2.3.2. Коледа (Рождество Христово)
Коледа, или още Рождество Христово, е един от най-почитаните празници от християнската църква както в България, така и в много страни по света. Коледа се празнува на 25 декември. Този ден се чества от християнската общност като рождена дата на Исус Христос. Вероятно малцина знаят, че още преди много години този ден се е празнувал от гърци, римляни, перси и други народи като празник на „Непобедимия слънчев Бог“.
Сред българите 25 декември е известен с обичая коледуване. Това е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар.
2.3.3. Либрето на спектакъла „Вълшебството на Коледа“
В тази тиха зимна вечер,
ние, сърцата ви ще стоплим с танц и песен.
Ще ви пренесем в светът на фолклора,
за да се почувствате и вие по – специални хора.
И ето идват божи коледари,
носят блага, блага вест.
Благословени да са млади, стари,
в този свят благословен от днес.
Отвори, стопанино вратата,
ти стопанке пък сърцето,
да бъде къщата богата,
богат и двора, кошарите, лозето.
Срещнете ги с дарове богати,
да бъдат Во веки, амин.
Бог, коледарите изпрати,
че днес роди се Божи син.
2.3.4. Драматургическа конструкция на спектакъла „Вълшебството на Коледа“
Експозиция: Речитатив и тематичен танц на коледарите в самото начало на спектакъла.
Завръзка: Блажанката на Станиника, с която той пожелава здраве и берекет през следващата година на всички присъстващи в залата, като ги пренася в една вълшебна коледна вечер.
Развитие: Следват музикално танцови постановки от различни етнографски области на България. Всяко едно от тези изпълнения е представено с различна мултимедия, като коледни картички с речитатив.
Кулминация: Тя настъпва с изпълнението на новосъздаденото произведение за този спектакъл, а именно „Тракийска сюита”. В тази музикално танцова творба, композиторът и хореографът правят разходка из цялата тракийска етнографска област. В произведението преливат равноделни и неравноделни тактови размери от Източна и Западна Тракия, както и новосъздаден от композитора смесен неравноделен такъв – 7/8+7/8+15/16 съответно с първи, първи, и пети дълъг дял. В хореографско отношение авторът се е справил умело, пренасяйки и обигравайки както от мъжете, така и от жените капанския реквизит „врътка” (щракалка). По подробно описание на реквизита, автора е направил в публикацията си в списание за музика и танц „Музикални хоризонти“ (бр. 6, 2014, с.23). Кулминацията е ясно изразена с фалшивия финал на танца.
Финал: Това е финалният танц в спектакъла, в който участват всички танцьори в концерта.
Сподели с приятели: |
