Общ /профил на областта
Основни факти за област Силистра:
Територия:
|
284628.5 ха
|
Население (2011):
|
118433 д. - общо, 53496 - градско, 64937 - в селата
|
Гъстота (жит/ км²)
|
41,6 жит./ км²
|
Брой градове:
|
5 – Силистра, Тутракан, Дулово, Алфатар, Главиница
|
Брой села:
|
113: много големи села -1; големи села – 2; средно големи – 13; малки – 57; много малки – 40
|
Център на областта:
|
гр. Силистра
|
Местоположение
Област Силистра се намира в Североизточна България, в равнинния район, част от Южно-Добруджанската равнина. Територията граничи с Румъния по протежението на десния бряг на р. Дунав, както и сухопътно с община Остров на румънска територия. На запад и югозапад граничи с областите Русе и Разград, и Шумен и Добрич на юг и югоизток.
Населението на област Силистра по данни на НСИ към 31.12.2011 г. наброява 118433 души, което съставлява 1.6% от това на страната. В областта се включват 118 населени места – 5 градове и 113 села. Територията на областта обхваща 2846.285 кв.км (2.6% от територията на страната).
Изградената инфраструктура на пристанища Силистра и Тутракан осигуряват връзките на страната чрез река Дунав със средноевропейските страни на запад и чрез делтата на р. Дунав – на изток. През територията на областта преминава европейски транспортен коридор № 7 (по крайбрежието на река Дунав).
От всичките 7 общини в областта 5 са с периферно, гранично положение и са с потенциал за осъществяване на трансгранично сътрудничество с общини от Р Румъния.
Таблица 1. Основни характеристики на област Силистра
Показател
|
2007 г.
|
2011 г.
|
Област
|
Дял от:
|
Област
|
Дял от:
|
Силистра
|
СЦР (%)
|
България (%)
|
Силистра
|
СЦР (%)
|
България (%)
|
Брой населени места
|
118
|
11.8
|
2.2
|
118
|
11.8
|
2.2
|
Брой градове
|
5
|
12.8
|
2.0
|
5
|
12.8
|
2.0
|
Население (бр.), в т.ч.
|
130898
|
14.0
|
1.7
|
118433
|
13.9
|
1.6
|
Градско население (брой - %)
|
58805 - 44.9%
|
9.7
|
1.1
|
53496 - 45.2%
|
9.4
|
1.0
|
Селско население (брой - %)
|
72093 - 55.1%
|
22.0
|
3.2
|
64937 - 54.8%
|
22.8
|
3.2
|
Коефициент на възрастова зависимост
|
60.9
|
60.3
|
44.3
|
65.8
|
64.2
|
47.5
|
Отн. Дял на населението в подтрудостопособна възраст (%)
|
14.8
|
13.6
|
14.5
|
14.1
|
13.0
|
14.1
|
Отн. Дял на населението в трудостопособна възраст (%)
|
62.1
|
62.4
|
63.0
|
60.3
|
64.9
|
62.2
|
Отн. Дял на населението в надтрудостопособна възраст (%)
|
23.1
|
24.0
|
22.5
|
25.6
|
26.1
|
23.7
|
Обработваема земя на човек (дка/човек)
|
13.0
|
9.2
|
6.5
|
14.4
|
10.0
|
6.6
|
Заети лица (бр.)
|
49500
|
13.4
|
1.5
|
35888
|
11.6
|
1.4
|
Равнище на безработица (%) 2007-2012 г.
|
12.41
|
8.98
|
7.75
|
18.68
|
11.85
|
11.03
|
Коефициент на икономическа активност (%)
|
51.1
|
50.2
|
52.6
|
44.3
|
48.7
|
52.1
|
Гъстота на населението (души/кв.км)
|
46.0
|
62.9
|
68.8
|
41.6
|
57.6
|
66.0
|
Източници: НСИ, Агенцията по заетостта
Природни ресурси
Освен река Дунав в областта няма пълноводни реки. Съществува само едно значимо изкуствено водно тяло – язовир Антимово, община Тутракан, както и някои плитки еутрофни езера, с най-голямо значение от които е езерото Сребърна. На много места се срещат карстови извори, чийто воден режим се отличава с колебливост.
Област Силистра се характеризира с типични за аграрните райони селскостопански ландшафти, които спадат към т.нар. „културен” или модифициран от човека ландшафт. Немодифицирани природни ландшафти се срещат основно в природните територии, защитени зони и острови по р. Дунав, както и в отделни местности – суходолия и др., залесени с гориста растителност.
По река Дунав са разположени острови с богата растителност.
В областта преобладават селскостопански територии като дивата флора и фауна се свеждат до залесените пояси и местности и защитените зони и резервати. Горската растителност е предимно широколистна (дъб, липа, габър, акация) с подлес от разнообразни храстовидни и тревни видове.
Областта попада в умерено-континенталната климатична област. Ветровият режим е с преобладаваща североизточно-северозападна циркулация, придружена през зимата със снеговалежи и поледици. Валежите (450-550 мм) са под средните за страната (650 мм). Климатът на областта в равнинно-хълмистата част е умерено топъл и засушлив, а в низинната – умерено горещ и засушлив
Територията на областта не е богата на минерални суровинни източници. По долинните склонове на суходолията се разкриват скални участъци за строителни материали - варовици. Находища за кариерно добиване на кредни меки декоративни варовици за облицовка има в районите на с. Ирник (общ. Ситово), с. Подлес (общ. Главиница), с. Златоклас (общ. Дулово). При с. Колобър са проучени залежи на каолин с мощност на пласта около 18 м (перспективно за експлоатация).. По крайбрежието на река Дунав има находища на инертни материали (чакъл, пясък).
Почвите имат изразено зониране. Преобладаващи са типичните черноземи с техните разновидности (подходящи за зърнено-хлебни и зърнено-фуражни земеделски култури). Азонални почви, несвързани с климатичните условия, са алувиалните (наносните) почви по крайбрежието на р. Дунав и торфено-блатните (на север от с. Нова Черна, общ. Тутракан).
Ерозионни процеси се наблюдават предимно по Дунавския бряг (при Тутракан, Силистра) и долинните склонове на суходолията.
Земеползване
Област Силистра се характеризира с относително по-голям дял на земеделските площи, отколкото други райони на страната – 70,5%, съотнесено към 58,7% средно за страната. Делът на реално използваните обработваеми площи също е много по-висок поради леснодостъпната и плодородна земя, която облагодетелства уедрен модел на селскостопанската дейност при основните култури (60% от площта). Делът на урбанизираните територии и техническата инфраструктура е сравнително нисък (21.9% и 0.6%), както и делът на горите и водните площи, съответно 5.0% и 2.0%.
Таблица 2 Териториален баланс на област Силистра, ха, НСИ
Област, общини
|
Общо
|
Селско-стопански територии
|
Горски територии
|
Урба-низирани територии
|
Водни течения и площи
|
Мини и кариерни материали
|
Транспорт и инфра-структура
|
Област Силистра
|
284628.5
|
200669.0
|
62304.4
|
14314.7
|
5628.4
|
143.8
|
1568.2
|
Алфатар
|
24856.6
|
13323.0
|
10484.4
|
905.7
|
11.7
|
0.8
|
131.0
|
Главиница
|
48123.0
|
31523.8
|
13526.5
|
2290.2
|
578.3
|
0.0
|
204.2
|
Дулово
|
56632.6
|
38993.5
|
14463.4
|
2758.3
|
67.5
|
57.9
|
292.0
|
Кайнарджа
|
31496.1
|
23933.5
|
6331.2
|
1115.4
|
12.0
|
0.0
|
104.0
|
Силистра
|
51589.1
|
38754.4
|
6827.3
|
3622.6
|
1809.0
|
51.0
|
524.8
|
Ситово
|
27096.6
|
21346.2
|
3404.7
|
1462.5
|
747.1
|
12.9
|
123.2
|
Тутракан
|
44834.5
|
32794.6
|
7266.9
|
2160.0
|
2402.8
|
21.2
|
189.0
|
Източник: НСИ
Малко повече от половината (51.4%) от собствеността на земята е частна, което е обусловено от високия дял на земеделските територии. Държавната собственост е 30.0%, а общинската собственост - 12.3%. Най-малък е делът на територията на религиозните организации – 0.4%1.
От Област Силистра, 6 общини попадат към 231-те общини в страната, които са обхванати в Програмата за развитие на селските райони2 (2007-2013 г.). Изключение прави община Силистра.
Специфика и идентичност
Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 24% от територията на областта и са разположени най-вече в централната и в западната му части. Най-интересният природен обект в областта е езерото Сребърна. То се намира в западно от град Силистра и е част от биосферен резерват "Сребърна", включен в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В река Дунав има формирани острови, някои от които са подходящи за отдих (плаж) и туристически цели. Дивечовия резерват Каракуз предоставя възможности за ловен туризъм, а природните резервати Малък Преславец (има езеро с водни лилии) и "Сребърна" са удобни места за екотуризъм. Недвижимите културни ценности са над 500, от които националният археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра”.
Неразработени „неотключени“ потенциали
„Неотключените“ потенциали са заложени в географското (гранично) разположение на района, природните дадености, икономиката, културното наследство и човешкия фактор. Възстановяването на икономиката и най-вече на промишлеността и очаквания растеж, както и привличането на наши и чуждестранните инвестиции ще се нуждае от такива важни инфраструктурни фактори, които сега отсъстват и не стимулират развитието, като газификацията (предстои нейното изграждане), строителството на Дунав мост ІІІ и във връзка с него изграждането на път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово), на Хидроенергийния възел „Силистра-Кълъраш” и др. Следва да се отбележи и развитието на пристанищата Тутракан и Силистра. В областта на икономиката пренебрегнат потенциал са напоителните системи и пълноценното използване на площите за напояване; развитие на хранително-вкусовата промишленост; на производството на енергия от отпадъците в селското стопанство и др. В областта на културата и туризма – голямото историческо и природно наследство. Възможностите за трансгранично сътрудничество са потенциали, които следва да бъдат пълноценно използвани.
Рискови тенденции, които следва да бъдат преодолени
Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северен централен район3 и Област Силистра сред силно уязвимите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските и климатичните промени и засилената конкуренция за привличане на инвестиции. Общините от областта са обект на подчертани проблеми от типа център-периферия. Тук влиза недоброто покритие с транспортна мрежа, проблеми с достъпа през зимните месеци, ограниченото предлагане на обществени услуги. Работната сила също е подложена на негативните общонационални процеси на застаряване, като местната динамика на тези процеси изпреварва националната. Това в съчетание с липсата на значими находища на полезни изкопаеми и големи функциониращи предприятия е предпоставка за по-слабото стопанско развитие на областта, която е на едно от последните места по своя принос на БВП и по нивата на безработица през последните години. Преките чуждестранни инвестиции в областта не отбелязват значително нарастване през последните години и заемат сравнително малък дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Друг риск е високият среден коефициент на безработица и ниският среден коефициентът на заетост. Стопанските възможности, предоставяни от съседството на река Дунав и възможностите за трансгранични стопански отношения, за момента също остават по-скоро неоползотворени.
Преодоляването на тези рискове е основно предизвикателство пред развитието на областта и общините в периода до 2020 г.
Сподели с приятели: |