Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г

Селско и горско стопанство

• 
  Селско стопанство
  

Броят на земеделските стопанства в област Силистра по данни на НСИ е 13500 или 31.3% от земеделските стопанства в Северен централен район (СЦР) и 3.6% от тези в страната. Област Силистра е с най-голям брой земеделски стопанства в СЦР.

• 
  Растениевъдство
  

Основните земеделски култури, които се отглеждат в областта, са зърнено-житните, маслодайните култури и тютюн. В общините Тутракан, Главиница и Силистра и отчасти Ситово традиционно са застъпени трайните насаждения, в община Ситово -зеленчуците, в общините Алфатар и Главиница - етерично маслените култури. Тютюнът е застъпен като култура главно в общините Главиница, Ситово и Дулово. В община Кайнарджа поради пресечения релеф, малкото валежи, силните ветрове и големите мразове добивите като цяло са по-ниски от другите общини.

Разпределението на отделните видове насаждения в ИЗП е представено на фиг. 10.

Фиг. 10 Използвана земеделска площ



Източник: ОДЗГ Силистра

Видовете земеделски култури според засетите площи са: зърнени (50.9% от засетите площи); маслодайни (40.5%); технически (2.3%); зеленчуци и цветя (2.6%), ливадни едногодишни фуражни (без царевица) (3.2%). Угарите заемат 0.5% от обработваемата земя. Основните видове отглеждани култури и получените от тях добиви за 2012 г. са дадени в табл. 13:

От зърнените култури с най-големи засети площи са пшеницата и царевицата (60%). На второ място, но със значително по-малки площи е ечемикът (4.6%). Маслодайните култури са представени от маслодайния слънчоглед и рапицата (32.5%). Като цяло рентабилността на производствата от тези култури не е висока. Промяната в размера на площите на отглежданите култури и получените от тях добиви се дължи основно на различните климатични условия през годините, а изкупните цени, както и въвеждането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), оказват влияние за определяне интереса на земеделските стопани.

Наблюдава се тенденция за намаляване на площите от трайните насаждения и овощните градини. Овощните видове са върху 30 хил. дка и са представени основно от кайсиеви насаждения – 25277 дка (91%). Останалите площи с овощни насаждения са заети от череши, вишни, праскови, сливи и ябълки. Повечето кайсиеви масиви са разположени в землищата на общините Дулово, Главиница и Силистра. Сортовият състав на кайсиите, качествата на плодовете, ограничените възможности за поливане и недостатъчните преработвателни мощности са сред основните бариери за пълно оползотворяване на този потенциал и традиция в областта. През 2012 г. лозовите масиви заемат 19500 дка, като преобладават винените сортове – 16834 дка.

Общ проблем на трайните насаждения е масовото им застаряване. През последните няколко години са реализирани около 2000 дка млади кайсиеви насаждения – предимно частни инициативи. Възстановяването и увеличаването на трайните насаждения и овощните градини е един от приоритетите за развитие на аграрния сектор в областта.

Тютюнопроизводството е застъпено в общините Дулово, Главиница и Тутракан. Общият размер на реколтираните площи силно намалява и през 2012 г. е 7500 дка, при намален среден добив 174 кг/дка от тютюн „Ориенталски” и 135 кг/дка от сорта „Бърлей”. Ниските изкупни цени, ограничените квоти и свитите пазари за тези сортове правят зависимостта от това производство твърде рискова в средносрочен и дори в близък план. Внедряването на алтернативни култури, производства и дейности е стратегически важно за заетост-та и развитието на зависимите местни общности.

Зеленчукопроизводството вече е загубило пазарната си ориентация, следва трайна тенденция на спад и запазва значимостта си предимно за натуралните стопанства.

Важна роля за развитието на растениевъдството имат хидромелиорациите. Основен проблем е лошото техническо състояние на изградените напоителни полета. Напоителните системи „Попина”, „Айдемир” и „Силистра” не функционират поради амортизация, и частично разрушаване. Изградените кладенци за напояване осигуряват вода, но високата й цена е ограничител за поливното земеделие. Ресурсът от плитки подпочвени води в Дунавските тераси не се оползотворява активно.

В областта има добре развит пазар на селскостопанската земя, важно значение има също така арендуването на земите.

Независимо че в областта работи териториалният областен офис на НССЗ земеделските производители от общините обръщат внимание, че им липсва необходимата информация и поставят необходимостта от създаване на такива в общините или създаване на офиси с непълно работно време, дори срещу заплащане.

Броят на бенефициентите, подали заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, в ОПСМП – Силистра за кампания 2012, е, както следва:

• 
  Физически лица – 2 305 заявления;
  
• 
  Юридически лица – 289 заявления.
  

• 
  Животновъдство
  

В отрасловата структура на животновъдството говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството и козевъдството се развиват главно в частните земеделски стопанства. Пазарно ориентирано е предимно свиневъдството. Птицевъдството като традиционен отрасъл е добре развито, макар че през последните години се наблюдава редукция. Развиват се зайцевъдството и пчеларството.

Отчита се на тенденция на спад в свиневъдството във всички общини, основно гледани от личните стопанства в задните дворове. Благодарение на частни инициативи и НПРСР през последните години са създадени няколко средни ферми с модерно оборудване.

Птицевъдството също е с нереализиран потенциал, както на експортно ориентирана продукция, така и към вътрешния пазар. Отчита се тенденция на спад спрямо 2007 г.

Силно проявена е тенденцията на намаляване в овцевъдството във всички общини, най-силно проявена в общините Тутракан и Силистра. Подобна тенденция е налице и при козевъдството, с изключение на община Кайнарджа.

Недоразвита възможност за пазарна ориентация и реализиране на допълнителни доходи в малките стопанства е зайцевъдството. Търсенето на заешко месо е голямо, изкупните цени са мотивиращи, условията за развитие –благоприятни.

Традиционно в Област Силистра се развива и пчеларството, но и там се наблюдава намаление на броя на пчелните семейства - с 1160 броя спрямо 2010 г. Най-силно е намалението в общините Дулово, Алфатар и Тутракан. Увеличен е техният брой в община Силистра и Главиница.

На този фон основният извод е, че конкурентоспособността на аграрния сектор е ниска. Фермерите носят риска на пазарната реализация и конкуренцията. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровините. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, сортовият и породният състав, агротехнологиите и агромениджмънта.

В област Силистра няма регистрирани местни инициативни групи (МИГ) по ос 4 Лидер на Програмата за развитие на селските райони.

Създадена е местна инициативна рибарска група (МИРГ) "Главиница-Тутракан-Сливо поле" по Оперативна програма за развитие на сектор рибарство 2007-2013 г.

• 
  Горско стопанство
  

Залесената площ е доминираща като съставлява над 90% от горските територии и в трите горски стопанства, при общо за областта - 93.8%. Незалесената дървопроизводителна площ е в границите от 2.1% за ДЛС „Каракуз” – Дулово до 2.4% - за горско стопанство „Силистра” и 2.5% - за ДГС „Тутракан”. Недървопризводителната площ е 3.9%, като най-висок е нейният дял в ДЛС „Каракуз” – Дулово (5.3%).

Създаването на нови високостъблени гори и превръщането на издънковите в такива е едно от най-важните мероприятия в горите. Залесяванията, които се извършват, са залесявания на предварително освободени площи, на които е направена почвоподготовка и такива, които се извършват под склопа на насажденията, предвидени за превръщане в семенни с цел подобряване на видовия състав и обогатяване на видовото разнообразие на естествено възобновените насаждения.

Дивечовият състав е разнообразен. Характерни за района са степните животински видове. Типични техни представители са: порът, лалугерът, заекът, обикновената полевка, полските мишки и други. От по-едрите бозайници се срещат сърната, дивата свиня, еленът и др.

В ДЛС „Каракуз” наред с лесокултурните дейности, основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти.

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата.

6. Промишленост

Добивната промишленост е представена от добива на кариерни материали и др. Разработването на каолиновите находища в района на гр.Дулово в следващите години ще увеличи значението на този подотрасъл в промишленото производство на областта.

След тежкото възстановяване през периода до 2008, отрасълът е отново в криза, като практически една значителна част от дейността на преработвателната промишленост е прекратена. Колебливата и спадаща динамика на развитие на промишлеността е показана на фиг. 12 .

Фиг. 12. Динамика на основните показатели за развитие на индустрията в област Силистра, 2007-2010 г.