Обн. Дв бр. 53 от 13 Юли 2010г
Изтегляне 1.5 Mb.
|
|
4.3.2.3. Предимство е придобиването на втора специалност с хирургична насоченост. 4.3.2.4. Броят на хирурзите, работещи в клиника (отделение), трябва да обезпечава: - обема и вида на диагностично-лечебна и консултативна дейност, която се осъществява в структурата; - обема и вида на извършваните операции; - оперативната дейност на пациенти в състояние на спешност. 4.3.2.5. Щатното окомплектоване в хирургичното отделение изисква броят на хирурзите да съответства на операциите, като на 150 големи и средни операции се полага назначаването на 1 хирург със статут на оператор плюс 2 хирурзи за асистиране. 4.3.2.6. В базите за обучение на студенти се предвижда и персонал, ангажиран с научноизследователска работа, както и за учебна работа със студенти. 4.3.2.7. При зачисляване на специализанти за обучение броят им не трябва да надвишава един специализант на 150 големи операции за година. 4.3.2.8. Допълнителни изисквания към някои структури, както следва: - лекар с придобита специалност по детски болести в клиника по хирургия с над 50 легла; - лекар/и с придобита специалност по кардиология в структура на кардиохирургия (1 лекар на 15 легла); - психолог, лекар с придобита специалност по микробиология, рехабилитационен екип за структури за лечение на изгаряния (при над 40 легла). 4.3.3. Медицински сестри: 4.3.3.1. Оптималното съотношение в хирургичната клиника/отделение е 1:2 между лекарски и сестрински персонал. 4.3.3.2. Медицинската сестра в клиниката/отделението ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, перназална сонда, катетри), регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. 4.3.4. Лекарите и медицинските сестри съвместно осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностични изследвания, консервативно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи и процедури, диетичен и рехабилитационен режим и процедури. 4.3.5. Лекарите и медицинските сестри периодично повишават квалификацията си чрез участия в специализирани курсове. Допълнителното обучение и квалификация са задължителни при работа в специализирани хирургически клиники/отделения. 4.3.6. Друг персонал - изпълнява дейности, свързани с хигиенно-санитарното обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар. Няма достъп до леглото и храната на болните. 5. Операционна зала (зона, блок) 5.1. Началник на операционната зала 5.1.1. Началникът на операционната зала е лекар с придобита специалност с хирургична насоченост, подчинен на началника на клиниката/отделението. 5.1.2. Началникът на операционната зала отговаря за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката. 5.1.3. В болници с една или две операционни зали се определя отговорник за операционната зона на функционален принцип, подчинен пряко на началника на клиниката/отделението. 5.2. Операционни сестри 5.2.1. Броят на операционните сестри се определя от: - задължителна дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден; - задължително непрекъснато (на смени) осигуряване на операционна сестра на операционна маса при непрекъснат режим на работа с оказване на оперативна дейност на пациенти в състояние на спешност; - осигуряване на операционна сестра "на разположение" за повикване при спешни състояния. 5.2.2. При необходимост по време на операция в операционната зала могат да работят едновременно две операционни сестри. 5.3. Друг персонал - осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо. Тези функции могат да се извършват от персонал на фирма, външна за болницата. 6. Хирургичен операционен екип 6.1. Операциите се осъществяват от хирургичен операционен екип в операционна зала. 6.1.1. Екипът включва: хирург оператор, който е ръководител на екипа, асистент или асистенти и операционни медицински сестри. 6.1.2. Ръководител на екипа е хирург с призната хирургична специалност, с клиничен опит и професионална квалификация. Той носи отговорност за провежданата операция. 6.2. Броят на членовете на хирургическия екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна дейност. 6.2.1. Малки по обем и сложност операции (малка хирургия) се извършват от екип, включващ хирург оператор и операционна сестра. 6.2.2. При операции със среден обем и сложност (средна хирургия) е задължително включването на един асистент и при необходимост - на втори асистент. 6.2.3. При операции с голям или много голям обем и сложност е задължително включването на двама асистенти, а при необходимост - на трети асистент. 6.2.4. При операции с голям или много голям обем и сложност е възможно по искане на оператора да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, или ползването само на втора операционна сестра. 6.2.5. Не се допуска смяна на хирурга оператор по време на операция освен по медицински показания или извънредни обстоятелства. 6.2.5.1. Включването на допълнителни членове към хирургичния екип е необходимо при разширяване на дейността и преминаване от от-малък към по-голям обем оперативна дейност. 6.2.5.2. Операторът може да бъде заменен с по-опитен хирург оператор в случаите, когато не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи живота на болния. 6.3. Хирургичният операционен екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и стерилното отвеждане на дренажи. 6.4. Хирургичният операционен екип извършва оперативната дейност съвместно с анестезиологичен екип. 6.5. В хирургичния операционен екип могат да се включат и специализиращи лекари, които работят под наблюдението на ръководителя на екипа. 6.6. Операционната сестра е медицинска сестра с необходимия опит и професионална квалификация и е равнопоставен член на операционния екип. 6.7. Операционната инструментираща сестра трябва да познава хода на операциите, да подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, да контролира техния брой до края на операцията, да следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала, да изпълнява нареждания на ръководителя на хирургичния екип. 6.8. Оптимално е и в съответствие със съвременните изисквания във всяка оперативна зала да работи втора (помощна) операционна сестра, която осигурява компетентно обслужване на инструментиращата операционна сестра, снабдяване с консумативи, отразяване на използваните консумативи и пр. ІV. Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура 1. Прием на болни 1.1. Извънболнична медицинска помощ 1.1.1. Първична медицинска помощ - първичен преглед за уточняване на диагнозата, а при необходимост - консултация с лекар с придобита специалност с хирургична насоченост и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ. 1.1.2. Специализирана медицинска помощ - преглед, необходим обем от диагностични изследвания и издаване на направление за приемане в лечебно заведение за болнична помощ. 1.1.3. Прегледите са планови или спешни в зависимост от състоянието на пациента. 1.1.4. В зависимост от придружаващите заболявания се осъществяват и консултации с лекари с други специалности (кардиолог, алерголог и т.н.). 1.1.5. В операционната за амбулаторни операции се извършват операции с малък обем и сложност съгласно раздел втори. 1.2. Лечебно заведение за болнична помощ 1.2.1. В приемния кабинет хирургът снема анамнеза, осъществява основен клиничен преглед и назначава необходимия обем диагностични изследвания. Попълва медицинската документация и насочва пациента за приемане в хирургичната структура на лечебното заведение. 1.2.2. При постъпване на пациент в планов порядък, в зависимост от състоянието и по преценка на лекаря, може да бъде записан в "лист на чакащите", като се определи датата на приема в лечебното заведение. 1.2.3. При постъпване на пациент в спешно състояние хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващия извънболничен лекар и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания и консултации. 1.2.4. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургична клиника/отделение: 1.2.4.1. за динамично наблюдение - предава се на дежурния хирург или на ръководителя на хирургичния екип; 1.2.4.2. за оперативно лечение - уведомява се ръководителят на хирургическия екип и персоналът на операционния блок; 1.2.4.3. писмено в "История на заболяването" (ИЗ) се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.; 1.2.4.4. при необходимост и в зависимост от заболяването или възрастта на пациента се осъществяват консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър и др. 1.2.5. Приетите за болнично лечение пациенти се подлагат на пълна или частична хигиенна обработка. 2. Предоперативен период 2.1. Клиничен диагностичен преглед (КДП) 2.1.1. Изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативно лечение (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход. 2.1.2. КДП на хирургично болен в извънболнични условия се провежда от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняването на възможностите за амбулаторно лечение. 2.1.3. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показание за оперативно лечение, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция. 2.1.4. КДП като част от диагностичния процес включва следните основни компоненти: 2.1.4.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение на съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция; 2.1.4.2. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция; 2.1.4.3. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения; 2.1.4.4. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването; 2.1.4.5. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност. 2.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) 2.2.1. Уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, рисковете от анестезията и операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават. 2.2.2. КПООР може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или лекар с придобита специалност с хирургична насоченост от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога от лечебното заведение за болнична помощ при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса. 2.2.3. КПООР включва следните основни компоненти: 2.2.3.1. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса; 2.2.3.2. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания; 2.2.3.3. назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравословното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск; 2.2.3.4. стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години - с педиатър; този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане. 2.3. Преценка на оперативния риск 2.3.1. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от хирург оператор при пациенти със спешни състояния и/или от лекарски хирургичен колегиум. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на специфични причини - и с други специалисти клиницисти (лекарски консилиум). 2.3.2. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При отказ от операция заради висок оперативен риск е необходимо информираното съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение, лечение и съществуващите алтернативи, информация за риска за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта, евентуална препоръка за оперативно лечение само в условия на спешност. 2.4. Предоперативна подготовка 2.4.1. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава на пациента се предоставя по разбираем начин информация за предстоящата операция, за ползите и рисковете от нея, както и евентуални усложнения, които биха могли да настъпят, и за съществуващите алтернативи. След като получи необходимата информация, пациентът изразява своето писмено съгласие за извършване на операция. 2.4.2. При предстояща операция се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия - подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от хирурга лечебни, физиотерапевтични и други дейности: 2.4.2.1. клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение" (ДВ, бр. 2 от 2010 г.); 2.4.2.2. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване; 2.4.2.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение; 2.4.2.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис; 2.4.2.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза, др.). 2.5. Информираност на пациента 2.5.1. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и следоперативни), съществуващите алтернативи, необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се обясняват по достъпен начин на пациента. 2.5.2.Пациентът, неговият законен представител (попечител) или лицето по чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето изразява своята информираност и писмено съгласие чрез подписване на стандартен или специализиран формуляр "Информирано съгласие за предстояща операция". 2.5.3. Такова писмено съгласие не се изисква при пациенти в състояние на безсъзнание, на нарушено съзнание, в условия на спешност или при други предвидени от закона случаи. 2.5.4. Информираното съгласие включва съгласие за извършване на допълнителни медицински дейности, включително и операции извън планирания обем, възникнали като необходимост от извънредни ситуации и спешност и настъпили след локална или обща анестезия или в хода на оперативната намеса. 2.6. Предоперативна епикриза 2.6.1. Предоперативната епикриза е част от историята на заболяването и включва: 2.6.1.1. паспортна част на пациента (имена, възраст); 2.6.1.2. дата и номер на историята на заболяването; 2.6.1.3. предоперативна диагноза; 2.6.1.4. данни от анамнеза и статус; 2.6.1.5. резултати от извършените клинико-лабораторни, инструментални и други изследвания; 2.6.1.6. резултати от КДП и КПООР; 2.6.1.7. оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки; 2.6.1.8. оценка на операбилността; 2.6.1.9. препоръки за предстоящата операция - обем, интраоперативна диагностика; 2.6.1.10. при онкологични заболявания се определя предоперативен стадий на болестта, оценка на операбилността, хистологична диагноза. 2.6.2. Предоперативната епикриза се попълва и оформя писмено: 2.6.2.1. при планови операции, след обсъждане на лекарски колегиум - от лекуващия лекар. 2.6.2.2. при спешни операции - от хирурга оператор. 3. Операция 3.1.Оперативна програма 3.1.1. В нея са включени всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса, които предстои да бъдат оперирани. 3.1.2. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет, или при други обективни обстоятелства. 3.1.3. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката/отделението, респ. от ръководителя на дежурния екип. 3.2. На предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип подлежат: 3.2.1. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала. 3.2.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в амбулаторни условия, т. нар. амбулаторни операции, при които се извършва анестезия. 3.3. Избор на метод на обезболяване. 3.3.1. Местно обезболяване - извършва се от хирурга оператор при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване. 3.3.2. Другите видове анестезия се провеждат от анестезиологичен екип съгласно Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение", включително и при извършване на еднодневна хирургия. 3.3.3. Изборът на анестезия се извършва от анестезиологичния екип и е съобразен с вида и обема на оперативната дейност, предполагаемата кръвозагуба, общото състояние на пациента, оперативната диагноза и придружаващите заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа. 3.4. Избор на операция 3.4.1. При избор на операция се спазват следните принципи: 3.4.1.1. теоретично и практическо владеене на оперативните техники, както и владеене на диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса; 3.4.1.2. да не се увреди болният; 3.4.1.3. да се реши болестният проблем; 3.4.1.4. да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; 3.4.1.5. да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата; 3.4.1.6. да съществуват условия за справяне с възможните хирургични усложнения. 3.4.2. При избор на операция в рамките на еднодневната хирургия се спазват изискванията за обема и вида на хирургичната интервенция. 3.4.3. При спешни състояния се спазват следните степенувани принципи: 3.4.3.1. вземане на решение за предприемане на животоспасяваща операция; Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|