Община благоевград п р о г р а м а

Режимът на работа, размерът на емисионните фактори и годишната емисия е представен в табл. 12. Приет е следния модел за определяне на годишната емисия:

1. 
   жилищните райони са определени в три категории (А, Б, В) като полигони в зависимост от типа и етажността на жилищните сгради – табл. 11;
   
2. 
   въз основа на данните от Община Благоевград за броя на домакинствата по райони е направено разпределението им по отношение използването на трите вида източници на топлоенергия за бита (електрическа, твърди горива и др.) - табл. 11;
   
3. 
   за всяко домакинство, използващо за отопление твърдо гориво, е приписано годишно количество от съответния вид (въглища, брикети, дърва) съгласно средно статистическите за страната (източник, НСИ);
   
4. 
   емисионните фактори при употреба на твърди горива са представени в табл. 12;
   
5. 
   годишната емисия по полигони е произведение от броя на домакинствата, използващи твърди горива и годишния емисионен фактор за домакинство.
   

Режимът на работа на битовото отопление с времевите вариации е описан в табл.12.

В тази връзка неопределеността на използвания изчислителен метод произтича от невъзможността да бъдат взети под внимание реалния брой домакинства, отопляващи се с твърди горива и действително използваните количества горива. Употребените количества горива от отделните домакинства зависят от:

• 
  топлоизолационните свойства на жилищата;
  
• 
  ефективността на използваните горивни системи;
  
• 
  качеството на горивата;
  
• 
  личните нагласи и физиологични изисквания за топлинен комфорт;
  
• 
  конкретните метеорологични условия.
  

Замърсяването от други райони влияе върху нивото на регионалния фон, който в случая е от съществено значение. Поради липса на регионална фонова станция и лабораторни данни за нивото на регионалния фон, при моделирането е приет фон в размер на 17,5 μg/m³, включващ средногодишната стойност в КФС „Рожен” (13,25 μg/m³) и нивото, характерно за региона. (табл. 14).

Характерното за региона ниво е определено въз основа на обективна оценка за ситуацията в района, включваща влиянието на приетите като несъществени източници: селско стопанство, др.подвижни средства (ж.п. и др. техника), извън пътна техника, природни източници, трансгранични и др., в които е взето под внимание влиянието на действащите кариери на територията на Община Благоевград, депото за строителни и битови отпадъци. Съгласно изискванията за качество на оценката (раздел I, табл. 16, приложение № 8 от Наредба №12/2010 г. (ДВ, бр. 58/2010 г.), допустимо е неопределеността на този метод за оценка да достигне до 100%, но в случая липсват данни от измервания, поради което е приложен посочения подход.
Табл. 14. Данни за средногодишните нива на ФПЧ₁₀ в КФС „Рожен” (източник ИАОС)

Регионалното фоново ниво се определя от източниците на емисии в страната и региона, както и трансграничното влияние. Разликата между измерените нива на ФПЧ₁₀ в гр. Благоевград и нивото на регионалния фон е в резултат от влиянието на транспорта, промишлените дейности, отоплението в административно-битовия сектор. Процентното им съотношение е представено в следващата таблица.

Като несъществени са означени емисиите от източниците, чието участие е под 3% и за тях не е правен самостоятелен анализ(съгласно указанията към формулярите, включени в работния документ на службите на Комисията и базирани на Решение 2004/224/Е0).
Табл. 15. Участие на отделните източници на емисии на ФПЧ₁₀ на територията на гр. Благоевград

№	Източник на емисия	Годишна емисия на ФПЧ10 2009 г.
		Тон	%
1.	Транспорт	15,2	8,6
2.	Промишленост	7,2	4,0
3.	Селско стопанство	Несъществена	-
4.	Комунално-битово отопление	155	87,4
5.	Морски транспорт	0	-
6.	Други подвижни средства (ж.п и др.техника), извън пътна техника	Несъществена	-
7.	Природни източници	несъществена	-
8.	Трансгранични	несъществена	-
9.	Други	несъществена	-
	Общо		100

6. Анализ на ситуацията
За оценка на влиянието, което оказват отделните източници върху КАВ на територията на гр.Благоевград, е извършено дисперсионно моделиране на емисиите на ФПЧ₁₀ за 2009 г. с програмния продукт SELMA^GIS. Направен е анализ на отделните видове източници и размера на техните емисии, на базата, на който е извършено моделиране. Резултатите от моделирането (виж. прил. № 2) са представени в съответствие с разпоредбите на чл. 13, т. 2 на Наредба №12/2010 г. (ДВ, бр. 58/2010 г.) и отговарят на изискванията на раздел II, приложение № 8 като осигуряват информация относно дяловото участие на моделираните източници в средногодишната концентрация на ФПЧ₁₀ за рецепторните точки.
Табл. 16. Данни за нивото на ФПЧ₁₀ през 2009 г.

Получени от:	Максимална измерена концентрация [μg/m3]	Брой превишения на СДН [50 μg/m3]	90,4-ти перцентил [μg/m3]	Средногодишна концентрация [СГН – 40 μg/m3]	Неопределеност [%]
АИС „Благоевград“	212.45	64	-	40,4
Моделиране със SELMAGIS	-	150	82	48,21	19,53