SWOT анализ на стопанския сектор на община Кочериново

SWOT анализ на стопанския сектор на община Кочериново

1. 
   Силни страни:
   

• 
  наличие на значителен дял земеделски земи, които заемат половината от територията на общината и благоприятстват развитието на растениевъдство и животновъдство;
  
• 
  съществуващи горски масиви, разположени върху над 40% от площта на общината и създаващи условия за развитие на високопланинско животновъдство и дървопреработващата промишленост;
  
• 
  наличие на обширни площи с овощни насаждения и традиции в областта на овощарството; близост на общината до Научно – изследователски институт по овощарство в областния център – гр. Кюстендил;
  
• 
  благоприятно развитие на шивашката индустрия в региона;
  
• 
  атрактивни природни дадености, културни и исторически забележителности, които са обективни фактори за развитие на туризъм;
  
• 
  добри транспортни връзки, улесняващи търговската дейност на преработвателните предприятия в общината.
  

2. 
   Слаби страни:
   

• 
  липса на реално действащи промишлени предприятия в общината и разрушаване на материално-техническата им база;
  
• 
  слабо развит частен сектор, респ. липса на предприемачество в сектора на малкия и среден бизнес;
  
• 
  неразвит сектор “Услуги”, което рефлектира върху социално-икономическото развитие на общината като цяло;
  
• 
  липса на действащи структури в областта на туризма и ресторантьорството;
  
• 
  малко на брой земеделски кооперации и липса на организации на селскостопански производители;
  
• 
  невъзстановяване на производствените условия за ефективното развитие на селското и горско стопанство:
  
  • 
    близо половината от земеделския фонд на общината е необработваем;
    
  • 
    общината не притежава собственост върху горските фондове;
    
  • 
    земеделските земи на отделните частни собственици все още са разпръснати на различни места /процесът на уедряване на земята все още не е приключил/, което затруднява ефективната експлоатация на земята;
    
  • 
    селскостопанският машинен парк е изключително беден и технически остарял.
    
• 
  липса на информация за действащите програми и фондове за субсидиране и/или финансиране на различните стопански отрасли.
  

3. 
   Възможности:
   

• 
  предпоставки за ефективно развитие на земеделието съгласно селскостопанската политика на ЕС за периода 2007 – 2013г., която отдава приоритет на: екологосъобразното земеделие, запазване на установените традиции в региона и подобряване на териториалния баланс в Общината. Ще се осигури възможност за приоритетно финансиране на овощарството в общината и активни дейности по обработка на земеделските фондове;
  
• 
  установяването на тясна връзка между развитието на сектор „Растениевъдство” и постиженията на научно-изследователската дейност в Областния център, в частност на Научно– изследователски институт по овощарство;
  
• 
  развитие на еко и културния туризъм, вследствие реализиране на проекта „Стобските пирамиди”, финансиран по програма ФАР на ЕС;
  
• 
  развитие на горското стопанство, дърводобива и дървообработвателния сектор след приключване на процеса по възстановяване на собствеността върху горските масиви;
  
• 
  развитие на сектора на малките и средни предприятия и подобряване на достъпа на малкия и среден бизнес до субсидиране и кредитиране, чрез финансови инструменти и програми на ЕС;
  
• 
  по-активно навлизане на външни инвестиции, след приемане на България в ЕС, най-вече от страна на гръцки инвеститори;
  
• 
  установяване на устойчиво трансгранично партньорство и създаване на трайни икономически структури, предвидени като основен раздел във Финансовата перспектива на Европейската комисия за периода 2007-2013 г.
  

4. 
   Заплахи:
   

• 
  забавяне на процедурата по възстановяване на собствеността върху горските фондове от страна на Министерство на земеделието и горите;
  
• 
  невъзможност на съществуващите производствени единици да отговорят на изискванията на ЕС за технологични стандарти и здравословни и безопасни условия на труд;
  
• 
  недостатъчни инвестиции, вкл. външни за разкриване на нови икономически структури;
  
• 
  влошаване конкурентноспособността на продуктите от стопанските сектори в общината в резултат на навлизане на стоки от Европейския пазар;
  
• 
  продължаване на емиграцията на млади квалифицирани работници и служители.
  

Количествена оценка на SWOT анализа на стопанския сектора на община Кочериново е представен в Таблици 20 и 21 и Графика 12.

Отново е налице тенденция на неизползване на потенциала на общината за развитие на стопанския сектор. Отново лицето на фигурата между осите на слабите страни и възможностите и най – голяма /17,53 кв.ед./. Положителна характеристика на икономиката на община Кочериново е, че заплахите за бъдещото развитие имат най – ниски стойности. Последното обаче не означава, че те няма да се проявят с най – силно действие, ако общината и населението не предприемат мерки за създаване на благоприятни условия за развитие на бизнеса.