Образователни системи
Основни идеи и концерции за интелекта
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Франсис Галтън
- Алфред Бине
- Вилхелм Щерн
| 3. Основни идеи и концерции за интелекта(Вж. 1, 11-53; 2; 4, 48-54; 6, 186-199; 10, 37-54) Стартова точка на закономерно възникнал интерес към интелекта и неговата същност откриваме у един от основоположниците на диференциалната психология - английския учен Франсис Галтън (1822- 1911). Галтън изучава интелекта и неговите особености през призмата на индивидуалните различия и особености между хората. Съгласно теорията на Дарвин, която Галтън прилага в основата на своя теоретичен модел, интелектът е генетично зафиксирано свойство на човека, а самите интелектуални различия са предопределени от наследствени програми. Нова стъпка в психологията за разкриване същността на интелекта и неговото измерване е направена от френския психолог Алфред Бине (1857-1912). Заедно с лекаря Теодор Симон те правят опит да създадат система от задачи, чрез която да се разграничават умствено изоставащите деца от нормално развиващите се. Бине и Симон тръгват от положението, че интелектуалното развитие е процес, който почти не зависи от обучението, че съществува природен интелект, който не включва в себе си усвоените знания, умения и навици. Според представите на Бине и Симон умственото развитие се разглежда като процес на съзряване, за който са валидни общите закономерности на биологичното развитие. С други думи, психичното развитие е форма на биологично съзряване на дадени функции и възможности. Установеният факт, че в дадена възраст децата не могат да решават определени задачи, че една част от тях решават задачи и за по-възрастни, а други не могат да решат задачи и за по-малки, води до въвеждането на понятието умствена възраст. Логически то се поражда от понятието хронологична или календарна възраст. В несъвпадението на тези две възрасти е открит критерият за дефиниране на децата като нормални, надарени и умствено изостанали. Една година преди смъртта на Бине немският психолог Вилхелм Щерн конструира понятието интелектуален коефициент (IQ) като производно от съвпадението или несъвпадението на умствената и календарната възраст. Тестът на Бине и Симон е система от нарастващи по трудност задачи за деца от 3 до 13 години. С него се измерва т. нар. интелектуален коефициент, който изразява степента на умственото развитие на детето. Той се изчислява по формулата: умствена възраст IQ= ______________________ . 100 хронологична възраст Това означава, че ако едно дете е на 10 години и решава тестови задачи, предназначени за деца на 12 години, то неговият интелектуален коефициент ще бъде равен на 120 %, т. е. с 20% над нормата. Това е вече един висок коефициент. В САЩ се приема, че всички деца, които получат по този тест и по неговите модификации коефициент на интелигентност над 140%, са умствено надарени. Много специалисти смятат, че с такива деца обучението трябва да се реализира по-специални програми и методики. Скалата на Бине-Симон се реализира и адаптира към условията на САЩ от американският психолог Луис Терман (1877-1956) и неговите сътрудници от Станфордския университет. В резултат на тяхната дейност се появява Бине-Станфордската скала за измерване на интелекта. Важно място между психологическите концепции за интелекта заеман т. нар. мултифакторни теории. Една от тях е теорията на Л. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|