Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г


Научно-изследователска и развойна дейност, иновации и ИКТ



страница5/19
Дата11.02.2018
Размер2.99 Mb.
#58074
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Научно-изследователска и развойна дейност, иновации и ИКТ


Като член на ЕС България е заявила намеренията си да участва активно в постигането на целта за засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите. В изпълнение на стратегията „Европа” 2020 страната е приела национална цел „Инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат размер на 1,5% от БВП”.

Разходите за НИРД и делът им в БВП на страната (0,6% през 2010 г.) и всички райони са незадоволителни. В СЦР се концентрират 0,83% от разходите в държавния сектор и 2,52% от разходите на предприятията. Област Силистра се очертава с нисък потенциал за научно-изследователска дейност. Делът на разходите за НИРД от БВП на областта са едва 0.04%, а персоналът, зает с НИРД - 85 човека.



Таблица 8. Разходи и персонал, зает с НИРД

 

2007

2008

2009

2010

2011

Северен централен район 

Разходи за НИРД, хил.лв

4035

5298

7120

7150

 

Дял на разходите за НИРД от БВП

1.0%

0.9%

1.6%

1.6%

 

Персонал, зает с НИРД, брой

1258

1336

1504

1565

1414

Област Силистра 

Разходи за НИРД, хил.лв

220

225

312

217

207

Дял на разходите за НИРД от БВП

0.04%

0.03%

0.05%

0.04%

 

Персонал, зает с НИРД, брой

66

69

121

24

85

Източник: НСИ

Сериозното недооценяване на възможностите, предоставяни от взаимодействието между звената на иновационната система и бизнеса, е проблем на всички райони. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса във всички райони е слаба или липсва..

На територията на община Силистра е разположена Опитната станция по кайсията и земеделието, която е част от система институти и опитни станции на Националната селскостопанска академия, ангажирани с проучвания и разработки в областта на селското стопанство.

Основно предизвикателство пред засилване на иновационния потенциал и преструктурирането на регионалната икономика към сектори, интензивни на знания и високи технологии, и сектори с висока добавена стойност, остава развитието на човешкия потенциал, което налага подготовка и стимули за развитие на висококвалифициран човешки ресурс в научно-техническите дисциплини. Ключов проблем остава и липсата на адекватни инструменти за издърпване или допълване на частното финансиране за НИРД чрез държавни фондове.

Достъпът до ИКТ и използването на цифровите технологии от населението и бизнеса е важен фактор за регионален растеж, повишаване на производителността и изграждането на конкурентоспособна регионална икономика. Българските райони се отличават с ниски показатели за развитие на информационното общество в ЕС.

Таблица 9. Достъп на домакинствата до интернет за периода 2007-2011 г., %, НСИ


Страна, район, област

 


Относителен дял на

домакинствата с достъп

до интернет, %


Относителен дял на домакинствата с широколентова връзка, %

Относителен дял на лица, регулярно използващи интернет, %

2007

2011

2007

2011

2007

2011

Общо за страната

19.0

45.0

15.4

39.8

28.4

46,4

Северен централен

14.5

42.7

11.4

38.4

23.2

42.6

Област Силистра

13.8

40.6

7.3

28.0

16.1

36.8

Констатира се непрекъснато намаляване на лицата, които никога не са използвали интернет. За периода 2007-2011 г. относителният им дял в страната намалява от 72,5% до 53,5%. Данните за област Силистра (36.8%) показват сериозно изоставане от средните показатели за страната за използване на интернет (табл. 9).

Предвид нарастващата роля на информацията е необходимо да се разшири достъпът до използването на мрежите и услугите на ИКТ, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители, но броят им все още е твърде ограничен. В община Алфатар понастоящем има 2 обществени центъра с достъп до интернет; в общините Кайнарджа и Дулово – 3, в община Тутракан – 15.

Въпреки че се отбелязва положителна тенденция на навлизане на ИКТ и ИТ приложения (счетоводни програми, интернет, офис софтуер), МСП не се ангажират обикновено с големи иновации поради ограничения им капитал и капацитет за поемане на риск. МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15–30 пъти по-нисък от страните в ЕС–15. Една от основните причини за ниската производителност на сектора на МСП е изостаналостта на голяма част от производственото оборудване и активи, както и ниското ниво на иновации и ИКТ.

Основен извод от анализа на факторите за конкурентоспособност и развитие е, че все още МСП не са достатъчно конкурентоспособни (особено по-малките от тях) по отношение на достъпа до финансиране, иновативността, интелектуалната собственост, интернационализацията и прилагането на добри практики.





      1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница