Като член на ЕС България е заявила намеренията си да участва активно в постигането на целта за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите. В изпълнение на стратегията „Европа” 2020 страната е приела национална цел „Инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат размер на 1,5% от БВП”.
Разходите за НИРД и делът им в БВП на страната (0,6% през 2010 г.) и всички райони са незадоволителни. В СЦР се концентрират 0,83% от разходите в държавния сектор и 2,52% от разходите на предприятията. Област Силистра се очертава с нисък потенциал за научно-изследователска дейност. Делът на разходите за НИРД от БВП на областта са едва 0.04%, а персоналът, зает с НИРД - 85 човека.
Таблица 8. Разходи и персонал, зает с НИРД
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Северен централен район
|
Разходи за НИРД, хил.лв
|
4035
|
5298
|
7120
|
7150
|
|
Дял на разходите за НИРД от БВП
|
1.0%
|
0.9%
|
1.6%
|
1.6%
|
|
Персонал, зает с НИРД, брой
|
1258
|
1336
|
1504
|
1565
|
1414
|
Област Силистра
|
Разходи за НИРД, хил.лв
|
220
|
225
|
312
|
217
|
207
|
Дял на разходите за НИРД от БВП
|
0.04%
|
0.03%
|
0.05%
|
0.04%
|
|
Персонал, зает с НИРД, брой
|
66
|
69
|
121
|
24
|
85
|
Източник: НСИ
Сериозното недооценяване на възможностите, предоставяни от взаимодействието между звената на иновационната система и бизнеса, е проблем на всички райони. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони е слаба или липсва..
На територията на община Силистра е разположена Опитната станция по кайсията и земеделието, която е част от система институти и опитни станции на Националната селскостопанска академия, ангажирани с проучвания и разработки в областта на селското стопанство.
Основно предизвикателство пред засилване на иновационния потенциал и преструктурирането на регионалната икономика към сектори, интензивни на знания и високи технологии, и сектори с висока добавена стойност, остава развитието на човешкия потенциал, което налага подготовка и стимули за развитие на висококвалифициран човешки ресурс в научно-техническите дисциплини. Ключов проблем остава и липсата на адекватни инструменти за издърпване или допълване на частното финансиране за НИРД чрез държавни фондове.
Достъпът до ИКТ и използването на цифровите технологии от населението и бизнеса е важен фактор за регионален растеж, повишаване на производителността и изграждането на конкурентоспособна регионална икономика. Българските райони се отличават с ниски показатели за развитие на информационното общество в ЕС.
Таблица 9. Достъп на домакинствата до интернет за периода 2007-2011 г., %, НСИ
Страна, район, област
|
Относителен дял на
домакинствата с достъп
до интернет, %
|
Относителен дял на домакинствата с широколентова връзка, %
|
Относителен дял на лица, регулярно използващи интернет, %
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
2007
|
2011
|
Общо за страната
|
19.0
|
45.0
|
15.4
|
39.8
|
28.4
|
46,4
|
Северен централен
|
14.5
|
42.7
|
11.4
|
38.4
|
23.2
|
42.6
|
Област Силистра
|
13.8
|
40.6
|
7.3
|
28.0
|
16.1
|
36.8
|
Констатира се непрекъснато намаляване на лицата, които никога не са използвали интернет. За периода 2007-2011 г. относителният им дял в страната намалява от 72,5% до 53,5%. Данните за област Силистра (36.8%) показват сериозно изоставане от средните показатели за страната за използване на интернет (табл. 9).
Предвид нарастващата роля на информацията е необходимо да се разшири достъпът до използването на мрежите и услугите на ИКТ, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен. В община Алфатар понастоящем има 2 обществени центъра с достъп до интернет; в общините Кайнарджа и Дулово – 3, в община Тутракан – 15.
Въпреки че се отбелязва положителна тенденция на навлизане на ИКТ и ИТ приложения (счетоводни програми, интернет, офис софтуер), МСП не се ангажират обикновено с големи иновации поради ограничения им капитал и капацитет за поемане на риск. МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15–30 пъти по-нисък от страните в ЕС–15. Една от основните причини за ниската производителност на сектора на МСП е изостаналостта на голяма част от производственото оборудване и активи, както и ниското ниво на иновации и ИКТ.
Основен извод от анализа на факторите за конкурентоспособност и развитие е, че все още МСП не са достатъчно конкурентоспособни (особено по-малките от тях) по отношение на достъпа до финансиране, иновативността, интелектуалната собственост, интернационализацията и прилагането на добри практики.
Сподели с приятели: |