Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г


Анализ на икономическото и социалното състояние на областта



страница2/19
Дата11.02.2018
Размер2.99 Mb.
#58074
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Анализ на икономическото и социалното състояние на областта

  1. Общ /профил на областта


Основни факти за област Силистра:

Територия:

284628.5 ха

Население (2011):

118433 д. - общо, 53496 - градско, 64937 - в селата

Гъстота (жит/ км²)

41,6 жит./ км²

Брой градове:

5 – Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар, Главиница

Брой села:

113: много големи села -1; големи села – 2; средно големи – 13; малки – 57; много малки – 40

Център на областта:

гр. Силистра

Местоположение

Област Силистра се намира в Североизточна България, в равнинния район, част от Южно-Добруджанската равнина. Територията граничи с Румъния по протежението на десния бряг на р. Дунав, както и сухопътно с община Остров на румънска територия. На запад и югозапад граничи с областите Русе и Разград, и Шумен и Добрич на юг и югоизток.

Населението на област Силистра по данни на НСИ към 31.12.2011 г. наброява 118433 души, което съставлява 1.6% от това на страната. В областта се включват 118 населени места – 5 градове и 113 села. Територията на областта обхваща 2846.285 кв.км (2.6% от територията на страната).

Изградената инфраструктура на пристанища Силистра и Тутракан осигуряват връзките на страната чрез река Дунав със средноевропейските страни на запад и чрез делтата на р. Дунав – на изток. През територията на областта преминава европейски транспортен коридор № 7 (по крайбрежието на река Дунав).



От всичките 7 общини в областта 5 са с периферно, гранично положение и са с потенциал за осъществяване на трансгранично сътрудничество с общини от Р Румъния.

Таблица 1. Основни характеристики на област Силистра

Показател

2007 г.

2011 г.

Област

Дял от:

Област

Дял от:

Силистра

СЦР (%)

България (%)

Силистра

СЦР (%)

България (%)

Брой населени места

118

11.8

2.2

118

11.8

2.2

Брой градове

5

12.8

2.0

5

12.8

2.0

Население (бр.), в т.ч.

130898

14.0

1.7

118433

13.9

1.6

Градско население (брой - %)

58805 - 44.9%

9.7

1.1

53496 - 45.2%

9.4

1.0

Селско население (брой - %)

72093 - 55.1%

22.0

3.2

64937 - 54.8%

22.8

3.2

Коефициент на възрастова зависимост

60.9

60.3

44.3

65.8

64.2

47.5

Отн. Дял на населението в подтрудостопособна възраст (%)

14.8

13.6

14.5

14.1

13.0

14.1

Отн. Дял на населението в трудостопособна възраст (%)

62.1

62.4

63.0

60.3

64.9

62.2

Отн. Дял на населението в надтрудостопособна възраст (%)

23.1

24.0

22.5

25.6

26.1

23.7

Обработваема земя на човек (дка/човек)

13.0

9.2

6.5

14.4

10.0

6.6

Заети лица (бр.)

49500

13.4

1.5

35888

11.6

1.4

Равнище на безработица (%) 2007-2012 г.

12.41

8.98

7.75

18.68

11.85

11.03

Коефициент на икономическа активност (%)

51.1

50.2

52.6

44.3

48.7

52.1

Гъстота на населението (души/кв.км)

46.0

62.9

68.8

41.6

57.6

66.0

Източници: НСИ, Агенцията по заетостта

Природни ресурси

Освен река Дунав в областта няма пълноводни реки. Съществува само едно значимо изкуствено водно тяло – язовир Антимово, община Тутракан, както и някои плитки еутрофни езера, с най-голямо значение от които е езерото Сребърна. На много места се срещат карстови извори, чийто воден режим се отличава с колебливост.

Област Силистра се характеризира с типични за аграрните райони селскостопански ландшафти, които спадат към т.нар. „културен” или модифициран от човека ландшафт. Немодифицирани природни ландшафти се срещат основно в природните територии, защитени зони и острови по р. Дунав, както и в отделни местности – суходолия и др., залесени с гориста растителност.

По река Дунав са разположени острови с богата растителност.

В областта преобладават селскостопански територии като дивата флора и фауна се свеждат до залесените пояси и местности и защитените зони и резервати. Горската растителност е предимно широколистна (дъб, липа, габър, акация) с подлес от разнообразни храстовидни и тревни видове.

Областта попада в умерено-континенталната климатична област. Ветровият режим е с преобладаваща североизточно-северозападна циркулация, придружена през зимата със снеговалежи и поледици. Валежите (450-550 мм) са под средните за страната (650 мм). Климатът на областта в равнинно-хълмистата част е умерено топъл и засушлив, а в низинната – умерено горещ и засушлив

Територията на областта не е богата на минерални суровинни източници. По долинните склонове на суходолията се разкриват скални участъци за строителни материали - варовици. Находища за кариерно добиване на кредни меки декоративни варовици за облицовка има в районите на с. Ирник (общ. Ситово), с. Подлес (общ. Главиница), с. Златоклас (общ. Дулово). При с. Колобър са проучени залежи на каолин с мощност на пласта около 18 м (перспективно за експлоатация).. По крайбрежието на река Дунав има находища на инертни материали (чакъл, пясък).

Почвите имат изразено зониране. Преобладаващи са типичните черноземи с техните разновидности (подходящи за зърнено-хлебни и зърнено-фуражни земеделски култури). Азонални почви, несвързани с климатичните условия, са алувиалните (наносните) почви по крайбрежието на р. Дунав и торфено-блатните (на север от с. Нова Черна, общ. Тутракан).

Ерозионни процеси се наблюдават предимно по Дунавския бряг (при Тутракан, Силистра) и долинните склонове на суходолията.



Земеползване

Област Силистра се характеризира с относително по-голям дял на земеделските площи, отколкото други райони на страната – 70,5%, съотнесено към 58,7% средно за страната. Делът на реално използваните обработваеми площи също е много по-висок поради леснодостъпната и плодородна земя, която облагодетелства уедрен модел на селскостопанската дейност при основните култури (60% от площта). Делът на урбанизираните територии и техническата инфраструктура е сравнително нисък (21.9% и 0.6%), както и делът на горите и водните площи, съответно 5.0% и 2.0%.



Таблица 2 Териториален баланс на област Силистра, ха, НСИ

Област, общини

Общо

Селско-стопански територии

Горски територии

Урба-низирани територии

Водни течения и площи

Мини и кариерни материали

Транспорт и инфра-структура

Област Силистра

284628.5

200669.0

62304.4

14314.7

5628.4

143.8

1568.2

Алфатар

24856.6

13323.0

10484.4

905.7

11.7

0.8

131.0

Главиница

48123.0

31523.8

13526.5

2290.2

578.3

0.0

204.2

Дулово

56632.6

38993.5

14463.4

2758.3

67.5

57.9

292.0

Кайнарджа

31496.1

23933.5

6331.2

1115.4

12.0

0.0

104.0

Силистра

51589.1

38754.4

6827.3

3622.6

1809.0

51.0

524.8

Ситово

27096.6

21346.2

3404.7

1462.5

747.1

12.9

123.2

Тутракан

44834.5

32794.6

7266.9

2160.0

2402.8

21.2

189.0

Източник: НСИ

Малко повече от половината (51.4%) от собствеността на земята е частна, което е обусловено от високия дял на земеделските територии. Държавната собственост е 30.0%, а общинската собственост - 12.3%. Най-малък е делът на територията на религиозните организации – 0.4%1.

От Област Силистра, 6 общини попадат към 231-те общини в страната, които са обхванати в Програмата за развитие на селските райони2 (2007-2013 г.). Изключение прави община Силистра.

Специфика и идентичност

Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 24% от територията на областта и са разположени най-вече в централната и в западната му части. Най-интересният природен обект в областта е езерото Сребърна. То се намира в западно от град Силистра и е част от биосферен резерват "Сребърна", включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В река Дунав има формирани острови, някои от които са подходящи за отдих (плаж) и туристически цели. Дивечовия резерват Каракуз предоставя възможности за ловен туризъм, а природните резервати Малък Преславец (има езеро с водни лилии) и "Сребърна" са удобни места за екотуризъм. Недвижимите културни ценности са над 500, от които националният археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра”.



Неразработени „неотключени“ потенциали

„Неотключените“ потенциали са заложени в географското (гранично) разположение на района, природните дадености, икономиката, културното наследство и човешкия фактор. Възстановяването на икономиката и най-вече на промишлеността и очаквания растеж, както и привличането на наши и чуждестранните инвестиции ще се нуждае от такива важни инфраструктурни фактори, които сега отсъстват и не стимулират развитието, като газификацията (предстои нейното изграждане), строителството на Дунав мост ІІІ и във връзка с него изграждането на път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово), на Хидроенергийния възел „Силистра-Кълъраш” и др. Следва да се отбележи и развитието на пристанищата Тутракан и Силистра. В областта на икономиката пренебрегнат потенциал са напоителните системи и пълноценното използване на площите за напояване; развитие на хранително-вкусовата промишленост; на производството на енергия от отпадъците в селското стопанство и др. В областта на културата и туризма – голямото историческо и природно наследство. Възможностите за трансгранично сътрудничество са потенциали, които следва да бъдат пълноценно използвани.



Рискови тенденции, които следва да бъдат преодолени

Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северен централен район3 и Област Силистра сред силно уязвимите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските и климатичните промени и засилената конкуренция за привличане на инвестиции. Общините от областта са обект на подчертани проблеми от типа център-периферия. Тук влиза недоброто покритие с транспортна мрежа, проблеми с достъпа през зимните месеци, ограниченото предлагане на обществени услуги. Работната сила също е подложена на негативните общонационални процеси на застаряване, като местната динамика на тези процеси изпреварва националната. Това в съчетание с липсата на значими находища на полезни изкопаеми и големи функциониращи предприятия е предпоставка за по-слабото стопанско развитие на областта, която е на едно от последните места по своя принос на БВП и по нивата на безработица през последните години. Преките чуждестранни инвестиции в областта не отбелязват значително нарастване през последните години и заемат сравнително малък дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Друг риск е високият среден коефициент на безработица и ниският среден коефициентът на заетост. Стопанските възможности, предоставяни от съседството на река Дунав и възможностите за трансгранични стопански отношения, за момента също остават по-скоро неоползотворени.

Преодоляването на тези рискове е основно предизвикателство пред развитието на областта и общините в периода до 2020 г.




    1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница