Пукнатинно- карстови води в областта на Балкана

Пукнатинно карстовите води в Балкана са разпространени в карбонатно-триаските седименти (песъкливи, алевритни варовици, доломитизирани варовици и доломити) с възраст (). Седиментите изграждат Ямненската антиклинала. Варовитите са напукани и окарстени.

Подхранването на формиралия се карстов хоризонт е от атмосферни валежи.

Изворите са с дебит 5 до 80 dm³/s.

Отложенията на тази ера формират и подземните води в областта на Предбалкана, които биват пукнатинни, пукнатинно-карстови и карстови в зависимост от литоложкия и химическия състав на вместващите скали.
Пукнатинни води в областта на Предбалкана

Областта на Предбалкана е изградена от:

- карбонска-пермова и пермска системи, изграждащи Тетевенската и Гложенската антиклинали. Литоложки отложенията са същите, както тези, описани в Балканидния регион. Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm³/s.

- конгломератова задруга с геоложка възраст долен триас (3Т₁=1T_{1 1}). Тя има теригенен характер и е представена от конгломерати, пясъчници , алевролити и по-рядко брекчоконгломерати и брекчи. Тази задруга се разкрива в ядката на Гложенската и Тетевенската антиклинали с мощност от 15 - 30 m и заляга като тънка ивица върху гранодиоритите на Веженския плутон.

Изворите са с дебит 1 до 0, 5 dm³/s.

- долноюрски теригенни континентални утайки ( - Бачийщенска (bcJ₁^h ), Костинска (kJ₁^h-s) свити) - изградени от конгломерати, пясъчници, кварцитни алевролити. Тези отложения се разкриват под формата на тесни ивици между Тетевен и с. Лесидрен в бедрата на Тетевенския антиклинорий. Скалите са напукани и водообилни, но вместването им между по-слабо пропускливи скали ограничават възможността им за тяхното подхранване. Мощността на отложенията е от 2,0 m при гр. Тетевен до 120 m при с. Лесидрен. Подземните води от тези отложения дават началото на малки притоци на р. Калник при с. Български извор. Дебита на наличните извори варира от 0,5 до 1,0 dm³/s.

Централнопредбалканска флишка група

- песъкливи мергели до варовити аргилити, варовити пясъчници и алевролити в ритмична смяна помежду си обединени в свита -XIJ₃^k - K₁^bs ( Черноосъмска - соJ₃^k - K₁^bs, Нешковска - nJ₃^kt свити). Дебелината на свитата достига до 2000 - 2500 m.

Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи.

Изворите са с дебит 1 до 0,5 dm³/s.

- скали от пясъчниково-варовиков тип с възраст долна креда (Камчийска свита- ) (мергели, пясъчници, малко алевролити и глинести варовици), т.нар. седиментационни подзони на типичния флиш. Тя е обособена в ивица с ширина около 20 - 30 km (от с.Малка Желязна през с. Лесидрен и продължава на изток). Мощността на отложенията е 800 до 2000 m. Изворите са с дебит 0,04 до 2 dm³/s.



Романска свита (rmK₁^b-ap)

Свитата се разкрива предимно в същинския Предбалкан, където изгражда склоновете на Ловчанската планина. Свитата се съчленява латерално със свитите от по-горните части на Ловешката ургонска група (в местата на изклиняване на варовиковите тела).

Най-широко разпространение в нея имат пясъчниците, които са разнообразни по състав, структура и текстура. В състава на свитата присъствуват глинесто-варовити и глинести скали. Присъствуват и отделни пластове от варовици. Възрастта на свитата е горен барем до горен апт. Дебелината на Романската свита достига до 1000 - 1400 m.

Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи в областта на разкритията, а в латералните области - и от съседните свити.

Изворите са с дебит 0,4 до 4,0 dm³/s.
Пукнатинни порови води в областта на Предбалкана

Угърчинска свита (ugPg₂²)

Свитата се разкрива западно и източно от с. Торос и Дерманци. Тя изгражда ядката над Луковитската синклинала и участъка в прехода към Мизийската плоча. Свитата заляга трансгресивно върху Кайлъшката свита, а горната й граница е постепенен преход към Старопатишката свита - spPg₂² изградена е от конгломерати и гравелити с рахла глинесто-песъклива спойка. Скален състав: твърде рахли пясъчници с прослойки от песъкливи глини. Мощност - над 150 m и възраст - среден еоцен. Подхранването на свитата става за сметка на атмосферните валежи и води от по-долу лежащия водоносен хоризонт. Изворите са с неголям дебит - <0,1 до 0,6 dm³/s. По-големи групи извори с постоянен отток са привързани към разкритията на Старопатешката и Луковитската свити в района западно от р. Вит.

Формирането на този тип води става в скали (пясъчниково-варовикови), в които преобладават капилярните и субкапилярните пукнатини. В резултат на напукването и изнасянето на варовитото вещество от вместващите отложения размерите на капилярите и субкапилярите се увеличават значително.

Тези води са превързани към:

- карбонатния комплекс (изграден от карбонатни конгломерати с прослойки от пясъчници, алевролити, доломити, варовици, аргелити) с геоложка възраст горен триас - Боримска свита (). Тези отложения се разкриват в местността югоизток от с. Лесидрен (Суходоле и Струга) и между пещерата Топля и местностите Болбура, Булата, Черната могила и Изхвърлянките. Карбонатите са напукани и окарстени и оформят отделни карстови басейни.

Общата мощност на отложенията е 400 - 640 m.

Изворите са с дебит 40 до 120 dm³/s.

- пъстра теригенна-карбонатна задруга () (представена от конгломерати, изградени от варовикови и пясъчни късове с пясъчниково-варовита основна маса. Карбонатите и основната маса са напукани и окарстени, в резултат на което в тях се акумулира атмосферна вода, която впоследствие се дренираа като подземна. Задругата се разкрива югоизточно от с. Голяма Желязна. Мощността е около 250 m. Заедно с отложенията на средния и горния триас образуват общ карстов басейн, даващ началото на карстови извори югоизточно от с. Голяма Желязна с дебит 45 до 160 dm³/s.

- теригенни и теригенно-карбонатни седименти (песъчливи аргелити,кварцови пясъчници, песъкливи варовици, дребнокъсови конгломерати ) с геоложка възраст лиас-догер (VJ₁^h-t) - (Бачийщенска свита - bcJ₁^h, Костинска свита - kJ₁^h-s, Озировска свита - ozJ₁^h - J₂^a, Лопянски член на Етрополската свита - e/lJ₂^bg). Седиментите се разкриват по долината на р. Градешница, Черна река, с. Рибарица, Свинска река (с. Ямна - Етрополско, с. Гложене и по сондажен път в с. Ъглен). Мощността им е от 5 до 300 m. Изворите са с дебит 0,5 до 2 dm³/s.

- карбонатни скали (варовици и глинести варовици) с геоложка възраст догер - малм (XJ₂^c - K₁^bs )- обединяваща Яворецка - jJ₂^c - J₃^t , Гинска - gJ₃^o-t, Гложенска - glJ₃^t - K₁^bs свити. Седиментите се разкриват в участъците между гр. Тетевен и с. Гложене. Дебелината им е от 5 до 20 m.

Изворите са с дебит от 3 до 130 dm³/s.

- кормянска пясъчникова свита (кnК₁^b). Литоложки тази свита е представена от варовикови пясъчници и алевролити с геоложка възраст горен барем. На повърхността се разкрива като тясна ивица по р. Калник на изток от вливането й в р. Вит.

Мощността на отложенията е до 20 m.

Изворите са с дебит 0,7 до 2,5 dm³/s.


Карстови води в областта на Предбалкана

Карстовите води в Предбалкана са съсредоточени в: средно-триаския водоносен хоризонт, изграден от алевритови, биодетритни, пелитни варовици (с възраст mg/0T₁ - T₂^а) и аргелитно-варовикови седименти (с възраст ).Отложенията изграждат Гложенската и Тетевенската антиклинали. Отложенията са напукани и окарстени. Дебелината им в антиклиналите е до 180 m.

В източната част на Тетевенската антиклинала теригенно - варовиковата задруга() формира самостоятелен басейн в района на с. Васильово и с. Голяма Желязна.

Формиралите се подземни потоци се насочват към долините на врязалите се реки Площа и Сухата река, където подземната вода излиза на повърхността под формата на множество извори. По-големи от тях са: изворът Топля при с. Голяма Желязна, който има дебит от 3 до 2920 dm³/s; изворът на р. Площа с дебит от 35 до 70 dm³/s; изворът Голяма Видра при с. Гложене с дебит от 30 до 184 dm³/s.

Средно-триаските карбонатни отложения имат широко разпространение, но потъват в дълбочина и в Мизийския регион залягат на дълбочина 2500 до 2800 m, където формират напорен водоносен хоризонт с повишена температура и минерализация на подземните води. Последните не са предмет на разработката.

Горно-юрски (малмски) водоносен хоризонт, изграден от карбонатни отложения (органогенни, микрозърнести варовици до глинести варовици) с възраст ().Тъй като отложенията, изграждащи платото Пъстрината, са представени от горно-юрски (варовиков фациес) и валанжски (долна креда) - глинести по-тънки пластове от варовици, прослояващи се от мергели с пачки от пясъчникови пластове - на изток от платото развитието на валанжа преминава в песъчливо-глинест и глинесто-мергелен фациес, което не позволява в отложенията му да се натрупва карстова вода с практическо значение. Оттам на изток горната юра се запазва като самостоятелен карстов водоносен хоризонт до долината на р. Вит. Дотам отложенията на оксфорд, кимеридж и титон образуваат общ водоносен хоризонт. На изток от р. Вит титона преминава във флишки фациес и заедно с валанжа (представен от незакономерна алтернация между мергели и пясъчници) формират водоносен хоризонт с пукнатинна вода, докато оксфордът и кимериджът се запазват в карбонатен фациес. В целия Предбалкан той дава възможност да се формира в отложенията му карстова вода.

Малмските отложения представляват самостоятелен карстов водоносен хоризонт с разкритие на повърхността в северозападната част на Тетевенската антиклинала. Оксфорд-кимериджските варовици образуват пояс от тясна ивица, която опасва отвсякъде разкриващите се в ядката на Тетевенската антиклинала по-стари формации, които варовици на изток от с. Малка Желязна и на юг от с. Гложене нямат голямо значение като карстов водоносен хоризонт.

Тяхното значение е особено голямо в района на селата Гложене, Български извор и р. Вит. Карбонатните скали на малма (без титона преходен фациес) тук образуват значителен по площ басейн с карстова вода. Река Вит разделя на две карстовия поток. Варовиковата серия на малма е издигната значително над нивото на ерозионната мрежа, но значителната й мощност - над 300 m, е запазила една част от нея и под нивото на р. Вит. По такъв начин става свързването на двете части на потока (изток-запад) под речната долина.

Варовиците на малма са интензивно окарстени както над, така и под ерозионния базис, за което свидетелствува загубата на вода от р. Вит към р. Глава Панега.

Интензивната инфилтрация на валежни води отива за подхранване на формиралия се подземен отток. Карстовата вода излиза на повърхността на земята и подхранва малко на брой, но с голям дебит извори (Глава Панега при с. Български извор - извън обсега на разглежданата водосборна област, с. Гложене и др.). Река Вит на север от с. Гложене отдава на водоносния хоризонт на малма, а оттам и на извора, значителна част от оттока си. Подхранването на малма може да става и чрез инфилтрация през алувия на реката, в участъка, където той заляга върху малмските варовици. От хидрометрични измервания е установено, че между с. Гложене и местн. “Боаза” р. Вит губи 0,8 m³/s вода.

- карбонатни скали (варовици и глинести варовици) с геоложка възраст догер - малм (XJ₂^c - K₁^bs )- Яворецка - jJ₂^c - J₃^t , Гинска - gJ₃^o-t, Гложенска - glJ₃^t - K₁^bs свити. Седиментите се разкриват в участъците между гр. Тетевен и с. Гложене. Дебелината им е от 5 до 20 m.

Изворите са с дебит от 3 до 130 dm³/s.

Варовици от горния етаж на мастрихта (к- Кайлъшка свита). Силно окарстените отложения създават условия за формиране на хидрогеоложки басейн в Луковитската синклинала.

В периферията на последната се разкриват окарстените отложения, а към центъра на синклиналата, между гр. Луковит и с. Угърчин върху тях залягат водонепропускливите глинесто-мергелни и пясъчникови отложения на еоцена (). Синклиналната структура създава възможност под еоцена карстовата вода да се намира под напор. Варовиковият хоризонт на мастрихта е силно окарстен и създава условия за натрупване на карстова вода.

Водата от карстовия басейн на Луковитската синклинала се дренира и от р. Вит и притоците й Каменска и Катунешка, в долините на които се намират извори с дебит 5-10 до 160 dm³/s. Водата се подхранва от валежи, инфилтриращи в разкритията на мастрихта.
Пукнатинно-карстови води в апта (Ловешка ургонска група)

Фациеса на ургона в южната част на Предбалкана (западно от Ловеч) е представена от карбонатно-теригенен, теригенен и мергелно-глинест фациес.

- Мергелно-глинестия фациес с прослойки от дребнозърнести пясъчници и алевролити изгражда Тръмбешката свита (tK₁^ap), която не се разкрива на повърхността в разглежданата водосборна област. Мощността й е от 100 до 200 m в прехода, докато на север достига до 500-600 m. Слабо водоносни са и без практическо натрупване на вода.

- Карбонатно-теригенен фациес (Белоречката свита - bK₁^ap).Разкрива се на повърхността южно от с Стояново. Заляга върху Еминската варовикова свита. Белоречката свита е изградена от варовито-глинести алевролити и пясъчници от варовиков тип до варовити пясъчници. Мощността й е 130 - 150 m. Изворите са с дебит от 0,1 до 2 dm³/s и дават началото на р.Тоша.

Водоносният хоризонт се подхранва от атмосферни валежи.

Пукнатинно-карстови води в апта (Свищовска свита - svK₁^Qp)

Долната граница на свитата представлява бърз литоложки преход с Тръмбешката свита, а горната граница е маломощната Каленска варовикова свита.

В разглежданата територия свитата е представена от грубозърнести добре промити рахли пясъчници с варовито-песъкливи прослойки. На места скалите преминават в песъкливи варовици. На повърхността свитата се разкрива като отделни петна на североизток от гр. Угърчин. Мощността на свитата е от порядъка на 200 m. Водоносния хоризонт се подхранва от атмосферните валежи и от съседните на нея водоносни хоризонти.
Карстови води в сенона (кампан-мастрихт) - Ломско-Плевенска депресия.

Горната креда с двата си етажа тук е разпространена на цялата територия, при което в източната й част тя се разкрива на повърхността. В разкритията си сенонът е съставен с най-горните си етажи (кампан - Мездренска свита - mzK₂^Cp-m ) с мощност 20 - 60 m и мастрихт (Кайлъшка свита - kK₂^m с мощност 20 - 70 m. Развитието на кампана и мастрихта с еднакъв варовиков фациес (напукани варовици) обуславя формирането на общ водоносен хоризонт, което дава основание да се разглеждат заедно.

Основният хоризонт на сенона заляга върху подложка от кампански (глинести варовици, мергели -n₀K₂^cp - с мощност 30 - 67 m ; n_iK₂^cp с мощност 30 m) и ядчести варовици.

На запад в потъналата централна част на Ломско-Плевенската депресия сенонът е представен в мергелен фациес.

В разкритията си кампан-мастрихтските варовици в Плевен-Никополския район са интензивно окарстени и имат значение за натрупване на вода в тях.

Водата от сенонския варовиков хоризонт се дренира от реките Чернелка, Гривишка, Тиченица и от изворите Крушовица с дебит 56 dm³/s; Бъркач “Селски доли” с дебит 11 dm³ /s; Плевен “Балаклия” с дебит 2,7 dm³/s; Рибен “Езерото” с дебит 70 dm³/s.

Значителната окарстеност на сенона се потвърждава и от факта, че изворите се намират в основата на варовиков хоризонт.

От района на гр. Плевен, поради синклинално огъване и потъване на водоносния хоризонт под нивото на местната ерозионна мрежа и покриването му със слабопропускливи пластове (глинесто-песъкливи варовици, глинестоваровити пясъчници и прослойки от пясъци) на палеоцена (K₀Pg₁^t - Комаревска свита) започва формирането на напорната част на кампан-мастрихтския водоносен хоризонт в Ломско-Плевенската депресия.

В пясъците на сармата се е формирал подземен поток, който се дренира от речната и овражна система в долината на Палео-Бръшляница. Водата му излиза на повърхността във вид на изворчета, даващи началото на редица дерета: дерето “Върбица” - Рибен (Върбишко землище).

Главен източник на подхранване на подземния поток се явяват инфилтриралите се валежи.

Изворите са с дебит 3 до 10 dm³/s.

Практическо значение алувиалните отложения на р. Вит имат на север от с. Садовец. Излизайки от пределите на Предбалкана след пролома на сенонски варовици при с. Садовец р. Вит образува широка долина, която продължава на север до р. Дунав и площта й общо е 100 km². Долината в най-ниската си част е запълнена с алувиални отложения. За основа на последните служат по-стари скали от сенонска, данска, палеогенска и неогенска възраст, които се характеризират със значително разнообразен литоложки състав и имат различно отношение към натрупване на подземна вода. Това са мергелно варовити пясъчници, мергелни варовици, варовици, мергели, пясъци, песъкливи глини и глини (фиг. 6.5.1.3).

Алувиалните отложения в долината на река Вит са представени основно от два литоложки пласта.

Долната част на разреза е изградена от чакълесто-песъкливи и песъкливи материали.

Чакълесто-песъкливият пласт отгоре е покрит с песъкливи глини и глини. Общата мощност на алувия е средно около 9 m.

Долният слой на алувия, който е водоносен, има дебелина от 2 до 10 m, при което средната е различна за различните части на долината.

Водоносният хоризонт се характеризира с разнозърнести чакъли и пясъци. Водопроводимостта им е от 60 до 1100 m²/d.

Подхранването на водоносния хоризонт се осигурява от инфилтрация на валежи и от подземни води от отложенията на по-старите формации, идващи от склоновете на долината и водоразделните масиви. От тези отложения най-голямо значение за подхранване с подземна вода имат сенонските варовици между с. Садовец и Търнене, където в алувия се излива значително количество карстова вода.

Както и при другите реки, така и тук в периодите на пълноводие р. Вит кратковременно подхранва водоносния холизонт на алувия.

Оттичането на подземната вода става към р. Вит и тя представлява естествен дренаж на водоносния хоризонт. Подземният поток е насочен косо към р. Вит по посока на нейното течение.

Значителна площ на разпространение на водоносния хоризонт и добрата му вместваща способност са позволили натрупване на значителни статични запаси от подземна вода.
Води в алувиалните отложения на р. Дунав, изграждащи Карабоазката низина

Низината обхваща понижението край р. Дунав между устието на р. Искър и р. Вит (фиг.6.5.1.3, фиг.6.5.1.4). Алувиалните отложения на низината са сложени върху подложка от сарматски глинесто-песъкливи, песъкливи и варовито-глинести материали. В източната част на низината алувият заляга и върху сенонски варовици. Подложката е силно разломена.

В алувиалните отложения на низините са формирани водоносни хоризонти с полунапорна вода.

Общата дебелина на алувиалните отложения е от 5-8 до 20-25 m, а площта на разпространение е 190 km². Низината е изградена от чакълесто-песъкливи материали, които се покриват от глинесто-песъкливи отложения.

Дебелината на покривния пласт е от 3-4 до 8-10 m. В крайните части на низината и подножието на оградните склонове алувиалните отложения преминават в делувиално-пролувиален шлейф с малка дебелина. Алувиалните отложения се подхранват чрез инфилтрация на атмосферни валежи, от р. Дунав и частично от подложката, а се дренират от р. Дунав и отводнителните канали. Водопроводимостта на чакълесто-песъкливия пласт е от 250 до 2000 m²/d.

Подземният поток е насочен към р. Дунав, с която е в пряка хидравлична връзка. Много слаба е връзката му с водата от р. Искър и р. Вит.

Решаващо влияние за формиране на състава на подземните води във водосборна област “Вит” оказва геоложката и хидрогеоложката среда и привързаността на водовместващите отложения към дадена зона на водообмен.

В Балканидната зона (височина над 1000m) водообмена е активен. Наличието на голямо количество атмосферни валежи и незначително изпарение в условията на добра промитост на отложенията подземните води имат много малка обща минерализация от 0,05 до 0,2 g/dm³ (ултра пресни), малка обща твърдост 2mg/equ, ниска температура (от 4-10 ⁰С) и обикновено са карбонатно агресивни.

В отложенията с висока водопроводимост каквито са средно- триаските и горно-юрските окарстени варовици изграждащи Гложенската и Тетевенската антиклинала и Луковитката синклинала са формирани пресни хидрокарбонатно- калциеви(карстов извор “Големия извор” с.Български извор(J₃) ; “Топля” - с.Голяма Желязна (Т₂)), калциево -хидрокарбонатни (карстов извор с.Дерманци (К₂^m) подземни води. Общата минерализация на водите се изменя от 357mg/dm³ при с.Гложене до 649 mg/dm³ при с.Дерманци. Увеличението на общата минерализация е свързано с намаляване на надморската височина , а това от своя страна намалява активния водообмен. Твърдостта на посочените води е карбонатна.

Хлоридното съдържание на горепосочените пресни подземни води се изменя от 11mg/dm³ (с.Гложене) до 30 mg/dm³ ( с.Дерманци). Хлоридите постъпват във водите от вместващите скали. рН на водите се изменя от 6,7 (с.Гложене ) до 7,3 (с.Дерманци), а температура та от 9,6 до 14,3⁰С.

Във водосборната област на р.Вит повсемесно са разпространени сулфатните йони в пресните подземни води.

В зоната на интензивния водообмен (високите части на планинската водосборна област) подземните води са с ниски концентрации на сулфати(под 10mg/dm³). В Предбалкана водите са със средна стойност (39 mg/dm³ - с.Голяма Желязна) до (54 mg/dm³ - с.Гложене) и високи концентрации (99 mg/dm³- с.Дерманци), а съдържанието на нитрати се изменя от (3,6 mg/dm³ - с.Гложене) до (15 mg/dm³- с.Дерманци).

Обяснението на наднормените сулфатни и нитратни концентрации трябва да се търси в техногенните фактори - биодеградация на битови и животински отпадъчни продукти. и др.

Същата закономерност се наблюдава и по отношение на състава в алувиалните отложения в долното течение на р.Вит. (с.Крушовица - гр.Д.Митрополия.).

Общата минерализация се изменя от 420 mg/dm³ до 922 mg/dm³. Хлорното съдържание се изменя от 17 mg/dm³ до 48 mg/dm³, концентрацията на сулфати е 31 mg/dm³ - 126 mg/dm³, а съдържанието на нитрати е 14 mg/dm³ - 41 mg/dm³.

Обяснението за нарастването на сулфатните и нитратни концентрации се дължи на биогенен произход, на дългогодишното торене с изкуствени азотни торове, а по всяка вероятност и от инфилтрацията на отпадъчни води през фугите на колектора свързващ гр.Д.Митрополия - пречиствателна станция с.Божурица преминамащ през речната тераса. рН на водите е 7-7,5, а температурата се изменя от 13 до 14⁰С. Водите са хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви с карбонатна твърдост.

В участъците със зътруднен водообмен каквито са алувиалните отложения на Карабоазката низина, водата е хлор-магнезиево-натриево-калиево-хидрокарбонатна (НС966-дълбочина от терена 11,6 m , намиращ се на 4,5 km северно от с.Брест) до хлор-натриево-калиево-хидрокарбонатна-магнезиево-калциева (НС954-дълбочина от терена 10,5 m, намиращ се на 0,5 km североизточно от с.Дъбован) и хидрокарбонатно-калциево-натриево-хлорна (НС Т-329 - намиращ се на 7,8 km южно от гр.Гулянци). Общата минерализация се изменя от 580 до 480 mg/dm³ , а на нитратите от 80 до 6 mg/dm³.

Нарастването на съдържанието на хлор, натрий,калий и сулфати се дължи на геоложката и хидрогеоложка даденост на низината (полунапорен водоносен пласт, голямо количество слабопроницаеми отложения), малко количество атмосферни валежи, високи водни нива на подземните води, интензивно изпарение довеждат до слаба промивност на вместващите алувиални отложения в резултат на което се формират засолени води.

От изложения до тук материал за качествената характеристика на подземните води се вижда, че тя отговаря на геоложките, хидрогеоложките,геоморфоложките и климатични фастори за водосборната област на р.Вит.

Като се има предвид хидравлическата свързаност на някои водоносни хоризонти с речната мрежа, добиването на една вода като “подземна” или “повърхностна “ е необходимо да се решава на основата на техническа възможност, икономическа целесъобразност и екологична допустимост на добива.

За по пълна информация за реално добиваните подземни води от даден водоносен хоризонт са представени пунктовете за мониторинг на количественото състояние на подземните води басейна на река Вит, както и добитите през 2005 подземни води от водоснабдителните дружества.

Използвайки наличните данни за водоснабдяване от фирми ВИК през 2005 г. за 157 водоизточника показват, че сегашната експлоатация на подземните води задоволява нуждите на населението от около 17416.10³ m³/год. Анализирайки данните на 56 броя издадени разрешителни от подземни води за около 3678.10³ m³/год., т.е. общо от поречие “Вит” се потребяват 21094.10³ m³/год (668,9dm³/s) подземни води. в т.ч. са и привлекаеми води от поречие р.Осъм 10179. 10³ m³/г.

Извън това число са теририториално разпределени към поречие на река Искър, добити от поречие на река Вит 969.10³ m³/г.
7. Оценка на водопотреблението и водоползването
7.1. Водоползване за питейно- битово водоснабдяване
Водоснабдяването на селищата в поречие “Вит” за питейно-битови нужди се осъществява от повърхностни и подземни води, като преобладавящ дял имат подземните. Управлението и поддържането на водоснабдителните системи в поречието се осъществява от фирми “В и К” ЕООД “Плевен” и “В и К” ЕООД Ловеч.

Към фирма “В и К” Плевен са включени общините Червен бряг, Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия и Гулянци, а към “В и К” Ловеч - съответно общините Тетевен, Угърчин и някои села от общини Ябланица, Троян, Ловеч и Луковит. От поречието на р. Вит се водоснабдяват 87 селища, като допълнително се вземат води и от поречието на р. Осъм.

Една от основните водоснабдителни групи, която довежда вода за гр. Плевен е водопроводът “Черни Осъм”. Посредством речни водохващания на р. Черни Осъм тази група осигурява проектен дебит 1300 l/s за градовете Троян, Ловеч, Плевен и прилежащите на главните водопроводи села.

В поречието на Бели Вит е изградена водоснабдителна група “Рибарица - Тетевен”, която посредством речните водохващания “Булованджика”, “Беснешка лъка” и “Костина” осигурява 111,0 l/s вода при застроен капацитет 185 l/s. Към тази група допълнително посредством 6 бр. каптажи се включват 2,9 l/s.

С водоснабдителна група “Рибарица - Тетевен” е свързана и групата “Черни Вит - Луковит” с основни водоизточници - 6 бр. каптажи с общ дебит 41,5 l/s, разположени в поречието на р. Черни Вит и каптажи в поречието на реките Лесидренска и Калник за 15,7 l/s. Тази водоснабдителна система доставя вода за селищата в община Тетевен, а така също за община Ябланица, с отклонение за 26,0 l/s. Същата е свързана и с водоснабдителна група “Златна Панега”, поречие Искър, посредством водопровод достигащ до гр. Луковит.

Към Луковитска община са селата Пещерна и Дерманци, които се водоснабдяват с каптажи за 64 l/s разположени в поречието на р. Вит.

Селищата от община Угърчин се водоснабдяват от водоснабдителна група “Угърчин”, основни водоизточници в която са каптаж “Топля” за 85 l/s и самостоятелни каптажи за общо проектен дебит 14,2 l/s .

От поречието на р. Вит посредством каптажи за проектен дебит 27 l/s се водоснабдяват частично и селата Телиш и Ракита, които са към община Червен бряг.

Община Долен Дъбник се водоснабдява преди всичко посредством тръбни кладенци и дренажи в терасата на р. Вит. Аналогични източници за водоснабдяване са изградени и в община Д. Митрополия.

Град Плевен освен с вода от водоснабдителна група Черни Осъм разполага със собствени водоизточници в т.ч. каптажи за 42,5 l/s и дренажи за 6,5 l/s, които през 2005 не са използвани. Селата към община Плевен се водоснабдяват също със собствени малки водоснабдителни групи.

Водоснабдяването на селищата от община Гулянци става от източници в терасата на р. Вит и водоснабдителна система “Рибен – Победа».

Потреблението на питейна вода за общините в поречието на р. Вит през 2005 г. възлиза на 18 234 151 куб.метра, което представлява 218 литра средно на жител за денонощие, като потреблението е спаднало с 38 % спрямо 1998 година.

2. 
   Водоползване за напояване
   

• 
  Първи район. Разположен е от изворите на реките Бели и Черни Вит, под сливането им след град Тетевен, до водохващане “Боаза” в местността “Боаза”. Тази част от поречието е с планински и предпланински характер. Обработваемите площи са оформени в малки полета, повечето с усложнен релеф, което ги прави неподходящи за напояване.
  

• 
  Втори район. Обхваща земите между водохващането “Боаза” и навлизането на р. Вит в района на гр. Долна Митрополия. Общият характер на релефа е плавно нагънат, но въпреки това голяма част от площите на района са с приемливи наклони и подходящи за напояване.
  

• 
  Трети район. Това са площите от района от гр.Долна Митрополия до вливането на р. Вит в р. Дунав. Разположени са на левия бряг на р. Вит и достигат до десния бряг на р. Искър. Високият и стръмен десен бряг на р.Искър е определил естествено те да принадлежат към поречието на р. Вит. След с. Гулянци р Вит навлиза в Карабоазката низина. Това са най-равнинните площи. Част от тях са почти без наклон и с високи подпочвени води през зимните месеци. Гравитачното им напояване е затруднено от липсата на наклони и от необходимостта да се осъществи отводняване през зимните и напояване през летните месеци..
  

При нормални години, зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил запаси, които достигат почти до пределната полска влагоемност. От тях продуктивните водни запаси в карбонатните черноземи са около 1727 m³/ha , за сивите горски почви е около 1254 m³/ha а за алувиално - ливадните 1694 m³/ha. За всички почвени типове това са възможности, да се акумулира една поливка от есенно пролетните валежи и създават условия за отглеждане на житните култури без напояване.

се осъществява през 50-те до 80-те години. Началото е поставено с изграждането на част от площите на Трети район, разположени между гр. Плевен и р. Дунав, а по-късно се пристъпва към изграждане и на площите от Втори район - напоявани с води от р. Вит.

• 
  Напоителна система “Карабоаз”. Основен водоизточник е р.Дунав. Водите се издигат помпено на три стъпала. Първото стъпало обхваща предимно площите на низината “Карабоаз”. През зимните месеци те се отводняват с изградената отводнителна система и отводнителна помпена станция “Карабоаз”. През летните месеци, при ниски води в р. Дунав те се напояват. Водите се подават от ПС “Загражден”, ПС “Карабоаз”,изградени на брега на р. Дунав. Те са първо стъпало за издигане на водите. Второ и трето стъпало са съответно ПС “Брест” - ІI - ро стъпало и ПС “Брест” - III - то стъпало. Напояваните площи на IІ-ро и III-то стъпало са разположени над селата Гиген, Брест и Гулянци. Това е и границата на напояваните площи с Дунавски води в поречието. В последните 10 години напояване на IІ-ро и III-то стъпало в поречието не се реализира.
  

• 
  Напоителна система “Голяма Витска”. Водите на напоителната система се осигуряват от р.Вит. Улавят се с водохващане, изградено в местността “Боаза”. Чрез канал М-1 част от водите се транспортират целогодишно към язовир “Телиш”. Останалата част от уловените води с отклонение от канал М-1 се подават гравитачно за пълнене на яз. “Горен Дъбник” Двата язовира са изградени каскадно на дере “Горнодъбнишка бара”, което е без собствен приток. За нуждите на напоителната система води се регулират и в язовир “Сопот” изграден на р Калник - приток на р Вит. Неговите води се използват за напояване на площите от НС “Голяма Витска”. След улавянето им на водохващане “Боаза” е възможно директното им подаване за напояване или за повторно регулиране в язовирите “Телиш” или “Горен Дъбник”. Водите на яз. “Сопот” е възможно да се подадат и за напояване на площи от напоителна система “Малка Витска” след като се оставят да преминат през водохващане “Боаза”. Площите на НС “Голяма Витска” не са изградени изцяло и няма перспективи да се доизградят.
  

• 
  Напоителна система “Малка Витска” . Основни водоизточници са р. Вит с изградено водохващане при с. Садовец , яз. “Крушовица-3” изграден на дере “Крушовска бара”, яз “Долни Дъбник - на дере “Дъбнишки дол” и яз.“Вълчовец” - на “Долномитрополско дере”.
  

• 
  Напоителна система “Морун” . Основен водоизточник е язовир “Морун” изграден на дере заустващо в река Каменица. Площите са разположени в района на гр. Угърчин, като в последните 20 години не се използват.
  

Иползването на вода за отглеждането на риба придобива все по-големи размери. Като се взема в предвит обстоятелството, че по-голяма част (32 бр) от язовирите се използават за отглеждане на риба без отнемане на водата от тях, за отглеждане на риба са използвани 346666 куб.м. Това количество е съизмеримо с количеството на вода за напояване. Основно това е вода отнета от повърхностни води и подадена към рибарници. Тази вода спада към възвратимите води тъй като след използването ú в рибарниците отново се връща в реката.

В това потребление през 2005 г. подземните и повърхностните води са с различно участие - 61,87 % към 38,13 %.

В поречието са работили пет централи. От тях ВЕЦ “Бели Вит” - на р. Бели Вит, ВЕЦ “Черни Вит” - на р. Черни Вит и ВЕЦ “Лисец” (“Гложене”) - на р. Вит са на течащи води, а ВЕЦ Ракита” - на бързоток на напоителен канал е с дневен изравнител, а ВЕЦ “Телиш” на годишен изравнител – язовир.

I Резервати

В най-високите части от водосбора на р. Вит са разположени три горски резервата:

1. Боатин

Резерватът е в Централна Стара планина - Тетевенския балкан. Заема част от водосборите на р. Черни и Бели Вит и е с площ 1226 ха. Обявен е като резерват от 1948 г. с цел да се запази естествения характер на природата в този район и най-вече характерните букови гори, които се отличават с ценни технически качества. Резерватът е включен в списъка на ООН и ЮНЕСКО за биосферни резервати.

2. Царичина

Резерватът е разположен изцяло в най-високите части на водосбора на р. Бели Вит, на 15 км от с. Рибарица. Заема площ 1143 ха. Обявен е за резерват през 1956 г.. Обхваща единственото белмурово находище в Стара планина. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за биосферни резервати.

3. Кашин.

Този резерват е разположен в землището на с. Рибарица и е на площ 111 ха. Обявен е като резерват през 1976 г. с цел да се съхрани старата букова гора в района.

II- Природни забележителности.

Към тях спадат: пещерите Съева дупка и Рушова пещера, водопадът “Скока” над гр. Тетевен и Гложенския водопад, скалният мост “Седларника”, ждрелото, “Студунец” и “Чернел”, специфичното геоморфоложко образувание “Пещерите”, две находища на палеонтоложки останки в района на гр. Плевен, шест вековни гори в близост до гр. Плевен, находище на редки растения, разположено по течението на р. Вит под гр. Плевен, останки от древен градеж край с. Телиш и различни защитени широколистни вековни дървета.

III. Защитени местности

За защитени местности са обявени отделни кътове от природата с характерен пейзаж. В поречието на р. Вит такива са местността “Кайлъка” и река “Чернелка” край гр. Плевен

2. 
   Санитарно-охранителни зони
   

Учредени са 6 бр. СОЗ за 66.83 л/сек и годишен обем на водните маси 2 107551 куб.м. Зоните са на обща площ 3865.161 дка, от които 28.885 дка на пояс І, 1047,435 дка на пояс ІІ и 2788.901 дка на пояс ІІІ. За намаляване и предотвратяване на замърсяването на природните води с опасни и врени вредни вещества, свързано с постигане на по-добро качество на водите, са въведени през 2005 год следните условия при експлоатация на санитарно-охранителните зони:

Забрани – 18 бр. в пояс І, 22 бр. в пояс ІІ, 4 бр. в пояс ІІІ, общо 44 бр.

Ограничения – 11 бр. в пояс ІІ и 14 бр. в пояс ІІІ, общо 25 бр.

Ограничения при доказана необходимост - 2 бр. в пояс ІІ и 4 бр. в пояс ІІІ, общо 6 бр.

С предприетите мерки ще се намали концентрацията на нитратни, фосфорни и органични вещества и пестициди в повърхностните води, както и на нитрати, радионуклеиди и пеститициди в подземните води.

5. 
   Защита от вредното въздействие на водите
   

Защитата от вредното въздействие на водите е постоянна и оперативна. За постоянна защита от вредното въздействие на водите в поречието на река Вит са изградени ретензионни язовири, предпазни диги на вътрешни реки и е коригирано трасето на река Вит. Защитата включва и определяне на контролни обеми за завиряване на язовирите в поречието, като за всички общински язовири през 2005 година е определен контролен обем в размер на 75% от пълния завирен обем. За язовирите стопанисвани от “Напоителни системи”ЕАД е утвърден предложения от централно управление на дружеството контролен обем както следва:

Яз. Горни Дъбник – 80 000 000 м³

Яз. Сопот – 50 000 000 м³

Яз. Телиш – 15 000 000 м³

Яз. Вълчовец – 1 500 000 м³

Яз. Долни Дъбник - 1 800 000 м³

Яз. Крушовица – 1 400 000 м³

Яз. Табакова чешма – 100 000 м³

Яз. Кайлъка – 750 000 м³

Яз. Света – 300 000 м³

Общият завирен обем е 150 850 000 м³ и ретензионен обем в тези язовири 43 807 000 м³ предназначен за задържане на високата вълна.Ретензионните язовири в поречието са разположени около град Плевен, стопанисват се от “Напоителни системи” ЕАД и се експлоатират с отворени основни изпускатели.

Яз. Бобевото – 800 000 м³

Яз. Радишево – 290 000 м³

Яз. Хаджи Димитър – 16 000 м³

Яз. Чаира – 210 000 м³

Яз. Гривица – 340 000 м³

Общият ретензионен обем на петте ретензионни язовира е 1 656 000 м³, предназначен за задържане на високата вълна.

Предпазни диги на вътрешни реки са изградени на р. Дъбнишка бара, Долномитрополско дере, Шияковско дере.

Река Вит е коригирана от устието си км 0⁺⁰⁰⁰ до км 51⁺⁰⁵⁷. До км 35⁺⁸⁵⁵ дейностите по предпазване от заливане се извършват от МЗГ – “Напоителни системи” ЕАД, като в началния участък до км 6⁺⁸⁸⁶ реката се влияе от високите води на река Дунав (подприщва се) и предпазва низините “Карабоаз” и “Милковица”. Корекцията е с цел предпазване на земеделски земи от заливане, независимо че преминава в съседство с населени места, тя е оразмерена на двадесетгодишна висока вълна. От км 35⁺⁸⁸⁵ до км 51⁺⁰⁵⁷ река Вит е коригирана с цел предпазване от заливане на рафинерията Плама , като е оразмерена на стогодишна висока вълна.

От км 90⁺⁶¹⁰ до км 102⁺⁸⁴⁶ е изградена частично, от главно управление на пътищата, корекция на река Вит във връзка с трасето на автомагистрала “Хемус”. Дигите са изпълнени от местни материали предимно баластра и не изпълняват напълно защитното си предназначение. Липсва организация която да извършва дейностите по предпазване от заливане в този участък.

Общата дължина на коригираните участъци на основната река извън населените места е 63.297 км. Има коригирани участъци в град Тетевен, село Рибарица, както и притока Каменица в град Угърчин.

5. 
   Потребление свързано със защита от вредното въздействие на водите
   

Водните маси в тази точка по принцип не са водоползване, отразяват потребностите на вода, които следва да се включат в разходната част на баланса на поречието.

1. На първо място това са водите изпуснати от язовирите за осигуряване на контролни обеми. Тези води са директно изпуснати от язовирите в реката и притоците. При изпускането се спазва принципа за контролиране проводимостта на речните русла с оглед защита от вредното въздействие на водите, като са указани условия за равномерност на изтаканите водни маси и ограничаването им при влошаване на метеорологичната обстановка и наличие на валежи. За намаляване риска от наводнения при контролираното изпускане на водни маси от язовирите следва да се съобразява проводимостта на речното русло. Това изпускане се прави с цел понижаване на водните нива в язовирите и избягване на преливане през преливниците, тъй като преминаващото водно количество през преливниците не може да се контролира (намалява или увеличава) и може да претовари речното русло в съчетание с валежи и изпускане на водни маси от други язовири. Основните данни за тези водни маси са от големите язовири на които се извършва техническа експлоатация, както и уведомленията до БДДР за контролирано изпускане на водни маси от водоползвателите, съгласно чл. 142 от Закона за водите. През 2005 от основните язовири в поречие на река Вит са изпуснати 71 602 000 м³ водни маси.

2. На второ място по значение са водите изпуснати от едни язовири или уловени от речните течния за завиряване на други язовири. Тези водни маси в са разходната част на водостопанския баланс и са значими при изградените водостопански ситеми в поречието за които стана дума по-горе. През 2005 година за завиряване на язовири са изпуснати 68 270 000 м³ водни маси.

3. На трето място това са водите “изгубени” при изпарение и филтрация както от язовирите, така и при транспортиране с цел завиряване. Тези води на практика участват в общия баланс като преминават в атмосферата като изпарения или в подземните води, поради което не следва да се третират като изгубени, а следва да се отнесат в разходната част на водостопанския баланс. През 2005 година при изпарение и филтрация са изразходени 44 627 000 м³ водни маси.

4. На четвърто място са водите прелели през преливните съоръжения на язовирите. Тези води оказват пряко влияние при защита от вредното въздействие на водите тъй като чувствително увеличават преминаващите водни количества в реките. Прелелите води през преливните съоръжения на практика не могат да се използват в същия пункт, но могат да се използват по течението. Тъй като преливането обикновено става в период с голяма влажност, когато реките са пълноводни, на практика може да се твърди, че тези води не се използват въобще. Данни за прелелите водни маси са от язовирите с техническа експлоатация и от уведомленията до БДДР от водоползвателите, съгласно чл.142 от Закона за водите. Прелелите през преливниците на язовирите води през 2005 година са 5 897 000 м³ водни маси. Преливали са язовирите “Кайлъка”, Тотлебенов вал”, Брестака 1”, “Брестака 2”, “Бохот 1”, “Тученица-Сини вир”. Прелялите водни маси са 0.346 % от общия приток и са незначителни за поречието. Това се дължи както на факта че повечето от големите язовири са изградени на пълнещи деривациии, с което може да се контролира притока, така и на предприетите мерки за защита от вредното въздействие на водите.

Един от големите замърсители е градската канализация на гр.Тетевен, която зауства в р.Бели Вит. От предоставените от РИОСВ гр.Плевен протоколи за емисионен контрол, е видно че са направени 2 проверки - м.януари и м.юли. И при двете е установено високо органично замърсяване, като БПК 5 е със стойности 45 mg/l до 242 mg/l през лятото; общият азот е измерен от 21,14 mg/l до 70,3 mg/l.

В точката на заустване на градската канализация гр.Угърчин в р.Каменица са вземани през годината също 2 проби, по същото време. Не се наблюдават особени отклонения от ИЕО, съгласно издаденото разрешително, освен съдържание на нефтопродукти и общоекстрахируеми вещества.

Традиционно в рамките на изискванията на разрешителното за заустване във р.Вит са резултатите от анализа на отпадните води след пречиствателната станция в с.Божурица/ Градска канализация гр.Плевен/. За миналата година има предоставен само един протокол..

За цялата 2005 година за поречие Вит има преддоставени от проверки на РИОСВ – Плевен 10 протокола. Протоколи от собствен мониторинг на отпадъчни води има само от “Плевен БТ” АД , с. Ясен. Информацията с която разполагаме е изключително недостатъчна за да се направи конкретен извод за пунктовете на точково замърсяване. Няма информация за отпадъчните води на хотелските комплекси, и къщите за селски туризъм които се строят в с.Рибарица, както и за мандрите и месодобива в района с. Лесидрен.
9.1. Оценка на екологичният статус
За оценка състоянието на повърхностните води, съгласно Рамковата Директива за водата, е необходимо да се анализира екологичния и химичен статус на водните тела, принадлежащи към дадено поречие. Екологичния статус се състои от два компонента - биологичен и физико-химичен статус. По отношение на биологичния статус, в България до момента се извършва хидробиологичен мониторинг от три лаборатории на територията на Басейновата Дирекция. Измерваният при анализа Биотичен Индекс /БИ/ е единствения цифров показател, който като биологичен елемент дава оценка за екологичното състояние на повърхностните води.

По поречието на река Вит за 2005 година има извършени 35 хидробиологични анализа с издадени протоколи към тях. В горното течение на реките Черни и Бели Вит БИ е 4-5, а преди Тетевен - р.Бели Вит е с максималната стойност 5, както и в пункта на Стара река преди с. Рибарица. След Тетевен и след с. Рибарица индекса е 4-5.

Притоците към основната река в горното си и средно течение са сравнително чисти и се вливат с БИ , както следва:

• 
  Река Калник – БИ 3
  
• 
  Река Каменица /Каменка/-БИ 4, като при гр.Угърчин индекса „пада” на 3
  
• 
  Река Катунецка – БИ 3-4
  
• 
  Река Чернялка – БИ 4
  
• 
  Река Дъбнишка – БИ 3-4,
  

От замърсяванията които носят със себе си притоците, БИ в основното течение се променя както следва: от БИ 4, при с.Бресница, Торос, Деманци и Бежаново до 2-3 при Садовец, Крушовица и Търнене. След с.Ясен вследствие самопречистващата способност и вливането на река Тученишка с БИ 3-4, индекса достига стойност 4. ПСОВ при с.Божурица също спомага за доброто биологично състояние на водата и затова БИ след нея и до гр. Гулянци се движи в границата 3-4. На устието при вливането си в р.Дунав БИ е 2-3.

Съгласно Наръчника за оценка състоянието на повърхностните води, за добър статус се приема БИ със стойност 3-4. От по-горе изложеното е видно, че в горното си течение и след ПСОВ при гр.Плевен река Вит е с добър биологичен статус. Замърсяването е между селата Садовец и Търнене, с оценка - средно и лошо, както и в устието.

Поречието на р. Вит за 2005 г. по химичен статус /физикохимическа характеристика/ доста се различава от предишните две години, в който период беше наблюдавано от Басейновата Дирекция. Причината за това различие са големите количества на валежите през пролетта, лятото и есента на миналата година, което доведе до наводнения и бедствия, а с това и промяна на екологичния статус на реката.

Цялото поречие на р. Вит през 2004 година се характеризира с особено висока концентрация на разтворен кислород от 9,30mg/l в пункта при с. Рибарица до 6,63 mg/l на устието при гр.Гулянци, при норма за III категория 2 mg/l. В 2005 година стойностите на показателите даващи характеристика на кислородния режим рязко са се понижили до стойности 3.34-3.70 mg/l за месеците май и юни. Същото се отнася и за наситеността с кислород във всичките пунктове, изключая високо планинския фонов пункт /над село Рибарица/.

На фигура 1. може да се види промяната на показателя БПК -5 за 2003, 2004 и 2005 години. БПК 5 за 2003 и 2004 година в пункта в с.Садовец, са сравними величини – 2.29 и 2.54 mg/l. В 2005 година средногодишната концентрация е 9,8 mg/l, което е почти 4 пъти по-висока от средната за миналата година.

N	Година ГодиГо	Мярка	БПК 5 /Норма 15 /	ПМnО /Норма 30 /	ХПК /Норма 70 /
1.	2003	mg/l	0.80	1.60	11.00
2.	2004	mg/l	2.90	6.60	10.80
3.	2005	mg/l	32.90	59.80	98.70