„Обработката на българските народни танци
Програма (структура) на спектакъла „Опиянението, страданието и мечтата на Перущица“
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 2.2.6. Програма (структура) на спектакъла „Опиянението, страданието и мечтата на Перущица“
Спектакълът „Опианението, мечтата и страданието на Перущица се състои от 10 картини. I картина – действието се развива пред историческия музей в Перущица. №1 Сцена – музикално, визуално въведение с речитатив и мултимедия №2 Сцена – на работната площадка се изпълнява диалог между дядо и внуче с помощта на реквизит (патерица и букет цветя) и пространствено композиционни решения, както и актьорска игра. II картина – действието се развива пред „Червената църквата“. №1 Сцена – речта на Петър Бонев и заклеването на въстаниците. Раздвижена картина, в която хореографът използва похвати от киното и театъра като „стоп кадър” (спиране в дадена поза за известно време неподвижно) и „каданси” (преминаване постепенно и бавно от една поза в друга). В хореографски аспект авторът е заложил на „Право тракийско хоро“, военен марш и естествен ход. Музикалният фон е компилация между класически произведения, военен марш и речитатив, като всичко това е придружено от емоционалните възгласи и провиквания на участниците. III картина – действието се развива на „табиите“ №1 Сцена – построяването на „табиите“ и пристигането на кървавото писмо. Музикалният фон е компилация между класически произведения и речитатив. Тук хореографът е заложил на актьорската игра на изпълнителите и умелото им боравене с реален реквизит (пистолети, пушки, ножове, ками, дървета, практикабли, призми, камъни, стомни и др). Движенията са ход, каданси и пози. IV картина – действието се развива в дома на един от най-знатните чорбаджии – хаджи Калчо. №1 Сцена – разговор между чорбаджиите. Музиката е компилация между турска народна музика и български речитатив, а движенията са изцяло актьорска игра. Имайки предвид, че повечето от участниците са седнали, то движенията изцяло са съсредоточени в ръцете и по-точно в жестомимиката. V картина – действието се развива на „табиите“ №1. Сцена – пристигането на жените на „табиите“. Музикалният фон е компилация между класически произведения и речитатив. В хореографски аспект жените се придвижват с военен марш. №2. Сцена – пристигането на Кочо и неговия диалог с Петър Бонев. Музикалният фон е компилация между класически произведения и речитатив. В хореографски аспект – ход, актьорска игра и жестомимики. №3. Сцена – идването на турските пратеници. Музикален фон липсва и действията се изпълняват само на речитатив. Актьорската игра на българите е с подчертан агресивен характер, който е подпомогнат от широки и резки движения, символизиращи удари по врага. По отношение движенията на турците, контрастът е голям, защото техните жестомимики са с подчертан страхлив характер и са свити (с малка амплитуда). №4. Сцена – весттта за смъртта на Кочо и убийството на турските пратеници. Две жени с актьорска игра изразяват оплакването на мъртвото тяло на Кочо, докато българите насилствено завеждат зад призмите турците. Отново музикалният фон е речитатив, но тук имаме налице и изстрели от куршуми като звукови ефекти, спомагащи за убийствата на турците. VI картина – действието се развива в дома на чорбаджията хаджи Калчо №1. Сцена – разговор между чорбаджиите. Музиката е компилация между турска народна музика и български речитатив, а движенията са изцяло актьорска игра. Чорбаджиите вече са станали и жестикулират с по-голяма динамика спрямо предната тяхна картина. Тя е породена от създалата се в тях суматоха от вестта за обявяването на въстанието и смъртта на турските пратеници. №2. Сцена – изпращането на заложниците. Чорбаджиите изпращат подкуп и заложници, за да бъдат пощадени от турците. Изцяло актьорска игра под музикалния съпровода на турска народна музика и речитатив. VII картина – действието се развива на нивите, намиращи се около град Перущица. №1. Сцена – масовото клане на заложниците в нивите. Хореографът е заложил на панически движения, сменящи динамиката си и темпото от бавни в бързи и обратно, както и различни пози подсилващи предвещаната смърт на изпълнителите. Използван е и реквизит – червено голямо платно, което символизира кръвта на загиналите в нивите заложници. Музикалният съпровод е турска народна музика, речитатив и звукови ефекти (изстрели на куршуми, писъци и др.) VIII картина – действието се развива в дома на чорбаджията хаджи Калчо №1. Сцена – изповедта на чорбаджиите. Пластически етюди, придружени с актьорска игра и умело обиграване на реквизит (платна, части от костюм – фес, елек и др.) Музикалният фон е компилация от класически произведения и речитатив. IX картина – действието се развива на „табиите“. №1. Сцена – речта на Петър Бонев. Хореографът е заложил на „ход“ – като основно движение за придвижване на изпълнителите, като всеки от тях има конкретна задача и индивидуално емоционално състояние. Музиката е компилация от класически произведения и речитатив. №2. Сцена – същинското въстание – битката при „табиите“. Хореографът е поставил конкретни задачи на всички изпълнители в битката, като пластическите движения наподобяват дебнене, суматоха, изстрели от оръжия и др. Музиката е компилация от класически произведения и речитатив. №3.Сцена – „Кървавото хоро“. Това е първата за спектакъла изцяло танцувална сцена. Тук хореографът е стъпил като основа върху фолклорния материал. Заимствал е мотиви, основни движения и елементи от автентични хора, които са от различни етнографски области на България. Хорото се изпълнява на три плана и е композиционно развито като завършва на поза. Музиката е компилация от класически произведения. №4. Сцена – последната реч на Петър Бонев. Изпълнителите през цялото време са застинали в поза наподобяваща картина или снимка. Музиката е компилация от класически произведения и речитатив. №5. Сцена – „Мъртвото хоро“. Чрез този танц хореографът представя примиреността със смъртта на участниците в него. Те са сплотени и до последен дъх са като едно цяло. Тук авторът е показал своята творческа фантазия в обработването на автентичния фолклорен материал, като отново използва движения и елементи на хора от различни етнографски области. Музикалният съпровод е изпълнение на ритмична схема от тъпан в размер 2/4. X картина – действието се развива в „Червената църква“. №1. Сцена – споменът на Спас Нратев. В тази сцена авторът представя битката в църквата. Хореографът отново е заложил на конкретни задачи за изпълнителите, както и на тяхното емоционално състояние до настъпването на смъртта им. Музиката е компилация от класически произведения, речитатив и звукови ефекти, подсилващи битката. №2. Сцена – „Смъртта на Спас и жена му Гюрга”. Тук хореографът с творческата си фантазия, дори в такъв силно емоционален за изпълнителите и публиката момент, в който Спас Гинов убива жена си и децата си, подхожда с танцувални пластически движения, подсилващи действието. Музиката е компилация от класически произведения и речитатив. №3. Сцена – „Спас Гинов и другите”. В тази сцена хореографът представя чрез танц молбата на жените към Спас Гинов да отнеме живота им, като по този начин ги спаси да не попаднат в ръцете на поробителя. Танцът е изграден върху основата на фолклорни мотиви съчетани с пластически и композиционни решения. Музиката е компилация от класически произведения и речитатив. №4. Сцена – краят на въстанието. Картина от мъртви тела, върху която върви текст за потушеното въстание и световните отзиви. №5. Сцена – финал. На сцената се появяват деца облечени с бели роби, наподобяващи ангели. Те вдигат всички жертви на въстанието като така спасяват душите им. В последствие всички участници в спектакъла казват отказ от стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов и изпяват произведението „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|