2.2.4. Либрето на спектакъла „Опиянението, страданието и мечтата на Перущица“
Дядо и малката му внучка отиват да посетят историческия музей в град Перущица на връх 9-ти май, когато се празнува „Мъртвия празник“, свързан с геройско загиналите в Априлското въстание от 1876г. На излизане от музея детето се разплаква и силно прегръща дядо си треперейки. В този момент възрастният човек с притеснение пита своето внуче, какво е породило тези чувства и реакции. Детето с ужас споделя пред дядото, че е уплашено от многото кръв и жертви (сред които има и малки деца), които е видяло на заемащата централно място в музея картина („Защитата на Перущица“, на известния български художник Добри Добрев). Тогава старецът с усмивка на лицето успокоява своята внучка и решава да й разкаже за героичната епопея на Перущица. Той заявява на детето, че не трябва да плаче, а да се гордее, че е потомка на такива велики хора, които са дали живота си за свободата на родината и благодарение на тях ние сега сме свободни. След тези толкова силни и прочувствени думи на дядото, детето се успокоява и с интерес започва да слуша неговия разказ.
2.2.5. Драматургическа конструкция на спектакъла „Опиянението, страданието и мечтата на Перущица“
Експозиция: Това е първата картина от спектакъла. На сцената се появява дядо с внучката си и започва да и разказва за Априлското въстание в град Перущица, като по този начин въвежда и публиката в същността на спектакъла.
Завръзка: Речта на Петър Бонев съпътствана от заклеването на всички въстаници във вярност и готовност да дадат живота си за родината и пристигането на „кървавото писмо“.
Развитие: Същинското въстание в Перущица (барикадите, последната реч на Петър Бонев, „кървавото хоро“, „мъртвото хоро“ и обсадата на „Червената църква“).
Кулминация: Настъпва в пластическата миниатюра „Смъртта на Спас и жена му Гюрга” и танца „Спас Гинов и другите”. В тези два танца той първо убива жена си и собствените си децата, а в последствие и всички, които го молят да спасят душите си от поробителя.
Развръзка и финал: На сцената се появяват деца облечени с бели роби наподобяващи ангели. Те вдигат всички жертви на въстанието като така спасяват душите им. В последствие всички участници в спектакъла казват откъс от стихотворението „Кочо“ от Иван Вазов, и изпяват произведението „На многая лета“ в изпълнение на Борис Христов.
Сподели с приятели: |
