О т ч е т за програмната, технологичната и финансовата дейност

През посочения период програма “Хоризонт” на БНР постави като свой приоритет изпълнението на задълженията на обществените доставчици на медийни услуги по чл. 6 ал. 2 и 3 от Закона за радиото и телевизията и индивидуалната програмна лицензия. Програмата продължи да изпълнява своите основни информационни и коментарни функции. По отношение на музиката възникнаха сериозни затруднения в първите два месеца на 2017 г. поради кризата с „Музикаутор“. Тя се отрази в подбора и реализацията на цялото програмно съдържание. Налагаше се прецизен и съобразен със Закона за авторските и сродни права подбор на музиката във всички предавания. След разрешаването на кризата програмата отново предоставя на своите слушатели съвременна българска и чуждоезична музика. Беше подготвена, одобрена и приета нова основна звукова опаковка на програмата, която от месец февруари вече е в ефир.

През отчетния период програмата се включи активно в кросмедийната автореклама на събития, продуцирани от БНР и изяви, свързани с музикалните състави на радиото. Събитията бяха анонсирани и отразявани в различните предавания и часови пояси на програма „Хоризонт“ с богата информационна и звукова картина.

През отчитания период програмата продължи да предоставя бърза, точна, вярна и обективна информация на всички слушатели в страната и на българите в чужбина. В резултат на предприетите организационни и редакционни мерки е налице качествено подобряване на информацията както от страната, така и от приоритетни за българската външна политика държави. Бързо се утвърдиха назначените след конкурс нови кореспонденти на БНР във Велико Търново, Добрич, Сливен и Кюстендил. В чужбина започна работа постоянният кореспондент на БНР в Лондон, който следи отблизо проблемите на многобройната българска диаспора, сложните процеси, свързани с Брекзит и актуалните събития в Обединеното кралство. Предприехме действия за откриване на постоянен кореспондентски пункт в съседна Турция с оглед спецификата на отношенията ни с тази съседна страна. Очакваме акредитирането на кореспондента ни от компетентните власти в Турция. Открихме процедура за изпращането на постоянен кореспондент на БНР в Москва. По този начин Българското национално радио ще се превърне в единствената медия с четири постоянни кореспондентски пункта зад граница (Брюксел, Лондон, Москва и Истанбул) в съответствие със сложността и динамиката на международните отношения. Освен постоянните пунктове, БНР разполага с мрежа от сътрудници в САЩ, Франция, Гърция, Кипър, Израел и др. В новинарските емисии и актуално-публицистичните предавания, значимите събития в България и в света имаха пълно информационно покритие. Отразени бяха серия извънредни събития като: атентатите в Истанбул, в Лондон, в Манчестър, в Санкт Петербург и в Стокхолм, както и химическата атака в Сирия и последвалите въздушни удари от страна на въоръжените сили на САЩ. Събитията бяха отразени пълно и обективно, благодарение на професионалната работа на екипите на предаванията – водещи, новинари, репортери и кореспондентите на БНР в чужбина.

През месец януари програма „Хоризонт“ отрази директно заключителното изявление на президента Росен Плевнелиев и церемонията по встъпването в длъжност на президента Румен Радев. Новоизбраният държавен глава избра именно програма „Хоризонт“ за първото си интервю по повод стоте дни от встъпването му в длъжност.

Извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. и предшестващата ги предизборна кампания бяха отразени в програмата в съответствие с българското изборно и медийно законодателство. Добрата работа на програма „Хоризонт“ беше отличена в мониторинговия доклад на Съвета за електронни медии. Инициатива на „Хоризонт“ беше включването в споразумението на Българското национално радио с политическите сили за изборите на публицистични форми, различни от познатите. Това са нови форми, в които не се подценява ролята на журналиста като модератор на диспутите. Те помагат повече на гражданите да направят своя информиран избор. Програмата проследи гласуването на българите в чужбина със специални пратеници в Турция, Сърбия (Западните покрайнини), Германия и Испания. Вотът във всички места в Европа и в света, където има български общности, беше проследен и отразен от кореспондентите и сътрудниците на БНР зад граница. В деня на вота бяха излъчени на живо изявленията пред журналисти на президента Румен Радев и на служебния министър-председател Огнян Герджиков.

През февруари беше актуализирана концепцията за преформатирането на предаването „Нещо повече“ като коментарно обобщение на деня.

Програма „Хоризонт“ успешно наложи предаването „Новинарски час“, което се излъчва в т.нар. „драйв тайм“, и го утвърди като предпочитан източник на актуална информация и обективни анализи за важните събития от деня.

Програма “Хоризонт” предаде на живо тържествената церемония в почит на Васил Левски през февруари, тържествената заря-проверка по повод националния празник 3 март, както и честванията на годишнината от Априлското въстание и на 24 май – денят на българската просвета и култура.

Бяха реализирани три изнесени предавания – от Холандия и Испания (предаването за фолклор „Имат ли песните спиране“) и от Априлци (Хора, пътища, автомобили). От първата неделя на месец май започна излъчването на новото седмично фолклорно предаване „Двуглас“.

Екипи на “Хоризонт” подготвиха и успешно реализираха трите традиционни за програмата конкурса – „Музикант на годината“ – за класическа музика, „Ескалатор“ – за българска забавна песен, и „Млади фолклорни таланти“. И трите събития приключиха с галаконцерти, които бяха излъчени в ефира на програмата.

Бяха излъчени директно футболните мачове от вътрешното първенство, срещи на националния шампион „Лудогорец“ в европейските турнири и двубоите на националния отбор на България в квалификациите за Световното първенство по футбол.

Екипите на програма „Хоризонт“ преминаха през квалификационни курсове по правоговор и езикова подготовка.

Беше подобрена работата по съдържанието и актуалността на страницата на програма „Хоризонт“ в Интернет.

„Христо Ботев“ е 24-часова програма с културно-образователен, публицистичен и музикален профил. Освен студийната продукция, която е уникална в радиосредата у нас, програмата продуцира български драматургични и литературни произведения, транслира всички по-значими сценични прояви в областта на музикалната класика и фолклора у нас и в чужбина, знакови спектакли от българския и международен културен живот. По нея се предават концертите на съставите на БНР. Тя е дългогодишен организатор и на национални и международни конкурси в областта на литературата, драматургията, забавната музика, фолклора, хумора, детското поетично творчество, както и на хората в неравностойно положение. Програмата е съавтор и на значими прояви в столицата и в страната, заедно с наши и чужди институти в областта на образованието, музиката, икономиката, регионалното развитие и културата.

Структурирана е в окрупнени програмни отрязъци, формирани като жанрови характеристики в определени времеви пояси. Конкретиката в цялостния производствен процес се осъществява от редакции с уточнени характеристики.

Характерно за периода е утвърждаването на новата програмна схема, въведена от началото на ноември 2016 г. и в чиято разработка участваха всички работещи в „Христо Ботев”. Идеята на промяната беше да се рационализира планирането, редакционната подготовка и студийната реализация на всеки продукт и да се динамизира звученето, без да се засягат важността, задълбочеността и уникалното за цялата медийна среда съдържание.

В динамиката на развитие след тази дата, от 1 май 2017г. се преформатира и сутрешната линия. Налагайки публицистичното начало, там бяха потърсени и възможностите за разполагане на материали с определена трайна насоченост в областите на общочовешките ценности, образованието като подход, духовността, общностната нравственост, културата, богатството на езика ни. Разшири се кръгът на външни автори и се увеличи участието на кореспондентите на БНР. Динамизира се и тематиката със здравна насоченост, потребителски, правни, финансови съвети и консултации. Особено внимание се обръща и на жанровото многообразие. Въведоха се нови рубрики. Специално място беше отделено на музикалното звучене и с нови специализирани модули, подготвяни от водещи музикални специалисти.

Обедната линия „Артефир“ продължава да изпълнява основната си задача – да информира аудиторията за културни събития в страната и зад граница, като разширява мрежата си от квалифицирани сътрудници и в чужбина. Благодарение на усилията на редакторите са осигурени автори от Франция, Швейцария, Полша, Чехия, Италия, САЩ, Китай, Русия. Промени се музикалната среда в отрязъка 12:30 – 14:30 ч., като се дава предимство на лека класика и джаз. Всекидневното половинчасово предаване „Време и половина“ се утвърди като територия за публицистика в областта на културата. Успешно се развива и новата рубрика „Младите в изкуството“, която включва портрети на актуални имена от сцената, художници, писатели. Петъчното едночасово предаване “Какво се случва“, което промени формата си в новата схема, се вписа добре в предпразничната програма с олекотено поднасяне на коментари и обзор на културни събития от седмицата, както и на предстоящи събития в двата почивни дни.

От началото на годината в линията „1001 защо – Ефир Знание“ са излъчени на живо над 100 предавания по актуални въпроси, свързани с етносите, с образованието, с хората в неравностойно положение, с чистотата на българския език, с историята, туризма и с живота в малките населени места. Подготвени са повече от 40 предавания в 9 цикъла от „Радиоенциклопедия“. Тематиката е разнообразна – от феномени на древната история и култура до модерните реалности и авангардни научни области като биоправото и биоетиката, които едва прохождат у нас. В чест на 160 години от появата на първото българско читалище беше направена поредицата от пет предавания „Българското читалище – по устава на времето“.

В предаването „Лабиринти на познанието“ настоящата 2017 година беше отбелязана като Година на биосферните паркове. Акцентът бе номинирането на четири български защитени територии в категорията „биосферни паркове“ по програмата „Човекът и биосферата“ към ЮНЕСКО.

Юбилейната 180-та годишнина от рождението на Васил Левски беше отбелязвана в специални издания на предаването „Премълчаната история“, както и в цикъл „Апостолът и свободата“, чрез журналистически материали в предаванията „А сега накъде“ и „Познати и непознати“. Любими песни на Апостола и за Апостола, издирвани и събирани дълги години в различни краища на страната, бяха популяризирани и включени тази година в „Златния фонд“ на БНР.

За осми пореден път тази година през април и май се проведе поетичният конкурс за хора с увредено зрение „Зрящи сърца“, който по традиция се радва на голям интерес от участници и слушатели.

В периода януари-май 2017 г. в рамките на ХVII сезон на радиофестивала „Аларма пънк джаз“ бяха проведени 10 концерта в знакови културни пространства в столицата и в страната – Първо и Второ студио на БНР, клуб „Там“ – Велико Търново, клуб „Войт“ – Пловдив, Чешки център, Дом на киното и други. Участници в тези концерти бяха групи и музиканти от България, Австралия, Италия, САЩ, Гана, Холандия, Сърбия, Германия, като някои от тях са ключови фигури в световен план и дългогодишни приятели на БНР. По време на кризата с “Музикаутор” австралийският китарист и композитор Хюго Рейс и сръбският джаз-квартет Eyot предоставиха безвъзмездно на радиото правата за десетки свои произведения. За първи път през близо деветгодишната история на фестивала и серията концерти „Аларма пънк джаз“ сътрудничеството с „Музикална къща БНР“ и радио Бинар се официализира, превръщайки инициативата от инициатива на програма „Христо Ботев“ в инициатива на БНР. През периода акцент беше поставен и върху представянето на новата независима българската сцена от последните 25 години – не само под формата на концерти, но и с участия на "Аларма" в инициативи на други културни организации – студио на живо в рамките на изложбата „Гениални дилетанти“ на Гьоте институт, цялостна подготовка на програмата на плевенския фестивал Джаз-галерията.
През периода се подготвя 34-то издание на Националния конкурс за детско литературно творчество „ИСКРИ". Тази година освен наградите, осигурени от БНР, ще бъде дадена и специална награда на името на Радка Станимирова, бивша служителка на Детска редакция, учредена от наследниците й.
Програма “Христо Ботев“ промени подхода при реализацията на съботно-неделните предавания. Разшири се съставът на външните сътрудници и се утвърдиха постоянни водещи в този отрязък, който се подготвя с творческото участие на целия екип на програмата.

Екип „Драматургични форми” подготви 6 премиерни постановки, някои от тях с представяне на живо в БНР и в пространства извън радиото, както и 51 серии на „Железният светилник” в поредицата Радиоколекция. В програмата, с участието и на външни консултанти, беше сформиран Художествен съвет, който определя репертоарната политика в областта на драматургичните предавания и участва активно в творческата селекция на автори и изпълнители. Активно се работи и по преформатиране на знакови драматургични произведения от миналото. Така се търсят различни форми за запознаване на съвременната аудитория с богатството на „Златния фонд” на БНР и безценното присъствие в него на генезиса на българската култура, литература и драматургия.

Бяха осъвременени и предаванията на редакция „Хумор и сатира”, където освен утвърдени автори и изпълнители се привличат и новите имена в тази област. Разшири се и участието на тази тематика в цялата програма и особено в сутрешната линия.

Нощната програмна схема се композира от най-доброто, създадено през седмицата или творчески подбрано от богатото звуково наследство на „Златния фонд”. Така слушателят може да се запознае в друга среда с уникалното съдържание на създавания повече от 80 години единствен български звуков архив и с актуалните стойностни събития в областта на културата, образованието, музиката.

Музикалното звучене на програмата и през този период се определя от обществения й характер и доказаните високи професионални възможности на музикалните редактори в нея. Тя е съобразена с традицията в тази област, с реалния музикален живот и творчеството у нас и в чужбина, с времевата нагласа на аудиторията, със сътрудничеството с чуждите радиостанции и организации. През периода продължиха да се транслират спектаклите на музикалните състави на БНР, както и студийната им продукция, многобройни концерти от всички музикални жанрове у нас и от знаковите музикални центрове по света. Особено внимание се отделя на новите тенденции в музикалния живот в България, на запазването и съхранението на фолклора, на подпомагането на млади търсещи творци и формации. При оформяне на програмните формати широко се използва богатството на Златния фонд на БНР. Бяха излъчени 16 концерта от Международния фестивал Мартенски Музикални Дни в Русе, концерти от Софийските музикални седмици и Варненско лято. Всеки месец се транслират оперни спектакли от Метрополитън опера в Ню Йорк. За шести път музикалните редактори осъществиха две основни за програмата събития – гала концерт и награждаване на лауреатите на фолклорната класация „Надпяване” и гала-концерт и награждаване на победителите в конкурса за българска популярна песен „7 в 11”.

Съвместно с НДК бяха организирани и излъчени предавания от поредицата „Изпята поезия”, които бяха посрещнати с голям интерес.

Продължи и успешното сътрудничество с дирекция ”Музикална къща БНР”. Всеки месец продуцентите в различните жанрове представят новите записи в тяхната област.

Промени се и подходът в работата на сайта на програмата. Акцентите в него са: подобряване визията с добавяне на нови категории, подобряване качеството на материалите, засилване на обратната връзка със слушателите, създаване на видеоматериали за наши събития, както и канал на „Христо Ботев” в You Tube.

Форматът и съдържанието на програмата доказва, че тя е уникална като подход при реализацията на обществената си функция и без аналог в ефирната среда. Голяма част от предаванията и конкурсите, основно с културна, образователна, детска и младежка тематика, са и част от значимите каузи или генерират идеи в тази насока. Откритите студия в столицата и в страната са част от обществено насочената политика в тази област.

V РАДИО СОФИЯ

БНР – Радио София реализира програма с продължителност 24 часа, от които новини, актуални предавания с регионална тематика, образователни предавания за деца и младежи, културни, научни предавания, както и рубрики, насочени към групи в неравностойно положение. Числеността на Радио София е 40 души, от които 8 звукорежисьори, 3 музикални редактори, 2 технически сътрудници, редактори и репортери. Програмата гарантира обществения характер на медията – представяне на различни гледни точки, всестранност на информацията, малцинствени позиции от социален, политически, културен, етнически и религиозен характер.

През последните шест месеца Радио Благоевград се радва на изключителен слушателски интерес. Това е втората най-слушана програма на БНР по показателя рейтинг и е на 16-то място сред всички радио програми в България. РРС Благоевград е и втората радиостанция в системата на националното радио по показател пазарен дял /данните са от социологическо проучване на Nielsen Admposphere Bulgaria/. Над 20 хиляди души на ден слушат Радиото на Югозапада, а на седмична база данните показват, че медията достига до над 50 хиляди слушатели. Една от причините за тези добри резултати е и лоялността на аудиторията. Показателят „слушани минути от слушател на ден“ нарежда Радио Благоевград на 7-мо място сред всички радиа в тази класация.

В началото на календарната година с цел оптимизиране и контрол на работния процес бяха обсъдени и приети нови правилници: за контрол на техническата изправност и състояние на емисионния комплекс, за вътрешния трудов ред, за структурата и дейността на програмния съвет и за редакционната дейност.

През отчетния период в РРС Благоевград бяха извършени структурни промени и изготвени нови длъжностни характеристики за позициите главен редактор и отговорен редактор.

Радио Благоевград отговаря на нарастващата взискателност на аудиторията, като предлага обществено значими и актуални теми, реагира бързо и професионално с информации от мястото на събитията, води ежедневен диалог със слушателите и им предоставя различни гледни точки и коментари на специалисти. Сред основните теми в новините и блоковите предавания бяха усложнената зимна обстановка и проблемите с електрозахранването и водоснабдяването във високопланинските населени места, миньорските протести в Бобов дол и неизплатените възнаграждения на работещите в шивашките предприятия, протестите на тютюнопроизводители и земеделци, проверките за качеството на питейната вода, смяната на областните управители, провелите се предсрочни парламентарни избори, формирането на новата власт на областно ниво. Професионално и коректно бе отразена предизборната кампания за 44-то Народно събрание. Обективно, в съответствие с изборното и медийно законодателство, репортери и кореспонденти на медията се включиха в изборния ден с репортажи и интервюта от по-големите общини в Южна България. В серия от предавания бяха разисквани теми както от международно така и от национално значение - междурелигиозният диалог, евроскептицизъм, радикализъм, Европа след референдума в Турция, подготовката за българското председателство на ЕС, агресията в училище, промените в Закона за училищното и предучилищно образование, така и теми и проблеми, касаещи трите области на Югозападна България. Сред тях: изграждането на АМ „Струма“, планът за управление на НП „Пирин“, чистотата на въздуха и инсталираната в близост до Благоевград система за измерване наличието на радон, мерките, които общините предприемат за намаляване количеството на фините прахови частици във въздуха, добивът на злато в района на община Трън, исканията на жители на село от община Бобов дол да преминат към по-голямата община – Дупница, проблеми в малките и отдалечени от градовете населени места заради спиране на автобусни линии, липсата на лекари във високопланинските общини с малобройно население. Съвместно с МРРБ бе реализирана рубрика и информационна игра, свързани с дейността и нови ключови моменти по ОП „ Региони в растеж“.

След инициирани от медията репортерски проверки, бяха сезирани институциите, отговарящи за заледени далекопроводи и замръзнали водопроводи, в следствие на ниските температури, за незаконните сметища в Благоевград, за разбитите стълби и проблемния достъп до Спешния център в областния град, за условията за отглеждане на животните при зимни условия в приюта за безстопанствени кучета и в зоологическата градина. След намесата на Радио Благоевград 40 лични асистенти в община Невестино получиха заплатите си след 4 месечна борба с институциите, многодетно семейство от община Сатовча възвърна правото си на безплатно пътуване с обществения транспорт, работодател от община Самоков бе санкциониран от Инспекцията по труда за неспазване условията за работа при минусови температури.

В предаванията за история, бит и съвременност бяха дискутирани теми като значението и влиянието на християнството в създаването на българския национален проект в средата на 19 и първите десетилетия на 20 век, за ролята в Първата световна война на неизвестния досега 53-и полк, сформиран в Кюстендил и Радомир. Гости в студиото бяха млади семейства от различни етнически общности у нас, които представиха своя бит, култура и реалните възможности за интеграция на малцинствата у нас.

Предаванията за изкуство и литература продължават традицията да срещат слушателите с утвърдени и изгряващи звезди от сцените на театъра, киното и драматургията. Голяма част от наградените и номинирани книги, автори и постановки през годината, вече са представяни и добре познати на аудиторията на Радио Благоевград. През месец май чрез интервюта, преки включвания и открити студиа бяха отразени ежегодните фестивали „Литера експо“ и „ Тара–ра–бумбия“.

Акценти в спортните предавания през отчетния период бяха състезанията от Световната купа по сноуборд в Банско, силното представяне на ОФК „Пирин“ в Първа футболна лига, доброто представяне на отборите от региона в мъжката волейболна Суперлига и дебюта на „Пирин“ Гоце Делчев в мъжката хандбална „А“ група.

С цел разнообразяване и подобряване звученето на програмата бяха изработени нови автореклами на отделни предавания и бе променен графикът за тяхното излъчване.