Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г
Социален капитал, социална интеграция и включване
Изтегляне 2.99 Mb.
|
Социален капитал, социална интеграция и включване
Н  аселението на област Силистра към 31.12.2011 г. по данни на НСИ е 118433 души или 1.6% от населението на страната, гъстотата на населението 41.6 д./км², значително по-ниска от средната за 65.7%. Това е най-ниската стойност сред областите в Северен централен район. За периода 2001 - 2011 г. броят на населението в областта намалява с 24 424 души, или със средногодишен темп от минус 2,4% (над два пъти над средната стойност за страната – минус 1,1%).
С най-големи темпове намалява населението на общините Силистра (-2,6) и Кайнарджа (-2,5). Налице е задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и процесите на обезлюдяване на определени части от областта и села. Фигура 14: Динамика на населението за област Силистра през последните 20 години, НСИ 
Продължава задълбочаването на негативната тенденция в прираста, като отрицателният естествен прираст достига до -6,8% общо за областта и -7.4% в селата. Механичният прираст, който отчита влиянието на миграцията в областта, също е отрицателен, макар че интензитетът на миграция от и към областта постепенно намалява. Раждаемостта за изследвания период е в границите около 1000-1200 родени деца средногодишно, като през 2011 г. техният брой е най нисък - 1043. Коефициентът на раждаемост достига най-високата си стойност през 2009 г. – 9.7‰, след което намалява на 8.8‰ през 2011 г. (средно за периода 9.1‰)). Делът на родилните контингенти е 23.1%, което ограничава възможностите за разширено възпроизводство. Фертилността на населението на област Силистра е 1.64, над средното равнище за Северен централен район (1.42) и страната (1.51), но под 2.1, т.е. под границата за демографско нарастване. Ниската фертилност в съчетание с ниския дял на родилните контингенти допринасят за намаление на населението на областта. Влияние върху демографския прираст оказва и миграцията. Таблица 23. Естествен прираст в област Силистра за 2011 г.7
Източник: НСИ 
Възрастовата структура на населението на област Силистра е близка, но по-благоприятна от средната за СЦР. Сред другите области в района, Разград и Силистра са със сравнително по-малко нарушени структури на населението по възраст. Промените във възрастовата структура на населението на област Силистра се изразяват в:
През 2011 г. съотношението между трите основни възрастови групи на населението на обл. Силистра са съответно 14.4% за младите генерации (0-14 г.), 60.3% за трудоспособните контингенти (15-64 г.) и 25.6% за възрастното население (на 65 и повече години). Във всички общини е налице процес на остаряване на населението с изкл. на Дулово и Кайнарджа. Фиг. 15 Възрастова структура на населението в област Силистра, НСИ 
Коефициентът на възрастова зависимост показва броят на населението в "зависимите" възрасти (под 15 и над 65 години) на 100 лица от населението в "независимите" възрасти (от 15 до 64 години). За периода 2007-2011 г. стойностите на показателя за обл. Силистра постепенно нарастват от 60.9% през 2007 г. на 65.8% през 2011 г., дължащо се предимно на по-високия дял на населението на областта във възрастовата група над 65 години. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15–19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст (60–64 г.). За област Силистра този коефициент намалява от 96.5 през 2007 г. на 65.7 през 2011 г. Всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 66 млади хора. Основният етнос в област Силистра е българския – през 2011 г. българите са 57.4% от всички самоопределили се лица. В сравнение с 2001 г. този относителен дял е по-нисък. Турската етническа група наброява 36.1% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. В сравнение с преброяването през 2001 г. тя намалява като абсолютен брой, но като относителен дял нараства с 1.8 процентни пункта. Самоопределилата се като ромска група е с относителен дял 5.1%, но се наблюдават вътрешнообластни различия, изразяващи се в по-голямата им концентрация в общини Кайнарджа и Алфатар. Образователното равнище на населението е важен индикатор за икономическо развитие на областта в дългосрочен план. Образованото население е съсредоточено в административния център гр. Силистра и на второ място, но със значително по-нисък дял – Тутракан (9.2%), докато по-високият от средното за страната дял на неграмотни лица (4,0% от населението на 7 и повече години) е съсредоточен в периферните селски общини. Положителната тенденция, както и общите характеристики се потвърждават от данните от последното преброяване през пролетта на 2011 г., като броят на завършилите висше образование се повишава, а процентът на непосещавалите училища спада. Таблица 24. Процент на населението завършило различна степен на образование, 2011 г.
Източник: НСИ Силно актуални са изведените демографски проблеми и предизвикателства в Актуализиран документ за изпълнение на ОСР Силистра до 2013 г., посочени по-долу. Изключително неблагоприятно въздействие върху бъдещото демографско развитие оказват увеличаването на неграмотността и влошаването на образователната структура след младите хора до 24 г. Осигуряването на достъп до образование е приоритетна задача на реформирането на образователната система, непосредствено свързана с демографското развитие. Освен това ограничаването на достъпа до здравни услуги, недостатъчните финансови ресурси и принудително налаганите самоограничения в потреблението на здравни услуги по икономически причини съдействат за високи нива на заболеваемостта, на общата и детската смъртност, задържането на общата продължителност на живота, влошават качеството на живот на населението и препятстват демографското му развитие. Пред демографската политика се очертават някои основни предизвикателства. Първата група от демографски проблеми е свързана с процесите на раждаемост, смъртност, брачност, разводи и миграция на населението. Втората група от проблеми е свързана с влошаването на качествените параметри на възпроизводството на населението: ускорено застаряване и намаляване на броя на населението в трудоспособна възраст, незадоволително състояние на репродуктивното здраве, растящ брой на неграмотните млади хора, особено сред ромската етническа общност. Приоритетите пред демографското развитие са следните: забавяне на негативните демографски процеси, преодоляване на негативните последици от застаряването на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал и др. Конкретните мерки и дейности за реализиране на стратегическите приоритети са в следните основни направления: насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца; увеличаване на средната продължителност на живота; значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст и др.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||