Обект: ам “струма” (Е-79) участък “М 4“ – зелен вариант фаза: Предварително Проучване и Проектиране



Дата18.06.2018
Размер67.15 Kb.
Обект: АМ “СТРУМА” (Е-79)

УЧАСТЪК “М 4“ – ЗЕЛЕН ВАРИАНТ

Фаза: Предварително Проучване и Проектиране


ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА

I. Основание и цел на разработката
Настоящата разработка е изготвена по възлагане на Инвеститора ФОНД “РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” и на основание доклод за ОВОС, изготвен от фирма ЕТ “Айрин” гр.София. Разработката предлага ситуационно и нивелетно решение на АМ “Струма”, в участък М4, в района на Кресненското дефиле на база, разработения от фирма “SPEA” “Зелен вариант”.

С цел максимално запазване на природните дадености в района, е предложено ситуационно решение “виолетов вариант”, който свързва част от “зелен вариант” с “кафяв пунктир”, разработени от фирма “Ню ИТ Инженеринг” ООД.

Началото на “Виолетовия вариант” е след п.в.”Крупник” при км 379+067.16(начало на участък М4 - “зелен вариант”) с мост над р.Струма, след което трасето се развива в посока север-юг, западно от съществуващия главен републикански път I-1(Е-79) Благоевград-Симитли-Кресна-Сандански-ГКПП “Кулата”. Краят на варианта е при км 398+644.56, западно от гр.Кресна, където отново с мост над р.Струма, трасето се включва в “кафяв пунктир”. Разработеният вариант преминава в непосредствена близост до защитената зона на резерват “Тисата”.

За избора на най-подходяща следа за трасе предварително беше направен оглед на място от проектанта, представители на природозащитни организации и компетенти органи на местните власти. Бяха обходени следите на предварително подготвени по карта трасета с GPS позициониране и на място бяха обсъдени възможностите за ситуационното развитие на магистралата, вероятните входове и изходи на тунелите, възможностите за служебни и евакуационни пътища и др.

На база събраната информация на терена и по картен материал се разработи решение, което да запази максимално естественият ладшафт, както и уникалната флора и фауна в региона. За осъществяване на такова решение, в по-голяма част от дължината на участъка се предвиждат тунелни съоръжения. Входовете и изходите на тунелите обикновенно са при дерета и оврази, където се предвиждат мостови съоръжения по възможност едноотворни или с минимален брой отвори, така че да се запази или минимално засегне съответното дере, растителността и местообитанията на животинските видове.

При избора на трасето се търсеше вариант, които оптимално да редуцира контрастта между урбанизиран и природен ландшафт, да предотврати неблагоприятни въздействия върху водните обекти, животинския и растителния свят, като са спазени следните критерии:



  • ненарушаване и неналагане изместване трасетата на съществуващите комуникации;

  • заобикаляне на населените места;

  • недопускане на наднормени замърсявания на въздуха и влошаване на акустичната обстановка;

  • ненарушаване на вододайни зони и неунищожаване на водоизточници;

  • максимално запазване на естествените местообитания на местните видове;

  • непрекъсване на миграционните биокоридори за видовете с тесен фронт на миграция;

  • осъществяване на връзка между местообитанията от двете страни на трасето и обмен на генетичен материал;

  • минимално засягане на качествени земеделски земи и територии с доказани природни богатства

  • осигуряване на възможност за обвързване с наличната и проектна инфраструктура.

В процеса на разработката бяха пробвани алтернативи с понижение на нивелетата и частични ситуационни промени, които позволяват обединение на някои тунели с цел по-малко излизане на повърхността в зоната на резервата, което от своя страна води до по-дълги тунелни съоръжения, които не са препорачителни.

В крайна сметака беше разработен вариант, който максимално обединява многостранните изисквания и от техническа и от екологична гледни точки.

Предложеният вариант е разработен ситуационно и нивелетно така че, при следваща фаза на проектиране до голяма степен да могат да се изпълнят следните изисквания :


  • при всички изходи да се планира строителство на мостови съоръжения без стъпване на земната повърхност, да се предвидят съоръжения срещу падането на отпадъци от платната върху земната повърхност, както и съоръжения, предотвратяващи изливането на течности (горящи и негорящи) от платната към земната повърхност;

  • изграждане на многовидови проходи под мостовете;

  • за предотвратяване на сблъсък на птици, всички мостови съоръжения да бъдат осигурени с шумозащитни и светлозащитни мерки – полимерни полутунели с достатъчни за проветряване отвори;

  • да се осигури поставянето на двойно еластични огради в участъците от пътя, преминаващи над водни обекти;

  • всички изходи от тунелите да бъдат планирани така, че да са едновременно най-близо до съществуващия път и да не се налага общата дължина на изходите да е над 250 метра. При създаване на други аварийни изходи от тунелите, да се предвиди излизането им на нивото на сегашния път

  • да се предвиди изграждането на шахтите на вентилационните отвори да става от тунала към повърхността, като не се създават технологични пътища до вентилационните отвори.

  • да се предвиди изграждането на отводнителни канавки за отвеждане на скатовите дъждовни води

  • да се предвиди колекторните съоръжения за повърхностните води да бъдат оборудвани с подходящи филтри и пречиствателни съоръжения.

На последваща фаза на проектиране е необходимо да се изготви и схема за събиране, временно съхраняване и транспортиране на отпадъците при строителството и експлоатация на обекта, съответно съгласувана с кметовете на общините, през чиято територия преминава трасето на автомагистралата. Също така да се изготви и План за собствен мониторинг на водите, въздуха и почвите. Планът да се предвижда и при пускане на обекта в експлоатация.



II. Техническо решение
В ситуационно отношение така наречения “виолетов вариант” е разработен за проектна скорост 120км/ч. Той покрива трасето на “зелен вариант” от началото на участък М4 - км379+067.16 до км 384+831.35, след което се отделя от него и продължава с права на юг. Следват последователни десни и леви криви с които трасето се приближава до съществуващия път, след това се отдалечава от него и навлиза в резервата “Тисата”, пресича Брезнишка река при км 396+050, р.Струма при км 398+300 и се включва в “кафяв пунктир” при км 398+644.56 - индентичен с км 397+800. От тази точка нататък трасето се развива по “кафяв пунктир”. Общата дължина на вариантата е 19577.40м

При ситуационното решение на трасето са използвани хоризонтални криви и преходни криви клотоиди. Минимален радиус на хоризонтална крива е R=750m, а минималния параметър на преходна крива е А=350.

В ситуационно отношение предложеното решение, като развитие на “зелен вариант”, има следните особености:

- за разлика от “зелен вариант”, който пресича р.Струма на няколко места и след п.в.Крупник попадайки в защитени зони, предложеното ситуационно решение не пресича реката, минава западно от нея и излиза след резервата “Тисата”, в покрайнините на гр.Кресна.

- за връзка с гр.Кресна може да бъде разработен пътен възел около км 398+150, където трасето на магистралата пресича пътя за с.Сливница.

Ситуационното решение е дадено в чертежи М1:10 000.

От началото на участък М4 - км379+067.16 до км382+339.53, нивелетата е запазена същата, както разработената в “зелен вариант”, след което е понижена, с цел осигуряване възможност за изграждане на тунелни съоръжения. В зоната на дефилето, прекъсвания на тунелите и излизания на повърхността са предвидени на определени места, където въздействията въру околната среда ще бъдат минимални.

Нивелетата е разработена с прави и вертикални криви, като са спазени нормите за магистрален път. В началото на участъка е запазена нивелетата на “зеления вариант”, където минималня надлъжен наклон е 0.178%.

В новата разработка, в зоните на преминавания с тунели, допуснатият минимален надлъжен наклон е 0.300%, а максималния - 3.182%. Минималният радиус на изпъкнала вертикална крива е R=30000м, а на вдлъбната R=20000м.

Надлъжните профили са представени в М 1: 10 000/1000.

Разработеният “виолетов вариант” завършва при км 398+644.56, където нивелетата е прекарана така, че дава възможност за премостване на р.Стума и включване в “кафяв пунктир”.

Габаритът на разработения участък, е същия като одобрения за цялата Автомагистрала “Струма” - А29. Той включва за едно платно:



  • 2 активни ленти по 4.25м ( 2 х 3.75м + водещи ивици 2 х 0.75м)

  • аварийна лента – 2.50м

  • банкет – 1.25м

  • ½ разделителна ивица – 1.75м

Представен е чертеж на типови напречни профили в М 1:100, които допълнително охарактеризират решението.

За разглеждания участък от п.в. “Крупник” до включването на варианта в “кафяв пунктир” при км 398+644.56 = км 397+800, се предвиждат 6 тунела с обща дължина - 14940м, които са ситуирани както следва:

- от км382+630 до км384+710 с дължина – 2080м

- от км384+740 до км388+280 с дължина – 3540м

- от км388+360 до км389+360 с дължина – 1000м

- от км389+510 до км393+960 с дължина – 4450м

- от км394+030 до км395+980 с дължина – 1950м

- от км396+260 до км398+180 с дължина – 1920м

Мостовите съоръжения са девет с обща дължина – 1305м, и са ситуирани както следва :


  • при км 379+200 – мост с дължина 135м

  • при км 381+450 – мост с дължина 130м

  • при км 382+300 – мост с дължина 420м

  • при км 384+730 – мост с дължина 20м

  • при км 388+320 – мост с дължина 40м

  • при км 389+380 – мост с дължина 40м

  • при км 393+990 – мост с дължина 40м

  • при км 394+000 – мост с дължина 160м

  • при км 398+300 – мост с дължина 320м

Като цяло може да заключим, че предложеният “виолетов вариант” на АМ “Струма” от км 379+067.16 до км 398+644.56, изготвен на база техническите норми и изисквания за автомагистралие път е екологически допустим и няма да доведе до негативни въздействия върху компонентите на околната среда.


Съставил:

/инж. С. Иванов/



/


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница