„Обработката на българските народни танци
Програма (структура) на спектакъла „Вълшебството на Коледа“
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 2.3.5. Програма (структура) на спектакъла „Вълшебството на Коледа“
1. „Ямболски коледарски игри“ – музика Георги Нойков и хореография Тончо Тончев, изпълнява АБНТ „Гео Милев”. Танцът е тематична форма и е изграден върху фолклорен материал от Ямболския край. Коледарите, посещавайки домовете на своите съселяни, пеели и танцували за здраве и берекет на домакините и техните семейства. С танца се показва силата на младежите, които вече са станали мъже. Коледарите танцуват с много емоционалност и състояние, разкриващо мъжествеността. В танца няма натурални моменти. Хореографът, чрез една обобщената линия на композиция непрекъснато води към развитие, което разкрива красотата на обичая. Отношението на автора към автентичния образ проличава и в грижливо намерения костюм. Той е красив, с оригинална украса на елека и традиционна на калпака, които подчертават празничния характер, с което се налага и респектира. Произведението е създадено за дванадесет момци. Изградено е в три части и финал. Освен характерните за района танцови движения, авторът използва в танца и автентични коледарски песни. 2. „Женски шопски танц“ – музика: П. Петров, хореография: Д. Димитров изпълнява АБНТ „Гео Милев”. Този женски танц е първа част от „Шопска сюита“ на големия наш хореограф Димитър Димитров, която е съставена от четири части. Този откъс от голямото произведение е обособен като самостоятелен и се използва от много колективи в страната, които го подържат в репертоара си като отделен женски танц. Това се дължи на гениалността на твореца, който много професионално композира тази част, като на сцената представя появата на две отделни групи девойки. Произведението е изтъкано от ярък хореографски текст и логическа композиция. Танцът е изключително ефектен, заради умението на автора да разкрие силата на автентичния шопски танц, майсторски развит и обогатен. 3. Шопски припявки – изпълнява Щатен народен хор при АМТИИ - Пловдив. Автентични шопски препявки, изпълняват се акапелно. Тук наблюдаваме надпяване между отделни групи, като се показват различни техники на шопското пеене, а именно: кюстендилско тресене, граовско тресене и речитатив на шопски клюкарки. Самият подбор на песните и начинът на подредба е направен от хор-майстора на състава Радка Стефанова. 4. „Гино, бела Гино” – музика проф. М. Василев, хореография Ст. Йорданов, изпълнява „Академичен фолклорен ансамбъл”. Танцът е в дивертисментна форма, като изцяло за негова основа, в танцово отношение и музикален аспектq е послужила народната песен „Гино, бела Гино“. Хореографът се е водил от текста при създаването на произведението и затова е обособил двама солисти – Гина и Стоян, както се пее в песента. Танцовите движения са изцяло върху основата на автентичното хоро „петрунино“ от Годечкия район. През цялото време изпълнителите са с приповдигнато закачливо отношение един към друг. В музикално отношение е важно да отбележим, че тактовият размер е смесен – 9/8+13/16 – съответно с четвърти дълъг дял и с шести дълъг дял, който в тази си комбинация не е характерен за шопската етнографска област. По-скоро в тази формация може да го срещнем в северняшка етнографска област, като „черкезко“ хоро – 9/8 с четвърти дълъг дял, и „елено моме“ – 13/16 с шести дълъг дял. Затова смело можем да твърдим, че е налице новаторство от страна на авторите в музикално и танцово отношение. 5. Женски шопски танц – музика Кр. Господинов, хореография Ст. Йорданов, изпълнява ДТС „Брациговче”. Дивертисментен детски танц, изцяло върху основата на хорото „Ръченица“, което е от шопската етнографска област, в тактов размер 7/16 с трети дълъг дял. 6. „Парошопа” – музика проф. М. Василев, изпълнява Щатен народен оркестър при АМТИИ - Пловдив. Музикална композиция представяща фолклора на три етнографски области, а именно: Тракийска, Родопска и Шопска. 7. Варненски танц – музика проф. М. Василев, хореография Ст. Йорданов, изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл и Фолклорен танцов ансамбъл „Дилянка”. Дивертисментен танц от Варненско. Тук изпълнителите майсторски обиграват дървени лъжици, с коитоq удряйки ги една в друга на всяко първо, трето и четвърто време от такта, издават звуци. За по-голямо въздействие върху публиката, режисьорът е осъществил хореографията си в два плана. На преден първи план танцуват децата от ФТА „Дилянка“, като момичетата са с „цимбали“ в ръце, с които пресъздават приятно звънене, което контрастира на звука от дървените лъжици. На втори план са танцьорите от Щатен танцов състав. Тактовият размер е 9/8 с четвърти дълъг дял. 8.Фолклорна формация „Тракийска младост”, изпълнява: =„Криво хоро“ – музика народна от тракийската етнографска област, Пазарджишки регион в аранжимент на Георги Найденов. =„Мавруда китки садила“ – тракийска народна песен, обработка и аранжимент Георги Найденов. =„Заигра се хоро голямо“ – тракийска народна песен, музика на трио „Орфей“, аранжимент Георги Найденов. 9. „Тракийска сюита“ – музика Красен Господинов, хореография ас. Стефан Йорданов, изпълнява Щатен танцов състав. Новосъздадено произведение в програмата. Танцът е изграден върху основата на фолклорен материал от различни региони на Тракийската етнографска област /Пазарджишки, Сливенски, Ямболски и Старозагорски/. Танцът е в сюитна форма и се състои от пет части. В това произведение ярко са изразени четирите основни признака на сюитата, а именно: масовост, цикличност, контрастност и обединителна нишка. „експозиция” – Изцяло мъжка част в 2/4 тактов размер на хорото „трите пъти“ от Източна Тракия. На сцената се появяват две групи танцьори, като първа групата е от шестима, а втората от четирима. Всички изпълнители държат в ръцете си реквизит (врътка или щракалка – това е капански танцов реквизит, който авторът като вид новаторство пренася в тракийската етнографска област). Танцът се развива предимно композиционно, като изпълнителите, майсторски танцувайки, обиграват своите врътки. „завръзка“ – Поява на десет девойки на сцената от предни леви кулиси, построени в два диагонала. Тактовият размер е 7/8 ръченица, включващ и песен, в чийто текст момците викат момите да дойдат при тях на хорото. В последствие момите ги отхвърлят, но настоятелността на момците ги води до дует без докосване, а посредством врътките (момите държат врътката, за шарения помпон, а момците за дървената част на врътката). В тази част хореографът е заложил предимно на нежната, грациозна и пластична игра в ръцете на жените. „развитие“ – В тази част преобладава композиционно развитие на танца, като епизодично има солови изяви на момците и момите поотделно. В музикален аспект композиторът е показал своето майсторство, като умело преминава през неравноделни и смесени размери. Тактовите размери, които използва са: 11/16 „главинишка копаница“, 7/8+7/8+11/16 „седи Донка“, 15/16 „бучимиш“ и новаторският композиран от него смесен размер 7/8+7/8+15/16, съответно с първи, първи, и пети дълъг дял. В края на тази част за първи път в танца всички изпълнители се захващат заедно за ръце. Те са построени в полукръг, като мъжете са в двата края, а жените по средата и изпълняват първо комбинация върху хорото „бучимиш“, а в последствие и цялото хоро в оригинал. „развръзка“ и „кулминация“ – в тази част тактовият размер е само 2/4. Хореографът използва в танцувално отношение следните четири автентични хора: „Право странджанско“ и „Окопско“, които запазва в оригинално изпълнение и „Джиновско“ и „Чапраз“, които обработва. В музикално отношение темпото градира от бавно към бързо. Развръзката настъпва с бавния лиричен дует с докосване между момите и момците. В последствие темпото се забързва и започват солови изяви по двойки. Кулминацията настъпва с фалшивия финал на танца. „финал“ – Тази финална част е оформена като за „бис”. Тактовият размер е 7/8 ръченица с трети дълъг дял. Тук хореографът е заложил предимно на композиционни решения и танц по двойки посредством врътките. Финалната фигура е много ефектна и разнообразна, и се състои от три компонента. 10. Джиновски танц – музика орк. Зорница, хореография Цветелина Димитрова и Стефан Йорданов, изпълнява ДТС „Брациговче”. Детски дивертисментен танц върху хорото „джиновско“, което е в тактов размер 2/4 и е от Източна Тракия. Танцът е с богата композиция и е спазен характерът и стилът на танцовите движения за района. 11. Китка тракийски песни – музика проф.акад. М. Василев изпълнява Академичен фолклорен ансамбъл 12. Тракийски танц – музика: Д. Бонев, хореография Лечко Лечев, изпълнява АБНТ „Гео Милев”. Танцът е в дивертисментна форма, изграден върху фолклора на Източна Тракия. Интересно е да отбележим, че другото име на танца е „Любили се двама млади“ по използваната едноименна песен в него. Този дивертисмент музикално е изграден единствено върху тактовия размер 2/4. Темпото се редува като се забързва и забавя докато преминава през различни автентични хора в същия размер, като „право тракийско“, „джиновско“ и „чапраз“. През целия танц изпълнителите са в приповдигнато емоционално състояние в отношенията помежду си. 13. Кода – музика Кр. Господинов, хореография Ст. Йорданов. Ефектен финален танц, в който вземат участие всички изпълнители. Той е изграден върху основата на тракийското хоро „Джиновско“, което е от Източна Тракия и е в тактов размер 2/4. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|