% от пациентите смятат, че са жертва на медик

90% от пациентите смятат, че са жертва на медик

- Аз първо искам да подчертая, че тази статистика по никакъв начин не е категорична. Това са данни, които ние събираме, но не мога да се ангажирам, че само това са делата и само това са осъдените лекари. Иначе тези цифри са за период от 10 години, а причината да нямаме точна статистика е именно в бавния процес. На три инстанции едно такова дело може да продължи в най-добрия случай 2-3 години и да стигне до 8-9 г.

- Това гинеколозите и хирурзите да бъдат най-съдени го отдавам на спецификата на тяхната работа - оперативна, високорискова, с елемент на спешност. И двете специалности предразполагат към напрежение, натовареност, което е и предпоставка по-често да се случват инциденти в тези области. Всъщност най-голямото получено обезщетение след дело е именно за лекарска грешка на гинеколог - смърт на родилка и бебе, а присъдата е за близо 900 000 лв. След тези две специалности се нареждат анестезиолозите, има немалко дела и с педиатри.

- Коремни операции, раждания, и то особено по оперативен път, когато трябва да се вземе решение дали да се следва нормалният ход и жената да роди по естествен начин или чрез секцио. Говорим дори за грешки на системата. Имаме например казуси, в които родилка отива за трето раждане. Ясно е, че то трябва да се случи по оперативен път с оглед на някакви показатели, но лечебното заведение и екипът не са подсигурени. Защото да речем най-близкият кръвен център е на 200 км от тази болница, а жената започва да кърви. Или пък започва нормално раждане, в болницата няма анестезиолог, а по някаква причина се налага то да премине в цезарово сечение и се чака час и половина анестезиологът, в което време бебето умира. Давате си сметка какви големи трагедии са това и как не винаги отговорността е персонална на конкретния лекар.

- Аз консултирам както пациенти, така и лекари или лечебни заведения. Когато говорим за лекарски грешки, най-често към мен се обръща или пострадалият, или, ако за съжаление той е починал, негови близки. Най-често роднините в мъката си не са склонни да си търсят правата в началото, освен ако не се е случило нещо фрапиращо, което да ги подтикне натам.

Практиката ми показва, че като минат година-две, те преосмислят нещата, започват да събират документи, да се консултират. Докато когато самият пострадал потърси помощ, това се случва значително по-скоро след събитието, особено когато той има желание да получи някакво обезщетение, за да се оперира втори път или да отиде на рехабилитация. Дори понякога вследствие на неправилно решение, или т.нар. лекарски грешки, хората губят работата си и няма как да продължат живота си оттук нататък по същия начин. Затова аз винаги обяснявам, че хората не искат обезщетения, за да забогатеят, а за да продължават да живеят нормално.

- Може ли да се каже в процентно отношение какъв е изходът на успешните дела?

- Не мога да определя категорично, защото това зависи от много неща. На първо място от казуса на пациента, на второ - от адвоката, защото медицинското право е много специфична материя и ако един юрист не може да разчете и да разбере медицинската документация, той няма как да заведе дело. В това много лоша роля играят и част от пациентските организации, зад които се прикриват адвокатски кантори. Защото те не разбират толкова от медицинско право и понякога опорочават дела, които с а могли да бъдат изцяло в полза на пациента, да се спечели едно добро обезщетение, но заради техните незнания не са успели да го доведат до такъв позитивен край. И точно затова се насажда в обществото, че няма осъден лекар, няма получено обезщетение, а това не е така. Не мога да кажа конкретно 50,60 или 100%, защото всеки казус е индивидуален, но мога да кажа, че в моята практика при случаите, които съм имала и поемам, почти нямам изгубено дело. Което идва да покаже, че успяваме да получим някакво възмездие и справедливост, когато говорим за лекарски грешки.

- Изключително трудно. На първо място процесът на доказване започва с една доста често манипулирана и опорочена медицинска документация, тъй като ние нямаме стандарт, по който тя се води. Затова историята на заболяването на пациента може да бъде попълвана, допълвана, надписвана и дори да изчезне. Понякога вътре се вписват неща, които противоречат на медицинската логика и на процеса на лечение и се пишат с оглед например отчетност пред здравната каса. Друг проблем са показанията, защото много често лекарите отказват да свидетелстват или затаяват истината. Оттам стигаме до проблема и с вещите лица, които, първо, са малко на брой и, второ, им се заплаща изключително малко, а работата е свързана с интелектуален труд, изключително напрежение и натовареност. Затова много често лекарите отказват да са вещи лица, което забавя процесите.

- Безспорно има такава тенденция. Дори има направено проучване, което показва, че в периода 1994-2000 г. едва 2% от пациентите, които са били в някакво лечебно заведение, са отговаряли позитивно на въпроси като "имате ли претенции към лечението си?" или "смятате ли, че сте жертва на лекарска грешка?". В последните 10 години този процент е нараснал на 89, т.е. близо 90% от пациентите се чувстват по някакъв начин като жертви. Отварям скоба и отбелязвам, че човек, който е преминал по някакъв начин през лечение, може да се чувства така и тази статистика не може да бъде абсолютно достоверна, но е достатъчно показателна. Още повече че това е световна тенденция. Аз често консултирам в Европа, в различни страни и виждам, че все повече работа и дела имаме. За съжаление лекарите смятат, че адвокатите едва ли не обикалят болниците и си търсят клиенти, затова искам да отбележа, че никога не се е налагало да правим нещо подобно. Първо, защото е забранено от закона и второ, защото има достатъчно много пациенти, които вече си търсят правата. А това да отричаме проблема, няма да доведе до позитивно решение.

- Да, дори имаме такива дела, които са за лоши битови условия или за лошо отношение на медицинския персонал към конкретен пациент. Това не се случва само с родилките, макар че може би младите жени, давайки нов живот, са по-ентусиазирани да дадат гласност, но лошото отношение за съжаление все повече не е рядкост, особено в провинцията. Аз го отдавам на това, че лекарската работа е изключително отговорна и натоварваща, но в същото време не оправдавам лекарите, които имат такова отношение. Знам за фрапиращи случаи, имала съм подобни дела. Думи, които никога не съм вярвала, че лекар може да изрече, като въпрос към онкоболен пациент - "Какво става, расте ли ти туморът?", с ехидна усмивка, може да накара всеки човек в такова състояние да се срине психически и това малко или много да се отрази на физическото му състояние. А не трябва да забравяме, че донякъде връзката на доверие между лекар и пациент е основното, на което се гради самото лечение. Има сериозен проблем с отношението към психичноболните, все още има много лечебни заведения, в които те биват връзвани, третирани по недостоен и нехуманен начин. Това в повечето случаи става не от самите лекари, а от помощния персонал, който се намира изключително трудно.

- Да, имам. За смърт на родилка в провинцията. Периодът на присъдата е 5 години, но тя не е окончателна и не е влязла в сила. Тя обаче не е единствената ефективна присъда към лекар. Има още много. Просто в обществото се насажда погрешно мнение, че няма лекар в затвора. Напротив, има, дори в момента в Русе един лекар излежава ефективна присъда от 3 години. Примерите са достатъчно много.

- "Искам той да страда, колкото съм страдал аз", "Искам да лежи в затвора и да не може да работи повече, за да не уврежда други пациенти" или "Искам обезщетение, за да продължа пътя си".