Тенденции в развитието на област Стара Загора

Тенденции в развитието на област Стара Загора

1. Обща характеристика на областта

В областта е съсредоточено 4.7 % от цялото население на страната, по този показател областта се нарежда на пето място. В област Стара Загора се включват 11 общини, най-големи от които са административният център Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево. Област Стара Загора се явява пресечна точка на Еврокоридор № 8, Еврокоридор № 9 и част от Еврокоридор №4. Област Стара Загора принадлежи към Югоизточен район от ниво 2. Съседни от север са областите Габрово и Велико Търново, от юг – Хасково, от изток – Сливен и Ямбол, от запад – Пловдив. Областта се състои от 11 общини с 206 населени места (10 града и 196 села) с обща площ 5152 км2 (4.6% от територията на страната) и население 333265 човека.

Съвременна Стара Загора е град с развита икономика и интензивен културен живот, в който успешно съжителстват славното минало и динамичното настояще.

Най-значимите минерално-суровинни източници са лигнитните, кафявите въглища и гипсът. С най-голямо стопанско значение са находищата от въглища в комплекса „Марица-изток”, добивани по открит способ и използвани за производство на електрическа енергия. В рудниците на площ от 240 кв.км (на територията на общините Раднево и Гълъбово) са съсредоточени основните запаси от лигнитни въглища на страната.

Енергетиката остава отрасълът с най-голяма относителна тежест в икономиката и до голяма степен добивът на енергийни суровини и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия определят водещото място на област Стара Загора.

2.1.2. Население – демографска характеристика

Като основни демографски проблеми в областта, могат да се посочат отрицателен прираст, застаряване, емиграция. Независимо от отчетената повишена раждаемост през последните години, негативните демографски характеристики остават почти непроменени в желана посока. Към негативните тенденции в малките общини се добавя ниска грамотност, ниска заетост, висока безработица, ниски доходи, свито потребление, натурални стопанства. Положителни статистически данни има за жилищното потребление (от 476 на 490 жилища/1000 човека), но и това е илюзорно подобрение, защото е за сметка на намаляло население, а не на реално повишен жилищен стандарт.

В територията на областта се оформят зони на депопулация – „бели и сиви петна”, землища с население под 100 човека. Такива са планинските части на общините Мъглиж и Гурково, както и северните части на Братя Даскалови.

Демографската криза е най-големия проблем на България.

В областния център живее 58,8 % от градското население (138272 човека). В периода 2001 – 2011 г., населението на всички градове от областта намалява.

Според броя на населението си, градовете в областта се категоризират, както следва: голям град - Стара Загора (138272 д.), среден град - Казанлък (47325 д.), малки и много малки градове - останалите 9 града. Така допълващи и балансиращи областния център са Казанлък и в известна степен, енергийно-промишлените центрове Гълъбово и Раднево.

2.1.3. Структура на населението

Към 01.02.2011 г., жените са 170499 (51.2 %), а мъжете са 162771 души (48.8 %), или на 1000 мъже се падат 1047 жени. Подобна е структурата и на национално ниво.

Възрастовата структура на населението е малко по-благоприятна от фона на средната за страната. Делът на населението на възраст под 15 г. е с по-добри показатели от средните за страната с 0,4%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с относителен дял 66,9 %, като в община Стара Загора достига- 70 %. Относителният дял на населението над 65 г. е 19,5 % при среден за страната - 18,5 %.



Източник: НСИ, обработка на НЦТР

Поглеждайки към етно-демографска характеристика на населението, виждаме следната картина: лицата, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение, са 92,4 % от населението - 308106 д. Българската етническа група обхваща 265618 лица, или 86,2 % от лицата, декларирали етническото си самоопределение, при 84,8 % средно за страната. Ромският етнос е втория по численост - 24018 души - дял от 7,8 %, при средно 4,9 % за страната. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Мъглиж (30,6 %) и Николаево (26,4 %), докато в община Опан е само 2.8 %. Турската етническа група наброява 15035 лица (4,9 % от всички лица в областта, при 8,8 % средно за страната). Към „други етнически групи” са се самоопределили 1715 лица, или 0,6 %. Лицата, които не са се самоопределили са 1720 (0,6 %).

2.1.4. Раждаемост, смъртност, прираст

Раждаемост: През 2007 г., в областта са родени 3547 деца (9.9 ‰), а през 2011 г. - 3308 деца (10.0 ‰). Коефициентите на раждаемост в страната за съответните години са били 9.8 ‰ и 9.6 ‰. Тенденцията в развитието на раждаемостта се проследява и чрез коефициента на плодовитост – 1,73 живородени деца (2011 г.) за област Стара Загора (при минимално необходим за просто възпроизводство – 2,1).

Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. Коефициентът на смъртност в областта е 15.5 ‰ при среден за страната - 14.7 ‰.

Естественият прираст за периода 2007-2011 г. е отрицателен и е по-висок от средния за страната. Само община Николаево има положителен естествен прираст - 1.8 % за 2011 г. Той се дължи на ромското население. С високи отрицателни стойности се отличават общините Опан (- 33.8 ‰) и Братя Даскалови (- 17.3 ‰).

В резултат на вътрешен механичен прираст, общото население на областта между двете преброявания е намаляло с 1539 д. в резултат на изходяща миграция към София (град), Бургас и Пловдив.

2.1.5. Икономическо развитие

Макро-икономически показатели

За разлика от периода преди кризата, когато всички стойности по основни макроикономически показатели очертаваха паралелни положителни тенденции на промяна, към момента в областта се наблюдава спад на приходите от продажби и инвестиции в ДМА.

Сравнен с този на страната, спадът на приходите от продажби в областта е над 3 пъти по-нисък. Значително по-нисък е и спадът сред заетите лица.

Единствено отстъплението в разходите за ДМА в област Стара Загора (-56,5%) е по-голямо от това в района (-53,4%) и в страната (-45%). Същевременно, броят на предприятията се е увеличил (за сметка на предимно малки). Ръст бележи и ключовият показател – БВП. При +1,75% за страната и почти нулев растеж за района (+0,38%), за двете проследени години, област Стара Загора е акумулирала значителен растеж (+7,53%), който се равнява на +3,76% на годишна база. Това е доказателство за диверсифицирана и добре балансирана областна икономика, която успява да неутрализира в значителна степен нежеланите последствия от глобалната криза.

Независимо от доброто си представяне (най-вече благодарение на енергетиката), област Стара Загора има не дотам силни позиции в сферите с предпоставки за осезателен растеж (високи технологии, иновации, качествен и достатъчен човешки ресурс).

Община Стара Загора, заедно с Казанлък и енергийният комплекс Раднево – Гълъбово, формират почти 94% от приходите в областта. Останалите 7 общини допринасят едва 6%. Отнесени към населението, резултатите по този показател извеждат Раднево и Гълъбово на първите 2 места. Най-слаба е икономика на Мъглиж и Николаево. Тази картина е ясна илюстрация за пространствения дисбаланс в капитализацията на областната територия, за големите междуобщински неравенства в развитието на областта.

Състояние на инфраструктурата, транспортни връзки

Пътната инфраструктура на областта има осезателни подобрения. След завършването на Лот 2 от АМ „Тракия”, областта достига едни от най-добрите показатели за изграденост на пътната мрежа.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа (РПМ) в областната територия е 888,3 км, от които 865,2 км са с асфалтова и трошенокаменна настилка. Автомагистралните трасета покриват 73 км (8,2%) от общата дължина на областната РПМ. Първокласните са 167,3 км., а второкласните – 215 км. Най-голям дял (45,3%) и съответна дължина (379,7 км) имат третокласните пътища. Средната гъстота на пътната мрежа е 172,5 км/1000 км2. Пътната мрежа осигурява транспортна достъпност от областния център в изохрон до 45 минути за почти всички общински центрове. Извън това покритие остават Раднево, Гълъбово и Братя Даскалови.

Поддържането на пътищата от втори и трети клас¹, както и общинската пътна мрежа продължава да бъде основен проблем. Поради хроничен финансов дефицит се правят само текущи ремонти, което води до общо влошаване на пътната настилка. Твърде скромни са привлечените средства за рехабилитация на общински пътища по ОПРР. Закъснява прилагането на мерките за подобряване на инфраструктурата в селата по ПРСР.

Плановете на „Областно пътно управление” Стара Загора за периода 2013-2020 съдържат около 20 конкретни проекти за рехабилитация, ново строителство и съответно инвестиционно проектиране.

Доходи, заетост и безработица

Сравнени със средната стойност на страната (28318 лв./ч.), нетните приходи от продажби за област Стара Загора са значително по-ниски – 23482 лв./човек.

За разлика от повечето области с абсолютно доминиращ икономически център, Стара Загора има два балансиращи вторични центъра – енергийният комплекс Раднево-Гълъбово и Казанлък. Независимо от това, всички съставни общини са с трайна тенденция на значителен демографски отлив. За последните 10 години областта е загубила над 10% от населението си. Град Стара Загора е областен център и „двигател” на развитието, но за да се постигне баланс в областното пространство, трябва да се лансира стратегия за изнасяне на функции и ресурси за укрепване на периферните райони, за задържане на изходящата миграция чрез създаване на конкурентна среда и условия за живот в тях.

С най-ниска безработица е община Стара Загора (6,9%), а на другия полюс стои „парализираща” стойност – 55,6% безработица в община Николаево. Не по-малко критично е състоянието в пазара на труда в общините Братя Даскалови (40,9%) и Мъглиж (32,8%). Тези общини нямат собствен потенциал за обръщане на негативните тенденции и се нуждаят от интегрирани програми за целенасочена подкрепа.

По заетост, доходи и БВП/човек, областта има над средните стойности на ЮИР и страната.

Важен за макроикономическата ситуация е фактът, че по първите 3 показателя, „икономическите лидери на областта” (Стара Загора, Раднево-Гълъбово и Казанлък) имат по-добри стойности² от средните за страната. Слабите общини (III-та категория) заемат 50% от територията и само 21% от населението, а силните - 50% от територията и 79% от населението.

Неблагоприятно движение към спадане се наблюдава и в ключовите показатели „заетост” и „икономическа активност”. Предимно аграрният профил на икономиката на малките съставни общини остава непроменен. Силно преобладаващото механизирано отглеждане на слети култури ангажира малко ръчен труд. Изключение са етерично-маслените култури в подбалканските общини. Като цяло, малките общини са предимно производител, но не и преработвател на селскостопански суровини.

Търсенето на работна сила е повлияно от глобалната финансово-икономическа криза от края на 2008 г. Както в цялата страна, и в област Стара Загора се формират отрицателни тенденции в пазара на труда – уволнения, завръщане на хора, работили в други райони на страната и в чужбина (в строителство, аграрен сектор и услуги). Разминаването между предлагана и търсена квалификация продължава.

Здравеопазване

Заболеваемост

Данните за заболеваемост и болестност са показател за здравните потребности на населението от специфични медицински грижи, към даден период от време. Тревожен проблем за областта са темповете на нарастване на заболеваемостта по обръщаемост на населението. Особено интезивно е нарастването броят на пациентите с новообразувания, болести на органите на кръвообращението и травми и отравяния.

Сред новооткритите заболявания най-голям относителен дял заемат болестите на дихателната система – 22,7% за 2014 г. при 26,8% за 2013 г. и 22,2 % през 2012 г., следвани от болестите на органите на кръвообращението – 14,0% през 2014 г., при 9,7% за 2013 г. и 14,1% през 2012 г. Следват болестите на пикочо-половата система с 9,1% през 2014 г. при 8,1% през 2013 г. и 9,8% през 2012 г. и болести на окото и придатъците му с 8,1% през 2014 г. при 8,0% през 2013 г. и 7,4% през 2012 г.

Регистрирани заболявания от злокачествени новообразувания

През 2014 г. нарастват болестността и заболеваемостта от злокачествени новообразувания и честотата на регистрираните онкологични заболявания запазва тенденцията си за повишаване през последните години, както следва: от 3 860,7 ‰00 за 2012 г., на 3 942,3‰00 за 2013 г. и 4 090,8‰00 за 2014 г. Плавно се повишава и честотата на новооткритите случаи.

Област Стара Загора разполага с добра осигуреност и развита здравна мрежа за оказване на първична медицинска и първична дентална помощ. Осигуреността е по-висока в големите градове и от средната за страната. Наблюдава се тенденция за разкриване на повече от един адрес на практиките, като единият е в населено място с голям брой население, а останалите в малки населени места.

Област Стара Загора разполага с лекари-специалисти по почти всички специалности. Съотношението на различните специалности не съответства напълно на структурата на заболеваемостта.

Областта има добра осигуреност с легла за активно лечение, но се наблюдават потребности от легла за продължително лечение и палиативни грижи.

За осигуряване на равен достъп на хората до качествени здравни дейности адекватни на техните здравни потребности е необходима подкрепа на лечебните заведения в отдалечените и труднодостъпни райони в областта с компактно ромско и застаряващо население.

Съществуват потребности и е необходимо развитие на дейностите по деинституционализация в психиатричната помощ за развитие на структури за активна медицинска специализирана услуга, дневни центрове и др.

Образование

Политиката на Република България е да поддържа конкурентноспособна и съизмерима с европейските стандарти образователна система. Целите и приоритетите за развитие на образованието в област Стара Загора отразяват спецификата и същевременно интерпретират новата национална политическа рамка за постигане на интелигентен и устойчив растеж.

Образователна структура има голямо значение за социалната и професионалната структура на населението и за характера на производствената дейност. Образователното равнище на населението твърде много зависи от стандарта на живот и от степента на развитие на производителните сили. Образователната структура влияе върху качеството на трудовите ресурси, а върху нея влияят социално-икономическото развитие и полово-възрастовата структура.

Дейностите на Регионален инспекторат по образованието – Стара Загора способстват за осъществяване на държавната политика в сферата на образоването на територията на област Стара Загора, спомагат за изграждане на приобщаващо образование в детските градини и училищата за всички деца и ученици, включително и за тези от етническите малцинства, за изоставащи ученици и за деца със специални образователни потребности.

Световната банка посочва демографската криза като един от най-големите проблеми за страната ни. Демографският проблем не подминава и област Стара Загора. Наблюдават се сериозни различия както в гъстотата на населението в различните общини, така и в образователната структура, което налага общините да търсят индивидуални решения при определяне на образователната политика.

Общият брой ученици в област Стара Загора за учебната 2015/2016 г. е 37979, разпределени по форми на обучение както следва:

За учебната 2015/2016 година поради намаляващия брой на учениците в 59 училища (предимно в малките населени места) са сформирани 55 слети и 227 маломерни паралелки.

През учебната 2014/2015 г. не са продължили образованието си след завършено основно образование 250 ученици.

В областта на училищното образование е осигурен равен достъп до образование и е запазена тенденцията за намаляване на броя на отпадналите ученици.

Училищата, съвместно с Дирекция „Социално подпомагане” и общинските администрации, постигат добри резултати при обхващане и задържане на учениците в училище.

Броят на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности е 799, които се обучават в 92 училища и 38 детски градини. Увеличаването на броя на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности е доказателство за постигнатата промяна в нагласите на обществото в подкрепа на включващото им обучение.

Във всяко училище от областта има определена комисия за работа с ученици с девиантно поведение, която работи в сътрудничество с Детска педагогическа стая и ОД „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето”.

Професионално образование в област Стара Загора се осъществява в 20 държавни и общински училища – в 18 професионални гимназии, едно СОУ и една гимназия с професионални паралелки. В различните форми на обучение се обучават общо 7249 ученици по професии и специалности от 24 професионални направления.

През последната учебна година училищата участваха в различни национални и международни програми и проекти, в много изяви от Националния календар за извънучилищни дейности и Националния спортен календар, което прави училището по-привлекателно за учениците.

В област Стара Загора през учебната 2014/2015 г. функционират 126 училища, 94 детски градини, 3 обслужващи звена (Общински детски комплекс - Казанлък, МУЦТПО - Чирпан и Ресурсен център - Стара Загора).

В детските градини и в подготвителните групи в училищата се обучават общо 11050 деца.

В областта на предучилищното възпитание и подготовка е увеличен обхвата на децата подлежащи на задължително образование.

Отпаднали от системата на образование за учебната 2014/2015 г. – 138 ученици, от които:

- за допуснати голям брой неизвинени отсъствия – 50 ученици;

- по социални и семейни причини – 88 ученици.

По данни, предоставени от директорите на училищата, 424 ученици са заминали в чужбина.

При извършени проверки по училища е установено, че средния процент на отсъстващите ученици в деня на проверката е 15,3 %.

- обхващане и задържане в училище на всички подлежащи на задължително училищно обучение;

- отпадане на ученици от ромски произход или на такива, чиито родители са в чужбина;

- недобро владеене на български език от децата постъпващи в първи клас, за които българският език не е майчин, което води до недостатъчно усвояване на учебното съдържание;

- намаляване броя на учениците в училище по демографски причини, поради което води до обучение в слети паралелки;

- трудности при адаптиране на децата от етническите малцинства в детската градина и училището и липса на училищна готовност при постъпване в първи клас;

- ниска квалификация и грамотност на родителите от ромската общност;

- нездрава семейна среда;

- голям брой отсъствия на учениците от учебни занятия, които са резултат основно от занижения родителски контрол;

- несъответствия между получаваното образование, квалификация и специализация и потребностите на пазара на труда;

- нарастване на броя на учениците с поведенчески проблеми и увеличаване на случаите на агресия в училище.

- липса на ефективни механизми за привличане и задържане на младите педагогически кадри;

- недостатъчен брой психолози/педагогически съветници, назначени в училищата

• 
  Като цяло обектите на образователната инфраструктура са с равномерна териториална организация и е осигурен равен достъп до предучилищно възпитание и подготовка в градовете и в селата в областта;
  
• 
  Броят на трайно непосещаващите училище за област Сливен през последните няколко години не се променя в забележима степен. Продължава да съществува проблемът с „невидимите” отсъствия от гледна точка запазване на училища и работни места на педагогически персонал;
  
• 
  Кадровата обезпеченост в област Стара Загора е добра. Увеличава се броят на педагогическите специалисти с магистърска образователно-квалификационна степен. В областта работят предимно правоспособни учители и възпитатели. Проблеми има в училищата със слети паралелки и в защитените училища, където малкият брой на учениците води до малък брой на педагогическите специалисти и до необходимостта един учител да води обучението по повече от един учебен предмет.
  
• 
  През последните години все по-ясно се очертава необходимостта от по-пълно съответствие на професионалната подготовка с потребностите на работодателите от региона и регионалните характеристики на пазара на труда. Подобряването на механизма на сътрудничество и споделянето на отговорностите, свързани с професионалното образование, между държавата и бизнеса ще осигурят условия за повишаване качеството на професионалната подготовка в съответствие с новите изисквания на регионалната икономика. Това ще доведе и до повишаване относителния дял на трудовата и социалната реализация на завършващите професионално образование по изучавана професия;
  
• 
  Развитието на съвременните информационни технологии изискват осъвременяване на материалната база и квалификация на педагозите.
  

Трябва да се вземе предвид, че жилищата са разположени неравномерно по територията на областта; повечето описани жилища в селата са необитаеми и свободни, намират се в непривлекателни райони (с неподдържана пътна мрежа, без отходни канали) и са неблагоустроени, изоставени и полусъборени.

Освен състоянието на съществуващите жилища, проблем е и липсата на различни механизми, които да стимулират инвестиции в тази насока.

Броят на общинските жилища непрекъснато намалява през годините. Общините не са в състояние да ги ремонтират и поддържат, поради което много от тях са продадени на настанените в тях наематели. Общински жилища в момента не се изграждат.

По-голямата част от наличните общинските жилища в по-големите градове са на последни и партерни етажи в едропанелни блокове. Поради неосигурени средства от много години не е извършвано саниране по тези сгради. Като цяло общинските жилища се нуждаят от текущи ремонти, а немалка част и от основен, което според общините обосновава тяхната неефективност понастоящем. Проблем създава и фактът, че основната част от общинските жилища са разположени в сгради със смесена собственост - частна и общинска, с преобладаващ съществен дял на частната собственост.

Един сериозен проблем, пред който сме изправени, е нарастването на пространствената обособеност на ромската общност. Концентрацията на роми в обособени квартали се увеличава през последните петнайсетина години както в градските, така и в селските региони. Тази концентрация в обособени квартали обикновено води до социална изолация на жителите им, до влошаване на жилищните условия, до проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата и хигиената, до транспортни проблеми и трудности при осигуряването на услуги. Една от най-тежките последици от тази обособеност е влошаването на възможностите за подготовка на младите поколения за работа във формалната икономика и засилващите се трудности при търсенето и намирането на работа.

2. 
   
   Каталог: uploaded -> users upload -> users upload
   uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
   uploaded -> „Здравеопазване
   uploaded -> „Здравеопазване
   uploaded -> „Здравеопазване
   uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
   uploaded -> „Здравеопазване
   users upload -> Справка-образец относно предложения за проекти на територията на област Стара Загора, във връзка с разработването на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България
   users upload -> По ред Работодател наименование общ брои точки
   users upload -> Доклад за 2014 година проект април 2015 година съдържание
   
   
   
   Изтегляне 2.45 Mb.
   
   Сподели с приятели: