Общата теория на правото през погледа на Георги Денков
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 13. Правни отношения и правни връзки
- Правни субекти: същност, характеристика и видове. Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност .
- 9. Правосубектност на субектите на правото
- 10. Видове субекти на правото
- 11. Правоспособност на индивидуалните субекти на правото
- 12. Дееспособност на индивидуалните субекти на правото
- 13. Деликтоспособност
- Колективни правни субекти. Юридически лица. Видове. Представителство. Държавата като особен субект на правото.
- 7. Видове неиндивидуални субекти на правото
12. Видове правоотношения. Най-различни критерии: а) според степента на индивидуализация на своите субекти: - общи (не са установени конкретно субектите им, носителите на юридическите права и задължения), които на свой ред биват: -общопозволителни, и - общозабранителни (такива са напр. в конституционното право и в другите публичноправни отрасли), и - конкретни (установен е конкретно поне един от субектите им, този, който е носител на юридическото субективно право), които на свой ред биват: - относителни (напр. в облигационното и търговското право), и - абсолютни - (напр. във вещното и в авторското право - абсолютните лични имуществени и неимуществени права). Това е най-спорното деление в правната теория. То е довело до възникване на идеята за правните връзки, развита у нас от проф. Г. Бойчев и от доц. Т. Колев. Ако признаем съществуването на общите и на абсолютните правоотношения, казват те, тогава взривяваме (отричаме) всичко това, което изтъкнахме досега за правоотношенията, а именно, че те са конкретни взаимодействия между конкретни правни субекти с конкретни юридически права и задължения. В правната литература има 3 основни становища по въпроса за съществуването на общите и на абсолютните правоотношения: - има общи и абсолютни правоотношения, а постулатът за конкретността на правоотношенията трябва да се преразгледа; - няма общи и абсолютни правоотношения. Това, което се обявява за правоотношения, не е никакво правоотношение, а реализация на права и задължения извън правоотношения, изпълнение на правни норми извън правоотношенията; - няма общи и абсолютни правоотношения, като вместо за тях трябва да приемем съществуването на т. нар. правни връзки. б) според вида на осъществяваната правна функция - регулативни и защитни; в) според това дали се осъществява предимствено право или задължение - от активен и от пасивен тип; г) според системното деление на правото - отраслови правоотношения; д) според по структурното деление на правото - дялови правоотношения; е) според структурата им - проста и със сложна структура; ж) едностранни и двустранни. 13. Правни отношения и правни връзки. Основните идеи на привържениците на идеята за съществуването на правните връзки са както следва: Правните субекти могат да задоволят своите потребности самостоятелно или чрез другиго. При правното правоотношение имаме задоволяване на потребностите чрез другиго, чрез активно действие на друг правен субект, т. е. има реално взаимодействие между правните субекти. При правната връзка нямаме такова нещо. При правното отношение имаме взаимна дейност (взаимодействие), има обмен на дейности. При правната връзка нямаме реално взаимодействие на правните субекти, не е необходимо активно правно действие на друг правен субект за да се удовлетвори свързания със субективното право интерес. Достатъчно е само другите правни субекти да са въздържат от действия за да има свобода на използуването на правото от страна на неговия носител. Този носител може да си удовлетвори интереса със собствени активни действия. Няма абсолютни и и общи правоотношения, тъй като при тях няма реално взаимодействие. Вместо това трябва да говорим за правни връзки, тъй като имаме такива. Има обществени връзки и правни връзки, различни от обществените отношения и от правните отношения. Правата на човека се реализират чрез обществени и правни връзки. Правоотношенията и правните връзки имат различна структура: а) при правната връзка само един правен субект е индивидуално определен и това е носителя на субективното юридическо право; б) това субективно право е от такова естество, че може да се осъществява самостоятелно от неговия носител чрез негови собствени активни действия. Правната връзка е възникваща на базата на позитивноправните предписания правна зависимост между изцяло неконкретизирани или пък частично конкретизирани субекти на правото, която се характеризира с осъществяването на субективни юридически права и юридически задължения, и се поддържа (гарантира) от принудителната сила на държавата, като нейната цел е да насочи, моделира развитието на обществени отношения. Реализацията на абсолютните субективни права изисква само правни връзки, а не правоотношения. 22. Правни субекти: същност, характеристика и видове. Правоспособност, дееспособност и деликтоспособност. СУБЕКТИ НА ПРАВОТО.
1. Значение на темата. Хуманността в правото. От Декарт насам категорията "субект" означава активно начало, което противостои на пасивното, на "обекта". Във философски план субектът е носител на съзнание и самосъзнание. От представата ни за субектите на правото зависи представата ни за правото и обратно. Съществува диалектика между субект и обект на правото: и двете са явления от обективната действителност, но с различно участие, с различна роля в обществените отношения. 2. Дефиниция. Субектът на правото явление от обективната действителност, на което позитивното право възлага юридически права и задължения. 3. Нормативна уредба. Основната българска нормативна уредба на индивидуалните субекти на правото се съдържа в Конституцията на Република България от 1991 год., Закона за лицата и семейството, Закона за гражданската регистрация, Закона за българските документи за самоличност, Закона за българското гражданство и др. 4. Характерни черти на субектите на правото: Не всички явления от обективната действителност могат да бъдат субекти на правото. Субекти на правото могат да са само тези явления от обективната действителност, които притежават (отговарят на) следните два основни характерни черти:
5. Историческо развитие на субектите на правото (на правосубектността): Исторически погледното в развитието на субектите на правото съществуват противоречиви тенденции. От една страна субектите на правото от малка част от хората днес в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора. От друга страна от признаването в миналото за субекти на правото на различен род явления от обективната действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се признават от правото за субекти на правото само хората и някои от техните общности. Методологически по-правилно е субектите на правото да се определят като вид "явление от обективната действителност", а не просто като "хора и техни общности", защото така се позволява да се обхванат от дефиницията за субект на правото и другите евентуални разумни същества - изкуствения интелект и извънземните братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други разумни същества да се превърнат в субекти на правото, стига да има обществена необходимост от това. Същевременно се решава още един проблем - трудността да се определи що е човешко същество в светлината на достиженията на науката и техниката (най-вече на генната инженерия, медицината и на биокомпютърната техника). В момента от юридическа гледна точка Бог не съществува, доколкото Бог не е признат нито за субект, нито за обект на правото. В исторически план, явленията от обективната действителност, явяващи се бивши, настоящи или потенциални бъдещи субекти на правото, са: а) човешките същества и техните социални образувания; б) боговете; в) животните; г) изкуствения интелект; д) братята по разум. 6. Животните като субект на правото. Животните винаги са представлявали интерес като възможен субект на правото. В правната теория широко е известна теорията на интереса на Нелсън, според която животните са субекти на правото доколкото те имат интерес. Според Нелсън субектите на правото следва да се разделят на субекти на юридическите права (които могат да са вече хора и животни) и на субекти на юридическите задължения (които могат да са само хора, защото имат разумна воля). Животните са били само субекти на правата. 7. Теории за същността на субектите на правото. Съществуват три основни теории за същността на субектите на правото:
8. Отграничения на субектите на правото от сходни правни явления: а) субект на правото и субект на правоотношението - последният е конкретен субект на правото, участвуващ в конкретно правоотношение; б) субект на правото и адресат на правото - последният е субект на правото, към който е адресирана, насочена дадена правна норма; в) субект на правото и личност - последната категория обозначава духовната характеристика на човека, а първата - неговата юридическа характеристика; г) субект на правото и правосубектност - последното е качеството на субектите на правото да бъдат носители на юридически права и задължения. Категорията субект на правото набляга повече на материалния характер на субектите на правото, докато категорията правосубектност набляга повече на юридическите качества на субектите на правото. 9. Правосубектност на субектите на правото: 9.1. Правосубектността обхваща правните свойства (качества) на субектите на правото. Тези качества биват два основни вида: а) фундаментални - присъщи на всички субекти на правото във всички случаи б) особени - присъщи на някои субекти на правото в някои случаи. 9.2. Правосубектността зависи от редица фактори, като: а) гражданството (същност на гражданството - това е подчиненост, обвързаност на субекта на правото на определена национална позитивноправна система); б) вида на правния субект - индивидуален или неиндивидуален; в) развитието на законодателството. 9.3. Правосубектността като цяло бива различни видове, притежава хоризонтална (по правни отрасли) и вертикална (по вид и възраст на правните субекти) диференциация, в зависимост от вида субекти на правото и вида на правата и задълженията, които ще се признават на тези субекти: а) обща - притежава се от всички правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват права и задължения във всички правни отрасли. Общата правосубектност в случаите, когато става дума за индивидуални субекти на правото, включва три качества, които са съставни елементи на правосубектността: - правоспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти да придобиват юридически права и задължения; - дееспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти лично да упражняват придобитите от тях юридически права и задължения; - деликтоспособност - това е възможността на индивидуалните правни субекти да носят юридическа отговорност, да се осъществява спрямо тях юридическа отговорност. При неиндивидуалните субекти на правото става дума за само за едно качество - праводееспособност, тъй като всички горни три качества при тях са сляти в него. б) отраслова - притежава се от някои правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват права и задължения в определен правен отрасъл; в) специална - притежава се от някои правни субекти и изразява тяхната възможност да придобиват конкретно определени права и задължения. 9.4. Правосубектността следва да се разграничава от сходните й правни явления: а) правен статус - това е съвкупността е потенциалните, възможните права и задължения, които може да придобие даден правен субект в даден момент; б) правно положение - това е съвкупността от реално притежаваните, наличните права и задължения, които има даден правен субект в даден момент; в) правна свобода - това възможността на субектите на правото да удовлетворяват своите законни интереси в рамките на своя правен статус. 10. Видове субекти на правото Традиционно и донякъде условно, субектите на правото се делят на две основни групи: а) индивидуални - това са винаги и само отделните човешки същества (хора). Друг е въпросът, че липсва легална дефиниция какво е човешко същество; б) неиндивидуални (колективни) - това са всички други субекти на правото, т. е. различните варианти на някои от човешките общности. Тук са и ЕООД-та, ЕАД-та, Фондациите и пр. Тези човешки общности са легално дефинирани и уточнени. 11. Правоспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство): а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти да придобиват юридически права и задължения; б) историческо развитие - понастоящем, за разлика от миналото, всички човешки същества са субекти на правото, независимо от това дали могат да формират разумна воля; в) възникване - от момента на раждане на човешките същества. Изключението от момента на зачеването в наследственото право. г) изменение - остава непроменена през целия живот, вече не е възможна т. нар. "гражданска смърт"; д) прекратяване - от момента на смъртта (прекратяване на дейността на мозъчния ствол) или в случай на обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие" чрез съдебно решение. 12. Дееспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство): а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти лично да упражняват придобитите от тях юридически права и задължения; б) възникване - възниква на два етапа: - ограничена - от 14 години до 18 години, като лицата от 0 до 14 години са недееспособни (малолетни) и не могат лично да упражняват своите права и задължения. Те се представляват от своите законни представители (родители или настойник); - пълна - над 18 години, като лицата от 14 до 18 години са ограничено дееспособни (непълнолетни) и могат частично да упражняват с лични действия своите права и задължения, а над тези над 18 години са напълно дееспособни, стига да не са поставени под запрещение. Непълнолетните се подпомагат в своите правни действия от своите законни представители (родители или попечител). Някои конкретни права по изключение в предвидените от закона случаи и ред могат да се придобиват и упражняват от 16 години (право да се сключват трудови договори и право да се сключва брак), други от 21 години (като пасивно избирателно право) и пр. в) изменение - тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение", което се извършва със съдебно решение и на свой ред бива: - пълно - при него лицата по своя правен статут се приравняват на недееспособните (малолетните); - частично - при него лицата по своя правен статут се приравняват на ограничено дееспособните (непълнолетните). г) прекратяване - от момента на смъртта, от момента на поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване за безвестно изчезване. 13. Деликтоспособност на индивидуалните субекти на правото (съгласно българското законодателство): а) дефиниция - това е възможността на индивидуалните правни субекти да носят юридическа отговорност, да се осъществява спрямо тях юридическа отговорност (наказателноправна, административноправна, дисциплинарна и гражданскоправна); б) възникване - при условията за настъпване на дееспособността. Също бива: - ограничена от 14 до 18 години; - пълна - над 18 години; в) изменение: - тя намалява при т. нар. "поставяне под запрещение" съобразно условията за намаляване на дееспособността; - т. нар. "наказателен имунитет" (частично ограничаване на наказателноправната деликтоспособност) на магистрати, народни представители, президент и вице-президент. г) прекратяване - от момента на смъртта или при обявяване на т. нар. "безвестно отсъствие", от момента на поставяне под пълно запрещение и от момента на обявяване за безвестно изчезване. 23. Колективни правни субекти. Юридически лица. Видове. Представителство. Държавата като особен субект на правото. СУБЕКТИ НА ПРАВОТО. КОЛЕКТИВНИ (НЕИНДИВИДУАЛНИ) ПРАВНИ СУБЕКТИ.
І. НЕИНДИВИДУАЛНИ СУБЕКТИ НА ПРАВОТО 1. Понятие за неиндивидуални (колективни) субекти на правото. Правната теория използува доктриналното деление на правните субекти на индивидуални и неиндивидуални (колективни). Това деление не е легално и е твърде условно. Категориите \"индивидуални\" и \"неиндивидуални\" не са общоприети. Редица учени (като акад. В. Ганев) предпочитат да говорят, да речем, за обществени \"групировки\" и \"обществени единства\". Други предпочитат да назоват тези субекти \"първични (оригинерни)\", т. е. това са хората, човешките индивиди, тъй като те са в основата на другия вид субекти на правото, и \"производни\", т. е. това са социалните образувания, социалните структури, човешките общности. 2. Същност и характерни черти на неиндивидуалните субекти на правото: Не всички човешки общности (съвкупности от хора, социални образувания) биват признати за субекти на правото. Такива са само тези от тези общности, които отговарят на следните родови (общи за всички правни субекти) и видови (присъщи само на индивидуалните субекти на правото) характерни черти: а) родови черти: - външна обособеност, различаемост, индивидуализируемост; - възможност да се извършват разумни действия чрез другиго, т. е. чрез представител; - притежаване на законни, на признати и защитавани от правото, интереси; - активно участие като субект в обществените отношения; - признаване от страна на позитивното право като субекти на правото чрез възлагане на юридически права и задължения само и доколкото е необходимо това за удовлетворяване на законните интереси. Това всъщност е най-важния формален белег, критерий за неиндивидуалните субекти на правото. б) видови черти: - те има ограничена правосубектност, а не универсална, както е при индивидуалните субекти, т. е. не могат да придобиват всякакви права и задължения и то във всички правни отрасли, а само някои права и задължения, при това само в тези правни отрасли, в които спецификата им позволява това; - при тях има пълно съвпадение на качествата \"правоспособност\" и \"дееспособност\" в едно общо, неприсъщо на индивидуалните субекти, качество, наречено \"праводееспособност\" (нарича се още \"правомощие\", \"компетенция\"), което качество е неизменно за неиндивидуалните правни субекти през целия период на съществуването им; - те имат ограничена деликтоспособност, изразяваща се в това, могат да носят само гражданскоправна и административноправна юридическа отговорност, но не и дисциплинарна и наказателноправна юридическа отговорност. 3. Причини за възникване на неиндивидуалните субекти на правото: Някои от най-важните причини, обуславящи неизбежното възникване и съществуване на неиндивидуалните субекти на правото, са: а) обективното съществуване на законни интереси, общи за две и повече човешки същества, които интереси изискват да се даде на общността от тези индивиди общо средство за защита на нейните спецефични общи интереси, изразяващо се в общи субективни юридически права и задължения, а оттам и свързаното с това признаване на тази общност за самостоятелен субект на правото; б) обществено-икономическите потребности, особено силни при развитието на капитализма, когато се появява неотложната необходимост за създаване на такива неиндивидуални субекти на правото, каквито са търговски дружества (първото акционерно дружество е за създаване на Суецкия канал); в) развитието на правната култура, изразяващо се в преминаването от индивидуално към общонормативно регулиране на обществените отношения чрез използуване на абстрактно формулирани предписания. Тези абстрактно формулирани правни предписания дават възможност на свой ред да се използуват пределно общи категории като субекти на правото и по този начин да се адресират юридически права и задължения не само към отделни човешки индивиди. 4. Историческо развитие на неиндивидуалните субекти на правото. Първоначалните субекти на правото са били неиндивидуалните. Първите по време неиндивидуални субекти са родови, териториални и религиозни социални образувания. Едва в по-късен етап отделният човек става носител на юридически права и задължения. Така например правото на собственост първоначално е принадлежало само на неиндивидуални правни субекти и едва впоследствие е могло да бъде придобивано и от индивидуални субекти на правото. В древния свят има голямо разнообразие от неиндивидуални субекти на правото (държавата, религиозни организации, корпорации, муниципии, социетас и пр.), но те не са имали качеството юридическо лице. Това качество се появява едва през ХІХ век и с него настъпва златния век на развитие на неиндивидуалните субекти на правото, тъй като с него те вече могат наистина да придобиват и упражняват юридически права и задължения на свое и от свое име. 5. Нормативна уредба у нас на статута на неиндивидуалните субекти на правото. В българското законодателство тя се съдържа в зависимост от вида на неиндивидуалния субект на правото в ЗЛС, ЗЮЛНС; ЗДА, ТЗ, ЗК, ЗПП, ЗЗД, ЗЧит, ЗВероизп. и др. Разнообразието на неиндивидуалните правни субекти в България обуславя и разнообразна правна уредба на статута им. Първата по време правна уредба на юридическите лица се е съдържала в т. нар. Пруски областен законник от началото на ХІХ век. 6. Основни теории за неиндивидуалните субекти на правото: Макар и да съществуват от най-дълбока древност, неиндивидуалните правни субекти стават обект на сериозно научно внимание едва от ХІХ век. Оттогава датират и повечето основни теории за тяхната същност. Такива теории са: а) фикционна (създадена от папа Инокентий ІV и развита от Фр. Савини) - това е основната, най-важната теория за същността на неиндивидуалните субекти на правото. Според нея тези субекти са правна фикция, която позитивното право допуска с оглед на обществения интерес; б) органична (Гирке) - това е втората по-важност теория за същността на неиндивидуалните субекти на правото. Според нея тези субекти са реално съществуващи обществени организми, подобно на биологичните организми (хората), които позитивното право следва да признае; в) безсубектна - теория на целевия патримониум (Бринц); г) институционна; д) реалистична; е) отрицателна; ж) еклектична; з) нормативистична (Х. Келзен). 7. Видове неиндивидуални субекти на правото: Критериите за разделянето им на видове могат да бъдат най-различни. Сред най-важните деления са: а) според това дали са органи на държавата или не: - държавни; - недържавни; б) според това дали са съвкупности от хора или не: - организации от хора (корпоративни); - организации на хора (фондации, учреждения); в) според целта на дейността им: - стопански; - нестопански; г) според това дали имат членствен състав: - корпоративни; - учрежденски; д) според типа на функциите си: - частни; - публични; е) според това дали притежават властнически правомощия: - властнически; - невластнически; ж) според това дали притежават възможност да продобиват права и задължения в един или повече правни отрасли: - едноотраслови; - многоотраслови; з) според това дали са създадени от индивидуални правни субекти или от неиндивидуални правни субекти: - първични; - производни; и) според това дали и каква регистрация от страна на държавата изискват за да се считат за правно валидно възникнали: - нуждаещи се съдебна регистрация - търговски дружества, кооперации, политически партии, читалища и пр.; - ненуждаещи се от съдебна регистрация: - създадени по силата на нормативен или правоприложен юридически акт - държавни агенции, етажна собственост и пр.; - създадени по силата на реализационен юридически акт - граждански дружества, движения, клубове и пр. й) според конкретния предмет на своята дейност: - обществени; - политически; - стопански; - религиозни и пр.; к) според това дали притежават качеството \"юридическо лице\" - (това е най-важното деление): - притежаващи качеството \"юридическо лице\" (като търговски дружества, кооперации, партии, фондации, обществени организации и пр.); - непритежаващи качеството \"юридическо лице\" (като граждански дружества, етажна собственост и пр.). Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|