Община борово въведение

Състоянието на жилищния фонд е важна съставна част на всяка стопанска система и солидна индикация за равнището на социално-икономическото и културно развитие на общината. Въвеждането на подходящи модели за поддържането, управлението и обновяването му в съответствие със съвременните изисквания и европейски стандарти, е сред приоритетите на новата жилищна политика, залегнали в Националната жилищна стратегия на Република България.

Осъществяването на държавната политика в тази посока се основава на амбициозна визия: “Създаване на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива система чрез осигуряване на достъп до качествени жилища /собствени или наети/, които да задоволяват нуждите на българските граждани.”

В област Русе към края на декември 2010 година броят на жилищата е 123 700 и той формира регионален принос от 3.3 % към общия брой за страната. Спрямо предходната 2000 година жилищата нарастват с 846 т.е. с 0.7 % при 0.3 % - за България. В сравнение с 1997 година е фиксиран ръст от 5 %. В разглежданите темпорални рамки броят на жилищата, ситуирани в градовете на областта, сочи средна тежест от 66.8 на сто. В отделните години делът на градските жилища варира с амплитуда от 4.2 пункта при по-малко от 1 пункт за България.

На територията на област Русе жилищата в сградите от друг тип / паянтови- изградени от камък, кирпич, дърво или друг материал/ към края на 2010 година са 9723, като те съставляват едва 2.1 % от общия брой жилища с такава конструкция в национален мащаб. Делът на този тип жилища на областно ниво се движи между 7.3 на сто / 1997-2000 / и 8.0 на сто в годините 2000-2010.

Налага се изводът, че както в страната, така и в област Русе преобладават двустайните и тристайни жилища, които в последните години оформят облика на близо 2/3 от разполагаемия жилищен фонд. Различна е структурата на градските и селски жилища по брой на стаите.

От разпределението на жилищата по форма на собственост можем да заключим, че в разглеждания времеви интервал средно над 96 % от наличния жилищен фонд е частна собственост на физически и юридически лица. В годините жилищата, притежавани изключително от физически лица, заемат доминиращо място в общата структура - за страната техният дял варира между 92.5 на сто за периода до 2009 година и 96.6 на сто към края на 2010 година. Под 4 % от общия брой жилища у нас не са собственост на частни физически лица.

Разглеждайки средния брой лица на едно жилище в общините на област Русе прави впечатление, че най-добра структура запазва община Борово, в която за периода 2000-2010 година стойността на показателя сочи под 2 лица, стартирайки от 1.99 и достигайки средно 1.41 лица. В почти целия времеви интервал с най-голям брой лица на жилище е община Ветово, а за община Русе той се движи в границите 2.37 лица за 2009 година и 2.13- за 2010 г.

Общо 3258 нови жилища или 98 % от общия брой са ситуирани в градовете на областта. Традиционно най-голям брой нови жилища са построени в община Русе -3267 и те формират облика на разполагаемия жилищен фонд в отрязъка 2000-2010 година. Само през 2010 година в общината са въведени в експлоатация 870 жилища, разположени в жилищни сгради. В анализираните темпорални граници в общините Борово и Ценово няма построени нови жилища.

Към настоящия момент общите изводи за състоянието на жилищния фонд в региона и община Борово се свеждат до:

- Сградният фонд се увеличава, като този процес е по-интензивен в градовете, отколкото в селата.

- Налице е диспропорция в териториалното разпределение на жилищните сгради.

- Жилищният сграден фонд е масивен като конструкция, но все още с неудовлетворителна степен на благоустроеност, особено в населените места от селски тип. В тази посока широкият сегмент от жилища на възраст 60 и повече години влияе негативно върху възможностите за подобряване качествените характеристики на фонда.

- Последните години инициираха проблеми по отношение на сградите, строени по едропанелни технологии /концентрирани приоритетно в градовете/, като голяма част от тях се нуждаят от сериозен ремонт на вътрешните инсталации и хидроизолации на покривните конструкции.

- На лице е неефективно управление и стопанисване на жилищния фонд, особено при многожилищните сгради, свързано с липсата на системни грижи по поддръжката и режима на етажната собственост, както и с невъзможността на домакинствата да осигуряват достатъчно финансови средства за нейното поддържане.

- Оценката на качествените характеристики на наличния жилищен сграден фонд сочи, че благоустройството на жилищата все още комплексно не отговаря на съвременните изисквания. Сериозна значимост добива проблемът за енергийната ефективност на фонда, който при високия относителен дял на отоплението в общата битова консумация, съчетан с финансови затруднения по разплащането й от страна на домакинствата и малките възможности за решаване на въпросите с високата енергоемкост на сградите, създава риск от дебалансиране на жилищната система.- Все още липсва цялостна хармонизирана институционална и законова рамка, регламентираща функциите и отговорностите на всички субекти на различни нива относно провеждането на ефективна жилищна политика.

През последните 50-години се наблюдава силно обезлюдяване на всички населени места, а през последните 20 години това важи и за общинския център. Голяма част от сградите и имотите са запустели или се използват само през лятото за епизодична селскостопанска дейност за самозадоволяване с плодове и зеленчуци.

Най-силно влияние за намаланение на населението оказват промените в естественото движение и особено миграцията на младото население извън общината и и извън страната.

- постоянен отрицателен естествен прираст и намаляване общия брой на населението в общината;

- тенденция към снижаване средната продължителност на живот;

- застаряване на населението;

- увеличаване заболеваемостта сред населението в трудоспособна възраст;

- високо ниво на смъртността, както общо, така и в активна възраст.

От дълги години здравното обслужване на населението се осъществява от три лекарски практики и МБАЛ «Юлия Вревская» в град Бяла.

Многопрофилната болница за активно лечение осъществява стационарно лечение на свръхостри, остри и хронични заболявания от областта на вътрешната медицина, общата хирургия, педиатрия, образна диагностика, клинико-лабораторни и функционални изследвания. Дентални услуги се извършва от трима стоматолози в общината и от стоматолози в град Бяла.

Здравни кабинети има във всички училища и детски градини, но те се обслужват по график от две медицински сестри. В делегирания бюджет се предвиждат ежегодно средства за закупуване на необходимите лекарства и медикаменти. Медицинските сестри са част от общинска администрация. Проблемът е отсъствието на училищни лекари, решаването му трябва да бъде национален приоритет.

В демографско отношение общината се характеризира с регресивен тип население. От години раждаемостта намалява, като през 2011 г. общият брой на живородените деца в община Борово е 42 или 2.3% от общия брой за област Русе. Момчетата са 22, а момичетата - 20. В селата на общината живородените са общо 27 или близо 2/3 от общия брой. В сравнение с 2010 г. живородените са с 5 по-малко. В периода 1999 - 2010 г. само в две години- 2005 и 2008 живородените са били по-малко от тези през 2011 г. От общия брой на живородените 10 са на родители в юридически оформен брак, а 32-са извънбрачни. В селата на общината са родени 20 от извънбрачните деца. Разглеждайки броя на живородените момчета и момичета в общината през 2011 г. по тримесечия следва

да посочим, че най-голям брой деца са родени през последното тримесечие на годината- 14. Седем от всеки 10 жени, станали майки през 2011 г. са на възраст до 24 навършени години. Коефициентът на раждаемост в община Борово за 2011 г. е 6.9 ‰ при 7.1‰ през предходната година.

Водещи причини за смъртността са болестите на органите на кръвообръщението, следвани от мозъчно-съдовите и онкологичните болести. Особено тревожен е фактът, че сред младото поколение зачестяват болестите, характерни за възрастните – исхемична болест на сърцето, инсулти и злокачествени заболявания. Сред децата преобладават заболявания на дихателната система, злополуките и затлъстяванията.

Ясно е, че условията и начинът на живот, както и редица поведенчески фактори, не благоприятстват хармоничното физическо развитие и дееспособност. Това води до понижена устойчивост и адаптивност, както на целия организъм, така и в популационен мащаб.

В процеса на осъществяваната реформа в здравеопазването и разделянето на медицинската помощ на първична и специализирана извънболнична и болнична помощ, възникнаха някои проблеми във взаимодействието между тези звена, които все още не са намерили най-вярното си решение.

- Недобра колаборация между първична и специализирана извънболнична помощ, спешна медицинска помощ и болнична помощ;

- Липса на правила за добра медицинска практика и система за оценка на качеството на медицинските дейности;

- Квалификация на персонала – малък брой на постъпващите млади лекари, недостатъчен брой специализирани лекари и възникване на вакуум за специалисти, особено по здравни грижи;

- Незавършена реформа в болниците – наличие на недостатъчно ефективни структури и неоправдани разходи;

- Недофинансирането на дейността по клинични пътеки води до увеличаване на задълженията на болниците;

- Липсата на единна информационна система между лечебните заведения, РЗОК и РЦЗ.

Така направените изводи, отнасящи се не само за Община Борово, но и за област Русе налагат поставянето на стратегически цели:

- Повишаване ролята на превантивната и профилактична медицина;

- Повишаване качеството и обхвата на извънболничната медицинска помощ – първична и специализирана;

- Повишаване ефективността на болничната медицинска помощ.

Реформата в здравеопазването постави нови и завишени изисквания пред всички работещи в тази система. Развитите пазарни отношения в сферата на здравеопазването са предизвикателство пред възможностите на лекарите, стоматолозите, фармацевтите и всички останали здравни професионалисти за справяне с новопоявилите се изисквания чрез научно обосновани методи на планиране и управление на дейността им, както и чрез усилията на всички институции, имащи отношение към здравеопазването – РЦЗ, РЗОК, БЛС, ССБ, Общинска и Областна администрации. Всичко това поставя пред всички граждани на нашата страна, респективно на област Русе и на нашата община предизвикателства към промяна в начина на мислене, помяна в подходите на взаимоотношенията между тях, което трябва да доведе до значително подобряване на обема и качеството на медицинските услуги, предлагани на населението в областта и ще ни доближи до медицинските стандарти за качество на медицинската помощ в Европейския съюз.

• 
  Развитие на социалната сфера и човешките ресурси;
  

Още в средата на 2003 г. Община Борово прави първата постъпка за създаване на услуга от нов тип – ЦСРИ за хората с увреждания. В края на 2003 г. със Закона за държавния бюджет Община Борово получава разрешение за стартиране на услугата ЦСРИ в град Борово с капацитет 68 места. В началото на 2004 г. Борово става една от първите общини в страната, която се сдобива със социална услуга в общността за хора с увреждания. През 2006 г. услугата се доказва като добра практика и Община Борово получава разрешение от МТСП капацитетът на услугата да се промени от 68 на 90 места.

От началото на 2009 г. социалните услуги в общността се увеличават с още две – Дневен център за деца с увреждания и Защитено жилище за лица с интелектуални затруднения в град Борово.

През лятото на 2009 г. община Борово печели два проекта по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси, единият - “Подай ми ръка!” - за доставката на услуги в обичайната домашна среда – “домашен помощник” и “социален асистент”, вторият – по схема за “По-добро бъдеще на децата” за разкриване на Дневен център за деца с увреждания в село Брестовица, за децата от Дома.

През 2009 г. държавата реши да сложи друг ред в кандидатстването за услуги в общността и през 2010 г. Народното събрание приема изменение на Закона за социално подпомагане, с което задължава всяка област и община да разработи своя социална стратегия. Област Русе има невероятния късмет нейната стратегия да бъде разработена по пилотен проект, с помощта на Уницеф.

През 2010 г. Общински съвет – Борово с Решение № 349 от 31.03.2010 г приема за изпълнение Общинска стратегия за развитие на социални услуги /2010-2015/. През 2010 г. Стратегията е изменена с Решение № 413 от 28.07.2013 г. на Общински съвет – Борово. Цели се създаване на Преходно жилище в сградата на ДДЛРГ като етап на процеса на деинституционализация на децата, които се отглеждат в специализирана институция.

През 2011 г. Община Борово печели проект от Фонд “Социална закрила” за обзавеждане на Преходното жилище, в началото на 2012 г. е довършен ремонта на помещенията. За да се получи самостоятелна и независима от ДДЛРГ услуга, през 2011 г. е изграден отделен вход и стълбище, което води до втория етаж. Дванадесет помещения от бившия втори етаж се превръщат в малък дом. Новата малка услуга разполага с кухня, трапезария, дневна, офис за екипа, склад и четири стаи със санитарни възли, в които спокойно и комфортно могат да живеят дванадесет потребители.

Разчетите за определяне на капацитета на Преходното жилище са направени въз основа на броя на децата през 2010 г. Четири години – 2010, 2011, 2012 и 2013 година Община Борово кандидатства неуспешно за разкриване на услугата “Преходно жилище”. Причините тя да не се разкрие въпреки доказаната необходимост, извършен ремонт на помещенията и пълното им оборудване, са свитите държавни финансови средства за нови услуги. През четирите години на неуспешно кандидатстване децата, навършиха пълнолетие и станаха лица, т. е. възрастни.

Съгласно съществуващата областна стратегия за развитие на социални услуги Домът в село Брестовица трябва да бъде преструктуриран и закрит през 2015 г. От 2011 г. се спира настаняването на деца в него. От 2010 г. влиза в сила промяна на Закона за социалното подпомагане, с която при трайно незает капацитет /шест месеца/, той се намалява с броя на незаетите места, а това рефлектира върху размера на държавната субсидия. И така за периода 2011 – 2013 г. субсидията на ДДЛРГ е намалена с повече от 300 000 лв. В края на 2012 г. указанията на МТСП са, че общините трябва да преструктурират услугите си, така че новите да се създават или преобразуват в рамките на отпуснатата от държавата субсидия. По тази причина, през 2013 г. Обществения съвет за социални услуги в Община Борово предложи на Кмета на Община Борово и на Общинския съвет преструктуриране на съществуващите в момента услуги, за да се избегне намаляването на държавната субсидия за общината. Промяната се основава на следния анализ:

Към м. март 2013 г. в Дома в село Брестовица се отглеждат 36 деца и лица на възраст от 9 до 26 години, от тях: пет на възраст от 9 до 13 години; седем - от 14 до 16 г.; дванадесет от 17 до 19 г., и дванадесет от 20 до 26 г.

През 2013 г. в ДЦДУ “Патиланци” са настанени 18 деца на възраст от 13 до 18 г. Поради навършване на 18 - годишна възраст от услугата ще бъдат изведени: през 2013 г. - четири лица, а през 2014 г. – още пет. От 18 деца “дневна” услуга ползват само три, останалите 15 ползват “полудневна” или “почасова” грижа, която могат да получат в ЦОП.

В ДЦДУ “Слънце” от настанените 20 деца – дневна услуга получават само шест; останалите ползват „полудневна” или „почасова” грижа;

Преструктурирането на ДЦДУ “Слънце” в ЦОП се налага и поради необходимостта да се предоставят следните услуги: превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения на самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на семейства в риск, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с противообществени прояви. От 2012 г. в община Борово вече има едно приемно семейство. Децата, за които има риск от отпадане от училище, са 20 само в град Борово. Повече от 20 само в град Борово са семействата в риск. Случаите на насилие от дете над друго дете, по данни на ОЗД – Бяла за Община Борово, за 2012 г. са 12, от тях четири случая на насилие над дете от дете, седем – на насилие над дете от възрастен, един – неидентифициран.

Затова Общественият съвет предложи преструктуриране на Дневен център за деца с увреждания “Слънце” – град Борово с капацитет 20 места в Център за обществена подкрепа с капацитет 40 места. Новият ЦОП ще приеме и децата от ДЦДУ “Патиланци”, а и ще придобие възможност да настанява деца от други целеви групи. Целта на промяната е в услугата да не се достига до трайно незает капацитет, чрез който общината да губи пари, а от там услуги за децата с увреждания и работни места.

Втората промяна е свързана с преструктуриране на Дневен център за деца с увреждания “Патиланци” – село Брестовица, с капацитет 20 места в Преходно жилище за младежи /от 16 до 18 г/ с капацитет 6 места. За да се определи капацитета на услугата се има предвид не само потребността от услуга, но и възможността на сградата. Помещенията, ползвани от ДЦДУ “Патиланци”, са основно ремонтирани, с подменена дограма, подменeни подови настилки, изграден кухненски бокс и локално парно отопление. Но в тях могат да бъдат настанени само шест деца, а и без това необходимостта от места в тази услуга не е по-голяма.

Тъй като голяма част от питомците на Дома са на възраст над 18 г. Общественият съвет взе решение в помещенията, предназначени за Преходно жилище да се създаде Център за настаняване от семеен тип, с капацитет 12 места. Институционализираните в Брестовица младежи са предимно с тежки интелектуални или множествени увреждания. Поради това те трудно биха могли да се грижат за себе си и се нуждаят от резидентна услуга, в която да бъдат настанени дългосрочно, но животът им да бъде изживян човешки.

В момента в Община Борово съществуват следните услуги делегирани от държавата дейности:

• 
  ЦСРИ “Детелина” с капацитет 90 места;
  
• 
  Дневен център за деца с увреждания “Слънце” с капацитет 20 места;
  
• 
  Дневен център за деца с увреждания “Патиланци” с капацитет 20 места;
  
• 
  Дом за деца лишени от родителски грижи с капацитет 37 места;
  
• 
  Защитено жилище с капацитет 8 места.
  

От 01.01.2014 г. се надяваме Община Борово да разполага със следните държавни услуги:

• 
  ЦСРИ “Детелина” с капацитет 90 места;
  
• 
  ЦОП в град Борово с капацитет 40 места в помещенията на ДЦДУ “Слънце”;
  
• 
  Преходно жилище с капацитет 6 места в помещeнията на ДЦДУ “Патиланци”;
  
• 
  Дом за деца лишени от родителски грижи с капацитет 25 места;
  
• 
  ЦНСТ с капацитет 12 места в помещенията, изградени за Преходно жилище;
  
• 
  Защитено жилище с капацитет 8 места.
  

Преструктурирането на услугите за деца в услуги за лица показа, че Община Борово разполага с професионален капацитет да трансформира своите услуги така, че да се доставя най-необходимото на потребителите, като едновременно с това се съхраняват работните места.

През 2013 г. Община Борово създаде Общинско предприятие «Обществено хранене и социални услуги». То е специализирано звено на Община Борово, което се финансира от общинския бюджет, от собствени приходи и други източници – проекти и програми. Отговаря за: приготвяне и доставка на храна на деца, ученици в звената на бюджетна издръжка; на деца и лица с увреждания, лица в нетрудоспособна възраст, военноветерани, военноинвалиди по домовете; предоставяне на услугите „домашен санитар – домашен помощник”, „приготвяне и доставяне на храна – кетъринг” на лица с настоящ адрес в община Борово. В момента предприятието доставя храна на 198 лица с увреждания, военноветерани и хора в надтрудоспособна възраст, потребители на услугата «домашен социален патронаж», кетъринг на 20 лица. Храна се доставя и на 220 деца, ученици и младежи от ОДЗ и СОУ в град Борово, ОУ – Горно Абланово и на потребителите на четири социални услуги – ДДЛРГ, ЗЖ, и двата дневни центъра за деца с увреждания. От началото на новата учебна година 2013-2014 Общинското предприятие ще доставя храна и на учениците от третото общинско училище – ОУ – село Обретеник.

През 2013 г. стартира работата по проект “Подкрепи ме!”, схема “Помощ в дома” на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. В момента по проекта на работа са наети 30 безработни лица от всички населени места в общината - 15 домашни помощника и 15 домашни санитари. Те доставят услуги в обичайната домашна среда на 63-ма потребители, от които 29 лица с увреждания и 34 самотноживеещи възрастни хора. Доставката на услуга «домашен помощник – домашен санитар» ще се осъществява от Общинско предприятие «Обществено хранене и социални услуги» от 01.04.2014 г., като ще се обслужват минимум 20, максимум - 30 потребители.

Или равносметката от динамичната, но и устойчива социална политика на Община Борово е 109 работни места в осемте услуги и 260 лица с увреждания, които получават социални услуги. В Община Борово хората с увреждани са почти 10 % от населението или приблизително около 680 лица, от тях една трета получават социални услуги. Социални услуги получават и около 150 самотноживеещи възрастни хора. За населението на община Борово, където хората в надтрудоспособна възраст са четиридесет процента, това е крайно недостатъчно. За да се работи по посока на доставянето на услуги и на други хора в неравностойно социално положение се създаде Общинско предприятие “Обществено хранене и социални услуги”. Развитието и усъвършенстването на неговите дейности тепърва предстои.

Грижата за бедните, слабите, самотните и изоставените е мерилото за зрялост на едно общество. Община Борово показва, че умее да работи с грижа за хората в неравностойно положение.