68
Не
могли да ловуват в горите, тъй като това е възможно само на малки групи, тълпата веднага изплашвала животните, а малките групи,
навлизайки надълбоко в гората, веднага загивали, натъквайки се на засада.
Те се хранели основно с месото на собствените си измършавели коне, чийто брой бързо намалявал и движението ставало проблематично.
Нашите прадеди поставяли по целия предполагаем път за отстъпление на противника — и в гората, и по вода — множество хитроумни капани.
Например, потопявали огромно дърво с остри сухи клони, прокарвали привързана към дървото връв, чийто край прикрепвали към брега. Когато лодката се приближавала към това място,
дървото изплувало, прихващало с клоните бордовете й и отново потъвало, преобръщайки я. А от бреговете на реките отстъпващите били обстрелвани със стрели и харпуни.
Когато нападателите, събирайки заедно разтегналата се в керван войска,
излизали на брега, там не откривали никого и нищо.
Хората унищожавали дошлия в тяхната родина враг. Те имали какво да защитават. Те имали не абстрактна родина, обозначена само с красива дума, под която не се подразбира дори парче родна земя. Те имали родова земя, на
която са живели техните предци, а сега — те със своите семейства, деца, внуци и правнуци.
И в семействата им е имало любов. И те защитавали своите любими майки, бащи и деца. Защитавали са любовта! И затова е било невъзможно да бъдат победени.