Обществени и политически нагласи май 2018

МАЙ 2018

• 
  Управлението е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца. Песимизмът по отношение на бъдещето на страната, както и разочарованието от правителството продължават да са доминиращите обществени нагласи. Но за два месеца те са намалели (с 4 %). Причината е преди всичко в европредседателството и надеждата, че страната ни би могла да извлече практически ползи от него (оптимистичните нагласи за това са скочили с 11 %).
  

• 
  Вероятно, за стабилизацията на управлението допринася и умерената позиция на страната ни по „Случая Скрипал“ (само 5 % смятат, че и България е трябвало да изгони руски дипломати), както и постъпките за преразглеждане на мораториума за АЕЦ „Белене“ (54 % са за неговото построяване, против – 14 %).
  

• 
  Средната оценка на правителството също леко се е покачила – от 3.35 през март до 3.44 през май.
  

• 
  На този фон, логично – въпреки песимизма и недоверието към властта – няма и желание за смяна на управлението тук и сега. Предсрочни избори искат 26 %, а значително повече (46 %) биха искали правителството да изкара пълен мандат.
  

• 
  До голяма степен стабилността на управлението ще зависи от възможността му да генерира добри новини от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, защита на българските превозвачи), както и да държи балансирана неконфронтационна линия по отношение на Русия, НАТО, Турция, ЕС. Да следва това, което за мнозинството е защита на националния интерес, независимо от блоковата принадлежност.
  
• 
  Благодарение на всичко това ГЕРБ е успял да стопира тенденцията от последните месеци за намаляване на дистанцията с основния си политически опонент. Към момента ГЕРБ води пред БСП с 3.2 %. Другите две партии които могат да са относително спокойни при едни предсрочни избори са ДПС и Обединените патриоти. В зоната на потенциалните претенденти за участие в парламента (между 2-4 %) са АБВ и „Воля“ на Марешки. Въпреки присъединяването си към т.нар. антисистемни, евро и НАТО–скептични европейски партии, „Воля“, засега, не е получила дивидент от това. Сложните трансформации и прегрупирания сред „десните“ засега дават печални резултати – както за отделните партии, така и за сборните коалиции.
  

• 
  Другата причина за нежеланието за предсрочни избори е в отсъствието на терена на ярка алтернатива. Наблюдаваме това, което виждаме и в останалите европейски страни. Голяма част от избирателите привиждат и „лявото“, и „дясното“ като двете страни на една и съща монета ( една и съща власт по същество). И търсят алтернатива на традиционните както леви, така и десни партии. Това е и причината двете потенциални и несъществуващи реално партии – на Слави Трифонов и президента Радев да набират огромен брой потенциални гласоподаватели. За несъздадената партия на Слави Трифонов заявяват, че е възможно да гласуват 30%. За още по-хипотетичната партия на президента Радев заявяват, че е възможно да гласуват 37 %. Очевидно, двете основни политически сили (ГЕРБ и БСП) далеч не трябва да са спокойни, независимо от стабилните данни в изследванията. Има подчертано търсене на политическа алтернатива. А когато има търсене обикновено се появява и предлагане!
  

“ ВИЕ ЛИЧНО, КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ – ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ДА ИЗКАРА ПЪЛЕН ЧЕТИРИГОДИШЕН МАНДАТ ИЛИ ДА СИ ХОДИ ПРЕДСРОЧНО? "

“ СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА НЯКОЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ПАРТИИ: "

“Според Вас, България ще има ли някаква полза от това, че е председател на Европейския съвет?"

“Според Вас, трябва ли да построим АЕЦ Белене?"