Киликия, и получих образованието си от Гамалиил тук в Ерусалим.
Бях обучен да спазвам всеки закон на предците ни. И бях ревностен последовател на Бога, както сте и вие днес. 4.Преследвах хората, които следваха пътя на Исус без да ме е грижа дали са мъже или жени. Някои от тях бяха убивани, а други хвърляни в затвора.
5.Пъвосвещеникът и старейшените могат да потвърдят думите ми. Всъщност те ми дадоха писма до юдейските водачи в Дамаск, за да мога да хвана вярващите там, и да ги заведа в Ерусалим да бъдат наказани. 6.Но когато вървях и приближавах Дамаск около обед, внезапно голяма светлина проблясна около мене. 7.Аз паднах на земята и чух глас, който ме питаше: „Савле, Савле!
Защо ме преследваш?” 8.Аз отговорих: „Кой си ти

Господи?” А той ми каза: „Аз съм Исус от Назарет, когото гониш.” 9.Мъжете, които бяха с мен видяха светлината, но не чуха разговора. 10.Аз попитах:
„Господи какво искаш да направя?” Тогава Той ми каза:
„Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което съм наредил да правиш.” 11.Светлината беше толкова силна, че аз ослепях и мъжете, които бяха с мен ме заведоха в Дамаск. 12.Един мъж на име Ананий живееше в Дамаск. Той беше набожен човек, който спазваше Мойсеевия закон и беше уважаван от всички юдеи живеещи там. 13.Той дойде при мен и каза:
„Братко Савел, прогледай!” И в същия момент аз възвърнах зрението си и можех да го виждам. 14.Ананий каза: „Богът на нашите предци, те е избрал да познаеш
Неговата воля, да видиш праведника и да чуеш гласа му.
15.Ти трябва да разкажеш на всички какво си видял и чул. 16.И какво чакаш още? Стани, кръсти се, отмахни греховете си, и лично се запознай с Бога.” 17.След като се върнах в Ерусалим аз отидох да се помоля в храма.
Там видях видение 18.от Господа, който ми каза:
„Побързай и веднага излез от Ерусалим! Хората тука няма да приемат свидетелството ти за Мене.” 19.Аз отвърнах: „ Господи, всички знаят, колко бях завладян

от преследването на ония, които вярваха в Тебе, биех ги по синагогите и ги хвърлях в затвора. 20.И когато
Стефан беше убит, аз бях там, държах дрехите на убийците и ги насърчавах. А сега те ще ме видят напълно променен.” 21.Но Господ ми каза: „Недей да спориш. Иди. Изпращам те на дълго пътуване при не- юдеите.” 22.До тази дума тълпата слушаше Павел, и след това започнаха да викат: „Махнете този човек! Той не заслужава да живее.” 23.Те продължаваха да викат, да размахват дрехите си и да вдигат прах. 24.Римския командир нареди Павел да бъде вкаран в крепостта и бит с камшици. Той искаше да разбере, защо хората викат против него. 25.Докато войниците разтягаха Павел с ремъци за да го бичуват, той попита центуриона, който стоеше там: „Законно ли е да бичувате неосъден римски гражданин?” 26.Когато центуриона чу това, отиде при командира и каза: „Какво правиш? Този човек е римски гражданин!” 27.Тогава той отиде при Павел и го попита:
„Кажи ми, ти римски гражданин ли си?” Павел отговори: „Да.” 28.Римския командир отвърна: „Платил съм с много пари за да стана римски гражданин.” А
Павел му каза: „ Аз съм роден Римски гражданин.”
29.Веднага войниците, които щяха да го бият и

разпитват се отдръпнаха от него. И самия командир се уплаши, когато разбра, че е вързал римски гражданин.
30.На другия ден, той искаше да разбере истинската причина поради, която юдеите обвиняваха Павел.
Затова го развърза и заповяда да се съберат първосвещениците и целия синедрион (юдейски съвет).
После доведе Павел и го постави пред тях.
23
1.Павел се вгледа в синедриона и каза: „Братя, до тоя ден аз съм живял пред Бога с чиста съвест.”
2.Първосвещеникът Ананий заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. 3.Тогава Павел му каза:
„Бог ще те удари! Какъв измамник си ти! Стоиш си там и ме съдиш според закона, и после нарушаваш закона като заповядваш да ме ударят!” 4.А стоящите до него казаха: „Как смееш да говориш така на Божия първосвещеник!” 5.Павел отговори: „Не знаех, че той е първосвещеника. Писанията казват: ”Да не злословиш началника на народа си.” 6.Когато забеляза, че някои от тях бяха садукеи, а други фарисеи извика в синедриона
(юдейския съвет): „Братя, аз съм фарисей, син на фарисей. Съдят ме, защото вярвам във възкресението на мъртвите.” 7.След като Павел каза това възникна кавга

между фарисеите и садукеите, и събранието се раздели.
8.Садукеите не вярваха в ангели, духове нито във възкресението на мъртвите. Но фарисеите вярваха във всичко това. 9.И така се вдигна голям шум. Някои от учителите на Мойсеевия закон бяха фарисеи, които се ядосаха и казаха: „Не намираме никакво зло у този човек. Може би наистина дух или ангел са му говорили.” 10.Спорът стана ожесточен и командирът беше изплашен, да не би да разкъсат Павел, затова заповяда на войниците да влязат, да го вземат и да го заведат в крепостта. 11.На следващата нощ Господ застана до Павел и каза: „Не се тревожи! Както си говорил за мене в Ерусалим, така трябва да говориш и в
Рим.” 12.На сутринта юдеите направиха заговор. Те се заклеха, че няма да ядат, нито да пият докато не убият
Павел. 13.Повече от четирдесет човека взеха участие в заговора. 14.Те отидоха при първосвещениците и началниците и казаха: „Дадохме дума пред Бога, че няма да ядем, нито да пием докато не убием Павел. 15.Ето плана ни: Вие и синедриона трябва да отидете при римския командир и да заявите, че искате да разберете повече за обвиненията срещу него. Поискайте да го доведат при вас и преди да дойде, ние ще сме готови да

го убием.” 16.Но Павловия племенник, като чу за заговора отиде в крепостта и каза на Павел. 17. Тогава той повика един от центурионите и му каза: „Заведи момчето при командира, защото има да му каже нещо.”
18.Центуриона заведе момчето при командира и каза:
„ Затворника Павел ме извика. Помоли ме да доведа момчето при тебе, защото имал да ти казва нещо.”
19.Командира взе момчето за ръка, отидоха на страна и го попита: „ Какво имаш да ми казваш?” 20.А той каза:
„Юдеите планират да те помолят да доведеш Павел утре в синедриона. Те ще претендират, че искат да разберат повече неща за него. 21.Но моля те не ги слушай.
Повече от четирдесет човека ще нападнат Павел. Те са направили обрек да не ядат, нито да пият докато не го убият. Те още сега са готови и очакват да им обещаеш, че ще доведеш Павел.” 22.Командира остави момчето да си върви, като му заръча: „Не казвай на никого за това.”
23.После извика двама центуриони и им каза:
„Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в девет часа вечерта. 24.Пригответе и животно, което Павел да язди, и го отведете безопасно до губернатора Феликс.”
25.Командира написа следното писмо: 26.„Клавдий

Лисий изпраща поздрави до негово превъзходителство губернатора Феликс: 27.Юдеите хванаха този човек и щяха да го убият. Когато разбрах, че е римски гражданин аз отидох с войниците си и го избавих. 28.И за да разбера какво имат против него, аз го заведох в синедриона им, 29.и научих, че обвиненията касаят само религиозните им закони. Този човек не е виновен за нищо, достойно за смърт или затвор. 30.Тъй като бях уведомен, че има заговор срещу него, веднага го изпратих при тебе. Също така заповядах на обвинителите му да изложат случая пред тебе.
31.Войниците изпълниха заповедта. През нощта, те заведоха Павел в град Антипатрида. 32.На другия ден пехотинците се върнаха в крепостта, и оставиха конниците да пътуват с него. 33.И когато дойдоха в
Кесария, те дадоха писмото на губернатора и му представиха Павел. 34.След като прочете писмото, той попита Павел от коя област е. И когато разбра, че е от
Киликия губернаторът каза: "Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат.” След това нареди да го пазят в съдебната зала на цар Ирод.

24
1.След пет дена първосвещеника Ананий дойде в
Кесария заедно с някои старейшини и с един оратор на име Тертил. Те представиха на губернатора, обвиненията срещу Павел. 2.И когато повикаха Павел,
Тертил започна да го обвинява. Той каза на Феликс:
„Ваше превъзходителство, поради мъдрото ви ръководство ние имаме траен мир и реформи, които облагодетелстват народа. 3.Всички ние сме ти благодарни за това, което си направил. 4.Аз не искам да те отегчавам, но моля те бъди търпелив и ме изслушай за малко. 5.Този човек е истинска напаст и размирник за юдеите по целия свят, също така е и водач на
Назарейската секта. 6.И когато се опита да оскверни храма, ние го арестувахме. 7.Но капитан Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе. 8.А ти като го разпиташ, ще разбереш от него, че обвиненията ни са истински.” 9.Юдеите потвърдиха казаното от Тертилий.
10.Управителят даде знак на Павел да говори и той зпочна: „Зная, че си съдия на тоя народ от много години, и съм радостен да защитя себе си пред твоя съд.
11.Можеш да се увериш, че няма и дванадесет дена,

откакто отидох на поклонение в Ерусалим. 12.Никой не ме е намирал да споря с някого в храма, нито съм причинявал размирици в синагогите или в града. 13.Тези хора не могат да докажат пред тебе обвиненията си.
14.Признавам, че съм последовател на Господния път, който те наричат секта. Това означава, че служа на Бога на предците ни и вярвам всичко написано в закона на
Мойсей и пророците. 15.И съм убеден, както и тия хора, че Бог ще възкреси от мъртвите и злите и добрите.
16.Затова аз давам най-доброто от себе си, за да имам чиста съвест спрямо Бога и хората. 17.След като няколко години бях далеч, аз се върнах да донеса милостини на бедните и да принеса жертви. 18.Моите обвинители ме намериха в храма вършейки тези неща, след като бях преминал през ритуала на очистването.
Нямаше нито тълпа, нито размирици. 19.Но някои юдеи от Азия бяха там по това време. Те трябваше да бъдат тук пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20.Или попитай тия, които ме обвиняват. Те могат да ти кажат, че не ме намериха виновен в нищо, когато застанах пред синедриона. 21.Единственото нещо за което могат да ме обвинят е, че докато стоях между тях, аз извиках: „Днес аз съм на съд, защото вярвам във

възкресението на мъртвите!” 22.Феликс познаваше доста добре Господният път, затова той отложи делото, казвайки: „Ще взема решение, когато командир Лисий пристигне.” 23.След това заповяда на центуриона да охраняват Павел, но да му дават известна свобода и да позволяват на приятелите му да се грижат за неговите нужди. 24.След няколко дни Феликс отиде с жена си
Друсилия, която беше юдейка на мястото, където охраняваха Павел. Те изпратиха да го повикат и слушаха от него за вярата в Христос. 25.Докато Павел говореше за праведност, себеконтрол и за идващия съд,
Феликс се уплаши и каза: „Достатъчо за сега. Можеш да си отиваш, и когато намрея време, ще те повикам отново.” 26.Същевременно Феликс се надяваше да получи пари от Павел. И по тази причина го викаше по- често да си приказват. 27.След две години Порций Фест стана губернатор (управител) на мястото на Феликс. Но тъй като Феликс искаше да направи услуга на юдеите, той остави Павел вързан.
25
1.Три дена след като Фест стана управител, той отиде от Кесария в Ерусалим. 2.Там първосвещениците и някои юдейски водачи, изложиха пред него

обвиненията си срещу Павел. Те молеха Фест 3.да им направи услуга, да изпрати да го доведат в Ерусалим.
Юдеите имаха план да причакат и убият Павел по пътя му към Ерусалим. 4.Фест им отвърна: „Павел ще бъде държан в Кесария, и скоро аз лично ще отида там. 5.И ако той е направил нещо нередно, нека вашите водачи дойдат с мен и го обвинят.” 6.Фест преседя в Ерусалим не повече от осем или десет дена и след това се върна в
Кесария. На другия ден, той седна в съда и призова
Павел. 7.И когато той влезе, юдеите, които бяха дошли от Ерусалим го наобиколиха. Те го обвиниха в много сериозни престъпления, които не можеха да докажат.
8.Павел се защити казвайки: „Не съм нарушил никой юдейски закон, нито съм извършил нещо против храма или императора.” 9.Но Фест искаше да направи услуга на юдеите. Затова той каза: „Искаш ли да отидеш в
Ерусалим и да бъдеш съден от мен по тези обвинения?”
10.Павел отговори: Аз стоя пред императорския съд, където трябва да бъда съден. Знаеш много добре, че не съм сторил никаква вреда на юдеите. 11.Ако съм извършил нещо заслужаващо смърт, аз не бягам от смъртно наказание. Но аз съм невинен за всички тези престъпления и никой няма право да ме предаде на тези

хора. Отнасям делото си до императора.” 12.Фест обсъди въпроса с членовете на съвета си, и каза на
Павел: „Отнесъл си делото до императора, затова ще отдеш при императора!” 13.Няколко дни по-късно, цар
Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да посетят Фест.
14.И тъй като те останаха няколко дена, Фест разказа на царя за Павловото дело. Той каза: „Феликс остави един човек тука в затвора. 15.Когато отидох в Ерусалим, първосвещениците и юдейските водачи дойдоха, дадоха ми информация за него и ме помолиха да го осъдя. 16.Аз им отвърнах, че не е римски обичай да се предава човек на смърт, преди обвиняемия да се срещне лице в лице с обвинителите си, и да се защити от обвиненията.
17.Когато те дойдоха тук заедно с мен, аз не си изгубих времето. На следващия ден, аз седнах на съдийския стол и заповядах да го доведат. 18.Когато обвинителите му станаха, те не го обвиниха в престъпленията, които аз очаквах. 19.Вместо това, те спореха с него относно някакви техни вярвания и за един умрял човек на име
Исус, който Павел казва, че е жив. 20.Тъй като не знаех как да разбера истината за всичко това, аз попитах
Павел, дали би желал да отиде в Ерусалим и да се съди там. 21.Но той поиска да бъде държан в затвора докато

императора реши делото му. Затова аз заповядах да бъде държан тука докато го изпратя при императора.
22.Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал да чуя тоя чвек.” Фест отговори: „Утре ще го чуеш.” 23.На другия ден Агрипа и Верникия влязоха в залата с голям блясък и пищност. Висшестоящите римски офицери и повечето видни граждани на града бяха също там. Фест заповяда да доведат Павел. Той каза: 24.„Царю Агрипа и всички които присъствате тук погледнете тоя човек! Всички юдеи от Ерусалим и Кесария дойдоха при мен, искайки той да бъде осъден на смърт. 25.Аз не го намерих виновен за никое престъпление заслужаващо смърт. Но тъй като той поиска да бъде съден от императора, аз реших да го изпратя в Рим. 26.Трябва да напиша някои факти за тоя човек на императора. Затова съм го изправил пред всички вас, особено пред теб царю
Агрипа, че след като бъде разпитан, да имам какво да напиша. 27.Намирам за неразумно да изпращам затворник в Рим без посочени обвинения.”
26
1.Агрипа каза на Павел: „Свободен си да говориш за себе си.” Павел простря ръката си и каза: 2.„Царю
Агрипа, радвам се за възможността да защитя себе си

пред тебе, относно всичко за което ме обвиняват юдеите. 3.Ти знаеш много за религиозните ни обичаи и за вярванията, които ни разделят. Затова те моля да ме изслушаш с търпение. 4.Юдеите ме познават още от дете и знаят какъв начин на живот съм живял между народа ми и в Ерусалим. 5.И ако желаеха можеха да ти разкажат, че аз следвах най-строгото учение на нашата религия, живеех като фарисей. 6.А сега съм изправен пред съд, защото вярвам в обещанието на Бога дадено на предците ни. 7.Ден и нощ дванадесетте ни племена служеха ревностно на Бога, очаквайки обещаните благословения. Царю Агрипа, поради тази надежда, юдеите ме обвиняват. 8.Защо всички вие отказвате да повярвате, че Бог може да възкресява от мъртвите? 9.И аз си мислех, че е мой дълг да се противопоставя на
Исус от Назарет с цялата си сила. 10.Ето какво извърших в Ерусалим. С властта, която получих от първосвещениците, хвърлих много христяни в затвора.
И дори гласувах те да бъдат убивани. 11.Често ги наказвах в синагогите, и се стараех да ги накарам да се откажат от вярата си. И в яростта си към тях, аз ги преследвах и по чуждите градове. 12.Царю Агрипа, един ден аз пътувах за Дамаск с властта и разрешениетона

първосвещениците. 13.Около обед, аз видях светлина по-блестяща и от слънцето. Тя проблясна от небето и осия мен и всички, които пътуваха с мене. 14.Всички паднахме на земята и аз чух глас, който ме питаше на еврейски: „Савел, Савел, защо си толкова жесток към
Мен? Глупаво е да се бориш срещу Мен!” 15.Аз попитах: „Кой си ти Господи?” Тогава Господ ми отговори: „Аз съм Исус, когото ти гониш. 16.Изправи се! Аз ти се явих, защото Съм те избрал за мой служител. Ти ще разкажеш на другите това което си видял, и онова, което ще ти покажа.” 17.Господ също така каза: „Аз ще те пазя от юдеите и от не-юдеите при които те изпращам. 18.Искам да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината, и от контрола на Сатана към Бога. Тогава греховете им ще бъдат простени, и чрез вяра те ще станат част от
Божиите святи хора.” 19.Царю Агрипа, аз се покорих на небесното видение. 20.Първо проповядвах на хората в
Дамаск, после отидох в Ерусалим и след това по цяла
Юдея. Отидох и при не-юдеите и им говорех:
„Престанете да съгрешавате и се обърнете към Бога!
След това потвърдете направеното, чрез начина си на живот.” 21.Ето защо юдеите ме уловиха в храма и се

опитаха да ме убият. 22.Но през цялото време Бог ми помагаше и аз съм проповядвал и на бедни и на богати.
Говорил съм им само това, което Мойсей и пророците са казали, че ще се случи. 23.Казах им, че Месията ще пострада и, че ще бъде първия възкръснал от мъртвите, за да разпръсне светлина на юдеите и на не-юдеите.”
24.Преди Павел да завърши със защитата си, Фест извика: „Павле, ти си луд! Многото учене те е докарало до лудост.” 25.Но Павел отвърна: Уважаеми Фест, аз не съм луд. Каквото казвам е истина и от здрав разум.
26.Никое от тези неща не са се случили някъде в някой ъгъл. Сигурен съм, че цар Агрипа знае за какво говоря.
Ето защо мога да му говоря директно.” 27.Тогава Павел каза на Агрипа: „Вярваш ли казаното от пророците? Аз знам, че вярваш.” 28.Агрипа каза на Павел: „Мислиш ли, че можеш набързо да ме склониш да стана християнин?” 29. Павел отговори: „Моля се на Бог ти и всички, които ме слушате днес да станете напълно такива, какъвто съм и аз (освен тия окови). 30.Царят, губернатора (управителя) Фест, Верникия и всички седящи там, се изправиха. 31.И докато си тръгваха, те говореха помежду си: „Този човек не е направил нищо достойно за смърт или затвор.” 32.Агрипа каза на Фест:

„Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше отнесъл делото си до императора.”
27
1.Когато бе решено да отплаваме за Италия, Павел и другите затворници бяха предадени на капитан Юлий от императорския отряд. 2.Качихме се на кораб от
Адрамития, който щеше да пътува до някои пристанища по крайбрежието на Азия. Аристарх от Солун беше с нас. 3.На следващия ден пристигнахме в Сидон. Юлий се отнасяше добре към Павел и му позволяваше да посещава приятелите си, за да могат да се погрижат за него. 4.Когато напуснахме Сидон, духаше насрещен вятър и ние плувахме близо до остров Кипър за да се предпазим от вятъра. 5.След това плувахме на юг от
Киликия и Памфилия докато стигнахме пристанището на Ликийския град Мира. 6.Там капитана намери един
Александрийски кораб, който плаваше за Италия. И така той ни заповяда да се качим на борда на кораба.
7.Няколко дни плавахме бавно и трудно стигнахме Книд.
Вятърът не ни позволяваше да пътуваме в тази посока, затова плавахме на завет под остров Крит срещу нос
Салмон. 8.Пътувахме бавно по крайбрежието и накрая пристигнахме на едно място наречено Добри

Пристанища, близо до град Ласей. 9.Бяхме изгубили толкова много време, че и денят за пост беше вече отминал. Пътуването беше опасно, затова Павел ги посъветва: 10.”Господа, послушайте ме! Ако пътуваме сега, кораба и товара ще бъдат лошо повредени, и много животи изгубени.” 11.Но Юлий слушаше повече капитана и собственика на кораба, отколкото Павел.
12.Пристанището не беше добро за презимуване. Затова почти всички се съгласиха, че трябва да опитат да плават по крайбрежието на Крит до Феникс, където да презимуват. Феникс е Критско пристанище което гледа към югозапад и северозапад. 13.И когато южния вятър започна да духа, те помислиха, че е добро време да осъществят плановете си. И така те вдигнаха котва и плаваха по крайбрежието на Крит. 14.Скоро силен вятър(наречен североизточен) задуха срещу нас от острова. 15.Вятърът блъскаше кораба, и ние не можехме да плуваме срещу него. Затова оставихме вълните да носят кораба. 16.Минахме покрай остров
Клавдий откъм безветрената му част. С голяма мъка удържахме спасителната лодка на мястото и. 17.Те я издърпаха на палубата и след това с въжета препасаха кораба изотдолу за да го подсилят. Прибраха платната и

оставиха кораба да се носи, защото се страхуваха да не бъдат тласнати в плитчините на залива Сиртис.
18.Бурята беше толкова силна, че на следващия ден изхвърлиха част от товара. 19.А на третия ден със собствените си ръце те изхвърлиха някои корабни съоражения и принадлежности. 20.В продължение на много дни ние не можехме да виждаме нито слънце, нито звезди. Бурята продължаваше да бушува, и ние изгубихме всякаква надежда да бъдем спасени. 21.Тъй като никой от нас не беше ял от дълго време, Павел се изправи между тях и каза: „Трябваше да ме послушате!
Ако бяхте останали в Крит, нямаше да претърпите тази повреда и загуба. 22.Но сега ви съветвам, да се ободрите, защото никой няма да изгуби живота си. Само кораба ще бъде разрушен. 23.Аз принадлежа на Бога и
Му се покланям. Снощи Той изпрати ангел да ми каже:
24.„Павле не се страхувай! Ти ще застанеш пред императора. И поради тебе, Бог ще спаси живота на всеки един, който е на кораба.” 25.Ободрете се! Сигурен съм, че Бог ще направи точно това, което е обещал.
26.Но първо ние ще бъдем изхвърлени на един остров.
27.Четиринадесет дни и нощи ние бяхме тласкани из
Адриатическо море. Но около полунощ, моряците

усетиха, че се приближаваме до суша. 28.И като измериха разбраха, че водата е дълбока около сто и двадесет стъпки. Малко по-нататък те измериха отново и водата беше около деветдесет стъпки дълбока.
29.Моряците се страхуваха, да не се ударим в скали и затова спуснаха четири котви от задната част на кораба.
След това чакаха да се съмне. 30.Те се опитаха да избягат от кораба, и бяха спуснали спасителната лодка под предлог, че щели да спускат котви от предната част на кораба. 31.Павел каза на капитан Юлиус и на войниците: „Ако моряците не останат на кораба, вие няма да имате никаква надежда да се спасите.” 32.тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да се носи в морето. 33.На разсъмване Павел молеше хората да похапнат. Той им каза:
„Четиринадесет дни бяхте толкова уплашени и разтревожени, че не сте яли нищо. 34.Затова ви насърчавам да хапнете нещо. Това ще ви помогне да оцелеете, тъй като косъм няма да падне от главите ви.”
35.След като каза това Павел взе хляб, благодари на
Бога, разчупи го и започна да яде. 36.Всички се ободриха и ядоха по нещо. 37.На кораба имаше двеста седемдесет и шест души, 38.и след като се нахраниха, те

изхвърлиха товара от жито в морето, за да олекотят кораба. 39.На сутринта не можаха да разпознаят земята, но видяха залив с песъчлив бряг. И така те решиха да се опитат да избутат кораба на брега. 40.Откачиха котвите и ги оставиха в морето и развързаха въжетата, които държаха кормилата. После развиха предното платно и оставиха вятъра да понесе кораба към брега. 41.Но се удариха в пясъчен нанос и кораба заседна. Предницата му се заби и не можеше да бъде помръдната, а задната част се разби от силата на вълните. 42.Войниците рещиха да избият затворниците, да не би да изплуват и избягат. 43.Но капитан Юлий искаше да спаси живота на Павел, и не позволи на войниците да изпълнят намеренията си. Вместо това заповяда на ония, които могат да плуват да скочат първи в морето и да излязат на сушата. 44.След това, той заповяда на останалите да се хванат за дъски или други части от кораба и по този начин всички излязоха безопасно на сушата.
28
1.Когато стигнахме брега разбрахме, че островът се наричаше Малта. 2.Местните жители бяха много дружелюбни към нас и ни посрещнаха като накладоха огън, понеже валеше дъжд и беше студено. 3.Павел

събра сноп пръчки и ги хвърли в огъня. Топлината накара една отровна змия да изпълзи и тя го ухапа по ръката. 4.Когато местните видяха змията да виси от
Павловата ръка, те казаха помежду си: „Този човек ще да е убиец! Дори и да се е избавил от морето, възмездието няма да го остави жив.” 5.Павел отърси змията в огъня и не беше наранен. 6.Хората очакваха да отече или внезапно да падне мътръв. Но след като чакаха дълго време и видяха, че нищо не му се случва, те промениха мнението си и казаха: „Този човек е бог.”
7.Управителят на острова се казваше Поплий и той притежаваше част от острова. Поплий беше много дружелюбен и ни прие в дома си за три дена. 8.Баща му лежеше болен на легло с треска и дизентерия. Павел отиде да го види. Той положи ръцете си върху него, помоли се и го изцели. 9.След като стана това, другите болни хора от острова отиваха при Павел и се изцеляваха. 10.По много начини те показваха голямото си уважение към нас, и когато си тръгвахме, ни дадоха всичко от което се нуждаем. 11.Три месеца по-късни ние отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в Малта. На предната му част бяха издълбани боговете Близнаци. 12.Пристигнахме в

Сиракуза и преседяхме там три дена. 13.От там плавахме до град Ригия. На другия ден задуха южен вятър, и след два дена дойдохме в Потиоли. 14.Там намерихме вярващи, които ни помолиха да прекараме седмицата с тях. След това пристигнахме в Рим.
15.Някои вярващи там, бяха чули за нас и дойдоха до
Апиевия пазар и до трите кръчми да ни видят. Когато
Павел ги видя, той благодари на Бога и се насърчи.
16.След като пристигнахме в Рим, на Павел му беше позволено да живее отделно, но имаше войник, който го пазеше. 17.След три дена той покани на среща най- влиятелните юдеи в Рим. Когато се събраха, Павел им каза: „Братя, не съм извършил нищо против юдейският народ, нито съм нарушил обичаите предадени от предците ни. Но в Ерусалим аз бях предаден като затворник на римляните. 18.Те ме разпитваха и искаха да ме пуснат, защото не бях обвинен в нищо заслужаващо смърт. 19.Но когато юдеите, възразиха, аз бях принуден да отнеса делото си до императора. Това не означава, че искам да обвиня в нещо народа си.
20.Ето защо, исках да ви видя и да поговоря с вас. Аз нося тези вериги заради това за което Израел се надява.”
21.Юдеите му казаха: „Не сме получавали никакви

писма от Юдея за тебе, и никой юдеин, който е идвал в
Рим не ни е казвал или споменавал нещо лошо за тебе.
22.Но бихме искали да чуем какво мислиш. Знаем, че навсякъде хората говорят против тази ерес.” 23.На определения ден, голям брой от влиятелните юдеи дойдоха на мястото, където Павел живееше. От сутрин до вечер той им разясняваше Божието царство. Той използваше Мойсеевия закон и пророците, за да ги убеди за Исус. 24.Някои се съгласиха с думите му, а други продължаваха да не вярват. 25.Тъй като юдеите не можеха да се съгласят помежду си, те започнаха да си отиват. Но Павел каза: "Святият Дух е говорил истината, когато е изпратил пророк Исая да каже на предците ни: 26.„С ушите си ще слушате, но няма да разберете. С очите си ще гледате, но нищо няма да видите. 27.Защото всички вие имате упорити сърца.
Ушите ви са запушени, а очите ви покрити, и не можете да виждате, нито да разбирате. Ако можехте бихте се обърнали към Мене за да ви изцеля.” 28.Павел каза:
„Трябва да знаете, че Бог изпрати спасението си на не- юдеите, и те ще слушат.” 29.И след като каза това, юдеите си отидоха, като спореха помежду си. 30.Две години Павел преседя във взета под наем къща и

приемаше всеки, който отиваше при него. 31.Той смело проповядваше за Божието царство и поучаваше за
Господ Исус Христос. Никой не се опитваше да го спре.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: