Общата теория на правото през погледа на Георги Денков

Правонарушение: същност, структура и видове

Изтегляне 2.8 Mb.

страница	15/16
Дата	10.04.2018
Размер	2.8 Mb.
	#66217

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16

29. Правонарушение: същност, структура и видове.

ПРАВОНАРУШЕНИЕ
1. Значение на темата:
а) правонарушението (ПН) е самостоятелно правно явление, представляващо интерес само по себе си;
б) изучаването на ПН подпомага борбата срещу него.
2. Състояние на изследванията на ПН:
а) водещи са наказателноправните и административноправните изследвания, гражданскоправните отстъпват по развитие;
б) общотеоретикоправните сериозно изостават (само монографията на проф. Г. Бойчев), следват наказателноправните. Все още всичко относно правонарушението се пречупва през призмата на индивидуалните субекти на правото, като се забравя, че и неиндивидуалните субекти на правото могат да извършват правонарушение.
3. ПН като вид нарушение на обществените норми.
4. ПН като деяние, като елемент от съзнателната и волева дейност на субекта на правото. Психологическата категория "деяние".
5. Същност на деянието (според психолозите и само относно човека, само относно индивидуалните субекти на правото):
а) психически елемент (мотиви, цел и решение);
б) физически елемент (действие и бездействие).
6. Характеристика на психическата (вътрешната, съзнателната) страна на деянието:
а) мотиви - това е познавателен процес на опознаване, на осъзнаване на интересите и потребностите на правния субект. Това са вътрешните подбуди, осъзнатите потребности, граничния, периферийният, началният елемент на психическата страна на деянието. Намира се на границата с потребностите на човека. Представляват сложен психологически процес, протичащ във времето. Обикновено действуват система от мотиви, като може е един от тях да е основен. Мотивите имат стадии (форми на проявление): влечение, стремеж, желание и искане. Мотивите имат ролята на подтикващ фактор, на психологически движещата сила на деянието;
б) цел - това също е познавателен процес, насочен към осъзнаване на начина, средствата и условията, по които могат да се задоволят потребностите на социалния субект. Това е психологически процес, който има качествената характеристика на фактор, определящ направлението на деянието чрез избор и конкретна представа за неговия резултат и начините, средствата и условията (мястото, времето и обстановката) за неговото постигане. Целта определя насочеността на деянието към конкретен резултат. Може да има и система от цели, една от които е основната. Целта граничи непосредствено с мотива;
в) решение - това е волеви процес, насочен избор на целта, начина, средствата и условията на нейното постигане. В този процес към вече достигнатото познание на потребностите и на начина на тяхното задоволяване се добавя и волята това наистина да стане. Това е психологически процес на окончателен и твърд избор на целта и на начина, средствата и условията за нейното постигане, към които се прибавя и проявлението в необходимата степен на волевия момент да произтече физическата страна на деянието в съответствие с избраната цел и начина, средствата и условията за нейното постигане. Това е качествено нов и различен от предишните два психически процес. Разграничителния момент тук е изявата на волята на правния субект. Волята налага да се осъществи физическата страна на деянието в съответствие с целта. Съставянето на плана за осъществяването на физическата страна на деянието е психически процес, който се изразява в намирането и набелязването на най-подходящите начини, средства и условия, водещи към достигане на поставената цел. Противоречията в процеса по формирането на решението се изразяват в т. нар. "борба на мотиви".
7. Характеристика на физическата страна на деянието:
а) същност - това е система от телодвижения (пространствени премествания на човешкото тяло) или въздържане от извършване на телодвижения. Това е външната, физическа страна на деянието. Това са съзнателни и волеви телодвижения. Те са нещо различно от навиците и стереотипите, които са автоматизирани движения, както и от рефлексите и инстинктите, които са инстиктивни телодвижения. Чрез тези движения могат да се управляват или насочват други телодвижения или външни сили (енергии, тела);
б) форми - действието и бездействието са двете форми на физическата страна на деянието.
8. Деянието е винаги психофизическо единство. То има винаги физическа и психическа страна, като върху всяка от тези две страни могат да влияят най-различни фактори:
а) фактори, влияещи върху физическа страна на деянието. При наличието на тези фактори липсва или е ограничена психическата страна, а деянието се превръща в непроизволно движение, различно от произволните движения. Такива непроизволни движения са рефлекторните, инстинктивните, импулсивните, както и тези, осъществени в резултат на действието на непреодолима сила върху човешките телодвижения. Случаят със сомнабулите.
б) фактори, влияещи върху психическа страна на деянието. Такива са например алкохола, наркотиците, медикаментите и другите упойващи вещества, нагон, заплаха, афект и пр. По отношение на тези фактори и по специално алкохола, наркотиците и другите упойващи вещества при осъществяване на юридическата отговорност съществува правната фикция, че те не влияят на субективната страна, ако са приети доброволно от дееца, поради което правонарушенията, извършени при тяхна употреба се считат за правонарушения при утежняващи вината обстоятелства, а не при смекчаващи вината обстоятелства;
в) деянието е винаги с точно определено съдържание от гледна точка на своята психическа и физическа страна, със строго конкретен характер.
9. Деяние, деяния (съвкупност от деяния), дейност и поведение. Това са различни категории, обозначаващи най-често както следва:
а) дейността е съвкупност от деяния, свързани с изпълнението на трудови задължения;
б) поведението е съвкупност от деяния, несвързани с изпълнението на трудови задължения.
10. Видове деяния (трудностите по разграничаването им, неюридически критерии, спекулативност при разделянето им) според значението им за общественото развитие:
а) с положителен характер (т. е. способстват прогресивното развитие на обществото и защитата на естествените и неотменими права на човека);
б) с отрицателен характер (противообществени деяния, неспособстващи прогресивното развитие на обществото и накърняващи естествените и неотменими права на човека).
11. Характеристика на деянията с противообществен характер:
а) противообществения характер е обективна реалност, обективна характеристика на деянието;
б) той е непосредствен израз на обществения характер и значение на деянията, на обществената им същност;
в) зависи от много фактори и преди всичко от същността и съдържанието на обществените отношения, които са негов обект (които се засягат от ПН);
г) изразява се в характера, начина и степента на въздействие върху обществените отношения.
12. Според интезитета (силата, сериозността, значимостта, проявлението) на този противообществен характер, противообществените деяния се делят общественоопасни и общественовредни. Обществената опасност и обществената вредност:
а) са двата основни вида противообщественост;
б) обществената опасност е признак не на всички деяния, които получават отрицателна оценка на обществото, а на тези, при които се въздействува отрицателно върху основите, върху условията за осъществяване и върху обективното прогресивно развитие на обществото;
в) обществената вредност е признак на получили отрицателна оценка на обществото деяния, които не въздействяват чак толкова отрицателно върху основите, върху условията за осъществяване и върху обективното прогресивно развитие на обществото;
г) се разделят според неюридически, т. е. спекулативен критерий, в зависимост от свободната преценка и усмотрение на обществото. Обществената преценка за едно деяние като общественоопасно или общественовредно се променя, развива в течение на времето и промяната на обществените условия. Например, шофирането в състояние на алкохолно опиянение с един и същи промил в един момент е престъпление (т. е. общественоопасно деяние), в друг момент е само административноправно нарушение (т. е. общественовредно деяние).
13. Видове деяния с противообществен характер според съответствието им с изискванията на хипотезата на правните норми (т. е. вече за първи път според юридически, ясно установим, безспорен критерий):
а) правомерни;
б) неправомерни (т. е. противоправни, несъобразени с изискванията на хипотезата на правните норми).
14. Характеристика на противоправните деяния:
а) изразява се в противоречие между конкретното деяние и определения от правните норми начин на регулиране на обществените отношения (модел за поведение);
б) противоправността е свързана с противообществеността, като понякога някои деяния са противоправни, без да са противообществени, и са противообществени, без да са противоправни, тъй като противоправност и противообщественост са две различни характеристики на деянията. Има оборима презумпция, че противоправност и противообщественост съвпадат.
15. Видове противоправни деяния според наличието на вина:
а) невиновни;
б) виновни.
16. Характеристика на виновните деяния:
а) вината е спецефично психическо отношение (изживяване, усещане) на дееца (извършителя) към:
- неговото деяние и към
- отрицателните обществени последици от деянието.
Вината е нов самостоятелен четвърти елемент от психическата страна на деянието, което го има само при противообществените противоправни виновни деяния. Съществува разлика между юридическа вина и морална вина (грях);
б) само при противообществените противоправни деяния говорим за вина, защото само при тях се поставя въпроса за юридическата отговорност, само за тях се прилагат юридически санкции;
17. Характеристика на вината:
в) сложно психическо явление с интелектуална и волева страна:
- интелектуална страна - това е способността (възможността) на дееца да разбира противообществеността и противоправността на деянието си и противообществения характер на последиците от него;
- волева страна - това е "искане" или пък "допускане" от страна на дееца да се случат противообществените последици от противообщественото противоправно деяние.
б) връзка на вината с недееспособността и липсата на деликтоспособност;
в) вина и вменяемост - съществуват обстоятелства, които могат да изключат формирането на вина във деликтоспособен субект на правото. Тогава говорим, че той е в състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието. Това не е постоянна невъзможност да се формира вина, а еднократна, за момента, за конкретния случай. Това може да се случи в състояние на афект, като страничен ефект от употреба на лекарства и пр., т. е. когато са налице обстоятелства (фактори), които временно, моментно изключват, елиминират психическата страна на деянието.
18. Форми на вината (вината има различни видове проявление в зависимост от комбинацията на нейните волева и интелектуална страна). Основните форми са две, всяка с по два подвида:
а) умисъл - при него деецът съзнава противообществения и противоправен характер на деянието си и на последиците от него, като иска или допуска тези последици да настъпят:
- пряк - деецът съзнава противообществения и противоправен характер на деянието си и на последиците от него и иска тези последици да настъпят (предумишлено убийство);
- евентуален - деецът съзнава противообществения и противоправен характер на деянието си и на последиците от него и допуска възможността тези последици да настъпят без да предприеме действия за предотвратяването им (напр. хулигански побой, от който настъпва смърт или телесни повреди);
б) непредпазливост - при него деецът съзнава или може да осъзнае противообществения и противоправен характер на деянието си и на тези последици, като смята, че може или пък, че е предотвратил настъпването на тези последици:
- небрежност - деецът не съзнава противообществения и противоправен характер на деянието си и на последиците от него, но е бил правно задължен и е могъл да го осъзнае и да ги предотврати чрез законни действия (напр. случаят с дискотека "Индиго" - това е най-коварната форма на вината);
- самонадеяност - деецът съзнава противообществения и противоправен характер на деянието си и на последиците от него, но смята, че е в състояние да предотврати, контролира до степен на недопускане или пък че е предотвратил настъпването им (напр. карането на МПС с превишена скорост).
19. Видове виновни деяния според забраната им от страна на позитивното право:
а) забранени (наказуеми) с юридически охранителни мерки (юридически санкции, принудителни мерки, защитни мерки), като ПН са деяния, забранени именно с юридически санкции;
б) незабранени с юридически охранителни мерки (такива са т. нар. малозначителни и явно незначителни противоправни деяния, като кражба на вестник, хляб, геврек, баничка, бикини, сутиен). Случаите с многократните, серийни подобни кражби.
20. Дефиниция на правонарушението:
Противообществено, противоправно и виновно деяние на деликтоспособен и вменяем субект на правото, забранено (наказауемо) с юридическа санкция. Преминаването от деяние към правонарушение е като в матрьошки, от по-общото, по-голямото към по-конкретното, по-частното. Не всяко противоправно деяние е правонарушение. Не всяко противообществено деяние е правонарушение. Не всяко виновно деяние е правонарушение. Трябва всички елементи на дефиницията на правонарушението кумулативно да са налице, за да има правонарушение.
21. ПН и свързаните с тях правни фигури - недоносителство, опит, подбудителство, помагачество, укривателство, съучастие, съизвършителство.
22. Видове ПН:
а) според степента на противообщественост (различието е само в отрицателния обществен резултат, това е материален, фактически, исторически променлив критерий):
- престъпления (обществено опасни) - това за Република България са ПН, предвидени единствено и само в Наказателния кодекс;
- простъпки (обществено вредни) - всички останали, като те биват административноправни, дисциплинарни и гражданскоправни.
б) според вида на налаганите юридически санкции (юридически критерий):
- наказателноправни;
- административноправни;
- дисциплинарни;
- гражданскоправни (имуществени). Според това дали имат договорно основание или не, те се делят допълнително на:
- договорни.
- деликтни;
в) според вида на налаганата юридическа отговорност (юридически критерий):
- наказателни:
- наказателноправни;
- административноправни;
- дисциплинарни;
- гражданскоправни (имуществени):
- договорни.
- деликтни;
23. Състав на ПН:
а) същност - това е съвкупността от признаците на деянието, с което се осъществява даден вид ПН;
б) видове - два са основните:
- юридически - отразените в правната норма признаци на конкретен вид ПН;
- фактически - проявилите се в конкретното деяние признаци на определен вид ПН.
Ако има съвпадение между двата (юридически и фактически) състава на ПН, тогава може да се търси юридическа отговорност съобразно съответната правна норма, описваща юридическия състав на правонарушението.
Фактическия състав на ПН е нещо различно от фактическия състав като вид сложен юридически факт.
24. Елементи на ПН. Те са пет:
а) субект - това е извършителя на деянието (огромно е значението тук на деликтоспособността и вменяемостта на правния субект):
- деец на наказателноправните и дисциплинарните правонарушения могат само да са индивидуални субекти на правото;
- деец на административноправните и на гражданскоправните правонарушения могат да са както индивидуални, така и неиндивидуални (колективни) субекти на правото.
б) обект - това са пряко засегнатите от правонарушението обществените отношения);
в) предмет - това са пряко засегнатите от правонарушението конкретни блага, вещи и субективни права;
г) субективна страна (включва вината) - тя съвпада със субективната страна на деянието (мотиви, цел, решения плюс вина);
д) обективна страна - това е:
- физическата страна на деянието, плюс
- противообществен и противоправен резултат от деянието, плюс
- причинна връзка между физическата страна на деянието и този резултат.

30. Юридическа отговорност: същност, структура и видове.

ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ

І. Въведение:
1. Значение на темата:
Теоретичните проблеми на юридическата отговорност (ЮО) са класическа тема за правната наука като цяло и за общата теория на правото в частност.
2. Състояние на изследванията (липсва единно учение за ЮО):
а) водещи са наказателноправните и донякъде административноправните, а в по-малка степен - и гражданскоправните;
б) общотеоретичните изостават (в Република България има само една единствена монография по въпроса - тази на проф. Г. Бойчев).

ІІ. Юридическа отговорност, правна принуда и охранителни юридически мерки:

3. Право и принуда:

Правото е свобода. Правото е принуда. Правото е диалектическо единство от свобода и принуда.
Но какво е свобода? Какво е принуда? Социална и юридическа свобода. Принуда въобще. Социална и правна принуда.
Социалната принуда е ограничаване или отнемане на права (блага) или възлагане на задължения независимо от волята на носителя на правата и задълженията. Принудата е атрибут на обществото, съставка на обществото. Най-важния вид принуда е правната.
Правната принуда е ограничаване или отнемане на субективни юридически права (блага) или възлагане на юридически задължения независимо от волята на правния субект, носител на правата и задълженията.
Принудата е атрибут на правото. Без принудата правото не би могло да изпълни своите функции, замисъл, задачи. Без свободата пък правото няма смисъл.
ЮО е основна разновидност на правната принуда.
4. Правната принуда и охранителните юридически мерки.
Социална принуда се осъществява чрез охранителните социални мерки (конкретизирани социални санкции).
Охранителните социални мерки се осъществяват в случаите, по реда и във вида, определени от социалните норми.
Охранителните юридически мерки са конкретни проявления, форми, на правната принуда. Охранителните юридически мерки гарантират общозадължителността на правните отношения. Охранителните юридически мерки са основните проявления на правната принуда.
Охранителните юридически мерки са посочени изчерпателно от позитивното право и се осъществяват по определен от позитивното право ред и в определени от позитивното право случаи.
Охранителните юридически мерки с оглед на техния характер биват различни видове:
а) принудителни - те се осъществяват от държавни органи, представляват израз на държавната принуда и се използуват за защита на публичен интерес (напр. затваряне на ресторант, настаняване на принудително лечение);
б) защитни - те се осъществяват от самите засегнати правни субекти и се използуват за защита на частен интерес (напр. обжалване, самоотбрана);
в) санкционни - при тях се налагат юридически санкции.

ІІІ. Юридическа отговорност, обществени отношения и охранителни правни отношения:

5. Охранителни мерки и охранителни отношения (тези отношения възникват при реализирането на охранителните мерки).

Обществените отношения са 2 големи групи:
а) протичащи в унисон с коренните интереси на членовете на обществото;
б) протичащи в дисонанс с основните интереси на членовете на обществото.
При вторите са необходими охранителни обществени мерки (включително охранителни юридически мерки). Във връзка с тяхното осъществяване произтичат охранителни обществени отношения (в т. ч. и охранителни правоотношения). Последните са вторична система от отношения спрямо регулативните обществени отношения. Без охранителните обществени отношения (респективно без охранителните правоотношения) не могат да функционират нормално регулативните обществени отношения (респективно регулативните правоотношения). Охранителните обществени отношения са задължителна съставка на човешкото общество. Чрез тях се осигурява съзнателно постигане на системна организираност на обществените отношения. Охранителните отношения се осъществяват в определен от социалните норми ред. Охранителните отношения имат принудителен характер тъй като при тях се осъществяват охранителни мерки. Охранителните правоотношения са вид охранителни обществени отношения. Липсва безспорна теория за охранителните правоотношения и въобще за правоотношенията. Ролята на процесуалните отношения и на процесуалното право за осъществяването на охранителните правоотношения. Охранителни правоотношения и охранителни правни връзки. Охранителните правоотношения са 3 вида:
а) на осъществяване на юридически санкции (те са основни, те са именно правоотношенията, образуващи ЮО);
б) на осъществяване на принудителни юридически мерки;
в) на осъществяване на защитни юридически мерки.

ІV. Юридическа отговорност и обществена отговорност.

6. Обществената отговорност. Отговорността е неизбежна съставка на обществото. Отговорността е част от съдържанието на обществото. Отговорността не е атрибут на човешкото общество, не е признак или свойство на обществото. Вечния проблем "престъпление и наказание". Отговорност въобще и социална отговорност. Социалната отговорност са неблагоприятните последици, изразяващи се в отнемане или ограничаване или възлагане на социални права или задължения, извършено от оторизиран за това от социалните норми социален субект спрямо друг социален субект, нарушил социални норми.

Обществената (социалната) отговорност има признаци (белези, характерни черти):
а) произтича от наличието на нарушение на социалните норми;
б) тя е специфична система от обществени отношения, възникващи във връзка с налагането на обществена санкция спрямо нарушителя на обществена норма;
в) има поне два субекта, като един от субектите й е винаги е социален субект, нарушител на съответните социални норми, а другия неин задължителен субект е социален субект, овластен от социалните норми да определя и конкретната мярка на социална отговорност (т. е. конкретната социална санкция);
г) особеност на съдържанието й е това, че се реализира определена мярка на отговорност (налага се конкретна социална санкция), определена от социалните норми. Това съдържание има характер на обществена последица, то е форма на обществена принуда;
д) обект на социалната отговорност са определени социални права и задължения на социалните субекти, нарушители на социалните норми, свързани с определени материални и нематериални блага;
е) осъществява се по ред, определен от социалните норми, и в случаите, определени от социалните норми.
В крайна сметка обществената (социалната) отговорност може да се определи като специфична система от обществени отношения между социален субект, овластен от социалните норми да определя и налага мяра на обществена отговорност, и социален субект, нарушител на социалната норма, главното в съдържанието на които е реализацията на определена мярка на обществена отговорност (социална санкция, изразяваща се в ограничаване или в отнемане на социални права) във връзка с извършването на нарушение на социална норма.

V. Същност на юридическата отговорност:

7. Юридическата отговорност като вид обществена отговорност. ЮО е вид социална отговорност, редом с моралната, с политическата, с религиозната, с обичайната и пр. ЮО има родови и видови белези (черти, характеристики). Сред последните са:

а) произтича от правонарушение;
б) осъществява се по ред и в случаи, определени от позитивното право;
в) налагат се юридически санкции, определени от позитивното право;
г) налагат се от и спрямо правни субекти;
д) представлява съвкупност от правоотношения;
е) неин обект са определени субективни юридически права (блага) и задължения на правонарушителя.
ЮО е правно явление с обществена същност.
ЮО се осъществява в съответствие с извънправните критерии за нейната същност и роля в обществото.
ЮО се проявява реално като специфична система от материални правоотношения, това е нейния основен признак. Останалите признаци на ЮО се проявяват на негова основа. Всички те са специфични признаци на системата от правоотношения, в която се проявява ЮО. ЮО изисква определяне на конкретна мяра на юридическа отговорност, т. е. на конкретна юридическа санкция.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16