3.4.3.3. при невъзможност за постигане на своевременен и очакван диагностичен и терапевтичен ефект болният се транспортира незабавно в хирургична структура с по-големи диагностични и терапевтични възможности.
3.4.4. Предимство е наличието на условия, структура и ресурси за извършване на спешна интраоперативна консултация (гефрир) съгласно изискванията на медицински стандарт по "Клинична патология" в срок до половин час. Това изискване е задължително за хирургични звена, извършващи планови операции на онкологично болни.
3.5. Оперативен протокол
3.5.1. Оперативният протокол е неизменнна част от "История на заболяването".
3.5.2. Оперативният протокол включва:
3.5.2.1. титулна част;
3.5.2.2. описание на оперативния достъп;
3.5.2.3. установената оперативна находка;
3.5.2.4. извършените интраоперативни диагностични процедури и изследвания, получените резултати от тях, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки;
3.5.2.5. обосновка за избрания оперативен подход;
3.5.2.6. описание на техническите етапи на извършваната хирургическа намеса;
3.5.2.7. описание на поставените дренажи;
3.5.2.8. условие за завършване на операцията.
3.5.3. Оперативният протокол се съставя и подписва от хирурга оператор.
3.5.4. В ИЗ хирургът оператор и анестезиологът дават писмени указания за следоперативните грижи за пациента, необходимите изследвания, необходимите лекарствени продукти, тяхното количество и дозировка.
4. Следоперативен период
4.1. Хирургичният екип осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общото състояние на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите секрети, на жизнените показатели и лабораторните отклонения.
4.2. Хирургът оператор определя срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършва контрол на хирургичната рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и режим, контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от допълнителни прегледи, консултации и други указания, диспансеризация или рехабилитация, които се вписват в епикризата при изписване.
4.3. При превеждане на болни в отделение за интензивно лечение мониторирането на жизнените функции се осъществява от анестезиологичен екип, а наблюдението и следоперативният контрол се осъществяват съвместно от анестезиологичен и хирургичен екип по съгласуван протокол.
4.4. За болни в структура по еднодневна хирургия цялата дейност по предоперативната подготовка, анестезията и операцията, както и следоперативното гледане и наблюдение след изписването са разработени в отделен стандрат, касаещ еднодневната хирургия.
V. Оборудване, апаратура и инструментариум
1. Хирургичен кабинет в лечебно заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ
1.1. Общи изисквания:
1.1.2. Кабинет: кушетка за амбулаторни прегледи, стетоскоп, апарат за артериално налягане, негативоскоп.
1.1.3. Превързочна: висока кушетка или манипулационна хирургическа маса, хирургически инструментариум за превръзки и малки амбулаторни операции, електрокоагулатор, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), стерилизатор. Последният не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация.
1.2. Специфични изисквания към кабинети по някои медицински специалности с хирургична насоченост:
1.2.1. Съдова хирургия - предимство е наличието на апарат за ултразвукова доплерова диагностика.
1.2.2. Кардиохирургия - предимство е наличието на апарат за прожектиране на рентгенови филми от сърдечна катетеризация.
1.2.3. Пластично-възстановителна хирургия - предимство е наличието на:
1.2.3.2. механичен (ръчен) дерматом тип "ПЕЙДЖЕТ" за обработка на деколирана кожа.
2. Хирургична клиника/отделение
2.1. Приемен кабинет в структурата на диагностично-консултативния блок
2.1.1. Препоръчително е обемът дейност да включва минимум 750 посещения от нехоспитализирани болни годишно.
2.1.2. Оборудване с апарат за кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, катетри, дренажи, лекарствен шкаф, стерилизатор.
2.2. Хирургичната клиника/отделение е оборудвана със:
2.2.2. Хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки.
2.2.3. Хирургични изделия, превързочни материали.
2.2.4. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород.
2.2.5. Болнични легла, реанимационни легла.
2.2.6. Болнични шкафове и гардероби, осветителни тела.
2.2.7. Средства за поддържане на текуща дезинфекция.
2.3. Специфично оборудване за клиники/отделения по специалности с хирургична насоченост:
2.3.1. Съдова хирургия - задължително изискване е наличието на транскраниален доплер, ангиографски кабинет.
2.3.2. Кардиохирургия - наличие на апарат за прожектиране на филми от сърдечна катетеризация и апарат за дихателна рехабилитация.
2.3.3. Гръдна хирургия - задължително да има кабинет за бронхоскопия и за езофагоскопия, лаборатория за дихателна патофизиология, компютърна томография, медико-диагностична лаборатория: клинична лаборатория и микробиология. Предимство е, когато обемът дейност го изисква, наличието на лаборатория за езофагеална патофизиология, структура по нуклеарна медицина, РЕД.
2.3.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния - електрокоагулатор, флуидни легла; вани за хидропроцедури; анестезиологичен апарат; солукс-лампи за лечение на донорски участъци; каракас; помпа за сондово хранене; инфузионна помпа; затоплящи инфузионни устройства; електротелфер.
3. Операционна зала (зона, блок)
3.1. Задължително оборудване във всяка операционна зала:
3.1.1. Операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси.
3.2. Специфично оборудване и хирургичен инструментариум:
3.2.1. Задължително специфично оборудване:
3.2.1.1. хирургични клиники/отделения, извършващи жлъчно-чернодробни операции - рентгенов апарат за интраоперативна диагностика и контрол (холангиография, ангиография);
3.2.1.2. пластично-възстановителна и естетична хирургия и изгаряния - ръчни дерматоми тип "ПЕЙДЖЕТ", електродерматоми, ножове на "Хъмби", мешграфт - дерматоми (ампиграфт), плаки за мешграфт - дерматоми, дермабразори, липоаспиратори, апарат "Тисмут", апарат епилот, микрографт за вземане на кожа, електротелфер, затоплящи инфузионни устройства, инфузионна помпа;
3.2.1.3. хирургия - инструменти за ревизия на жлъчните канали и екстракция на конкременти от тях;
3.2.1.4. детска хирургия - хирургичен инструментариум с подходящи за детската възраст размери, оборудване с оперативен микроскоп и със самостоятелно затоплящо устройство за новородени и кърмачета;
3.2.1.5. кардиохирургия - машина за екстракорпорална циркулация, топлообменник (устройство за хипо- и нормотермия), контрапулсатор, устройство за събиране и реинфузия на кръв.
3.2.2. Допълнително оборудване:
3.2.2.1. кардиохирургия - наличие на устройства, подпомагащи работата на сърдечните камери;
3.2.2.2. съдова хирургия - наличие на доплеров апарат и ангиографски апарат, с възможности за извършване на ендоваскуларна циркулация.
3.3. Ползваната апаратура подлежи на редовен контрол за качество, изправност и безопасност.
3.4. Стерилизация
3.4.1. Видове стерилизация, ползвана за нуждите на структурите по хирургия:
3.4.1.2. локална стерилизация - всяка операцинна зала (зона, блок) трябва да разполага с възможности за локална стерилизация.
3.4.2. Допълнителни изисквания:
3.4.2.1. предимство е в лечебни заведения за болнична помощ чрез системата за централна стерилизация да се ползва опаковъчна машина;
3.4.2.2. предимство е в операционната зала (зона, блок) да се ползва миялна машина за инструменти.
3.4.3. Специфични изисквания: за операционните зали по кардиохирургия локалната стерилизация изисква наличието на автоклав и апарат за часова химическа стерилизация (етилен оксид).
VI. Стандарти, критерии и показатели за качество на хирургичната дейност
1. Качество на дейността
1.1. Определение (на Световната здравна организация): "Предоставяне на всеки пациент на достатъчно видове диагностични и терапевтични дейности, които да осигурят най-добър резултат по отношение на здравето, съобразен с актуалното състояние на медицинската наука, при най-добра цена за същия резултат, при минимален ятрогенен риск и достигане на най-голямо удовлетворение по отношение на процедури, резултати и хуманно отношение."
1.2. Компоненти на качеството:
1.2.1. Структура - включва: материално-техническа база и оборудване, медицинска апаратура, хирургичен инструментариум, човешки ресурси.
1.2.2. Процес - организация на дейността и нейното управление и всички елементи по предоставяне на хирургичната дейност.
1.2.3. Резултат - всички последващи действия или ефекти от предоставената хирургична дейност.
1.3. Критерии на качеството:
1.3.1. Достъп до хирургични дейности - създаване на условия за осигурен достъп до хирургична помощ без териториални, икономически, административни и други ограничения.
1.3.2. Релевантност (уместност и съответствие) - избор на хирургична дейност, която най-вероятно ще доведе до постигане на желания резултат и очакваната здравна полза надхвърля достатъчно евентуалните негативни последствия.
1.3.3. Безопасност на пациента - създаване на условия за избягване на потенциалните рискове и свеждане до минимум на непреднамерената вреда при осъществяване на хирургична дейност. Включва:
1.3.3.1. диференциране на условия, причини и механизми, довели до грешки в диагнозата и лечението;