Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, №454-01-33, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и Хасан Адемов Адемов на 31. 10. 2014г



Дата25.07.2016
Размер122.87 Kb.

Изх. No: . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ДО

Г-ЖА МЕНДА СТОЯНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА ВАШ № КБФ-453-02-10 ОТ 27.11.2014г.


СТАНОВИЩЕ
ОТНОСНО: Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014г., проект на Закон за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 29.10.2014г. и проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-33, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и Хасан Адемов Адемов на 31.10.2014г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЯНОВА,

По повод изпратените от Комисията по бюджет и финанси 3 проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на финансите изразяват следното становище:

Становището на Министерството на труда и социалната политика по проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 27.10.2014г. е следното:

С предложението за промяна на чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се предвиждат изменения в условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като жените придобиват право на пенсия при навършване на 60-годишна възраст, а мъжете - на 63-годишна възраст и при наличие на осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете, без да се предвижда по-нататъшно нарастване на изискуемите възраст и осигурителен стаж.

Считаме, че всички въпроси, свързани с промени в областта на социалноосигурителната система е добре да бъдат обсъдени едновременно, като би могло това обсъждане да започне в рамките на бюджетната процедура и по-конкретно – при обсъждане на проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015г. (ЗБДОО за 2015 г.), и да продължи и през следващата година.

Предложенията за промени следва да бъдат съобразени на първо място с обстоятелството, че системата на държавното обществено осигуряване в България е изправена пред сериозни предизвикателства и трудности, възникнали в резултат от множество фактори (демографски, икономически и др.).

По данни на Организацията на обединените нации България се нарежда сред десетте държави с най-застаряващо население в света и е на пето място по процентен дял на възрастното население в рамките на общото население. Около 24, 2% от жителите на страната са на възраст над 60 години.

В резултат на промените в раждаемостта и в смъртността и на миграцията, негативните демографски процеси продължават. Сериозен демографски проблем за България е значително ниският относителен дял на хората на възраст от 0 до 14 години – 13, 4%. Увеличаването на възрастното население води до по-големи разходи за пенсии, за здравеопазване и за дългосрочни грижи.

Тези демографски проблеми оказват голямо значение за пенсионните системи и в частност – за държавното обществено осигуряване в България, тъй като то функционира на разходопокривен принцип. Това означава, че приходите от осигурителните вноски на работещите сега, следва да покриват разходите за пенсии. Към момента обаче приходите от вноски покриват по-малко от половината от разходите за пенсии, а недостига от около 52, 8 на сто се покрива със средства от държавния бюджет.

Демографските тенденции, свързани със застаряване на населението, увеличаване средната продължителност на живота и намаляване броя на хората в работоспособна възраст, водят до негативни последици за социалното осигуряване, тъй като от една страна лицата, които внасят осигурителни вноски стават по-малко, от друга страна периодът на получаване на пенсия става по-продължителен, а броят на лицата, които получават пенсии – все по-голям. Ясно е, че след като хората живеят по-дълго, те трябва да остават по-дълго време и трудово заети, за да се запази адекватността на пенсиите от една страна и да не се достигне до неудържимо нарастване на разходите за социални плащания – от друга.

Безспорно е, че без финансовата стабилизация на държавното обществено осигуряване, която да доведе до увеличаване на приходите и ограничаване на разходите, не е възможно да се гарантира запазването на доходите нито на сегашните, нито на бъдещите пенсионери.

Предложенията за промени, включени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване следва да бъдат разгледани и в контекста на препоръките на Съвета на Европейския съюз. В няколко последователни години, в препоръките си не само към България, а и по отношение на други държави-членки на Европейския съюз, Съветът на ЕС изисква намаляване на случаите на ранно пенсиониране, както и увеличаване на изискващите се възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. В последните Препоръки на Съвета за България в областта на пенсиите от 8 юли 2014г. се посочва, че е необходимо България „Да приеме дългосрочна стратегия за пенсионната система, като продължи планираното годишно увеличение на законоустановената пенсионна възраст и установи механизъм за обвързване на законоустановената пенсионна възраст с очакваната продължителност на живота в дългосрочен план, като същевременно премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране и въведе еднаква законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените.“

Важно е да се има предвид и последния коментар на Съвета на ЕС по повод т.нар. „замразяване“ за една година на условията за пенсиониране за трите категории труд, съдържащ се в рецитал 11 от Препоръките от 8 юли 2014г.: „През 2013 г. България отстъпи от поетите ангажименти в областта на пенсионната реформа. Схемите за ранно пенсиониране не бяха ограничени, както беше предвидено. Планираното годишно увеличаване на законоустановената пенсионна възраст бе отложено. Не бе постигнат напредък по отношение на хармонизирането на пенсионната възраст за мъжете и жените и не бяха предприети стъпки за въвеждане на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат злоупотребите. Населението на България е едно от най-бързо застаряващите в Съюза и този факт оказва отрицателно въздействие върху пазара на труда, върху потенциала за растеж на икономиката и върху финансирането на нейната пенсионна система. Поради това България трябва да продължи реформата на пенсионната си система.“

Считаме, че всичко това налага да бъде извършен внимателен подбор на мерките, свързани с условията за пенсиониране, които е необходимо да бъдат предприети с оглед постигане както на финансова устойчивост на пенсионната система, така и на адекватност на пенсиите.

При изготвянето на конкретните предложения следва да се ръководим от правилата за строго придържане към принципите на социалното осигуряване; придържане към философията, законовата, институционалната и информационна рамка на установения в България осигурителен модел; съобразяване с европейските регламенти, директиви и препоръки, както и с всички международни актове в социалната сфера, по които Р. България е страна. Трябва да се стремим да постигнем както предвидимост и социална поносимост в краткосрочен и средносрочен план на предлаганите промени, така и съхраняване на финансовата стабилност и недопускане на непоносим натиск върху публичните финанси и висок бюджетен дефицит.

Считаме обаче, че направените със законопроекта предложения за промени в чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО не отговарят на посочените по-горе принципи, а напротив – възстановяването на условията за пенсиониране на нивата от 2011г. е сериозно отстъпление от постигнатото до момента в областта на пенсиите.

Приемането на предложението за промяна в чл. 68, ал. 3 от КСО означава, че след 31 декември 2011г. лицата, които имат по- малък осигурителен стаж от изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО и които имат не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж не могат да се пенсионират.

Считаме, че съществуващата към момента възможност за отпускане на пенсия на посочените по-горе лица следва да се запази, и то в действащата към момента редакция на разпоредбата (с плавно нарастване на възрастта), за да може и тези, които имат немалък осигурителен принос, да придобият право на пенсия, макар и при малко по-висока възраст.

По предложението за повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на 500 лв. от 1 януари 2015 г. изразяваме становището, че безспорно проблемът, свързан с размерите на пенсиите е един от въпросите с висока степен на обществена значимост. Предложението за промяна в чл. 70, ал. 7 от КСО на практика е насочено към повишаване размерите на пенсиите.

Според установените в КСО правила за определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, върху нейния размер оказват влияние редица показатели, сред които са избраните от лицето 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997г. и продължителността на периода след тази дата до пенсионирането; размерът на осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски за този период и от който се изчислява индивидуалния коефициент; броят на годините и месеците осигурителен стаж; категорията труд на зачетения осигурителен стаж; средномесечният осигурителен доход за страната за предходната година или за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията (в сила от 01.01.2004г.) - в зависимост от началната дата на отпускане на пенсията.

Това означава, че размерите на пенсиите следва да са обвързани преди всичко с личния осигурителен принос на осигурените лица.

Предложението минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде повишен от 154, 50 лв. на 500 лв. означава повишаването на тази пенсия над 3 пъти. Важно е да се има предвид и че минималните размери на останалите видове пенсии за трудова дейност са поставени в зависимост от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и се изчисляват в процент от нея: това са минималните размери на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, на пенсиите за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест и на наследствените пенсии.

Както беше посочено по-горе, държавното обществено осигуряване функционира на разходопокривен принцип и приходите от осигурителните вноски на работещите сега, следва да покриват разходите за пенсии. Към момента обаче приходите от вноски покриват около половината от разходите за пенсии, а недостига от 52, 8 на сто се покрива със средства от държавния бюджет. Евентуалното приемане на предложението за повишаване на минималните размери на пенсиите в предложения от г-н Волен Сидеров вариант би задълбочило още повече дефицита и би увеличило още повече средствата, които ще е необходимо да бъдат предоставяни от държавния бюджет.

В мотивите към законопроекта не се посочва какви са финансовите последици от прилагането на законопроекта (разходи, очакван брой на правоимащите лица), каквото е изискването на чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 73, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.

По данни на Националния осигурителен институт към 31 март 2014г. пенсии под 500 лв. получават 1 934 200 пенсионери (или 91 % от общия брой на пенсиите за трудова дейност за м. март – 2 127 800).

Пенсии над 500 лв. получават 193 600 пенсионери.

Необходимите средства за увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 154, 50 лв. на 500 лв. са в размер на около 520 млн. лв. месечно. Това означава, че ако сега разходите за изплащане на всички пенсии са около 680 млн. лв. месечно, след увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на 500 лв. този разход ще стане над 1, 2 млрд. лв. месечно.

Безспорно направеното предложение предполага значителен допълнителен разход за бюджета на държавното обществено осигуряване, който не е предвиден със ЗБДОО за 2015г., поради което не подкрепяме това предложение.

Във връзка с предложената промяна по отношение начина за ежегодно актуализиране на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст считаме, че той е неприемлив. Според възприетия към момента подход, с оглед спазване принципа на равнопоставеност, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се променя със същия процент, с който се осъвременяват отпуснатите пенсии.

Според предвиденото в действащата разпоредба на чл. 100 от КСО пенсиите се осъвременяват по т.нар. „швейцарско провило“ ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Считаме, че с възприетия подход максимално справедливо се определя процентът, с който е необходимо да се актуализират пенсиите.

Предвид гореизложеното не подкрепяме и предложенията за промени в чл. 70, ал. 7 от КСО.

Във връзка с проекта на Закон за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-30, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 29.10.2014г. Министерството на труда и социалната политика изразява следното становище:

С Решение № 792 от 1 декември 2014 година Министерският съвет одобри проекта на ЗБДОО за 2015г. В одобрения законопроект, който предстои да бъде обсъден в Народното събрание, се предлага удължаване срока на действие на разпоредбата на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО (и съответно се отлага прилагането на разпоредбата на чл. 168 от КСО и на § 4б от ПЗР на КСО) с една година.

В тази връзка считаме, че предложението за удължаване на срока на разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО (и съответните промени в чл. 168 и § 4б от ПЗР на КСО) до 31 декември 2017г. не следва да бъде подкрепено.

Предложените промени на § 4 и § 4б от ПЗР на КСО в проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-33, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и Хасан Адемов Адемов на 31.10.2014г. са в съответствие с предвидените в одобрения от Министерския съвет проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015г. промени на тези разпоредби.

Предполагаме, че в предложената промяна на чл. 168, ал. 1 от КСО, съгласно която думите „до 01 януари 2015г.“ се заменят с думите „до 01 януари 2016г.“ е допусната техническа грешка и се има предвид, че думите „От 1 януари 2015 г.“ се заменят с „От 1 януари 2016 г.“.

В случай, че това е така, подкрепяме направените предложения за промени в посочените по-горе разпоредби.

Министерството на финансите, с писмо № 01-00-179 от 03.12.2014г., изразява следното становище по трите законопроекта:

По законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 454-01-12, внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014г.:

Не считаме, че изложеното от вносителите съдържание покрива изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Липсва оценка за очакваните финансови последици за бюджета на държавното обществено осигуряване от прилагането на законопроекта, както и информация за очаквания брой на правоимащите лица.

Предложението за промяна на условията за пенсиониране на лицата по чл. 68 от КСО, касаещо въвеждане на облекчени условия за пенсиониране, би довело до значителни допълнителни разходи за пенсии, както и до увеличение на броя на новоотпуснатите пенсии. Освен това предложението не съответства на основните препоръки на Европейската комисия и др. международни институции, насочени към увеличаване на ефективната пенсионна възраст и изравняване на пенсионната възраст между жени и мъже.

Предложените промени, касаещи регламентиране на размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, водят до огромни допълнителни разходи за бюджета на държавното обществено осигуряване, а оттам – и по консолидираната фискална програма за 2015 и следващите години. По информация на Националния осигурителен институт само едногодишните допълнителни разходи за 2015г. са в размер на над 6, 3 млрд. лв., имайки предвид, че необходимите месечни допълнителни средства за увеличаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 157, 44 лв. на 500 лв. са в размер на около 530 млн. лв. месечно.

Направените предложения, за които не са посочени компенсиращи мерки със съответен източник на средства, биха довели до значително увеличаване на недостига от средства по бюджета на държавното обществено осигуряване, а оттам и до по-бърз финансов колапс на държавната пенсионна система.

С направеното предложение се нарушават и основните принципи на социалното осигуряване, в т.ч. за обвързване на осигурителните права с осигурителния принос. Предлаганото увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст неминуемо би довело до съществени промени в системата на социалното осигуряване, имайки предвид разходопокривния принцип, на базата на който е изградено държавното обществено осигуряване, като: увеличаване размера на осигурителните вноски, промяна във формулата за изчисляване на пенсиите и условията за пенсиониране и т.н.

Във връзка с горното Министерството на финансите не подкрепя предложения законопроект № 454-01-12 от г-н Волен Сидеров и група народни представители.

По законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване № 454-01-30, внесен от г-жа Мая Манолова и група народни представители:

Със законопроекта се предлага да бъде удължен срока на действието на § 4 от преходните и заключителните разпоредби от Кодекса за социално осигуряване – до 31 декември 2017 г., като с това се удължава периода, до който лица, работещи при условията на първа и втора категория могат да се възползват от т.нар. ранно пенсиониране. Следва да се има предвид, че в одобрения проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015г. от Министерския съвет се предлага удължаване на срока на действие на § 4 от преходните и заключителните разпоредби от Кодекса за социално осигуряване до края на 2015 г. По наше мнение, въпросите по отношение на ранното пенсиониране следва да се разгледат своевременно и задълбочено от всички засегнати страни, с оглед обсъждане и приемане на трайно решение на проблемите, които биха възникнали около прекратяване действието на § 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, с оглед удовлетворяване както интересите на лицата, така и съобразяване с препоръките на Европейската комисия.

Независимо от това считаме, че непрекъснатото удължаване на периодите по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на КСО с аргументите, посочени от вносителите, че натрупаните средства по индивидуалните партиди на тези категории лица в професионалните пенсионни фондове не позволяват формирането на достатъчен размер на пенсии, гарантиращ адекватен коефициент на заместване на дохода от труд, поставя под съмнение съществуването и функционирането на професионалните пенсионни фондове.

По законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване № 454-01-33, внесен от народните представители Мустафа Сали Карадайъ и Хасан Адемов на 31.10.2014 г.:

Предложението за удължаване действието на § 4 с една година или до 31 декември 2015 г. за работещите при условията на първа и втора категория труд е намерило отражение в одобрения законопроект на Закон за държавното обществено осигуряване за 2015 г. от Министерския съвет.



ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

И МИНИСТЪР НА ТРУДА И

СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА:
ИВАЙЛО КАЛФИН



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница