Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 4. Форми на възпитание
| 3. 10. Наказание - твърде противоречиви са оценките на отделните автори към него. Проявяваната резервираност към определянето му като метод на възпитание има своите психологични основания. Според някои педагози прилагането на наказание е израз на педагогическо безсилие (2, 122). Решителен противник на наказанието е В. А. Сухомлински. "Възпитавайки у човека умението да управлява желанията си, ние трябва да възвишаваме човека - пише той, а не да го унижаваме, както правят учителите, когато наказват учениците" (13, 37). "Наказанието - продължава Сухомлински, огрубява човешката душа, озлобява я и ожесточава" (13, 39). Някои съвременни педагози използват термина порицаване. "В умното порицание, пише Сухомлински, винаги има отенък на учудване: "Никога не съм очаквал от тебе такава постъпка, смятал съм и продължавам да смятам, че си по-добър, отколкото се проявяваш чрез постъпката си". Изкуството на порицанието се проявява в мъдрото съчетаване на строгост и доброта: в порицанието на педагога ученикът трябва да почувствува не само справедлива строгост, но и човешка загриженост". (13, 38) При евентуалното му използване в практиката е необходимо спазването на следните педагогически изисквания (11, 106): - порицаването трябва да съответства на характера на постъпката; - порицаваният трябва да бъде убеден в правилността на осъждането на поведението му; - порицаването да не заклеймява и опорочава, а да спомага за осмисляне и преоценяване на поведението; - порицаването да се поддържа от онези, които познават възпитаника. 4. Форми на възпитание Най-неизследваният компонент на възпитателния процес си остават формите за възпитание. Всички останали компоненти (цел, задачи, принципи, съдържание, средства и методи) са насочени към формата, която има способността да ги трансформира и синтезира по своеобразен начин в себе си, да ги превръща в свои съставни елементи (11, 109). Формата на възпитание е вид, образ, облик на организиране и функциониране на възпитанието. Възпитанието винаги протича в определена форма. Основните детерминанти на формите на възпитанието са: целта, задачите, съдържанието на възпитанието, възрастовите особености на учениците, средствата с които се реализира възпитателния процес (4, 158). Върху формите на възпитание определено влияние оказват традициите, културата, характера, богатството на общуването на възпитаника с всички фактори за възпитателно влияние. В теорията на възпитанието понятието "форма" се използва с две основни значения, които трябва да се разграничават. С едното се означава самата възпитателна дейност, а с другото - нейната организация в дадени обединения, които я реализират. По тази причина формите на възпитание биват: 1) форми на дейност, чрез които се оказва непосредствено въздействие върху личността (тематична вечер, концерт, рецитал, празник и др.); 2) организационни форми, чрез които се управлява възпитателната дейност (клуб, кръжок и др.) (11, 112). Съществуват различни класификации на видовете форми на възпитание: 1. Според количеството на участниците: - индивидуални - доклад, конкурс; - групови - екскурзия, турнир, лекция, поход; - масови - вечери, утра, олимпиади. 2. Според средствата за осъществяване на възпитанието: - словесни - лекции, доклади, диспути; - практически - походи, екскурзии, конкурси; - нагледни - посещения на музеи, галерии, спектакли, филми. 3. Според мястото на реализирането на възпитанието: - училищни - урочни и неурочни; класни и извънкласни; училищни и извънучилищни; учебни и учебно-производствени. - семейни; - обществени - турнири, вечери, диспути. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|