Община ковачевци з а д а н и е / по чл

Общата територия на общината според цифровия модел на кадастралната карта 139,10 кв.км .

Община КОВАЧЕВЦИ е разположена в западната част на България заема 5.8 % от територията на Пернишка област. Общината отстои на 55 км. югозападно от гр.София и на 25 км. в същата посока от Областния център Перник. На югоизток граничи с община Радомир, а на запад с община Земен.

Община Ковачевци по териториален обхват е шестата по големина в състава на Пернишка област и включва общо 10 населени места: Сирищник, Калище, Светля, Косача, Егълница, Лобош, Ракиловци, Светля, Слатино, Чепино (с Указ на Президента № 371 от 29.11.2005г.).

Разположението и физико-географските характеристики на територията са обусловили нейното заселване от най-ранни исторически времена и обитаването й през различните епохи. В различните селища от общината са установени следи от антични и средновековни селищни структури.

Сирищник е старо, средновековно селище. Разположено е в тясната долинка на десния бряг на р.Светля. От двете страни на улицата, която води към планината са разположени много къщи на основното селище, а из Рудината има около 23 махали. В махала Кънчов дол, на около 3 км североизточно от селото е регистрирано антично селище. На площ от около 15 дка се намират археологически материали от селището. В махала Ушите се намират останки от късноантична и ранно средновековна крепост градище, принадлежаща към крепостната система по поречието на р.Светля. В местността Църковище при мах. Соколица има следи от стени, а са разкрити и монети от късноантично и ранносредновековно селище. Под градището в м.Ушите, се намират останките на средновековната църква “Св.Никола Летни” . В района на гробищата са руините на късносредновековната църква “Св.Петка”, действала до първата четвърт на ХІХ в. От нея днес е запазена само източната и страна. На границата със село Ковачевци има антична надгробна могила, която вероятно е принадлежала на обитателите на античната вила рустика в Ковачевци.

В м. Равница на 2 км западно от село Ракиловци е регистрирано антично селище. Разкрити са стени и фрагменти от строителна и битова керамика. В м.Манастирище при Бандачка махала има останки от стара крепост. В близост до нея се намират две антични надгробни могили, известни като Чуките.

В м. Царско селище в с.Лобош е регистрирана късноантична и средновековна крепост. Наличните археологически материали разкриват съществуването на крепостта и през средновековието. Това дава основание да смятаме, че тази крепост е останала добре запазена при включването на тези земи в българската държава и е останала да действа като крепост чак до ХІ-ХІІ в. Тя принадлежи към укрепителната система от охраната на поречието на Струма и е запазила своето значение през цялото средновековие.

От археологически материали, разкрити в района на с. Егълница, може да се съди, че тук е имало живот от ранно време. Регистрирани са антични селища и некропол в местностите Селище и Шундула. Тук има останки от калдъръмен път. В близост да него, в м. Беледжа, е намерен кръст, издялан върху голям камък. Само на около 300 м от него съществува стар кладенец с постоянна вода. В м.Влашките са разкрити глинени тръби от водопровод, вероятно свързани със селището в м. Шундула.

Намерените археологически материали свидетелстват за живот в района на село Калище от стари времена. Регистрирани са антично селище в м.Хайдушки лак и гробница в м. Джалева махала. Тук са намерени строителна и битова керамика и бронзови монети. Интерес представлява гробищната църква “Св.Атанас”, изградена през средновековието. Ценен културен исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд. Съхранява

Основни поминъци на населението са земеделието, скотовъдството и занаятите.

В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към устройственото развитие на общината, включва още:

-наличие на ценни обекти на културно историческото наследство и

- преминаването през територията на пътна инфраструктура.

Накратко очертаните до тук доминиращи устройствени фактори и инвестиционни процеси в тяхното спонтанно, не планомерно развитие са носители на заплаха по отношение устойчивостта на системите. Те могат да компрометират бъдещи обществено значими реализации, както и частните интереси на всеки един от жителите и поземлените собственици на територията на общината.

Понастоящем съответни устройствени планове (всеки с различна степен на актуалност).

Така описаното състояние на устройствената планова основа в общината понастоящем лишава органите на местното самоуправление и местната администрация от съвременен инструментариум за управление на обективните процеси и провеждане на устройствена политика, основана на цялостна стратегия за устойчиво развитие, за опазване на ресурсите, за извеждане на приоритетите при съчетаване на публичния и частните интереси. финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от съответна устройствена планова основа.

За осигуряване плановата основа на управлението в описания контекст, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001 г., с изм. и доп.) регламентира изработването на общ устройствен план на община (ОУПО). Този вид планове обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението им е дефинирано по-подробно в чл. 106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години (чл. 17, ал. 3 от Наредба № 8/2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове) .

Ръководството на община Ковачевци, отчитайки първостепенната важност на очертаните по-горе обстоятелства и позовавайки се на актуалния опит на други български общини, оценява потребността от основаване бъдещото управление на общинската територия върху общ устройствен план и стартира процедура по изработването му. Настоящото задание включва данни за моментното състояние на физическата среда и основните функционални системи на територията, респ. проблемите на тяхното функциониране, и формулира целите, задачите, общите и конкретни изисквания към ОУП на община Ковачевци, съобразно положителните тенденции в развитието и обществените приоритети.

Главната цел на общия устройствен план на общината е да създаде териториална планова основа за нейното дългосрочно устойчиво устройствено развитие в съответствие с приетите стратегически документи за регионално развитие и със специфичните за община Ковачевци природни, културно-исторически, туристически и други ресурси.