Novzavet pages

двамата бяха в напреднала възраст. 8.Захария беше на служба с отряда си от свещеници. И докато служеше в
Божието присъствите, 9.той беше избран според свещеническия обичай да влезе в Господния храм и да покади с тамян. 10.И докато къдеше с тамяна всички хора се молеха отвън. 11.Изведнъж ангел от Господа се яви на Захария от дясната страна на олтара. 12.Захария като видя ангела се смути и уплаши. 13.Но той му каза:
„Не се страхувай Захарий! Бог чу молитвите ти. Жена ти Елисавета, ще роди син, и ти ще го наречеш Йоан.
14.Неговото рождение ще ви направи много щастливи и мнозина ще се зарадват. 15.Синът ти ще бъде велик служител на Господа. Никога няма да пие вино или спиртно питие и ще бъде изпълнен със Святия Дух още преди да се роди. 16.Той ще обърне много синове и дъщери на Израел към Господа техния Бог. 17.И ще иде преди Господа с духът и силата, която Илия имаше. Той ще промени отношението на родителите към децата, и ще промени непокорните хора за да приемат мъдростта на праведните. По този начин ще подготви хората за техния Господ.” 18.Захария каза на ангела: „Как ще разбера, че това ще се случи? И двамата с жена ми сме много стари.” 19.Ангелът отговори: „Аз съм Гавраил и

стоя в Божието присъствие. Бог ме изпрати да ти кажа тази радостна вест. 20.Но тъй като не ми повярва, няма да можеш да говориш до деня на раждането на твоя син.
Всяка дума, която ти казах ще се изпълни на Божието време.” 21.Хората чакаха Захария и се чудиха, защо стои толкова дълго в храма. 22.Когато излезе, той не можеше да говори и те разбраха, че е видял видение.
Правеше им знаци с ръцете си, но не можеше да говори.
23.Когато времето на Захарий да служи в храма свърши, той се прибра в къщи. 24.Скоро след това жена му Елисавета забременя и пет месеца не напускаше къщата. Тя си казваше: 25.„Господ направи това за мен и отмахна позора ми.” 26.А в шестият месец от бремеността на Елисавета, Бог изпрати ангел Гавраил в град Назарет в Галилея. 27.Той отиде при една девица сгодена за давидовия потомък Йосиф. Името и беше
Мария. 28.На влизане ангелът поздрави Мария и каза:
„Ти си истински благословена и Господ е с тебе!” 29.Тя беше напълно разтърсена, чудейки се какво означава този поздрав. 30. Но ангелът я убеди като каза: „Мария, няма за какво да се страхуваш. Бог има изненада за теб:
31.Ти ще забременееш и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. 32.Той ще бъде велик и ще Го нарекат

Син на Всевишния. Господ Бог ще Му даде престола на
Неговия праотец Давид. 33.Той ще бъде цар на
Якововия дом завинаги и царството Му не ще има край.”
34.Мария каза на ангела: „Но как? Аз никога не съм спала с мъж.” 35.Ангелът отговори: „Святия Дух ще дойде върху теб и силата на Всемогъщия ще те осени.
Затова твоето дете ще бъде наречено Синът на Бога.
36.Твоята роднина Елисавета също ще има син, въпреки, че е толкова стара. Никой не мислеше, че тя би могла да забременее, но след три месеца тя ще роди син. 37.За
Бога няма нищо невъзможно.” 38.Мария каза: „Аз съм
Господната слугиня. Нека ми се случи всичко както си казал.” И ангелът си отиде. 39.Скоро след това Мария бързо тръгна към един град в хълмистата страна на
Юдея. 40.Тя влезе в Захариевата къща и поздрави
Елисавета. 41.Когато тя чу поздрава на Мария, бебето се раздвижи в утробата и. Елисавета се изпълни със
Святия Дух, 42.и каза на Мария със силен глас: „Ти си най-благословената от всички жени, и благословено е детето, което ще родиш. 43.И аз се чувствам благословена, от това, че майката на моя Господ дойде при мене. 44.Веднага след като чух поздрава ти, почувствах бебето ми да подскача от радост в утробата

ми. 45.Господ те е благословил, защото си повярвала, че
Той ще изпълни обещанието Си.” 46.Мария каза: „С цялото си сърце хваля Господа, 47.и съм радостна поради Бога моя Спасител. 48.Той се грижи за мене,
Неговата смирена слугиня. И отсега нататък, всички хора ще ме наричат благословена. 49.Защото
Всесилният Бог извърши за мен велики дела и свято е
Неговото име. 50.Към ония, които Му се боят милостта
Му трае от поколение в поколение. 51.Господ използва мощната си ръка за да разпръсне горделивите. 52.Той сваля силните владетели от престолите им и въздига смирените. 53.Храни гладните с добра храна, и отпраща богатите без нищо. 54.Помага на слугата Си Израел и винаги е милостив към хората Си. 55.Това е обещанието, което Той даде на предците ни, на Авраам и неговото потомство.” 56.Мария преседя при Елисавета три месеца и след това се върна в къщи. 57.Когато дойде времето на Елисавета да ражда, тя роди син.
58.Съседите и роднините като видяха, че Господ и е показал милост, празнуваха заедно с нея. 59.На единадесетия ден те отидоха да обрежат детето и щяха да го наименуват Захария като баща му. 60.Но майка му се намеси и каза: „Не, той ще се казва Йоан.” 61.Хората

казаха: „Никой в рода ти не носи това име.” 62.Затова те попитаха със знаци Захария за да разберат как иска да се казва детето. 63.Той поиска дъска и написа:
„Името му ще е Йоан.” Това изненада всички. 64.И веднага Захария започна да говори и да хвали Бога.
65.Всички съседи се уплашиха от случилото се, и навсякъде по хълмистата страна хората говореха за това. 66.И който чуеше, сериозно се замисляше и казваше: „Какво ли ще стане от това дете?” Беше ясно, че Господ беше с него. 67.Тогава Захария се изпълни със Святия Дух и пророкуваше: 68.„Благословен да е
Господ Бог на Израел, Който дойде и освободи народа
Си. 69.Той въздигна за нас могъщ Спасител от рода на слугата Му Давид. 70.Много отдавна Бог обеща това чрез святите Си пророци, 71.да ни спаси от враговете ни и от ония, които ни мразят. 72. Той показа милостта Си към предците ни и си спомни святото Си обещание,
73.клетвата която даде на баща ни Авраама. 74.Да ни спаси от силата на враговете ни, за да можем да Му служим без страх, 75.като бъдем святи, честни и благородни през целия си живот. 76.А ти детенце ще бъдеш наречен пророк на Всевишния, и ще вървиш пред
Господа, за да подготвиш пътя Му. 77.Ще разкажеш на

хората, че могат да бъдат спасени чрез прощаване на греховете. 78.Божията любов и благодат ще възсияят над нас като изгряващото слънце. 79.А на нас, които живеем в мрачната сянка на смъртта, тази светлина ще ни напътства в пътя на мира.” 80.Докато Йоан растеше
Божия Дух му даде голяма сила. Той живееше в пустинята до деня, когато се яви на народа на Израел.
2
1.По това време император Август нареди преброяване на населението на римската империя.
2.Това беше първото преброяване, по времето когато
Квириний беше губернатор на Сирия. 3.Всеки трябваше да отиде до родния си град и да се запише. 4.И така
Йосиф отиде от Галилейския град Назарет, в Юдейския град Витлеем. Той беше потомък на цар Давид, и отиде във Витлеем, защото Давид е бил роден там. 5.Мария беше сгодена за Йосиф и пътуваше с него към Витлеем.
Тя щеше скоро да ражда, 6.и докато бяха там дойде и времето да роди. 7.И роди първородния си син, пови Го в пелени и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата. 8.Същата нощ, на полето близо до
Витлеем, овчари пазеха стадото си. 9.Изведнъж им се яви ангел от Господа и блясъка на Господната слава

осветяваше наоколо. Овчарите много се уплашиха.
10.Но ангелът каза: „Не се страхувайте! Нося ви добри новини, послание, което ще зарадва всеки. 11.Днес в
Давидовия град ви се роди Спасител, Който е Христос
Господ. 12.Ето как ще Го разпознаете: Ще намерите младенец повит в пелени и положен в ясли.”
13.Изведнъж заедно с ангела се появи и голямо множество от ангели, които хвалеха Бога казвайки: 14.
„Слава на Бога в небесата и мир на всички хора, които са Му угодни.” 15.След като ангелите се върнаха на небето, овчарите си казаха един на друг: „Нека да отидем във Витлеем и да видим, това, за което ни говори
Господ.” 16.Те отидоха бързо и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслите. 17.И когато видяха
Исус, овчарите разказаха на родителите Му какво им казаха ангелите за Него. 18.Всички, които чуха разказа на овчарите бяха смаяни. 19.Мария запази всички тия думи в сърцето си и винаги размишляваше върху тях.
20.И когато овчарите се върнаха при стадото си, те хвалеха и славеха Бога за всичко, което чуха и видяха.
Всичко се случи според както им каза ангела. 21.Осем дни след рождението, детето беше обрязано и наименувано Исус. Това беше името, което ангела Му

даде, преди майка Му да забременее. 22.След като отминаха дните, които Мойсеевия закон изисква за очистване на майката, Йосиф и Мария отидоха в
Ерусалим. Те взеха Исус, за да Го представят пред
Господа, 23.според както е писано в Господния закон:
„ Всяко първородно момче принадлежи на Господа.”
24.Законът също така казва, че родителите трябва да принесат жертва от два гълъба или две гургулици.
Мария и Йосиф така и направиха. 25.По това време в
Ерусалим имаше един човек на име Симеон, който живееше праведен и благочестив живот, и очакваше
Онзи, Който ще утеши Израел. Святият Дух беше на него, 26.и му беше разкрил, че преди да умре ще види
Месията. 27.Воден от Духа, той влезе в храма, и когато доведоха детето Исус за да изпълнят ритуалите на закона, 28.Симеон го взе на ръце и благослови Бога казвайки: 29.„Боже, сега можеш да пуснеш слугата Си с мир според както обеща. 30.Със собствените си очи видях, спасението Ти, 31.и сега то е достъпно за всеки да го види. 32.Бог показа светлина на не-юдеите и слава на народа на Израел.” 33.Майката и бащата на Исус бяха онемяли от изненада поради тия думи. 34.Симеон се приближи да ги благослови и каза на Мария: „Това дете

е причината поради която мнозина в Израел ще бъдат осъдени, а много други спасени. Той ще бъде като знак, който ще изяви 35.начина на мислене на ония, които Го отхвърлят. И меч ще прониже сърцето ти.”
36.Пророчицата Анна също беше там. Тя беше потомка на Фануил от племето Асир, и вече беше много стара.
Била е омъжена седем години, но съпругът и умрял,
37.и беше вдовица от осемдесет и четири години. Ден и нощ Анна служеше в храма като се молеше и постеше.
38.В този момент тя се приближи до Йосиф и Мария и започна да благодари на Бога. Тя говореше за Исус на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.
39.След като извършиха всичко, което Господния закон изискваше, Мария и Йосиф се върнаха в дома си в
Галилея, в града Назарет. 40.Детето Исус растеше в сила и мъдрост и Божията благодат беше с Него.
41.Всяка година родителите Му ходеха в Ерусалим за празника Пасха. 42.И когато Исус беше на дванадесет години, те по обичая си отидоха на празника. 43.И след като Пасхата свърши, те тръгнаха към дома си.
Момчето Исус остана в Ерусалим, но родителите Му не знаеха това. 44.Те си мислеха, че Той е с останалите, които пътуваха с тях. И след като вървяха един ден, те

започнаха да Го търсят между роднините и приятелите си. 45.И когато не Го намериха, те се върнаха обратно в
Ерусалим да Го търсят. 46.Три дни по-късно те Го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше ги и им задаваше въпроси. 47.Всички, които
Го слушаха бяха изненадани от познанията Му и от отговорите, които даваше. 48.Когато родителите Му Го видяха, те бяха смаяни. Майка Му каза: „Сине, защо постъпи така с нас? Двамата с баща Ти Те търсихме и бяхме много разтревожени.” 49.Исус отговори: „Защо
Ме търсихте? Не знаете ли, че Аз трябва да бъда тук и да се занимавам с нещата на Моя Отец?” 50.Но те не разбираха за какво им говореше. 51.Исус се върна в
Назарет с родителите Си и им се покоряваше. Майка Му размишляваше за всичко, което се беше случило.
52.Исус растеше в мъдрост и сила, и в благоволение пред Бога и хората.
3
1.В петнадесетата година от царуването на император
Тиберий, Понтий Пилат беше губернатор на Юдея, Ирод управялваше Галилея, а брат му Филип управляваше
Итурейската и Трахонитската страна. Лисаний управляваше Авилиния. 2.И по време на

първосвещенството на Анна и Каиафа, Бог говореше на
Захариевия син Йоан, който живееше в пустинята.
3.Йоан ходеше из областта около реката Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете. 4.Пророк Исая писа за Йоан думите: „В пустинята някой вика: „Пригответе пътя за Господа!
Направете прави пътеки за Него. 5.Всяка долина ще се напълни, и всяка планина и хълм ще бъдат снишени.
Кривите пътеки ще бъдат изправени, и неравните пътища ще бъдат загладени. 6.Всички хора ще видят спасението което Бог дава.” 7.Когато тълпи от хора идваха да се кръщават, понеже това беше много популярно, Йоан им викаше: „Змийски чада! Какво си мислите, че правите като слизате към реката? Мислите ли, че малко вода върху змийските ви кожи, ще отклони
Божията присъда? 8.Не кожата ви трябва да се промени, а живота ви. И не си мислете, че можете да злоупотребявате с твърдението, че Авраам е ваш баща.
Да бъдеш Авраамов потомък не е от голямо значение,
Авраамови потомци има колкото щеш. Бог ако пожелае може и от тия камъни да въздигне потомци. 9.Това, което е от значение е животът ви, дали е наред и дали процъфтява. Защото ако е като изсъхнало дърво, ще

отиде в огъня. 10.Тълпата го попита: „Тогава какво се изисква от нас да направим?” 11.Той каза: „Ако имате две дрехи дайте едната. Направете същото и с храната си.” 12.Бирниците също дойдоха да се кръстят и казаха:
„Учителю какво трябва да направим?” 13.Йоан им каза:
„Престанете да изнудвате, събирайте само това, което се изисква по закон.” 14.Войниците го питаха: „Какво трябва да правим?” Той им каза: „Не принуждавайте хората да ви плащат за да ги оставите на мира.
Задоволявайте се със заплатите си.” 15.Всички се развълнуваха и зачудиха: „Да не би Йоан да е Месията?”
16.Но Йоан ги прекъсна казвайки: „Аз ви кръщавам с вода. Но ще дойде Един много по-силен от мене, на
Когото не съм достоен да развържа връзките на сандалите Му. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. 17.И ще почисти къщата, освобождавайки живота ви от всичко ненужно. Той ще постави всичко истинско на правилното му място пред Бога, а всичко фалшиво ще изхвърли на боклука за да бъде изгорено. 18.По много различни начини Йоан проповядваше благовестието на хората. 19.Той говореше срещу Ирод, защото той беше женен за Иродиада жената на брат му.
Също така го изобличаваше и за всички злини, които

беше сторил. 20.И така Ирод хвърли Йоан в затвора, и това беше най-голямата злина, която извърши.
21.Когато всички хора се кръстиха, Исус също се кръсти. И докато се молеше, небето се отвори, 22.и
Святият Дух слезе върху Него в образа на гълъб. Глас от небето каза: „Ти Си Моят скъп Син, и в Тебе е Моето благоволение.” 23.Когато Исус започна да поучава, Той беше на около тридесет години. Всички си мислеха, че
Той беше син на Йосиф, който беше син Илиев, 24.Илий син на Матат, Матат син на Левий, Левий син на
Мелхий, Мелхий син на Янай, Янай син на Йосиф,
25.Йосиф син на Мататий, Мататий син на Амос, Амос син на Наум, Наум син на Еслий, Еслий син на Нагай,
26.Нагай син на Маат, Маат син на Мататия, Мататия син на Семеин, Семеин син на Йосех, Йосех син на
Йода, 27.Йода син на Йоанан, Йоанан син на Риса, Риса син на Зоровавел, Зоровавел син на Салатиил, Салатиил син на Нирий, 28.Нирий син на Мелхий, Мелхий син на
Адий, Адий син на Косам, Косам син на Елмадам,
Елмадам син на Иров, 29.Иров син на Исус, Исус син на
Елиезер, Елиезер син на Иорим, Иорим син на Матат,
Матат син на Левий, 30.Левий син на Симеон, Симеон син на Юда, Юда син на Йосиф, Йосиф син на Ионам,

Ионам син на Елиаким, 31.Елиаким син на Мелеа,
Мелеа син на Мена, Мена син на Матата, Матата син на
Натан, Натан син на Давид, 32.Давид син на Есей, Есей син на Овид, Овид син на Вооз, Вооз син на Салмон,
Салмон син на Наасон, 33.Наасон син на Аминадав,
Аминадав син на Арний, Арний син на Ерсон, Ерсон син на Фарес, Фарес син на Юда, 34.Юда син на Яков, Яков син на Исаак, Исаак син на Авраам, Авраам син на Тара,
Тара син на Нахор, 35.Нахор син на Серух, Серух син на
Рагав, Рагав син на Фалек, Фалек син на Евер, Евер син на Сала, 36.Сала син на Арфаксад, Арфаксад син на
Сим, Сим син на Ной, Ной син на Ламех, 37.Ламех син на Матусал, Матусал син на Енох, Енох син на Яред,
Яред син на Малелеил, Малелеил син на Каинан,
38.Каинан син на Енос, Енос син на Сит, Сит син на
Адам, а Адам син на Бога.
4
1.Исус си тръгна от реката Йордан пълен със Святия
Дух. Духът Го заведе в пустинята, 2.където беше изпитван от дявола четирдесет дни. През тия дни Исус не яде нищо, и когато те изминаха Той огладня.
3.Дяволът каза на Исус: „Ако си Божий Син кажи на тия камъни да се превърнат в хляб.” 4.Исус му

отговори: „Писанията казват: „За истинския живот е необходимо много повече от хляб.” 5.Тогава дяволът Го заведе на едно високо място и в един миг време Му показа всички световни царства. 6.Той Му каза: „Ще Ти дам цялата власт и сила на тия царства. Тя е предадена на мен и аз мога да я дам на когото поискам. 7.Само ми се поклони и всичко това ще бъде твое.” 8.Исус отговори: „Писанията казват: Само на Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.” 9.След това дяволът заведе Исус в Ерусалим и Го постави на най- високата част на храма. Той Му каза: „Ако си Божий
Син скочи от тука долу. 10.Писанията казват: „Бог ще нареди на ангелите Си да се грижат за Тебе. 11.Те ще Те носят на ръцете си, за да не удариш в камък ногата си.”
12.Исус отговори: „Казано е: Никога не изпитвай
Господа твоя Бог.” 13.С това изпитанията приключиха.
Дяволът се оттегли за известно време, изчаквайки за друга възможност. 14.Исус се върна в Галилея със силата на Духа и слухове за Него се разнесоха по цялата околност. 15.Той поучаваше по синагогите и всички Го хвалеха. 16.Исус отиде в Назарет където бе отгледан. И по обичая Си, в съботния ден Той влезе в синагогата. И когато се изправи да чете, 17.дадоха Му свитъка с

книгата на пророк Исая. Разгъвайки свитъка Исус намери мястото където е написано: 18.„Духът на
Господа е на Мене, защото Ме е помазал да проповядвам евангелието на бедните. Прати Ме да изцеля сърцесъкрушените, да проповядвам освобождение на пленниците, да дам зрение на слепите, да освободя наранените 19.и да проглася годината на Господнето благоволение.” 20.Исус затвори книгата, даде я на служителя и седна. Всички в синагогата Го гледаха съсредоточено. 21.Тогава Той им каза: „Днес се изпълни това Писание във вашите уши.” 22.Всички хора започнаха да говорят за Него и бяха учудени на прекрасните думи, които каза. Те питаха: „Не е ли Той синът на Йосиф?” 23.Той отговори: „Сигурно ще Ми кажете тая поговорка: „Лекарю, първо изцери себе си.”
Направи в родния си град това, което извърши в
Капернаум. 24.Нека да ви кажа нещо: Никой пророк не е приет в родния си град. 25.Не е ли истина, че по времето на Илия имаше много вдовици в Израел. Три години и половина не бе валяло дъжд и навсякъде в страната гладът беше много тежък. 26.Но Илия беше изпратен само при една вдовица, в Сарепта близо до града Сидон. 27.И много прокажени имаше в Израел по

времето на пророк Елисей, но единствения очистен беше
Нееман Сириеца.” 28.Когато чуха това, всички в синагогата толкова се разгневиха, 29.че станаха и Го изкараха извън града. Издърпаха Го на ръба на скалата върху, която беше построен града им, понеже възнамеряваха да го хвърлят долу. 30.Но Исус мина посред тълпата и си тръгна. 31.Той отиде в Капернаум, град в Галилея и в съботния ден поучаваше хората.
32.Те бяха изненадани и впечатлени. Поучението Му беше толкова откровено, прямо, вдъхващо вяра и толкова авторитетно, не беше като увъртанията и цитатите с които бяха свикнали. 33.В синагогата имаше един човек обладан от духа на нечист демон(бяс). Той викаше много силно: 34.„Ей, каква работа имаш тука с нас Исусе Назарянине? Зная какво си намислил. Ти Си
Светият Божий и Си дошъл да ни унищожиш.” 35.Исус заповяда на духа: „Млъкни и излез от него.” Демонът
(бесът) повали човекът на земята пред очите на всички и излезе без да го нарани. 36.Всички бяха шокирани, и говореха един на друг: „Какво е това учение? Той има силата да заповядва на злите духове и те излизат.”
37.Слуховете за Исус се разпространиха по цялата околност. 38.Исус излезе от синагогата и отиде в

Симоновата къща. Симоновата тъща беше болна от силна треска, и помолиха Го да и помогне. 39.Той застана над нея и заповяда на треската да се махне.
Веднага тя стана и им приготви храна. 40.След като слънцето залезе, доведоха при Исус хора с най-различни болести. Той положи ръцете Си върху всеки един от тях и ги изцели. 41.Демони излизаха от много хора викайки:
„Ти Си Божият Син!” Но Исус им заповядваше да не говорят, защото те знаеха че Той е Христос (Месията).
42.На сутринта Той отиде на усамотено място. Хората
Го търсеха, и когато дойдоха при Него, те искаха да Го задържат за да не си отиде. 43.Но Исус каза: „Хората от другите градове трябва да чуят благовестието на царството, понеже затова съм изпратен.” 44.И проповядваше в галилейските синагоги.
5
1.Един ден Исус стоеше на брега на Генисаретското езеро. Хората се струпваха и бутаха около Него докато слушаха Божието Слово. 2.Близо до брега Той видя две лодки оставени от рибарите, които бяха отишли да перат мрежите си. 3.Исус влезе в лодката, която беше на Симон и го помоли да я отдалечи малко от брега.
Тогава Той седна в лодката и поучаваше хората. 4.И

когато свърши с поучението, Исус каза на Симон:
„Закарай лодката на дълбокото и хвърли мрежите за улов.” 5.Симон отговори: „Учителю, работихме усърдно цяла нощ и нищо не уловихме. Но щом казваш ще хвърля мрежите.” 6.След като направиха това, те уловиха толкова много риба, че мрежите им започнаха да се късат. 7.И помахаха на съдружниците си от другите лодки да дойдат и да им помогнат. Те дойдоха и заедно напълниха и двете лодки до толкова, че започнаха да потъват. 8.Когато Симон Петър видя това, той падна на колене пред Исус и каза: „Остави ме
Господи, аз съм грешен човек!” 9.Петър и всички с него бяха напълно изненадани от всичката риба, която бяха уловили. 10.Също и съдружниците му Яков и Йоан
Заведеевите синове. Исус каза на Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък ще ловиш хора вместо риба.”
11.Симон и съдружниците му изтеглиха лодките на брега, оставиха всичко и Го последваха. 12.Исус дойде в един град където имаше един човек болен от проказа. И когато Го видя той падна на лицето си и Му се молеше:
„Господи ако искаш можеш да ме очистиш.” 13.Исус положи ръката Си върху него и каза: „Искам, бъди очистен.” И веднага проказата изчезна. 14.Исус му каза:

„Не казвай на никого за това, но иди и се покажи на свещеника, и принеси жертвата според както е заповядал Мойсей и всеки ще разбере, че си чист.”
15.Вестите за Исус продължаваха да се разпространяват. Големи тълпи идваха да слушат поученията Му и да се изцелят от болестите си. 16.Но
Исус често отиваше на усамотено място за да се моли.
17.Един ден някои фарисеи и религиозни учители седяха и слушаха поучението на Исус. Те бяха дошли от всяко село в Галилея, Юдея и Ерусалим. Бог беше дал на Исус сила да изцелява, 18.и няколко човека доведоха един паралитик на носилка. Те се опитаха да го внесат в къщата и да го поставят пред Исус. 19.Но поради тълпата, те не можеха да го внесат при Него. Затова се качиха на покрива, където отмахнаха някои керемиди и спуснаха постелката посредата на стаята. 20.Впечатлен от смелата им вяра Исус каза: „Приятелю, прощават ти се греховете.” 21.Тогава фарисеите и религиозните учители започнаха да спорят: „Тоя за какъв се мисли?
Това е богохулство, само Бог може да прощава грехове.” 22.Исус знаеше много добре какво си мислят и каза: „Защо са всички тия шушукания? 23.Кое е по- просто да кажа „Прощават ти се греховете” или „Стани

и ходи”? 24.Но за да стане ясно, че Аз Съм Човешкия
Син и имам властта да направя и едното и другото (каза на паралитика:) Стани вдигни си носилката и си върви.”
25.Без колебание, той стана, взе постелката си и си тръгна славейки Бога през целия път. 26.Всички се учудиха и славеха Бога и изпълнени със страхопочитание казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.” 27.След това Исус излезе и видя един бирник на име Левий, стоящ на мястото за събиране на данъци. Каза му: „Следвай Ме.” 28.Левий остави всичко и Го последва. 29.И в дома си той направи за Исус голямо угощение. Гости на угощението бяха много бирници и хора с лоша репутация. 30.Фарисеите и религиозните учители дойдоха при учениците много раздразнени. Те казаха: „Какво прави Той ядейки и пиейки с мошениците и грешниците?” 31.Исус като чу това каза: „Кой се нуждае от лекар: здравите или болните? Аз съм тука да поканя тия, които са отвън, а не тия които са вътре. Това е покана за промяна на живота, за промяна отвътре и отвън.” 33.Попитаха Го:
„Йоановите ученици и фарисеите са известни с това, че постят и се молят. Но Ти изглежда прекарваш по- голямата част от времето си в угощения. Защо?”

34.Исус им каза: „Приятелите на малдоженеца не постят, докато той е все още с тях. 35.Но ще дойде време, когато той ще бъде отнет от тях, и тогава те ще постят.” 36.Също така им каза: „Никой не използва ново парче плат, за да закърпи стара дреха. Кръпката ще се свие и ще направи дупката по-голяма. 37.Никой не налива ново вино в стари мехове. Новото вино ще надуе и спука старите мехове, и тогава то ще изтече, а меховете ще се изхабят. 38.Новото вино трябва да се налива в нови мехове. 39.Никой, който е пил старо вино, не иска ново, защото казва: „Старото вино е по-добро.”
6
1.Една събота, Исус вървеше през едно поле с узряло жито. Учениците Му късаха житни класове, стриваха ги в ръката си за да се махнат люспите и ги ядяха. 2.Някои фарисеи попитаха: „Защо учениците Ти правят това, което не позволено да се прави в събота?” 3.Исус отговори: „Никога ли не сте чели какво направи Давид и ония, които бяха с него, когато бяха гладни? 4.Как той влезе в светилището и яде пресен хляб от олтара, хляб който само на свещениците беше позволено да ядат.
Също така даде и на ония които бяха с него.” 5.След това каза: „Човешкия Син е господар на съботата.” 6.И

в друга събота Исус влезе в синагогата и поучаваше.
Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка.
7.Фарисеите и религиозните учители Го наблюдаваха за да видят дали ще изцели човека, надявайки се да Го хванат в нарушение на съботата. 8.Исус знаеше намеренията им, и каза на човека с изсъхналата ръка:
„Стани и застани пред нас.” И той го направи. 9.Тогава се обърна към тях: „Може ли да ви попитам нещо?
Какво дело подхожда най-добре на съботата?
Вършенето на добро или вършенето на зло? Да помагаме ли на хората или да ги оставяме безпомощни?”
10.Той се огледа наоколо, като изгледа всички в очите и каза на мъжа: „Протегни ръката си.” Той я протегна и тя стана напълно здрава. 11.Фарисеите и религиозните учители бяха извън себе си от гняв и започнаха да кроят планове за разплата. 12.В това време Исус се изкачи на планината за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. 13.На следващата сутрин Той извика учениците Си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли. 14.Това бяха Симон (когото Исус нарече
Петър) и Симоновия брат Андрей, Яков, Йоан, Филип,
Вартоломей, 15.Матей, Тома, Яков (син на Алфей),
Симон (наречен Зилот), 16.Юда (брата на Яков) и Юда

Искариотски, който по-късно Го предаде. 17.Исус и апостолите слязоха от планината и дойдоха на едно равно място. Много други ученици бяха там за да се срещнат с Него. Също така там бяха и голяма тълпа от хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежието на Тир и
Сидон. 18.Те бяха дошли за да чуят Исус и да бъдат изцелени от болестите си. Всички, които бяха измъчвани от нечисти духове, също бяха изцелени.
19.Всички се опитваха да се докоснат до Исус, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всички тях. 20.Той погледна учениците Си и каза: „Благословени сте, когато изгубите всичко. Божието царство е там за да бъде намерено. 21.Благословени сте когато сте гладни, защото тогава ще сте готови за храната на спасението.
Благословени сте, когато плачете, защото на сутринта ще дойде радост. 22.Благословени сте, когато хората ви мразят, избягват, оскърбяват и клеветят, поради това, че сте посветени на Човешкия Син. 23.Радвайте се и бъдете много щастливи, защото имате голяма награда на небето. По същия начин предците им се отнасяха към пророците. 24.Горко ви ако си мислите, че всичко ви е наред, защото няма да получите нищо повече, от това, което притежавате. 25.Горко ви ако сте удоволетворени

от себе си, защото удоволетворението ви няма да трае дълго. Горко ви ако мислите, че целия живот е игри и забавления. Предстоят страдания, и вие ще ги срещнете.
26.Горко ви ако живеете само за одобрението на другите, като говорите това което ги ласкае и вършите това, което им е угодно. Състезанията за популярност, не са истинни, вижте колко много фалшиви проповедници бяха одобрени от предците ви. Вашата задача е да бъдете истински, а не известни. 27.На вас, които сте готови за истината казвам: Обичайте враговете си. Оставете ги да изкарат най-доброто от вас, а не най-лошото. 28.Когато някой ви създава проблеми, отговорете му със силата на молитвата. 29.Ако някой ви удари плесница, застанете и поемете удара. Ако някой ви вземе ризата, опаковайте най-хубавото си палто и му го подарете. 30.Ако някой се отнесе нечестно с вас, използвайте случая да практикувате живот на слуга.
Престанете с това „каквото повикало такова обадило”.
Живейте щедро. 31.Ето едно просто и практично правило за поведение: Попитай себе си какво искаш хората да правят за теб и след това поеми инициативата и го направи за тях. 32.Ако обичаш само симпатичните и привлекателните, нима очакваш похвала? Най-

обикновените грешници го правят. 33.Ако помагаш само на ония, които ти помагат медал ли очакваш? Повечето грешници го правят. 34.Ако даваш само в това от което можеш да получиш, мислиш ли, че това е милосърдие?
И най-стиснатите кредитори го правят. 35.Казвам ви, обичайте враговете си. Помагайте и давайте без да очаквате отплата. Обещавам ви, че никога няма да съжалявате. Живейте тази сътворена от Бога идентичност, така както нашия Отец живее към нас, щедро и благосклонно, дори, когато сме в най-лошото положение. 36.Нашият Отец е милостив, бъдете и вие милостиви. 37.Не се заяждайте с хората, не се нахвърляйте върху провалите им, не критикувайте грешките им освен естествено ако не искате същото отношение. Не осъждайте ония, които са паднали, тази строгост може да се върне обратно към вас. Бъдете внимателни към хората и ще откриете, че живота е много по-приятен. 38.Ако давате на другите, ще получите обратно пълна мярка, натъпкана, стърсена и преливаща в скута ви. Даването е начинът, а не получаването. Щедростта поражда щедрост.” 39.Докато говореше на хората Исус използва една поговорка:
„Може ли слепец слепеца да води? Няма ли и двамата да

паднат в ямата? 40.Ученикът не поучава учителя си.
Въпросът е да бъдете внимателни, кого следвате като ваш учител. 41.Лесно е да видиш петното върху лицето на ближния, без да забележиш подигравателната усмивка на твоето. 42.Имаш ли нахалството да кажеш:
„Позволи ми да измия лицето ти ” когато твоето е изкривено от презрение? Пак ли този начин на мислене
„аз знам по-добре от тебе”, играещ ролята на „по-свят” вместо просто да живееш своя си живот. Изчисти грозната подигравателна усмивка от лицето си, и тогава ще можеш да предложиш кърпа за миене на ближния си.
43.Не берете червиви ябълки от здраво дърво, нито хубави ябълки от болно дърво. 44.Здравината на ябълките говори, че дървото е здраво. Трябва да започнете с вашите собствени животи. 45.Това, което е от значение е кои сте вие, а не какво казвате или правите. Вашата истинска същност прелива в истинските думи и дела. 46.Защо сте толкова любезни с
Мен, казвайки винаги „Да Господи ”, и „Точно така
Господи ”, но никога не вършите това, което ви казвам?
47.Думите, които ви говоря не са просто допълнения към вашия живот, подобрения на жизнения ви стандарт.
Това са основополагащи думи, думи изграждащи

живота. 48.Ако приложите думите в живота си, вие ще сте като един умен дърводелец, който изкопа дълбока дупка и положи основите на къщата си върху камък. И когато реката преля и блъсна къщата, нищо не можа да я поклати, защото беше построена докрая. 49.Но ако използваш думите Ми само в часовете за изучаване на
Библията, и не ги приложиш в живота си, ти си като глупав строител, който построи къща, но пропусна основите. Когато придошлата река блъсна къщата, тя се разпадна като къща от карти без да остане нищо.
7
1.След като свърши с поучението към хората, Исус влезе в Капернаум. 2.Един римски центурион имаше слуга, който беше на смъртно легло. Той много го уважаваше и не искаше да го изгуби. 3.И когато чу за
Исус изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4.Те отидоха при Исус и Го молеха настойчиво казвайки: „Той заслужава това. 5.Обича народа ни и дори построи синагогата.” 6.Исус отиде с тях, и когато беше още далеч от къщата, центуриона изпрати приятели да Му кажат: „Господи, не е необходимо да си правиш целия този труд. Аз не съм тази добра личност, за която

знаеш. Бих се чувствал неудобно да дойдеш в дома ми,
7.даже още по-неудобно да дойда при Тебе лично. Само дай заповед и слугата ми ще оздравее. 8.Аз съм човек, който дава и изпълнява заповеди. Казвам на войника
„Иди” и той отива, на друг „Ела” и той идва, на слугата си казвам „Направи това” и той го прави.” 9.Изненадан
Исус се обърна към тълпата, която Го придружаваше:
„В цял Израел не Съм намерил човек с толкова много вяра!” 10.И когато приятелите на центуриона се върнаха, намериха слугата оздравял. 11.Скоро след това
Исус и учениците Му отидоха в един град наречен Наин, и голямо множество вървеше с тях. 12.И като се приближи до градската порта, Той видя погребално шествие. Мъртвецът беше единствения син на една вдовица. Много хора от града вървяха заедно с нея.
13.Когато Господ я видя съжали я и каза: „Недей да плачеш.” 14.Той се приближи и допря носилото на което хората носеха мъртвото тяло. Те спряха и Исус каза:
„Момче, стани!” 15.Момчето седна и започна да говори.
И Исус го даде на майка му. 16.Всички бяха уплашени и славеха Бога, казвайки: „Велик пророк се появи сред нас и Бог посети народа Си.” 17.Вестите за Исус се разпространиха по цяла Юдея и по цялата околност.

18.Учениците на Йоан му разказаха всичко за Исус. Той извика двама от учениците си, 19.и ги изпрати да попитат Господа: „Ти ли си Онзи, Когото очакваме или трябва още да чакаме?” 20.Мъжете се явиха пред Исус и казаха: „Йоан Кръстителят ни изпрати да Те питаме:
„Ти ли си Онзи, Когото очакваме или трябва още да чакаме?” 21.През следващите два-три часа Исус изцели мнозина от болести, страдания и зли духове, и много слепци прогледнаха. 22.Тогава Той им отговори:
„Върнете се и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепите виждат, куците ходят, прокажените се очистват, глухите прочуват, мъртвите възкръсват, окаяните и нещастните по земята получават Божието спасение и приемане. 23.Това ли е което очаквахте?
Тогава считайте себе си за щастливи.” 24.След като
Йоановите пратеници си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпата за Йоан: „Какъв човек отидохте да видите в пустинята? Беше ли той като висока трева разлюлявана от вятъра? 25.Какво наистина отидохте да видите? Беше ли той някой облечен в елегантни дрехи?
Хората, които носят скъпи дрехи и живеят в разкош са в царския дворец. 26.Какво тогава излязохте да видите?
Пророк? Нека да ви кажа, че той е много повече от

пророк. 27.Йоан е онзи за когото Писанието казва:
„Изпращам вестителя Си преди Тебе, за да подготви пътят Ти.” 28.Никой роден на тази земя не е по-велик от
Йоан. Но най-незначителния в Божието царство е по- велик от него. 29.Всички чуха Йоан. Дори бирниците, се покориха на Бога и извършиха това което е право- позволиха на Йоан да ги кръсти. 30.Но фарисеите и религиозните учители отказаха да се покорят на Бога и да бъдат кръстени от Йоан. 31.Как мога да опиша хората от това поколение? На какво приличат? 32.Те са като деца, които седят на пазара и викат едно на друго:
„Свирихме ви, но вие не играхте, скърбяхме, но вие не плакахте.” 33.Йоан Кръстител дойде и не яде хляб, нито пи вино, а вие казвате: „Обладан е от демон!” 34.Но поради това, че Човешкия Син яде и пие, вие казвате:
„Вижте Го! Той е чревоугодник и пияница, приятел на бирниците и грешниците.” 35.Обаче мъдростта доказва правотата си, чрез делата на последователите си.”
36.Един фарисей покани Исус на вечеря. И така Той влезе във фарисеевата къща и седна на масата. 37.Една жена от града, която живееше греховен живот, разбра, че Исус ядеше във фарисеевата къща. Тя взе алавастрен съд с миро, 38.и падна на колене при нозете Му. Тя

плачеше и миеше нозете Му със сълзите си. След това ги подсушаваше с косите си, целуваше ги и ги мажеше с мирото. 39.Фарисеят, който беше поканил Исус видя това и си каза: „Ако този човек беше наистина пророк, щеше да знае каква жена го докосва. Щеше да знае, че тя е грешница.” 40.Исус каза на фарисея: „Симоне имам нещо да ти кажа.” Той отвърна: „Какво е то учителю?”
41.Исус му каза: „Двама човека имаха дълг към един заемодавец. Единият му дължеше петстотин сребърни монети, а другия петдесет. 42.Тъй като и двамата не можеха да му платят, той им опрости дълговете. Кой от двамата ще го обикне повече?” 43.Симон отговори:
„Мисля, че оня на когото са простили повече.” Исус каза: „Прав си.” 44.Той се обърна към жената и каза на
Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода за да измия нозете Си. А тя изми нозете Ми със сълзите си и ги подсуши с косата си.
45.Не Ме поздрави с целувка, а от момента в който дойдох, тя не е спряла да целува нозете Ми. 46.Ти не помаза с масло главата Ми, а тя помаза с миро нозете
Ми. 47.Затова ти казвам, че всичките и грехове са простени и поради това, тя показа голяма любов. Всеки на когото е простено малко, показва малко любов.”

48.Тогава Исус и каза: „Прощават ти се греховете.”
49.Някои от гостите започнаха да казват помежду си:
„Кой е тоя, който се осмелява да прощава грехове?”
50.Исус каза на жената: „Поради твоята вярата, ти си спасена. Нека Бог те дари с мир.”
8
1.Скоро след това Исус ходеше по градове и села и проповядваше благовестието на Божието царство.
Дванадесетте апостола бяха с Него, 2.Също и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и от различни болести. Това бяха Мария наречена още Магдалена, от която бяха излезли седем демона, 3.Йоанна, чийто съпруг беше иконом на Ирод, Сусана и много други. Те подпомагаха финансово Исус и учениците Му. 4.И докато ходеха от град на град, много хора се присъединяваха и пътуваха с тях. Исус им разказа тази притча: 5.„Един земеделец излезе да посее семето си. И докато сееше, едно падна край пътя, и беше стъпкано и изядено от птиците. 6.Друго семе падна на камениста почва, но когато поникна, то изсъхна, защото нямаше достатъчно влага. 7.Друго падна между тръните.
Тръните поникнаха заедно с него и го задушиха. 8.Друго падна на добра почва и когато порасна произведе

стократно повече.” След като каза това Той извика:
„Който има уши нека слуша!” 9.Учениците Му Го попитаха какво означава тази притча. 10.Той каза: „На вас ви е дадено да вникнете в същността на Божието царство- вие знаете как то работи. Има такива, които се нуждаят от притчи, но дори и с притчи някои от тях няма да разберат. Очите им са отворени, но не виждат нищо, ушите им са отпушени, но не чуват нищо. 11.Тази притча е за такива като тях. Семето представлява
Божието слово. 12.Посятото на пътя са ония хора, които чуват словото, но скоро след това дяволът го открадва от тях, за да не повярват и да бъдат спасени.
13.Падналото на каменистата почва са ония хора, които с радост слушат словото и го приемат. Но не развиват никакви корени и вярват за кратко време. Веднага след като дойдат трудности, те се отказват. 14.Семето паднало между тръните са ония хора, които чуват словото, но тъй като са ангажирани със собствения си живот, с тревогите си за утрешния ден, с печеленето на пари и с това да се забавляват, семето се задушава и нищо не произлиза от него, 15.Но семето паднало на добра почва са хората, които чуват словото, запазват го в добрите си и искрени сърца, и произвеждат добри

плодове без значение какво може да им се случи в живота. 16.Никой като запали светило не го покрива със съд, нито го бута под леглото. Вместо това го поставя на светилника, за да може тия, които влизат да видят светлината. 17.Ние не пазим тайни, а ги разгласяваме, и не крием нищо, а изкарваме всичко наяве. 18.Затова внимавайте как слушате. На всеки, който има ще му бъде дадено повече, но хората, които нямат нищо, ще изгубят и малкото, което си мислят, че имат.”
19.Исусовата майка и братята Му дойдоха да го видят, но поради тълпата, не можаха да се приближат до Него.
20.Някой Му каза: „Майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да Те видят.” 21.Исус отговори: „Моя майка и братя са ония, които слушат и изпълняват Божието слово. Послушанието е по-силно от кръвта.” 22.Един ден Исус и учениците Му влязоха в една лодка. Той им каза: „Нека прекосим езерото.” И те потеглиха.
23.Плаването беше много спокойно и Исус заспа.
Изведнъж се появи страшна буря. Лодката се пълнеше с вода и те бяха в голяма опасност. 24.Затова отидоха при
Него събудиха Го и казаха: „Учителю, учителю ще се удавим!” Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря, а езерото се успокои. 25.Той

попита учениците: „Защо не можете да Ми се доверите?” Уплашени и смаяни те се питаха един друг:
„Кой е този човек? Заповядва на вятъра и на водата и те
Му се покоряват.” 26.И пристигнаха в Герасинската област, която е срещу Галилея. 27.Когато Исус слезе на брега, един мъж от града Го срещна. Той беше обладан от демони и не беше обличал дрехи от дълго време.
Мъжът не живееше в къща, но в гробищата. 28.Когато видя Исус той извика, падна пред Него и каза със силен глас: „Исусе, Сине на Всевишния Бог, какво искаш от мен? Моля Те не ме измъчвай!” 29.Той каза това, защото Исус вече беше заповядал на нечистия дух да излезе от него. Мъжът често беше атакуван от злия дух, и въпреки, че го вързваха с вериги и окови, той ги разкъсваше. След това демонът го гонеше по пустинните места. 30.Исус го попита: „Как ти е името?”
Той отвърна: „Легион.” Защото много демони бяха влезли в него. 31.Те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32.Голямо стадо свине пасеше на хълма. Демоните молеха Исус да им позволи да влязат в тях и Той им позволи. 33.Те излязоха от мъжа и влязоха в свинете. Тогава цялото стадо се спусна по скалата в езерото и се удави. 34.Когато свинарите видяха какво се

случи, те побягнаха да разпространят станалото в града и селата. 35.Хората излязоха да видят какво се е случило и когато отидоха при Исус, там намериха и мъжа. Демоните бяха излезли от него, той беше облечен, смислен и седеше при нозете Му. Хората бяха изплашени. 36.Тогава всички, които видяха това разказаха на хората, как Исус излекувал обладания човек. 37.Всички от Герасинската област молеха Исус да си тръгне, защото бяха много уплашени. Исус влезе в лодката и тръгна обратно. 38.Мъжът от когото излязоха демоните Го молеше да дойде с Него, но Исус го изпрати като му каза: 39.„Иди си в къщи и разкажи всичко, което Бог направи за теб.” И така той се върна и разказваше по целия град всичко, което Исус направи за него. 40.Всички чакаха Исус и когато Той се върна, народа беше там да Го посрещне. 41.И дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата и падна на колене пред Исус, и Му се молеше да дойде в дома му. 42.Единствената му дъщеря, която беше на около дванадесет години умираше. Исус тръгна с него, проправяйки Си път през тълпата, която Го притискаше.
43.Него ден сред тълпата имаше една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение. Тя беше

похарчила всичките си пари по лекари, но никой не можеше да и помогне. 44.Жената се промъкна из отзад и се докосна до Исусовата дреха. В същия момент кръвотечението и спря. 45.Исус каза: „Кой Ме докосна?” И когато никой не пристъпа напред, Петър каза: „Но Учителю, заобиколени сме отвсякъде с хора и мнозина Те докоснаха.” 46.Исус настояваше казвайки:
„Някой Ме докосна, почувствах сила да излиза от Мен.”
47.Жената като разбра, че не може да остане скрита, разтреперена падна на колене пред Него. И пред всички хора тя разказа историята си, защо е докоснала Исус и как в същия миг била изцелена. 48.Исус каза: „Дъще, вярвайки в Мен ти рискува, и сега си изцелена. Живей щастливо и благословено.” 49.И докато Той още говореше, някой от къщата на Яир дойде и каза:
„Дъщеря ти умря, няма нужда да безпокоиш Учителят.”
50.Исус чу и каза: „Не се разстройвай, вярвай Ми и всичко ще бъде наред.” 51.Той влезе в къщата, но не пусна никой друг със Себе Си, освен Петър, Йоан, Яков и бащата на момичето. 52.Всички плачеха и оплакваха момичето. Но Исус каза: „Детето не е мъртво, а само спи.” 53.Хората Му се присмиваха, защото знаеха, че е мъртва. 54.Но той я хвана за ръката и каза: „Момиче,

стани!” 55.Живота и се върна и тя стана веднага. Исус нареди на родителите и да и дадат нещо за ядене.
56.Родителите и бяха смаяни, но Исус им нареди да не казват на никого за станалото.
9
1.Исус събра дванадесетте ученици и им даде сила и власт над всички демони и болести. 2.После ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните. 3.Каза им: „Не взимайте нищо за пътуването.
Нито тояга, нито пътна чанта, нито храна, пари или дрехи за смяна. 4.Не отсядайте в луксозна страноприемница. Намерете някое по-скромно място и стойте там докато си отидете. 5.Ако хората не ви приемат, напуснете града и изтърсете праха от обувките си като предупреждение към тях.” 6.Учениците тръгнаха и отидоха по селата, проповядваха благовестието и навсякъде изцеляваха болните.
7.Владетелят Ирод чу за всичко, което се случваше и не знаеше какво да си мисли. Някои хора казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите. 8.Други казваха, че Илия се е явил, а други, че някой от старовременните пророци е възкръснал. 9.Но Ирод каза: „Аз обезглавих Йоан. Кой е Тоя за Когото слушам толкова много?” И така Ирод

искаше да види Исус. 10.Апостолите се върнаха и разказаха на Исус всичко, което бяха извършили. Той ги взе със Себе Си и отидоха в един град на име
Витсаида, за да могат да бъдат насаме. 11.Но множествата разбраха това и Го последваха. Той ги посрещна и им говореше за Божието царство и изцели ония, които бяха болни. 12.Към края на деня дванадесетте апостола се приближиха и Му казаха:
„Изпрати народа до близките села и ферми, за да могат да си намерят храна и място за нощуване, защото мястото на което сме е пустинно.” 13.Исус каза: „Вие ги нахранете.” Те казаха: „Едва можем да съберем пет хляба и няколко риби, освен разбира се ако не искаш ние да отидем до града и да купим храна за всички.” 14.
(А там се бяха събрали около пет хиляди мъже.) Той нареди на учениците Си: „Накарайте ги да седнат на групи по петдесет души.” 15.Те изпълниха каквото им каза, и скоро всички бяха насядали. 16.Исус взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи, и даде хляба и рибата на учениците за да ги раздадат на хората. 17.След като ядоха до насита, събраха дванадесет кошници с остатъци. 18.Веднъж, когато Исус се молеше насаме и учениците бяха с Него,

попита ги: „Какво казват хората за Мен?” 19.Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други, че си Илия, а други, че един от старовременните пророци е възкръснал от мъртвите.” 20.Тогава Той ги попита: „А според вас Кой съм Аз?” Петър отговори:
„Ти Си Спасителят изпратен от Бога.” 21.Исус строго предупреди учениците да не казват на никого за това.
22.Той продължи казвайки: „Необходимо е Човешкият
Син да премине през страдание, да бъде изпитан и намерен виновен от старейшените, първосвещениците и религиозните учители, да бъде убит и на третия ден да възкръсне от мъртвите.” 23.Тогава Той им каза какво могат да очакват за себе си: „Всеки, който смята да дойде с Мен, трябва да Ме остави да водя. Не ти си на ръководното място, а Аз. Не бягай от страданието- прегърни го, следвай Ме и аз ще ти покажа как. 24.Да помагаш на себе си не е никаква помощ. Саможертвата е начинът, Моя начин да намериш себе си, твоята истинска същност. 25.Каква полза би имал да придобиеш всичко, което искаш, а изгубиш себе си, твоята истинска същност? 26.Ако някой от вас се срамува от Мен и от начина, по който ви водя, знайте, че
Човешкия Син много повече ще се срамува от него,

когато пристигне в целия Си блясък, заедно с Отец и святите ангели. Разбирате, че това не са някакви напразни надежди. 27.Някои от стоящите тука, ще видят това да се случва, ще видят Божието царство със собствените си очи.” 28.И около осем дни след като каза това, Той взе Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се моли. 29.Докато Исус се молеше, видът на лицето Му се промени и дрехите Му станаха сияещо бели. 30.Неочаквано Мойсей и Илия бяха там и говореха с Него. 31.Те се явиха в небесна слава и обсъждаха наближаващата Исусова смърт, и какво Му предстои да изпълни в Ерусалим. 32.Петър и другите двама ученика, бяха дълбоко заспали. Изведнъж те се събудиха и видяха славата Му, също и двамата мъже, които бяха с Него. 33.И докато Мойсей и Илия се разделяха с Него, Петър Му каза: „Учителю, добре е че сме тука. Нека да направим три шатри, една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.” Той не знаеше какво говори.
34.И докато Петър още говореше, облак ги засени и те бяха уплашени докато облака ги покриваше. 35.От облака излезе глас, който каза: „Това е Моят Син,
Когото Съм избрал. Него слушайте.” 36.И след като гласът престана Петър, Йоан и Яков, видяха, че Исус е

сам. Учениците не казаха нищо, и известно време не казаха на никого, за това, което бяха видели. 37.На другия ден когато слязоха от планината, голяма тълпа посрещна Исус. 38.И един човек от народа извика:
„Учителю моля Те погледни сина ми, той е единственото ми дете. 39.Когато духа го прихване, той изпищява, изпада в гърчове и пяна излиза от устата му.
И не го напуща докато напълно не го изтощи.
40.Помолих учениците Ти да изгонят духа от него, но те не можаха. 41.Исус каза: „Какво поколение! Без разбиране за Бога и без цел в живота. Колко пъти трябва да ги повтарям тия неща? И колко дълго трябва да търпя това? Доведи сина си.” 42.И докато идваше демонът тръшна момчето на земята и го сгърчи. Исус заповяда на демона да излезе, изцели го, и го върна на баща му. 43.Всички бяха удивени от великата Божия сила. И докато всички се чудиха на всички неща, които
Исус вършеше, Той каза на учениците си: 44.”Слушайте внимателно какво ви казвам. Човешкият Син ще бъде предаден на враговете Си.” 45.Те не разбираха какво им казва. Значението беше скрито от тях, не можеха да го разберат и се страхуваха да Го попитат. 46.И започна спор между тях, кой ще бъде по-велик. 47.Исус знаеше

какво си мислят и затова взе едно малко дете и го постави пред Себе Си. 48.Тогава каза на учениците Си:
„Който приеме дори едно дете заради Мен, приема Мен.
И който приеме Мен, приема Онзи, Който Ме е пратил.
Най-смиреният от вас е най-великия.” 49.Йоан каза:
„Учителю, видяхме един човек да използва Твоето име, за да изгонва демони от хората. И ние му казахме да престане, защото не е един от нас.” 50.Исус каза: „Не го спирайте! Който не е против вас е с вас.”
51.Наближаваше времето Исус да се възнесе на небето.
И Той реши да отиде в Ерусалим. 52.Исус изпрати пратеници пред Себе Си. Те отидоха в едно самарянско село, за да приготвят място за Него. 53.Но хората не Го приеха, защото пътуваше за Ерусалим. 54.Когато учениците Му Яков и Йоан видяха какво става, те казаха: „Господи, искаш ли да заповядаме огън да падне от небето и да унищожи тия хора?” 55.Но Исус се обърна и ги поправи казвайки: „Не знаете на какъв дух сте. Човешкият Син не дойде да разруши живота на хората, а да ги спаси.” 56.И отидоха в друго село.
57.Докато вървяха по пътя, един човек Му каза: „Ще те следвам където и да отидеш.” 58.Исус му каза:
„Лисиците си имат леговища, и птиците гнезда, а

Човешкият Син няма собствен дом.” 59.На един друг човек каза: „Следвай Ме.” А човекът каза: „Разбира се, но извини ме за няколко дена, трябва да се погрижа за погребението на баща си.” 60.Исус му отвърна: „По- важните неща първо. Твоята работа е живота, а не смъртта. Животът е по-важен, иди и разгласявай
Божието царство.” 61.Тогава друг човек Му каза: „Ще
Те следвам Господи, но позволи ми първо да се сбогувам със семейството си.” 62.Исус му отговори: „Не отлагай и не гледай назад. Не можеш да отлагаш Божието царство за утрешния ден, възползвай се от възможността.”
10
1.След това Господ определи седемдесет други ученици да отидат преди Него във всеки град и място, където Той възнамеряваше да отиде. Те пътуваха по двама. 2.Каза им: „Жътвата е голяма, а работниците са малко. Затова молете се на Господаря, който дава тази жътва, да изпрати работници да я съберат. 3.А сега вървете, но бъдете внимателни, работата е опасна. Вие сте като агнета посред вълци. 4.Не взимайте със себе си кесия с пари, нито пътна чанта, нито обувки. И не губете време, като поздравявате хората по пътя. 5.И

веднага след като влезете в някоя къща кажете: „Бог да благослови този дом с мир.” 6.И ако хората живеещи там са миролюбиви, молитвата ви ще ги благослови, а ако не са, молитвата ви ще се върне на вас. 7.Останете в същия дом, и яжте и пийте каквото ви сложат, защото работника заслужава своята заплата. Не се местете от къща в къща. 8.Когато влезете в някой град и хората ви приемат, яжте каквото ви сложат. 9.Изцелявайте болните, които са там и казвайте на хората: „Божието царство наближава до вас.” 10.Когато влезете в някой град и не ви приемат, излезте на улицата и кажете: 11.
„Единственото нещо, което взехме от вас е прахта по краката ни, и сега ви я връщаме. Но това да знаете, че
Божието царство е наближило.” 12.Казвам ви, че в съдния ден хората от Содом, ще получат по-леко наказание, отколкото хората в този град. 13.Горко ти
Хоризане, горко ти Витсаидо! Ако чудесата извършени у вас бяха извършени в Тир и Сидон, отдавна биха се покаяли и променили начина си на живот, облечени във вретище и седящи в пепел. 14.В съдния ден ще бъде по- леко за Тир и Сидон отколкото за вас. 15.И ти
Капернауме, мислиш ли, че ще бъдеш почетен на небето? В ада ще слезеш. 16.Който ви слуша, слуша

Мен, който ви отхвърля, отхвърля Мен, и отхвърляйки
Мен, отхвърля Бог, Който Ме изпрати.”
17.Седемдесетте ученика се върнаха много щастливи. Те казаха: „Господи, дори демоните ни се покоряват, когато говорим в Твое име.” 18.Исус има каза: „Видях Сатана, паднал от небето като светкавица. 19.Давам ви власт да настъпвате на змии и скорпиони и да разрушавате силата на врага. Нищо няма да ви нарани. 20.Въпреки това, голямата победа не е властта ви над злото, а
Божията власт над вас и присъствието Му. Не това, което вършите за Бога, а това, което Бог прави за вас е главната причина да се радвате.” 21.В същия час Исус се развесели в Святия Дух: „Благодаря ти Отче,
Господарю на небето и земята, че си скрил тези неща от всезнайковците, а си ги открил на обикновените хора.
Да Отче, защото така Ти е угодно. 22.Всичко това Съм предал на Моя Отец. Само Отец познава Сина и Синът познава Отец. Синът може да представи Отец на всеки, който желае.” 23.Исус се обърна към учениците Си им каза насаме: „Наистина сте благословени да видите, това, което виждате. 24.Много пророци и царе дерзаеха да видят това, което виждате и да чуят това, което чувате. Казвам ви, че нито видяха, нито чуха.” 25.Тогава

един религиозен учител стана за да изпита Исус. Той попита: „Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?” 26.Исус му отговори: „Какво е написано в Мойсеевия закон? Какво прочиташ там?”
27.А той отвърна: „Да обичаш Господа твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си ум. И да обичаш ближния си както себе си.”
28.Исус каза: „Добър отговор. Върши го и ще живееш.”
29. Но човекът искаше да покаже, че знае за какво говори, затова попита Исус: „Кой е моя ближен?”
30.Исус отвърна: „Един човек отиваше от Ерусалим към
Йерихон. По пътя разбойници го нападнаха, биха го, съблякоха го и го оставиха да умре. 31.Случайно един свещеник, вървеше по същия път. И когато видя човека, заобиколи го и продължи пътя си. 32.След това един левит, дойде на същото място, и като го видя също го заобиколи и продължи по пътя си. 33.Тогава един човек от Самария като пътуваше дойде на мястото където беше човека. И когато го видя, съжали го 34.и се приближи до него. Той обработи раните му с масло и вино и ги превърза. След това го сложи на магарето си и го заведе в една страно приемница, където се погрижи за него. 35.На сутринта, той даде две сребърни монети на

собственика на страноприемницата и каза: „Моля те погрижи се за човека, ако похарчиш повече от това, ще ти платя когато се върна.” 36.Тогава Исус попита: „Кой от тези тримата стана ближен за нападнатия от разбойниците?” 37.Религиозния учител отвърна: „Оня, който се отнесе към него милостиво.” Исус каза: „Иди и върши същото.” 38.Докато пътуваха Исус влезе в едно село. Една жена на име Марта го прие в дома си. 39.Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на
Исус и слушаше думите Му. 40.А Марта се безпокоеше за всичката работа, която трябваше да свърши. Тя попита: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави да върша цялата работа сама? Кажи и да ми помогне.” 41.Господ каза: „Марта, Марта, ти се тревожиш за толкова много неща, 42.а само едно е необходимо. Мария направи правилния избор, и това няма да бъде отнето от нея.”
11
1.Един ден Исус се молеше на едно място и когато свърши един от учениците Му каза: „Господи научи ни да се молим, така както Йоан учеше учениците си.”
2.Той каза: „Когато се молите кажете: Отче, помогни ни да почитаме името ти. Ела и установи царството Си.

3.Давай ни всеки ден храната от която се нуждаем.
4.Прости ни греховете, както ние прощаваме на всеки, който е сгрешил към нас. И пази ни от изкушенията.”
5.Тогава Исус продължи казвайки: „Представете си, че някой от вас отива при приятел посред нощ и казва:
„Дай ми назаем три хляба, 6.понеже един приятел приситигна, и нямам какво да му дам да яде.” 7.И представете си, че вашият приятел отговори: „Не ме безпокой! Вратата е заключена, аз и децата сме си легнали. Не мога да стана и да ти дам.” 8.Той може да не стане и да ти даде, защото си му приятел, но ще стане и ще ти даде колкото ти трябва, просто защото не се срамуваш да искаш настоятелно. 9.Затова ви казвам:
Искайте и ще получите, търсете и ще намерите, чукайте и ще ви се отвори. 10.Всеки, който иска ще получи, който търси ще намери, и на онзи, който чука ще му се отвори. 11.Кой е оня баща, който ще даде на гладното си дете змия, когато то иска риба? 12.Или ако детето ви поиска яйце, ще му дадете ли скорпион? 13.Колкото и лоши да сте, вие не бихте си и помислили да направите това. Вие сте добри поне към децата си. И не мислите ли, че Отец, Който ви създаде с любов, няма да ви даде
Святия Дух, когато Го помолите?” 14.Исус изгони

демон от един ням човек. И след като демонът излезе, човекът започна да говори и народа беше очуден. 15.Но някои от тях казаха: „Той изгонва демони, чрез силата на Веелзевул, началникът на демоните.” 16.Други искаха да Го изпитат, затова Го помолиха да им покаже знамение от небето. 17.Исус знаеше мислите им и каза:
„Царство, в което хората се бият един с друг, ще бъде разрушено. И семейство, в което постоянно се карат ще се разпадне. 18.Ако сатана се бори срещу себе си, как ще съществува царството му? Казвам това, защото вие твърдите, че Веелзевул Ми помага да изгонвам демоните. 19.Ако Аз изгонвам демоните с помощта на
Веелзевул, кой помага на вашите синове да ги изгонват?
Затова те ще ви бъдат съдии. 20.Но ако използвам
Божията сила за да изгонвам демони, това доказва, че
Божието царство вече е дошло при вас. 21.Когато силният и въоръжен човек пази дома си, имотът му е в безопасност. 22.Но ако някой по-силен от него дойде и го победи, той ще вземе оръжията, на които силният човек е разчитал. Тогава ще раздели с останалите каквото е ограбил. 23.Това е война и няма неутрална територия. Ако не сте на Моя страна, значи сте на вражеската, и ако не помагате, вие правите нещата по-

лоши. 24.Когато злият дух излезе от човека, той пътува през пустинята, търсейки място за почивка. Но когато не намери място, си казва: „Ще се върна в дома, от който излязох.” 25.И когато отиде и намери мястото чисто и подредено, 26.той отива и намира още седем по- зли духа. Всички те отиват там и се настаняват, и състоянието на този човек става по-лошо от първото.”
27.Докато Исус все още говореше една жена от тълпата извика: „Благословена е жената, която Те е родила и гърдите, които са Те хранили.” 28.Исус отвърна: „Така е, но истински благословени са хората, които слушат и се покоряват на Божието слово.” 29.И докато народа се събираше около Него, Исус каза: „Хората живеещи днес са зли, те търсят чудеса и знамения. Но единственото знамение, което ще получат е знамението на пророк Йона. 30.Точно както Йона стана знамение за хората от Ниневия, така и Човешкия Син ще бъде знамение за това поколение. 31.Когато съдният ден дойде, южната царица ще застане с вас и ще ви осъди, защото тя пропътува дълъг път, за да чуе Соломоновата мъдрост, а тука има нещо много по-велико от Соломон.
32.Хората от Ниневия също ще застанат и ще ви осъдят, защото се обърнаха към Бога, когато Йона им

проповядваше, а тука има много повече от Йона.
33.Никой като запали лампа не я слага под глинен съд, но я слага на поставката за лампи, за да може всеки, който влезе в къщата да види светлината. 34.Вашите очи са като лампа, осветяваща цялото ви тяло, и ако живеете с очи широко отворени във вярата, тялото ви ще се изпълни със светлина, но ако живеете с поглед изпълнен със завист, алчност и неверие, тялото ви ще е като тъмно мазе. 35.Дръжте очите си отворени и лампите си запалени за да не се изпълните с тъмнина.
36.Дръжте живота си толкова светъл, колкото е най- светлата ви стая.” 37.Когато Исус свърши с говоренето един фарисей, Го покани на обяд в дома си. Исус влезе и седна да яде. 38.Фарисеят се очуди, като видя, че Исус не се изми преди хранене. 39.Господ му каза: „Зная, че вие фарисеите излъсквате, повърхността на съдовете си до блясък, но също така зная, че отвътре сте червясали с алчност и скрита злоба. 40.Глупави фарисеи! Онзи,
Който е направил външната част, не е ли направил и вътрешната? 41.Обърнете сърцата си и джобовете си и дайте щедро на бедните, тогава животът ви ще бъде чист, а не само ръцете и съдовете ви. 42.Казвал съм го вече, че вие фарисеи сте непоправими. Измамници и

лицемерци! Вие записвате с педантична точност в счетоводните си книги, всяка монета, която получавате, но относно неща като честност, състрадание, посвещение, които са основата и същността на Божия закон, към тях вие се отнасяте нехайно или ги изоставяте. Внимателното счетоводство е похвално, но същността на закона е задължителна. 43.Вие фарисеи сте непоправими! Мошеници и лицемери! Обичате да сядате на главното място на църковните вечери, като се перчите под блясъка на хорското ласкателство.
44.Мошеници и лицемерци! Вие сте като гробници, които не личат, хората ходят върху тази хубава и тревиста повърхност, и никога не подозират, че отдолу е пълно с поквара и корупция. 45.Един от религиозните учители проговори: „Учителю, не разбираш ли, че тия думи ни обиждат?” 46.Исус каза: „Да, дори мога да бъда и по-категоричен. Вие религиозни учители сте непоправими! Товарите хората с правила и наредби, докато почти им се счупят гърбовете, но никога не си мърдате пръста да им помогнете. 47.Вие сте непоправими! Строите гробници за пророците, които вашите предци убиха. 48.Тези гробници са по-скоро паметници на вашите предци убийци, отколкото на

убитите пророци. 49.Това обяснява Божията мъдрост, която казва: „Ще им изпратя пророци и апостоли, но те ще ги убият и изгонят.” 50.Вие които живеете сега ще бъдете наказани за всички убити пророци от началото на света. 51.Това включва всеки пророк от времето на
Авел до времето на Захария, който беше убит между олтара и светилището. 52.Вие религиозни учители сте непоправими! Държите ключа на познанието, но вместо да отключвате врати, вие ги заключвате. Не искате да влезете, но и не позволявате и на другите да влязат.”
53.Веднага след като Исус си тръгна, религиозните учители и фарисеите се разгневиха. Те Го разпитваха за много неща, 54.и Го наблюдаваха внимателно за да могат да го уловят в говорене.
12
1.Хиляди хора се тълпяха около Исус дотолкова, че се настъпваха един друг. Той каза на учениците Си:
„Пазете се да не се омърсите с фарисейския квас (мая), който е лицемерието им. 2.Не можете винаги да държите истинската си същност скрита, съвсем скоро ще бъдете разкрити. Не можете винаги да се криете зад религиозни маски, рано или късно маската ще падне и истинското ви лице ще излезе на яве. 3.Не можеш

насаме да говориш едно, а пред хората да проповядваш противното, защото идва деня, когато казаното насаме ще бъде разнесено из целия град. 4.Приятели, не се страхувайте от хората. Те могат да ви убият, но нищо повече от това не могат да направят. 5.Бог е този от
Когото трябва да се страхувате. Той може не само да ви отнеме живота, но и да ви хвърли в ада. Наистина Бог е
Този от Когото трябва да се страхувате. 6.Не се ли продават две врабчета за две монети? А Бог не забравя за нито едно от тях. 7.Дори космите на главата ви са преброени. Затова не се страхувайте, вие струвате много повече от врабчетата. 8.Ако изповядате пред другите, че Ми принадлежите, Човешкия Син ще изповяда пред Божиите ангели, че сте Негови последователи. 9.Но ако Ме отхвърлите, вие също ще бъдете отхвърлени пред Божиите ангели. 10.Ако говорите против Човешкия Син, може да ви се прости, но ако говорите против Святия Дух, няма да ви се прости. 11.И когато ви заведат да ви съдят в синагогите или пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите в своя защита. 12.Защото в същия час Святитят Дух ще ви научи какво трябва да кажете. 13.Един човек от тълпата каза на Исус:

„ Учителю, кажи на брат ми да ми даде моята част от наследството, което баща ни остави.” 14.Той му каза:
„Човече, кой Ме е назначил да ти бъда съдия или делител на наследството ти?” 15.Тогава каза на хората:
„Не бъдете алчни, притежаването на много неща не може да направи живота ви сигурен.” 16.И разказа им една притча: „Един богаташ имаше земя, която даде богата реколта. 17.Той си мислеше: „Какво да направя?
Нямам достатъчно място където да събера реколтата си.” 18.И каза: „Ето какво ще направя. Ще съборя хамбарите си и ще построя по-големи, за да мога да събера в тях всичкото си жито и другите си придобивки.
19.Тогава ще кажа на себе си: „Събрал си много блага за години напред. Живей си спокойно, яж, пий и се наслаждавай на себе си.” 20.Но Бог му каза: „Глупако, довечера ще умреш! Кой тогава ще получи това, което си събрал?” 21.Ето какво се случва с хората, които събират само за себе си. Те са бедни в Божиите очи.
22.Исус каза на учениците Си: „Не се тревожете какво ще ядете, нито дали дрехите в гардероба ви са модни.
23.За духовният ви живот има много повече от храната, която ядете, както и за външния ви вид има много повече от дрехите, които обличате. 24.Погледнете

враните, те са свободни и необременени, не работят, безгрижни са под грижата на Бога. Вие струвате много повече от тях. 25.От много суетене пред огледалото прибавил ли е някой и сантиметър към ръста си?
26.Щом суетенето и тревогите не могат дори това да направят, защо изобщо се безпокоите? 27.Разходете се из полето и вижте полските цветя. Те не се тревожат за вида си, но виждали ли сте някога цвят и дизайн като техния? Десетте най-добре облечени мъже и жени изглеждат занемарени в сравнение с тях. 28.Ако Бог отделя такова внимание на полските цветя, които днес ги има, а утре ги хвърлят в пеща, не мислите ли, че Той ще се погрижи за вас, ще се гордее с вас и ще направи най-доброто за вас? 29.Това, което искам е да ви накарам да се успокоите, да не бъдете погълнати само от придобиване, за да можете да отвърнете на Божието даване. 30.Хората, които не познават Бога и начина, по който Той работи се суетят и безпокоят за тия неща, но вие познавате Бога и как Той работи. 31.Потопете се в
Божията реалност, в Божието начинание, в Божието снабдяване и ще откриете, че всичките ви ежедневни грижи ще бъдат посрещнати. 32.Не бой се малко стадо, вашия Отец благоволи да ви даде царството.

33.Продайте каквото имате и дайте парите на бедните.
Направете си портфейли, които никога не се износват.
Събирайте си съкровища на небето, където никога не губят стойността си, където крадец не се приближава, нито молец ги унищожава. 34.Сърцето ви ще бъде винаги там, където е съкровището ви. 35.Бъдете готови за действие, и дръжте светилниците си запалени.
36.Бъдете като слугите, които чакат господаря им да се върне от сватба. Веднага след като дойде и почука те му отварят вратата. 37.Благословени са ония слуги, чийто господар когато дойде ги намери будни и подготвени.
Гарантирам ви, че той ще смени дрехите си, ще ги накара да седнат на масата и ще им прислужва.
38.Наистина са благословени ония слуги, които господарят им ги намира готови, въпреки, че идва късно през нощта или рано сутринта. 39.Също така знаете, че ако стопанина на къщата знаеше по кое време ще дойде крадеца не би му позволил да нахлуе в къщата му.
40.Затова не бъдете немарливи и лекомислени, точно когато не Го очаквате Човешкият Син ще дойде.”
41.Петър каза: „Господи, тази притча само за нас ли я казваш или и за останалите?” 42.Господ отговори: „Кой тогава е верният и способен управител, който

господарят ще назначи да дава храна на другите слуги на определеното време? 43.Този слуга ще бъде благословен, ако господарят, когато си дойде го намери да върши работата си. 44.Гарантирам ви, че той ще повери на слугата цялата си собственост. 45.Но от друга страна, този слуга може да си помисли, че господарят му може да се забави и да започне да бие другите слуги, да яде, да пие и да се напива. 46.Тогава господарят му ще се върне неочаквано, ще го накаже строго и ще определи участта му с неверните хора. 47.Слугата, който знае волята на господаря си и я пренебрегва, или безочливо върши каквото си иска, ще бъде много бит.
48.Но слугата, който не знае волята на господаря си, и върши неща достойни за наказание, ще бъде по-малко бит. Ако Бог е бил щедър към теб, Той ще очаква да Му служиш добре. И ако Бог е бил повече от щедър към теб, Той ще очаква да му служиш още по-добре. 49.Аз дойдох да запаля огън на земята, и какво повече да желая ако той вече се е запалил? 50.Трябва да премина през кръщение, и ще страдам докато то се извърши.
51.Мислите ли, че Съм дошъл изгладя нещата и да направя всичко хубаво? Не! Дойдох да разтуря и конфронтирам. 52.Отсега нататък семейство от петима

души ще бъде разделено. Трима ще бъдат против двама и двама против трима. 53.Баща ще бъде против сина си и сина против баща си. Майка ще бъде против дъщеря си и дъщеря против майка си. Свекърва ще бъде против снаха си и снаха против свекърва си.” 54.Исус каза на тълпата: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: „Ще вали.” и така става. 55.И когато задуха южния вятър вие казвате: „Ще бъде горещо.” и така става. 56.Лицемерци! Можете да предскажете времето, съдейки по небето и земята, но поради някакви причини не знаете как да разтълкувате времето в което живеете. 57.Не е необходимо да сте гениални за да разберете тези неща. Просто използвайте здравия си разум, 58.този, който бихте използвали ако, докато ви водят към съда, решите да уредите сметките си с обвинителя още по пътя, знаейки, че ако делото влезе в съда сигурно ще отидете в затвора, 59.и ще платите всичко до последната стотинка.”
13
1.В същото време дойдоха едни хора и разказаха на
Исус за галилеяните, които Пилат убил докато са били на поклонение, като смесил кръвта им, с кръвта на жертвите на олтара. 2.Исус отвърна: „Мислите ли, че

убитите галилеяни бяха по-големи грешници от останалите галилеяни? 3.Ни най-малко, и ако не се обърнете към Бога вие също ще умрете. 4.Мислите ли, че ония осемнадесет души в Ерусалим, които бяха затиснати и убити при падането на силоамската кула, бяха по-лоши граждани от останалите в Ерусалим? 5.Ни най-малко, и ако не се обърнете към Бога вие също ще умрете. 6.След това им разказа една притча: „ Един човек имаше смокиново дърво на лозето си. Той отиде да търси плод на него, но не намери. 7.И каза на лозаря:
„Три години вече идвам да търся смокини на това дърво, но не намирам. Отсечи го, защо само да заема място?”
8.Лозарят отвърна: „Господарю, остави го още една година, ще разкопая около дървото и ще го наторя.
9.Може би догодина ще даде смокини, ако не, можеш да го отсечеш. 10.Една събота Исус поучаваше в синагогата. 11.Там имаше една жена обладана от дух, който я беше осакатил за осемнадесет години. Тя беше напълно сгърбена и не можеше да се изправи. 12.Когато
Исус я видя, извика я и каза: „Жено свободна си от немощта си.” 13.Той положи ръцете си на нея и тя веднага се изправи и хвалеше Бога. 14.Началникът на синагогата, се ядоса, защото Исус я изцели в съботен

ден. Той каза: „Всяка седмица има шест дни през които да работим. Ела и се изцели през един от тези дни, но не и в събота.” 15.Господ отвърна: „Лицемерци! Всяка събота без въобще да се замислите, вие развързвате, вола или магарето си и ги водите да ги напоите. 16.И защо да не е правилно да развържа тази дъщеря на
Авраам, и да я изведа от мястото, където Сатана я е държал вързана през тези осемнадесет години?
17.Думите на Исус засрамиха противниците Му, а цялото множество беше щастливо от чудесните дела, които извърши. 18.Той каза: „На какво прилича
Божието царство? На какво можем да го уподобим?
19.Прилича на синапово семе, което някой човек пося в градината си. То порасна и стана дърво и птиците гнездяха в клоните му.” 20.След това Исус каза: „На какво да уподобя Божието царство? 21.Прилича на квас, който една жена смеси в голямо количество брашно, накрая тестото нарастна.” 22.По пътя си за Ерусалим,
Той минаваше през градовете и селата и поучаваше хората. 23.И някой Го попита: „Господи, малцина ли са тия, които ще се спасят?” 24.Исус отговори: „Дали са мнозина или малцина не е ваша работа. Съсредоточете се върху живота си с Бога. Животът за Бога е деен,

енергичен и изисква цялото ви внимание. Много от вас ще дръзнат да си мислят, че ще седят на празненството на Божието спасение, само защото през целия си живот са се навъртали наоколо. 25.Един ден вие ще хлопате на вратата, желаейки да влезете вътре, но тя ще бъде заключена и Господаря ще каже: „Съжалявам, но не сте от поканените.” 26.Вие ще протестирате казвайки: „Но ние Те познавахме през целия си живот! 27.Но ще бъдете прекъснати от резкия Му тон: „Вашето познаване трудно може да се нарече такова. Не знаете дори основните неща за Мен.” 28.Тогава ще се намерите навън в студа, далече от благодатта. И ще гледате
Авраам, Исаак, Яков и всички пророци да влизат в
Божието царство. 29.Ще видите потоци от хора от изток, запад, север и юг да сядат на трапезата на
Божието царство. И през цялото време вие ще бъдете отвън, ще гледате и ще се чудите какво става. 30.Това е голямото разместване- последните ще станат първи, и така наречените първи ще станат последни. 31.Точно тогава дойдоха някои фарисеи и казаха: „Излез от тука и иди някъде другаде, защото Ирод иска да Те убие”
32.Исус каза: „Кажи на тази лисица, че сега нямам време за него. Днес и утре ще изгонвам демони и ще

изцелявам болни, а на третия ден свършвам. 33.Освен това не е подобаващо за пророк да загине извън
Ерусалим. 34.Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и убиваш с камъни Божиите посланици, изпратени до теб. Колко пъти Съм копнял да събера децата ти, както кокошка събира пиленцата си под крилото си, но ти не Ми позволи. 35.И ето, храмът ти ще запустее, и няма да ме видиш отново до времето, когато ще кажеш: „Благословен, Който иде в името на
Господа.”
14
1.Една събота Исус вечеряше в дома на един от фарисейските началници и всички там внимателно го наблюдаваха. 2.Там беше и един човек, чието тяло беше подуто. 3.Исус попита фарисеите и религиозните учители: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден?”
4.Но те не казаха нищо. Исус хвана човека изцели го и го пусна. 5.После ги попита: „Ако синът ви или магарето ви паднат в кладенеца, няма ли веднага да ги извадите, дори да е съботен ден?” 6.Те не можаха да отговорят. 7.Исус забеляза, как гостите се стараеха да заемат най-добрите места. Той им каза: 8.„Когато някой те покани на сватбено тържество, не заемай почитното

място. Някой много по-важен от тебе може да е поканен. 9.Тогава този, който те е поканил ще ти каже:
„Отстъпи мястото си на този човек.” Засрамен, ти ще трябва да седнеш на последното място. 10.Когато те поканят, иди и седни на последното място. Тогава онзи, който те е поканил може да дойде и да каже:
„Приятелю, седни на по-хубавото място. Тогава ще бъдеш почетен пред всички гости. 11.Всеки, който почита само себе си ще бъде смирен, а който смирява себе си ще бъдат почетен.” 12.След това Исус каза на този, който го покани: „Другият път когато даваш вечеря, недей да каниш само приятелите си, роднините си и богатите си съседи, този тип хора, които ще ти върнат поканата. 13.Покани хора от бедняшките квартали, които никога не са били канени. 14.Тогава ще бъдеш благословен, защото те няма да могат да ти върнат поканата, а тя ще ти бъде върната и още как при възкресението на Божиите хора.” 15.След като Исус свърши с говорнето Си, един от гостите каза: „Най- великото благословение от всички, е да бъдеш на трапезата в Божието царство.” 16.Исус му каза: „Един човек даде голяма вечеря и покани много гости.
17.Когато вечерята беше готова, той изпрати слугата си

да каже на гостите: „Елате, защото всичко е готово.”
18.Гостите един след друг започнаха да се извиняват.
Първият каза: „Купих си нива и отивам да я огледам.
Моля те извини ме.” 19.Друг гост каза: „Купих си пет чифта волове и трябва да ги опитам, моля те извини ме.”
20.А друг каза: „Тъкмо се ожених и не мога да дойда.”
21.Слугата се върна и каза на господаря си какво се случи. Той много се разгневи и каза на слугата си: „Иди по най-бързия начин по всички градски улици и пътеки.
Доведи всеки, който е беден, сакат, сляп или куц.”
22.Когато слугата се върна, той каза: „Господарю, направих всичко, което ми нареди, но все още има много място.” 23.Господарят му каза: „Иди по пътищата и по оградите, накарай хората да дойдат в дома ми, защото искам той да се напълни. 24.И казвам ви, че никой от поканените по-рано няма да опита от вечерята ми.”
25.Големи тълпи вървяха с Исус и Той се обърна към тях и каза: 26.„Не можете да бъдете Мои ученици, ако не Ме обикнете повече от баща си, майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си. Не можете да дойдете с Мен ако не Ме обикнете повече от собствения си живот. 27.Който не носи своя кръст и не Ме следва не може да бъде Мой ученик. 28.Представете си, че

искате да си построите кула. Няма ли първо да седнете и да пресметнете колко ще ви струва това и дали ще имате достатъчно пари да платите? 29.В противен случай, ще положите основата и няма да завършите строежа, и всеки, който ви гледа ще ви се подиграва казвайки: 30.
„Този човек започна да строи, но не можа да завърши работата.” 31.Как ще постъпи един цар, който има десет хиляди войника, за да се защити от друг цар, който ще го атакува с двадесет хиляди войника? Преди да излезе да се бие, няма ли първо да седне и да помисли дали ще може да победи? 32.Ако не може, той ще изпрати посланици да искат условия за мир, докато другия цар е още далече. 33.И тъй ако не се отречете от всичко, не можете да бъдете Мои ученици. 34.Добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, как можете да възвърнете вкуса и? 35.Тя не става дори за торене на земята, и хората я изхвърлят навън. Който има уши нека слуша.”
15
1.Всички бирници и хора с лоша репутация, се събраха около Исус за да Го слушат. 2.А фарисеите и религиозните учители не бяха никак доволни от това. Те роптаеха: „Този човек се държи приятелски с грешниците, и дори се храни с тях.” 3.Тогава Исус им

разказа тази притча: 4.„Ако някой от вас има сто овце и една от тях се изгуби, какво ще направите? Няма ли да оставите деветдесет и деветте на полето и да отидете да търсите изгубената докато не я намерите? 5.И когато я намерите ще сте толкова радостни, че ще я вдигнете на раменете си и ще я занесете в къщи. 6.Тогава ще извикате приятелите си и съседите си и ще им кажете:
„Нека да празнуваме, защото намерих изгубената си овца.” 7.Също така и на небето има много повече радост, за един грешник, който се обръща към Бога, отколкото за деветдесет и девет праведници, които вече са се обърнали към Бога и имат Неговото благоволение.” 8.Исус им каза друга притча:
„Представете си, че една жена има десет монети и изгубва едната. Няма ли да запали лампата, да измете къщата и внимателно да потърси монетата докато не я намери? 9.И като я намери, ще извика приятелите и съседите си и ще каже: „Нека да се веселим, защото намерих монетата, която изгубих.” 10.Казвам ви, че
Божиите ангели се радват за един грешник, който се обръща към Бога и променя начина си на живот.”
11.Тогава Исус каза: „Един човек имаше двама сина.
12.По-малкия каза на баща си: „Дай ми дела, който ми

се пада от имота.” И така бащата раздели имота си между двата си сина. 13.Не след дълго по-малкият син събра багажа си и замина за далечна страна, където пропиля всичко водейки разюздан живот. 14.Той беше похарчил всичко, когато голям глад настана из цялата страна и скоро нямаше какво да яде. 15.И отиде да работи за един от гражданите на оная страна, който го прати да се грижи за прасетата му. 16.Той щеше да се радва да яде от храната на прасетата, но никой не му даваше. 17.Най-накрая той дойде на себе си и каза:
„Работниците на баща ми имат излишък от храна, а аз тука умирам от глад! 18.Ще отида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против Бога на небето и пред теб. 19.Вече не съм достоен да се наричам твой син.
Направи ме като един от наемниците си.” 20.И така той отиде при баща си. И докато беше още далеч, баща му го видя и го съжали. Той се завтече към сина си, прегърна го и го целуна. 21.Синът каза: „Татко, аз съгреших против Бога на небето и пред теб. Вече не съм достоен да се наричам твой син.” 22.Но баща му каза:
„Побързайте и донесете най-хубавите дрехи и ги облечете на него. Сложете му пръстен на ръката и сандали на нозете. 23.Докарайте най-угоеното теле,

заколете го и нека да ядем и да празнуваме. 24.Моят син беше мъртъв, но възкръсна, изгубен бе и се намери.” И започнаха да се веселят. 25.По-големия син беше на полето, но когато се приближи до къщата, той чу музика и танци. 26.И повика един от слугите и го попита какво става. 27.Слугата отговори: „Брат ти се върна жив и здрав и баща ти ни нареди да заколим най- угоеното теле, за да празнуваме завръщането му.”
28.Тогава по-големия син се ядоса и дори не искаше да влезе в къщата. Баща му излезе навън и го молеше да влезе. 29.Но той му каза: „През всичките тези години аз работих като роб за теб, и никога не престъпих нито една твоя заповед. Но никога не си ми дал дори едно яре, за да мога да се повеселя с приятелите си. 30.Другият ти син пропиля парите ти по проститутки, и сега когато се върна, ти заповяда да заколят най- угоеното теле за празненството.” 31.Баща му отговори: „Сине мой, ти си винаги с мен и всичко, което имам е твое. 32.Но трябваше да се радваме и да празнуваме, защото брат ти беше мъртъв, но оживя, изгубен бе и се намери.”
16
1.Исус каза на учениците Си: „Един богат човек имаше управител, който се грижеше за бизнеса му.

Управителят беше обвинен, че разпилява собствеността на богаташа. 2.Богаташа го извика и каза: „Какво чувам за тебе? Дай да прегледам сметките. Очевидно не може повече да управляваш имуществото ми.” 3.Управителят си каза: „Какво да правя? Господарят ще ми отнеме работата. Не съм достатъчно силен за да копая, а ме е срам и да прося. 4.Сетих се какво да направя, за да ме приемат хората в домовете си, когато ме уволнят.”
5.Тогава повика всеки от длъжниците на господаря си.
Той попита първия: „Колко дължиш на господаря ми?”
6.Длъжникът отговорил: „Сто мери масло.”
Управителят му казал: „Бързо вземи счетоводната книга на господаря ми и пиши петдесет!” 7.След това попитал втория длъжник: „Ти колко дължиш?” Той му отвърнал: „Сто мери жито.” Управителят му казал:
„Вземи счетоводната книга и напиши осемдесет.”
8.Господарят похвалил нечестният управител за остроумието му. Хората в света са по-остроумни и находчиви от духовно просветените, когато трябва да имат вземане-даване с другите. 9.Искам и вие да сте остроумни и находчиви по същия начин, но за това което е право, и използвайки всяка беда искам да ви подтиквам към изобретателност в намирането на изход,

да насоча вниманието ви към най-същественото, за да живеете истински, а не самодоволно да преживявате чрез доброто си държание.” 10.Исус продължи казвайки: „Ако сте честни в малките неща, ще бъдете честни и в големите. 11.Но ако мамите в малките неща, ще мамите и в големите. 12.Ако не може да ви бъде поверено чуждото, кой ще ви даде вашето? 13.Никой слуга не може да служи на двама господари, защото ще намрази първия и обикне втория, или ще се посвети на първия и ще презира втория. Не можете да служите на
Бога и на богатството.” 14.Фарисеите наистина обичаха парите, и когато чуха думите на Исус, започнаха да Му се подиграват. 15.Но Той им каза: „Вие сте специалисти в това, да се изкарвате праведни в очите на другите, но
Бог знае какво се крие зад външността. Това, което обществото вижда и нарича велико и забележително,
Бог вижда през него и го нарича абсурдно и безобразно.
16.До времето на Йоан Кръстител, хората трябваше да се покоряват на Мойсеевия закон и на пророците. Но откакто се проповядва Божието царство, всеки усърдно се старае да влезе в него. 17.По-лесно е небето и земята да изчезнат, отколкото една точка да падне от закона.
18.Всеки, който се развежда с жена си, за да се ожени за

друга извършва прелюбодейство. И мъжът, който се ожени за разведена жена също прелюбодейства.
19.Имаше един богаташ, който се обличаше със скъпи дрехи, и пропиляваше дните си в разточителство.
20.Един бедняк на име Лазар, покрит с рани беше захвърлен на прага му. 21.Всичко за което живееше беше да получи храна от отпадъците от трапезата на богаташа. Най-добрите му приятели бяха кучетата, които идваха и лижеха раните му. 22.Беднякът умря и беше заведен от ангелите в лоното на Авраам. Богаташа също умря и беше погребан. 23.Той отиде в ада, където беше постоянно измъчван. Когато погледна нагоре, той видя отдалеч Авраам и Лазар до него. 24.Богаташа извика: „Отче Аврааме, имай милост към мен! Изпрати
Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми.” 25.Авраам му отговори: „Синко, спомни си, че докато беше жив, ти притежаваше всички блага, а Лазар всички злини. Сега той е щастлив, а ти се мъчиш. 26.Освен това помежду ни има дълбока бездна, и никой от двете страни не може да я прекоси.”
27.Богаташа отвърнал: „Тогава моля ти се отче, да изпратиш Лазар в бащиния ми дом. 28.Позволи му да предупреди петимата ми братя, за да не дойдат на това

ужасно място.” 29.Авраам отговорил: „Братята ти могат да прочетат какво са написали Мойсей и пророците и да внимават на тях.” 30.Богаташа каза: „Не това не е достатъчно! Ако само някой от мъртвите отиде при тях, те ще се обърнат към Бога.” 31.Авраам каза: „Ако не послушат Мойсеевите поучения и пророците, те няма да бъдат убедени дори и от мъртвите да възкръсне някой.”
17
1.Исус каза на учениците Си: „Със сигурност ще дойдат трудности, изпитания и изкушения, но горко на онзи, който ги създава. 2.По-добре би било за него да си окачи голям камък на врата и да се хвърли в морето, отколкото да създава трудности на един от тия малките.
3.Внимавайте! Ако видите приятеля си да се отклонява от правия път, поправете го. И ако се отзове, простете му. 4.Дори да сгреши лично към теб седем пъти на ден, и седем пъти да каже: „Прости ми няма да се повтори”, прости му.” 5.Апостолите казаха на Господа: „Направи вярата ни по-силна.” 6.Исус отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, можехте да кажете на тая черница: „Изкорени се и се засади в морето”, и тя щеше да ви послуша. 7.Представете си, че някой от вас има слуга, който оре нивата или пасе овцете. Ще му кажете

ли, когато се върне от полето: „Влез да ядеш?”
8.Напротив, вие бихте му казали: „Приготви ми нещо за ядене и ми сервирай, и след това ще можеш да ядеш и пиеш.” 9.Слугата не заслужава специални благодарности, за вършенето на това, което се изисква от него. 10.Същото е и с вас, когато извършите всичко, което се изисква от вас, дръжте се нормално и кажете:
„Ние сме само едни слуги, и изпълнихме задължението си.” 11.По пътя си за Ерусалим, Исус минаваше покрай границата между Самария и Галилея. 12.И като влизаше в едно село десетина прокажени Го срещнаха. Те стояха на разстояние, 13.и викаха: „Исусе, Учителю, смили се над нас!” 14.Исус ги видя и каза: „Идете и се покажете на свещениците.” И по пътя те бяха изцелени. 15.Когато единия от тях видя, че е изцелен, върна се и хвалеше
Бога със силен глас. 16.Той се поклони при нозете на
Исус и Му благодареше. Мъжът беше от Самария.
17.Исус каза: „Не бяхте ли и десетимата изцелени, а къде са останалите девет? 18.Никой ли друг не сметна да се върне и да прослави Бога, освен този чужденец?”
19.След това му каза: „Стани и си иди, твоята вяра те изцели и спаси.” 20.Някои фарисеи попитаха Исус кога ще дойде Божието царство. Той им отговори: „Божието

царство не е нещо, което можеш да видиш.” 21.Нито когато някой каже: „Тука е!” или „Там е!” И защо?
Защото Божието царство е вече всред вас.” 22.Той продължи като каза на учениците Си: „Ще дойдат дни, когато отчаяно ще копнеете да зърнете поне един от дните на Човешкия Син, но няма да видите нищо. 23.И ще ви кажат : „Ето там е!” или „Ето тука е!” Но не се хващайте на никоя от тия безмислици. 24.Пришествието на Човешкия Син не е нещо, което можете да излезете и да видите. То ще се случи. Вие знаете как една светкавица осветява цялото небе. Така ще бъде и в деня на Човешкия Син. 25.Но първо Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.
26.Когато Човешкия Син дойде, положението ще бъде както по времето на Ной. 27.Хората ядяха, пиеха, женеха се, до деня, когато Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и удави всички по земята.
28.Положението ще бъда както и по времето на Лот.
Хората ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха. 29.Но в деня, когато Лот напусна Содом, огън и сяра заваля от небето и унищожи всички. 30.Същото ще се случи в деня, когато Човешкия Син ще се яви. 31.В оня ден, ония, които са на къщния покрив, не трябва да

слизат за да си вземат вещите от в къщи. Ония, които са на полето не трябва да се обръщат назад. 32.Спомнете си какво се случи с жената на Лот! 33.Хората, които се опитват да спасят живота си ще го изгубят, а ония, които изгубят живота си ще го спасят. 34.Казвам ви, че в оная нощ ако двама са в едно легло, единия ще бъде взет, а другия оставен. 35.Две жени ще мелят жито заедно, едната ще бъде взета, а другата оставена.
36.Двама ще бъдат на нивата, единият ще бъде взет, а другият оставен. 37.Тогава учениците Му казаха: „Къде ще се случи това Господи?” Исус им каза: „Където е трупа, там ще бъдат и орлите.”
18
1.Исус им разказа една притча за да им покаже, че е необходимо винаги да се молят и никога да не се предават. 2.Той каза: „В един град имаше един съдия, който не се страхуваше от Бога, и хората не уважаваше.
3.В същия град имаше и една вдовица, която ходеше при него и казваше: „Отсъди ми справедливо.” 4.За известно време съдията отказваше да направи нещо, но после си каза: „Тази вдовица, много ми досажда. Въпреки, че не се страхувам от Бога и не уважавам хората, 5.ще и отсъдя справедливо. Иначе тя ще продължава да идва

при мен докато не ме измори.” 6.Господ каза: „Обърнете внимание на думите на нечестния съдия. 7.А Бог няма ли да защити Своите избрани, които Му се молят ден и нощ? Няма ли да се погрижи за тях? 8.Със сигурност ще побърза и ще им помогне. Но когато Човешкия Син дойде, ще намери ли вярващи на земята?” 9.Исус разказа следващата притча на някои, които бяха удоволетворени от себе си, от моралните си качества и се отнасяха високомерно към другите хора. 10.Той каза: „Двама мъже влязоха в храма за да се помолят. Единият беше фарисей, а другият бирник. 11.Фарисеят застана и се молеше: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора, които са крадци, мошеници, прелюбодейци, или противен на небето, като този бирник. 12.Постя два пъти седмично, и давам десятък от всичките си приходи.” 13.През това време бирникът, приведен в сянката, с ръце на лицето не смееше да повдигне поглед.
Той каза: „Боже дай ми милост и ми прости греховете.”
14.Тогава Исус каза: „Бирникът, а не фарисея, си отиде в къщи оправдан от Бога. Ако се държите високомерно, ще свършите проснати с лице на пода, но ако сте доволни от това да бъдете себе си, ще станете повече от това, което сте.” 15.Някои хора доведоха бебетата си

при Исус за да ги докосне. Но когато учениците видяха това, те казаха на хората да спрат да Го безпокоят.
16.Но Исус ги извика и каза: „Не пречете на децата да дойдат при Мен, защото те са част от Божието царство.
17.Казвам ви, че който не приеме Божието царство така, както малко дете го приема, никога няма да влезе в него.” 18.Един ден, един от местните началници Го попита: „Добри Учителю, какво трябва да направя за да заслужа вечен живот?” 19.Исус каза: „Защо Ме наричаш добър? Само Бог е добър. 20.Нали знаеш заповедите: Не прелюбодействай; Не убивай; Не кради;
Не лъжи; Уважавай майка си и баща си.” 21.Той каза:
„Опазил съм всички тия заповеди още от младостта си.”
22.Когато Исус чу това, каза му: „Има само едно нещо, което ти остава да направиш: продай всичко което имаш и раздай на бедните, така ще имаш богатства на небето.
Тогава ела и Ме следвай.” 23.Това беше последното нещо, което началника очакваше да чуе. Той много се натъжи, защото беше богат човек и държеше на много неща, и не искаше да ги пусне. 24.Виждайки реакцията му Исус каза: „ Имате ли представа колко е трудно за хората, които имат всичко да влязат в Божието царство? 25.Бих казал, че е по-лесно камила да мине

през иглено ухо, отколкото богат човек да взеле в
Божието царство.” 26.Ония, които чуха това Го поитаха: „Тогава кой има някакъв шанс?” 27.Исус каза:
„Нямате никакъв шанс ако си мислите, че можете да влезете сами чрез собствени усилия. Единствената възможност на света е да уповавате Бог да го направи.”
28.Петър каза: „Спомни си, че оставихме всичко, за да бъдем Твои последователи!” 29.Исус отговори: „Да така е и няма да съжалявате за това. Никой който е пожертвал дом, семейство, братя, сестри, родители, деца или каквото и да било няма да загуби. 30.Всичко това ще му се върне преумножено в сегашния му живот, и след това наградата е вечен живот.” 31.После Исус взе дванадесетте настрана и каза: „Слушайте Ме внимателно. Отиваме в Ерусалим, и всичко написано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. 32.Той ще бъде предаден на римляните, които ще Му се подиграят, ще Го унижат, и ще Го заплюят. 33.Те ще Го бият, ще
Го убият, но на третия ден Той ще възкръсне от мъртвите. 34.Апостолите не разбраха за какво им говори Исус. Не разбираха нищо, защото смисъла на думите Му беше скрит от тях. 35.Когато Той приближи
Ерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.

36.Когато чу, че минава тълпа от народ, попита какво става. 37.Хората му казаха, че Исус от Назарет минава.
38.Тогава слепецът извика: „Исусе, сине Давидов, смили се над мен!” 39.Хората, които вървяха отпред му казаха да млъкне. Но той викаше още по-силно: „Сине
Давидов, имай милост към мен!” 40.Исус се спря и заповяда да доведат мъжа при Него. И когато той се приближи, попита го: 41.„Какво искаш да направя за теб?” Слепецът каза: „Господи, искам да прогледна.”
42.Исус му каза: „Прогледай! Твоята вяра те изцели.”
43.И веднага той прогледна и тръгна след Него като славеше бога. И когато хорта видяха това, те също прославиха Бога.
19
1.След това Исус мина през Ерихон. 2.Там имаше един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците, и беше много богат. 3.Той отчаяно искаше да види Исус, но тълпата му пречеше, и тъй като беше нисък човек, той не можеше да вижда през хората.
4.Затова той се завтече и се покатери на една черница, за да види Исус, Който идваше по този път. 5.Когато дойде до дървото Той погледна нагоре и каза: „Закхей, слизай бързо, днес ще гостувам в дома ти.” 6.Закхей

невярвайки на късмета си, бързо слезе и с радост заведе
Исус в дома си. 7.Всички, които видяха случилото се бяха възмутени и изпълнени с негодувание. Те казваха:
„Какъв интерес има да се държи приятелски с тия мошеници?” 8.Закхей стоеше там леко смаян и се извиняваше като говореше с леко заекване: „Господи, давам половината от приходите си на бедните, и ако съм измамил някого, плащам четверократно.” 9.Исус каза:
„Днес ти и семейството ти бяхте спасени, защото показа, че и ти си един от Авраамовите потомци.
10.Човешкия Син дойде да потърси и да спаси хората, които са изгубени.” 11.Исус наближаваше Ерусалим, и хората си мислеха, че Божието царство ще се яви веднага. И докато Той все още имаше тяхното внимание, разказа им една притча: 12.„Имаше един човек, царски потомък, който трябваше да пътува до далечна страна, за да получи потвърждение на властта си и след това се върна. 13.Но преди да замине, той събра десетима от слугите си, даде пари на всеки един и им нареди:
„Търгувайте с тях докато се върна.” 14.Но гражданите на страната му го мразеха. Те изпратиха посланици до далечната страна, да кажат: „Не искаме този човек да ни бъде цар.” 15.Когато се върна, с потвърждението в

ръцете си, той извика ония десет слуги, на които беше дал пари, за да разбере какво са свършили. 16.Първият слуга каза: „Господарю, удвоих парите ти. 17. Той каза:
„Добри слуго, свършил си голяма работа! И тъй като беше верен на малкото, назначавам те за управител на десет града.” 18.Втория слуга каза: „Господарю, към твоите пари прибавих петдесет процента печалба.”
19.Господарят каза: „Поставям те отговорен за пет града.” 20.Следващия слуга каза: „Господарю, ето парите ти напълно запазени. Държах ги скрити в кърпа.
21.И честно да ти кажа, бях малко изплашен, защото зная, че имаш високи изисквания, мразиш нехайството и не толерираш глупаците.” 22.Той каза: „Прав си, че не толерирам глупаците, а ти постъпи като такъв. 23.Защо поне не вложи парите ми в банка, за да имам малка печалба от тях?” 24.Тогава каза на стоящите там:
„Вземете парите от него и ги дайте на слугата, който удвои парите ми.” 25.Те казаха: „Но господарю, той вече има двойно повече?” 26.А той им отговори: „Ето какво имам в предвид: Рискувайте всичко и получете повече отколкото някога сте мечтали. Действайте предпазливо и ще свършите с празни кесии. 27.А колкото до враговете ми, които протестираха срещу

управлението ми, убийте ги пред мене.” 28.След като
Исус разказа тази притча, Той продължи по пътя Си за
Ерусалим. 29.И когато наближи Витфагия и Витания до
Елеонския хълм, изпрати двама ученика напред. 30.Исус им каза: „Идете в селото, което е пред вас и като влизате, ще намерите завързано младо магаре, което никой не е възсядал. Развържете го и го доведете.
31.Ако някой ви попита, защо го развързвате, кажете, че на Господа трябва.” 32.Изпратените отидоха и намериха всичко точно както Исус им беше казал.” 33.И докато развързваха магарето, стопанина му попита:
„Защо отвързвате магарето?” 34.Учениците отговориха:
„На Господа трябва.” 35.Те го заведоха при Исус, наметнаха дрехите си на гърба му и помогнаха на Исус да се качи. 36.И докато Той яздеше, хората постилаха дрехите си по пътя. 37.Когато Исус започна да слиза надолу по Елеонския хълм, голямото множество от
Негови ученици, започнаха да хвалят Бога за всичките чудеса, които бяха видели. 38.Те викаха: „Благословен е царят, който идва в Господното име! Мир на небето и слава във висините.” 39.Някои фарисеи, измежду хората
Му казаха: „ Учителю, накарай учениците Си да спрат да викат!” 40.Но Исус отговори: „Ако те змълчат, то

камъните ще започнат да викат.” 41.Когато наближи и видя Ерусалим, Той започна да плаче и каза: 42.”Ако беше само разпознал този ден и всичко, което беше добро за тебе! Но сега е твърде късно. 43.Ще дойдат дни, когато враговете ти ще доведат тежкото си въоръжение и ще те обсадят, притискайки те от всички страни. 44.Те ще смажат тебе и децата ти, и камък няма да остане непокътнат. И всичко това е защото не разпозна и не прие посещението на Бога.” 45.Когато
Исус влезе в храма, започна да изпъжда хората, които продаваха. 46.Той им каза: „Писанията казват: „ Моят дом е дом за молитва, а вие сте го обърнали на религиозен пазар.” 47.Оттогава Исус поучаваше всеки ден в храма. Главните свещеници, религиозните учители и народните водачи, търсеха начин да Го убият. 48.Но не можеха, защото всички хора го слушаха с голямо желание.
20
1.Един ден Исус поучаваше хората в храма и проповядваше благовестието. Главните свещеници, религиозните учители и началниците Му се противопоставиха като казаха: 2.„Покажи ни препоръките Си. Кой ти даде право да говориш и да

действаш по този начин?” 3.Исус отговори: „Нека първо да ви питам нещо: 4.Кой даде право на Йоан Кръстител да кръщава, небето или хората?” 5.Те се изтеглиха назад и разискваха помежду си казвайки: „Ако кажем
„небето”, Той ще ни попита защо не му повярвахме.
6.Ако кажем „хората”, народа ще ни разкъса на парчета, защото са убедени, че Йоан беше Божий пророк.” 7.Те се съгласиха да отстъпят пред Исус и да кажат, че не знаят. 8.Исус им каза: „Тогава и Аз няма да отговоря на въпроса ви.” 9.След това разказа на хората една притча:
„Един човек засади лозе. Даде го под наем на земеделци, замина на пътешествие и го нямаше дълго време. 10.По време на беритбата, той изпрати при земеделците един слуга да вземе печалбата му, но те го биха и го отпратиха с празни ръце. 11.Стопанинът изпрати втори слуга, но те го биха, оскърбиха и го отпратиха с празни ръце. 12.Той изпрати трети слуга, но те и него биха, нараниха и изхвърлиха извън лозето. 13.Тогава стопанинът на лозето каза: „Ето какво ще направя: Ще изпратя любимия си син, със сигурност ще покажат уважение към него.” 14.Но когато земеделците, го видяха да идва, те бързо се събраха и си казаха: „Това е наследникът, нека да го убием, за да стане наследството

наше.” 15.И така, те го изхвърлиха извън лозето и го убиха. Какво мислите, че ще стори стопанинът? 16.Той ще дойде, ще убие земеделците, а лозето ще даде на някой друг.” Когато хората чуха това, казаха: „Дано никога да не се случи!” 17.А Исус ги погледна и каза:
„Тогава какво е значението на писанието: „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, стана най-важния от всички камъни? ” 18.Всеки, който падне върху този камък ще счупи всичките си кости, всеки върху когото камъкът падне, ще бъде напълно смазан.” 19.Религиозните учители и главните свещеници искаха веднага да Го хванат, защото знаеха, че говореше за тях, когато разказа тази притча, но се страхуваха от хората.
20.Търсейки възможност да хванат Исус, те изпратиха шпиони, които се преструваха на искрено любознателни, надявайки се да го измамят да каже нещо, което би Му причинило проблеми със закона.
21.Те Го попитаха: „Учителю, знаем, че си искрен и директен в поученията Си, не поощряваш никого, а поучаваш вярно и точно в Божият път. 22.Кажи ни, законно ли е да плащаме данъци на императора или не?”
23.Исус знаеше, че се опитват да Го измамят, затова им каза: 24.„Покажете Ми една монета. Чий образ и име са

на нея?” Те отговориха: „На императора.” 25.Тогава им каза: „Дайте дължомото на императора, както и дължимото на Бога.” 26.Те не можаха да Го накарат да каже нещо грешно пред хората, и отговорът Му така ги изненада, че не казаха нищо. 27.Садукеите, не вярваха във възкресението след смъртта. Някои то тях дойдоха при Исус и казаха: 28.„Учителю, Мойсей е писал, че ако женен мъж умре бездетен, брат му трябва да се ожени за вдовицата, и първородният им син ще бъде счетен за дете на мъртвия му брат. 29.Имаше седем братя, първият се ожени, но умря бездетен. 30.Вторият брат се ожени за вдовицата, но също умря бездетен. 31.Същото се случи и с третия. И така всичките седем братя, се ожениха за вдовицата, но умряха бездетни. 32.После умря и жената. 33.Когато Бог възкреси хората, чия съпруга ще бъде тя? Всичките седем братя бяха женени за нея.” 34.Исус отговори: „Тука бракът е главно занимание и грижа, но не и там. 35.Ония, които са включени във възкресението от мъртвите, вече няма да се женят, нито да умират. 36.Вярвайте, те ще имат по- добри неща, за които да мислят. Тогава всичката радост и близост ще бъдат с Бога. 37.Дори Мойсей при горящия храст, възкликна за възкресението наричайки

Бога: „Бог на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков!”
38.Той не е Бог на мъртвите, а на живите. В Божиите очи всички хора са живи.” 39.Някои от религиозните учители казаха: „Учителю, добър отговор даде.”
40.Оттогава не смееха да Му задават никакви въпроси.
41.Исус попита: „Защо хората казват, че Христос ще бъде син на цар Давид? 42.В книгата на псалмите самия
Давид казва: „Господ каза на моя Господ, седни отдясно
Ми, 43.докато положа враговете Ти за Твое подножие.”
44.Давид говори за Христос като за свой Господ, как тогава Той може да бъде негов син?” 45.И докато всички хора Го слушаха, Той каза на учениците Си: 46.
„Пазете се от религиозните учители, които обичат да се разхождат облечени в академичните си мантии, да се перчат под блясъка на общественото ласктелство, да се наслаждават на важните постове и да сядат на главното място на всяко църковно събрание. 47.През цялото време експлоатират слабите и безпомощните, като дългите им молитви са най-лошото, което тия хора получават. Но на края ще си платят за всичко това.”
21
1.След това Той повдигна очите Си и видя как богаташите, пускаха даровете си в кутията за дарения.

2.Видя и една бедна вдовица, която пусна две малки монети. 3.Исус каза: „Истината е, че тази вдовица днес даде най-големия дар. 4.Всички останали дадоха, това, което им е излишно, а тя даде много повече отколкото може да си позволи, даде всичко, което имаше.” 5.Един ден хората стоящи наоколо разговаряха за храма, като коментираха неговата красота, великолепната каменна зидария и посветените дарове. 6.Исус каза: „Идва време, когато всеки камък от тази сграда на която толкова много се възхищавате, ще бъде натрошен.” 7.Попитаха
Го: „Учителю, кога ще се случи това? Какъв знак ще получим, за това, което предстои да стане?” 8.Той каза:
„Внимавайте да не бъдете измамени. Мнозина ще дойдат използвайки Моето име. Те ще ви казват: „Аз съм
Христос” и „Времето е близо.” Не ги следвайте!
9.Когато чуете за войни и бунтове, запазете здрав разум и не изпадайте в паника. Тези неща трябва първо да се случат, но това не е свършекът.” 10.Тогава им каза:
„Народ ще се бори срещу народ, и царство срещу царство. 11.Ще има големи земетресения, и на много места хората ще умират от глад и ще страдат от ужасни болести. И всякакви ужасни неща ще бъдат видяни на небето. 12.Но преди всичко това да се случи, хората ще

ви арестуват, ще ви преследват и ще ви влачат по съдилища и затвори. И ще става от лошо по-лошо, всички ще скочат срещу вас защото носите Моето име.
13.Но това ще бъде вашата възможност да говорите за вярата си. 14.Не се тревожете, за това какво ще кажете в своя защита. 15.Аз ще ви дам думи и мъдрост, щото никой от противниците ви няма да може да ви опонира или противоречи. 16.Ще бъдете предадени даже от собствените си родители, братя, роднини и приятели, а някои от вас ще бъдат убити. 17.Всички ще ви мразят, защото сте се посветили на Мене. 18.Въпреки това, всяка подробност от вашето тяло и душа, дори космите на главата ви, са под Моите грижи и нищо от вас няма да бъде изгубено. 19.Това, което се изисква от вас е да издържите докрай, и няма да съжалявате, защото ще бъдете спасени. 20.Когато видите Ерусалим обграден от войски, знайте, че идва времето той да бъде разрушен.
21.Тогава ония, които са в Юдея, трябва да бягат в планините, а които са в Ерусалим трябва да го напуснат.
Ония, които са на полето не трябва да се връщат в града.
22.Това е денят на въздаянието, и всичко написано за него ще се сбъдне. 23.Особено трудно ще бъде за бременните жени и кърмачките. Навсякъде в страната

хората ужасно ще страдат и ще бъдат наказани.
24.Някои от тях ще бъдат убити с меч, а други ще бъдат откарани в плен в чужди държави. Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докато времето в което им е позволено да извършат тия неща се изпълни. 25.Странни неща ще се случват със слънцето, луната и звездите.
Народите по земята ще бъдат дълбоко обезпокоени и объркани, поради бученето на морето и вълните.
26.Хората ще треперят от страх в очакване на онова, което ще се случи със света. И силите на вселената ще бъдат разклатени. 27.Тогава ще видят Човешкия Син, идващ в облак с велика сила и слава. 28.Когато всичко това започне да става, изправете се и бъдете смели, защото скоро ще бъдете освободени.” 29.Исус им разказа една притча: „Погледнете смокиновото дърво или някое друго дърво. 30.След като се разлисти, вие сами знаете, че идва лятото. 31.По същия начин, когато видите тези неща да се случват, знайте, че Божието царство е близо. 32.Можете да бъдете сигурни, че някои хора от това поколение, ще бъдат живи докато всичко това се случва. 33.Небето и земята ще преминат, но
Моите думи няма да преминат. 34.Не прекарвайте цялото си време в житейски грижи и в мисли за това

какво ще ядете и пиете. Ако го правите, оня ден ще ви хване внезапно, 35.като в капан, защото ще изненада всички, които живеят по земята. 36.И така, каквото и да правите не заспивайте, постоянно се молете, за да имате силата и разума да преминете през всичко, което предстои и да свършите стоящи пред Човешкия Син.”
37.Исус поучаваше всеки ден в храма, а прекарваше нощите на Елеонския хълм. 38.Всички хора ставаха рано, и отиваха в храма за да слушат поученията Му.
22
1.Наближаваше празникът на безквасните хлябове наречен Пасха. 2.Главните свещеници и религиозните учители търсиха начин да се отърват от Исус, но поради страха си от хората, също така те търсиха и начин да си покрият следите. 3.Тогава Сатана влезе в Юда наречен
Искариот, който беше един от дванадесетте. 4.Юда отиде при главните свещеници и при началниците на храмовата стража и обсъди с тях как да им предаде
Исус. 5.Те бяха много доволни и се съгласиха да му платят. 6.Той им даде дума, и от този момент, започна да търси начин да предаде Исус, но далеч от очите на хората. 7.Дойде денят по време на празника на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи

пасхалното агне. 8.Исус изпрати Петър и Йоан и им каза: „Идете и пригответе пасхалната храна, за да я ядем.” 9.Но те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?” 10.А Той им каза: „Влезте в града и ще срещнете един човек носещ стомна с вода. Идете след него в къщата в която влезе. 11.Кажете на стопанина на къщата, че Учителят пита: „Къде е стаята, в която ще ям пасхата заедно с Моите ученици?” 12.Той ще ви заведе по стълбите и ще ви покаже голяма и обзаведена стая, там пригответе храната.” 13.Петър и Йоан отидоха. Те намериха всичко точно както Исус им беше казал и приготвиха пасхалната храна. 14.И когато дойде времето да се яде пасхата, Исус и апостолите бяха на масата. 15.Исус им каза: „Дълбоко желаех да ям тази пасха с вас, преди да страдам. 16.И казвам ви, че няма да я ям отново, докато не се изпълни в Божието царство.”
17.След това Той взе чаша вино, благодари на Бога и каза: „Вземете това вино и го разделете помежду си.
18.Казвам ви, че няма да пия вече вино докато не дойде
Божието царство.” 19.И взе хляб, благодари, разчупи го, раздаде го на апостолите и каза: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мое възпоменание.” 20.Когато вечерята приключи, Той

направи същото и с чашата, като каза: „Това е Моята кръв, която се пролива за вас и с нея Бог сключва Своя нов завет. 21.Но оня, който ще ме предаде, е с Мене на трапезата. 22.Човешкия Син ще умре според както Му е определено, но горко на онзи, който Го предава.” 23.И апостолите започнаха да спорят един с друг, кой ли от тях би могъл да направи такова нещо. 24.След това възника разправия помежду им, за това кой трябва да бъде счетен за най-велик. 25.Исус им каза: „Царете обичат да се обграждат с важност, и хората с власт харесват да си поставят въображаеми титли. 26.Но с вас не трябва да е така. Нека по-старшият да стане с по- нисък ранг, и нека водача да действа като слуга. 27.Кого предпочиташ да бъдеш: този, който яде вечерята или този, който я сервира? Предпочиташ да ядеш и да ти се сервира нали? Но Аз заех мястото Си сред вас като
Един, който слугува. 28.И вие останахте с Мен, въпреки всички трудности. 29.Сега ви давам правото да управлявате като царе, точно както Моя Отец Ми даде това право. 30.И ще ядете на Моята трапеза в царството
Ми, ще седнете на трона да съдите дванадесетте
Израилеви племена.” 31.Тогава Исус каза: „Слушай Ме
Симоне! Сатана изисква правото да изпита всеки един от

вас, както земеделец отделя житото от люспите. 32.Но
Аз се молих за теб да не изгубиш вярата си. Затова когато се възстановиш, укрепи и другите ученици.”
33.Петър каза: „Господи, готов съм да отида с Тебе в затвора и дори да умра с Теб.” 34.Исус отвърна: „Петре, казвам ти, че преди петела да пропее утре сутринта, ти три пъти ще кажеш, че не Ме познаваш.” 35.Исус попита учениците Си: „Когато ви изпратих без кесия с пари, без пътна чанта и без обувки, останахте ли лишени от нещо?” Те отговориха: „Не.” 36.Тогава им каза: „Но сега, който има кесия с пари нека да я вземе, също си вземете и пътна чанта. И ако нямате нож, продайте някоя своя дреха и си купете. 37.Направете го, защото Писанията казват: „Той беше счетен за престъпник.” Това беше написано за Мене и скоро ще се изпълни.” 38.Учениците казаха: „Господи, ето тука има два ножа.” Исус им каза: „Достатъчно са.” 39.Исус както обикновено, излезе от града и отиде на Елеонския хълм. Учениците Му Го последваха. 40.Когато стигнаха, Той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.” 41.Той се отдалечи от тях на един хвърлей разстояние, падна на колене и се молеше: 42.„Отче, ако е волята Ти, отмахни тази чаша със страдание от Мен,

обаче не Моята воля да бъде, а Твоята. 43.И яви Му се ангел от небето, който Го укрепяваше. 44.Исус беше в голяма болка и се молеше толкова усърдно, че потта Му стана като капки кръв, които капеха на земята.
45.Когато свърши с молитвата, Той стана и отиде при учениците Си. Намери ги заспали и завладяни от скръб.
46.Каза им: „Защо спите? Станете и се молете да не бъдете изкушени.” 47.И докато Исус още говореше, дойде едно множество. То беше водено от Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи до Исус и Го поздрави с целувка. 48.Исус го попита: „Юда, с целувка ли смяташ да предадеш Човешкия син?” 49.Когато учениците видяха какво щеше да се случи попитаха:
„Господи, да ги нападнем с нож?” 50.Един от тях удари слугата на първосвещеника с ножа си и му отряза дясното ухо. 51.Исус каза: „Достатъчно!” И след това докосна ухото на слугата и го изцели. 52.А на главните свещеници, на храмовата стража и на началниците, които бяха дошли да Го арестуват каза: „Защо идвате с ножове и със сопи и се отнасяте с Мен като с престъпник? 53.Бях с вас всеки ден в храма и не Ме хванахте, но сега е вашето време, и на властта на тъмнината.” 54.И като Го хванаха, заведоха Го в къщата

на първосвещеника. Петър ги следваше от разстояние.
55.Някои хора бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него. Петър седна при тях, 56.и една слугиня като го видя, огледа го внимателно и каза:
„ Този човек беше с Исус.” 57.А Петър отрече казвайки:
„Жено, та аз дори не Го познавам!” 58.След малко друг го видя и каза: „Ти си един от тях.” Но Петър каза: „Не, не съм.” 59.Един час по-късно друг човек казваше настоятелно: „ Този човек беше с Исус, и двамата са от
Галилея.” 60.Петър отвърна: „Не зная за какво говорите.” И точно в този момент, докато все още говореше един петел пропя. 61.Тогава Господ се обърна и погледна Петър и той си спомни, че Господ му беше казал: „Преди да пропее петела, три пъти ще кажеш, че не Ме познаваш.” 62.Петър излезе навън и горко плачеше. 63.Мъжете, които охранявха Исус, Му се подиграваха и Го биеха. 64.Те Му завързаха очите и казаха: „Познай, кой те удари!” 65.И продължаваха да
Го оскърбяват по много други начини. 66.На разсъмване, народните старейшини, главните свещеници и религиозните учители се събраха и заведоха Исус в синедриона си. 67.Те Му казаха: „Кажи ни Ти ли Си
Месията?” Исус отвърна: „Ако ви кажа, няма да Ми

повярвате. 68.И ако ви задам въпрос няма да Ми отговорите. 69.Но от сега нататък, Човешкия Син, ще седи от дясно на Всемогъщия Бог.” 70.Тогава всички казаха: „Ти ли Си Божия Син?” Исус им отговори:
„Прави сте като казвате, че Съм.” 71.Те отвърнаха:
„Защо са ни нужни още свидетели, чухме самия Той да казва това.”
23
1.Всички в синедриона станаха и заведоха Исус при
Пилат. 2.И започнаха да Го обвиняват казвайки:
„Хванахме този човек, да разбунтува хората, и да ги кара да не плащат данъци на императора. Също така твърди, че е Месията, нашия цар.” 3.Пилат попита Исус:
„Ти ли си царят на юдеите?” Исус отговори: „Това ти го казваш, а не Аз.” 4.Пилат каза на главните свещеници и на придружаващата ги тълпа: „Не Го намирам виновен за нищо.” 5.Но всички те разпалено казваха: „С поученията Си, Той предизвикава смут сред хората и разваля спокойствието навсякъде, започвайки от
Галилея, а сега и по цяла Юдея. Той е опасен човек,
Който застрашава мира.” 6.Когато Пилат чу това, попита дали човекът е от Галилея. 7.И след като разбра, че Исус идва от област управлявана от Ирод, той Го

изпрати при него, който беше по това време в Ерусалим.
8.Отдавна Ирод искаше да види Исус и беше много щастлив, защото най-накрая щеше да има тази възможност. Той беше слушал много за Него и се надяваше да види някакво знамение от Него. 9.Ирод задаваше на Исус много въпроси, но Той не отговаряше.
10.А през това време главните свещеници и религиозните учители стояха, и Го обвиняваха за всякакви злини. 11.Ирод заедно с войниците си, Му се подиграваха и Го обиждаха. Облякоха Го във великолепна дреха и Го върнаха обратно при Пилат.
12.В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха, въпреки, че преди бяха врагове. 13.Пилат събра главните свещеници, началниците и народа и им каза: 14.„Вие ми доведохте този човек като един, който обръща хората срещу управниците. Аз Го разпитах пред всички вас и не
Го намерих виновен за никое престъпление в което Го обвинявате. 15.Ирод също не Го намери виновен, и Го изпрати обратно при нас. Този човек не е направил нищо, което да заслужава смъртна присъда. 16.Затова ще Го накажа, и после ще Го освободя. 17.А той се задължаваше да им освобождава на всеки празник по един затворник. 18.Но цялата тълпа крещеше казвайки:

„Убий Исус и пусни Варава.” 19.Варава беше в затвора, за вдигане на бунт в града и за убийство. 20.Тъй като
Пилат искаше да освободи Исус, той още веднъж каза на хората 21.Но те продължаваха да викат казвайки:
„Разпни Го! Разпни Го!” 22.Пилат им каза за трети път:
„Че какво престъпление е извършил? Не го намерих виновен за нищо заслужаващо смъртна присъда. Затова ще Го накажа и после ще Го освободя.” 23.Народа притискаше Пилат. Те викаха със силни гласове, че
Исус трябва да бъде разпнат, и най-накрая надделяха.
24.Пилат реши да им даде каквото желаят. 25.Той пусна
Варава, който беше в затвора за бунт и убийство, защото народа искаше да бъде освободен. А Исус предаде на волята им. 26.Когато войниците Го отведоха, те хванаха един мъж на име Симон, който беше от град
Киринея. Той идваше от нивата и те сложиха на него кръста, и го накараха да го носи след Исус. 27.А след
Него вървеше голямо множество, и в него имаше много жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28.Исус се обърна към тях и каза: „Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за вас и за децата ви. 29.Идва време, когато хората ще кажат: „Благословени са жените, които са безплодни, които не са раждали, и

които не са кърмили.” 30.Тогава ще кажат на планините: „Паднете върху нас!” а на хълмовете:
„Покрийте ни!” 31.Ако хората правят това със суровото дърво, какво ще правят с изсъхналото?” 32.И с Него доведоха други двама престъпника, за да бъдат убити.
33.Когато войниците дойдоха на мястото наречено
„Черепа”, те приковаха Исус на кръст. Също така приковаха и престъпниците, единият от дясната Му страна, а другият от лявата. 34.Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” И докато хората стояха, наблюдавайки Исус, войниците хвърлиха жребие за дрехите Му. 35.А началниците Му се подиграваха казвайки: „Той спаси другите. Ако е избраният от Бога Спасител, нека спаси Себе Си!”
36.Войниците също Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, казвайки: 37.„Ако
Си царят на Юдеите, спаси Себе Си.” 38.И над Него имаше надпис: „ Тоя е царят на Юдеите.” 39.Един от провесените престъпници също Го хулеше казвайки:
„Нали Ти Си Месията? Спаси Себе Си и нас!” 40.Но другият престъпник го смъмра казвайки: „Никак ли не се боиш от Бога? Не виждаш ли, че и ти си осъден като него? 41.Нашето наказание е справедливо и получаваме

заслуженото, а Този човек не е извършил нищо лошо.”
42.Тогава каза на Исус: „Господи, спомни си за мен, когато влезеш в царството Си.” 43.Исус му каза:
„Обещавам ти, че днес ще бъдеш с Мене в рая.”
44.Около обед тъмнина покри цялата земя, и се задържа до три часа след обяд. 45.Слънцето спря да грее и завесата на храма се раздра на две. 46.Исус извика:
„Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.” И след като каза това, Той умря. 47.Когато центурионът видя какво се случи, той прослави Бога казвайки: „Наистина, този човек беше праведен!” 48.И всички, дошли да гледат това зрелище, като видяха какво всъщност се случи, бяха завладяни от скръб и се отправиха към домовете си. 49.Всички Исусови приятели и жените, които бяха с
Него от Галилея стояха на разстояние и гледаха.
50.Имаше един човек на име Йосиф от юдейското село
Ариматея, който беше член на синедриона, и беше човек с добро сърце и благочестив характер. 51.Той не следваше плановете и действията на синедриона, 52.и живееше в очакване на Божието царство. Йосиф отиде при Пилат и поиска Исусовото тяло. 53.След като го свали от кръста, той го уви в плащеница. После положи тялото в гроб изсечен в една скала, гроб в който никой

не е бил погребван. 54.Беше петък и съботния ден настъпваше. 55.Жените, които бяха дошли с Исус от
Галилея последваха Йосиф и видяха как беше положено тялото Му в гроба. 56.След това се върнаха в града и приготвиха аромати и миро, но в съботния ден си починаха според заповедта на Мойсеевия закон.
24
1.В неделя рано сутрин жените отидоха на гроба, носейки ароматите, които бяха приготвили. 2.И намериха камъкът отвален от гроба. 3.Когато влязоха, не намериха тялото на Исус. 4.И докато се чудеха, изведнъж пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. 5.Жените се уплашиха и коленичиха на земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите? 6.Той не е тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви каза докато бяхте все още в Галилея. 7.Каза ви:
„Човешкия Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.” 8.Тогава си спомниха думите Му. 9.Те си тръгнаха от гроба, върнаха се в града и разказаха всичко на единадесетте апостола и на всички други. 10.Жените бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария майката на
Яков. С тях имаше и други жени, те разказаха всичко на

апостолите. 11.Но те смятаха историята им за пълна безмислица и не им повярваха. 12.Но Петър стана и изтича на гроба и като надникна вътре, видя само ленените превръзки. Тогава той се върна чудейки се какво е станало. 13.В същия ден двама от Исусовите ученици отиваха в едно село на име Емаус, което беше на около единадесет километра от Ерусалим. 14.И докато разговаряха и размишляваха за случилото се,
15.Исус се приближи и започна да върви заедно с тях.
16.Макар, че Го видяха те не Го разпознаха. 17.Той ги попита: „Какво обсъждате?” Те спряха и изглеждаха много натъжени. 18.Единия от тях на име Клеопа каза: „
Ти ли си единствения в Ерусалим, който не знае за станалото там тия дни?” 19.Исус попита: „Какво е станало?” Те Му казаха: „Ние обсъждахме станалото с
Исус от Назарет. Той беше пророк, силен в думи и в дела, пред Бога и пред всички хора. 20.Но нашите главни свещеници и началници Го осъдиха на смърт и
Го разпнаха. 21.Ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще освободи Израел. Нещо повече, днес е третия ден откакто всичко се случи. 22.Някои от жените измежду нас ни изненадаха. Те отишли на гроба рано тази сутрин,
23.но не намерили тялото на Исус. Върнаха се и ни

казаха, че са видели във видение ангели, които им казали, че Той бил жив. 24.И някои от мъжете, които бяха с нас отидоха на гроба и го намериха така както жените бяха казали. Но не видяха Исус. 25.Тогава Исус им каза: „Колко сте глупави и мудни да повярвате във всичко казано от пророците! 26.Не трябваше ли
Спасителят да пострада така и да влезе в славата Си?”
27.И започна да им обяснява всичко написано за Него в писанията, започвайки със закона на Мойсей и с книгите на пророците. 28.Когато приближиха селото, в което отиваха Исус се държеше така сякаш ще отива по- надалеч. 29.Но те Го молеха: „Остани с нас! Става късно, и денят привършва.” И Той влезе в къщата за да остане с тях. 30.След като Исус седна на трапезата, Той взе хляб, благослови го, разчупи го и им го даде.
31.Тогава очите им се отвориха и те Го разпознаха, но
Той изчезна от погледа им. 32.Те си казаха един на друг:
„Не бяхме ли развълнувани, когато говореше с нас по пътя и ни разкриваше значението на писанията?” 33.И в същия час двамата ученика се върнаха в Ерусалим, където намериха единадесетте апостола и ония, които бяха с тях събрани заедно. 34.И научиха от събранието, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

35.Тогава двамата ученика разказаха за станалото по пътя и как разпознали Исус, когато разчупваше хляба.
36.И докато разказваха за това, Исус застана посред тях.
Той им каза: „Мир да бъде с вас.” 37.А те се уплашиха, защото си мислеха че виждат дух. 38.Но Исус им каза:
„Не се страхувайте и не позволявайте на съмненията да ви завладеят. 39.Погледнете ръцете Ми, погледнете нозете Ми, това наистина Съм Аз. Докоснете Ме, огледайте Ме от главата ди петите, защото духа няма мускули и кости като тия.” 40.Като им говореше това,
Той им показа ръцете и нозете Си. 41.Те все още не вярваха на очите си, това им дойде в повече и изглеждаше твърде хубаво за да е истина. Исус попита:
„Имате ли нещо за ядене?” 42.Дадоха Му парче от печена риба и меден сок. 43.Той взе и яде, пред очите им. 44.След това им каза: „Докато бях още с вас, ви казах, че всичко написано за Мен в Мойсеевия закон, в книгите на пророците и в Псалмите трябваше да се изпълни.” 45.Тогава Той им помогна да разберат писанията. 46.Каза им: „Писанията казват, че Христос трябва да пострада и на третия ден да възкръсне от мъртвите. 47.Също така казват, че в Негово име, трябва да се говори на всички народи да се обърнат към Бога и

да променят начина си на живот, за да им бъдат простени греховете, като се започне от Ерусалим.
48.Вие сте свидетели на това. 49.Изпращам ви обещанието на Отец Ми. Стойте в града, докато приемете сила от небето.” 50.След това Исус ги заведе на едно място до Витания. Там Той вдигна ръцете Си и ги благослови. 51.И докато ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. 52.Учениците след като
Му се поклониха, се върнаха в Ерусалим много щастливи. 53.Те прекарваха времето си в храма, славещи Бога.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: