Съответствие на мрежата от услуги спрямо актуалните потребности на рисковите групи

Общи изводи за наличните социални услуги

• 
  На областно ниво – предоставят се широк спектър от услуги покриващи, потребностите на идентифицираните рискови групи;
  
• 
  Териториалното разпределение на функциониращите СУ е неравномерно – налице са общини, в които липсват изцяло услуги за деца и възрастни с увреждания;
  
• 
  Значителен превес на услугите, които се финансират от държавния бюджет, спрямо тези финансирани от бюджета на общините;
  
• 
  Всички общински администрации са работили активно по различни схеми, предоставящи грижи в семейна среда за деца и лица в неравностойно положение, изцяло финансирани от ЕСФ, национални фондове и програми;
  
• 
  Наблюдава се леко увеличение /с 5,9 % / на броя и капацитета на услугите в общността, спрямо 2010 година;
  
• 
  На областно ниво – услугите в общността за възрастни имат леко увеличение на броя и капацитета си. При децата е налице увеличаване на броя на услугите в общността с 3;
  
• 
  На областно ниво – резидентните услуги за възрастни имат леко увеличение на броя и капацитета си, докато при децата е налице значително увеличаване на броя им – близо 3 пъти повече от края на 2010 година;
  
• 
  В края на 2015, спрямо края на 2010 година, съотношението между предоставяните типове социални услуги е значително променено, като е налице значителен превес на броя на услугите от резидентен тип / близо 2 пъти/ от броя на специализираните институции ;
  
• 
  Броят на СИ в областта е по малък – от 15 на 13 СИ.
  
• 
  Броят, капацитетът и заетостта на специализираните институции за възрастни и стари хора показва устойчивост през периода.
  
• 
  През 2015 година е налице намаление, спрямо 2010 година на капацитета на ДДЛРГ – от 434 на 180 места,
  
• 
  Намален е капацитета на ДМСГД гр. Стара Загора от 230 на 200 места, както и на ДМСГД „Мария Луиза” с Бузовград, общ. Казанлък от 105 на 90 места;
  
• 
  Наличните социални услуги в област Стара Загора осигуряват във висока степен потребностите на ползвателите;
  
• 
  На областно ниво се отчита липса на функциониращи услуги за лица със сензорни проблеми;
  
• 
  На областно ниво се отчита липса на функциониращи услуги за лица изпаднали в безпомощно състояние и живеещи на улицата.
  
• 
  Слаба активност на неправителствения сектор за реализиране на дейности и мерки за подкрепа на рисковите групи, живеещи в малките и отдалечени населени места;
  
• 
  Слабо развитие на междусекторни „смесени” иновативни услуги.
  

• 
  Неравномерно териториално разпределение на услугите за деца в риск и техните семейства;
  
• 
  Значителен превес на услугите в общността – резидентен тип над специализираните институции;
  
• 
  Отчита се увеличение на броя на утвърдените приемни семейства на областно ниво;
  
• 
  През 2015 година е налице намаление, спрямо 2010 година на капацитета на ДДЛРГ – от 434 на 180 места,
  
• 
  Намален е капацитета на ДМСГД гр. Стара Загора от 230 на 200 места, както и на ДМСГД „Мария Луиза” с Бузовград, общ. Казанлък от 105 на 90 места;
  
• 
  Липса на услуги в общността за деца в риск и техните семейства в шестте най – малки общини в областта, като в пет от тях е налице висок процент е с малцинствено население, с нисък социален и образователен статус;
  
• 
  Липса на мобилни услуги за тази рискова група, което затруднява достъпността на потребители от малките и отдалечени от общинските центрове населени места;
  
• 
  Персоналът на услугите за деца в риск и техните семейства се нуждае от системна подкрепа по отношение на методическа подкрепа, обучение и супервизия;
  
• 
  Персоналът на съществуващите социални услуги за деца/младежи от резидентен и институционален тип се нуждае от обучения и супервизии, системна подкрепа за развитие капацитета на услугите и процеса на директна работа с потребителите;
  
• 
  Неустойчиво развитие на междусекторни „смесени” иновативни услуги.
  

• 
  Общият брой на хората с увреждания, живущи на територията на областта бележи леко увеличение сравнено с предходните години. През 2015 година се отчита намаляване на случите на новорегистрирани лица с увреждания;
  
• 
  Налице е запазване нивото на инвалидизация на населението в областта;
  
• 
  Запазва се тенденцията за наличие на голям брой чакащи лица с увреждания за настаняване в СИ.
  
• 
  Наличие на функциониращи услуги в общността резидентен тип за лица с умствена изостаналост;
  
• 
  Липса на последващи услуги за тази целева група, позволяващи реинтеграция в обществото и водене на самостоятелен начин на живот;
  
• 
  Запазва се тенденцията за малък брой лица с увреждания, насочени към социални услуги - резидентен тип;
  
• 
  Наблюдава се увеличение на броя на ползващите услугите на Дневен център за хора с увреждания;
  
• 
  Запазва се броя насочени лица към социалните услуги ЦСРИ;
  
• 
  Липсват функциониращи, подходящи социални услуги за лица със сензорни увреждания;
  
• 
  Липсват услуги в общността – резидентен тип за хора с психични разстройства в областта;
  
• 
  Липсват услуги в общността – резидентен тип за хора с физически увреждания в областта;
  
• 
  Неефективно използване ресурсите на услугата Дневен център за стари хора – в повечето случаи се ползва почасово, от лица, които са автономни по отношение самообслужването си. На практика услугата предоставя дейности, които се дублират с тези на домашен социален патронаж и клуб на пенсионера;
  
• 
  Запазва се тенденцията за наличие на листа на чакащи стари хора за настаняване в СИ;
  
• 
  Най-развитата и достъпна услуга в общността за стари хора в областта е Домашният социален патронаж, който би могъл да разшири обхвата на дейностите за подобряване на социалната подкрепа на клиентите, чрез гарантиране устойчивост на дейностите, които се развиха по схема „Помощ в дома”;
  
• 
  Като цяло, материалната база и грижите които се полагат, задоволяват ежедневните потребностите на потребителите на оценените институции, с изключение на материалните бази на ДСХ гр. Раднево, ДВХД гр. Казанлък и ДВХПР с. Лясково, общ. Стара Загора, които се нуждаят от сериозни ремонти, за да може да се осигури по-високо качество на живот на потребителите;
  

• 
  Персоналът на услугите за възрастни с увреждания е недостатъчен и се нуждае от системна подкрепа по отношение на методическа подкрепа, обучение и супервизия;
  
• 
  Персоналът на съществуващите социални услуги от институционален тип и в общността се нуждае от обучения и супервизии, системна подкрепа за развитие капацитета на услугите и процеса на директна работа с клиенти.