Образователни системи



Pdf просмотр
страница113/178
Дата12.01.2023
Размер1.23 Mb.
#116214
1   ...   109   110   111   112   113   114   115   116   ...   178
Педагогика Е- УЧЕБНИК
3. 10. Наказание - твърде противоречиви са оценките на отделните автори към него. Проявяваната резервираност към определянето му като метод на възпитание има своите психологични основания.
Според някои педагози прилагането на наказание е израз на педагогическо безсилие (2, 122).
Решителен противник на наказанието е В. А. Сухомлински.
"Възпитавайки у човека умението да управлява желанията си, ние трябва да възвишаваме човека - пише той, а не да го унижаваме, както правят учителите, когато наказват учениците" (13, 37).
"Наказанието - продължава Сухомлински, огрубява човешката душа, озлобява я и ожесточава" (13, 39).
Някои съвременни педагози използват термина порицаване.
умното порицание, пише Сухомлински, винаги има отенък на учудване: "Никога не съм очаквал от тебе такава постъпка, смятал съм и продължавам да смятам, че си по-добър, отколкото се проявяваш чрез постъпката си". Изкуството на порицанието се проявява в мъдрото съчетаване на строгост и доброта: в порицанието на педагога ученикът трябва да почувствува не само справедлива строгост, но и човешка загриженост". (13, 38)
При евентуалното му използване в практиката е необходимо спазването на следните педагогически изисквания (11, 106):
- порицаването трябва да съответства на характера на постъпката;
- порицаваният трябва да бъде убеден в правилността на осъждането на поведението му;


- порицаването да не заклеймява и опорочава, а да спомага за осмисляне и преоценяване на поведението;
- порицаването да се поддържа от онези, които познават възпитаника.
4. Форми на възпитание
Най-неизследваният компонент на възпитателния процес си остават формите за възпитание. Всички останали компоненти (цел, задачи, принципи, съдържание, средства и методи) са насочени към формата, която има способността да ги трансформира и синтезира по своеобразен начин в себе си, да ги превръща в свои съставни елементи (11, 109).
Формата на възпитание е вид, образ, облик на организиране и функциониране на възпитанието. Възпитанието винаги протича в определена форма. Основните детерминанти на формите на възпитанието са: целта, задачите, съдържанието на възпитанието, възрастовите особености на учениците, средствата с които се реализира възпитателния процес (4, 158).
Върху формите на възпитание определено влияние оказват традициите, културата, характера, богатството на общуването на възпитаника с всички фактори за възпитателно влияние.
В теорията на възпитанието понятието "форма" се използва с две основни значения, които трябва да се разграничават. С едното се означава самата възпитателна дейност, а с другото - нейната организация в дадени обединения, които я реализират. По тази причина формите на възпитание биват: 1) форми на дейност, чрез които се оказва непосредствено въздействие върху личността
(тематична вечер, концерт, рецитал, празник и др.); 2) организационни форми, чрез които се управлява възпитателната дейност (клуб, кръжок и др.) (11, 112).
Съществуват различни класификации на видовете форми на възпитание:
1. Според количеството на участниците:
- индивидуални - доклад, конкурс;
- групови - екскурзия, турнир, лекция, поход;
- масови - вечери, утра, олимпиади.
2. Според средствата за осъществяване на възпитанието:
- словесни - лекции, доклади, диспути;
- практически - походи, екскурзии, конкурси;
- нагледни - посещения на музеи, галерии, спектакли, филми.
3. Според мястото на реализирането на възпитанието:
- училищни - урочни и неурочни; класни и извънкласни; училищни и извънучилищни; учебни и учебно-производствени.
- семейни;
- обществени - турнири, вечери, диспути.


Сподели с приятели:
1   ...   109   110   111   112   113   114   115   116   ...   178




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница