Обн. Дв бр. 53 от 13 Юли 2010г
Изтегляне 1.5 Mb.
|
|
- операционни маси - 5 бр.; - операционни лампи - 5 бр.; - апаратура за лапароскопска хирургия; - ултразвуков нож; - аргон-плазмен коагулатор; - ехограф 3D и доплер, разположени на територията на болницата; - апаратура за пълен обем горна и долна ендоскопия, разположена на територията на болницата; - рентгенов апарат за скопия и графия, разположен на територията на болницата; - КАТ или МРТ. 5.2. Дейността по специалността "Съдова хирургия" се осъществява в самостоятелна болнична структура - клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.2.1. В структурата се извършват всички видове оперативни интервенции върху съдове, включително с голям и много голям обем и сложност. 5.2.2. В структурата работят най-малко петима лекари, от които двама с придобита медицинска специалност по съдова хирургия. 5.2.3. Извършват се най-малко 500 операции годишно, от които поне 50% с голям и много голям обем и сложност. 5.2.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага на територията си с клинична лаборатория ниво III и микробиологична лаборатория. 5.2.5. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: - еходоплер - 1 бр.; - ангиограф - 1 бр.; - рентгенов апарат за скопия и графия; - КАТ или МРТ, разположени на територията на болницата. 5.3. Дейността по специалността "Детска хирургия" се осъществява в самостоятелна болнична структура - клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.3.1. В структурата се извършват планови операции с голям и много голям обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем. 5.3.2. В структурата работят най-малко десет лекари, от които пет с придобита медицинска специалност по съдова хирургия; от тях трябва да има специалисти, притежаващи сертификат за лапароскопия, торакоскопия, бронхоскопия и горна ендоскопия. 5.3.3. Извършват се най-малко 350 операции годишно, от които поне 30% с голям и много голям обем и сложност. 5.3.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво III, микробиологична лаборатория, разположена на територията на болницата, патоморфологична лаборатория и вирусологична лаборатория. 5.3.5. Структурата трябва да разполага с възможност за достъп до структура по патоанатомия, намираща се на територията на населеното място. 5.3.6. Структурата трябва да разполага със следната апаратура: - ехограф - 1 бр.; - рентгенов апарат за скопия и графия; - КАТ или МРТ, разположени на територията на болницата. 5.4. Дейността по специалността "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" се осъществява в самостоятелна болнична структура - клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания: 5.4.1. В структурата се извършват лечение на изгаряния, измръзвания, мекотъканни кожни дефекти от различно естество, последствия от изгаряния и травми, вродени и придобити кожни дефекти, естетични процедури по повърхността на тялото, реконструктивни операции. 5.4.2. В структурата работят най-малко петима лекари, от които четирима с придобита медицинска специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия. 5.4.3. Извършват се най-малко 800 операции годишно по стандарта на специалността, включващи операции с голям и много голям обем и сложност. 5.4.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво III и микробиологична лаборатория, разположена на територията на населеното място. ІІI. Структури, в които се осъществява хирургична дейност. Ресурси 1. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) 1.1. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ, включващ: 1.1.1. Кабинет за прегледи с минимална площ от 12 кв. м. 1.1.2. Манипулационна/превързочна с минимална площ от 9 кв.м. Използва се за извършване на първични и вторични превръзки, както и за малки амбулаторни операции и манипулации, съгласно раздел втори. Във връзка с това тя е оборудвана с хирургичен инструментариум, операционна маса, операционна лампа, стерилен превързочен материал и малък стерилизатор. 1.2. Спомагателни помещения: 1.2.1. Задължителни - чакалня и санитарен възел. Размерът на чакалнята с регистратура при самостоятелен кабинет може да се определи по формулата (А + В)2 м2, където А е броят пациенти, допустим за един час (средно 4 до 6 души), В - евентуалният брой пациенти, пристигнали по-рано от определения им час или непредвидено (средно 1,5 души). 1.2.2. Допълнителни помещения в зависимост от спецификата на дейност - стерилизационна, апаратни, складове, сервизни помещения и др. 1.3.Изисквания към устройството на помещенията: 1.3.1. Хигиенни изисквания: 1.3.1.1. минималната светла височина на помещенията на хирургичен кабинет в СИМП е 2,50 м; 1.3.1.2. стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и местата за санитарни пособия се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.), на височина 1,50 м от готов под; стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки; 1.3.1.3. подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стеризилационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да позволяват влажно почистване и дезинфекция; 1.3.1.4. осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 "Осветление. Естествено и изкуствено"; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения; 1.3.1.5. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация; 1.3.1.6. всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене; 1.3.1.7. помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. 1.3.2. Инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания. 1.4. Изисквания към извършването на някои дейности: 1.4.1. Допуска се сключването на договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал. 1.4.2. Изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта. 1.4.3. Хирургичната дейност се осъществява в съответствие със здравните изисквания съгласно действащата нормативна уредба. 1.4.4. Събирането и временното съхранение на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва разделно, на определени за целта места. Отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с разрешените от МЗ дезинфекционни средства и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях. Опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране. 2. Хирургична клиника/отделение 2.1. Структурата и организацията на работата се определят от Правилника за устройството и вътрешния ред на клиниката/отделението. 2.2. Хирургичната клиника/отделение има помещения, които отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания. Те биват: 2.2.1. Основни помещения: болнични стаи, превързочна за асептични и за септични превръзки, манипулационна, сестринска стая, лекарски кабинети, кухненски офис, столова за хранене на болните, клизмено помещение с тоалетна, санитарни помещения за персонала, помещение за дезинфекция, складове (вкл. за следоперативно отделение), съблекални, коридори. Подовата настилка, стените и мебелите трябва да са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция: 2.2.1.1. болничните стаи са обзаведени с болнични легла; техният оптимален брой е 2 до 3 легла в болнична стая; около 7 % от стаите трябва да са с едно легло; в детска хирургическа клиника/отделение може да се формират боксове; болничните стаи могат да имат самостоятелни санитарни възли; във всяка болнична стая има средства за дезинфекция на ръцете; 2.2.1.2. минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла - 6,5 м2; в стаи, предназначени за деца в детска хирургия, площите варират от 8 до 5 м2 за деца до 14 години и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст; 2.2.1.3. в основните помещения (с изключение на коридори, складове, съблекалня) задължително трябва да има: - мивки с течаща студена и топла вода; - централно, локално и аварийно осветление с осветяемост минимално 80 Вт; - резервен енергоизточник; - централно или локално отопление; - бактерицидни лампи; - инсталации за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 - 60 %, в отделения и стаи за болни с изгаряния - до 35 - 40 %); - излазни точки на инсталации за О2, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 50 % от леглата в отделения/клиники за гръдна хирургия, кардиохирургия, изгаряния; за 12 % от леглата в хирургическа клиника, детска, лицево-челюстна хирургия; за 8 % от леглата в неврохирургия; 2.2.1.4. храненето на болните може да бъде организирано индивидуално по болничните стаи. 2.2.2. Допълнителни помещения: кабинети за началника на отделението/клиниката, старшата сестра и лекарския персонал, стая за почивка на персонала и др. в обособена административна част. 2.2.3. Хирургическата клиника/отделение за изгаряния и пластично-възстановителна и естетична хирургия трябва да имат следните допълнително обособени помещения и оборудване: а) голяма септична операционна-превързочна, състояща се от три самостоятелни помещения: - помещение с вана за хидропроцедури; - зала за превръзки, оборудвана с електрокоагулатор, анестезиологичен апарат за инхалационна анестезия с източници за кислород, въздух, аспирационна система, ел. ток; - манипулационна зала за подготовка на превързочен материал; б) флуидни легла; в) изолатор със самостоятелна превързочна за детско отделение; г) боксове за деца с майки придружителки. 2.2.4. Всяка хирургична структура трябва да разполага със: 2.2.4.1. сигнализираща инсталация в болничните стаи (светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова или комбинирана); 2.2.4.2. средства за комуникация между кабинетите, както и с други структури на лечебното заведение. 2.2.5. При осъществяване на спешна помощ предимство е наличието на система за едновременно повикване на необходимия интердисциплинарен екип. 2.2.6. Задължително се изолират болни със септични състояния и усложнения в септични стаи, обслужвани при спазване на строг режим на дезинфекция от обслужващия персонал, с отделна количка, инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (за предпочитане за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно събиране, транспортиране и изпиране на мръсно бельо и обезвреждане на биологични отпадъци. 3. Операционна зала 3.1. Оперативните дейности се извършват в лечебните заведения на определени за целта места, наречени операционни зали. 3.1.1. Лечебни заведения за извънболнична помощ - амбулаторни операционни зали или превързочни. 3.1.2. Лечебни заведения за болнична помощ - операционни зали, обособени в операционен блок. 3.2. Операционните зали се разполагат на места, които позволяват безпроблемно и бързо транспортиране на болните от и към хирургичните или интензивните структури на лечебното заведение. 3.3. Операционните зали задължително разполагат с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност. 3.4. Всяка хирургическа клиника/отделение разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и за септични операции. 3.5. В една операционна зала годишно трябва да се извършват средно 400 - 450 оперативни процедури. 3.6. Извършването на ендоскопски (лапароскопски, видеоторакоскопски) операции изисква отделна, напълно оборудвана операционна зала или приоритетно ползване на една зала, в която се разполага специфичната апаратура. 3.7. Операционната зона или блок включва: 3.7.1. Операционни зали с входове/изходи към: 3.7.1.1. помещения за предоперативна подготовка на болния с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация; мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация и др.); 3.7.1.2. помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 2 - 3 мивки с течаща студена и топла вода с кранове, задвижвани с лакет, крак или фотоклетка; шапки и маски, огледало; 3.7.1.3. място за възстановяване от анестезия. 3.7.2. Помощни помещения: съблекални за мъже и жени, стая за почивка на операционния персонал, помещение за изготвяне на оперативни протоколи и други документи, складове: за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на хирургични инструменти и съдове; помещения за стеризилация и за преносима апаратура. 3.8. Задължителни изисквания за оборудване в операционния блок: 3.8.1. Комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност. Локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 Вт. 3.8.2. Аварийно резервно осветление (чрез мотор-генератори или светлинен източник с акумулиращи батерии), осигуряващи 40% от осветеността при нормални условия. 3.8.3. Бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на болния и за подготовка на хирургичния екип, помещение за събуждане на болните, стая за миене на инструменти и съдове. 3.8.4. Електрически контакти тип "шуко" - 5 до 10 бр. във всяка операционна зала. 3.8.5. Излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка и за възстановяване от анестезия. 3.8.6. Самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 Mpa). 3.9.Допълнителни изисквания за оборудване в операционния блок: 3.9.1. Климатични устройства с бактериални филтри. 3.9.2. Наличие на повече от 3 броя мивки на операционна зала в помещението за подготовка на операционния екип. 3.9.3. Наличието на самостоятелен отоплителен кръг. 3.9.4. Система за фото- и видеодокументация на извършваните операции. 3.9.5. Компютър за оформяне на документите за извършваните операции. 3.10. Допълнителни изисквания към операционните зали за извършване на операции по определени хирургически специалности: 3.10.1. Съдова хирургия - териториална възможност за поставяне на ангиограф. 3.10.2. Детска хирургия - обособени операционни зали за операции на новородени и кърмачета, оборудвани със самостоятелно затоплящо устройство и оперативен микроскоп. 3.10.3. Кардиохирургия - помещение и машина за прожектиране на кардио-ангиографски филми. 3.10.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия - бокс (помещение) за подготовка на биологични покрития: ало-, ксено-, амнион, както и климатична инсталация, осигуряваща оптимална температура 28 - 33 °С, влажност 60 - 80%, постъпление на стерилен въздух. 3.11. В операционния блок трябва да има възможност за комуникация между операционните зали и други болнични структури. 3.12. Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор за малки обеми. 3.13. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика. 3.13.1. Всяка операционна зала се почиства и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на основно почистване и дезинфекция. 3.13.2. След извършване на септична операция операционната зала се подлага на основно почистване и дезинфекция. 3.13.3. Апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции). 3.13.4. В операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки. 3.13.5. След всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване, измиване и подсушаване, след което се стерилизират. 3.13.6. Осъществява се периодичен контрол за асептиката и антисептиката и за заразоносителство на персонала. 3.14. Право на достъп в операционния блок по време на операция имат: пациентите за операция, членовете на хирургичния и анестезиологичния екип, консултанти, специализанти, студенти. 4. Човешки ресурси 4.1. Извънболнична първична медицинска помощ: 4.1.1. Работи общопрактикуващ лекар (първична хирургична обработка на повърхностна рана, опресняване и шев на ръбове на рана, инцизии с дренаж на кожа и подкожна тъкан, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка, повърхностна хемостаза, имобилизация и др.). Обемът от дейности, които осъществява, са регламентирани чрез изисквания за сключване на договор по приложение на Националния рамков договор. 4.1.2. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват превръзки (първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксираща превръзка и др.) според своята компетентност и по предписание на лекаря. Опаковат, етикетират, изпращат и проследяват резултатите от изследваните биологични материали. 4.2. Извънболнична специализирана медицинска помощ: 4.2.1. Лекари с придобита специалност с хирургична насоченост осъществяват дейности съгласно сключени договори с ЛЗ за специализирана извънболнична медицинска помощ (индивидуална, групова практика, МЦ, ДКЦ, МДЦ). Извършват първична и вторична хирургична обработка на рана, натривка от рана и превръзка, имобилизация, вкл. шийна яка, инцизии и шев на меки тъкани, поставяне, промивка и смяна на раневи дренаж, малки амбулаторни хирургични процедури, диагностика и обработка на фистули, диагностични пункции, промивки на стоми, ректална тампонада, мануална репозиция при ректален пролапс, репозиция на хемороиди, инцизия и ексцизия на повърхностно разположени процеси в областта на глава и гръб и Ту образования на коремна и гръдна стена, инцизия на подкожен панарициум, профилактика на лица с повишен риск от злокачествени заболявания и др. 4.2.2. Високоспециализирана дейност - към т. 4.2.1 се включват вземане и подготовка на биопсичен материал от гърда, лимфен възел и инцизия на гръдна жлеза. 4.2.3. Извършват се операции при спазване на определени изисквания (квалификация, апаратурна обезпеченост, условия за следоперативни грижи и др.). 4.2.4. Медицинските сестри подпомагат дейността на лекаря и подготвят пациента за преглед. Извършват под контрола на лекаря назначени от него манипулации, вкл. инжекции, перфузии и др. Медицинските сестри извършват първична обработка на рана, отстраняване на хирургичен шевен материал, превръзка, фиксиращи превръзки и др. според своята компетентност и по предписание на лекаря. 4.3. Хирургична клиника/отделение в лечебни заведения за болнична помощ: 4.3.1. Началник на клиника/отделение: 4.3.1.1. Началник на клиника може да бъде лекар, съответно и по дентална медицина - хабилитирано лице, с призната хирургическа медицинска специалност по профила на клиниката след проведен конкурс. 4.3.1.2. Началник на отделение е лекар, лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на отделението след проведен конкурс. 4.3.1.3. Началникът на клиника/отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност и за икономическата ефективност в структурата. 4.3.2. Лекари в клиника/отделение: 4.3.2.1. В хирургична клиника/отделение работят лекари със или без придобита специалност с хирургична насоченост. Съотношението между хирурзи с придобита специалност и лекари без специалност (зачислени или незачислени за специализация) трябва да бъде в полза на специалистите. 4.3.2.2. Лекари, зачислени или не за специализация, но без придобита специалност работят под ръководството на хирург с призната специалност при извършване на ежедневната диагностично-лечебна дейност. Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|